Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
5-12-2010, 17:56 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Дванадесета серия "Лютеницата"

 
Музиката за филма избра Бат Митко.

--- сцена осемдесет и четвърта ---

Антон Спасов паркира ладата с багажника към широко отворения прозорец на мазето им и слезе. Вдигна капака и заизважда чувалчета с червена капия, домати и патладжан. Отвътре глава подаде Нелчето:
— Ауу... Браво — придърпа вътре едно чувалче и заопипва съдържанието му. — Пиперът е чудесен.
Извади бързо една пиперка, изтри я в престилката си и отхапа: — Храс. — издаде звук зеленчукът.
— Мммм... И сладък, сладък. От твоя човек ли го взе? — попита мъжа си, който свали последното чувалче и хлопна багажника.
— Аха. Чакай да дойда вътре, не ги вкарвай сама, че тежат.
Мъжът заобиколи ъгъла на блока и се вмъкна във входа. Слезе в мазето.
— Разпалила си печката, браво! — похвали жена си и заприбира чувалчетата от прозореца.
— Ми докато те чакам... Пък и късно стана, гледай, минава девет часа. Докато сгъстим и доматите... Няма да успеем да свършим до довечера. Искаш ли кафе? Сварих на огъня.
— Ейии... Таман ми се пиеше, че нещо ми се доспа по пътя от Шабла насам.
Спасов извади кутия БТ и предложи на жена си. Тя извади една цигара и прие огънчето от луксозната запалка на мъжа си.
— Шабленска капия. Екстра качество — изпусна кълбо дим Спасов и гордо потупа чувалчето с пипер. — Запазил ми Мишо от количествата за износ. Иначе къде по магазините такова чудо?
— Хайде, почивката свърши. Давай да почваме. — Нелчето хвърли недоизпушената цигара в печката, подреди патладжаните върху нагорещената плоча да се пекат, после седна на трикракото столче в средата на мазето и започна да изтърбушва пиперките.


--- сцена осемдесет и пета---

— Да сложим малко кимион в лютеницата, а? — Антон Спасов бъркаше бавно врящата червена смес в гигантската тава върху печката.
— А, да-да! — отряза го Нелчето.
— Що бе, Нелче? Не било лошо. Вярчето от личен състав така правела лютеницата и много вкусна ставала.
— Абе ти луд ли си? Да развалим хубавата лютеница с кимион. Дума да не става.
— Вярчето от личен състав слагала и сирене в лютеницата преди да я свали от огъня. Много вкусно ставало. — продължи Спасов.
— Антоне!
— Да?
— Я стига с това Вярче от личен състав. Брейии... Професионалистка лютеничарка се извъдила. Ние с тебе от колко години варим лютеница и по-вкусна от нашата не съм яла, той седнал Вярчето, та Вярчето. Знайш ли какви кимиони и какви сирена ще ти дам. — повиши глас Нелчето и занарежда готовите за пълнене буркани върху масичката. — Бъркай повече, че да не загори.
Мъжът заработи по-усърдно.


--- сцена осемдесет и шеста ---

— Мамо, татко... Имам нова салфетка от Ивелина.

Веспасиана подаде глава през широко отворения прозорец на мазето и заоглежда любопитно помещението.

— Аааа... Вече я варите! Урааа... Ние с Ивелина ще седнем тук пред прозореца да й покажа всичките си салфетки.
— Да не е студен циментът? — попита майка й.
— Топъл е.
— Топъл — измърмори Нелчето и отвори една торбичка с чисто нови капачки за буркани.
Двете момичета седнаха пред прозореца на мазето. Веспасиана обърна салфетките си в капака на кутията им и започна да ги подрежда една по една обратно по местата им, като обясняваше на Ивелина:
— Тази ми е от Балчик. Тази ми е от една братовчедка от Сливен, тази ми я даде Светла, тази... не знам откъде ми е... Твоята ще я сложа най-отдолу, че като ги обърна да почвам първо с нея. Много е красива.
Момиченцето вдигна салфетката към светлината идваща откъм мазето и я заразглежда.
— Никога не съм виждала по-красива! — възхищаваше се на глас.
В този момент вратата на мазето се отвори рязко и на прага застана Огнян.
— Мамо, може ли...
— Ааааааа... — изпищя Веспасиана.
Течението подхвана красивата салфетка от ръцете на момиченцето, завъртя я и я настани удобно в тавата с лютеницата.


--- сцена осемдесет и седма---

— Еее... Стига си ревала де! — Антон Спасов се скара на дъщеря си. — Голяма работа. Друга ще си намериш.
Момиченцето продължаваше да хлипа седнало пред прозореца на мазето, а около него вече се беше събрала цялата тайфа дечурлига, като някои любопитно надничаха вътре.
— Ммм... Че хубаво мирише... — обади се някой от групичката.
— Я, Огняне, донеси от къщи хляба да ви намажа по една филия с новата лютенца, хем да кажете станала ли е хубава. — поръча Спасов.
— Ураа... — развикаха се децата, а Огнян изхвърча към апартамента.
След малко децата оживено разговаряха и лакомо гълтаха големи хапки от меките филии обилно намазани с прясно сварена домашна лютеница от шабленска капия.
Отдавна се беше стъмнило навън, само прозорецът на мазето излъчваше топла светлина и аромат на домашен уют.


--- сцена осемдесет и осма---

— Мамо, имаме писмо.
— Ти защо си навън? Написа ли си домашните?
Нелчето взе плика от дъщеря си и го заразглежда.
— Даааа, написах ги. 20 ченгелчета, 20 лулички, 40 камшичета и четири задачи по математика с по четири примера всяка.
— Колко задачи значи общо? — попита я майка й.
— Уф... — нацупи се детето.
— Четири задачи с по четири примера всяка... прави?.. — подкани я жената.
— Такива още не сме решавали — разсърди се момиченцето.
— Знам де, само те закачам. Баща ти прибра ли се?
— Не е още. Мамо?
Двете изкачиха стълбите до втория етаж и влязоха вкъщи.
— Мамо, днес следобед идва на посещение другарката Хаджигенчева.
— Така ли? — стресна се Нелчето.
— Да. Каза, че идва да види в какви условности живея и подготвям уроците си.
— В какви условия, искаш да кажеш — поправи я майка й.
— Да де, условия.
— Беше ли разхвърляно много? Показа ли й стаята? Проветрено ли беше? Дрехите ти да не бяха разхвърляни? А? — запритеснява се жената.
— Само малко дрехи имаше на раклата. Батко я покани във всекидневната.
— Почерпихте ли я с бонбони?
— Не.
— Защо? Нали затова държим луксозната бонбониера в бюфета.
— Тя свърши.
— Абе как ще свърши бе, пълна кутия? — възмути се майката и отвори вратичката. — Празна! Браво на вас. Поне да бяхте казали да купим друга. Ей, ама сте лАпета. И с нищо ли не почерпихте другарката?
— Ааа... Почерпихме я.
— С какво?
— С лютеница. Намазахме й филия.
Нелчето загледа изумена дъщеря си.
— И тя яде ли?
— Изяде си я цялата.


--- сцена осемдесет и девета---

Спасови вечеряха на свещ.
— Кой знае кога ще дойде токът. Ще стоя цяла нощ да сготвя за утре. — мърмореше Нелчето. — Дано да го пуснат скоро.
— Що бе, Нелче, виж колко е хубаво така. На свещи. Като едри буржоа — засмя се Спасов.
— Какво е буржоа? — попита Веспасиана.
— Богаташи — отговори й Огнян.
— Аха
Момиченцето подреди върху намазаната с лютеница филия четири резенчета шпеков салам
— Ох, че вкуснооо... Искам само това да ям до края на живота си и нищо друго. Татко?
— Мм?
— Ако никога повече не дойде токът, какво ще правим?
— Ще си караме на свещи, като едно време.
— А мама къде ще готви?
— На печката долу в мазето.
— Ами телевизор как ще гледаме?
— Ми няма да гледаме. Аз едно време все телевизор съм гледал. Таман ще си приказваме повече. Само дядо ти не знам как ще издържи без радиото.
Разсмяха се и Сиана без да иска духна свещта. Настана пълна тъмнина.
— Къде е запалката? — гласът на Нелчето.
— Беше на масата — гласът на Спасов.
— Аз я взех да я разгледам. — гласът на Огнян.
— В мене е — гласът на Сиана
— Защо е в тебе? — Спасов.
— Ми не знам.
— Дай ми я — Спасов.
— И аз мога — Сиана.
— Давай тогава! — нареди й Нелчето.
Щрак. — чу се запалката.
В същия миг дойде и токът и четирите глобуса на полилея заляха стаята с ярка светлина.


--- сцена деветдесета---

— Ауу... Забравих за писмото. — Нелчето скочи от леглото и излезе в коридора. Върна се с плик в ръка.
— Какво е това писмо? — попита Антон.
— За нас е. Пише семейство Спасови. От чужбина е. Не пише подател. Печатът не се чете.
— Я да видим? — полюбопитства Антон и седна в леглото, като се облегна удобно на възглавницата.
Нелчето отвори плика и извади оттам картичка.
— Ха! От Росен Катранджиев. Няма да повярваш, от Мексико е.
— Леле! — възкликна мъжът.
Двамата сведоха глави над картичката и зачетоха.
Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
— Еееех, Антоне, Антонеее... Ако се бях омъжила навремето за Пища Хуфнагел...
— Що бе, Нелче, какво ми е на мене? — заумилква се мъжът.
— Абе доволна съм и от тебе в общи линии, ама... Мексико си е Мексико.
— Е, айде сега, Мексико. Виж каква хубава лютеница ти забърках.
Двамата се разсмяха. Нелчето подреди картичката от Мексико до нощната си лампа и загаси светлината.

Край на дванадесета серия

Важно уточнение:
Снимката от Мексико, заедно с посланието, ми беше лично предоставена от автора й, нашето другарче Anakin Skywalker.


Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Гергана (5 декември 2010 18:36)
Цоне, отново велика! em_125
Надявам се, че в тавата е останало малко лютеница за обиране с хапки от  топъл хляб.em_6 Ние нашата я правехме на огън и ни отнемаше близо 2 дена работа Като цяло, варенето на лютеницата си беше цяло събитие.Пипера също беше Екстра качество, понеже мама работеше в склада на Булгарплод. Двете с кака бяхме първи помощнички на мама в търбушенето на пипера и камбите. Обаче не ми даваха да пека пипера на тенекията и се чувствах много пренебрегната,  пък исках да помагам. И наистина, най-хубавото нещо от цялата работа си бяха намазаните с топла лютеница филии. Хайде да ви е сладко!em_59

 
 
№2 от: катя милушева (5 декември 2010 19:05)
Еха, аромат, топлина уют и мечти с вкус на домашна ЛЮТЕНИЦА! em_81 Направо отивам да си отворя едно бурканче от мамината лютеница, че... ще наводня клавиатурата:)
Страхотна си, как ги наместваш само - и контрасти, и всичкото му:) БРАВО!

 
 
№3 от: Simpra (5 декември 2010 19:25)
Цитат:
"Ох, че вкуснооо... Искам само това да ям до края на живота си и нищо друго."

Ох, че вкуснооо... Искам само това да ЧЕТА и нищо друго.



--------------------
 
 
№4 от: TRIXYY (5 декември 2010 19:47)

Тази пък от личен състав - сирене в тавата! Сирене разбирам аз отгоре на филията!em_112
Саламът шпеков ли е?


 
 
№5 от: bat_mitco (5 декември 2010 19:50)
БИДОХ ПРЕДУПРЕДЕН КАКВО МЕ ЧАКА ТУК...ПЪРВО ОТ ЗАГЛАВИЕТО, ВТОРО ОТ МОЯТА ТАНЯ ,КОЯТО СЕ СМЕЕШЕ ПРЕД КОМПЮТЪРА...ЗАТОВА ПЪРВО НАТЪРТИХ 4-5 ПАРЧЕТА БАНИЦА С КИСЕЛО МЛЯКО И СЕГА ВЕЧЕ МОГА ДА ВЪРВЯ КЪМ ЛЮТЕНИЦАТА...ИДВАААААМ... em_44 ИМАТЕ 3-4 ЧАСА, ДОКАТО ВЗЕМА ПО ПРАВА ЛИНИЯ ЕЛЕНА -ДОБРИЧ...ПОСЛЕ КОЙ ЯЛ- ЯЛ...КОЙ ТОПИЛ - ТОПИЛ...ИМАМ УСТА И СМЯТАМ ДА Я ИЗПОЛЗВАМ... em_59 ТЪКМО ПОСЛЕ "МУСТАЦИТЕ" ЩЕ СА МИ В ЦВЕТА НА СЕЗОННАТА ШАПКА И ФЛАНЕЛКАТА НА ЛЮБИМИЯ ОТБОР...



--------------------
 
 
№6 от: Цонка (5 декември 2010 20:01)

Хехее... Сладури!
Бат Митко, трябват ти 3-4 часа и 30-32 години /назад във времето/  за тая лютеница.
Трикси, експериментът със сиренето е осъществяван. Една година майка ми имА глупостта да направи лютеницата със сирене. Ама много буркани бяха, ейии... Стана ужасна на вкус. Мажеше се по небцето и... да не ви разправям. Добре, че направи и една доза от нормалната, та някак изкарахме зимата. А колко ме убеждаваше, че е вкусна онази... И все ми я пробутваше, но без успех.
Саламът е шпеков. Никакъв друг. Лютеница намазана върху кръгче шпеков салам ми беше специалитетът. Буквално цял живот можех да ям само това. Ама от оня салам, тогавашния. С днешните салами сигурно нямаше да изкарам дълго.




--------------------
 
 
№7 от: Маргарита Василева (5 декември 2010 22:28)
Тъкмо тази есен и аз реших да си направя от "лютеницата на баба". Получи се долу-горе. Тичам до мазето за един буркан em_91, а пък годините, Цоне, ти успя да ми ги върнеш с 20-25 назад! em_125



--------------------
 
 
№8 от: Айви (6 декември 2010 12:58)
  em_82, Цоне! Написала си отново неповторима серия!
  Филия домашна лютеница с парченца шпеков салам - това е любимото ядене от детството! em_59
  А картичката по формат и стил много ми напомня една такава, получена от наш семеен приятел от Никарагуа. Щом видях тази и веднага се сетих за нашата.
  Чакам следващата серия!
 

 
 
№9 от: anni (11 декември 2010 21:40)
Моментът в който другарката Хаджигенчева отхапва от намазаната от лАпетата филия с лютеница-е тва искам да го видя,  представям си го цветно.Велика сцена, Цоне, бравос!Ама можеше и от шпековия салам да сложат.Аз лично я предпочитам със сиренце отгоре.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!