Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Тринадесета серия "Съкровището" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
28-12-2010, 11:50 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Тринадесета серия "Съкровището"

 

Музиката за филма избра Бат Митко.

--- сцена деветдесет и първа ---

— Жената отвори вратата на детската стая и влезе при момиченцето.
— Сианче! — каза тихичко и бутна детето. — Ставай!
— Мммм... — измърка сърдито Сиана. — Още малко.
— Още малкото свърши. Седем без двайсет е вече. Хайде. Батко ти стана отдавна и те чака за закуска.
— Каква е? — попита без да отваря очи момиченцето.
— Все същата.
— Ийиии... Мамооо... — разсърди се то и показа кисела сънена физиономия изпод юрганчето. — Хич не обичам варено яйцее... И сладко не обичам... И чай не искам... — занарежда докато се измъкваше от леглото. — Искам пържени филии без нищо.
— Айде, от мен да мине, пържени филии са — съобщи майка й и заоправя леглото.
— Ураааа... Ураааа...
Момиченцето заскача около майка си вече съвсем разсънено. После рязко спря и отсече:
— Да, ама аз не съм гладна!
— Не си, ама ще ядеш — отсече жената и продължи сърдито: — И е вече време да започнеш сама да си оправяш леглото, чу ли?
— Ааа... Не мога да вдигам юргана. Тежък е.
— Тежък я! Като не ядеш — нямаш сили. Един юрган не можеш да вдигнеш. Хайде, отивай в банята и по-бързо, че е студено.
Момиченцето хукна навън от стаята, а жената заоглежда якичката на ученическата престилка, която висеше на облегалката на стола.
— Ииийи... — изкриви устни. — Кога свари да се зацапа. Това дете хич не си мие врата добре.
Взе престилката и отпра якичката с прецизността на професионален отпарач на якички.


--- сцена деветдесет и втора---

В класната стая на първи бе клас другарката Хаджигенчева, разхождайки се между редичките, говореше на децата, които като слънчогледи въртяха глави в посока на нейното движение.
— Дали сте слушали и сте били прилежни деца през изминаващата година, ще разберете, когато получите желания от вас подарък от Дядо Мраз. Ако той е решил, че заслужавате, значи е поръчал на джуджетата да изработят за вас най-хубавия подарък. Но... Ако не сте... Тогава...
— Моля другарко! — вдигна ръка и се изправи без да чака едно момченце от втория чин.
— Кажи, Драгомире!
— Баба каза, че Дядо Мраз носи такива подаръци каквито намери в Дет Маг.
— Почти е права баба ти, Драгомире, защото, за да може да стигнат подаръците му едновременно до всички деца, той разнася една част по магазините, друга част в училищата, носи подаръци и в заводите на вашите родители, за да можете да ги получите на тържествата по случай Новата Година. — обясни с топъл глас другарката Хаджигенчева, постави ръка на рамото на момченцето и го подкани да седне на мястото си. — А сега ще ви прочета историята на Сребърния ключ от нашия любим писател Камен Калчев.
Учителката взе от катедрата отворената книжка и отново тръгна между редичките, този път четейки:
"Сребърният ключ от Камен Калчев
Тази вечер всички се събраха рано в къщи. Елхата бе поставена в средата на затоплената стая. Свещичките по нея бяха запалени, а сребърните лентички блестяха ослепително. На върха на елхата стоеше Дядо Мраз с червен калпак, дълга бяла брада и патерица направена от тънко тръстиково стъбълце. Дядо Мраз бе поставен да пази подаръците по елхата до идването на Новата година. Но Новата година настъпваше много бавно. Няколко пъти Петьо ходи при баща си и го пита:
— Кога най-после ще пристигне?
— Още малко — успокои го баща му, — още малко!
— През комина ли ще влезе?
— Не, през вратата! Ето, ще мине оттук и ще се срещне със Старата година, за да получи сребърния ключ от нея.
— Какъв е този сребърен ключ? — запита учудено Петьо.
— Ще видиш, не бързай, нека дойде Новата година!..."
Децата слушаха смълчани, потопени в тайнството на думите. Някои се бяха облегнали назад, други се подпираха на лакти, трети направо бяха положили главички на ръцете си върху чина. В стаята беше топло и миришеше на паркетол. Другарката Хаджигенчева четеше със загадъчен глас, а зад прозорците снежинките беснееха в игра с бурния северен вятър.
"— Искаш ли ключа на времето? — попита го Новата година.
— Искам — каза Петьо, заслепен от сребърния блясък на ключа.
— Добре — отговори Новата година и извади от чантичката си една хубава, чудна кутия. Пъхна ключето в ключалката и я отвори. В кутията заблестяха чудни светлини, а сред тези светлини се виждаха..."
В този момент вратата на класната стая се отвори с трясък и на прага застана леля Събка Хигиенистката:
— Султанке, кат свърши часа – при директора. Чу ли? — нареди на учителката и тръшна вратата след себе си.
Децата зашумяха недоволно.
— Какво е имало в кутията? — извика едно момиченце от последния чин.
Хаджигенчева излезе от стаята и повика отдалечаващата се по коридора леля Събка.
— Лельо Събке! Я се върни за малко!
— Какво? — забърза обратно Хигиенистката.
— Ако още веднъж нахълташ така в часа ми и ми прекъснеш урока, ще те докладвам на директора. Разбра ли ме! — скара й се Хаджигенчева.
— Ами той директорът каза... — заоправдава се Леля Събка.
— И повече не ме наричай пред децата на малко име, ясно?! Това да не ти е детската градина! — повиши глас учителката, обърна се и влезе обратно в стаята.
— Брех какво се извъдило зло това Султанчето... Пък леля му каква свястна жена... — замърмори си Леля Събка Хигиенистката, продължи по коридора и нахлу с гръм и трясък в следващата класна стая.


--- сцена деветдесет и трета---

— Аз знам какво ще ми подарят за Нова година! — похвали се Ивелина.
Групичката деца, съставена от Огнян, Веспасиана, Захари, Светла, Ивелина и Екатерина, се носеше през заснежените улички. Всички бяха добре завити с шалове и шапки.
— Мен пък днес не ме изпитаха по нищо — доволно отбеляза Захари.
— Какво ще ти подарят? — Екатерина подбутна Ивелина да продължи.
— Бебешка количка за кукли. Като онази на Виолета от горната махала.
— Ихааа... Възкликнаха в един глас момичетата.
— Аз пък тайничко се надявам да ми подарят "Юный химик". — сподели Огнян. Видях го на витрината на Млад техник. Доста е скъп, обаче.
— Аз съм поръчала сервиз за чай. — обади се Светла.
— На мен ми обещаха транзистор – голям. — извика Захари самодоволно.
— Аз не искам да знам какво ще ми подарят. Искам да е изненада. Еее... останаха само три дни, ще почакам. — каза Екатерина. — Но ми трябва шейна. Дано да е шейна...
Веспасиана мълча през целия път до вкъщи.


--- сцена деветдесет и четвърта---

Огнян и сестра му обядваха на масата във всекидневната.
— Ммм... Обичам панирани крилца — каза с пълна уста Веспасиана.
— Не говори докато ядеш! Не е културно да ти се вижда храната в устата. — даде наставления Огнян.
— Дали има лимонада в шкафа в коридора? — попита момиченцето.
— Ще видя — брат й скочи и след малко се върна с две бутилчици етър.
— Урааа...
— Ама са много студени. Ще пиеш бавно, че... — момчето размаха пръст и отвори бутилките.
Децата пиха направо от тях.
— Оох, че хубав етър... — възкликна момиченцето. — Дано не ме заболи гърлото. Какво ли ще ми подарят на Нова година... Вече нямам търпение да дойде.
— Еее... Скоро ще разбереш. Днес е двадесет и осми, не остана много. Хайде, аз тръгвам сега за школата по математика. Ти си вземи учебниците тук да учиш, че е по-топло и внимавай с електрическата печка. След школата ще ходя при мама на работата да си избера едни папки за доклада и ще се приберем заедно.
Двамата прибраха масата, момчето навлече зимното яке, нахлузи ботушите, грабна една навита на руло тетрадка и излезе.
Сиана го изпрати и заключи след него. Залепи ухо на вратата. Когато стъпките на брат й заглъхнаха по стълбището, тя изтича на прозореца на всекидневната и вдигна пердето. Огнян се показа по улицата и се обърна, за да помаха на сестра си. Сиана вдигна ръка и също му махна. После пусна пердето, и се ослуша. В апартамента цареше космическа тишина нарушавана единствено от тиктакането на часовника.


--- сцена деветдесет и пета---

Останала сама, Веспасиана бавно се прокрадна към спалнята на родителите си, като непрекъснато се оглеждаше, сякаш се боеше, че някой я вижда какво върши.
Отвори вратата и влезе.
— Ух, че е студено тука... — потрепера детето.
Направи бърз оглед на стаята и застана пред четирикрилния гардероб с надстройка. Плахо хвана с две ръчички дръжките и дръпна.
Скръъъъц... Изскърцаха вратите.
Момиченцето се ослуша. Тишина.
На закачалките висяха сака, ризи, поли, рокли... Момиченцето ги избута и погледна зад тях.
Нищо!
Отвори другата двойка врати. Там на рафтове бяха подредени блузи, фланелки, пуловери...
Момиченцето побутна тук, побутна там... Нищо!
Ред беше на надстройките.
Излезе и след малко се върна с един стол. Постави го пред гардероба и се качи. Отвори вратичките на първата надстройка. Не виждаше добре вътре, затова се надигна на пръсти. Чаршафи. Покривка за легло. Бомбето на татко...
Нищо!
Стой!
Има нещо зад хавлиените кърпи. Момиченцето се ентусиазира. Хвана купа хавлиени кърпи и го свали върху спалнята. После пак се покатери на стола, повдигна се на пръсти и погледна вътре.
Това е!
В дъното на надстройката се мъдреше чисто новичката кутия на "Юный химик" — подаръкът за Огнян.
— Ухаааа... Само да му кажа какво са му купили... — възкликна детето и се опита да достигне с ръчичка кутията. Не можа и се отказа. — Къде ли е моят? — запита се на глас.
Продължи да претърсва, но без резултат. Намери само няколко гумени играчки в торбички и с етикети, които изглежда бяха предвидени за сурвакарите, но нищо, което да предизвика интереса й.
Прибра обратно хавлиите и премести стола пред другата надстройка. Повтори упражнението.
Нищо!
Изостави гардероба и се приближи до тоалетката. Отвори внимателно огледалото и ахна. Зад него се показаха най-невероятните неща, които винаги е искала да види и да пипне, но все й забраняваха. Сред парфюмите, кремовете, дезодорантите, червилата и всякакви подобни в цялото си величие се мъдреше мраморната кутийка на мама. Детето внимателно я отвори и очите му заблестяха.
— Ухаааа... Съкровището на спалнятааа!..
Вътре беше пълно с диамантени огърлици и гривни, дълъг черен гердан от нанизани фини шестостенни тръбички, обеци с клипс и даже онези, които донесоха като подарък за мама от Балчик – изработените от миниатюрни черупчици на морски охлювчета. Там беше и кехлибареното сърце, пръстенът с брилянт, брошката, синджирчето с кръстче, котва и сърце... Всичко! Всичко беше събрано тук.
— Като в "Белоснежка и Червенорозка". — каза на глас детето и се огледа наоколо. — Само да не види мечокът, че му пипам съкровището...
Момиченцето се разсмя на собствената си шега, седна на спалнята и се зае със съдържанието на кутийката.


--- сцена деветдесет и шеста---

Беше се стъмнило. Северният вятър въртеше снежинките в буен танц – по-вихрен пред фаровете на колите и около уличните лампи, които едвам провираха бледите си лъчи през снежния тензух.
Жената и момчето слизаха по баира, като внимаваха за всяка своя стъпка.
— Уф, много ми се пързалят тия ботуши. — мърмореше Нелчето. — Огняне, внимавай къде стъпваш да не паднеш. И се загърни, че много духа. Чуваш ли?
— Даа... Чувам
— Аа... у нас свети. Браво! — зарадва се жената, когато стигнаха блока им. — Добре, че Сиана не е заспала, иначе ако е забравила ключа в ключалката... Има да звъним...
На стълбището на блока се чуваше някаква музика.

 

— Идва от нас! — каза Огнян и хукна нагоре.
Пред техния апартамент музиката вече се чуваше с пълна сила
Нелчето отключи и двамата влязоха в силно осветения коридор.
Лампичките на новогодишната елха бяха включени и тя грееше в цялата си прелест. А пред голямото огледало, облечена в червената копринена рокля на майка си, качена на жълтите й сандали с високи платформи, накичена с всичките й гердани, брошки, пръстени и гривни, червисана и с топирана коса, се вихреше Веспасиана в буен танц на фона на усиления до край грамофон.
Двамата зяпнаха танцьорката.
В апартамента влезе Антон Спасов и като се подреди до останалата публика загледа изпълнението на дъщеря си.
В този момент песента свърши и момиченцето тръгна тромаво с високите сандали към стаята с грамофона. Но видя подредените до вратата зрители и се спря.
— А! — изненада се искрено. — Много рано сте се прибрали! Татко, купил си сурвакница... Ура... Батко, ако знаеш само какво намерих в... — Не довърши. Стресна се и млъкна.
— Я сега бързо да сваляш костюма и да кажеш защо си ровила в спалнята.
Строгият глас на Нелчето не предвещаваше нищо добро за остатъка от вечерта


Край на тринадесета серия

Важно уточнение:
По молба на сценариста песента на Емил Димитров беше успешно издирена от Бат Митко специално за серията. Благодарности!

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (28 декември 2010 12:35)
Страхотна нова серия! Отново се пренесох назад във времето. Благодаря ти, Цоне em_125



--------------------
 
 
№2 от: tivesto (28 декември 2010 12:38)
" Взе престилката и отпра якичката с прецизността на професионален отпарач на якички."

Много бих искал да го видя това! Благодаря за новата серийка, Цоне! Отново реалистични сцени, които ни пренасят в миналото! Четейки всичко това, някак стана по-топло и уютно в този зимен, снежен ден! Направо сякаш виждах танца на Сианчето слушайки песничката!



--------------------
 
 
№3 от: Гергана (28 декември 2010 13:07)
Леле, гардеробите винаги са били едно много интересно за мен място..em_45  Какви съкровища можеха да се намерят там само, особено преди Новогодишните празници. Купища, шоколади, шоколадови вафли, дъвки, бонбони, подаръчета, предназначени за сурвакарчетата. А в нашата спалня по това време на годината наистина беше мнооооого студено и миришеше ....на портокали.em_59 Влизах тайно, разглеждах цялото това съкровище и си излизах, без да смея да пипна нищо, чак до Новата Година.em_101

 
 
№4 от: templar (28 декември 2010 13:28)
То пък как веднъж не им хрумна да скрият подаръка на друго място :) Не че нямаше да го открия, ама хей така, да покажат, че уважават интелекта ми ;)

 
 
№5 от: Цонка (28 декември 2010 14:02)

Ехехее... Наистина бяха много банални скривалищата, но за съжаление само онези за подаръците на сурвакарчетата от махалата, братовчедите и пр.  Веднъж намерих истинско съкровище - рулетка /като в казино/. В красива кутия... Малеее... Малеее... Чудо невиждано! Подариха я на братовчед ми :( 
Иначе ми беше безкрайно интересно да рушкам из гардероба - с повод и без повод. Най-интересни ми бяха висящите отвътре на вратите /на едни специални държачи/ вратовръзки, колани и разни шалчета. Чудно защо толкоз ме привличаха! em_101




--------------------
 
 
№6 от: Simpra (28 декември 2010 14:15)
На такава
специална дръжчица
висяха на баба шаловете. Можете да си представите къде прекарвах част от деня - пред женското крило на гардероба. Там висяха и коланите на баба. Едни плетени, други тънки кожени. Те служеха за задържане на принцеските ми поли, направени кога от някой дълъг шал, кога от неизползваните парчета плат, които също седяха в гардероба. А герданите се увиваха два пъти и ставаха точно на главата ми като корона. em_126



--------------------
 
 
№7 от: tivesto (28 декември 2010 14:20)
Принцеса Симпра! Направо ми звучи като героиня от приказка! em_126



--------------------
 
 
№8 от: bat_mitco (28 декември 2010 15:03)
СТРАННО...И АЗ ВЛИЗАХ В ГАРДЕРОБА И ЗАТВАРЯХ ВРАТАТА...ВЕДНЪЖ ДОРИ БЯХ ЗАСПАЛ em_97 ...НЕ ПОМНЯ ДАЛИ СЪМ СЪНУВАЛ...МОЖЕ ДАЖЕ И В НАРНИЯ ДА СЪМ БИЛ...СИГУРНО Е, ЧЕ ИЗКАРАХ АКЪЛА НА МАЙКА МИ...

А КАКВО ДА КАЖА ЗА ФИНАЛА НА СЕРИЯТА...НАПРАВО МИ ИДВА ДА ВЗЕМА ДА ИЗБИЧА ЕДНО СОЛО  НА КУХНЕНСКАТА МЕТЛА, ЯКО ДЖИМИ ХЕНДРИКС СУЩИЙ...



--------------------
 
 
№9 от: cvetelinka (28 декември 2010 16:24)
И аз много обичах да седя в гардероба. И мама навремето също се е криела в гардероба. Ами хубаво си беше там, ама ми омаля em_16

 
 
№10 от: Anakin Skywalker (28 декември 2010 16:43)

Един от любимите ми подаръци от Дядо Мраз - Конструктор "Юность 3" Сделано в СССР.
em_2  Какви моделчета само си сглобявах от него - колички, кулокран, хеликоптер(който като го движиш по земята колелцата въртяха и перките му)em_56




--------------------
 
 
№11 от: Айви (28 декември 2010 17:10)
  Яяяаа-а! Подаръци, скрити в гардероба - толкова познато! И след като нашите разбраха, че "скривалището" е разкрито започнаха да "ползват" други, но за тяхно съжаление - без успех. em_11 Серията ме наведе на спомен от една стара Нова година, когато и аз, подобно на Сиана исках да разбера предварително какъв ми е подаръкът. И понеже бях по-голяма от нея (около 10 годишна), реших вместо да се "хабя" да ровя, просто да приложа хитрост. em_11 И започнах следния разговор с майка ми:
 Аз: - Къде ми е подаръкът?
Тя: - Няма да ти кажа. Като дойде Нова година ще си го получиш.
Аз: - Сигурно е в секцията.
Тя: - Не е там.
Аз: - Ще проверя.
Тя: - Провери.
И така изредих гардероба, раклата, кухненския шкаф... почти всички възможни скривалища. Когато стигнах до шевната машина, последната реплика на мама беше:
- Недей проверява!
em_11 em_11 em_11
 Сами се сещате за продължението.  em_7
 Благодаря ти, Цоне за милите спомени! Серията както винаги е прекрасна! em_82

 
 
№12 от: Цонка (28 декември 2010 17:17)
Цитат: Айви
... Когато стигнах до шевната машина...

Ей пък за това скривалище никога, никога, ама никога нямаше да се сетя...  em_76 
Направо ме разби, Айви! Тия дни непременно ще проверя на баба ми шевната машина. Току виж са забравили някой подарък там. Ох, дано да е шоколад Кума Лиса.



--------------------
 
 
№13 от: катя милушева (28 декември 2010 22:16)
Много Коледно ми стана! И така познато и уютно. Бладодаря, Цоне, най-сърдечно!
Нащият Дядо Мраз идваше през терасата - още виждам стъпките му там (ама там си бяха едни такива големииии), и още вярвам, че носи много добрини! em_61 em_18

 
 
№14 от: Цветелина (28 декември 2010 22:30)

Все едно съм в машина на времето em_12.
Цонче, според мен трябва да помислим по въпроса "сценария" да го издадем като книгаem_37 .




--------------------
 
 
№15 от: anni (31 декември 2010 09:51)
Аз си признавам, никога не съм си издирвала новогодишните подаръци, обаче една година, дни преди празника с брат ми случайно попаднахме на плоча на Трамвай №5. Не знам поради каква причина, а може би така са ни казали, решихме, че ще я подаряват на някой и една вечер,когато нашите отидоха в съседната къща на гости,ние двамата си  я изслушахме тайно.Аз от прозореца държах под око входнта врата, брат ми пускаше на грамофона, а на Нова година-хоп,изненада-плочата дойде при нас. Ама как се смяхме тогава!



--------------------
 
 
№16 от: Цонка (31 декември 2010 10:02)

 em_75Анни, ей на това му се вика "да си изслушаш подаръка предварително"... em_35

Цитат: anni
... с брат ми случайно попаднахме на...

Разказвай сега как точно се попада "случайно" на подарък...em_75em_75em_75




--------------------
 
 
№17 от: Маргарита Василева (4 януари 2011 09:06)
Цоне, em_81! Чудесна серия, както винаги!
Сега осъзнавам, че и аз продължавам традицията - скриване на подаръците в гардероба em_11. Само че моето дете още вярва в Дядо Коледа и Дядо Мраз и не се е научило да ги търси, пък и не остава все още само вкъщи. Но и на това ще дойде времето, дотогава да взема да сменя скривалището.
em_81 и за Bat_Mitco!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!