Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Май 2019 (16)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Осма серия "Поръчението" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
21-07-2010, 09:07 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

В сцена петдесет и първа съм включила случка от детството на нашето другарче GalkaBalka.
В сцена петдесет и шеста съм включила случка от детството на нашето другарче admin Влади.

Основната музикална тема за филма избра bat_mitco.

  

Безкрайно детство
Осма серия "Поръчението"


--- сцена петдесет и първа ---
Учениците изскачаха един по един от съблекалните и се вмъкваха във физкултурния салон. Сред крясъците им пропищя свирката на другарката Донева и веднага след нея гласът й.

– Строй се! Равнис! Мирно! Свободно! – учителката по физическо се заразхожда покрай двойната редичка с дневника под мишница. – Остава една седмица до края на учебната година. Днес ще се доизпитаме на прескок на коза за момичетата и катерене на въже за момчетата.
– Урааа... – извика Петър и хукна към въжето.
– Петре! – извика другарката Донева и изпищя със свирката.
Момчето се закова там, където го завари сигналът.
– Я се върни веднага в строя! Кой ти разреши да го напускаш. Аз на тебе още от екскурзията съм ти се заканила да те оставя на поправителен и наистина ще го направя. Така! Момичетата – при козата. Момчетата – при въжето. Бегом, марш.
Ятото се раздели на две и едното множество черни шорти и бели тениски се нареди в колонка срещу козата, другото множество се скупчи около дебелия възел на въжето.
– Огняне, ти отговаряш за реда при въжето – потренирайте докато изпитам момичетата. После съм при вас. И да не се изпотрепете, ей! Само да падне някой – ще го опердаша здраво, да знаете. – закани се Донева и изсвири пронизително, застана до тясната страна на козата и махна с ръка за начало на прескока.

Момичетата се заизреждаха едно след друго. Донева им даваше указания и току размахваше заканително пръст по посока на въжето за катерене.

– Ох, хич не я мога таз коза – изхленчи дребничкото момиченце. – Ще се пребия.
– Е, какво толкова бе, Анче, засилваш се и я прескачаш – небрежно отговори Светла.
– Лесно ти е на тебе! С дългите си крака можеш направо да минеш отгоре. Ами аз? - посърна детето и загледа жално към уреда за прескок.
– Ми ще легнеш върху козата и ще я прехвърлиш така, по корем – даде акъл Светла и приключи разговора.
Анчето се засили, спря пред козата, подскочи и се тръшна напречно отгоре й. Извъртя се на 180 градуса с център собствения си корем, наподобявайки дресирано тюленче, и успешно слезе от другата страна. Останалите момичета изръкопляскаха.
Светла се приготви за скока. Наклони се напред, назад, напред, назад – така, както беше виждала по телевизията да го правят истинските състезателки по спортна гимнастика. Засили се, набра скорост, отскочи от трамплина с широк шпагат и пръсти изпънати в идеален шпиц, прелетя над козата и... Точно тогава десният й шпиц потъна в широко отворения джоб на другарката Донева. Инерцията повлече момичето и жената надолу и в следващия момент двете лежаха върху кожения дюшек, като Светла ритайки се мъчеше да извади крака си от джоба на Донева, а Донева, пазейки се от ритниците на момичето, се мъчеше да стане и да възвърне достойнството си.
Момичетата се запревиваха от смях. Гласовете им привлякоха момчетата от другия край на салона. Всички наобиколиха падналата двойка и смехът достигна връхната си точка.
Другарката Донева стана, помогна на Светла да се изправи, попита я дали се е ударила и, след като получи отрицателен отговор от изчервеното момиче, изпищя със свирката. Момчетата бързо се върнаха при въжето.


--- сцена петдесет и втора ---

– Дядо, ако знаеш само колко бяха смешниии... – Огнян измъкна един стол изпод масата и се настани срещу дядо си. – Натъркаляни на дюшека и се гърчат, и се бутат, и не могат да станат...
Момчето не преставаше да се смее докато разказва.
– Хехехе... Представям си ги. Е, случват се и такива работи. Ти с пълно шест ли завършваш годината? – попита дядо Спас.
– Е как! Много ясно. Още два дена ще оформят оценките. Аз съм оформен по всичко де. Няма да ме закачат до края на годината. Кееф...
Момчето изпъна дългите си крака и сложи ръце на тила си.
– Дядо.
– А?
– На твойто радио хващаш ли румънската станция "Радио Ваканца"? На вефа се хваща. Най-надясно. Пускат само италиански песни. Страшни. Дай да я потърсим и тука, а? – Огнян седна на канапето пред радиото и понечи да потърси станцията.
– Чакай! – извика дядо му. – Дай аз.
Дядо Спас избута момчето и се намести пред любимия си радиоапарат.
– Хваща се, разбира се, как няма да се хваща. Туй радио сичко хваща дето ходи из въздуха.
Радиото запращя, захриптя, засъска, запука и само след малко в стаята се разля познатият сигнал на румънската станция "Радио "Ваканца".

  

– Дядо, ти разбираш ли й на румънската говорителка, бе? – попита Огнян, след като двамата мълчаливо изслушаха три великолепни италиански песни.
– Разбирам й, ами как? Ти как им разбираш на руските филми? Ний сме учили в румънско.
– И какво каза говорителката?
– Ми не запомних всичко, ама чух, че навън било почти 40 градуса, да не се стои на слънце, че може да изгориш, после нещо за морето, за небето и за някакъв албанец.
– Не бе, дядо – разсмя се момчето, – Ал Бано се казва певецът. Ал Бано и Ромина Пауер – те пеят "Феличита".
– Че аз отде да ги знам– обиди се дядо Спас.
...
Гласът на Розана Фратело се възцари сред неловкото мълчание:
"Скуза се т'амо т'амо
йо нон льо со ке кольпа о
ма т'амо т'амо..."
– Къде заминаха баба и Сиана? – дипломатично отклони темата Огнян.
– В мебелния магазин, с майка ти. Да избират нови кревати за вашите стаи.
– Ихаа... И аз искам да гледам мебели. Много хубаво мирише в тоя магазин.
– Ми стани дърводелец, цял живот ще миришеш мебели. Ааа, ти пък каубой щеше да ставаш.
– А, няма да ставам каубой. Отказах се. Може да си помисля за дърводелец.
– Дааа... Хубаво е да си имаш занаят в ръцете. Туй дето човек го знае и го умее, никой не може да му го отнеме. – заключи дядо Спас и се заслуша в радиото.


--- сцена петдесет и трета ---

Веспасиана беше хванала с две ръце преградното въже и разглеждаше подредената "стая" в мебелния магазин.
В отделните сектори , обособени върху ниски подиуми край огромната витрина, бяха "обзаведени" стаи – холове, спални, детски... Огромни гарнитури с меки фотьойли, лъскави масички пред тях, а зад тях – гигантски секции – с чекмеджета и витринки, с красиви вратички и дръжки.
Детето вдишваше и издишваше дълбоко, като на лекарски преглед.
– Какво правиш бе, Сиана? Добре ли си? – майка й я обърна към себе си притеснено.
– Мириша магазина – отвърна детето и вдиша докрай.
– Абе ще ми изкараш акъла бе! – скастри я Нелчето и я хвана за ръката.– Ела да видим сега кои легла ще изберем.
– Нелче – баба Веска им извика от края на залата, – ела да видиш тези. Хем са по-широчки. И ракла имат. Тъмнички, каквито ти искаше. И жълти губери има – таман за тоз размер матраци, готови подшити.
– Да – изказа се Нелчето след кратък оглед. – Точно такива искам. С крачета, да не лягат дъските им направо на земята, че да може под тях да се чисти. Даа... Тези ще са.
Жената се огледа за служител в магазина. Такъв не се виждаше. Трите зачакаха, заоглеждаха се, заразхождаха се наоколо. Няма никой. И на касата няма никой.
Русокосата започна да губи търпение.
– Сианче, – наведе се към дъщеря си.– Разрешавам ти да минеш под въжето и да разгледаш "стаята" отвътре.
Детето не чака втора покана. Качи се на подиума на "стаята" и с ръце на кръста застана в средата. Заоглежда се, потропа с краче по "пода", после се приближи до раклата, отвори я. Тя изскърца в тишината на магазина и детето побърза да я затвори, като пусна по-рано капака и той изгърмя. После седна на леглото и пробва пружината на матрака, като подскочи няколко пъти.
В този момент, като че изпод земята изникна пред тях наперена служителка на магазина.
– Момиченце, я излез веднага от мострената "стая" – протегна ръка към детето и замаха сякаш гони кокошки от леха с грах. – Хайде, бързо.– Какво ще обичате? – повиши тон към Нелчето.
Баба Веска и Веспасиана се смълчаха предусещайки бурята.
Нелчето вдигна ръка и пооправи русия кок на главата си. После се приведе, изтупа невидима прашинка от тясната пола, очертаваща ясно великолепните й крака. Огледа магазина над главата на служителката и заби синия си поглед в нея.
– Чакаме от петнадесет минути някой да ни обърне внимание. – с изненадващо тих глас рече русокосата, като леко се наведе към служителката, сякаш да й го прошепне на ухо.– Голямата опашка ли обслужвахте, че ви няма толкова време? – внезапно извиси глас и служителката, стресната, отстъпи крачка назад.
– Ами ние тука.., в склада.., с колегата.., тъкмо да... – започна да заеква служителката.
От вратата на склада, за доказателство, се подаде рошавата глава на колегата и ги загледа глуповато.
– Не ми обяснявайте повече! – властно нареди Нелчето. – Два броя от тези легла, с леви табли и двете, със съответния размер матраци към тях, две ракли от този модел, два броя губери, от подшитите, жълти, в подходящия размер. Ще се доставят разглобени на адрес – направи поръчката си сякаш я беше тренирала от дни.
Елегантно се отправи към касата, като бъркаше в чантата си за портмонето.
Служителката се мушна във вратата на склада.
Веспасиана гордо погледна баба си, която й кимна с лека усмивчица.


--- сцена петдесет и четвърта ---

Класната Недялкова се разхождаше между редиците чинове и нареждаше:
– Тази учебна година за някои завърши успешно, за други добре, а за трети можеше и по-добре. И, ако пети клас ви се е сторил труден, то шести ще е още по-труден. Ще учите два нови предмета – физика и химия, което означава и две нови другарки, които ще изискват от вас да сте сериозни и да уважавате предмета им. А това значи повече старание, повече труд, по-малко свободно време. Затова, през ваканцията си починете добре, наиграйте се, изпълнете задачите от пионерските си поръчения и...
– Другарко! – Огнян вдигна ръка и стана без да изчака разрешение.
– Какво има, Огняне?
Момчето държеше в ръка пионерското си поръчение.
Осма серия "Поръчението" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
– Другарко, в поръчението ми пише, че трябва да помогна на Петър да спазва правилата на истинския пионер. И има правописни грешки.
Недялкова не обърна внимание на факта, че в поръчението му има правописни грешки и отговори:
– Да, Огняне, точно това е твоята отговорна задача. Очаквам в началото на следващата година да посрещна едни по-големи и по-сериозни момчета и момичета, едни истински пионери, бъдещи комсомолци и труженици, борци за нашето светло социалистическо бъдеще...
– Ама другарко... - прекъсна възторга й Огнян. – Аз как да му помогна да стане послушен? Той си е Петър и толкоз.
– С личен пример, Огняне. С личен пример и градивна другарска критика. Той Петър ще разбере. Нали, Петре?
– Дааааа... – провлачи Петър и стана.
– Разбрахме ли се? Догодина искам нов Петър. Разбра ли, моето момче, вземай пример от Огнян и му подражавай в добрите постъпки. Това се отнася за всички.
Последният звънец за тази учебна година удари.
– Пожелавам ви приятна ваканция.
Учениците се изправиха. Другарката Недялкова взе цветята от катедрата и напусна класната стая.
Децата се разтичаха, размахали пионерските си поръчения.


--- сцена петдесет и пета ---

Огнян и баща му седяха пред пълна чиния с кебапчета. От кухнята се чуваше потракване на съдове.
– И какво ще го правиш сега Петър? – попита Спасов и отпи от бирата.
– Не знам, татко – смръщи нос Огнян. Вече няма да мога да играя с него като хората. Ще трябва да му давам пример. И какво значи "градивна критика"
– Най-общо казано – критика за добро.
– Все аз да правя добро – нацупи се Огнян и набоде едно кебапче. – Всички правят каквото си искат, а аз – истински пионер. Уважавай този, защото е възрастен; накарай другарчето си да се държи прилично; помогни му, защото го мързи да учи, иначе тебе ще накажат... Историчката онзи ден ме накара да помагам на Атанаска да си научи урока поне за тройка и, ако не изкарала тя тройка за годината, другарката щяла на мене да пише две. А, като отидох у атанаскини да й помагам, тя седеше на стълбите пред къщата и каза, че няма ключ. Аз, обаче, го видях случайно в един чехъл и отключих, за да изкара поне учебника ми, който й бях дал, защото тя нямала. Представяш ли си? Беше скрила ключа, за да не учим. И накрая аз щях да съм виновен. – момчето изкара яда си на кебапчето, като отхапа почти три-четвърти от него и задъвка яростно.
– И колко изкара Атанаска по история? – полюбопитства Спасов.
– Три – доволно се ухили Огнян с пълна уста, като натика вътре и останалата четвърт от кебапчето.
– Значи си се справил добре.
– Аха! – преглътна. – Ама не е справедливо да ме заплашват с наказания. Уж аз правя добрината, пък мене ще накажат накрая. Никак не е справедливо. – момчето набоде второ кебапче на вилицата.
– Не е справедливо, моето момче – Спасов отпи замислено.
Взе бутилката бира и наля малко в чашата на сина си.
– Дай да отпразнуваме сега тройката на Атанаска. Наздраве! – двамата се чукнаха и пиха. – Защото, синко, атанаски цял живот ще срещаш. Няма отърване от тях. Важното е да се научиш да ги държиш на разстояние.
– Ами Петър? Как да го накарам да слуша повече?
– Нищо няма да го караш Петър. Той е изключително умно дете, макар че е доста буен и темпераментен. Скоро сам ще усети, че върши детинщини и ще престане. Ще сте си приятели както досега.
– Утре ще идва у нас. Ще решаваме как да го правим истински пионер.
– Така ли? – Спасов сбърчи вежди и скри ужасената си физиономия зад чашата с бира.


--- сцена петдесет и шеста ---

– Бабо, с Петър сме. Ще бъдем в моята стая – Огнян информира баба си и изчезна зад вратата.
В дневната гърмеше грамофонът. Веспасиана, с дезодорант "Олд спайс" в ръка, се правеше на Лили Иванова и се дереше в "микрофона", разперила широко пръстите на другата ръка вживявайки се в песента.
Баба Веска, покрила масата с вестници, нижеше копърка на клечки от метла, след което овалваше наниза в брашно.
Откъм коридора се разнесе тропот и баба Веска излезе с набрашнени рибени ръце да види какво правят Огнян и Петър.
– Огняне!
– Да – обади се момчето и надникна от стаята си.
– Да не направите някоя поразия.
– Няма, бабо.
– И внимавайте да не стъпвате по пакетите с креватите. Утре баща ти и дядо ти ще ги сглобят и ще ги махнат най-сетне от коридора.
– Внимаваме, бабо.
Всички се върнаха към заниманията си.
Грамофонът лееше танго. Веспасиана, качена на фотьойла, като на сцена, горещо се раздаваше на въображаемата публика, а баба Веска тъкмо потапяше в брашното последния наниз копърка, когато...

  

Докато чакаха бабата и бащата на Петър да дойдат да го вземат, баба Веска му стегна с бинт ръката над порязаното и кръвта спря.
– Ц-ц-ц... Кога свари да напъхаш памука в раната... - караше се на Петър. – Докато се обърна и ти вече си сторил нова беля. Така ли се прави? Казах ти да не пипаш нищо. Ама хич не слушате вий. Ще си патите от акъла, ама...
На вратата се звънна и Петър подскочи.
– Баба е – извика уплашено.
– Тя трябва да е – Огнян изтича да отвори.
– Къдей Петър? – чу се гласът на баба Райна и в следващия миг на вратата на дневната се появи самата тя – висока, едра жена, с твърде младежки вид, за да бъде баба...
Петър зае поза "висок старт".
– Ши та прибия, да знайш – спусна се към него баба му приготвила пестника.
Петър хукна около масата.
– Ела тука. Давай да тръгваме за болницата да те видят, пък после ще разправяш какво е станало. Божее... Ши са осакатиш бе, момченце... Ако те види майка ти с таз ръка...
Петър изхвърча от апартамента надолу по стълбите.
– Како Веске, извинявай много. Брех, то бясна работа бе... Добре, че си била тука да му спреш кръвта. Ама аз ще го настаня аз него... За вратата – довечера Минчо ще донесе ново стъкло и ще го постави. Той стъклар стана вече, горкият, с тоз нашия Петър. – набързо обясни баба Райна и хукна по стълбите след внука си.
Баба Веска, Огнян и Веспасиана, замръзнала с микрофона-дезодорант в ръка, изгледаха цялата сцена, след което се заловиха да събират стъклата.


--- сцена петдесет и седма ---

Спасов разглеждаше пораженията по вратата на детската стая. Огнян стоеше до него и обясняваше:
– ... И аз избягах в коридора, и той хукна след мене, аз минах през стаята на Сиана и излязох, а той все след мене, аз се вмъкнах в моята стая, а той мина през пакетите с леглата и аз, таман затварям и той баам... се блъсна в стъклото и го строши.
– Как ви хрумна да се гоните из апартамента? – мъжът погледна сина си изпитателно.
– Ми той ми каза, че съм зубър и не иска да взема пример от мене, щото щял да стане същия , а аз му казах, че е лигльо.
– И кой първи хукна из къщи?
– Аз – виновно наведе глава Огнян.
– И кой тръшна стъклената врата под носа на другарчето си?
– Аз.
– Значи кой е по-виновен от двамата?
– Не съм виновен аз. Той първи започна .. Аз да го уча – пък той да ме обижда. Да да...
– Излиза, че ти си от същия дол дренка. Така ли? И вместо, както пише в поръчението, Петър да стане като тебе, ти ще станеш като Петър.
– Да го оставя да ме обижда ли? Другия път ще го натупам, да види кой е зубър – зачервен от новата обида отговори Огнян.
– Поне го направи на двора. Да не съборите целия блок – Спасов смекчи тона.
След еднократно позвъняване входната врата се отвори и вътре, без да чака покана, се вмъкна бащата на Петър, помъкнал стъкло за вратата на детската стая.
Край на осма серия


Истинската история на GalkaBalka можете да прочетете тук в коментар №18.
Истинската история на admin Влади можете да прочетете тук.

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: GalkaBalka (21 юли 2010 12:06)

Пиша, преди да съм прочела :) Нямах търпение за следващия епизод. Всеки ден цъках по много пъти за да проверя дали я няма вече 8-ма серия. Сега ще потъна в четене. Толкова ми е приятно :) Пак да кажа, пишеш невероятно увлекателно :) И всички картинки ми минават като на лента :) 


продължавай все така!


Поздрави,

Галка


 
 
№2 от: undo (21 юли 2010 12:44)
Е не, изби рибата и тоя път. Нещо много каскадна се е получила серията em_76 Браво, браво, трябва да търсим я издател, я киностудио...
Любимо става следното: "Вече няма да мога да играя с него като хората. Ще трябва да му давам пример. И какво значи "градивна критика"?" em_81

 
 
№3 от: Айви (21 юли 2010 12:52)
  Ей, ама както винаги си се справила прекрасно, Цоне! em_82
  А текстът на поръчението много наподобява този на моето единствено поръчение.
 (Само една година бях пионерче). Но моето поръчение беше написано на машина от майката на една съученичка, и нямаше правописни грешки.
  А това да си отговорен за постигнатия учебен  резултат от някой съученик ми е до болка познато. И се чувствах точно като Огнян. em_26
 Чакам с нетърпение следващия епизод!!!
 

 
 
№4 от: dflame (21 юли 2010 14:02)
Ама това с низането на копърката е страшно! И защо ли го е правила бабата, ще я пържи ли ?

 
 
№5 от: Цонка (21 юли 2010 14:38)

Момичетааа... em_110
Dflame, баба ми само така пържеше дребната риба. И все още така я пържи де. Нанизва на клечката рибките, после в брашно и накрая в тигана. Много бързо става по този начин. em_104




--------------------
 
 
№6 от: papi (21 юли 2010 14:43)
Да добавя и аз нещо. Дъщеря ми /3.5г/ онзи ден ме помоли да и дам водните боички, чашка с вода, четките и картинки за оцветяване. Оставих я да се чувства самостоятелна в нейната стая. Беше горещо и я оставих само по гащи след банята. След 20 минути отивам и я заварвам като индианец преди боен поход цялата в шарки. Питам какво става бе дете, а тя невинно ми обясни че си бърсала четките в кожата за да не си цапа чина...... ех деЦка логика em_1 em_1 em_1 em_1

 
 
№7 от: tivesto (21 юли 2010 16:12)
Браво, Цоне!!! Великолепна серия! Не само, че изби ами и изпържи рибата този път! em_104  Страхотно изживяване е да четем всеки нов епизод на сериала! em_37  А за радиото ти казвам едно огромно БЛАГОДАРЯ!!! em_125 Знаеш, че това ми е любимото и много ме зарадва! em_83  Излишно е да казвам да продължаваш все така, защото ти го правиш! Сега е лято и е време за почивка, em_55  въпреки това с голямо нетърпение ще си чакаме новата серия на сериала! Ти си em_84 Успех! em_91



--------------------
 
 
№8 от: Гергана (21 юли 2010 17:12)
Браво Цоне, филма става невероятен! Много ми хареса миризмата на мебелния магазин. И аз много обичах тази миризма и до ден днешен си я обичам. Няма да забравя каква игра падна, когато си купихме новата секция за всекидневната стая.Стоя на пакети 2 дена в коридора и аз постоянно бях навряна в шкафовете,а после в кашоните от тях.em_7

 
 
№9 от: Anakin Skywalker (21 юли 2010 18:42)

Цонче, страхотноem_83
За пореден път надмина себе си
Тъкмо днес се питах дали ще ни зарадваш и лятото с нов епизод или да чакаме наесен. Бъди все така талантлива и пожелавам и нови епизоди да има до края на ваканцията ниem_91




--------------------
 
 
№10 от: Цонка (21 юли 2010 19:10)

Брех, Тивесто, викам си, къде пък чак в Габрово сте хващали Радио Ваканца?
После загрях какво имаш предвид.
На мен тази станция ми беше безкрайно любима. С ВЕФ-а на балкона, седнала на един стол, върви "Феличита", а ние с един Иво от четвъртия етаж /през един блок от нашия/ се гледаме ли гледаме... После той ме прасна с топка, докато се спусках по баира с колело и ми докара сътресение на мозъка em_47  и 5 дни в болница.
Повече не поглеждах към неговата тераса докато слушам Радио Ваканца.




--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (21 юли 2010 19:50)
 Чудесно и музикалното оформление е страхотно.Как ги навързваш само! em_83 em_83

 
 
№12 от: isi (21 юли 2010 20:11)
И двете баби, и двамата дядовци на мъжа ми така са учили румънски  в Румънско ...  em_1 Щото то нали и Шабла, и Добрич там са си били - в Румъния - след 1919 г.  А всъщност двамата дядовци и едната баба на мъжа ми  са си направо  преселници след 1940 година  от отвъд днешната границата, родени са там - в Северна Добруджа -   и са си учили румънски на тогавашна и днешна румънска територия.  Макар и техните родители да са си били българи, родени в Българско.
 В Североизточна България е пълно с хора, които са оставили част от роднините си в Румъния и  са се върнали в Майка България    Дядо Велико все ни разказва, как през  1940 г., като минали границата с каруцата , натоварена с багажа, хвърляли калпаци в небето и целували българската земя ... Ама все им е мило и до днес  за Румъния, и все се услушват какво става там,  обичат да се срещат с румънци и да пробват да поговорят на румънски... em_62

Цоне, много е хубаво!



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (21 юли 2010 20:32)
Исиии, ако не беше се състояло събитието 07.09. 1940г и не бяхме си върнали южна Добруджа, къде щяхме да ходим на концерти сега???
Представаяте ли си всички - Каварна в Румънско???em_26



--------------------
 
 
№14 от: bat_mitco (21 юли 2010 20:37)
    СТРАХОТНО ПАРЧЕ...АМА НЕ СЪМ ЗНАЕЛ, ЧЕ Е ПОЛЗВАНО ЗА СИГНАЛ НА РАДИО...
    ...И "ВИНАГИ" СЪМ ЗНАЕЛ КАК СЕ КАЗВА - ВУЙЧО МИ КАЗА ПРЕДИ ТРЕДЕСЕТИНА ГОДИНИ...
                  http://www.youtube.com/watch?v=2N_tmH6y7ng
    ДАЖЕ СИ МИСЛЕХ ЗА НЕГО, КОГАТО ТЪРСЕХ НЕЩИЧКО, КОЕТО ДА СВИРИ В СЕРИАЛА...КАТО ГО СЛУША ЧОВЕК МУ СЕ ПРИИСКВА ДА СВИРИ НА ПИАНО...АЗ ЛИЧНО ПЪРВО МЪРДАМ ПРЪСТИ ПО ПЛОТА НА БЮРОТО, А ПОСЛЕ ДЪНЯ БАРАБАНИТЕ...ЧЕ Е ПО-ЛЕСНО...
    ЕХ, ЦОНЕ,ЦОНЕЕЕЕ...ИЗЯДЕ МИ ТИ ПАПОТО НА МУЗИКАЛЕН ОФОРМИТЕЛ...
  em_35 ВЪРЗВАМ ТИ МАЙСТОРСКИЯ ПОЯС...МАЙСТОРСКИ СЛУШАЛКИ... em_81



--------------------
 
 
№15 от: Цонка (21 юли 2010 20:46)
Аууууууууу.... Бат Миткоооо.... em_13
Това парче толкова много го обичам и то точно заради Ваканцата, че измислих как да си го свиря на йоничката. Хем с две ръце. И даже прилича... На моменти.em_110



--------------------
 
 
№16 от: tivesto (21 юли 2010 21:10)
Цонееее, изсвири го това парче и ни го покажи в следващия епизод!!! Моля те, моля те, моля теееее!!! em_33



--------------------
 
 
№17 от: bat_mitco (21 юли 2010 21:19)
  ААА НЕ СЕ КОСИ МЛАДИ СКАЙУОКЪР...БАТ ЦОНКО ЩЕШЕ ДА Е КМЕТ НА ЕЛЕНА...НА КАЛКАНА СРЕЩУ ОБЩИНАТА ЩЯХА ДА ИЗПИШАТ  РОБ ХАЛФОРД, РОНИ ДИО И КИНГ ДАЙМЪНД  В СМОКИНГИ КАТО ТРИМАТА ТЕНОРИ...ИМАМЕ НУЖДА ОТ ВНОС НА РОК РЕВОЛЮЦИЯ...



--------------------
 
 
№18 от: undo (21 юли 2010 22:40)
Цитат: Цонка
После той ме прасна с топка, докато се спусках по баира с колело и ми докара сътресение на мозъка и 5 дни в болница. Повече не поглеждах към неговата тераса докато слушам Радио Ваканца.
em_73 Пък аз на Иво от Знаменосец 2 му разпрах крака с капса някаква... имаше едни такива метални, с боядисани в червено върхове, които гърмяхме посредством пускането на камък върху тях... тя пък взе, че странно отскочи и се заби в крака му... що кръв, що нещо беше. Не че не ми го върна, де - изля без да иска разтопена пластмаса върху ръката ми. Ама още се гледаме em_11

 
 
№19 от: tivesto (21 юли 2010 23:06)
Интересен начин за сваляне на момиче с топка! Така също и на момче с капса! Уникални момичешко-момчешки взаимоотношения! Пък на мен едно момиче от нашия клас ми наплюнчи новия флумастер, защото ме харесваше, а аз не й обръщах внимание. Аз се ядосах и я оскубах силно, защото флумастерите ми бяха ценни. Тя повика по-големия си брат да ме бие. Той ме хвана за раменете и ме сложи на чина пред себе си. На въпроса му защо съм я оскубал, аз се замислих малко и докато ме чакаше за отговор, му забих един силен шамар. Незнам какво ме е накарало така да постъпя. И докато той осъзнае какво се е случило, аз хукнах да бягам в двора на училището. Не успя да ме хване, защото бягах много бързо. Тогава съм бил в 2 или 3 клас. Все пак намерих и моя брат да си знае ако стане нещо да идва да ме спасява. Накрая двамата батковци се разбраха някак. А аз много се гордеех с шамара.



--------------------
 
 
№20 от: Simpra (21 юли 2010 23:20)
em_84 em_125 em_35



--------------------
 
 
№21 от: undo (21 юли 2010 23:29)
Цитат: tivesto
Интересен начин за сваляне на момиче с топка! Така също и на момче с капса! Уникални момичешко-момчешки взаимоотношения!
Ми нали знаеш - щом ме скубе, значи ме харесва em_73 
За същия Ивайло между другото още се носи легендата за това как доста по-големият му брат се опитвал да му обясни основите на аритметиката:
- Добре де, Ивайло, ако имаш 5 круши и аз ти взема 3, ти ще можеш ли да изядеш 3?
- Ми, ако много ми се караш...
em_76

 
 
№22 от: anni (22 юли 2010 08:42)

Цоне, рибката, рибката...и аз така си я правя, само че си я нанизвам на клечки за зъби.Любимата ми сцена-в мебелния магазин. Туй Нелче ще излезе голяма работа. А я ми кажи ти това радио Ваканца наистина ли го е имало ? Не съм го чувала, а да си въртя станциите ми беше от най -любимите занимания като малка.




--------------------
 
 
№23 от: Цонка (22 юли 2010 09:22)
Цитат: tivesto
Интересен начин за сваляне на момиче с топка!

Не беше свалка, Тишо. Макар че бях съвсем успешно свалена на място.em_74

Анни, Radio Vacanta го има и днес. Излъчва се от Констанца и вероятно се хваща само в североизточните краища на Родината ни. И в Интернет. em_41
А продавачките из магазините съм ги запомнила само с лошото им отношение към купувачите. Надуваха се и се правеха на важни. Сигурно е било страшно престижно да работиш в търговията, с тоя дефицит на стоки.., изпод щанда... и пр.
Типична за онова време продавачка имаше в предната серия - дето се звереше на баба Веска и Веспасиана. На моето Нелче, обаче, не й минават такива. em_27



--------------------
 
 
№24 от: Anakin Skywalker (22 юли 2010 15:13)
Аз пък имах по други начини за "сваляне" на мацки, като ги дърпах с балканчето, а те отзад с ролковите кънки....em_48



--------------------
 
 
№25 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 00:33)
– Сианче, – наведе се към дъщеря си.– Разрешавам ти да минеш под въжето и да разгледаш "стаята" отвътре.

em_75 em_75 em_75
– Ами ние тука.., в склада.., с колегата.., тъкмо да..,


"Градивна критика" ли?
– Все аз да правя добро. (...)– Всички правят каквото си искат, а аз – истински пионер. Уважавай този, защото е възрастен; накарай другарчето си да се държи прилично; помогни му, защото го мързи да учи, иначе тебе ще накажат.

Абе тя класната наесен и друго ще му покаже на Огнян - "демократически централизъм в действие". Ама да не прорукувам без АвторА.
Все още сме на вълните на Ваканц(и)А и всички сме Феличе-та.
Нямаш представа как ме зарадва с тая серия, Цоне! em_12





--------------------
 
 
№26 от: pasha (25 юли 2010 12:42)
em_74 em_81 em_84 em_35

 
 
№27 от: Мъри (27 юли 2010 17:08)

Поздравления!!!
По невероятен начин пресъздаваш атмосферата .
Наистина се чувствам така сякаш там съм била!

em_20 em_20 em_27 em_41


 
 
№28 от: Цонка (27 юли 2010 17:21)

Мила Мъри, много се радвам, че ти е харесало! Благодаря ти! em_20




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!