Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Трета серия "Шапката" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
30-04-2010, 22:35 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство
   

Музиката за филма избра Бат Митко

Безкрайно детство
Трета серия "Шапката"


Втора серия завърши със сцена дванадесета, в която на Веспасиана намериха въшки и баба й трябваше да дойде да си я прибере от детската градина. --- сцена тринадесета---

Детето нахлузи домашните си пантофи и прекоси антрето. Баба му го последва и остави бутилката на масата в кухнята.
- Боже, боже, къде, бе, баба, те намериха тез гадини? – мърмореше повече на себе си възрастната жена.
Момиченцето застана пред стенното огледало, повдигна се на пръсти, за да стветне лампата и се завзира в образа си. Погледна отляво, погледна отдясно, повдигна кичур коса от върха на главата си, сви учудено устни и каза:
- Нищо няма, бабо. Може да са избягали по пътя.
Баба му не отговори и то продължи:
- Бабо, ако хванеш някоя, ще ми я дадеш ли? Може да я сложим в буркан. А? Може ли?
- Ще ти я дам – даде признак, че я чува бабата. – Хайде, готово е. Свали си престилката да не я омажем и седни на стола.
Баба Веси извади четка и гребен и започна да маже кичур по кичур русата детска коса.
- Бабо, на какво мирише така? – начумери се личицето.
- На газ мирише. Не приказвай, че ти влиза в дробовете.
- И на оцет ми мирише. И на джумерки.
- Стой мирна де!
- Еха, бабо, като във фризьорския салон, като те къдрят. Ще ме вземеш ли някой път пак, да гледам?
- Аха. Абе, не се върти, бе! Свършвам вече.
Баба Веси приглади мазната коса към върха на главичката, опакова я с вестник, нахлузи сръчно найлонова шапка за баня и намота най-накрая една хавлия. После освободи момиченцето.
- Хайде, бягай. Ще поседиш така известно време и ще те измия с шампоан.
- Искам с Па-па – изчезна в стаята си детето и след малко се чу грамофонът. "Две по две сърнички тичат..." – чу се гласът на Бърборино, а заедно с него и звънливият детски глас.


--- сцена четиринадесета ---

Момиченцето влезе в кухнята.
- Бабо, много щипе вече – оплака се то и бръкна с пръст под кърпата да се почеше.
- Постой още малко, баба, да приготвя нещо за обяд и ще те измия.
Веспасиана послушно влезе във всекидневната и се залепи на слънчевия прозорец към улицата. Някой й помаха от отсрещната двуетажна къща. Беше Светла, размазала нос на стъклото и... с хавлия на главата.
Входната врата хлопна и след малко Огнян се вмъкна в дневната. Погледна към отворената врата на кухнята:
- Здрасти, бабо, защо сте тука, бе?
- Защото съм хванала въшки от цирка – изпревари баба си Веспасиана.
- Дресирани ли? – пошегува се Огнян.
- Хванала си, я! – отговори й баба Веси. - Дай да ти видя и на тебе главата - обърна се към момчето.
- Аз нямам, сутринта ни гледаха. Ама ти сериозно ли? – отправи въпроса към сестра си. – Я, дай да видя. – момчето тръгна да маха хавлията от главата й.
- Не може! Хвани си сам – Момиченцето се фръцна и избяга в кухнята.
- Дайте сега да си хапнем, пък после ще измия Сиана и ще ви заведа при Стойка.
- Фризьорката ли? – попита Огнян.
Бабата продължи:
- Да скъси малко на сестра ти косата, пък и тебе да те вземе отзад, че си замязал на бараба. Не ти ли се карат в училище?
- Не! На отличниците не им се карат за нищо.
- Светла беше преди малко с хавлия на прозореца. Видях я – появи се от кухнята Веспасиана и отхапа от мокрия морков в ръката си.
- А? А-а..., затова ли ги освободиха със Захари още след първия час?.. – прозря истината Огнян и се почеса енергично по разрошената глава.


--- сцена петнадесета ---

- Остани за вечеря, майко – любезно отправи поканата Нелчето.
- Остани, бабо Весе, моля те... – завикаха децата.
- Аа, дядо ви Спас ме чака вкъщи. Ще вървя, че да не стои сам. Хайде, приятна вечер!
- Чао, чао... Много здраве носи на дядо. И да ми донаправи сабята.
Четиримата се върнаха в трапезарията и седнаха около масата.
- Добре ти стои чертата – Нелчето похвали новата прическа на дъщеря си. – Ама как можа да ги завъдиш тия гадинки. Все ти е чиста косата, все блести, пък накрая – въшки. На тебе ли точно трябваше да се лепнат? Голям срам. Манастирска има да ни разнася сега цяла година.
- Тя годината свърши – ухили се баща им. – Няма дълго да ни разнася.
- Във фризьорския салон видяхме Ивелина. Подстригали я като Лили Иванова – така каза – заразправя им Огнян. Преди това пък, пресичаме с баба и от фризьорката излизат Любо и Димо – остригани като граничари – първи номер.
- Димо прилича на яйце, а Любо е като диня – захили се с пълна уста Веспасиана. – На Светла и на нея й направили черта. Много й отива. Екатерина също.
- Захари пък прилича на затворник – остригал се до дъно.
- Ама вие всичките ли? – облещи големите си сини очи майка им?
- Всичките, я! – Спасов набучи кръгло парче краставица и го лапна. – Пипнали циркови въшки.
- Дресирани! – допълни Огнян и четиримата се затресоха над масата развеселени от разговора.


--- сцена шестнадесета ---

- Уфф... Хич не ми се ходи утре... – Нелчето разресваше пшеничените си коси пред огледалото на тоалетката. - Ако е горещо, ще се вмириша на старо сирене. Трябва да си облека нещо памучно, че с тия найлони ... като пиле в кесия. И сламената шапка да си приготвя, да не я забравя утре сутринта.
Жената, ефирна като самодива в белия копринен халат и разпуснатите на гърба коси, стана от табуретката,... Отвори гардероба и затърси шапката.
- Смачкала се е. Гледай как се е прегънала периферията и хризантемата се е откачила от листото.
- Дай да ти я оправя – Спасов се понадигна от широката спалня и взе шапката. Излегна се пак, кръстосал обутите си в тъмносиня пижама крака и взе да намества цветето върху зелената дръжчица с листото.
- Много ви юрка тоя вашият председател, другарят Стаменов. Сякаш сте Благоустройство и Комунално Стопанство, а не Общински съвет. Съботите – съботници. Неделите – неделници. Петъците – санитарен полуден, че кога ви остава време да работите... То пък какво ли работите...
- Е, не сме като в твоя завод – да се гърбим като камили, че да са добре обути полските и унгарските деца. Но и ние си имаме нашите задачи. И то все отговорни.
- Да, например да решите, колко лимонади ще останат неизпити, ако на банкета дойдат само големите началници, без жените си, и колко уиски ще трябва да се достави допълнително, ако доведат приятелите си от Градския Комитет. – заобяснява условието на задачата Спасов, докато изтупваше на пода начупените пластмасови парченца от хризантемата.
- Прекаляваш понякога! И ти ги води твоите по-често.
- "Моите" работят като луди. Не мога да ги карам в почивния си ден да плевят бордюрите на главната улица. На мен ми трябват отпочинали и свежи.
- Много ти е лесно, значи. Никакви ангажименти извън работа, никакви партийни дела, нищо. Директор и половина!
- За партийните дела си има Партиен. Той си ги урежда по сбирките с твоя Председател. А ангажименти след работа нямам, защото си върша работата в работно време – натърти на думичките "работа" и "работно" Спасов.
- Да, да... Знам. Самото съвършенство. И в завода и вкъщи.
- Какво вкъщи? – подпря се на лакът мъжът и загледа сериозно към жена си.
- Децата те боготворят. Това.
- Че какво лошо има – доволен от отговора се захили и се намести под леката завивка директорът, държейки още сламената шапка. – Хайде, лягай си, че утре ще ставаш рано. В събота!
Жена му го изгледа с досада, доразмаза крема по ръцете си и се прибра под завивката, като преди това изгаси нощната лампа от своята страна на леглото.
- Лека нощ, другарю директор!
- Лека нощ, красавице.
Тишина с отрицателен заряд се възцари над чаршафите.
- Антоне, цял живот ли ще ме иронизираш? – гласът дойде откъм тъмната страна на леглото.
Мъжът не отговори. Остави внимателно шапката с хризантемата на шкафа до главата си, взе книгата от чекмеджето и потъна в сюжета.


--- сцена седемнадесета ---

В съботната сутрин Антон Спасов се протегна в леглото и потърси жена си отляво. Нямаше я. Огледа се за шапката с хризантема – и тя бе изчезнала. Накрая погледна часовника си и скочи. Минаваше девет. Мина през стаите на децата и им извика да стават. Отиде в кухнята и отвори хладилника. Извади продуктите. Извади хляба от шкафа, наряза филии, взе да кърти люспи от замръзналото масло, а ножът всеки път почукваше по дъската.
Веспасиана влезе сънена.
- Какво почукваш, татко? Сякаш цепиш дърва. Закуска ли правиш? Къде е мама?
Мъжът нежно погледна детето и му се усмихна:
- Добро утро и на теб! Отивай да събудиш батко си, че закъсняваме.
- Къде ще ходим?
- Доведи го и ще ви кажа.
Веспасиана развя "чертата" си към коридора и за малко не събори Огнян на вратата. Двамата влязоха в кухнята.
- Отиваме в Двореца.
- Ура-а... – скочиха едновременно братът и сестрата. - Откога си ни обещал. – каза момичето и двамата хукнаха да се обличат.
След един час ладата зави на кръговото в посока морето и зелените ниви с поясите си се заредиха зад прозорците.
Спасов паркира колата пред почивната станция на лимонадената фабрика. Нямаше никого. Сезонът не беше започнал и дървените бараки "Бира-скара", подредени една след друга по баирчето към Двореца, пустееха. Групичката се спусна надолу. Касата работеше. Спасов взе билетчетата, усмихна се на хубавичката касиерка и заедно с децата минаха през високия портал на входа.
Касиерката изкара главата си от кабинката и изви врат след тях, като същинска костенурка.


--- сцена осемнадесета ---

Тази сцена оставям изцяло на отговорността на режисьора, който трябва да разведе зрителя из чудно красивия Дворец, като разкрие великолепието на това тайнствено място.


--- сцена деветнадесета ---

- Изморихте ли се много? – тримата се изкачваха по баирчето към колата. Бащата погледна часовника си. Минаваше три часът.
- Гладна съм. Татко, сърцето на царицата наистина ли седи там в параклиса?
- Сигурно, щом така разправят.
- Ама от онези глави как тече вода... Средната глава нямаше желязна тръба в устата и водата течеше направо от гърлото й - сякаш повръща.
- Затова са сложили табелките – "Не пий". – поучително отбеляза брат й.
Наближиха ладата. На паркинга имаше още една паркирана кола. Спасов се втренчи в колата - волга, с бял номер - три петици и нула. Мъжът забави крачка.
- Я, татко, колата на другаря Стаменов – зарадва се Огнян.
- Кой е той? - не разбра Веспасиана.
- Началникът на мама, оня страшния, с големите бакенбарди.
- А, знам го, на леля Сийка, дето ми подари "Андерсенови приказки" мъжът.
Спасов подаде ключовете от ладата на Огнян и остави децата да извадят сандвичите от багажника, а той се отправи по-нагоре, към паркираната волга. На метър от служебната кола застина и лицето му изгуби цвят. Децата му викаха нещо, но той не им обърна внимание. Стоя така поне две минути без да мърда и сякаш не дишаше. Под задното стъкло на волгата, огрявана от пролетното слънце, се мъдреше сламена шапка с пречупена периферия, а хризантемата висеше неправилно до зеленото пластмасово листо.


--- сцена двадесета ---

Прибраха се у дома малко след четири часа.
- Слизам да играя – декларира Веспасиана.
- Татко, какво ти стана, не си обелил дума през целия път – загрижено го погледна момчето.
- Изморих се, Огняне, не съм на 12 вече. – направи опит да изглежда весел.
- Добре. И аз слизам да играя.
Спасов остана сам в дневната. Сложи ръце зад гърба си и се загледа през прозореца към улицата.


--- сцена двадесет и първа ---

Нелчето събу прашните гуменки в коридора и по мръсни бели чорапи влезе в дневната. Тръшна се на другия фотьойл и въздъхна дълбоко.
- Напълно съм разнебитена. Всичко ме боли – кръст, крака... И мехури ми станаха от тая лопата. Оставих я пред вратата, да я свалиш в мазата. Видях долу децата. Ходили сте в Двореца. Кога се прибрахте?
Спасов я гледаше в очите.
- Цяла нива дупки изкопахме. Садихме акации. Че те по това време садят ли се? Сякаш късничко ми се вижда. Ох, цяла седмица ще имам мускулна треска. На обяд ядохме кебапчета в кръчмата. После поседнахме на сянка да си починем, пък някои му откъртиха. Не щат да стават. Василева като кресна. Строи ги набързо. Изкопахме още по няколко и ... на автобуса. Чак на "Млад техник" слязох и докато се дотътря дотук, стана шест часът.
Мъжът не сваляше поглед от загорялото светнало лице на красивата жена. Тя се прозина доволно и се запъти към банята. Той остана безмълвен във фотьойла.
След малко жената се върна – чиста и освежена от горещата вода.
- Ще направя кафе, искаш ли?
Тишина.
- Много добре ми подейства днешният трудоден. Не ми се ходеше, пък после ми стана добре, че отидох. – върна се с кафемелачката в ръце и застърга. – Ти какво мълчиш? Откакто съм влязла дума не си казал? Не можеш да измислиш за какво да ме заядеш ли? Мислех, че остроумието ти е безгранично!
- Не е безгранично! – отговори най-сетне мъжът все така взирайки се в очите й.
- Какво ти става, бе, Антоне? Сякаш ме виждаш за първи път. – опули сини очи срещу него жената. – Да не е станало нещо? А? – каза притеснено. – Отговори ми, бе, човек! Какво ти е?
Мъжът не отговори.
Входната врата се тръшна от течението и Веспасиана нахълта в стаята.
- Мамо, мамо, леля Сийка ти върна шапката. Даде ми я долу, да ти я донеса. Каза да ти благодаря, че не си я оставила да слънчаса – и момиченцето размаха сламената шапка с пречупената периферия и увисналата хризантема. Слизам пак – и изчезна зад вратата на апартамента.
- И-и-и... гледай, съборила е цветето. – Нелчето огледа шапката. - Дадох й я днес, че нали е с високо кръвно. Ама забрави да ми я върне. Те дойдоха с колата, че щели да ходят после към морето, при някакви познати на вилата и се изнесоха бързо, бързо. Нищо не изкопаха. – жената заобръща откачената пластмаса на шапката. - Тц-тц-тц ... Ама какво е правила толкоз, че го е съборила. Сигурно дето е замахвала с лопатата. – захили се като момиченце. - Ще поправиш ли пак цветето? – погледна мъжа си умолително.
- Ще го поправя.
Антон Спасов бавно стана от фотьойла, приближи се към русокосата хубавица и я прегърна с цялата мъжка любов на света.

 

Край на трета серия
 

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (30 април 2010 23:35)
За разлика от Веспасиана, когато на 15 септември ми откриха въшки - след една екскурзия в Румъния, изпаднах в паника. Дългата коса отиде на кино, брат ми - нула номер, майка ми - по-късо от Лили Иванова по онова време: всички до един имаха гниди. Няма да забравя миризмата на препарата ГОО /газ-олио-оцет/, от който няма измирисване, но който трепе само въшките, а гнидите остават и не е много сигурно дали са унищожени, затова се преглежда цялата коса, косъмът с гнидата се отскубва и се изгаря. Къртовски труд. Всяка следваща учебна година преди първия учебен ден преглеждах брат ми /срам голям, ако си въшлясал/ и искам да ви споделя, че абсолютно винаги намирах по някоя и друга гнида и изпадах в същия ужас...но в училище никога не са му намирали. Чудя се дали е възможно всичко да е било плод на въображението ми, или просто въшките никога не изчезват.
Защо съм изпитвала такава паническа погнуса - не знам. Веспасиана, уж е глезено дете, а приема въшките с безкрайно спокойствие:)
А Нелка как така няма въшки? Според мене няма как да няма поне някоя и друга гнида::))

 
 
№2 от: Цонка (30 април 2010 23:48)

regina,
Веспасиана ми се иска да я определя по-скоро като добре обгрижвана от родителите си, отколкото глезена. Като гевезе я определиха учителката и лелката в детската. Тя е умно и изключително любознателно дете. В детската я разплакаха, като й намериха гад, но докато стигнат до вкъщи с баба й, вече в трета серия, детето се е успокоило и идва любопитството - какво точно са това въшките. А самият факт, че ги е пипнала на такова място като цирка - вече ги издига в очите й.
Не се взема твърде насериозно. Тази черта е наследила от баща си.
И Нелка има сигурно, но нали е руса не се виждат.
Тя и малката е руса, но учителката мярна тлъстите въшки да се разхождат из главата й.
Между другото, аз като въшлясах в предучилищната, никой вкъщи не помня да се е мазал, освен мен. Ето, брат й на Веспасиана се е отървал, въпреки че беше на цирка. В училище не му намериха - значи няма.




--------------------
 
 
№3 от: Simpra (30 април 2010 23:55)
hiphip Става все по-хубаво и по-хубаво! Направо предвкусвам една нашедеЦка нагарада за сценарий и режисура едновременно nomer1



--------------------
 
 
№4 от: regina (1 май 2010 00:03)
Така си и мислех - сигурно има, най-много да не се виждат. Впрочем  в края на краищата и аз бях стигнала до извода, че не е от такова значение липсата на въшки/гниди сама по себе си, а че е по-важно да не ти ги намерят при проверката в училище.
Но съм възхитена от мъдростта на Веспасиана, която не влага никаква свръх емоция в собственото си въшлясване. Добър пример за някои други деца:) Браво!

 
 
№5 от: pasha (1 май 2010 08:42)
Върна ме в годините на ГОЛЯМОТО ПОЩЕНЕ и ми позамириса на тази тайна рацепта за борба с въшките.Ох, и главата ме засърбя.


 
 
№6 от: Цонка (1 май 2010 09:17)
pasha,
хе-хе... Аз се убих да се чеша, докато разказвах. Но след като баба й я намаза спрях. Значи наистина действа мазилото...



--------------------
 
 
№7 от: Айви (1 май 2010 19:56)
 Цонче,  !!!
 Чак сега разбрах от къде произлиза името на Веспасиана - комбинация от имената на баба Веси и дядо Спас. Много сполучливо!
 А Дворецът - този в Балчик ли е?

 
 
№8 от: Цонка (1 май 2010 20:14)

Да, Айви, позна, Дворецът е този в Балчик .
Името на момиченцето го разконспирира и filipovaeli, в коментарите под първа серия. Там й разказах, защо е кръстена така - майката го измисля, заради родителите на мъжа си, а после решава, че ще я нарича Сиана - заради себе си и заради мъжа си.

Айви, всъщност името ми дойде наум от това на римския император Веспасиан Незнамкойси. Исках да е нещо супер префърцунено - според епохата. После видях, че в него се съдържат няколко други имена. И така се получи. Случайно.




--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (1 май 2010 21:12)
 Не искам да си спомням трагедията с въшките, и този бъркоч  ГМО/ газ, мас и отцет/. Ние си ги купихме от едни минерални бани.... malee2 malee2 ! И тричките бяхме с дълги коси, а след три дни трябваше да отидем на летен лагер и... ни подстригаха и ни опоскаха, че чак ушите ни бяха изгорели от тази смрад!

А, красавецът и малко ревнивец си пада, а?


 
 
№10 от: Цонка (1 май 2010 21:18)
Цитат: катя милушева
бъркоч ГМО/газ,мас и отцет/
smile24 smile24

Кате, той, милият, само дето не припадна като видя шапката й. Какво по-очарователно от красив, верен и малко ревнив съпруг!



--------------------
 
 
№11 от: donaddt (1 май 2010 21:18)
Ох, Цонче, така се смях на дресираните въшки. Ами те, защото са дресирани, помагат на Сианчето поне за малко да избегне другарката Манастирска. Много внушителна ще да е била тази дргарка, Кате, ами то си е за параноя направо - съботник, съботник, ама знае ли човек? xixi3

 
 
№12 от: Цонка (1 май 2010 21:24)
Да бе, и аз се усъмних в нея. До края на серията не знаех какво точно става, докато не влетя Веспасиана с шапката. Отдъхнах си.kiss4



--------------------
 
 
№13 от: anni (2 май 2010 10:20)
Как изтръпнах, Цонче, с тази твоя шапка. Викам си аз ''убийство ще става тука'', пък после ми стана смешно. Така, така, нека мъжете стоят в напрежение, дори и готините.



--------------------
 
 
№14 от: Anakin Skywalker (3 май 2010 13:12)
АЙВИ, така е, аз мисля че го установих още в началото името на малката Веспасианаsmile24  Но нека добавя още няколко примера за подновени имена на дядо и баба: pionerche
Дядото - Герой на труда!
Внучката - Гертруда

Бабата - активистка на ОФ-то
Внучката - Офелия

Дядото - Ламби
Внука - Светльоtongue3



--------------------
 
 
№15 от: Цонка (3 май 2010 13:18)
Anakin Skywalker,
Бях забравила за тези Гертруда и Офелия. xixi2



--------------------
 
 
№16 от: undo (3 май 2010 13:23)
Или още по-готиното - дядото Ламби, внучката Електра. Или Владимир Илич Ленин = Владилен. smile24

 
 
№17 от: dflame (20 май 2010 14:59)
Да - на баба Мара и баба Тонка - да е честита внучката МАРАТОНКА!

А пък относно въшките - голям срам си беше да кажеш, че са ти намерили въшки. Спомням си, един път намериха на двете със сестра ни и вечерта мама, естествено ни намаза с онуй смърдящото ГМО. Обаче не щеш ли, същата вечер се изтърсиха едни неканени гости, и докато нашите ги забавляваха в хола, ние арестантките се криехме д детската стая. Ама винаги съм подозирала, че хората се бяха подосетили каква е работата, то онуй мазило така смърдеше...


 
 
№18 от: aurora2009 (21 юли 2010 12:30)
И жалко за целия срам, който са брали децата заради тия въшки. Всъщност въшките предпочитат чисти коси, защото е по-лесно да се захванат за корена. Все едно да те е срам, задето се къпеш редовно...

 
 
№19 от: ioli (18 ноември 2010 14:21)

Благодаря за приятното четиво, накрая даже се разплаках, след прегръдката

 

Въшките...те са страшни, газ-мас-оцет и Купрол!

Едно лято бяхме въшлясали и четиримата (аз, сестра ми, братовчед ми и сестра му), намазани, чалмосани, си седяхме всеки по стаите на прохладната ни селска къща, родителите ни, седяха с баба и дядо под асмата си говореха. Пред къщи спря вартбурга на чичо Менчо( лека му пръст), любимия ни чичо, с корекомските яйца, мандарините и бананите посред лято...Беше инженер ипътуваше по света, много често в Япония. Винаги ни носеше по нещо на четиримата. Запъти се към двора, поседя при нашите и скоро тръгна да ни търси, но батко го чу, и ни извика и на нас, изпокрихме се, кой къде намери. Как така, нашия любим чичо ще ни види с въшки!Аз в гардероба, сестра ми под леглото, братовчедка ми под столовете, а бате, скочи от прозореца, върху мазето и избяга. Намери ни чичо, първо мен и ме пита какво правите, аз опулено-засрамена: миии играем на жмичка...Братовчедка ми беше втора: Миии играем на кадъни...

Ако не се лъжа беше лятото на 86г. и бяха започнали да изселват турците..та при таткото на нашия чичо бяха настанили една много мила какичка, която ходеше със забрадка, вече не помня как се казва, но бяхме много впечатлени от нея,та за това на кадъни играехме...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!