Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Четвърта серия "Бележката" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
9-05-2010, 22:52 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

В сцена двадесет и шеста съм включила един женски образ, крайно неположителен, от детството на нашето другарче mia.yaneva, за който образ можете да прочетете подробности в статията й тук.

 

Музиката за филма избра Бат Митко

Безкрайно детство
Четвърта серия "Бележката"


--- сцена двадесет и втора---

От двойната врата на училището се изсипа буен детски водопад. Пред лавката вече се виеше четирилентова опашка, с прогресивно намаляваща към края височина.
- Светле, отивам до вкъщи за домашното по български – извика момчето и хукна към портала.
- За трийсет минути няма да успееш, Захари… - извика след него сестра му, но той не я чу.
Момичето се облегна на оградата и отхапа от домашния сандвич.
По стълбите слизаха, унесени в разговор, Огнян и луничаво светлокосо момиче. Светла спря да дъвче и ги загледа. Огнян ръкомахаше нещо, а Новата го зяпаше в устата. Двамата се отправиха към лавката. Височкото момче разбута няколко деца от предната част на опашката и след малко се измъкна с две кифли в ръце. Подаде едната на Елеонора, която чакаше, свенливо свела глава, на няколко метра от края на опашката. Двойката се заразхожда, ядейки, из двора на училището.
Светла прибра остатъка от сандвича в джоба на престилката и ги пресрещна.
- Огняне, откога се пререждаш на лавката? – запита тя.
Момчето се изчерви и сивите му очи замятаха пламъчета. Елеонора загледа ту единия, ту другия.
- Къде е Захари? – окопити се Огнян.
- Отиде до вкъщи за домашното.
Разговорът не вървеше. Никой не помръдваше. Огнян захапа отново кифлата и се огледа наоколо.
- Довечера ще дават интересен филм по телевизията. – каза, колкото да завърже разговор.
Момичетата не казаха нищо. В това време двама от седмокласниците минаха край компанията и подсвирнаха, оглеждайки момичетата.
- Кретени! – гласът на Светла.
Онези не я чуха и отминаха. Огнян видя Стойчо и Милен, че носят торбичка с лимки и се присъедини към тях, като заряза най-безцеремонно девойките. След него Светла обърна гръб на Новата и се намести отново до оградата.


--- сцена двадесет и трета ---

Монотонният глас на учителката по трудово се носеше приспивно:
- Металната заготовка се застопорява в стиската - отворете скоба! – менгемето - Затворете скобата! Точка. Работещият поставя задължително ръкавици и предпазни очила. Пилата се държи за дървената дръжка и се използва само върху заготовката. Забранява се пиленето на корпуса на стиската и дървената работна маса - удивителна.
Насядалите около дървения тезгях в средата на кабинета по металообработване деца се захилиха. Стоян се престори, че пили енергично ръба на тезгяха с химикала си и групичката се разшумя развеселена. Учителката продължи диктовката. Светла се протегна към Огнян, който седеше през две деца от нея, бутна го и му подаде бележката. Огнян се огледа, прибра сгънатото листче и продължи да пише. След малко го разгъна и прочете: "Какъв е отговорът ти?". Обърна листчето и на гърба му написа: "Обичам и теб, и нея.", после върна листчето по същия път.
Светла нетърпелво отвори бележката. Сви устни и смачка листчето в джоба си.


--- сцена двадесет и четвърта ---

- Ало, татко, здрасти! Работиш ли?.. А, добре... Татко, класната каза да направиш табло за патрона на отряда... Ми ти, защото си ги правел много хубави... Да, за Митко Палаузов... Ми довечера... Ще купя цял кадастрон... Немски, добре. Ама трябва и снимка... Ми няма откъде... Ама не можело без снимка... Класната каза, че и тя няма... Добре, ще питам Захари. Чао, татко.
Огнян затвори телефона и хукна към дома на Захари.
На вратата се показа Светла. Огнян смутено поздрави и попита за брат й. Момичето не му отговори, само се отмести и го пропусна през вратата. Захари прибираше с молив лентата в една касета, седнал на бюрото в стаята си.
- О, Оги, к’во прайш тука? Много дъвче тая бракма. За нищо не става. – посочи към касетофона.
- И-и-й... к’ви са тия въдици, бе? – Огнян заразглежда подредените до стената телескопи.
- Ще ходим в събота, след училище, на село. Ще ловим в язовира. – небрежно отговори Захари. – И ще спим там.
- Захари - Огнян седна на леглото и замълча.
- Какво? - подтикна го да говори Захари.
- Светла каза ли ти?
- Какво да ми каже. – продължи да си навива лентата Захари.
- За Елеонора.
- Какво за нея?
- Че я харесвам.
- Кого? – зяпна Захари и спря да върти молива. - Елеонора?
Огнян кимна утвърдително.
- Ама нали беше влюбен в Светла? – продължи да не разбира Захари.
- Ами... и в нея.
- Че кога успя да се влюбиш и в новата? Познаваш я само от една седмица и вече... Много сложно става. Мен баща ми ме е предупредил да внимавам с жените, че били "дълбока вода". Аз няма да се влюбя скоро. Е, може някоя само да ми хареса, но само толкова.
- Коя? – полюбопитства Огнян.
- Не знам – замисли се Захари. - Може би някоя като Елеонора... Ама не точно тя де. – побърза да уточни.
Огнян стана рязко, огледа се и каза.
- Дай ми за довечера онази книга за "Митко Палаузов".
- Ей там, виж, на втория рафт, зад спътника.


--- сцена двадесет и пета ---

Спасов чертаеше с молив решетка върху снимката на Митко Палаузов. Огнян висеше над главата му.
- Ей, страшен си, татко. Ще го прерисуваш на средата на кадастрона.
- Страшен съм, ами. Като ми поставят задачи твоите учителки... Хем знаят, че няма откъде да изкарам снимка и пак. Само искат, искат... Така става то... Хоп и снимката се появява. Стига си се съгласявал и ти, нека и другите татковци да помогнат.
- Аз не съм се съгласявал. Другарката Недялкова ми каза да се изправя и ми нареди.
- Наредила... Не може да нареждаш на някого да върши нещо без никаква предварителна подготовка – възмущаваше се Спасов, докато прилежно разчертаваше снимката.
Входната врата се отвори и влязоха Нелчето и Веспасиана.
- Татко, здрасти. Виж, за мама имаше писмо в кутията. – момиченцето навря в лицето на баща си белия плик. - Ще ходи на бал.
- Здравейте! – Нелчето се вмъкна с пазарските чанти, от които стърчеше зелен лук. – Какво рисувате? Пак ли табло?
- Табло – измърмори Спасов. – Какъв е този бал? – вдигна поглед към жена си.
- 20 години от завършването на гимназията. Ще има събиране на випуска в ресторант "България". Семейно – разказа жената и се отправи към кухнята.
- Значи банкет! – изпъшка Спасов и придърпа празния лист кадастрон пред себе си.- Кога? – извика след жена си.
- На двадесет и втори – дочу се откъм кухнята.
На вратата се звънна два пъти късо и един път пронизително дълго.
- За мене е – извика Веспасиана. - Слизам долу.
- Я чакай! – пресрещна я майка й. – Върви да се измиеш и да си сложиш дрехите за игра.


--- сцена двадесет и шеста ---

Децата се бяха скупчили.
- Айде, да се бадакаме, за да се разделим на отбори. Аз и Ивелина ще сме консули – раздаваше команди Екатерина. Любо, ти - със Сиана, Мирко, ти – с Мима, Тошко – с Данчето. Айде, давайте.
- А, трябва да се преоблека, така не мога на народна, каза едно от момиченцата и закрещя с цяло гърло:- Мамо-о... Ма-а-амо-о-о... Ма-амо-о...
Една жена се показа на балкона на третия етаж.
- Какво има, защо крещиш така?
- Мамо-о-оу.., пусни ми Хан-цуН-га-а-а...
След малко долнище и горнище полетяха като парашути към децата.
В същото време отдолу, по улицата, се зададе възрастна жена с пазарска мрежичка с покупки и франзела под мищница.
- Бабо, бабо... – заскача около нея Екатерина. – Какво ми купи?
Децата наобиколиха жената.
- Купих ти! – навъсено отговори бабата. - Ела си горе - ще видиш.
- Взе ли ми родопчета?
- Взех ти, ама вкъщи ще ги ядеш. Я, на ти сега малко топъл хляб, че по-късно ще те викам да вечеряме.
Бабата на Екатерина отчупи къшей ароматна франзела и й го подаде. Момиченцето го грабна и хукна. Останалите деца стояха и гледаха жадно топлия хляб, но бабата ги разбута и се отправи към входа мърморейки на себе си: "Брех, като мухи кацат тез дечурлига. Да не смее човек да мине край тях. Все гладни...".
- Ей сега ще дойда – каза Любо и хукна към къщи.
- Чакайте ме малко, ей сега идвам – засили се Димо към техния блок.
- Ама къде тръгнахте всички? – Ивелина се възмути. – Нали ще играем?
След малко децата се появиха отново с дебели филии хляб, с парченца замръзнало масло отгоре.


--- сцена двадесет и седма ---

Спасов доволно огледа произведението си.
- Страшен художник си бил, татко. Направо е като на снимката. – възхищаваше се Огнян.
- Художник - не. По-скоро чертожник. По този начин всеки може да докара портрет. Хайде, сега вземи да напишеш около картината посланията и стихотворенията. И ти да имаш принос в изготвянето на таблото.
- Ама аз не знам какво да пиша. Татко, ти измисляш много хубави послания... – замрънка Огнян.
- Вземи книжката и изкарай едно друго оттам. Ти си прецени. Голям си вече. И кажи на другарката си, че вече няма да правя никакви табла. Чу ли?
- Чух – омърлуши се момчето и се завлачи към стаята си с кадастрона и книгата в ръка. – Исках да сляза да играя, пък то...


--- сцена двадесет и осма ---

Антон Спасов застана до жена си в кухнята.
- Дай да сложа сол на салатата – бръкна с четири пръста в широката солница и заръси върху краставиците. – Да пийнем по едно с тая салата. А? Как мина днес?
- Като вчера – сбърчи нос Нелчето.
- Абе, все ще ти казвам, ти, защо не вземеш да се преместиш при мене в завода? С твоите организаторски способности ще се вихриш на воля. Ето, утре от детската градина на Сиана ще идват горе и някой ще трябва да се занимае с тях. Често идват деца и аз все карам Стайчето да ги разхожда насам натам. Пък те щъкат и пипат... Все се страхувам да не стане някоя беля. Поне двама човека, освен учителките им, е хубаво да има край тях.
- Да дойда, ама не става така тая работа - отговори жена му и завъртя наляво копчето на фурната. - Ще почнат да ни одумват, да приказват... Нали знам какви ги има по големите предприятия. Дълго ще сме учрежденската новина номер едно - Нелчето се подпря на мивката и кръстоса ръце. - Иначе ми се идва. Но пък, като ги питат децата какво работят родителите им, не звучи зле ОбНС. Нали?
- Що му викате ОбНС?
- За благозвучие. Измислил го е някой важен и така си върви. Нали ще дойдеш на срещата на випуска?
- Имам ли избор? - усмихна се мъжът.
- Нямаш! - отвърна му жената.
- Онзи образ там ли ще е? - небрежно запита Спасов и бръкна при краставиците.
- Кой? - престори се на изненадана Нелчето.
- Пища Хуфнагел.
Жената грабна купата с краставиците и влезе в дневната. Тръшна я на масата и се върна гневна при мъжа си.
- Пак ли започваш? - сложи ръце на кръста.
- Що бе, Нелче, само попитах. Откъде ще се завърне този път? От Маракаибо? "Дошъл съм специално да се видя с теб" - изимитира комично с басов глас Спасов.
Жената отвори фурната и хвана тавата.
- Ау-у... Изгорих се. Видя ли сега, с твоите глупости.
- Ми що пипаш без ръкохватките? Дай на мен - Спасов извади тавата с вечерята. - Ти пазиш ли си още онази бележка?
- Пазя си я, разбира се. Най-хубавото нещо, което ми е писал някой някога.
- Я ми я покажи - като дете се заумилква мъжът.
- Е-е..., стига глупости де! - престорено възмутено отвърна Нелчето и заповяда: - Остави тавата на дъската най-сетне!
На вратата се появи Огнян.
- Каква бележка, татко?
- Любовна.
- За мама ли? - ухили се хлапакът.
- За нея.
От кого?
- От Пища Хуфнагел.
Детето зяпна. После разбра и захълца от смях.
- Ама вие сте си пращали бележки... - продължаваше да се смее Огнян.
- Защо, вие не си ли пращате? - попита баща му.
Внезапно смехът секна. Огнян се изчерви като момиче и каза:
- Отивам да извикам Сиана за вечеря - и се изниза бързо от кухнята.
Родителите му зяпнаха след него недоумяващо.

 

Край на четвърта серия

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (9 май 2010 23:13)
Е, може някоя само да ми хареса... , никога не казвай никога, а?! "да се бадакаме" - какво значи? belay "Дошъл съм специално да се видя с теб" - това ли е бележката, много скромно?!

 П.П.Иначе, нещата ескалират и стават все по-интересни!

 
 
№2 от: Цонка (9 май 2010 23:21)
Кате, да се "бадакаме" не зная буквално какво значи, но го използвахме, когато трябваше да се разделим на два отбора - консулите застават един до друг, а останалите, по двойки си намислят някакви имена, отиват при консулите и казват: "Какво избираш: Винету или Оцеола?" И така образувахме отборите.

Онова не е бележката!!!



--------------------
 
 
№3 от: tivesto (9 май 2010 23:24)
Браво, Цоне! Продължавай все така! Наета си от TIVESTO PICTURES за главен сценарист. Започваме подготовка за филмирането! nomer1 Оскарите ни чакат!



--------------------
 
 
№4 от: mia.yaneva (10 май 2010 09:15)
Все едно слушам нашата учителка по трудово! Че и "зелено", затваряте скобата, червено, точка. Това беше кога да сменяме цвета на химикалката - държеше се с нас все едно сме дебили. Чудно е станало, Цоне! 

И таблата - горката ми майка, вечно беше в ролята на Спасов. Само дето учителката не й нареждаше, а питаше коя майка ще направи еди какво си и аз с гордост обявявах "моята". Мислех си, че ще  е много горда, а и тя като Спасов ме "проклинаше" да не я садя на пачи яйца. За 1 март за някакви грамадни мартеници боядисва памук с боя за текстил, той стана розов, вместо червен, изхаби кила от тая стока-кът и накрая ги направи с пандели, които пак си беше проблем да се намерят в десетки метри. До 11 клас ги слагаха всяка година пред учителската, но след тая случка, майка ми забрани да се обаждам за табла и ме заплаши, че като толкова се гордея с правенето на табла - ще си ги правя аз следващият път като реша да я изтипосам с гордост. Не посмях повече :)  


П.П. А този израз "да овкуся салатата" не се ли появи в демократично време? Прави ми впечатление, защото доста изкуствено ми прозвуча като го чух първия път, като бяхме деца май не се казваше така...   

П.П.П. А бабата с франзелата ни беше смъртно омразна, не просто защото не даваше, а защото франзелите бяха голяма рядкост по едно време... Бе, беше си все едно да ни размахма шоколадово яйце от Кореком пред носа. 

 
 
№5 от: Цонка (10 май 2010 09:27)

Хе-хе... Това за таблото е едно към едно вярно. Класната ми имаше вече установени навици и отново набута баща ми. И, вечерта, рисува той от снимка, щото откъде да я вземе да я залепи. А пък сестра ми съчини за същото табло стихотворение - това трябваше да направя естествено аз - поръчение. Но аз и стихотворенията не си бяхме симпатични, затова се зае тя. Дори помня началото на стихотворението:
"Във малка книжчица, която
намерих в какиния шкаф..." 

Мия, знаеш ли, че за овкусяването си права. У нас никога не би се използвал този израз. По-скоро "да сложа сол на салатата", а баба ми би "турила" сол на салатата. Да, ще го променя. Залитнала съм към съвременни термини. А се пазя и внимавам уж.




--------------------
 
 
№6 от: Айви (10 май 2010 12:59)
Браво, Цонче!bravo2 Както винаги си се справила страхотно!
 А училищните табла винаги бяха задължение на баща ми, поради прфесията му. И на мен, подобно на Оги направо ми нареждаха татко да изработи табло, дори понякога учителите идваха до къщи и на директно на него му нареждаха!Ама той си знаеше - за всеки празник му предстоеше "задължение". Ама понякога се сърдеше като Спасов, когато учители, които не ми преподаваха и съседи, учещи в други училища  изискваха табло или нещо подобно...
  Имало е случаи, в които трябваше да нарисува нечий портрет, без да има пред себе си снимка на въпросния човек. И тогава тръгвахме като Огнян - при познати, по библиотеки...
  Много спомени ми навя сценарият... Понякага ми липсва времето, когато нямаше такъв достъп до информация и да откриеш нещо се изискваха усилия...
След изпълнение на задачата удовлетворението беше голямо...
 Отплеснах се от темата...
 Чакам пета серия с нетърпение!

 

 
 
№7 от: undo (10 май 2010 13:11)
Ма толкова мило-смешно е станало, направо си плаче за филмиране.
А това за таблата - и аз сама съм се насаждала на тия яйца, с едно новогодишно. Две седмици, ако не и повече го мъдрех, носех си го в кръжока по рисуване, докато накрая успея да докарам Дядо Мраз. Пък бащата на едно  много мило момиченце от класа просто взел че прерисувал един Дядо Мраз от онези, дето висят на стената и посредством дърпането на една връвчица им мърдаш краката и ръцете. Пожъна много голям успех този прерисуван Дядо Мраз, даже го сложиха на централното място над катедрата на другарката Стоянова, а моето - на задната стена. Аз, естествено, се вбесих, че вложих толкова труд и оттогава никой не можа да ме накара да правя табло отново. "Ама Льони, ти защо не вземеш да направиш едно табло за Баба Марта, толкова хубаво рисуваш, ммм?" "Да-да,  ми няма пък, щото нали помните какво стана с Дядо Мраз" - си виках аз наум и измислях някое достоверно оправдание. Чудна работа, явно много са ме обидили, щом и до ден днешен помня тази случка.
А това за трудовото -  много са си приличали учителите по трудово, щото и нашата така обясняваше, като за бавно развиващи се: "За пробиването на отвор в метал е нужно с остър предмет и чук да се направи вдлъбнатина в метала, на мястото, където ще бъде отвора... точка. По този начин бургията ще бъде центрирана... точка. Никога не се оставя работеща машина, която в момента не се използва - това подчертайте."  Бе сигурното си е сигурно - да няма после липсващи пръсти. А най-смешно беше по готварство - не само, че не се научихме да готвим, а и копринената блуза на другарката отиде зян, когато Станислава плесна нова буца масло във вече разтопеното. smile24  Да шия пък вече ме беше  научила мама - на "Сингер"-а ни. Тогава всъщност успях да й ушия две пазарски торби от вече разкроено и почти готово перде за кухнята - много ми се "зарадва" xixi2, но пък не ядох бой, защото си бях зашила и пръста (ммм, ако се чудите - боли зверски, а и не се сетих да прережа конеца директно, просто го издърпах от другата страна на дупката, естествено вече с нов цвят). То това - трудовото обучение - направо брашнян чувал за бисери.

 
 
№8 от: ваняя (10 май 2010 13:33)
И ЧЕТА И ЧЕТА И НЕ МОГА ДА СПРАААААА

 
 
№9 от: Цонка (10 май 2010 17:53)
Е-ех, другарчета, как се радвам, че всеки е намерил нещо от своите детски спомени  в серията!!!



--------------------
 
 
№10 от: cvetelinka (10 май 2010 21:39)
Надали има толкова съдържателни диктовки като тези от часовете по трудово! На нас ни диктуваха как се застройва супа smile24 Споменавала съм, мисля, моя учител по трудово с незабравимите лафове: "Търкай, не мъркай!", "Момеее, крива ти е резбата, момеее!" (в час до дървообработване) и откровението "На мене ми плащат да се занимавам с хорския келеметор!"
Цонке, и от мен

 
 
№11 от: donaddt (10 май 2010 21:59)
Ами ние си се смеем на техниката на безопасност, ама добре, че в края на срока учителят не се е смял. В гимназията учехме един странен предмет Машинознание и незнайно защо казвахме на учителката Марабуто. (Идва от марабу, а не от Фарабундо Марти, ). Сега остава в продължението другарката да хване някоя бележка, на която пише: "Другарко, това не е бележка, а боклуче". Всъщност като прочетох заглавието, си помислих първо това,

 
 
№12 от: Цонка (10 май 2010 22:10)
Да-а... Можеше да я хване другарката   Не се сетих. Леле-е-е...
Тази бележка е съвсем автентична. В шести клас /или седми... май в шести/ в час по металообработване  я пратих на момчето, което обичах от първи клас. Само него и никой друг. И аз все го карах да ми каже дали и той ме обича. Но той си траеше - сигурно, защото не ме е обичал. И - и ... аха да ми се отвори парашута и ... дойде новото момиче - много привлекателно. Та тогава в часа му пратих на моя човек бележка с онзи въпрос. Отговорът му ви е известен.
Но мен ме зарадва де - за първи път разбрах, че не съм му безразлична. После размислих и реших, че не мога да го деля с друга и спрях да го обичам. Изведнъж.



--------------------
 
 
№13 от: undo (10 май 2010 22:33)
Направо сме астрални близначки - точно така и аз щях да спра да обичам. smile24 Щото положението тогава става: "Много те обичам, но себе си обичам повече." И хайде довиждане, приятен живот, моята гордост струва повече! xixi2

 
 
№14 от: Цонка (10 май 2010 22:42)

Да-а... Оказа се, че БЕЛЕЖката е БЕЛЯЗала възгледите ми за живота.



Ето, филмът вече си има саундтрак избран, естествено, от Бат Митко! connie



--------------------
 
 
№15 от: Маргарита Василева (10 май 2010 23:52)
Страхотен сценарий!



--------------------
 
 
№16 от: Цонка (10 май 2010 23:57)

Маргаритка, благодаря ти!!!sun




--------------------
 
 
№17 от: Маргарита Василева (11 май 2010 10:48)
kiss yess yess yess



--------------------
 
 
№18 от: pasha (11 май 2010 18:16)
Цоне, с тази БЕЛЕЖКА, поизтупа прахолясалите ми спомени. При нас, предаването на бележки, си беше направо ИНДУСТРЯ. Имахме обособени поточни линии. Спиди РЯПА ДА ЯДЕ! По реакцията на получателя, разбирахме за съдържанието на бележката.  love


 
 
№19 от: anni (11 май 2010 21:50)
Писането на бележки в час си беше най-разпространеното общуване в час по мое време. Дори с момичето, което стоях на един чин, предпочитахме да си пишем на едни листове, щото не ни чуваха така, обаче как се хилехме на глупостите... Цонче, серията с хубава, но май тези бележки ще имат продължение, а?
П.П. Ние на овкусяването на салатата си викаме (и до сега) ''да разбъркам салатата''.



--------------------
 
 
№20 от: Цонка (11 май 2010 21:59)
Цитат: anni
май тези бележки ще имат продължение, а?

Anni, ако визираш онази двадесет и кусур годишната бележка.., значи мислим еднакво.



--------------------
 
 
№21 от: undo (11 май 2010 22:33)
Цоне и Бат` Митко - hi И музиката - страшно подходяща, и идеята за "Какво се случи в миналия епизод" - прекрасна!

 
 
№22 от: Цонка (11 май 2010 22:38)
Е-е... много се радвам, че ти харесва музиката. Бат Митко ми я избра специално!
Пък разказът за случилото се преди, ми хрумна, след като чух хубавата музичка - някак си вече звучеше добре. И преди съм си го мислила, но като нямах фон не ми се получаваше идеята ясно.



--------------------
 
 
№23 от: катя милушева (11 май 2010 22:44)
То май и за радио театър ще стане. Чудесни сте, Бат Митко, Цонке !

 
 
№24 от: undo (11 май 2010 22:44)
Значи, моят любим Тери Пратчет, колкото и да не е по темата, го е обобщил много точно (ама не цитирам дословно, а смислово): Идеите си летят из пространството и само чакат нечии антенки на подходящата честота да ги уловят. Та и на вас така ви се е получило. ok2

 
 
№25 от: Цонка (11 май 2010 22:55)

Нещата, щем не щем, си се развиват от самосебе си! Ей така - щрак и тръгват към една или друга антенка - според настроението.
Абе как се пише самосебе си? Че май не ми харесва така.




--------------------
 
 
№26 от: undo (11 май 2010 23:05)
Че така би трябвало да се пише. Не мога да се обоснова логично за което - просто слято писане.

 
 
№27 от: Simpra (11 май 2010 23:17)
Ееей! Ехей!  hiphip Сега остава да се заснемеее! Цоне, толкова хубаво разказваш какво се случило в предната серия! Чакам с огромно нетърпение следващата!



--------------------
 
 
№28 от: Цонка (11 май 2010 23:22)
Simpra,
истината е, че и аз тръпна да разбера какво се случва  по-нататък. Всеки път се изненадвам.  
undo,
значи така решаваме, че се пише. Брех, голям зор са някои правила в българската граматика.



--------------------
 
 
№29 от: anni (12 май 2010 08:22)

Цонче, точно тази двадесет и кусур годишна бележка визирам и според мен задължително трябва да има продължение.А ти сигурна ли си , че , хмм, за първи път пишеш подобен сценарии?




--------------------
 
 
№30 от: незнайко незнамов (19 февруари 2014 13:02)

леле, колко имам да наваксвам!?????? malee2  ма как може да го пропусна този СЕРИАЛ!!!!!!!!!???????????????


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 28
Потребители: 0
Гости: 28

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!