Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Втора серия "Изненадата" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
29-04-2010, 14:30 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство
 

Музиката за филма избра Бат Митко

 

Безкрайно детство
Втора серия "Изненадата"


Първа сериязавърши със сцена шеста, в която бащата прибира момиченцето от детската градина и му обещава изненада.

--- сцена шеста ---
(продължение от първа серия)

- Каква е изненадата татко?
- Ще видиш, имай малко търпение.
- Ама защо не зави тук? Къде ще ходим? А? Кажи ми де... – заврънка момиченцето.
Ладата виртуозно се промуши между вартбурга и москвича, неправилно паркирани един срещу друг от двете страни на улицата.
- Ех ама си, татко... Като състезател! И нашите момчетата така правят със самосвала, само дето не ни дават да возим Лариса на него, защото била момиче, - а пък й се вадят и краката, като се завие роклята й около колелото на камиона и после другарката я отвърта, а веднъж, като не можа, й отряза парче от роклята и то остана на колелото и... – думичките се изстрелваха от устата на детето като от автомат с безкраен пълнител, докато баща й я прекъсна:
- Какво, какво? Коя е Лариса?
- Руската кукла, дето другарката ми забрани да играя с нея до края на седмицата, пък утре е петък и само един ден няма да играя. Голям праз, аз пък много я искам тая Лариса, дето едното й око няма мигли.
Ладата спря на светофара зад "тройката" - автобусът, който прибираше работниците от Индустриалния квартал. На мръсното задно стъкло, отвътре, се бяха залепили, като великденски ваденки, няколко рошави мъжки глави. Светна зелено и черен облак закри от поглед автобуса. Спасов изчака да се "изясни" и потегли, освиркван от нетърпеливите клаксони отзад. Зави вдясно и после още веднъж, към паркинга на старата автогара.
- Татко - изкрещя Веспасиана, – тате, цирк!
Момиченцето се опита да излезе, но не можа. Бащата заобиколи колата и, като на кралска особа, й отвори вратата с лек поклон. Детето изскочи навън и, докато баща й заключваше, хукна към синьо-бялата шатра. Мъжът я настигна и я хвана за ръка. Тя го помъкна към входа.
- Татко, наистина е цирк. Хайде да влезем! Моля те! Моля те!
От тълпата пред касата се изсухли русоляв хлапак и се огледа наоколо. Видя високия мъж и момиченцето и ги приближи.
- Татко, взех билети за всички. – показа хлапакът цяло снопче билетчета. – Чичо Марин ще остави Любо и Димо с колата, а Светла, Захари, Екатерина и Ивелина ще дойдат сами. Всичко осем билета. После ще се приберем пеша.
- Батко, ти вече си купил билети? Еха-а-а... Ще ходим на ци-ирк, ще ходим на ци-ирк... – заскача момиченцето. - Татко, ти си най-добрият на света! – И увисна на врата на костюмирания мъж, като чертаеше по панталона му прашни дъги с върха на обувките си. – Сега ми кажи каква е изненадата, дето ми обеща!
Бащата и синът се спогледаха и усмивките им се очертаха на лицата, еднакви, като прекопирани под индиго.


--- сцена седма ---

Русокосата жена, опасана с домакинска престилка, постави в средата на масата, до салатата, огромна купа с пържени пресни картофчета с копър. Отвърза престилката и се приближи до високия прозорец с изглед към улицата.
- Трябва да се приберат всеки момент. Къде ли се шляят? Разреши ли им да ядат сладолед след цирка? А, хубаво, после майка ти пак ще мърмори, че я викаме за болногледачка.
- Абе нищо им няма бе, Нелче! Сега му е времето да ядат сладолед. След трийсет години няма да им е така сладък – Спасов затвори вестника и се изпъна във фотьойла. – Седни малко де. К’во стана днес в Общинския ни съвет? Я разкажи? Какви проблеми разнищвахте на сесията?
- Ауу..., не питай! Едвам ги изтрайвам тия сесии. А, вдругиден сме на Ленински съботник.
- Пак ли бе? Нали чистихте преди две седмици градинките пред пощата?
- То беше Димитровски съботник. Този път ще ходим някъде на майната си да садим дръвчета.
- Иха... – изправи се Спасов. - Искаш ли да дойда и аз, ще вземем и децата да помагат. Хем малко на природа да излезем? Ще отидем до мястото с колата. Ще си вземем сандвичи с краставица и сирене за обяд. Трябва да видя термосът дали е здрав, че последно май пропускаше нещо. Прави лопати имам две в мазата и една мотика. На Сиана ще дадем греблото...
- А-а, измисли го вече! – изкриви устни русокосата, като прекъсна възторжения поток от думи на мъжа си. – Ще ни водят с автобус. Храната е осигурена – ще обядваме в ресторанта на селото.
Мъжът седна отново във фотьойла и млъкна.


--- сцена осма ---

Вратата на трапезарията се отвори с трясък и вътре влетя Веспасиана.
- Уха-а, картофчета! Къде е алтаят? Татко, да беше видял само зебрите как маршируват... И гълъби с ей-такива опашки – детето събра длани и разпери пръсти. – Като ветрила. Имаше и един кон на Преживялски и...
- На Пржевалски – поправи я брат й, който се вмъкна след нея. Имаше и акробати, но куполът им беше нисък и си удряха коремите в тавана на шатрата. Не ми харесаха. А камилите танцуваха виенски валс... Ма какви сбръчкани са им коленете...
- Пък клоуните хвърляха към нас едни бели топки от една кофа и една топка падна на Любо на главата и той си я взе за вкъщи – продължи момиченцето. - Изкараха един от публиката и го накараха да ходи върху един друг ... как се казваше, нещо мечешко беше...
- Йога – отговори момчето.
- Да, йога, който лежеше на стъкла. Ама нищо му нямаше после. Даже и с колело минаха отгоре му клоуните и пак нищо.
- Ти какво очакваше да стане? – полюбопитства баща им. – Да започне да кърви и да повикат бърза помощ ли?
- Ми да!
- Айде, стига сте бърборили глупости! - намеси се майка им. – Измийте се хубаво и сядайте да вечеряме.
- Измихме се вече! В тоалетната на цирка. Захари и Светла два пъти ходиха. И аз с тях.
- Я бързо марш в банята! – строго нареди русата жена.


--- сцена девета ---

Огнян седна срещу сестра си и придърпа салатата.
- Дай да ти сложа пиле - предложи майка му.
Той си подаде чинията.
- Днес, в училище ни доведоха нова ученичка. Елеонора. От друг град. Баща й е военен летец - майор.
- Ах, те пък, останал един месец до края на учебната година... – възмути се жената.
- Как е? Хубава ли е? – смигна му Спасов.
- Цялата е на лунички. И косата й е една такава ... слънчева. Била е отличничка в старото училище.
- За нея ли ще се ожениш? – наивно попита Веспасиана.
- Глупости! Аз няма да се женя. Ще ставам каубой. А те не се женят.
- Женят се! Даже за индианки – опонира сестра му.
- Значи няма да е за Елеонора, защото тя е светлокоса и бледолика. Разбра ли, Сианче? – информира я баща й.
- Аз й казах, че съм първи на окръжното по математика.
- И тя?
- Нищо. Ралица я извика да ходят на лавката за кремки. В събота няма да учим. Учителите са на екскурзия в Жеравна.
- Аз пък днес имам черна точка – Веспасиана изтича до стаята си и донесе етикетчето.
- За какво пак, бе? – майка й остави вилицата си в чинията и загледа детето.
- За нищо. За едно кюфте.
- Ох, викам, да не си се катерила пак по дъската, като предния път, дето си удари главата.
- Не съм се катерила – възмути се момиченцето с пълна уста и се почеса с нокти по русата главичка. - И дори граничарско куче извикаха в градината, но другарката му казала да се връща, защото кюфтето се намерило.
Спасов за малко не се задави от смях.


--- сцена десета ---

Момиченцето седеше на килима пред леглото си надянало ремъците на акордеончето.
- Ма-ме-ми-мо-му-у... Ма-ме-ми-мо-му-у... Моля кажете, не на шега. Кой нарисува тази дъга ... - Дереше се с цяло гърло детето и удряше произволни клавиши, докато разтегляше меха до пълния му капацитет.
Баща му влезе в стаята.
- Я изпей на татко онази за юнака.
- "Вятър ечи, Балкан сте-ене сам юнак на ко-о-оня. С тръба зове свойте бра-атя, всички на оръ-ъжие" – тук пръстчетата на дясната ръка натискаха правилните клавиши.
Песента секна и Веспасиана се зачеса по главата.
- Аз съм другарката Музикална. Ох, кога ще ме къпе мама? Май ми е мръсна вече косата – продължи да стърже с нокти по лъскавата, чиста копринена косица.
- Хайде да си измиеш краката и да лягаш, че стана късно – Майката показа главата си през вратата на стаята.
Момиченцето остави акордеона и тръгна към банята.
- Да ме чакаш тука, чу ли? Ей сега се връщам.
Мъжът кимна. Наведе се и заприбира раздърпания докрай акордеон.
Веспасиана нахлу облечена в нощница на цветчета, дълга до петите й.
- Готова съм. Мама утре ще ме изкъпе, че вече е късно – отбеляза тя и пак се зачеса по главата, там, където допреди малко стърчеше опашката й. Косата й падаше до раменете, руса, като на майка й. Скочи в леглото и каза:
- Много ми хареса циркът. Друг път пак ще идем, нали?
- Аха. – съгласи се баща й. – Ще ти пусна грамофона. Коя приказка искаш?
- "Бърборино". Не, по-добре за "Момче и вятър". Не, най-добре "Жабче-пътешественик". Да, нея искам, дето започва така: "Здравейте, познавате ли ме? Аз съм веселият пътешественик Гошо..." – заимитира тя гласа от плочата. – "Всяка жаба да си знае гьола..." – изговори с дебел глас репликите на стария жабок. Знаеше я цялата.
Грамофонът изпращя и приказката започна.
- Лека нощ! – каза мъжът.
- Лека нощ, такто! – отвърна момиченцето.
– Татко! – спря го на вратата. – Аз като порасна ще се оженя за тебе.
- Ха, хубава работа, момиченцата не се женят за бащите си.
- Нищо, аз ще се оженя.
- По-добре е да си вземеш някого на твоята възраст.
- Кого? Лъчо ли?
- Може и Лъчо.
- Добре! Той миналата година беше женен за Боряна, дето заминаха да живеят в Пловдив.
- Значи е свободен.
- Утре ще му кажа – обеща момиченцето и се заслуша в приказката, докато се чешеше по русата главичка.


--- сцена единадесета ---

Трета група закусваше. Едно слабичко русоляво момченце седеше с ръцете отзад и гледаше планината от кус-кус в чинията си. Манастирска патрулираше между масичките. Изведнъж се обърна рязко към момченцето:
- Марияне, ти защо не ядеш, бе? – надвисна над него.
- Моля другарко, това нещо веднъж вече са го яли.
Децата наскачаха от столчетата и се струпаха да видят наяденото нещо.
Манастирска се изправи и огледа децата. Те безшумно се върнаха по местата си.
- Я стани, Марияне!
Детето се изправи с наведена глава и с твърдо стиснати устни. Нямаше намерение да се предава.
- И откъде го измисли това, че някой ти е ял вече кус-куса?
- Прилича на повръщано – тихо отрони Мариян.
- Така ли? Я, деца, я елате да видите, това в чинията на Мариян на какво ви прилича? А? Прилича ли ви на повръщано?
- Не-е-е... – отговориха две-три деца.
- Разбира се, че не. Това е вашата чудесна закуска, без която няма да пораснете големи. Хайде по местата и да видя чиниите празни.


--- сцена дванадесета ---

- Наредете се в редичка пред дъската, че да ви прегледам косите. Извадете и кърпичките, да ви видя ноктите.
Децата извиха опашка пред другарката и едно по едно свеждаха покорно глави под ледените й сухи ръце с дълги възлести пръсти.
- Хий... Какво е туй чудо бе! – изрева Манастирска докато държеше с два пръста развързаната опашка на Веспасиана. – Какво е туй нещо, бе? Ма то страшна работа тука, бе! Лельо Събке, бързо.
Подът се заогъва и леля Събка се строи до Манастирска. Заби поглед в снопчето коса.
- Ау-у... Бърже, бърже навън – леля Събка Хигиенистката подхвана момиченцето над лакътя и го завлече в коридора. – Знайш ли к’во си домъкнала тука? Гад. Гад си домъкнала.
Детето се разтрепера и сълзи напълниха очилата. Възрастната жена го поведе към стаичката и продължи:
- Сега всички ще заразиш. Всички.
Манастирска, приключила с прегледа на останалите, влезе в стаичката.
- Веднага да идват вашите да те прибират. – грабна телефона, отвори един тефтер и затърси с пръст по страниците. Завъртя няколко пъти шайбата и зачака. Отсреща вдигнаха.
- Обувния ли сте? Искам директора... Учителката на дъщеря му... Не може по-късно, сега трябва да говоря с него... Ще почакам – с писклив глас изрази намерението си да проведе този разговор на всяка цена и зачака. – Другарю Спасов, - понижи гласа си с цяла октава и най-любезно заобяснява. – Имам една изненада за Вас... Неприятна... Не, не... добре е... Да... Днес при прегледа установихме, че детето Ви... е донесло в детската градина... въшки... Не зная откъде... Цирк ли?...Снощи? ... Аха, сигурно... Някой да дойде ... Незабавно, да... Ще Ви чакам, другарю Спасов... А, баба й ли?... Добре. Дочуване.
Веспасиана беше спряла да хлипа и любопитно слушаше разговора.
- Сега ще дойдат за тебе.
Новината зарадва детето и то тръгна към вратата.
- Чакай! Никъде няма да мърдаш, докато не дойдат да те приберат.
Момиченцето се върна, седна на един стол и зачака. "Значи това била изненадата!» – помисли си то и се почеса по тила.
Край на втора серия
Втора серия "Изненадата" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

В сцена единадесета съм използвала репликата "Моля другарко, това нещо веднъж вече са го яли.", с произход от детството на нашето другарче Anakin Skywalker. Оригиналния разказ на Anakin Skywalker можете да прочетете в коментар номер 3 (от новите коментари).

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Miss Trixie (29 април 2010 16:38)
Супер!!! Вече тръпна в очакване на третата серия!

 
 
№2 от: Айви (29 април 2010 17:31)
 Изчетох всичко на един дъх! Много е интригуващо и увлекателно!,, !!! И аз нямам търпение за трета серия!

 
 
№3 от: катя милушева (29 април 2010 17:35)
  Eха, давай нататък!

 
 
№4 от: Цонка (29 април 2010 17:39)
Miss Trixie, Айви, Кате, благодаря ви, момичета! Много се радвам, че ви харесва и се забавлявате!!!
И на мен ми е страшно забавно да ги пиша тия щуротии и нямам търпение да ги споделя с вас, но и в същото време се страхувам да не ви отегча...




--------------------
 
 
№5 от: tivesto (29 април 2010 18:19)
Продължавай да ни радваш! Очакваме продължението! yess



--------------------
 
 
№6 от: Cvetan (29 април 2010 20:44)
"Имаше и един кон на Преживялски и ..."
smile24 smile24 smile24 smile24
Винаги много ме разсмиват такива "попадения"!
Браво,Цонке




--------------------
 
 
№7 от: pasha (29 април 2010 21:18)
Аплодисменти и от мен.
 Отивам да си пържа пресни картофи с копър.

 
 
№8 от: undo (29 април 2010 21:57)
Ах, ах, само да си посмяла да не продължиш. Да знаеш, че си чакам следващото.
Страшен хит е твоята творба

 
 
№9 от: Simpra (29 април 2010 22:44)
Аз искам на деЦка, не искам на работа, пък! rev 



--------------------
 
 
№10 от: Anakin Skywalker (29 април 2010 23:40)
Каквото и да говорим , Цонка е велик разказвач
Върна ме в позабраваени неща от градината. Тогава си мислех че наистина само при нас лелките готвят като за прасенца(буламачи и бъркочи), не за деца, а се оказа че навсякъде било така.....
И от ученическите столове няма особено добър спомен!
Обаче за столовите на заводите и учрежеденията не моежеше да се каже това.
Там се прояваваше старание и се готвеше вкусно, защото в противен случай...



--------------------
 
 
№11 от: Цонка (29 април 2010 23:44)
Е, чак велик... Ама си я бива твоята реплика!
Аз обожавах стола в завода при нашите. Миризмата на оцет така ми се е набила в носа...
А от столовете в пионерските лагери помня една особена... много лагерна миризма. Чак като пораснах, разбрах, че това е "ароматът" на помията. Но ми е любима, въпреки това. Напомня ми велики дни!



--------------------
 
 
№12 от: Anakin Skywalker (30 април 2010 00:09)
Не миризмата на оцет а именно на вкусни манджички помня. Супи, яхнии, печено и любимия ми крем карамел...  Защо не готвеха така и за нас в градината и дасаклото???uuux  Помня и аз винаги на обяд исках едва ли не всеки ден да ходя при мама или при татко да обядвам, но беше доста трудно при татко, предвид разстоянието.  В стола на Заводостроителния комбинат чичо Илия какви ястия майстореше....А лятото го командироваха в почивната база в Приморско за целия сезон, и там напълно развихряше кулинария си талант...



--------------------
 
 
№13 от: Miss Trixie (30 април 2010 01:30)
Хм, усещам назряващ конфликт между готиния татко и строгата майка...

 
 
№14 от: Цонка (30 април 2010 10:04)
Miss Trixie,



--------------------
 
 
№15 от: anni (30 април 2010 17:52)
Хубаво Цонче, ама майката сухичка ми се струва нещо, сигурно идеята е такава. Нали няма да ги развеждаме все пак, щото виждам,че в лицето на другарката Манастирска таткото си има сериозен и таен   обожател. Като се заговорихме за тази детска си спомням колко не обичах да спя  по обедите и затова завивах се през глава -уж, че спя и тайно наблюдавах какви ги върши учителката ни. А тя какво може да върши  - лакирваше си ноктите и разни други подобни. Освен това много мразех супите, но понеже си бях смотана не можех да го кажа това на лелките. За това пък едно от момичетата спасяваше положението като раздаваше моите супи на другите деца.
Хайде, дерзай натакък, че нямам търпение да видя какво се случва с нашите герои.



--------------------
 
 
№16 от: Цонка (30 април 2010 19:25)
anni,
таткото ми дойде малко в повече положителен, та ми трябваше противотежест. И кой, кой - като във всяко нормално семейство - другата половинка. Аа-а, Манастирска изобщо не му влиза в сметките, няма страшно.
Третата серия е почти готова - остава ми последната сцена само. Тази вечер ще я кача. Само се боя да не прекаля с честотата на пускане на статии и сценарият ми да замяза на спам.



--------------------
 
 
№17 от: undo (1 май 2010 16:44)
Абсолютно съм съгласна с Цонка - таткото е прекалено готин, значи майката трябва да е по-ръбеста. Иначе ще стане ужасно сладникаво и недостоверно. Не че няма семейства с двама готини родители, но другия тип е по-често срещан и е по-логична комбинация. А Манастирска според мен може само да се облизва

 
 
№18 от: Цонка (1 май 2010 17:57)
Тя, Манастирска, му е малко дъртичка на таткото. А и би трябвало да е омъжена. Да! За нумизмат - маниак, който не й обръща достатъчно внимание.



--------------------
 
 
№19 от: undo (1 май 2010 17:59)
А защо не стара мома, но все още имаща шансове за реализация? Така ще може да е по-напориста към таткото и да стане и смешно.

 
 
№20 от: Цонка (1 май 2010 18:02)
smile24 smile24 smile24 undo,
Ама ще вземе да се навие тогава таткото. Ами мъж е все пак. И, край, изпускаме го.



--------------------
 
 
№21 от: undo (1 май 2010 18:06)
Точно - бащата леко пийнал на служебен банкет идва да прибере Веспасиана, Манастирска го сгащва в детската градина, и аха таткото да се навие, но в края на краищата моралът и любовта към другарката в живота му ще надделеят. xixi2

 
 
№22 от: Цонка (1 май 2010 18:09)
xixi2 xixi2 xixi2  Моля, сложете червена точка... Моля!..
В трета серия разбрах, че е много влюбен в жена си. Няма да пробие никой при него. Пък и аз не давам! Много съм ревнива!

Както описваш горе сцената, Undo, си представям Яким и Димитрович в магазина, като му даде пуловера.



--------------------
 
 
№23 от: undo (1 май 2010 18:20)
А всъщност имам предвид ето тази: http://www.vbox7.com/play:aa47f9b2&start=1680

 
 
№24 от: Цонка (1 май 2010 18:25)

Точно нея си представях, когато обмислях образа на Манастирска, само че в онази сцена към края на филма, където е облечена с тясната пола с цепка, в коридора на института, дето му дава шишенце с отвара от целина за довечера.
http://www.vbox7.com/play:aa47f9b2&start=4031
Но моята даскалица не е толкова хубава.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 25
Потребители: 0
Гости: 25

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!