Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Четиринадесета серия "Подаръкът" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
31-12-2010, 18:44 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Четиринадесета серия "Подаръкът"

--- сцена деветдесет и седма ---

В ранния следобед на тридесет и първи декември в дома на баба Веска и дядо Спас цареше празнична атмосфера твърде близка до празничен хаос. Масата, канапето и леглото бяха покрити с вестници, а радиото гърмеше с всичка сила.

Баба Веска влезе в стаята носейки висящ на точилката огромен кръгъл лист за баница и го метна сръчно върху вестниците на канапето.
— Спасе и да внимаваш да не ми събориш листите. Няма да сядаш по кревата, докато не ги разточа всичките и си ги прибера, чу ли? Стой на стол и по-далече — да не нападат косми, чу ли? Чу ли, бе?
Дядо Спас, наведен над радиото, благоволи да се обърне:
— Веске, един танц? — ухили се на жена си и отново се зае да шари по станциите.
— Уф! — махна с ръка бабата и тръгна да излиза от стаята, когато я пресрещна Веспасиана.
— Бабо, аз целия следобед ли трябва да стоя у вас?
— Що, не ти ли се стои? — обиди се баба й.
— Ааа... Неее... Стои ми се, само ми кажи защо не ми давате да си отида вкъщи?
— Защото майка ти и баща ти имат да чистят цялата къща и да подреждат за довечера. Нали ти казах вече няколко пъти. Хайде сега, пусни ме да мина, че да си разточа баницата.
Момиченцето се отмести от вратата и пропусна баба си. Последва я и продължи:
— Бабо, ти знаеш ли какъв ми е подаръкът за Нова година?
— Откъде да знам! — баба Веска тръшна на набрашнената масичка в кухнята една топка тесто и сръчно я заразточва с точилката.
— Хич ли не са ти казали? — продължи да подпитва детето.
— Хич.
— Даже за какво може да се използва ли не са ти казали?
— Не са.
— Бабо, баклавата може ли вече да се яде? — попита детето и надигна вестника покриващ тавата с баклава.
— Не може! — отсече баба й и обърна листа откъм набрашнената страна.
— Добре. Аз и без това хич не обичам баклава... Бабо?
— Даа...
Баба Веска наниза готовия лист на точилката и тръгна към стаята да го остави върху вестниците.
Детето я последва.
— Да не са го скрили у вас, а бабо?
— И да бяха, да не мислиш, че щях да ти кажа? Хайде да отидеш да си полегнеш оттатък, да поспиш следобед, че да не ти се доспи довечера рано-рано.


--- сцена деветдесет и осма---

Нелчето бъркаше нещо в голямата тенджера на котлона, когато чу да се отваря входната врата на апартамента. Погледна часовника. Минаваше четири. Изтри ръце в престилката и излезе в коридора.
— А, Антоне, донесохте ли го. Леко, леко да не го ударите някъде. Внимавайте елхата да не съборите.
Изтича и отвори вратата на спалнята.
Антон Спасов и двамата носачи помъкнаха товара си нататък.
— Шефе, тука`й добре бе! Да гу Хоставим до стената? — изпънал жили под тежестта предложи единият от носачите.
— Добре, Моко, ей тука да го оставим, аз нататък ще се оправя сам — обади се Спасов.
Тримата наместиха товара си до стената в спалнята и излязоха в коридора.
— Много тежко бе, шефе. Питай братовчеда Хаурел. Нали Хауреле? — Моко тупна братовчед си по рамото. Другият се ухили с развалените си зъби.
Антон Спасов бутна на всеки по една десетолевка.
— Много ти благодаря, Моко! Вземи, да се почерпите с братовчед ти.
— Да си жив и здрав, шефе! Дълги години да си директор. И госпожата ти дълъг живот да има. Се тъй хубава да стои... Хаде бе, Хауреле, чи са стъмни — Моко подбра другия.
Двамата излязоха на стълбището, следвани от Антон Спасов.
— Нелче, аз ще ги закарам до тях, после ще оставя товарната кола в завода и идвам. Е, пристигна най-сетне... товарът — ухили се на жена си.
— Ауу... Антонее... — зачервена от вълнение, като малко момиченце плесна с ръце Нелчето. — Аз ще го поразгледам в това време, таман ще махна картоните от него.
— После заключи спалнята, да не влязат децата. — даде инструкции Спасов и сбърчи нос. — Мирише ми на загоряло зеле.
— Хийии... — жената хукна обратно към кухнята.


--- сцена деветдесет и девета---

Стенният часовник в коридора удари веднъж, за да отбележи девет и половина.
От телевизора се чуваше гласът на Тодор Колев . Нафтовата печка бумтеше, елхата, внесена от коридора във всекидневната, светеше с всичките си лампички – направени в работно време от един семеен приятел.
Антон, Нелчето, баба Веска, дядо Спас, Огнян и Веспасиана седяха около празничната трапеза, говореха живо един през друг и сякаш никой никого не слушаше... Отвреме навреме се заслушваха в новогодишната телевизионна програма и се разсмиваха или пускаха коментар по адрес на актьорите.
— Уф, всяка година все едни и същи артисти. Пфуу... Големи дивотии — възмути се баба Веска.
— Че какво им е на артистите ма, Веске? Я какви хубави сценки правят — дядо Спас се опита да спори с жена си.
— Ъф, хубави! Чудят се какви да ги измислят. И като се закривят сега тез от балета на гедерето...
— Аааа... Добре си е той — балетът на гедерето! А наздраве! — Антон Спасов вдигна чаша и всички протегнаха ръце над масата.
— На мен вече ми се спи — запрозява се изкуствено Веспасиана.
— Спи ли ти се? Нали спа следобед? В пет часа едвам я събудих. — обясни баба Веска.
— Ми кога ще идва Дядо Мраз? — попита детето.
— В дванайсет. След речта и дунавското хоро — обясни брат й.
— Аз повече не мога да чакам. Бабо, може ли вече да си избираме от баницата с късметите?
— Добре, хайде да избираме вече — взе инициативата Нелчето. — но всичко се изяжда, ясно? Хайде, вземи си баничка и ще ти сложа и от яденето.
Сякаш всички чакаха само да бъде разрешено на Сиана, за да се впуснат в избора на късметлийските парчета домашна баница.


--- сцена стотна---

Грамофонът свиреше стари шлагери. Нелчето и Антон, демонстративно прегърнати като за танго, крачеха с импровизирани стъпки по паркета. Песента свърши, двойката се поклони и седна на масата под бурни аплодисменти.
— Готово! — извика Веспасиана с пълна уста — Всичко изядох. Може ли вече да идва Дядо Мраз?
— Колко е часът? — попита баща й.
— Десет и петнадесет — информира го Огнян.
Антон погледна жена си, която кимна.
— Ще отида да проверя дали не чака пред входната врата... — мъжът стана.
Децата се опитаха да го последват, но той ги спря.
— Да дойде само Нелчето. Ще ми трябва помощничка.
Двамата се изнизаха от стаята.
— Аз знам какво ще ти донесе Дядо Мраз. — каза Сиана тихичко на брат си.
— Откъде знаеш? — подскочи Огнян.
— Видях! — доволно се усмихна момиченцето.
— Къде?
— В гардероба в спалнята.
— Какво е? — не се стърпя момчето.
— Няма да кажа — Сиана бутна с пръстче очилата си по-нагоре на носа.
— И аз знам какъв е твоят подарък — върна й го брат й.
— Какъв е? — сестра му щръкна като изстреляна с пружина. — Казвай!
— Ще почакаш — надуто й отговори момчето и изтри челото си с ръкав. — Доста е топло тука.


--- сцена сто и първа---

В стаята влезе Дядо Мраз — наметнат с червената плюшена покривка за маса, с брада от памук и с бял овчи островърх калпак на главата, натоварен с голяма торба, следван от Снежанка – с гирлянди висящи около лицето и бял пеньоар.
— Добър вечер, добър вечер! — поздрави с дебел глас Дядо Мраз. — Има ли тука две послушни деца, които са се трудили цяла година, не са правили бели, изяждали са си всичко и са си лягали навреме?
— Има, има... — Огнян и Веспасиана се включиха в представлението.
— Има ли тука една баба и един дядо, дето също много са слушали внучетата си?
— Има, има... — обадиха се баба Веска и дядо Спас.
— Има ли тука една хубавица Снежанка?
— Има... — Нелчето намести кокетно гирляндите на главата си.
— Да видим сега какво има в чувалчето на Дядо Мраз за всички, които са слушали много през годината. Ето тук една кутийка – пише "За Нелчето". Заповядай, Снежанке-Нелче... Пакетче за дядо Спас. Заповядай, дядо Спасе. Ето го и подаръкът за баба Веска... Заповядай, бабо Веске! А! Подарък за Антон. Кой е Антон бе, хора?
— Ти си, ти си... — развика се Веспасиана.
— Добре тогава, отделям го за после. Я! Тука има един пакет и една голяаааама кутия. И на двете пише "За Огнян". Я да заповяда Огнян тука. Я да чуем какво ще ни изпълни сега — песничка или стихотворение.
— Иийии бе, татко... Нищо не ми се рецитира сега.
— Не знам къде е баща ти, но на мен ще ми рецитираш — сърдито го скастри Дядо Мраз.
— Добре. Но ще пея. Над смълчаните полета...
Всички запяха заедно с Огнян. Той получи подаръците си и побърза да ги отвори.
— Пуловер от баба! Ехаа... Благодаря ти, бабо.
Разкъса хартията на голямата кутия и подскочи.
— "Юный химик", "Юный химик"!!! Ураааа... Ураааа... Хем голямата кутия. Тя по` ми харесва. Ураа...
— Я да видим сега. Тука има едно пакетче и на него пише "За Веспасиана" — продължи Дядо Мраз. Какво ще ни изпълниш, момиченце?
— Ще ви изсвиря нещо на акордеона: музиката от украинския танц, дето го играхме миналата година на тържеството.
Детето изсвири набързо украинския танц и взе подаръка си. Отвори го.
— Бяла жилетка от баба! Бабоо... Много ми харесва.
— Подаръците в чувала свършиха — продължи Дядо Мраз, но аз знам, че тук из къщи има подарък за акордеонистката, който е много хубаво скрит. Нека да си го намери сама.
Веспасиана не чака втора покана. Излезе в коридора и веднага се втурна към спалнята.
— Ми то е заключено!
— Снежанке, отключвай! — изкомандва Дядо Мраз.
Снежанка превъртя ключа, отвори вратата и светна лампата.
Всички се струпаха на прага.
Веспасиана влезе в спалнята и се засили към гардероба, но изведнъж спря и рязко се обърна към стената.
— Аааааа... — извика! — Мамооо, таткооо... Истинско пианооо!!!
Усмивки грееха по лицата на Спасови.
Започваше една Чисто Нова Година.

 

Желая ви, мили другарчета, една Чисто Нова Година, светла и усмихната!!!


Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (31 декември 2010 23:23)
Честита Нова Година на всички малки и големи момичета и момчета! Нека всеки намери под елхичката подаръка, за който е мечтал!



--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (1 януари 2011 01:07)
НЯКОЙ СВИРИ НА ПИАНО...СТАРО ПАРЧЕ НАААА... ДАМИ И ГОСПОДА,  МИСТЪР  ЕЛТЪН ДЖООООН...



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (1 януари 2011 14:04)
Чисто Нова Година, ехе em_36 em_36 em_33 em_72 с всички екстри: 365 дни гаранция! Използвайте я разумно и целесъобразно според указанията в... календара!

 
 
№4 от: Simpra (1 януари 2011 17:20)
Бабо, баклавата може ли вече да се яде? — попита детето и надигна вестника покриващ тавата с баклава.

И аз, със същото нетърпение, чакам следващата серия.



--------------------
 
 
№5 от: anni (1 януари 2011 17:34)
Ооо, пианооо, и аз искам пиано да си дрънкааам. Искам, ама нямааа.
Пожелавам на Веспасианчето да стане най-известната пианистка в страната!
Много празнична серия, Цоне!



--------------------
 
 
№6 от: Гергана (1 януари 2011 21:44)
Шедьовър!

 
 
№7 от: mchukanov (3 януари 2011 12:58)
  Цоне,
ще ме прощяваш, ама нямам спомен да си била край ново1986годишна домашна елха, пък тъй познат спомен извади em_47

Цитат: Цонка
Разкъса хартията на голямата кутия и подскочи.
— "Юны химик", "Юны химик"!!! Ураааа... Ураааа...
em_41 em_36 em_37 em_29
ЧЕСТИТА ДА Е!



--------------------
 
 
№8 от: Цонка (3 януари 2011 13:37)

em_74 Маестро, голямата или малката кутия получи като подарък? Аз получих голямата. Много обичах да си я разглеждам и да я пренареждам. Естествено, нищо не направих с химикалите вътре /и слава богу/, но пък мнооого се радвах.
Сега забелязах, че и в двете серии съм изписала грешно "юный" - без "й". Пфуу... Явно не съм гледала достатъчно надписа отгоре.




--------------------
 
 
№9 от: isi (3 януари 2011 13:58)

Уф, бе, Цоне! em_62 em_121 em_2
Честита да е!



Цитат: Цонка
Много обичах да си я разглеждам и да я пренареждам. Естествено, нищо не направих с химикалите вътре /и слава богу/, но пък мнооого се радвах.

Аха, и аз така em_13 em_11



--------------------
 
 
№10 от: mchukanov (3 януари 2011 14:12)
Цонеее - кой се радва на малки кутии em_11Велик, Велик, Велик - ЮнНый Химик em_9 em_83 em_84
 
Цитат: Цонка
Сега забелязах, че и в двете серии съм изписала грешно "юный" - без "й". Пфуу...
  - граматиките започнаха да ми ги подаряват на по-късен етап - не че ги четях, де - те не гърмяха em_29 em_43



--------------------
 
 
№11 от: Цонка (3 януари 2011 14:39)

Ето го в статията на Беборан - да си го припомним нагледно: "ЮныЙ химик -  большой набор".
Допреди няколко години моят си седеше в мазето на майка ми, барабар с цялото си съдържание - непокътнато почти. Ноо... Един слънчев ден, при поредното почистване, мама решила, че съм му се нарадвала достатъчно и го преместила от мазето в контейнера за боклук пред блока. Емии... Това е тъжният край на един любим подарък.




--------------------
 
 
№12 от: mchukanov (3 януари 2011 15:00)
Цитат: Цонка
.. Това е тъжният край на един любим подарък.

Не тъжи, Цоне, и аз така си мислех, докато не открих магазините за химически реактиви и вещества em_9 em_29



--------------------
 
 
№13 от: Цонка (3 януари 2011 15:13)
Цитат: mchukanov
магазините за химически реактиви и вещества

 em_74 Сигурно е страшно интересно там, особено ако човек е изчел подробните ръководства тук в сайта! em_29 em_122em_74
Отдавна съм се сетила и за един друг желан подарък -сервизче за игра - с чашчици, чинийки, лъжички... Абе пълен комплект за почерпка на кукленските гости. Та с такова сервизче се сдобих по един нестандартен начин. Но за това ще ви разкажа в някоя от следващите серии на филма.



--------------------
 
 
№14 от: mchukanov (3 януари 2011 15:50)



--------------------
 
 
№15 от: Цонка (3 януари 2011 16:04)

em_83 Точно пред мен си стои необезпокоявана ролка ментови бонбонки с останали пет броя  вътре... И сега се чудя дали да си ги хапна или да ги заносам заедно с 3 литра безалкохолно... em_17




--------------------
 
 
№16 от: Айви (3 януари 2011 17:02)
em_82 Цоне, серията както винаги е страхотна!
Кой е Антон бе, хора?
— Ти си, ти си... — развика се Веспасиана.

 em_11 - Това ми стана любимия момент! 

 
 
№17 от: Anakin Skywalker (3 януари 2011 22:31)
Честита Нова Година на цялото семейство Спасовиem_2
от техния стар приятелem_9

П.П. А каква беше тази игра "Юнньй химик" ? не си я спомнямem_18
Аз имах конструктор "Юность 3" - моделей современньйх машинь, за който писах в по предишен коментар, но за игра с химикали....не знам...em_13



--------------------
 
 
№18 от: Маргарита Василева (4 януари 2011 10:02)
Колко празнична серия! Направо се пренасям в онова време...
На теб, Цоне, Творческа Нова година! Да издадеш този чудесен сценарий в книга, за да можем да си я купим! И най-вече бъди здрава!



--------------------
 
 
№19 от: cveti (5 януари 2011 13:29)
Мили пораснали деца, честита нова 2011 година. Нека тя ни донесе само положителни емоции и повече усмивки.
Цонке, на теб поднасям един голям поклон пред таланта ти! Приеми най-искрените ми адмирации. Прочетох на един дъх сценария за Наш детски сериен игрален филм и се върнах 25 години назад във времето, когато сладкият аромат на домашна лютеница началото на Септември се носеше на талази във въздуха.
Студената спалня с вкусен мирис на портокали, прибрани за така чакания 31.12.
Видях себе си в мамината рокля с дезодорант в ръка, пеейки с цяло гърло "Детелини, детелини..." Нетърпеливото ровене в гардероба за скритите новогодишни подаръци... Прекрасните ми "корекомски" обувки, които държах да обувам дори и скъсани... Пързалянето с найлони...
Пак ме обзема онази луда еуфория, когато цялото семейство заминавахме на море... товаренето на багажа в милата ни стара Шкода... сестра ми, която толкова се вълнуваше, че влизаше в колата с надут пояс, наставаше голяма патаклама и отказваше да го махне докато не изяде порция бой от родителското тяло, хахахахахаха.
Мило другарче Цонке, благодаря още веднъж, че внесе толкова топлинка в сърцето ми и за миг станах отново на 10.

 
 
№20 от: Цонка (5 януари 2011 13:56)

Мило другарче Цвети, благодаря ти за хубавите думи! em_13 
em_109 Обаче, това с надут пояс в колата ме уби!  em_109 
На мен пък все не ми купуваха пояс, когато аз исках. Най-накрая склониха и ми взеха един - отгоре бял, отдолу жълт. Ноо... бяха позакъснели с покупката, защото вече не се побирах в дупката му. em_110 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!