Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Девета серия "Почивката" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
4-09-2010, 11:23 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

  
Музиката за филма избра Бат Митко.

Безкрайно детство
Девета серия "Почивката"


--- сцена петдесет и осма ---

– Бабо, бабоо, заминаваме с тебе и дядо на почивка.
Момиченцето тръшна портичката и нападна в гръб баба си, която в градината връзваше с парцалени лентички доматените стебла за колчетата.
– Уф, че ма стресна бе! – подскочи бабата и сложи ръка на сърцето си. – Може ли тъй да крещиш? – Изтри си челото с ръкав и остави снопчето бели парцалчета на стълбите.
– За каква почивка разправяш?
– В Балчик. До Двореца. От утре.
– Как от утре, бе? Кой ти каза?
Портичката хлопна и в двора влезе Спасов.
– Майко, заминавате на почивка. – радостно съобщи той.
– Абе каква почивка, то лятото свърши?– повтори въпроса си баба Веска. – На вашата станция ли? Че нали не е достроена още?
– Не е. Ама пак там, в същия район – таман до входа на Двореца. Нали знаеш бараките на военния завод.
– Е знам ги де, дето бяхте с Огнянчо като беше бебе.
– Колю Карапращиев, директорът, ми се обади, че няма да могат да отидат с жена му. Тя искала в Созопол. И ми предложи на мен, ако ни се ходело – имало свободно бунгало, сега, от двайсти август до четвърти септември. Но, понеже е последна смяна, може да останете и до по-късно, ако е хубаво времето. Викам да ви пратим тебе и татко с децата.
– Ми то утре бе, Антоне! Имаш ли акъл? Кога ще приготвим багажа? Що не отидете вий четиримата?
– А, както ми се е подпалила главата... Още не сме свършили поръчките за Полша. Може изобщо да не изляза в отпуска. Ще си я взема зимата.
– А, татко, нали обеща да учим таблицата – обади се Веспасиана иззад един корен домати.
– Бре – продължи бабата, – сто заместника имаш и пак. Те няма ли сами да се оправят?
– Абе да съм там аз пък...
– Ми кой ще ми полива доматите? Те и без туй изгоряха, виж ги на. Баща ти няма да иска.
– Какво да искам? – показа се на вратата дядо Спас.
– На Балчик, на бараките на военния завод. Две седмици. От утре.
– Дума да не става.


--- сцена петдесет и девета ---

Ладата сви по черния път, обрасъл със сух треволяк, към бунгалата на военно-ремонтния завод.
– Ши разбийш колата бе, Антоне. Що не мина по асфалта, ами от тука? – разтревожено попита дядо Спас.
– Нищо й няма на колата. По асфалта трябваше да спра далеч от бунгалата. Къде да разкарваме багажа?!. Ей го на, няма и двеста метра по черно.
Спасов спря в буренака зад едно такси, с отворени багажник и врати, около което се суетяха жена и младо момиче.
– Хайде, добре сме дошли! – дръпна ръчната и изскочи навън в бурените.
– Баш сме добре дошли – измърмори дядо Спас и се заизмъква навън.
– Бабо, дай да ти помогна да излезеш - Огнян награби баба си под мишница и нетърпеливо я задърпа от колата. – Сианче, я бутай отвътре.
– Абе пуснете ме, бе! – заповяда баба Веска и пусна чехлите си навън в тревата.
Веспасиана изскочи от колата и се огледа наоколо.
– Ехаа... – излезе на асфалтираната пътека и стълбите, които водеха към бунгалата.
Вдясно от пътеката имаше дълга дървена барака с много прозорци, боядисана в жълто и поолющена, отпред с нещо като веранда, а вътре се виждаха столове и телевизор.
От бараката излезе възрастен плешив мъж в син халат и се запъти към новодошлите.
– Добър ден! – Спасов го пресрещна.
– Добър ден! – приветливо поздрави човекът в халата. – Вие за коя барака сте.
– За дванайста.
– Ааааа... – мъжът стана още по-любезен. – Вие сте гостите на другаря директор. Приятно ми е. – подаде ръка. – Митьо Домакина.
– Антон Спасов. На мен също.
– Вие да не сте оня Спасов?
– Кой "оня"?
– На обувния.
– Същият.
– Хм. Хич не ми мязате на директор – констатира Домакина. – Тя вашата база не е готова още май.
– Не е. Догодина трябва вече да приеме първите почиващи.
– Е, хубава става базата. Не е като тука.
– Че тука какво му е? – огледа се наоколо Спасов. – Природа, зеленина, чист въздух...
– Ееее... Хайде сега. Външна тоалетна с дупка, чешма, баня от четири ламарини със слънчева вода от варелите горе. Дървени бараки с по две легла вътре... Абе простичка работа.
– Аз предпочитам простичките работи. Луксът ни отдалечава от природата. Губим връзка и това ни изнежва. Прави ни все по-претенциозни и взискателни.
– Абе, така си е, ама не на всички им пасва на потребностите.

Двамата мъже се разсмяха.

--- сцена шестдесета ---

– Чшш... Приятел. – шофьорът на таксито подвикна към Спасов. – Я мрЪдни малко, че не ми стига мястото да изляза.
Спасов отмести ладата от пътеката. Оня му махна за благодарност и, отдалечавайки се, се изгуби в тревите.
Жената и момичето, които пристигнаха с таксито, с мъка помъкнаха огромните кожени чанти към бунгалата.
– Дайте на мен. – Спасов се наведе и взе багажа от ръката на жената, докато едновременно носеше и куфара на децата. – Огняне, я помогни на момичето. – извика на сина си, който мъкнеше под мишница електрически котлон и малко оранжево вентилаторче с бяла перка.
Жената с охота се освободи от тежеста, като я повери на мъжа.
– В кое бунгало сте? – попита Спасов докато слизаше надолу.
– Ето в това, номер девет. Точно до стълбите. Ама нямаше нужда, моля Ви се. Толкова сте любезен. То не беше толкова далеч.
Чак сега жената вдигна поглед към учтивия мъж и го разгледа.
Спасов остави чантата пред вратата и подаде ръка.
– Антон – показа най-широката си усмивка мъжът.
– Росана – жената изтри ръка в късите си бежови панталони и я подаде.
– Татко, къде да оставя чантата. – Огнян сложи край на ръкостискането.
– Благодаря ти, моето момче – вместо таткото отговори жената. – Тука, тука я остави. Много ви благодаря за помощта.
До тях застана младото момиче.
– Дъщеря ми Диана. Запознайте се. – обърна се тя към Огнян. – А това е другарят...ммм?...
– Спасов – представи се Антон на момичето.
– Ние сме точно зад вас – в дванайсто бунгало. – информира ги Огнян, като любопитно разглеждаше момичето. Котлонът се изсухли и момчето го подпря на коляното си, като по белия му панталон остана огромна кафява следа. – Опа! – ухили се сконфузено Огнян, а момичето сви устни и сдържа смеха си.
– Значи ще се виждаме често – жената се усмихна на Спасов.
– Децата са тук с родителите ми. Аз се връщам в града. – почти се извини мъжът.
– Жалко – направи тъжна физиономия жената и отметна кичура коса от челото си. После бързо продължи: – Е, довиждане тогава и още веднъж благодаря.
Подадоха си ръка и мъжете се отправиха към своето бунгало.


--- сцена шестдесет и първа ---

Над дванайсто бунгало, както и над всяко друго, стърчаха клоните на див орех и хвърляха приятна сянка. Отвътре изскочи Веспасиана.
– Татко, има две широки легла. Аз ще спя с баба, а батко ще спи с дядо. Има гардероб и масичка. Крушката не свети. Дядо я свали и ще ходи при домакина за нова.
– Абе ти много дърдориш – излезе сърдит дядо Спас с крушката в ръка. – На, не свети. Отивам за друга.
Баба Веска се показа на прага с одеало в ръка.
– Огнянчо, я да изтупаме тез одеала, че май много прашни. Как си изцапа панталона, бе? Още не сме дошли и трябва да пера. Добре, че има леген.
Двамата разтвориха одеалото и го тръснаха. Облак прах покри околността.
– Въйии че прашноо... Я да идем по-нататък, да не влиза в бараката.
– Бабо гладна съм – обади се Веспасиана.
– Каква си? – в един глас извикаха баба й, баща й и брат й.
Момиченцето ги изгледа подред и повтори:
– Глад-на-съм.
– Да го запишем някъде – отвърна баба й.
– Ще се храните в стола на Гражданска Отбрана – Спасов вдигна ръка и посочи, – ей там по пътеката, отдето дойдохме, завивате вдясно и там е тяхната станция. Вие сте втора смяна – от един и половина бил обядът. За другите часове ще питате, че не запомних. Сега тръгвам, стана късно. Хайде, да слушате и внимавайте. Чухте ли?
– Таткооо... Ще дойда до колата да те изпратя – увисна на врата му Веспасиана.
– И аз ще дойда – Огнян подаде на баба си края на одеалото и тръгна след баща си и Сиана към стълбите. Минаха покрай девето бунгало и Спасов махна на новата си познайница и дъщеря й...
– Довиждане!
– Довиждане! – чуха се гласовете им сред облак прахоляк от одеалото, което двете изтупваха пред вратата.
– Я да видя дядо ви къде се забави, че да му кажа довиждане.
Спасов се вмъкна в жълтата барака с телевизора и столовете.
– ... И аз му казвам, че не може с два хода, той пак... Ееее... – чу той гласа на баща си, който, заедно с Митьо Домакина, се беше заредил около подредена дъска шах.
– Татко!
– А, Антоне, тръгваш ли? – стана дядото. – Аз тука, в клуба, ще имам с кого шах да поиграя. – посочи той с глава към Домакина.
– Хайде, че закъснях. Да се пазите – и вие, и децата.
Мъжът се качи в ладата.
– А, Огняне, забравих! Взех ВЕФ-а за дядо ти. Я го вземи, че той няма да изкара и ден без радио. – подаде радио-апарата през отворения прозорец, запали и пое по пътеката през тревите.


--- сцена шестдесет и втора ---

Огнян и Веспасиана останаха сами насред поляната над бунгалата, точно срещу жълтата барака-клуб и заразглеждаха наоколо.
– Батко, виж, има люлки и ракета. Аз отивам да се полюлея.
– Това зад люлките май е тоалетната.
Момчето заобиколи ниската тухлена постройка и бързо се върна.
– Тоалетната е. Има мъжка и женска, с дървени вратички.
– Отивам да видя – момиченцето скочи от люлката, преди да е спряла и хукна към тухлената постройка. – Аууу... Мирише на амоняк. И има оси и паяци. И две високи стъпала около дупката за стъпване. Ама са мокри от нещо и са хлъзгави. – върна се при люлките, като стискаше носа си с два пръста. – Може да падна вътре. – погледна уплашено брат си.
– Баба ти е взела цукалото. Ще ходиш в него – закиска се момчето и се засили на люлката.
– Ох, добре – успокои се момиченцето и се залюля до брат си.
Огнян престана да се хили и я зяпна изненадано.


--- сцена шестдесет и трета ---

– От военния ли сте?– В стола ги посрещна жена и, след като потвърдиха, че са от "военния", ги поведе към местата им.
– Бабо, искам отсреща, под картината с динята. Ехаа... – Веспасиана намести очилата си и заподскача към подиума с масите. – Много хубаво мирише тука.
– Какво ти става днеска на тебе, бе? – попита баба й. – Мирише на стол.
– Мирише на кюфтета със сос. Червен – уточни брат й и сбута дядо си с лакът.
– И на супа с оцет – продължи момиченцето като оглеждаше залата. – Ох, как съм гладна... Вижте какво нещо за салфетки. Не съм виждала такова досега.
Веспасиана повдигна тенекиения салфетник и измъкна от него няколко квадратни лъскави хартии с вълнообразно изрязани краища.
– Такава нямам. На точки. Ще си взема една. Това шише е като вашето, бабо.
– Гарафа с вода.
– Вижте каква диня – детето посочи картината над тяхната маса. – Искам диня, бабо. И пъпеш.
– Нали не обичаше пъпеши?
– Вече обичам.
Сервитьорката поднесе обяда.


--- сцена шестдесет и четвърта ---

– Сега ще отидем ли на морето, дядо? – момиченцето се тръшна на леглото до дядо си.
– Сега малко ще поспим, до четири часа и после ще се разходим да разгледаме.
– Аз няма да спя.
– И аз.
Декларираха децата.
– Тогава излизайте навън, пък аз да послушам малко радио. Огняне, я първо изгони таз муха, че няма да ме остави на мира.
Веспасиана и Огнян излязоха и тръгнаха да разгледат околността.
– Защо няма никого още? – запита момиченцето.
– Не знам. Не са пристигнали всички, а може и да са на плаж.
Децата стигнаха до полянката с беседката. Зад нея имаше обикновена телена ограда, която очертаваше района на почивната база. В оградата имаше импровизирана портичка, а зад нея – гъста зеленина и пътека. Момчето и момиченцето мълчаливо се приближиха до портичката.
– Къде води пътеката? – попита Веспасиана.
– Сигурно към плажа – предположи брат й.
– Тази пътека излиза на главната алея на двореца – гласът на момичето ги стресна.
Диана, от девето бунгало, се беше приближила без да я чуят.
– За първи път ли сте тук на почивка? – продължи тя.
– А, в Двореца идвахме скоро с татко. Иначе мен са ме водили и преди тук – на бунгалата. Но съм бил много малък и не помня нищо – обясни Огнян.
– Не е било много отдавна – подкачи го Диана и го измери от глава до пети. Бяха на един ръст. – Кой клас си?
– Шести – поизправи се Огнян.
– Пети за шести или шести за седми?
– За шести. Аз съм на 12. Навършени.
– Изглеждаш по-голям. Поне за осми.
Доволен от констатацията на момичето, Огнян върна въпроса.
– Аз съм за десети, но в езиковата – отговори тя. Това значи за единадесети иначе. Почти на 17 съм. Е, чак след три месеца ще ги навърша, но...
– И аз ще ходя в езиковата – сподели момчето.
– Браво! Отличник ли си?
– Пълен.
– Аз-пък-ще-бъ-да в пър-ви кла-аас... – изтананика Веспасиана и се строи между двамата.
– Браво на тебе! Сигурно вече можеш да четеш.
– И да пиша даже. С печатни букви. Писах писмо на кака Вера и тя ми отговори. И да броя мога. И да смятам...
– Че защо ще ходиш в първи клас тогава? – пошегува се момичето.
– Не знам. Всички ходят първо в първи клас.
– Така си е – Разсмя се Диана и Огнян се присъедини. – Искате ли да видите къде води пътеката?
– Да, да... – извикаха в един глас момчето и сестричката му.

Диана отвори портичката и двамата я последваха.

– Къде бе? – Баба Веска им се появи в гръб откъм чешмата, носейки легена с изпраните панталони на Огнян. – Къде сте тръгнали без да се обадите?
– Само да видим къде води пътеката, бабо. Никъде няма да ходим – обясни момчето.
– Ходете, ама казвайте къде сте. Да не ми изчезнете нанякъде, да се пощурим с дядо ви.
Бабата размаха пръст, а децата се изгубиха в зеленината, следвайки Диана.


--- сцена шестдесет и пета ---

На около десетина метра от оградата, в гъсталака, момичето изведнъж сви вдясно. Огнян и Веспасиана я последваха.
– Яааа... Тука има каменна маса и кръгла каменна пейка около нея. – извика Огнян и се настани на пейката.
– Ехаа... – възкликна сестра му.
Диана се настани след нея.
– Това е моето тайно място – декларира девойката.
– Сигурно е тук още от едно време – прошепна тайнствено Веспасиана. – Царят и Царицата са седяли тука и са си приказвали. Също като нас.
– Не е било чак толкова отдавна – отвърна Диана.
– Не е – потвърди Огнян. – Забрави ли, че баба е била на седемнадесет години, когато Царицата е умряла? Ха, била е колкото тебе. – момчето се обърна към Диана.
– Отдавна е – възрази Веспасиана и удари с юмруче по каменната маса. – Всичко, което е от едно време е от времето на приказките и е мноооого старо. И баба е много стара.
– Това не й го казвай – изсмя се Диана.
– Тя вече знае. Казах й веднъж – обясни спокойно малкото момиченце. – Хайде да вървим по-нататък.
Децата излязоха от "тайното място" отново на пътеката и продължиха по нея.
– Това е френско грозде – обясни Диана.
Тримата се наведоха над един храст с кръгли плодчета.
– Пфуу... Киселок!
Пътеката свърши до бордюра на асфалтирана широка алея.
– Яааа... Излязохме точно след входа на Двореца. Тука идвахме с татко през пролетта. Не бях забелязала пътеката. – Веспасиана оглеждаше мястото.
– Това е тайният път за влизане в Двореца без пропуск – разсмя се Диана.
– Надолу знам какво има – посочи Веспасиана към вътрешността на Двореца. – По левия път е Ботаническата градина и Лятното кино. По десния път са трите чешми с главите, дето втората повръща. По него пък, ако хванеш надясно стигаш до трона на Царицата и до онази висока бяла кула, ако продължиш направо – минаваш по моста и виждаш водопада, голямата магнолия и оня ресторант с извитите отвори в стената. После по алеята с едни канали, дето има езерце с лилии, после минаваш под една висока извита каменна стена с голяаама желязна порта и после е плажът...
– Че ти всичко знаеш – възхити се девойката.
– Ехаа... – възкликна Огнян. – Две седмици ще прекараме тука...
– До довечера ще пристигнат всички почиващи и бунгалата ще се заемат. Ще има много деца. Голяма игра ви чака.
Диана ги поведе обратно по пътеката.
– Уф, кога ще отидем на морето? – замрънка Веспасиана.
– Като си подремне дядо, нали ти каза. И без друго сега е най-горещо. Ще изгорим.
– Искам да играя в морето пък! Взе ли пояса и плажната топка? – стреснато се обърна момиченцето към брат си.
– Взех ги. И кофичката с греблото и лопатката ти е сложила мама – захили се момчето.
– Ураа... – Веспасиана заскача по пътечката и се мушна в портичката на оградата.


--- сцена шестдесет и шеста ---

Децата се настаниха в беседката. Горе, на поляната с люлките бяха спрели две коли и от тях излизаха хора с багаж.
– Нали ви казах – самодоволно отбеляза Диана. – Всички ще пристигнат до довечера.
– Ти защо си само с майка си? – полюбопитства Огнян.
– На баща ми не му дадоха отпуска. Ще дойде за събота и неделя.
– Аха.
Настана мълчание. Децата се загледаха в новодошлите.
По стълбите зад банята слезе момче, на около осемнайсет години, със спортен сак на рамо. Огледа небрежно седящите в беседката и се отправи към едно от задните бунгала.
Две момичета от новодошлите, около възрастта на Веспасиана, се метнаха на люлките и крясъците им се чуха ясно чак долу в беседката.
– Дойдоха деца – скочи Веспасиана. – Отивам да ги видя.
И хукна нагоре по стълбите, откъдето току що беше слязъл младежът.
– Ще си поиграе добре, ясно е. – Диана посочи с глава към люлките.
– Да – отговори Огнян.
Мълчанието се настани в беседката.
– Зад бунгалата има друга портичка и пътека, която води към стръмни стъпала надолу в дерето. Там има чешма с ледена вода. Обикновено в коритото й изстудяват бирата и дините. – разказа момичето.
– Да отидем да видим, а? – с надежда предложи Огнян.
– Добре!
Двамата напуснаха беседката.
Момичето поведе момчето по стръмните стълби надолу. В дерето шумолеше рекичка, а чешмата разливаше дебела струя вода в каменното корито. Гъста свежа зеленина покриваше всичко наоколо.
– Колко е дълбоко дерето... – Огнян се огледа нагоре. – Мирише на мокра пръст.
– Тук е много хубаво. А вечер е страшно. Играли сме преди на жоманка в тъмното. И който се осмели да се скрие тук остава неоткрит, защото никой не смее да слезе долу. А и родителите се карат.
– Аз бих се скрил.
– Смелчага! – Диана тупна момчето по рамото и тръгна нагоре по стълбите. – Хайде да се качваме вече.
Огнян огледа за последно дерето с чешмата и последва момичето.


--- сцена шестдесет и седма ---

Двамата вървяха по страничната алея към беседката, когато видяха пред едно от бунгалата онова момче, което преди малко пристигна със сака, да изкарва столовете и масата отвътре.
Диана забави крачка и го загледа.
– Здрасти! – усмихна й се момчето и остави стола. Приближи се към тях и подаде ръка. – Аз съм Борис.
– Диана – кокетно приклекна момичето подавайки ръка.
– А това кой е? Да не ти е брат? – Борис посочи Огнян.
– Не ми е брат – отговори Диана. – Запознахме се предиобед. Тук е със сестра си, с баба си и дядо си.
– Аха. Ами добре. Аз съм тук, в четвърто бунгало. Ти в кое си?
– В девето. Ти сам ли си? – поинтересува се Диана.
– Не, с още двама приятели, но те останаха на пазара да купят нещо за ядене и ще дойдат след малко.
– Че как са ви пуснали вашите сами?
– Аз съм на 18, навърших ги през юли. Ти на колко си?
– На 17 почти.
Огнян слушаше разговора и мълчеше.
– Да отидем в беседката – предложи той на момичето.
Диана сложи ръка на рамото му.
– Не мога. Сега ще отида да видя мама какво прави.
– Довечера ще излизаме из града. Искаш ли да дойдеш с нас? – Борис отправи покана към момичето.
– Искам. Но трябва да питам дали може. Ще дойда след малко да ти кажа.
– Добре – Борис се усмихна и проследи момичето докато се отдалечава. Обърна се приветливо към Огнян, който стоеше като вкаменен. – Е, приятел, ти няма ли да ходиш да играеш с децата? Сигурно вече си се запознал с повечето.
– Не съм – тросна му се Огнян и се запъти към беседката.
Борис го проследи учудено с поглед.
– Деца! – измърмори и продължи да подрежда масата и столовете.

 

Край на девета серия
(Следва продължение)


В сцена шестдесет и трета репликата "Такава нямам!" е на нашето другарче Айви, спомената в статията "Салфетки" в коментар #11.

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (4 септември 2010 12:11)
Ух, ух, дочаках си сериала em_36 Цоне, както винаги - em_125 Само не мога да разбера отде ти идват тия имена... Карапращиев em_1

 
 
№2 от: катя милушева (4 септември 2010 12:33)
 Еха,на бунгала и беседката/и бабата с плетката/ em_81 em_81 !

 
 
№3 от: mchukanov (4 септември 2010 13:30)



--------------------
 
 
№4 от: Simpra (4 септември 2010 13:58)
Това наистина е любимия ми сериал! Надявам се до първия учебен ден да пуснат поне още един епизод от почивката.



--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (4 септември 2010 14:22)
Цонееее, какво става понатаък???em_3

А почивките иначе в края на сезона, са най хубави.
Аз пратих мама и тати на Приморско онзи ден на 31.08.



--------------------
 
 
№6 от: Цонка (4 септември 2010 14:31)
Анакин, по-нататък стават неща,  които всеки от нас поне веднъж е изживявал по почивки разни разнообразни. И, понеже трябваше първо да ви въведа в обстановката, тази серия стана по-скоро описателна и няма действие. Случките - в следващия епизод.



--------------------
 
 
№7 от: Айви (4 септември 2010 14:32)
 И аз от кога го чакам този сериал!
 Както винаги - ОГРОМНО Б Р А В О на Цончето! em_82 
 А относно салфетките:
 "Такава нямам." - това си моя реплика пъъ-ъъъ-к! em_11 em_11 em_11 Даже съм я споменала в коментара си към статията на Donaddt "Салфетки" - http://detstvoto.net/index.php?newsid=957. А колко пъти съм я изричала - не е за вярване! em_11 
 А относно имената - Цончето няма равна! em_81

 
 
№8 от: Цонка (4 септември 2010 14:39)
em_75  Айвиии... Вярно, че е твоя репликаem_125  Ще допълня горе в статията. А  самата салфетка, дето я описвам  на точки, в салфетника, я има на картинка 15 в посочената от теб статия за салфетките - там са едноцветни. 




--------------------
 
 
№9 от: Гергана (4 септември 2010 15:11)
Чудесна както винаги! em_82  Чудя се, дали ще се намери и за мен една свободна барака, защото никога не съм ходила на почивка на море em_31 , а пък много ми се иска.em_49

 
 
№10 от: Цонка (4 септември 2010 16:24)
Герии, не плачи! Ще ти запазя първо бунгало. Гледа към беседката и до късно не се спи, но...
Предлагам, като им свърши смяната на моите /от филма де/ да се занесем там всички. Ще си наловим миди и ще си ги изпечем на тенекия на огъня до беседката. А, Гери, той /огънят/ се пада баш пред първо бунгало, така че и дим  ще има. Но... на почивка като на почивка.



--------------------
 
 
№11 от: Гергана (4 септември 2010 18:21)
Идеята да се занесем всички, много ми допада!  em_115  Ще стягам куфара тогвава! И една седмица преди училище ще ни стигне! Аз ще взема картофи, да си опечем в жарта на лагерния огън! em_20  Еха.......

 
 
№12 от: Маргарита Василева (5 септември 2010 20:41)
Браво, Цоне! em_125 Страхотна серия - както винаги! Ще очаквам продължението с огромно нетърпение!



--------------------
 
 
№13 от: templar (11 септември 2010 18:03)

Много автентично! Талант!

- Има паяци и оси (в тоалетната)
- Мирише на супа с оцет (столовата)
- електрически котлон и малко оранжево вентилаторче с бяла перка...
- има люлки и ракета (катерушка)...


 
 
№14 от: Цонка (11 септември 2010 18:16)
Ех, Темплар, тъкмо бях изправена пред дилемата дали да продължавам с филма или не и ти ми поднесе решението. Много ти благодаря, другарче!  em_125 em_49 



--------------------
 
 
№15 от: Гергана (11 септември 2010 18:22)

Цоне, продължи го все пак! em_87


 
 
№16 от: templar (11 септември 2010 19:26)

Цонке,
Как ще спираш с филма, ти чуваш ли се? И какво, да свърши без време като "Фабиен от долината на Дрома" и да не разберем какво ще стане...

Не знам с какво си вадиш хляба, но едва ли си по-добра в него, отколкото в писането на този сценарий. Продължи го и ще го издадем на книга. И илюстративен мат'рал има достатъчно в пионерската стая, и достатъчно културно-масовици за да организираме мероприятие с колективно посещение...
Сакън!

В казармата ако си счупиш нарочно пръст за да си изкараш отпуска, това се счита за сериозно военно престъпление, защото умишлено лишаваш отбранителната система на страната от ключов елемент (т.е. себе си).
Същото е с филма и НД. Това е бисера на сайта. Без него ще мяза на розово малеби в алуминиево канче... а с филма прилича на ескимо от 25 ст.


 
 
№17 от: mchukanov (11 септември 2010 19:28)
  Ехоооо - какво се случва тук днес - къде изчезна новопоявилата се серия?! - дали това не е нова форма на клептомания - крадци на статии em_47 em_58 em_25



--------------------
 
 
№18 от: Цонка (11 септември 2010 19:33)
СПОКоооооо
Закъсня ми единият от актьорите...



--------------------
 
 
№19 от: mchukanov (11 септември 2010 19:35)
  Аааа, добре! Ама тъй е - като работиш със звезди - те все едни своенравни и трябва да се съобразяваш с всичките им прищевки...



--------------------
 
 
№20 от: Цонка (11 септември 2010 19:38)
Имахме  лек технически проблем с радиото, но вече е готово.

Е, Темплар, чак пък книга. Аз много, ама много си обичам малебито в канче. Само понякога ми нагарча. Като днес, например!!!



--------------------
 
 
№21 от: mchukanov (11 септември 2010 20:31)
  Сега остава да върнат и Вестника, и съвсем ще си стане както си трябва em_15



--------------------
 
 
№22 от: катя милушева (11 септември 2010 21:07)
 Цонке,как може да ти идва на ум?НИКАКВО ЦПИРАНЕ,има да се случат толкова много неща в едно безкрайно детство...!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: