Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Сценарий за Наш Детски Сериен Игрален Филм Първа серия "Кюфтето"
27-04-2010, 14:14 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Представям ви първа серия. Пиша в минало свършено време, защото е по-приятно за четене. В серията описвам истински случки от моето детство и една чудесна случка от детството на нашето другарче filipovaeli, случка,  която ме вдъхнови и даде заглавието на Първа серия от Филма.
Който се почувства възторжен от идеята и би желал негова случка от детството да влезе във филма, нека да я опише като коментар, а аз ще я включа в по-нататъшната история на героите.

   

Музиката за филма избра Бат Митко

Безкрайно детство
Първа серия "Кюфтето"


--- сцена първа ---

"...Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле."

 

Тишината, гъста като пастет, увисна в стаята на трета група. Чуваше се само ритмичното потракване на стенния часовник с голямото махало. Децата седяха като каменни истукани и сякаш не дишаха. Изведнъж здрав рев раздра пастета. Зачервените личица се обърнаха, като по команда, към първата масичка от средната редичка. Веспасиана беше закрила лице и сърцераздирателно ревеше, тресейки слабичките си раменца. Очилата й се бяха изкривили и замъглили от сълзите. Много бързо вцепенението на децата бе заменено с бурен смях. Наобиколиха Веспасиана и започнаха да я успокояват, забравили собствените си чувства.
- Сианче, не плачи! - каза Мимето. - Тя майка му ще се върне напролет и ще са пак заедно.
- Да, да! – обади се едрият Славчо с дебел глас. – Котаракът ще го излапа дотогава.
Веспасиана спря да хълца и вдигна очи към Славчо. Гледа го известно време през замъглените си очила, мигайки глуповато. Той й се ухили широко.
- Искам мама-а-а-а... – запищя момиченцето и се опита да хукне към вратата, но децата му пречеха.
Другарката Манастирска, която до този момент наблюдаваше мълчаливо случващото се, разбута групичката и сложи ръка на рамото на Веспасиана.
- Недей, моето момиче, може ли така, вече си почти първокласничка.
Веспасиана спря да реве, намести с пръстче очилата на носа си и погледна с ококорените си сини очи колосалната фигура надвесена над нея.
- Ми да - продължи с успокоителния си глас фигурата, – това е само приказка. Да не мислиш, че истинското лястовиче може да изкара цяла зима в гърне насред градината? Ми то ще замръзне в големия студ.
Децата млъкнаха и загледаха недоумяващо учителката си.
- Божанке, хайде, готов е обядът. Да идват! – разнесе се в това време мъжествен повелителен глас - гласът на леля Събка Хигиенистката.
- Хайде, група... Всички на чешмата да си измиете ръцете. Един по един, не се блъскайте. Михаиле, не късай мрежичката със сапуна. По-бързо, по-бързо... Румене, не пръскай другарчето си. Павлета, излез от момчешката тоалетна... Абе, Румене, на кого казвам аз, бе? Гледай сега, как намокри блузата на Васко. Тц, тц, тц ... Готови ли сте? Хайде по местата и без да разсипвате храна по масите и по пода, че леля ви Събка сякаш няма друга работа, ами да ви чисти мръсотиите.


--- сцена втора ---

Всички се хранеха тихо. Слънцето, надничащо през шроките прозорци, беше пръснало петната си по масичките и лицата на децата. Прави до вратата разговаряха учителката и леля Събка Хигиенистката. Божанка Манастирска, внушителна снажна жена, с високо вдигната подредена прическа, лъщяща като конски косъм, пооправи карираната си сива веревна пола, понапъха розовата, тясна до пръсване, риза в колана на полата, скръсти ръце и се облегна на касата на вратата.
- Виж го, моля ти се това, Веспасианчето - обърна се тя към леля Събка, която бе подпряла празната тава на големия си корем. – Ма такова гевезе... Като писна... Развали настроението на всички. Пък трябваше и да го успокоявам.
- Ми гевезе, щото баща му директор, пък майка му чиновничка в ОбНС. К’во да‘й друго? С толкоз много пари вкъщи – ми то ‘сичко има и се чуди за к’во да реве. – заключи философски леля Събка Хигиенистката и доволна от себе си се заклати към кухнята.
- Хайде, изяждайте всичко - заплашително мина край масичките другарката Манастирска, - че иначе ще ви го изсипя в гърба. – И после бягайте да се подредите за репетиция, че идва другарката Музикална да изпеете песните за тържеството.
Дечурлигата зачаткаха бързо с лъжиците. Веспасиана, надвесена над кюфтетата с доматен сос, дъвчеше злоядо и бърчеше с отвращение носле, докато с лявата ръка ронеше филията хляб по покривката. Тайничко хвърляше око към стражите на вратата и, когато те вече не я гледаха, внимателно взе в ръчичка останалото в чинията кюфте и бавно го натъпка в десния джоб на престилката си. Кюфтето и джобчето си бяха тъкмо по мярка.
Нахранилите се деца отнесоха съдинките си в кухнята и изтичаха в стаята за репетиция.
Веспасиана остана последна. Тръгна бавно през коридора, пъхнала ръка в десния джоб на престилчицата, правейки се на дълбоко замислена. Приближи гардеробчетата за връхни дрехи, огледа се наоколо, измъкна от джоба дясната си ръка и с ракетна бързина запрати кюфтето зад най-отдалеченото шкафче. Цоп – чу се звукът. Момиченцето изтри ръка в престилката, намести с пръст очилата над нослето и бодро влезе при останлите, готова за репетиция.


--- сцена трета ---

Другарката Музикална със замах влетя в стаята, помъкнала в ръка огромния акордеон. Седна на малкото столче пред децата, изпълни процедурата по наместване на презрамките и откопчаване на акордеона, приготви се и каза:
- Хайде да се разпеем първо. Ма – ме – ми – мо – му-у-у-у... Ма – ме – ми – мо – му-у-у-у...
Децата се размучаха в един глас. И така до горно До.
- Добре, деца, кой иска да бъде солист на песничката за дъгата?
Ръчичките, с разперени като лястовичи опашки пръстчета, изригнаха срещу другарката Музикална.
- Аз, аз, аз ... – крещяха децата. Все момичета.
– Моля, другарко, аз...
- Другарко, другарко, искам аз, искам аз...
- Другарко, другарко, другарко, другарко ... – едно височко момиченце с умно личице, почти навряло пръсти в очите на другарката Музикална, повтаряше като латерна – другарко, другарко...
Но, понеже другарката не му обърна внимание, то рязко се изправи и изкрещя:
- Мамо бе, нали вкъщи каза, че ще съм аз!
- Добре, Десислава, излез отпред.
Децата насядаха по столчетата, малко нацупени. Другарката засвири, "хорът» задудука началото на песента, момчетата се ръчкаха и шумяха отзад, но се умълчаха, когато Десислава изви ясния си мелодичен глас: "Моля кажете не на шега..."


--- сцена четвърта ---

Децата, облечени в пижамки и още сънени от сладкия следобеден сън, се щураха из спалното помещение. В този миг на прага на вратата се изправи Манастирска, пропусна пред себе си леля Събка Хигиениската и двете застрашително сериозно задръстиха изхода.
- Чие е това кюфте? – попита гръмко другарката, а леля Събка демонстративно вдигна ръка, показвайки едно от кюфтетата в червен сос от обяда.
Децата мълчаха и гледаха как по тлъстия лакът на леля Събка се стича доматен сос и влиза в ръкава й.
- Чие е това кюфте? – повтори учителката. – Питам ви за последно, чие е това кюфте, хвърлено зад гардеробите с дрехите ви?
Мълчание.
- Добре! – продължи тържествено другарката. – В този момент към нашата детска градина пътува милиционер, истински, с униформа, и води граничарско куче. Води го, за да разбере кой изхвърли кюфтето зад шкафчетата.
Децата замряха с облещени очи.
Момиченцето плахо пристъпи напред.
- Аз бях – промълви едвам чуто Веспасиана.
- Много добре! – отвърна сурово учителката. – Лельо Събке, свали си вече ръката. Ти, детенце, не знаеш ли, че така не се прави? – застрашително пристъпи жената към свитото момиченце и го хвана за вратлето с ледените си пръсти. - Не знаеш ли, че това, което си сторила е много лошо? Не знаеш ли, че храна не се изхвърля? А? И знаеш ли защо? Защото коридорът се цапа и ще плъзнат мишки? Черна точка и никаква игра с руската кукла до края на седмицата. Хайде, всички, обличайте се да излезем навън, за да чакаме вашите да ви вземат.


--- сцена пета ---

Децата беснееха по площадката на детската градина. Родители идваха и прибираха наследниците си.
Един строен, висок, тъмнокос, изключително елегантен мъж към четиридесетте, с костюм и вратовръзка, слезе от бежовата "Лада" и се запъти по алеята към играещите хлапета.
- Татко, татко, защо идваш ти, а не баба Веси? – развика се Веспасиана и заскача около елегантния мъж.
В този миг трите учителки, които задълбочено обсъждаха нещо, свели глави над чуждестранно списание, вдигнаха поглед към красивия татко. Манастирска скочи като ужилена. Понамести ризата си в колана на полата, както често имаше навика да го прави, пое дълбоко въздух, така че бюстът й отскочи с десет сантиметра нагоре, вирна брадичка и зачатка с токчета по плочките в посока към костюмирания. Разпъна на лицето си широка усмивка и протегна ръка към мъжа.
- Другарю Спасов! Много ми е приятно да Ви видя в нашата детска градина.
- Другарко Механджийска, на мен също ми е приятно да Ви намеря в добро здраве.
- Манастирска, другарю Спасов, не Механджийска. – срамежливо го поправи учителката.
- Ах, прощавайте, другарко Манастирска.
Настана неловко мълчание. Веспасиана дръпна баща си за ръкава на сакото.
- Хайде, татко, да си ходим вече.
- Веспасианче, отиди за малко при Мимето, аз да поговоря с татко ти. А? Хайде, дете.
Когато останаха сами, Манастирска преплете ръце под бюста си, повдигайки го с още десет сантиметра и тръгна бавно покрай терасата на сградата. Спасов се подреди до нея готов да я изслуша.
- Как да започна, другарю Спасов... – замънка учителката.
- Ми давайте направо! – делово я сряза Спасов. – Какво е направила пак?
- Ох, аз, не че искам да кажа нещо, но днес... Скрила кюфте с червен сос от обяда в джоба на престилката си и го изхвърлила зад шкафчетата.
Спасов спря, погледна смръщено другарката, помълча десет секунди и избухна в луд, заразителен смях.
- Не виждам нищо смешно в случката, другарю Спасов – обидено стисна устни Манастирска. – Но щом Вие намирате поведението й за забавно, аз не знам какво повече да кажа.
- Не се тревожете, Манастирска, ще поговоря с нея у дома и ще й обясня, че така не се прави. Хм, кюфте зад шкафа... При това със сос. Червен – Спасов се захили хлапашки с широката си усмивка, която подчерта силно двете трапчинки на бузите му. – Простете.
Успокоена от обещанието Манастирска с премрежен поглед запита:
- А за наблюдението в завода, нали остава уговорката за другия петък?
- Да, разбира се, ще ви чакаме в десет. Довиждане, другарко Манастирска. – каза Спасов и подаде ръка на жената.
- Довиждане, другарю Спасов. – напарви миловидна физиономия другарката и подаде върха на пръстите си.
Веспасиана и баща й се качиха в ладата, а трите учителки дълго гледаха след тях замечтано.


--- сцена шеста ---

- Защо ти ме прибираш, тате?
- Защото имам изненада.
- Каква е, казвай бързо! – момиченцето щръкна на задната седалка на ладата.
- Я първо кажи, ти какви циркове си разигравала днес?
- За кое?
- За кюфтето.
- А, това ли? Ми мразя кюфтета с доматен сос, а те слагат цели две, че и големи. Едното, как да е, изядох. Ама другото вече ... А ако не ги изядем, другарката каза, че ще ни ги изсипе в гърба. Пък мама щеше да ми се кара за бялото потниче.
- Добре, добре. Спокойно. Довечера ще ядем сладолед и пържени картофчета с Алтай.
- Ура-а... Татко, колко много те обичам... Каква е изненадата?
Край на първа серия


Ето тук е публикувана оригиналната история за кюфтето на filipovaeli.

А това са три от героините във филма, такива, каквито си ги представям:

Сценарий за Наш Детски Сериен Игрален Филм Първа серия "Кюфтето"


Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (27 април 2010 15:54)
malee2 То талант, то чудо. И така, както си ги описала, така си ги и представих - също като на илюстрацията. Разби ме направо. Ама още ще напишеш, нали?

 
 
№2 от: Цонка (27 април 2010 16:17)

Ей, undo, че си сладурана!
Да, ще пиша още. Направо ме връхлитат идеи една през друга... Вкъщи съм ги пощурила. Името на филма го измисли мъжът ми, щото аз се чудех как да звучи точно.
А, между другото, тъкмо за теб си мислех. Намерих в едно филмче индиански пера. Ще ти пусна линка в статията ти за Винету.




--------------------
 
 
№3 от: gamina (27 април 2010 17:14)
Лелеееееееееееей!

Браво



Мамо бе, нали вкъщи каза, че ще съм аз!

 
 
№4 от: Anakin Skywalker (27 април 2010 17:27)
xixi2 xixi2 xixi2 ..не е истина просто....
Цонке, направо ме хвърли в оркестъраtantz bravoo
Аз ще кажа че в нашата детска градина беше на г-жа другарката Лиляна Трифонова, синчето Красимир. По голям лигльо и ревльо не съм срещал през живота си. Имахме и една дебеланка с вечно капризно и недоволно изражение- Танчето, или Таня Шопара както я наричхме всички. По цели дни мрънка и циври, и сигурно не можеше да живее, ако не обадеше  на другарката поне пет деца на ден. Такъв рев, такова тръшкане му удари когато не я избраха да бъде Снежанка на Новогодишното тържество, че не ми се разказва вече....




--------------------
 
 
№5 от: milkulini (27 април 2010 17:35)
Браво,браво!!!  nomer1 yess Какъв талант!!!Очарована съм и чакам сценарии за другите сериии!!!

 
 
№6 от: undo (27 април 2010 17:37)

Anakin, ама вие много дискриминационно сте го дали - що не сте я избрали за Снежанка? Просто щеше да е по пуФкава, като в песента за снежинките...

 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (27 април 2010 17:57)
Браво, браво! Добре се посмях. smile24 Ама не разбрах, сериалът само за детската градина ли ще бъде?



--------------------
 
 
№8 от: tivesto (27 април 2010 18:00)
Браво, Страхотно! Продължавай все така да ни радваш! Очаквам продължението.



--------------------
 
 
№9 от: Anakin Skywalker (27 април 2010 18:08)
Ааа, как ли пък не....uuux
Да засенчи тогавашната ми любов  Радостинчето. love
Която беше избрана за Снежанка за мое най голямо удоволствие. Но да не мислите обаче , че историята свършва дотук....Да ама Не!  
Въпросната Таня по време на танца на снежинките предвождани от Снежанка(Радостина)  излезе напред , изпъчи се нахално , точно когато фотографа щракна и...така си остана снимката за спомен.... Дебелото Танче "сладуранче" изпълнила снимката в едър план, засенчила целия пейзаж и всички останали участници в пиеската....Че накрая си и получи подаръка от Дядо Мраз....



--------------------
 
 
№10 от: undo (27 април 2010 19:32)
Ми то куту не сте я избрали, тя се е самоизбрала. На това му се вика амбиция. Нищо ли не й се случи после? Щото това ако беше в моята градина... леле!

 
 
№11 от: pasha (27 април 2010 19:44)
Чакам продължение.

 
 
№12 от: Цонка (27 април 2010 19:46)

Ехе-е-е-е... Мили другарчета, тъкмо се прибирам от родителска, мятам тук едно око и разбирам, че сте харесали идеята и... Направо ме разплакахте. Голямо удоволствие е да си играя с вас в махалата! Благодаря ви, че ви има!




--------------------
 
 
№13 от: катя милушева (27 април 2010 20:28)
Сякаш си била вчера в наща група.... hiphip Давай нататък,ако искаш мога да помогна с пресни моменти.... yeye

 
 
№14 от: Цонка (27 април 2010 20:40)

Цитат: Pavlina Iossifova
сериалът само за детската градина ли ще бъде?

Павлинка, възнамерявам да я порастем поне до седми клас. Че тя детската ще се изчерпи за има-няма триста-четиристотин серии. Пък после, в училище става още по-интересно.
Анакин, вече втора "сцена" си набелязвам от твоите коментари. Даваш ли разрешение за използването им?
Кате, не бива да използвам пресни моменти. Трябват ми стари, пожълтели, оръфани и изхабени от разказване сред роднини и приятели случки.



Момичета, как ви се вижда таткото... Аз си паднах сериозно по него, докато го измислях. love



--------------------
 
 
№15 от: Pavlina Iossifova (27 април 2010 21:02)
Xe, как няма да си паднем по таткото както си го изрисувала! Само директорския пост не ми се връзва с толкоз готиност. Май ще трябва да му сложиш някой партиен секретар на завода, дето да го тормози и да действа подло зад гърба му. tayna



--------------------
 
 
№16 от: Цонка (27 април 2010 21:04)

Той е от скоро директор, затова не се е извратил още. Дали да го погубим като личност по-нататък... Или пък не...




--------------------
 
 
№17 от: катя милушева (27 април 2010 21:15)
 Имам предвид,че някои неща са закодирани сякаш във всички деца и нещата се повтарят винаги,просто идейка...? А това за директора е много  интересно   ...! ok2

 
 
№18 от: queen_blunder (27 април 2010 21:38)
Много, много, много увлекателно пишеш, Цонче! Продължавай в същия дух - сценарият ще стане чудничък! 

Катето отлично го е формулирала - Имам предвид,че някои неща са закодирани сякаш във всички деца и нещата се повтарят винаги,просто идейка...? 

Четейки сценария, едното съвпадение при мен е по отношение на кюфтето - разликата е само във факта, че човекът, който ме насилваше да изям второто кюфте, беше баща ми, а не учителката в градината.

Няма да забравя онази паметна вечер, когато баща ми ме застави да седя на масата, докато не го изям проклетото кюфте, а аз тогава бях най-злоядото дете на света и кюфтето ми изглеждаше великанско и невъзможно за поглъщане.

Толкова много ненавиждах яденето, че с умоляващ поглед задавах въпроси на родителите си от рода на: "Наядох ли се?", "Вече мога ли да стана от масата?" и т. н.

Другото съвпадение е по линия на разплакването. На "Майчина сълза" си ревях задължително, но също така и на "Зайченцето бяло", която най-садистически ми я пееха често-често. Не просто плачех, а се давех в ридания и нищо не беше в състояние да ме успокои, защото си представях как зайчето се е загубило в горичката и се поставях на мястото му. 


 
 
№19 от: Цонка (27 април 2010 22:19)

Аз не съм ходила на детска. Чак на предучилищна, полудневна. Там ядяхме само чудесни сиренки за закуска.А кюфтетата си ги обичам по подразбиране.
 Иначе си ме гледаше баба ми. Нашите по цял ден на работа, а  с мене - баба ми. Като цербер за яденето. Веднъж ми беше оставила две филии с масло за закуска и забила към пазара. Едната изядох, другата метнах през прозореца на тоалетната в двора на съседния блок. Оттам пък ме видя една... от третия етаж, че като кресна. Накара ме да ходя да взема филията от двора и да я хвърля в боклука. Те някакви от техния блок си гледаха кокошки - зад една оградка. Та я пратих при кокошките. Филията де.




--------------------
 
 
№20 от: undo (27 април 2010 22:21)
Е то оставаше и съседката... smile24

 
 
№21 от: Цонка (27 април 2010 22:22)
Че какво, тя си беше кокошка и без друго.



--------------------
 
 
№22 от: undo (27 април 2010 22:26)
Ами ето - задължително трябва да я включиш тая кокошка по-нататък. Без такава лелка закъде?

 
 
№23 от: Цонка (27 април 2010 22:32)
Не беше лелка, там е работата. Тогава трябва да е била около 18-20 - годишна чистокръвна токачка.



--------------------
 
 
№24 от: Anakin Skywalker (27 април 2010 23:51)
Цонче, имаш пълните авторски права преотстъпени от мен да пишеш smile24  за следващите случки. На Ели ще кажа за дебланката не помня дали и се случи случка, трябваше момиченцата да я накажат. Аз не бих се заел с това.
Аз само два пъти съм имал конфликт в градината. Веднъж шамаросах гореспоменатия Красьо, синчето на другарката(имаше за какво)за което бях мъмрен, от другарката(и негова майка), съответно наковладен и на нашите вечерта като ме взимаха. И втория път защитих мое право по убедителен начин , като един по дребничък от мен Бобо(дядо му беше продавач в кварталния плод зеленчук) ми скочи да бой. Стана както в поговорката - Тръгна за вълна , върна се остриган...



--------------------
 
 
№25 от: Rani (28 април 2010 00:30)
Чудесно е! Определено имаш талант за писане!:) Аз никога не съм имала добри спомени от детската градина, но от началното училище имам много.

 
 
№26 от: Цонка (28 април 2010 08:10)
Цитат: Rani
но от началното училище имам много.

Rani,
разказвай случките, нищо, че са "по-възрастни".

Anakin Skywalker,
благодаря за позволението! Ти, с тия щуротии, си за цяла серия направо...



--------------------
 
 
№27 от: cvetelinka (28 април 2010 09:47)

Леля Събка Хигиенистката си е направо духовна близначка на нашата леля Цеца. Мале какъв страх сме брали от нея...


 
 
№28 от: катя милушева (28 април 2010 10:27)
За  тоговашните лелки това не беше професия, а диагноза..., така се вживяваха в ролите си на пазители на реда и приличието, че някои от тях и извън институцията изпълняваха тези си задължения... angry3 angry3

 
 
№29 от: Цонка (28 април 2010 10:34)
Цитат: катя милушева
За тоговашните лелки ,това не беше професия,а диагноза...,

Кате-е... smile24
Добре, че баба ми не е била лелка в детската... С такава "диагноза" беше и тя, как само се вихреше вкъщи ...



--------------------
 
 
№30 от: Айви (28 април 2010 14:30)
  , , !!!
  Цонче, невероятна си!
  Днес имам напрегнат ден и твоят сценарий ми подейства много положително и ободряващо!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!