Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Април 2021 (1)
Март 2021 (8)
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Седма серия "Екскурзията" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
6-07-2010, 12:21 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

В сцена четиресет и пета съм включила случка от детството на нашето другарче undo.

 
Основната музикална тема за филма избра bat_mitco.

Песента "Мария" от сцена петдесета е в изпълнение на нашите другарчета Гергана и tivesto от Вокална група "Нашето детство" с ръководител Надето Милушева (Спаска Дългата), като съм намесила тук-там и себе си.

И една загадка: В миналата серия на филма едно наше другарче е разпознало себе си (като възрастен) в един от героите. Познайте кое е другарчето и кой е героят.

Безкрайно детство
Седма серия "Екскурзията"



--- сцена четиридесет и трета ---

- Сложих ти кесията със сандвичите в страничното отделение на раницата. Водата също е там. Солетите и бисквитите "Чайка" са най-отгоре, да ги стигаш лесно... Торбички за повръщане ти пъхнах в джоба на якето...
- Аз не повръщам в автобус бе, мамо, нали знаеш. – припомни Огнян.
- Знам, ама някой път се случва – продължи Нелчето. – И да гледаш да седнеш по-напред, че да не ти става лошо.
- Да, при момичетата – сбърчи нос Огнян.
- Ами при Елеонора? – показа се баща му по пижама и с наплескано с пяна лице.
- Тя ще бъде с Ралица сигурно – отговори му замислено Огнян.
- А, значи с Елеонора си готов да седиш напред, така ли? – Нелчето загледа сина си с блеснали от сдържан смях очи.
- Тя няма да иска, защото ще й се подиграват – Огнян нахлузи оранжевите си спортни обувки и се огледа в огледалото на стената.
- А на тебе? – подкачи го отново баща му.
- Ха, само да посмее някой – сви вежди хлапакът.
На вратата се позвъни и Нелчето заотключва.
- Здрасти, Зарко, Светле! Хайде, чао – обърна се Огнян към родителите си и заметна раницата на гръб. – Сиянче, чао. – извика по посока към всекидневната, но не получи отговор.
- И да не правите глупости, чухте ли! – обърна се Нелчето към децата, които шумно заслизаха по стълбите. – Ох, аман от тези екскурзии. Да му мисля само... – замърмори жената и затвори входната врата.
Спасов влезе във всекидневната. Веспасиана седеше свита като охлюв на канапето и подсмърчаше.
- Какво има бе, щиглец? – клекна пред нея баща й и я мацна с пяна по нослето. – Що ревеш?
Момиченцето свали очилата и изтри с длан сълзите си. После върна очилата на мястото им и през замъглените стъкла погледна баща си.
- Ами ако батко не се върне повече?
- Как така няма да се върне... – засмя се баща й. – Ще се прибере след четири дни с автобуса. Не бой се.
- Тогава защо сложи в раницата си снимката, дето сме всички на сурваки и баба и дядо даже?
Баща й се изправи и замислен погледна през прозореца. Трите деца вече бяха изкачили баира и се скриха от погледа му.
– За да не му е мъчно, затова я е взел. Четири дни са това, все пак. Ти на майка си не казвай за снимката. Чу ли? – Спасов вдигна момиченцето от канапето и го прегърна. – Хайде, обличай се, че отиваш в бабини.
Мъжът пусна детето на земята и свъсил вежди, с угрижена физиономия, се отправи към банята.


--- сцена четиридесет и четвърта ---

- Бабо, дядо... – развика се момиченцето и нахълта в кухнята на бабината къща.
- Ах, на баба чедото... – прегърна я баба Веска. – Батко ти заминал, а? Ей, аман от тез екскурзии, само да ги мислим децата... Кой знай кво ще видят, ама... Да беснеят из рейсовете и да им се тревожим... – без да спира да мърмори баба Веска извади черешки от торбата и се зае да ги мие на силната струя. – Зеленки са, ама сладнят. Още им трябва да доузреят. Много дъжд таз година, слънце няма... Как да зреят...
- А! На дядо момиченцето... – дядо Спас влезе в стаята, отиде до малката масичка и мушна навътре копчето на радиото. Оттам се разнесе ясният глас на Лили Иванова. – Я дядо да го види детето... Мятай се на кончето. А така. – седна на канапето и качи Веспасиана върху коленете си. – Диди ли диди... Даду лю дуду... Диди ли диди...
Възрастният човек запя, като се мъчеше да надвика Лили Иванова, а Веспасиана размаха въображаем камшик над главата му. Скоро дядото я пусна.
- Искам още, дядо... Ай още малко на кон...
- Не мога повече, нещо колената ме въртят. Пак ще вали. Я дай Черния Петър...
- Ура...
- Да си хапнете черешки докато играете – обади се баба Веска и излезе на двора.
Момиченцето и дядото се заредиха на масата и детето раздаде картите.
- Ти теглиш първи – каза на дядо си и бръкна в паницата за черешка.
Дядо Спас комбинира картата с една от своите и после ги поднесе към момиченцето.
- Дърпай!
- Милиционерката... – ураа... На, тегли! Ийи... Взе ми фигуристката...
- Спасе, като го усилиш туй радио... Чак у Марини се чува. – влезе баба Веска с връзка магданоз в ръцете и намали радиото.
- Бабо, ще ми дадеш ли да шия кърпички на машината ти? Опа, художника ти замина, дядо... Крий сега! Избирам лявата ръка... Урааа... Тралала, тралала... Избрах стюардесата... Ти си Черен Петър, ти си Черен Петър... Победих те! Бабо, може ли да шия на машината ти?
- Уф, ама що не си играеш с твоите работи, ами на машината... Да вземеш да се набодеш...
- Няма бе, бабоооо... Ще внимавам... Само малко...
- Нали си имаш вкъщи твоя машина – играчка. Играй на нея. Таз не е за малки деца.
- Тя вече не работи моята. Заседна конец и като го вадехме нещо се отчупи и сега не ще да шие.
- Бре, че тя и един път да пошиеш не изтрая таз играчка... Продават боклуци на хората... Добре, иди поший на голямата, ама си дръж пръстите далече от иглата. Чу ли?
Детето хукна към стаичката с машината.
- Чух! – извика оттам.


--- сцена четиридесет и пета ---

Баба Веска белеше с ножа картофи върху един вестник на масата.
- Марини заминават на село. Няма да ги има цяло лято. Колю поръча да хвърляме едно око на къщата.
- Ще хвърляме. – отвърна дядо Спас и се настани на канапето до радиото.
- Ти ще ходиш ли днеска в пенсионерския клуб? Доньо пита, ей сега замина нагоре. – баба Веска замахна с кърпата и уби една муха върху масата.
- Може и да не ходя. Взеха да бонадясват всички. Един шах няма с кого да поиграя. Като жени се заоплаквали кой кво го боли. Сякаш престарели!
- Ами че да не са пък млади... Ти поне само на мене се оплакваш... – засмя се бабата и извика към стаичката с машината: - Сианче, внимаваш нали, баба, да не направиш някоя поразия?
- Внимавам, бабо... Бабоооо, ела да видиш какво уших... Аууууу – изпищя в този миг детето и бабата и дядото се втурнаха да видят какво става.
- Бабо... – пищеше момиченцето с пълно гърло и държеше лявата си ръчичка върху машината до иглата, а от пръста му, целия в кръв, стърчеше конец. – Бабооо.... Заших сееее... Бабоо...
Възрастните хора спряха на вратата вцепенени от гледката. Дядо Спас се спусна към детето, взе ножицата и отряза конеца откъм иглата. После го издърпа внимателно през прободения пръст. Момиченцето запищя още по-силно.
- Няма нищо, дядо, нищо няма... – дядо Спас вдигна Веспасиана и я заведе в кухнята на чешмата. Проми прободеното пръстче и го уви с памук, после сложи детето да седне на канапето.
- Дай да му сложим йод – намеси се баба Веска и извади кафявото шишенце от аптечката в бюфета.
- Ето такаа... – успокоително говореше дядото. – Сега ще го увием в бинт. Готовооо... Щипе ли? Боли ли?
- Не – Веспасиана беше спряла да реве и само подсмърчаше. Огледа любопитно бинтования си пръст и остана доволна.
- Може ли да го покажа на Ивелина и Екатерина?
- Ще ти кажа аз на тебе! – баба Веска размаха пръст срещу детето. – Нали обеща да внимаваш. Никаква машина повече. Чу ли? Чу ли бе?
- Да.


--- сцена четиридесет и шеста ---

Автобусът летеше с шейсет по напукания асфалт. Вътре децата беснееха, освободени от всякакви задръжки. Едно момче се прехвърляше през облегалките от седалка на седалка, тъпчеше чанти и другарчета и предизвикваше истинска суматоха.
- Абе Петреее.., стъпи ми в солетите беее... – изкрещя Ралица и удари момчето в гърба, докато то се прехвърляше на предната седалка. Там го очакваха Миглена и Искра и го свиха на кълбо. Докато успее да се освободи от момичешката хватка, Петър отнесе няколко юмрука, измъкна се на пътеката между седалките, последван от крясъци, и се вмъкна на мястото си на предпоследната двойка седалки.
- Я да видя какво се случва там! – на пътеката между седалките се изправи доста висока, атлетична, леко прегърбена млада жена.
- Другарко Донева, Петър ми стъпка солетите. – извика Ралица.
- Разля ми водата на седалката и сега няма къде да седна – изправи се Петя и начумерено изклюкари съученика си.
- На мене ми изкълчи ръкатааа... – проплака Даниела и показа увисналата си китка.
- Я да видя? – другарката Донева опипа китката на момичето. – Нищо ти няма, недей да хленчиш като бебе. Петре – повиши глас Донева. – Ще ти оставя двойка за годината по физическо, тъй да знаеш. Само с тебе ще се разправям аз. Да не те виждам повече прав, ясно ли е? Ясно ли е, питам!
- Дааа... – провлаченото гласче дойде откъм петровото място, но Петър не се видя.
- Хубаво тогава. Хайде да попеем малко, момичета, че скоро стигаме Мадара. Коя песен да бъде?
- Хали-гали, хали-гали... – закрещяха момичетата от предните седалки и веднага подхванаха песента.

  

--- сцена четиридесет и седма ---

Дядо Спас наложи на носа си дебелите рамки на очилата, млясна, наплюнчи показалеца си и запрелиства синята книжка.
- Докъде стигнахме оня път?
- До сто и седемнайста страница – отговори Веспасиана и седна на облегалката на канапето.
- Я седни като хората.
- Добре – момиченцето се изхлузи по червения губер, като го смъкна, и седна по турски в края на канапето.
- Ама я оправи губера и тогава седни.
Детето слезе, понамести губера и пак се настани.
- Ти, като толкоз големи числа познаваш, таблицата за умножение знаеш ли вече? – подкачи я дядо й.
- Не още. Татко каза, че като излезе в отпуска, ще я научим заедно. От онази картичка, руската, с менящата се картинка, дето някой я беше подарил на батко. На гърба й е цялата таблица. Аз знам вече да умножавам с едно. Едно по едно – едно, едно по две – две, едно по три – три...
- Ааа, и баба знае да умножава с едно. Ти нали можеш да четеш вече?
- Мога! – гордо отвърна Веспасиана.
- Ми що не вземеш тогаз да си почетеш сама, пък аз да послушам радио?
- Ииийии.., дядо, нали обеща. Само една приказка.
- Добре, хайде – примири се дядото и зачете:
"Помагачи
Драги ми Смехурко,
Още съм на село. И както ти писах, на отбор дружина тука съм начело.
Горещото лято вече се измина. Една сутрин рано чито Коста рече:
- От днеска беритба ще почваме вече. Сливите узряха. Хайде, Патилане! На работа свикай твоята дружина!
Свиках Стойча, Петя и Кина, и Мина. Дигнахме чували, и пръти, и крина. Когато да тръгнем, Стойчо чичов Костов към двора посочи и весело каза:
- Бате Патилане, татко за мажуна тавата замаза. Само сливи чака. Днеска ще захване. И мажунско царство за нас ще настане.»
- Дядо, какво е мажун? Дето го слагаш на прозорците ли? Че той от сливи ли се прави?
- Онова е маДжун. А туй тука е мармалад. Ще слушаш ли или да си пускам радиото?
- Слушам, слушам. Дядо, ти на мама и татко ще кажеш ли за шевната машина?
Дядото свали очилата и погледна детето.
- Ми, ако не им кажа истината, значи трябва да измисля лъжа за пръста ти. По-добре ли ще е?
- Не. Ама ще ми се карат.
- То пък се убили да ви се карат на вас. Мене за туй нещо едно време гащите ми щяха от бой да разпорят.
- И ти ли на машина си се зашивал? – ахна момиченцето и застана на коленца до дядо си, като го гледаше възхитено.
- Абе ти ще слушаш ли нататък или да си пускам радиото?


--- сцена четиридесет и осма ---

Боботенето на мотора се сливаше с детските гласове. Децата беснееха из автобуса.
- Донева, я подай микрофона да направя съобщение.
Младичката учителка се изправи с микрофона в ръка и заговори.
- Ученици, пътуваме към Велико Търново. Там ще разгледаме крепостта Царевец, а след това ще се върнем малко към град Лясковец, където ще вечеряме и ще пренощуваме. А утре сутрин рано потегляме към Габрово. Сега да си попеем.
Учителката измъкна китарата иззад седалката си, и я намести на коленете си.
- Донева, помагай за втория глас.
- Ще помагам, Недялкова – отвърна другарката Донева и се настани по-близо до колежката си.
Децата продължаваха да беснеят, две момчета се състезаваха по чорапи, кой ще се хлъзне по-далеч по пода в средата на автобуса. Петър отново размиряваше момичетата, а шофьорът пердашеше през дупките на пътя без да му мигне окото.

 

--- сцена четиридесет и девета ---

- Бабо, вече е почти четири. Хайде да тръгваме. - Веспасиана се заприготвя да излиза.
- Хайде. - баба Веска внимателно затвори вратата, за да не събуди мъжа си, който спеше на канапето с глава до радиото.
Двете, хванати за ръка, прекосиха булеварда и през уличките излязоха на жълтите плочи.
ДетМаг блестеше в цялото си великолепие.
Веспасиана се залепи на стъклото пред куклите.
- Бабо, виж я тази. С моряшката рокличка. Бабо, искам такъв сервиз. Виж, комплект за чистене с тупалка и ютийка, като моите, от Дядо Мраз.
- Хайде да влизаме.
Отправиха се към щанда с конфекция.
- Бабо, ето я оранжевата рокличка с бялото отпред. Не е свършила. Ураа...
- Дай да я пробваме, че може и да ти е голяма.
- Ей там, в кабината. - обади се грубо навъсената щандистка и изпъна пръст с огромен маникюр в посока ъгъла на помещението.
Момиченцето я изгледа стреснато и тръгна след баба си, като не преставаше да се обръща и да гледа щандистката отново и отново.
- Не им обръщай внимание. - рече бабата. - Криво им е, че трябва да работят още два часа. И предиобед им е криво, и следобед им е криво. Всички са им криви, че ходят да купуват баш като най не им се продава.
Двете се вмъкнаха в кабинката.
- Може ли да остана с нея? - момиченцето се завъртя пред огледалото.
- Не знам. Ще питаме.
...
- Не може! - тросна им се щандистката. - Трябва да я опаковам. Съблечете я и ми я донесете. Ето ви бележката, платете на касата. - нареди набързо и им обърна гръб.
- Бабо, аз като стана голяма, ще стана директорка на магазина и ще я махна таз продавачка. - декларира Веспасиана, докато сваляше оранжевата рокличка.
- Ще я махнеш, баба, само порасни голяма - съгласи се баба й.
Бабата отиде да плати на касата.
- Бабо, аз ще пазя тук, да не ми дадат рокличката на някой друг.
Щандистката изгледа с досада детето, а то, с ръчички върху плота, надигнало се на пръстчета, хвърляше подозрителни погледи ту към нея, ту към пакета, ту към останалите пазаруващи, ту към баба си, която чакаше на опашка пред единствената каса.
Вече навън детето, прегърнало пакета с новата рокличка, заврънка:
- Искам сладолед.
- Да, да. Че да ми се тръшнеш после от гърло.
- Няма бе, бабо... Аз бавно...
- Не може.
- Моля ти се бе, бабооо... Моля ти се беее... А? Ще ми вземеш ли? А? Моля ти се...
Бабата спря и изгледа детето.
- Добре, ама няма да казваш на майка си.
- Няма.
Двете се наредиха пред сладоледаджията.


--- сцена петдесета ---

Екскурзиантите, поизморени и гладни, но все още пълни с енергия, пътуваха към Лясковец. Радиото лееше мелодии, а тримата ръководители отпред – двете другарки и другарят Трифонов по география, заедно с децата, припяваха с него, докато автобусът се носеше по осветения от залязващото слънце път.

 

Край на седма серия.


Истинската история за зашитото пръстче на другарчето undo можете да прочетете тук в коментар #7.
Ето и самата "машина за зашиване на пръсти", предоставена ми лично от шивачката на пръсти.

Седма серия "Екскурзията" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (6 юли 2010 13:01)
Таман снощи си мислех да повдигна въпроса за нова серия и... думи нямам просто... hiphip усмихнахте ме от ухо до ухо. Поздравления и за автора, и за ВГ "НД"... този път надминахте всичко.
П.С. Шофьорът да не се казва Рангел случайно? smile24

 
 
№2 от: tivesto (6 юли 2010 13:21)
Поредния шедьовър вече е на "екран"! hiphip  Много автентично и въздействащо, че ми се прииска и на мен четиридневна екскурзия с автобус. Саундтрака на епизода е уникален и веднага започвам да си пея! fiufiu Ама и тоя Трифонов с туй гърлище заглушава другарките и не им оставя възможност да се изявят. Добре, че бай Дончо /поне аз така разбрах, че се казва шофьора/ накрая усили радиото.

П.П. Понеже при излизане на нов филм критиците му поставят оценка и така определят рейтинга му, по шестобалната система моята оценка за този епизод е 6. nomer1 hiphip grabgrab



--------------------
 
 
№3 от: Цонка (6 юли 2010 13:25)
Вълчо. Бай Вълчо се казва шофьорът.   
Радвам се, деца, че ви допада епизодът.

Горе, в началото, има загадка. Познайте, кое е другарчето, дето се е разпознало в предния епизод в един от възрастните герои.  aviator



--------------------
 
 
№4 от: undo (6 юли 2010 13:33)
Ми препрочетох го предния, мислих вече по въпроса кой може да е... не мога да се сетя. Случката със забравената ютия ли се има предвид?

 
 
№5 от: tivesto (6 юли 2010 13:45)
Аз пък си мисля, че може да е Анакин Скайуокър понеже пътува много по света като героя Росен Катранджиев! aviator

П.П. UNDO, как ти е пръстчето?



--------------------
 
 
№6 от: undo (6 юли 2010 13:54)
Зашила съм го да не пада tongue3

 
 
№7 от: Цонка (6 юли 2010 14:05)
Цитат: tivesto
Аз пък си мисля, че може да е Анакин Скайуокър понеже пътува много по света като героя Росен Катранджиев!


Ама много бързо го разконспирирахте Анакин! Точно той е! Браво, Тишо!

Получавам аз, след "излъчването" на предната серия, едно писмо от почитател и в него пише:
"Другарко сценарист, как така знаете всичко и сте писали за мен, като аз никога не съм Ви разказвал подробности за пътешествията си из Южна Америка?"
Ха, викам си, гледай ти, съвпадение. Абсолютна случайност. По-късно получих и великолепни снимки от Венецуела от "другаря Росен Катранджиев", за които сърдечно му благодаря.  sun



--------------------
 
 
№8 от: Айви (6 юли 2010 14:13)
 Както винаги - БРАВО, Цоне!  
  "Ей, аман от тез екскурзии, само да ги мислим децата..." - Ама това е реплика на моята баба!

 
 
№9 от: pasha (6 юли 2010 15:55)
UNDO,мислех, че пръстите са само за прищипване, като бъркаш по дупките на машината. smile24
Цоне, чак дъхът ми секна. nomer1
Групата на бис!  bravoo

 
 
№10 от: cvetelinka (6 юли 2010 17:02)
Страхотно! Браво, другарко сценарист!

 
 
№11 от: pasha (6 юли 2010 17:46)
Номинирам те за Герой на социалистическия труд, в областта на културата и изкуството. pionerche

 
 
№12 от: Гергана (6 юли 2010 19:13)
Страхотна си, Цоне!!!! А пък това Веспасианче, вече ми е любимка. Много си я обичам.!

 
 
№13 от: isi (6 юли 2010 19:55)

Ехееее! Не знам какво да кажа hiphip bravoo  Чудесно, Цоне! Чудесно! Ама и групата! Гру-па-та, гру-па-та! nomer1 hiphip
Ехее, обаче и Лясковец пък сега... Че и "Мисдонева"     е от там родом...  yeyeye  Чакам с нетърпение следващия епизод grabgrab




--------------------
 
 
№14 от: Цонка (6 юли 2010 20:10)

xixi2  Иси, поредното съвпадение. Моята Донева е физкултурничка и е от едно малко селце в толбухински окръг. Тя е напълно измислена. Но е кръстена на учителя по физическо от основното ми училище - другаря Донев, който ми приличаше на Пушкин. 
А Лясковец не е избран случайно - наистина на една екскурзия спахме в хотел и вечеряхме в ресторант в този град. Помня, че пристигнахме привечер, бяхме изморени и през цялото време се лигавехме в ресторанта - огъвахме вилиците и се опитвахме да ядем така, като си умирахме от смях. Имам много приятен спомен. tantz




--------------------
 
 
№15 от: катя милушева (6 юли 2010 20:19)
 Чудесно е! Екшън във всички посоки! yess И така реалистично и НаШеДетско си звучи!

 
 
№16 от: Simpra (10 юли 2010 10:37)
nomer1 hiphip Събирайте снимачния екип! Крайно време е всичко това да се филмира. Всеки път става все по-реалистично и по-реалистично. Нямам търпение до следващия епизод.



--------------------
 
 
№17 от: Цонка (7 август 2010 10:27)

Добавена е снимката на "Машина за зашиване на детски пръстчета", предоставена ми от баш майстора шивач на пръсти - другарчето Undo, за което искрено й благодаря!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?