Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Единадесета серия "Училище, здравей!" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
19-11-2010, 09:24 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Музиката на Mike Oldfield избра другарчето Бат Митко.

 

Безкрайно детство
Единадесета серия "Училище, здравей!"


Нелчето си беше взела една седмица отпуска.

--- сцена седемдесет и седма ---

10 септември
В десет сутринта Веспасиана и майка й, хванати за ръка, изхвърчаха от апартамента. За четири минути стигнаха до центъра на града и се насочиха към юношеския магазин. Нахлуха вътре и се заизкачваха по витата стълба към втория етаж. Минаха покрай закачените сини ученически костюми, покрай престилките, покрай якетата и стигнаха в края на залата, където бяха изложени белите блузки и плисираните поли.
– Искам тази.
– Вземи да я пробваш. Виж тази с бродерията, харесва ли ти?
– Да, може ли да я пробвам и нея?
– Може. Тази ще ти е голяма. Вземи задната. Я да видя? Обърни се да ти я премеря на гърба. Не, много е широка.
– Мамо, искам тази плисирана поличка.
– Я върни двете блузки с късия ръкав. Ще вземем само с дълъг.
– Иийии... Искам с къс пък.
– Не може. Студено е вече. Я дай полата да я видя. Не става. Много е дълга.
– Искам с къс ръкав!
– Влизай в кабината и облечи тази с бродерията.
– Ами полата?
– Ще ти я дам после.
– Дръпни пердето, мамо!
– Абе никой няма да те види, хайде обличай се.
– Продавачката гледа. Дръпни пердето!
Нелчето влезе в пробната и дръпна завесата.
– Ооох...
– Какво стана сега?
– Не мога да натикам копчето в дупката. Май се порязах на ръба му. Много е остро.
– Дай на мен. Хий... Скъса се. Нищо. И без това ще я вземем, ще го зашием вкъщи.
– Искам блузката с къдриците.
– С бродерията е по-хубава. Тези къдрици се гладят трудно.
– Искам с къдриците!
– Добре, ще ги вземем и двете. Стой сега така, да отида да избера престилка.
– И аз идвам – Веспасиана, облечена с плисираната пола, незакопчана, и с блузката с къдриците последва майка си до закачалките с престилките.
– Ето, тази е твоят номер. Дай да ти я облека.
– Чакай да отида да сваля полата и блузата.
– Не! Отгоре ще я пробваме. Да не мислиш, че ще ходиш само по потниче отдолу.
– Иийиии...
– Добре е. Ще вземем две.
– Чорапогащник ще ми вземеш ли? Ама не от оня дебелия, дето ми се смъква надолу. Искам изпънат. Като на Светла и Екатерина.
– Силонов. Имате ли чорапогащници като за нея? – обърна се Нелчето към продавачката.
– Свършиха. Но до края на седмицата ще получим нова стока, елате тогава.
Нелчето завъртя очи.
– Хайде, отивай в пробната и свали новите дрехи, за да ни ги опаковат.
– Искам да остана с тях.
– Чу ли какво казах? Марш обратно в кабината!
След половин час двете слизаха по витата стълба с пълни с пакети ръце, усмихнати и доволни.


--- сцена седемдесет и осма ---

11 септември
В десет сутринта Нелчето и Огнян изхвърчаха от апартамента. За четири минути стигнаха до центъра на града и се насочиха към юношеския магазин. Нахлуха вътре и се заизкачваха по витата стълба към втория етаж. Спряха при първите закачалки със сините ученически костюми.
– Само панталон ми купи. Не ща костюм. Да не съм в техникума... – мърмореше Огнян.
– Панталоните къде са? – майка му се обърна към продавачката.
– Ей там, ама няма номера, чакаме стока до края на седмицата.
Нелчето завъртя очи.
– Дай да видим, може да имаш късмет. Този не, този не, не и този... Я виж този?
– Много е дълъг.
– Ще го подгънем.
– Искам и джинси. Нали ми обеща.
– Добре, ако намерим сини или кафяви ще вземем. Джинсови панталони имате ли?
– Само за ръст 176.
– Ох, боже! – възкликна Нелчето. – Нищо. Ще видим и тях, пък вкъщи ще стесняваме и скъсяваме наред.
– Мамо, ризите къде са?
– Абе да оправим първо панталоните, пък тогава ризите.
Огнян влезе в кабината.
– Дръпни пердето, мамо!
– Абе хайде обличай се бе, никой не гледа.
– Ти гледаш.
Нелчето дръпна завесета и отиде да разглежда ризите.
След половин час двамата слизаха по витата стълба с пълни с пакети ръце, усмихнати и доволни.


--- сцена седемдесет и девета ---

12 септември
В десет сутринта Нелчето, Огнян и Веспасиана изхвърчаха от апартамента. За четири минути стигнаха книжарницата до Млад техник и влетяха вътре.
Пред щанда се виеше огромна опашка от деца и родители. Книжарките влизаха и излизаха от склада, като мъкнеха пакети завързани с канап.
След четиридесет и пет минути дойде редът им.
– Един комплект тетрадки и помагала за първи клас и един комплект за шести клас. – останала без сили Нелчето се облегна на плота. До нея се подпряха и децата.
– За първи клас свършиха – отсече книжарката.
– Как така свършиха? – наостри се Нелчето.
– Ми така.
Книжарката се вмъкна в склада.
Тримата се спогледаха.
– Сега какво ще правя без тетрадки? – попита Веспасиана и очите й се напълниха със сълзи.
Книжарката се върна и тръшна комплекта за шести клас на плота.
– Кога ще получите комплекти за първи клас? – попита Нелчето.
– Знам ли? Може следобед, може и утре. Може и чак в края на другата седмица.
– Нито един ли не ви е останал в склада? – опита се да се помоли Нелчето.
– Нито един.
Една жена застана встрани на щанда и махна на книжарката.
– О, Марче, ей сега? – каза й продавачката, взе парите на Нелчето и отново се шмугна в склада.
Опашката се развълнува и се чуха възмутени възклицания.
След секунди книжарката се върна с комплект за първи клас.
– Я чакайте малко, нали бяха свършили? – повиши тон Нелчето.
– Този е запазен от снощи – грубо й отвърна книжарката и взе парите на познатата си. – Хайде, поздрави на първокласничката! – изпрати я прелюбезно и се направи, че вече не вижда Нелчето. – Следващият?
Прибраха се у дома и Нелчето, бясна, грабна телефона. Набра номера на мъжа си.
– Антоне, в книжарницата свършили комплектите за първи клас. Звънни веднага където трябва. Знам, че имат. Крият ги за познати.
Затвори.
След пет минути телефонът иззвъня.
– Да? – отговори припряно Нелчето, заслуша се и в следващия момент задоволство се изписа на лицето й.
– Браво на тебе, ще пратя Огнян да го вземе. Чао. – затвори телефона и се обърна към сина си. – Баща ти каза да отидеш да вземеш комплекта от книжарницата. Само кажи, че те праща другарят Пазвантиев.
– Ураа... И аз идвам – Веспасиана хукна да си обува сандалите.
– Кой другар беше? – попита Огнян.
Нелчето му го написа на едно листче.


--- сцена осемдесета ---

14 септември
Антон, Нелчето и Огнян бяха разтворили върху голямата маса във всекидневната две рула зелен кадастрон и изрязваха парчета за подвързията на учебниците.
– Нямало Стойнова да е класен ръководител на Сиана. Заминавала с мъжа си за Либия и друга щяла да дойде на нейното място – разказваше Нелчето на мъжа си. – Жалко, тя беше класна и на Огнянчо, добра и умна жена... Много жалко. Как пък в последния момент реши да заминава. Сега не знам нищо за учителката, която ще води класа им. Идвала от друго училище.
– Как се казва? – поинтересува се Антон Спасов.
– Хаджигенчева.
– Ауууу... Хехехеее... – разсмя се от сърце мъжът. – Хаджигенчева. Хехехе... Браво на нея. Хехехее... Българка от старо време. Хехехе... Дано е добра, да не е някоя кривотия, като Манастирска, че да не ходя пак през ден в училището.
– Еее... Хайде сега, тя Манастирска си те обичаше тебе и нарочно все се оплакваше от Сиана, да имате повод за разговор. – Нелчето разви капачката на лепилото и замаца кадастрона.
– Мдаа... Така си беше. – ухили се предизвикателно Антон и подкачи жена си. – Ревнуваш ли?
– Направо съм съсипана! – Нелчето го смушка с лакът и продължи да маца лепило.
Огнян беше спрял да работи и слушаше разговора им с интерес.
В стаята се вмъкна шумно Веспасиана.
– Ето ме! Така ще бъда утре.
Момиченцето се завъртя пред всички облечено с бялата риза с къдриците, плисираната поличка и с новата ученическа чанта на гърба.
– Ихааа... – възкликнаха в един глас тримата.
– Да беше си сресала и косата, че приличаш на метла – Огнян се разхили.
Сестра му направи пренебрежителна физиономия и се обърна към майка си:
– Мамо, къде са ми панделките, ония белите, дето има плюшени точки по тях?
– Изпрани са. Ще ги изгладя довечера. На едната ластикът е скъсан – отговори Нелчето и закълца нов лист кадастрон с шивашката ножица.
Веспасиана свали от гърба си чантата и се тръшна в един фотьойл.
– Много хубаво ми мирише. На гума – каза момиченцето и прегърнало чантата, завря личицето си в нея.
– Хийиии... – извика Нелчето, захвърли ножиците и хукна към кухнята. – Като каза "гума"... Забравих яденето във фурната. – информира ги оттам.
Тримата се спогледаха.
– Какво общо има гума с ядене? – Огнян погледна баща си недоумяващо.
Спасов се разсмя и му намигна:
– На обяд ще разбереш.


--- сцена осемдесет и първа ---

15 септември
В ранното утро баба Веска посрещна децата и Нелчето на портичката на къщата.
– Ах, на баба душичките! Какви сте ми официални и хубавички... Ауу... Първокласничката тя на баба... Дайте да ви цункам.
– Бабо, може ли да си наберем цветя за другарката?
– Аз ви набрах вече – баба Веска взе от стълбите два големи снопа градински цветя и подаде по един на всяко дете.
– Ех как миришааат... Есенно. – Веспасиана заби нослето си в букета. – Много обичам такива.
– Хайде, на добър час! Да ви върви все на шестички и добри другарчета!

Баба Веска поля тротоара пред портичката с вода от обкичено със здравец менче.

– Бабо, тя мама вече ни поля вода по стълбите. От стъклена чаша – уточни момиченцето.
– Нищо, сега и баба да ви полее – Нелчето хвана Веспасиана за ръка и тримата тръгнаха към училището в свежото септемврийско утро.
– И да прекрачите прага с десния крак, чухте ли? – извика след тях баба Веска.


--- сцена осемдесет и втора ---

От уредбата гърмеше празнична музика. Училищният двор едвам побираше децата и родителите. Бели блузки с червени и сини връзки се шмугваха в тълпата и пак излизаха, срещаха се и се отдалечаваха, сбираха се на купчинки, разтрисаха се от смях; току някой бял ръкав посягаше към усмихната копринена блузка, тя отвръщаше с писък и сърдито му показваше гърба си; къдрички трептяха в акорд с бели панделки и пионерски калпачета; букети като калейдоскоп оформяха фигурки сред празничното гъмжило.
– Аз бях на два лагера това лято – дочу се хвалбата на две панделки.
– Много важно, аз пък три месеца бях на село при баба и дядо. И даже карах трактора на стопанството – син панталон зае отбранителна поза.
– Вашето нищо не е! – завъртя се пред тях плисирана поличка – като чадърче. – Ние ходихме на екскурзия до Москва!
– Ехаа... – извикаха в глас двете панделки, синият панталон и още няколко ниско подрязани бретона.
От уредбата долетя строг глас, който нареди класовете да се строят.


--- сцена осемдесет и трета ---

– Мамо, нищо не виждам от високите хора! – Веспасиана дръпна майка си за ръката.
– Хайде сега да намерим първи "Б" и другарката Хаджигенчева. Първите класове трябва да са някъде отпред, така че оттам ще се вижда по-добре – Нелчето се запровира сред тълпата, стискайки здраво ръчичката на дъщеря си.
– Мамо, батко няма ли да се строи с мен? – говореше момиченцето.
– Не те чувам, чакай да ти намерим класа.
– Мамо, нищо не виждам. Само крака.
– Какво?
– Виждам само крака.
– Боли те крака ли? – Нелчето спря и се наведе над момиченцето. – Да не те настъпи някой. Я да видя.
– Абе не ме боли бе, мамо, само не виждам нищо напред.
– Извинете, това ли е първи бе? Другарката Хаджигенчева? – Нелчето отправи въпрос към една жена, очевидно учителка, надничаща зад колосален букет цветя.
– Ето там. – учителката указа посоката с поглед.
– Благодаря Ви! Успешна учебна година! – отвърна Нелчето и двете с Веспасиана се отправиха към техния клас.
Другарката Хаджигенчева, около четиресет годишна, с изрусена коса подстригана в стил Шик Сасон, с наперена осанка излъчваща динамика и ентусиазъм, ръкомахаше и подреждаше децата в колонка по двама:
– Ще помоля родителите да се изтеглят зад класа, за да имат децата видимост към официалната трибуна. Моля, моля, по-бързичко, отстъпете назад. Браво. Точно така. Още малко. Добре.
– Това ли е първи "бе"? – Нелчето застана до учителката.
– Това е – погледна я Хаджигенчева. – А детето кое е?
– Веспасиана Спасова – отговори момиченцето. – Мамо, виж шестица от чемшир на входа. Ще минаваме през нея сигурно.
– Аааа... Много ми е приятно, другарко Спасова – Хаджигенчева подаде ръка на Нелчето.– Много съм слушала за малката Веспасиана.
– Така ли? От кого? – изненада се Нелчето.
– От другарката Манастирска. Аз съм й племенница – гордо заяви учителката, хвана Веспасиана за ръка и я настани до едно момченце, което беше самичко в колонката.
Нелчето се изтегли отзад при другите родители, като потриваше нервно челото си с пръсти.
Тържеството започна – грандиозно, патетично, вдъхновяващо...
Нелчето няколко пъти деликатно избърса сълзите си и се издуха в копринената си кърпичка.
Първокласниците се заизливаха в училището през чемширената шестица. От стълбите Веспасиана се обърна и помаха на майка си. Жената вече лееше сълзи съвсем открито и без притеснение.
Единадесета серия "Училище, здравей!" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
Край на единадесета серия


Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (19 ноември 2010 09:46)
ГОЛЯМОТО ЗАВРЪЩАНЕЕЕЕЕ...ОТ ПОВТОРНОТО СЪБИРАНЕ НА ПЪРПЪЛ ПРЕЗ 1984 НЕ СЪМ СЕ КЕФИЛ ТАКА... em_36



--------------------
 
 
№2 от: templar (19 ноември 2010 11:10)
Бурни, дълго нестихващи ръкопляскания!

 
 
№3 от: isi (19 ноември 2010 11:40)

На един дъх го изчетох!  Благодаря ти, Цоне! Ох, че е хубаво да си чакаш пак ДеЦкото ...




--------------------
 
 
№4 от: Айви (19 ноември 2010 12:46)
 Браво, Цоне! em_82 
 Написала си блестяща серия, както винаги!
 Припомни ми пожеланието на бабите ми "добри другарчета". Толкова е мило, а го бях забравила.
 А племенницата на другарката Манастирска направо "ме разби". Усетих, че последната ще има нещо общо с новата учителка на Веспасиана още в осемдесета сцена, когато Нелчето и Антон заговориха за нея.em_2 Дори ми мина през ума да не би Манастирска да се е преквалифицирала за начална учителка и отново да преподава на Сиана! em_11 (Понеже майка ми от детска учителка стана начална и има един випуск, на който започна да преподава от градината и завърши в училище).
 Чакам следваща серияаа-ааа!!!

 
 
№5 от: Cvetan (19 ноември 2010 15:50)
Любима серия!em_64
И аз като майката на Сиана "лях сълзи съвсем открито и без притеснение", докато четях.
Аз скоро участвах в подобна инсценировка като "бащата" и смятам, че всичко си е същото, когато бях в ролята на "първолака".
Бравоо, Цоне!!!



--------------------
 
 
№6 от: Гергана (19 ноември 2010 17:10)

Благодаря ти, Цоне!
Върна ме там (1980г.), пред моето училище и моята другарка Димитрова. Благодаря ти, за мириса на гума, кадастрон и тетрадки.
Ухае на красиви есенни цветя...


 
 
№7 от: tivesto (19 ноември 2010 18:20)
Това го нямаше по програма... Явно поради огромния интерес, новия сезон на сериала стартира с гръм и трясък, измествайки сутрешния блок...

Огромни благодарности за новата серия, Цоне! Така става обикновенно, чакаш, чакаш и когато най-малко очакваш, любимия ти сериал се завръща по-бляскав от всякога! Ех, тази Хаджигенчева, какво ли е подготвила на родителите за първата родителска среща на първи бе клас?



--------------------
 
 
№8 от: anni (19 ноември 2010 19:34)
Цоне, много се бях затъжила вече, тя учебната година почти се преполовила, а от нашите гериои няма и следа. Много хубава серия, мисля, че нашето Цоне става все по-добра и по-добра в писането и си заслужаваше чакането.



--------------------
 
 
№9 от: Маргарита Василева (19 ноември 2010 19:55)
em_81 Браво! Отдавна чаках, и с нетърпение, завръщането на нашите герои. Много си добра, Цоне, в сценариите! Отлично!



--------------------
 
 
№10 от: катя милушева (19 ноември 2010 20:24)
Еха, "да изчезнеш за 4 минути", много са бързи... май е нямало навалица и задръствания :))))).
Браво! Направо е много реалистично!

 
 
№11 от: Цонка (20 ноември 2010 09:30)
Мили деца, много се радвам, че ви зарадвах! Благодаря ви за хубавите отзиви. em_11 
Айви, изобщо не ми хрумна, че мога да преквалифицирам Манастирска. em_74  Хехеее... Представям си Нелчето как би изглеждала при срещата!!! Нищо, Манастирска и без това наближава пенсионна възраст.



--------------------
 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (20 ноември 2010 21:48)
И от мен бурни ръкопляскания! em_81

Чудесно темпо: истинско Allegro vivace! Сцена 82 ми става фаворит в тази серия. Браво, брависимо, Цоне!



--------------------
 
 
№13 от: Simpra (23 ноември 2010 08:09)
em_125



--------------------
 
 
№14 от: Anakin Skywalker (4 декември 2010 14:17)
Цонче,  предполагам това е сезон 2 , епизод 1 на нашия детски сериалem_9
Иначе на моя първи учебен ден имам спомени че са ме снимали как правя някви маймунджълъци и гледам към мама с издути бузиem_19



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!