Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Деветнадесета серия "Мазето" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
14-03-2011, 20:57 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Деветнадесета серия "Мазето"

--- сцена сто тридесет и четвърта ---

Антон Спасов паркира ладата пред блока, взе шлифера от задната седалка, заключи колата и се отправи към входа. Минавайки покрай прозореца на мазето забеляза, че вътре свети. Надникна и видя сина си да майстори нещо приведен над масичката. Мъжът почука на стъклото. Момчето вдигна глава и с жест го повика вътре.
...
— Добър вечер! — влезе и поздрави Спасов. — Какво майсториш?
— Здрасти, татко! — отвърна детето и ентусиазирано заобяснява. — Правя едно оръжие с кибритени клечки. Зачукваш с два пирона парче ластик на една дъска, после зачукваш други два по-малки пирона, дето ще...
— Ха! — възкликна радостно баща му. — Клечкострел ли правиш?
— Ти откъде знаеш? — удиви се момчето.
— Ха!
Със замах мъжът хвърли шлифера си на един стол, запретна ръкавите на елегантния костюм и грабна от масичката приготвената дъска.
— Дай да видя докъде си я докарал.
Детето го изгледа изумено и отговори:
— Намерих дъската и два пирона. С тях мисля да захвана ластика, ама малки пирончета не можах да намеря.
— В дървената кутия има пълно бурканче. Скоро купувах. Измъкни го. Не! Я дай цялата кутия. Тези пирони, дето си избрал, не ми харесват. Ммм... И ластикът ти е слабичък.
— Борко от нашия клас, дето ми обясни как се прави, каза, че запалената клечка лети от три до десет метра.
— С тоя ластик, дето си намерил и десет сантиметра няма да литне. Я виж оттатък има едни парцали, виж дали няма стари гащи с хубави ластици по тях. Ако няма... Абе, я остави парцалите, направо се качи горе и питай майка си дали няма из чекмеджето с иглите. Те нали са вкъщи със Сиана?
— Сиана е горе с Ивелина. Играят фигурно пързаляне в коридора, а мама пробва някакъв костюм от шивачката — обясни малко нацупено момчето.
— А... — сети се още нещо бащата, — най-добре отрежи малко от сианиния ластик за скачане. Ама после пак го завържи, да не разбере. Или не, донеси го целия. Дъската е достатъчно дълга. Ще направим повечко установки. На картечен принцип.
Спасов напълно беше взел положението в свои ръце и на Огнян не му оставаше друго освен да се подчини на заповедите и да потърси горе ластика на сестра си.
— Кажи на майка си, че съм долу! — извика след него баща му.
— Добре! — чу се откъм стълбите.


--- сцена сто тридесет и пета ---

Сиана закрепи с безопасна игла към вълнения си чорап и втората „кънка“, нарисувана и изрязана от вестник. Изправи се и се огледа в голямото огледало, като повдигна високо всеки крак, за да се отразят добре приспособленията за пързаляне.
Деветнадесета серия "Мазето" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
— Чудесни са! — кимна одобрително Ивелина, която също беше екипирана с чифт изрязани от вестник зимни кънки. — Искам този път аз да съм Раднина.
— Ми не може бе, Ивелинкеее... Как тъй Раднина ще е по-висока от Зайцев!
— Уф, добре. Ама някой път ще съм аз.
— Добре. Пускам музиката
Сиана изчезна зад вратата на всекидневната. Чу се пращене. След няколко секунди дотича обратно, зае балетна стойка в средата на просторния коридор, а зад нея застана приятелката й в подобна поза.

Веспасиана повдигна настрани левия си крак и изящно изпъна над него ръка, после се върна в изходна позиция. Същото движение, в пълен синхрон, изпълни и Ивелина. Повториха симетрично движението. Ивелина застана до Веспасиана, хванаха се за ръце, които кръстосаха пред себе си, и се запързаляха по мозайката в коридора, блеснала като същински лед под силната светлина на полилея. С елегантни движения обиколиха няколко пъти коридора покрай стените. Разделиха се за малко, като всяка изпълни собствена волна програма. Събраха се отново в средата, приклекнаха една срещу друга на един крак, изпънали свободния, като се подпираха с ръце на земята. Започна диво въртене, при което веднъж изпънатия крак на Ивелина минаваше отдолу, друг път този на Веспасиана. Въртенето продължи и докато се изправят. По-високото момиченце прихвана през кръста по-ниското, а то с отскок и завъртане се самозапрати почти в една от стъклените врати.
— Троен тулуп. Видя ли? — извика Веспасиана докато се плъзгаше назад имитирайки засилване за нов скок.
— Да-да! — не се съгласи Ивелина и направи грациозен пирует. — Беше само двоен аксел. Гледай сега... — и се завъртя подскачайки на един крак с другия изтеглен назад, с вдигнати високо ръце образуващи венец.
Веспасиана направи няколко скока с шпагат във въздуха и след едно неуспешно приземяване на леда се присъедини към въртящата се в центъра Ивелина, хванаха се за ръце, завъртяха се като на въртележка, направиха последна тържествена обиколка на коридора, след което се поклониха на публиката във всички посоки на залата.


--- сцена сто тридесет и шеста ---

Мъжът и момчето работеха над оръжието.
— Борко каза, че главите на малките пирончета може и да се отрежат — обясни Огнян.
— То хубаво, ама секачките ми са у чичо ти Моньо. Нашите пирончета ще останат с главите си. Гледай сега!
Мъжът зареди една клечка и обясни.
— Виждаш ли? Височината на пироните не трябва да е повече от 61 до 63,5 процента от височината на фосфорната глава на легналата клечка.
Момчето кимна разбиращо, но само след миг захълца от смях.
— Таткоооо...
Баща му го изгледа доволно и го потупа по рамото.
— Има място за осем установки. Нарежи ластика, аз ще маркирам местата за пироните.
Двамата приключиха и огледаха творението си.
— А? — попита с гордост бащата.
— Страшен е! Никой не е правил досега такъв. Утре като го занеса в училище всички ще ахнат.
— Тц! Тая няма да стане! — прекъсна ентусиазма му Спасов. — Ще трябва да се задоволят само с разказа ти.
— Да-да. Те пък като повярвааат... — разсърди се детето.
— Не може да го носиш в училище! — отсече строго мъжът.
— Ай да го изпробваме сега, а? — отново се ентусиазира Огнян.
— Че как няма да ги изпробваме. Зареждай клечките.
— Готово. Да паля ли?
— Опа. Помисли първо! Нали ще подпалим нещо.
— Навън тогава, пред блока?
— Много духа. Ела да излезем в коридора на мазето, хем има място, хем няма запалими предмети наоколо.
Двамата се настаниха между стълбите и чешмата, положиха оръдието, насочиха го към най-далечната стена и се приготвиха да дадат залп.


--- сцена сто тридесет и седма ---

По стълбите се чуха стъпки и над приклекналите в готовност за стрелба бойци застана фигурата на един съсед със стъклена каничка в ръка.
— Добър вечер! — поздрави съседът.
Оръдейците се изправиха.
— Ооо... Добър вечер, Велизаров! — ухили му се Спасов и многозначително погледна каничката.
— Здрасти, чичо Тихомире! — поздрави и Огнян.
— Какво? Нещо работите, гледам? — Велизаров видя оръдието на земята. — А! Хахаха... Ахахаа... — изпадна във възторжена радост. — Гледай какъв клечкострел измайсторили. С осем установки. Брейиии...
— Ама и ти ли знаеш за клечкострела? — облещи се Огнян.
— Ха! — възкликна съседът, остави каничката на мивката и клекна да разгледа отблизо оръдието. — Не сте го пробвали още.
— Таман щяхме и ти слезе — обясни Спасов. — Сега ще го пробваме.
Тримата приклекнаха над оръдието.


--- сцена сто тридесет и осма ---

Тъкмо да запалят първата клечка, зад гърба им, от другия сектор на мазето, се появи мъжка фигура с два суджука в ръка и поздрави.
— Какво сте се наредили пред стълбите бе? Кво правите, че чак в гаражите се чува как се смеете.
— Охо! Добър вечер, другарю Чуканов! — поздравиха Спасов и чичо Тихомир.
— Здрасти, чичо Младене. Направихме с татко клечкострел. Тъкмо щяхме да го изпробваме и дойде чичо Тихомир. И пак тъкмо да запалим клечките и дойде ти — изстреля нетърпеливо Огнян.
— Я да видя!
Чичо Младен се огледа, видя празната каничка на мивката, остави внимателно суджуците върху нея и клекна над оръдието.
— Става! Ми кога ще го изпробвате?
— Таман щях да паля първата клечка... — още по-нетърпеливо отвърна Огнян.
— Давай тогава.
Четиримата приклекнаха над оръдието.
Огнян задраска с кибритената кутия по клечките, които със съскане се вазпламеняваха и излитаха като същински катюши далеч по коридора на мазето.
— Ехаа... И всичките се изстреляха. Съвсем точно значи сме определили разстоянието между пирончетата. — зарадва се Огнян.

--- сцена сто тридесет и девета ---
— Какво сте се събрали там толкоз народ? Я? — по стълбите се смъкна поредният съсед с мрежичка с покупки – хляб и нещо в мокра амбалажна хартия. — А добър вечер! Кво палите?
Четиримата се изправиха.
— Ооо, Жоре! Добър вечер! — поздравиха го мъжете.
— Здрасти, чичо Жоро. Гледай! Клечкострел. Тъкмо го изпробвахме. Клечките летят като луди. Страшно оръжие. Татко, дай да го заредим отново и да покажем на чичо Жоро как стреля.
— Зареждай.
Петимата се наведоха над оръдието.
Чу се обичайният звук от драскалото и познатото вече съскане при излитане на ракетите.
— Антоне, показвал ли си му как се прави тъпкач? — попита чичо Тихомир.
— Как? — щръкна Огнян.
— Взема се много здрава желязна дебелостенна тръба... — заобяснява чичо Тихомир.
— Я чакай малко! — прекъсна го Спасов.
 

--- сцена сто и четиридесета ---
От стаята на Веспасиана се чуваше подрънкване на пианото. Нелчето се огледа в голямото огледало в коридора и свали шлифера си от закачалката. В това време Огнян отвори входната врата и влезе в апартамента.
— Мамо, виж как стана клечкострелът — тикна пред лицето на жената новоизработеното оръжие. — И като се запалят клечките знайш как хвърчат? И толкоз надалеч...
— Мммм... Браво! — имитира интерес майка му.
— Даже в мазето го изпробвахме
— Къде? — изненада се жената.
— Долу.
— При нафтата? — изви ужасЕн глас.
— Не. В коридора.
— Баща ти какво прави още, че не се качва?
— Ми те се събраха в нашето мазе с чичо Тихомир, чичо Младен и чичо Жоро и се разправят как се правят разни бомбички и димки, и такива работи. Мене ме изгониха.
— Бомбички! — майката изви презрително устни. — Баща ти с костюма ли е долу в мръсотията?
— Аха.
— Хубаво! Аз всеки ден ще вися в химическото — възмути се Нелчето и се напъха в ботите. — Ти нали не се занимаваш с разни бомбички?
— Неее — увери я Огнян.
— Щото да не си намериш белята.
— Няма.
— Аз ще отскоча до леля ти Паунка. Я оправи там килима, че Сиана и Ивелина са го постлали накриво.

--- сцена сто четиридесет и първа ---
Деветнадесета серия "Мазето" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
В мазето четиримата мъже пиеха от домашното вино на Велизаров в бурканчета от бебешко пюре, отхапваха поред от суджука, донесен от Чуканов, като преди това го топваха в лютеницата на Спасови и от време на време отчупваха от пресния хляб и сиренето на Чичо Жоро.
— Само трябва да изсъхне още малко и ще я сложим пред мазето на Маринчо. Той сигурно е наминал да нагледа лозето и таман като се върне, като прекара колелото си през бомбата... — Велизаров радостно огледа хартията с огромно петно оставена да съхне на масата. — Грешка няма тоя номер! Нищо и никаква смес, пък стига да ти изкара акъла.
— Поглеждайте от време на време навън, да не го изтървем.
— Ха наздраве!
— Наздраве!
Зачервени и доволни от замисления пъклен номер, мъжете се чукнаха с бурканчетата от бебешко пюре и замезиха със суджук.

--- сцена сто четиридесет и втора ---
— ... Кокошка съм улучвал така. И я бях разпердушинил. После тайно си я опекохме на огън... — Чичо Жоро отпи от бурканчето.
— А пък карбитната бомба се прави още по-лесно... — започна Велизаров. — Взема се една консерв...
Вратата на мазето рязко се отвори и прекъсна обяснението за карбитната бомба.
— Охоо... — доволно се обади съседът Чуканов. — Добър вечер, съседке Нели!
Нелчето влезе и затвори след себе си. Изгледа четиримата гуляйджии и погледът й се спря на мъжа й.
— Защо си още с костюма бе, Антоне? И гледай къде си захвърлил шлифера. Утре пак ще кажеш, че има петна. Ми аз няма всеки ден в химическото да кисна! — подхвана го направо от вратата, без да поздрави. — И гледай колко стана часът? Огнян каза, че пак бомби правите. Виж, той блокът от земетресението не падна, ама с ваш'те бомбаджийски глупости като нищо ще го вдигнете във въздуха.
— Чакай бе, жена. Какви бомби разправяш? — ухили се Спасов и внимателно се приближи до гневната жена. — Ха добър вечер! Ела, ела... — покани я. — Ела да си пийнеш от винцето на Велизаров.
— Ше си пийна аз! — продължи сърдито жената, но прие поднесеното й бурканче с вино.
— Наздраве, съседке!
Нелчето отпи. Четиримата наблюдаваха мълчаливо с блеснали очи без да знаят какво развитие на нещата да очакват.
— Вместо да се хванеш да боядисаш тоз ръждясалия варел, ти бомбички правиш. — продължи да се кара на мъжа си, но вече с по-мек тон.
— Ама ще го боядисам бе, Нелче, обещавам.
— Кога?
— Ми не знам кога, ама скоро ще е.
— Да видим.
Нелчето прие подаденото парче суджук и задъвка.
— Ауу... Много ви е станала хубава луканката таз година! — похвали мезето.
— Хубава — отговори съседът Чуканов, — ама бързо свърши.
— Вечеряхте, нали? Сега няма и да ядете, като се приберете — започна ги отново жената. — Бомбаджии!
— Абе какви бомби бе, Нелче? Къде виждаш бомби? А? — попита я мъжът й.
Нелчето се огледа и като не видя доказателства за бомбаджийство се усмихна.
— Хм! Верно, че няма! — изпи до края винцето от бурканчето и се протегна, за да го остави на масата върху изсъхналата бомба.
— Неее!... — изкрещяха четиримата мъже в един глас.


--- сцена сто четиридесет и трета ---
Компанията бомбаджии седеше омърлушена и гледаше опушената хартия на пода. Нелчето беше напуснала мазето преди повече от десет минути, в които четиримата не бяха проговорили. Мълчанието наруши съседът Чуканов:
— Сега, Антоне, до края на живота си ще тупаш килимите всяка неделя.
— Аха — съгласи се Спасов.
— Има и по-лошо — унило каза съседът Велизаров.
— Какво по-лошо от това? — попита съседът Жорето.
— Ааа... Има и по-лошо — увери го съседът Чуканов.
— Да взема утре да боядисам варела — надежда се прокрадна в гласа на Спасов.
— Няма да е достатъчно.
— Ъъъъхххххх... — дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Спасов. — Добре поне, че бомбата излезе сполучлива.
Четиримата се спогледаха и се разсмяха дивашки на сторената пакост.

Край на деветнадесета серия

 


Някои важни уточнения:
1. В тази серия съм използвала образа и разказа на другарчето templar от статията за клечкострела.
2. Използвала съм и образите на другарчетата tivesto, mchukanov и Anakin Skywalker, а също и техни реплики от коментари под статиите на templar и tivesto /към статията на tivesto няма да давам линк :)/
3. За направата на някои от предметите в мазето на Спасови съм използвала снимки от следните статии на наши другарчета:
Ще излезеш на двора като измиеш чиниите - mia.yaneva
Сокоизстисквачка Нектар - Маргарита Василева
Соц декор от Надя - термометъра на Undo
Кутия от подочистачка - от donaddt
Соц декор 2 - Надя
Още от архива - iceto
Да направим образцов нашия дом - isi
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (14 март 2011 21:35)
  Цонеееее, искам повече и по-често стори бордовееее!!!
em_84 em_83 em_81 em_64
... бе както сме се събрали така, да земем една плоча да бием - Цоне, викай Момичетата да правят обяда em_11



--------------------
 
 
№2 от: Simpra (14 март 2011 22:04)
Това вече минава всякакви границиии! И как само си подават репликите, и са пораснали тия момчета, ама не са съвсем em_83 И трещи и гърмии em_29 стреснах се Нелчето като остави чашата - щях да си изпусна моята em_114 Любима ми е сцена сто четиридесет и трета em_125 Любим ми е целия сериал!



--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (14 март 2011 22:10)
СЪ... em_76 СЪ.. em_75 СЪСЕДЪТ ЧУКАНОВ... em_75 ПО-КУЛТОВ Е САМО СЪСЕДЪТ МАРИШ ОТ СЕМЕЙСТВО МЕЙЗГА...
НЕ ЗНАМ ЗА КАКВО Е ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА, АМА МАЙ Е НАЛОЖИТЕЛЕН НАДПИС "НЕ ЯЖ, АКО ЧЕТЕШ ТОВА - ЗАДАВЯНИЯТА СА ТВОЯ СМЕТКА"...



--------------------
 
 
№4 от: Simpra (14 март 2011 22:18)
С нетърпение чакам събранието на входа за избор на нов домоуправител. Кого ли ще изберат em_17 ?



--------------------
 
 
№5 от: mchukanov (14 март 2011 22:21)
  Ехааа, Симпраааа em_81 - Цонее, може да пуснеш една анкета и да си спретнем същински избори - да изпревариш демократизацията на етажнособственическите чувства в населението em_11



--------------------
 
 
№6 от: Цонка (14 март 2011 22:22)
em_74  Симпричке, на мен също ми е любима тази сцена. em_74
Така ме беше /и все още ме е де/  шубе да не се огорчат нещо съседите на Спасови... em_122
em_27



--------------------
 
 
№7 от: templar (14 март 2011 22:36)

Цоне, можем да те изпратим за военен съветник на либийската опозиция. Неприлично компетентна си по ТТ-данните на личното стрелково оръжие, боеприпаси и снаряжение  в пионерските отряди и чавдарските чети.

Четох ухилен като ряпа и когато Тихомир попита за тъпкача, за част от секундата съвсем истински ми се сви сърцето да не вземе този идиот да подучи Огнян... след това още се хилих, този път на себе си, а жена ми вдигна ръце от мен и отиде да къпе децата.

В неделя ходих в "нашия двор" - 15 години не бях поглеждал отдолу балкона, от който баба ме викаше за обяд. Сега аз се давих от  сърцебиене колко мъничко е всъщност всичко и как си е съвсем същото, заедно с надписите Iron Maiden, WASP и ... (censored) само черешата и джанката ги няма, а на тяхно място са израстли други големи дървета... Наоколо щъкаше сина ми и обясняваше, че "пък по тия места тате е игал като малък" 


 
 
№8 от: tivesto (14 март 2011 22:37)

Е, не мога да спра да плача от смях! Ма големи образи са всичките! Колко бързо се сетиха за магариите, дето са ги правили на младини! Определено тази серия става автоматично най-любимата ми! Наистина много точно си подават репликите! Не ми се мисли какви ще ги забъркат при евентуално събрание и избиране на нов домоуправител!
Цоне, с две ръце и един крак / щото ако вдигна и другия ще падна/ гласувам да ти се връчи НД Оскар за принос в Детската кино индустрия! :em_84:
Благодаря за радостта, която ни даряваш с този сериал! :em_125:




--------------------
 
 
№9 от: Цонка (14 март 2011 22:45)

Абе хора, изобщо не е моя заслугата. Ами че вие сами се вкарахте във филма. Темплар влезе с костюм в мазето да прави клечкострел и още тогава, като му прочетох статията, ми се яви в образа на Спасов. Другите пък  сте като подвижни енциклопедии за вършене на дивотии... Как да не ви филмира човек. Благодаря ви, че сте такива сладури! ЧеСно, много се забавлявах, докато ви описвах. :em_110:




--------------------
 
 
№10 от: mchukanov (14 март 2011 22:51)
Цитат: templar
Неприлично компетентна си по ТТ-данните на личното стрелково оръжие, боеприпаси и снаряжение в пионерските отряди и чавдарските чети.

em_74 em_81
 ... айде в неделя до мазетата, а em_11
хаха - намира ми се стара задна капла от ДИАМАНТ с пукнат венец - заменям за средно движение на ВИГРИ



--------------------
 
 
№11 от: bat_mitco (14 март 2011 22:53)
И ФИГУРНОТО ПЪРЗАЛЯНЕ МНОГО ГО БИВА...ЗА ПОДОБНИЯ ХОКЕЙ ЩЕ ВИ РАЗПРАВЯМ...СКОРО...



--------------------
 
 
№12 от: tivesto (14 март 2011 22:54)
Не са важни съставките, а майстора, който ги джурка! Талант е да се комбинира и представи на публиката по неповторим начин всичко казано в сайта! То и аз вземам брашно и вода, ама не ми се получава тестото! Майсторлък трябва за всичко и табиет!



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (14 март 2011 22:59)
Виртуозите при спортните двойки - Ирина Раднина и Алекандър Зайцевem_115  Нека не забравяме също грацията и красотата на танцовите двойки в лицето на олимпийските шампиони - Джейн Торвил и Кристофър Дийнem_2 
Цоне, казвал ли съм ти че си невероятнаem_125 em_82



--------------------
 
 
№14 от: bat_mitco (14 март 2011 23:00)
ДАЙТЕ НА ЦОНКА О'СКАРА em_84 С КЮФТЕТА И ТАМ КАКВОТО ОБИЧА...ПЪК ТЯ ДА МУ МИСЛИ ЗА РОКЛЯ И РЕЧ...РЕЕЕЕЕЕЧ.... em_81



--------------------
 
 
№15 от: templar (14 март 2011 23:02)

Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вас...

Знаете го наизуст, всички го учехме. Сещам се за "речта на Странджата при всяка нова серия, такава еуфория ме хваща.


 
 
№16 от: Simpra (14 март 2011 23:04)
Вие знаете ли, че а в нашето мазе не съм влизала от 19... 1984 някъде... Загубих ключа, а катинара един хубав го помня - как да го разбиеш...  em_77 Обаче ако вляза и избърша прахта от консервите, и бурканите, може и някое детско пюре да излезе... знам ли?! А кънките ми дали са там? em_3 и щеките... И една газена лампа помня иии, май имаше и стари вестници...
Ще се разбива май em_23



--------------------
 
 
№17 от: templar (14 март 2011 23:08)

Цитат: bat_mitco
И ФИГУРНОТО ПЪРЗАЛЯНЕ МНОГО ГО БИВА...


Това е защото паркетът е истински: муха ще се разчекне, лъснат с паркетин и машина-паркетолъскачка. Как миришеше само тоя паркетин...


 
 
№18 от: bat_mitco (14 март 2011 23:08)
Цитат: Simpra
Ще се разбива май em_23


АКО ТИ ТРЯБВА ПОМОЩ -  ОБАДИ СЕ...ВСЕ ЩЕ СЕ СЪБЕРЕМ ПОНЕ ТРИМА - КАТО ДИНГО,ЛЕБЕДА И...ПАРДОН - СОКОЛА...



--------------------
 
 
№19 от: Цонка (14 март 2011 23:08)

Велизаров, напълнете на всички бурканчетата от детско пюренце.
Оскарите тук са за вдъхновителите! Защото, както бях споделила с едно другарче, всяка качествена дивотия, задължително е провокирана от друга такава. Тъй че, вие гледайте да доставяте първокласни суровини, а крайният продукт си става от самосебе си.




--------------------
 
 
№20 от: Simpra (14 март 2011 23:14)
Чичо Жоро, къде ти е старото колело? Можеш ли да караш седнал на кормилото с гръб към посоката на движение - пита едно съседче em_54 , щото веднъж чух Нелчето да казва, че Спасов така я заговорил... Той го може!



--------------------
 
 
№21 от: mchukanov (14 март 2011 23:18)
  Цоне, да те помоля да ми дублираш образеца за два леви крака, а em_18



--------------------
 
 
№22 от: tivesto (14 март 2011 23:18)
Ясноооооо, ще се слиза пак в мазата със стъклената каничка в ръка! Пригответе си бурканчетата! em_69



--------------------
 
 
№23 от: mchukanov (14 март 2011 23:24)
  Чичо Тишо, за всеки случай внимавай em_9



--------------------
 
 
№24 от: Цонка (14 март 2011 23:25)

Маестро, Раднина ли искаш да играеш или Зайцев? Защото е много важно за дублажа.




--------------------
 
 
№25 от: Simpra (14 март 2011 23:28)
Чичо Тишо, а в твойто мазе има едни кутии от бонбони АНфора, ама са празни. Вътре батко веднъж намери едни черни гумички с дупка, и каза че са бонбонки, ама мама му се скара и му каза да ги върне, пък те хич не бяха вкусни, а дядо каза, че това са гумички за кранчетата на чешмата - като превъртят и само чичо Тишо можел да ги смени... и той (дадо, де) em_54



--------------------
 
 
№26 от: mchukanov (14 март 2011 23:28)
  Се тая - може и без субтитри em_64



--------------------
 
 
№27 от: tivesto (14 март 2011 23:33)
Чичо Младене, мисли му ако си ми заложил нещо пред мазата! em_29  Никакво винце няма да видиш после! em_26



--------------------
 
 
№28 от: Маргарита Василева (14 март 2011 23:37)
Страхотна серия,всички сте страхотни!Цоне,ти си за ОСКАР! em_84 em_87 А тази червена точка?-Майче порастваме em_10



--------------------
 
 
№29 от: mchukanov (14 март 2011 23:39)
Цитат: tivesto
Никакво винце няма да видиш после

  При такъв цирк за какво ми е винце, чичовото em_109 em_112



--------------------
 
 
№30 от: Anakin Skywalker (14 март 2011 23:55)

Цитат: Simpra
Чичо Жоро, къде ти е старото колело? Можеш ли да караш седнал на кормилото с гръб към посоката на движение


Милена, така точно не мога, но мога да го карам на задна гума по цялото протежение на улицатаem_46

А там където чичо Тихомир не се доизказа за карабита, ще кажа че така се гърмеше - с консеревена кутия , по възможност по голяма, от Тахан халва например и отдолу една буца карабит, намокря се буцата и се пали от разстояние ...и...em_29 ...и кутията лети над 30м височина.....




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 26
Потребители: 0
Гости: 26

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!