Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
28-03-2011, 15:23 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Двадесета серия "АнтиДОТ"

--- сцена сто четиридесет и четвърта ---

Светла затвори книгата и я притисна до сърцето си. Две огромни перлени сълзи се изтъркаляха по бузите й. Момичето изхълца и с усилие подтисна риданията.
В стаята беше съвсем тихо. Чуваше се само тиктакането на малкия червен часовник, който показваше осем без двайсет. Утрото вливаше щедро светлината си в прозорците.
Детето избърса сълзите и носа си в ръкава на нощницата, стана от леглото и залепи чело на стъклото. Постоя така, подсмърчайки, докато се успокои. После седна зад бюрото, отгърна корицата на книгата и с химикал зарисува трескаво по първата бяла страница.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
Когато реши, че е готова с рисунката, отвори на последната страница и в бялото поле отдолу изля чувствата си.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
Накрая скъса лист от тетрадка малък формат и с красив почерк започна писмото си:
„Уважаема Българска Телевизия!
Пише ви едно момиче на 13 години. Имам предложение и молба към вас. Ето за какво става въпрос: прочетох книгата „Трънакът“ на полския писател Йежи Шчигел и много се развълнувах от прочетеното... Мисля, че тази история трябва да бъде филмирана...“


--- сцена сто четиридесет и пета ---

Момичето огледа писмото, провери го за пореден път за грешки и явно остана доволна. Седна на пода пред бюрото, отвори шкафчето му, като задържа с ръка изсипващото се съдържание, за да не се пръсне много надалеч, и затърси нещо из безпорядъка вътре.
Вратата на стаята се отвори с трясък и вътре влетя Захари.
— Дай едни бели чорапи от твоите, че бързам за тренировка. — изкомандва сестра си и се заоглежда.
— Няма да ти дам — обади се момичето откъм пода. — Само ги разпъваш и ги цапаш.
— Последно, обещавам — примоли се момчето.
— Нямам. Всичките са мръсни. Имам розови с къдрички. Вземи си от тях.
— Абе ей! — стресна й се момчето и се приближи заплашително, но видя на бюрото готовото писмо, грабна го и зачете на глас:
„Уважаема Българска Телевизия!
Пише ви едно момиче на 13 години. Имам предложение и...“
Сестра му се изправи и посегна за писмото.
— Дай го тука! — извика.
Захари се дръпна четейки, като се заливаше от смях.
„... и с радост бих изпълнила ролята на Зимек. Нищо, че съм момиче, сега съм подстригана късо и не личи. Само в последната сцена, където Зимек носи Стефек, ще трябва вместо мене да играе дубльор, защото аз няма да мога да го вдигна на ръце...“
— Дай го ти казвам! — момичето хвана брат си за фланелката и го задърпа.
Онзи не пускаше писмото, само продължаваше да се хили като луд и да й се подиграва.
— Откачена, закачена при кокошките родена. Хахаха... Пиши им, че и аз искам да играя. Чу ли?
Светла, без да спира да го дърпа, го прасна с юмрук в рамото.
Момчето се отскубна, хвърли измачканото писмо на пода и избяга от стаята.
Сестра му вдигна хартийката, поприглади я, подсмръкна няколко пъти, въздъхна и отново я смачка, след което я запрати в кошчето под бюрото.
— Кретен! — извика след брат си. — Ще видиш ти! Ще ти го върна някой път! — закани се момичето и се зае да тика обратно в бюрото си изпадалите отвътре неща.


--- сцена сто четиридесет и шеста ---

Антон Спасов отвори входната врата и влезе в апартамента. Докато прибираше обувките си в шкафа, Веспасиана изхвръкна от стаята си и заскача около него:
— Татко, таткоо... Носиш ли ми нещо? — заоглежда го детето?
— Казва се първо „Добър вечер“.
— Добре. Носиш ли ми нещо?
— Нося пощата. Ама за тебе май няма нищо. Или... Я да видя пак... А! „Другарче“. За тебе ли е, бе?
Момиченцето радостно грабна вестничето и хукна към всекидневната. Спасов го последва.

Вътре грамофонът лееше музика, а Нелчето танцувайки и „пеейки“ подреждаше масата. Мъжът поздрави. Тя му се ухили и се престори, че „пее“ за него.
— Гледай! — показа й Спасов някаква бележка. — Викат ме в ДОТ. Утре вечер. Да дежуря. Представяш ли си?
— Какво е ДОТ? — незаинтересовано попита жена му и постави до салатата на масата тавичка с пържена риба.
— Доброволен Отряд на Трудещите се. Ейии... До мене ли опряха да пазя квартала?.. Хем знаят, че по това време на годината сме затрупани с работа и пак.
— То кога ли не сте затрупани вие, ами... Я да видя? — Нелчето най-сетне прояви истински интерес.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
— Хм. Утре вечер може. Щото вдругиден сме на кино. — върна му бележката. — Ми щом трябва — ще идеш, Антоне! Няма начин. Да не искаш пак да пращат доноси за тебе чак в София. — жената беше категорична.
— Абе тия са луди бе! — продължи да се възмущава мъжът. — Какво да правя пет часа из сокаците посред нощ?
— Ми ще ловиш бандити. Като по филмите.
— Ще ловя аз! — измърмори Спасов и извади от хладилника бутилка бира. — Нямам си друга работа — махалата ще вардя.
Отвори бирата с дръжката на една вилица и отпи.
— Как пък баш мене избраха бе, ей на това не мога да се начудя. Да взема да им се обадя, че съм зает, а? Пък ще отидем на кино утре. И вдругиден пак ще идем, а?
Жена му го изгледа възмутено.
— Ц-ц-ц... Прекаляваш някой път! Голяма работа. Пет часа не са кой знае колко много. Отиваш, изкарваш си наряда и готово.
— Ти що не дойдеш с мене, а? За компания.
Жена му извъртя очи с досада, обърна му гръб и продължи да подрежда масата.


--- сцена сто четиридесет и седма---

На следващата вечер, облечен в черно кожено сако, Антон Спасов повдигна яката, огледа се в огледалото, пооправи косата си и одобрително кимна на образа отсреща.
Нелчето излезе от кухнята с подочистачката в ръце, видя го и ахна от изненада:
— За къде си се натъкмил така бе, Антоне?
— А? Кво ше кажеш? Как съм? — ухили се мъжът й и бръкна под сакото, имитирайки, че вади оръжие.
— Същински Ален Делон! Дума да няма! И къде си тръгнал, ако мога да попитам? — лека истерия се прокрадна в тона й.
— Да ловя бандити, къде! Нали ме привикаха от ДОТ — припомни й той.
— Аууу... Верно бе! Съвсем забравих — защура се жената. — Ми да ти приготвя набързо някой сандвич.
— Няма нужда — отказа я мъжът. — Ти да не мислиш, че ще стоя там повече от час? Ще се покажа и толкоз. После си идвам. Хайде.
Вратата се затвори след него, а Нелчето остана зяпнала насред коридора с подочистачката.


--- сцена сто четиридесет и осма---

Разкривената дървена врата на Центъра за Възпитателна Работа на ДОТ беше отворена. Спасов се вмъкна в мрачното помещение и се огледа: няколко масички и столове, на стената лозунг с червени букви „ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕД — ДЕЛО НА ВСЕКИ СЪЗНАТЕЛЕН ГРАЖДАНИН“, една по-голяма маса в дъното, отрупана с папки и листи, а зад нея — стол и младо момиче.
Пред масата стояха трима мъже и разговаряха оживено с младото момиче.
— Другари, моля ви! Има някакво недоразумение. — настойчиво повтаряше момичето.
Спасов се приближи до групичката и изненадано каза:
— Какво правите тука, бе? И вас ли викат?
Тримата се обърнаха.
— Я, Антоне? И ти ли бе? — изненада се съседът Чуканов. — Щото и аз. Велизаров и Жорето и те имат съобщения.
— Еее... Браво! — зарадва се Спасов. — Поне няма да съм сам.
Мъжът подаде бележката на момичето. То свери написаното с нещо в някаква тетрадка и вдигна глава:
— И вас ви няма, другарю, в списъка на дежурните. И четиримата ви няма. Не знам как са стигнали до вас тези съобщения, но в тетрадката за реда на дежурствата ви няма записани. — обясни за пореден път с нервен писклив тон и върна бележката на Спасов.
— Е, щом ни няма... Да си ходим тогава.
Момичето отговори:
— Няма ви. И изобщо, как получихте тези съобщения подписани от другаря Юмруков, като той отсъства вече втора седмица по болест?
— Моето беше в пощенската кутия.
— И моето...
— Ама моля ви се, как така в пощенската кутия? Тези съобщения ги разнася наш човек и ги дава само срещу подпис, че са получени. Няма друг начин. Освен ако някой... — момичето млъкна притеснено.
Четиримата се спогледаха мълчаливо.


--- сцена сто четиридестет и девета ---

Тъкмо да излязат и на прага ги спря забързана делова жена, която препречи вратата и запита:
— Вие, другари, по каква работа? — твърдият й тон ги накара да отстъпят назад в помещението. — Да не би да сте другарите от улица „Нашедетска“ номер 4-Б?
Четиримата кимнаха мълчаливо.
— Отлично! Благодаря ви, че се явихте навреме.
Жената ги поразбута и мина през блокадата.
— Заповядайте вътре. Сега ще ви дам пълни указания за движението ви по улиците тази нощ. Заповядайте! Мимке, свободна си, моето момиче. Оттук поемам аз.
— Ама чакайте малко! — обади се Спасов. — Другарката каза, че има грешка.
Новодошлата изгледа строго момичето, а то побърза да се изнесе.
— Никаква грешка няма, другарю... ъъъ... — деловата жена вдигна към него въпросителен поглед.
— Спасов — подаде ръка мъжът.
— Ааа... Много ми е приятно, другарю Спасов. Толкова съм слушала за вас.
— Така ли? От кого? — подозрително запита мъжът.
Другарката от ДОТ понечи да отговори, но изглежда размисли и каза друго:
— Тук всички знаем, кои са успешните ръководители на нашите предприятия. Радвам се да се запознаем. Чолакова. Донка Чолакова — представи се.
Последва сърдечно ръкостискане и запознаване с всекиго от четиримата поотделно.
— Получи се малко набързо, но... Няма как. Другарите определени за днес, се обадиха твърде късно, че нямат възможност да поемат дежурството и се наложи спешно да повикаме други. Така че няма нищо притеснително, дето ви няма в тетрадката. Сега ще ви впиша и ще отбележа присъствието ви. Благодаря ви за поетата отговорност, другари! Наш дълг е да пазим спокойствието и съня на трудовите хора в района.
— А ние не сме ли трудови хора? И ние сме на работа утре! — обади се един от четиримата.
— Всички сме на работа! — застреля го с поглед другарката Чолакова и онзи млъкна. — Да ви обясня сега какво се очаква от вас.


--- сцена сто и петдесета---

Вратата на спалнята тихичко изскърца и приведената фигура внимателно се вмъкна в тъмното. Нелчето се разбуди и светна нощната лампа. С едно око погледна фигурата и измърмори:
— Изловихте ли бандитите?
Фигурата не отговори, само превита на две се тръшна на леглото и изохка.
Жената отвори и другото око, понадигна се и погледна часовника.
— Два без пет! Защо чак сега бе, Антоне? Нали дежурството беше до 12?
— Ммм — чу се звук, изпълнен с болка и страдание.
— Хийиии... — скочи изведнъж Нелчето. — Какво стана бе, човек? Тече ти кръв по лицето.
— Нищо ми няма — глухо се обади мъжът и превит надве се обърна с гръб към жена си.
Като полудяла тя заобиколи леглото и го заоглежда.
— Какво се е случило бе, да не са те били? — опипа лицето му внимателно.
— Бяха много — изпъшка мъжът. — Изскочиха внезапно. Ооох...
Нелчето изхвърча от стаята и след секунди се върна с пакет памук и риванол. Светна голямата лампа.
— Дай да промия раната — седна на леглото, внимателно постави главата му на коленете си, повдигна залепналата коса от челото, напои парче памук с риванол и започна да почиства кръвта от лицето му.
— Аууу.... — извика той. — Не натискай, моля те!
— Внимавам — ръцете й трепереха и сълзи на състрадание се стекоха по лицето й.
Няколко пъти прокара памука по засъхналата вадичка кръв. Вадичката се размаза, оцвети памука в червено, оцветиха се и пръстите на жената, а лицето на мъжа заприлича на лице на индианец готов за битка — червена ивица, жълта ивица, червена ивица...
Изведнъж Нелчето извика:
— Ах тиии...

Рязко се изправи, хвърли памука на нощното шкафче и нападна мъжа си с юмруци, като сълзите й се сляха с бурен смях и подсмърчане.
— Как можа да ми скроиш тоя номер! Изкара ми акъла бе, идиот такъв! Помислих, че са те пребили — не спираше да го налага. — Как можа?!! Как?..
Мъжът се смееше и ловко отбиваше юмручните удари.


--- сцена сто петдесет и първа---

Нелчето най-после миряса.
— И откъде взе празните бланки на ДОТ? — попита я Спасов и доволно се изтегна на леглото с ръце под главата.
— Дончето ми ги даде. Другарката Чолакова де. Е, нали се познавате вече... — Нелчето затвори шишенцето с риванол. — Това ви е заради бомбата, да знаете!.. И стига си се търкалял по кревата с прашните панталони. Отивай да си измиеш лицето, че ще изпоцапаш всичко.
— Хубав номер! Признавам! Ако не беше младата активистка да ни хвърли в съмнение, хич нямаше да се сетим! — продължи Антон Спасов. — Ти знаеш ли за подправяне на подпис какво те чака?
— Не знам. Я ти кажи, какво правихте досега, че се прибираш два часа по-късно от края на дежурството — настоя за отговор жената.
— Нищо особено — повдигна рамене мъжът. — А, да не забравя, изгубих на комар два буркана лютеница и един с кисели краставички.
— Ц-ц-ц... Ей, ама като децата сте, значи.
— Ние ли? — удиви се Спасов. — Ами вие? „Благодаря ви другари, че се явихте навреме... Наш дълг е да пазим спокойствието и съня на трудовите хора...“ — изимитира гласа на другарката Чолакова. — Пет чАса... Пет часа от живота ми преминаха в раздаване на задачите, събрание с докладчик, мотаене из улиците, плюс лекция за оказване на първа помощ и прочее... Сякаш в завода не ми стигат!..
— А следващите два часа от живота ти? Те къде преминаха? — попита Нелчето.
— Долу. В мазето. Нашето.
— Аха. И кой ти изрисува „кръвта“ по лицето?
— Обещах да не го издавам.
Жената тръгна да излиза от стаята с памука и риванола в ръце, а след нея мъжът й запита с надежда:
— Абе Нелче, приятелката ти дали не може да ни уреди дежурство отново някой път, а? Пак така — четиримата заедно.
— Ще ви уреди! Поотделно! Отивай в банята и по-тихо, че събудихме децата.


Край на двадесета серия

Някои важни уточнения:
1. Благодаря на другарчето Donaddt, коeто ми пусна мухата за ДОТ и ми разясни какво означава. А отгоре на всичко ми изпрати и празна бланка, което автоматично постави нашето другарче в ролята на другарката Чолакова от сцена сто четиридесет и девета.

Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


2. Благодаря и на другарчето nikola13, което в коментар след предната серия, също даде разяснение какво е ДОТ.
3. Историята с писмото до Българска Телевизия от първите две сцени, като изключим брата-идиот, е абсолютно автентична, както и добавените картинки. А корицата на книжката /точно на същата книжка/ можете да видите тук в нашия ПУК.
4. А другите трима от улица "Нашедетска" 4-Б, освен Антон Спасов, са другарчетата mchukanov, tivesto и Anakin Skywalker- братя по оръжие, познати ни от предния епизод.

Всички серии на филма.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Anakin Skywalker (28 март 2011 16:24)
Цонеее, em_2 цял следобед се разхождам из архивите на нашия сайт и тайничко си мислех дали няма да ни изненадаш приятно отново...em_125



--------------------
 
 
№2 от: didimus (28 март 2011 16:52)
Страхотна серия! Чак  подскочих като се видяха индианските краски ! Много благодаря!

 
 
№3 от: shturcho (28 март 2011 17:32)
Ха ха, много първоаприлско разказче, благодаря за хубавото настроение Цоне и другарчета!

 
 
№4 от: Цонка (28 март 2011 19:51)

Жоре, Дидимус, Щурчо... Аз ви благодаря! em_125
Между другото серията наистина беше замислена за първи април em_11 , даже на "повиквателната" първоначално имаше друга дата :)), ама нямах търпение и я смених. em_2




--------------------
 
 
№5 от: Айви (28 март 2011 19:51)
Браво, Цоне! em_81
 Серията е страхотна!!! em_82
 
Няколко пъти прокара памука по засъхналата вадичка кръв. Вадичката се размаза, оцвети памука в червено, оцветиха се и пръстите на жената, а лицето на мъжа заприлича на лице на индианец готов за битка — червена ивица, жълта ивица, червена ивица...
Изведнъж Нелчето извика:
— Ах тиии...

em_75 em_75 em_109

 
 
№6 от: Гергана (28 март 2011 19:52)
Ех, какво ли още има да се случва на ул. "Нашедетска"?  Щом другарите са от нашата махала, не се съмнявам, че историите ще стават още по интересни. Браво Цоне! em_82

 
 
№7 от: anni (28 март 2011 20:38)
Хаха, Цонее, падам от смях, ама другия път ги прати в запас тези четиримката, че да им е по-гадно.За този ДОТ  прочетох за пръв път тук в сайта, ще да е било доста отдавна.



--------------------
 
 
№8 от: Цонка (28 март 2011 20:51)

Айви, Гери, Анни, em_125
Анни, аз също тук  разбрах какво е ДОТ. Но като ми разказаха, осъзнах, че само названието ми е било непознато, иначе съм била вътре с двата крака без да подозирам - при отрядниците. В гимназията /не помня кой клас, но като година е било някъде към 1987/ ни бяха метнали, че ни записват на КАРАТЕ!!! Ухаааа... Беше време, когато за поздрав ни служеше бойна стойка и вдигнат крак , толкоз бяхме запалени по тоя спорт. Та ни привикаха в една къща /сега всеки път като мина оттам присвивам очи и се заканвам с юмрук :))/ и там ни разпределиха по групи.
- Ще тренираме ли карате? - настояваме да разберем.
- Ма разбира се, как няма да тренирате! Сега ще пообиколите градската в тъмното, ще съблюдавате за реда, ще ловите нарушители, пък каратето после.
em_113  Отидох веднъж и не повторих. Това е момент от живота ми, за който искрено съжалявам, че ми се е случил. Непростимо!
Но пък сега с удоволствие мога да си пиша за тях каквото ми харесва. em_74



П.П. Анни, идеята за запаса е гениална. Лелелеее... Ако пратя другаря Спасов на ВТО с гимназистките? Малееее...



--------------------
 
 
№9 от: Simpra (28 март 2011 22:10)
Уважаема Българска Телевизия!
Пише ви едно момиче на айсе години. Имам предложение и молба към вас. Ето за какво става въпрос: прочетох последната серия от сценария за наш детски сериал на писателката
Уондер Изомка и много се развълнувах от прочетеното... Мисля, че тази история трябва да бъде филмирана...“



--------------------
 
 
№10 от: donaddt (28 март 2011 22:21)
Цонееее, е направо се задавях от смях. Ама страшни артисти, брееееееей, em_11 Пък другарят Спасов с кожено яке, почти като с кожена тужурка, em_2
А ролята на другарката от ДОТ я изигравам без проблем, em_11
Един от бисерите ми в по-ново време е със сериозен тон да изтърся "Благодаря, че дойде да свършиш в почивния ден това, което вчера не свърши!".

 
 
№11 от: Цонка (28 март 2011 22:34)
em_75 em_75 em_75
Симпричкееее... Ми тя е филмирана вечееее... И всички сме участвали там! Без изключение. Щем не щем...
Другарко Чолакова, em_22
em_75 em_75 em_75
П. П. 1. Такова кожено сако /яке/ виси и в момента някъде по закачалките. Само че му отрязах преди време ръкавите /откъде да знам, че ще потрябва за реквизит/. Сега, ако те попитам какво е "кожена тужурка", току виж цялата следваща серия си ми спретнала отново. em_74 
П. П. Какво е "кожена тужурка"? 



--------------------
 
 
№12 от: donaddt (28 март 2011 23:00)
Ами според мен кожена тужурка е кожено манто, но това е от по-старите времена - на комисарите от Чрезвычайная Комиссия (ЧК), em_2 Дано не се заблуждавам, em_2
Даааа, а "Чекистът трябва да има хладен ум, чисти ръце и горещо сърце." - Феликс Дзержински

 
 
№13 от: Anakin Skywalker (28 март 2011 23:15)
Цитат: anni
Цонее, падам от смях, ама другия път ги прати в запас тези четиримката, че да им е по-гадно.



...и кво сега, Четиримата от запаса ли ще ставаме???em_18 em_73
Е щом така и така ще ни мобилизирате военно, я по добре ни намерете един танк и едно куче, че да се представим на нужната висотаem_56 em_29 em_73



--------------------
 
 
№14 от: templar (28 март 2011 23:24)

Сакън, само не запас! Това е втори пубертет, само че с пари в джоба. Ще се пропие или ще хване някоя болест, после и ДОТ-а не мож' го оварди от справедливия гняв на благоверната.


 
 
№15 от: tivesto (28 март 2011 23:33)
Чудноооо! Ама как само им го върна Нелчето! em_74 А "кръвта" по лицето на Спасов лютеница ли е? От онази, която изгуби на комар!
Ако ще пращате четиримата запас, трябва много да се внимава, че съберат ли се заедно става нещо страшно! Съседа Велизаров например е бил свързочник! Може да звъни от телефон без шайба само с почукване на вилката! Даже и междуселищни избира! Ще вземат да се обадят на някоя съседка, че са пуснали камби и целия квартал ще хукне към "скъпия" магазин...
Серията е страхотна! Браво, Цоне! em_125



--------------------
 
 
№16 от: Simpra (29 март 2011 06:49)
Цитат: Anakin Skywalker
Е щом така и така ще ни мобилизирате военно, я по добре ни намерете един танк и едно куче, че да се представим на нужната висота
Вие първо си припомнете как се сбираше скатката, момчета! em_11



--------------------
 
 
№17 от: Цонка (29 март 2011 08:38)

Цитат: donaddt
кожена тужурка
 
Като се замислих върху думичката, стигнах до извода, че "тужурка" вероятно идва от френската дума "toujours" - "винаги". em_74 Значи тази дреха става за всеки повод, за всяко време и няма скъсване - остава ти завинаги. 

Цитат: Anakin Skywalker
намерете един танк и едно куче

Жоре, танкът -  от тебе. За останалото се разберете помежду си.

Цитат: templar
само не запас! Това е втори пубертет

Напълно подкрепям! Напълно!!! 

Цитат: tivesto
Може да звъни от телефон без шайба само с почукване на вилката

Ахаха... Почукването на вилката, дето съм виждала във филмите, набиране ли било? Лелеее... Аз все си мислех, че това са едни много нервни хора. 




--------------------
 
 
№18 от: катя милушева (29 март 2011 20:47)
Какъв екшън:)))! Браво, отново!

 
 
№19 от: nikola13 (29 март 2011 20:56)

Цоне, супер си - както винаги досега - на висота! Ама много ме стресна с другаря Спасов - друг път умната с тези шеги!

Колкото до забавните моменти:
- улица "Нашедетска" - добре;
- улица "Студена вода" - супер;
- улица "Сапьорска" и др. Юмруков - em_75 - Цоне направо се надскачаш - много се хилих като  прочетох "Съобщение" - то.
П.П. Продължавай да разкриваш този твой вече разкрит талант. С нетърпение очаквам следващите епизоди. em_125


 
 
№20 от: Цонка (29 март 2011 21:38)
Цитат: nikola13
друг път умната с тези шеги!

em_75 em_75 em_75
Йес, друг път умната! em_20  Никакъв риванол повече! em_11



--------------------
 
 
№21 от: mchukanov (29 март 2011 22:01)
  Съседкеее, Комшийке, и ти, Другарко Цоне - какво направи



--------------------
 
 
№22 от: Цонка (29 март 2011 22:16)
Маестроооо... em_35 em_74 em_35 em_74
Къде се дяна ти след дежурството? em_36



--------------------
 
 
№23 от: mchukanov (30 март 2011 09:32)
... запас, как де - ама не мога да набирам телефона с вилката, та не се обадих:))



--------------------
 
 
№24 от: donaddt (30 март 2011 20:10)
Цоне, почукването по вилката, дето си гледала по филмите наистина е на едни нервни хора. То зависи и колко са стари филмите, но... предполагам, че става дума за телефони с местна батерия. При тях като вдигнеш слушалката (оф, казва се МТГ - микротелефонна гарнитура, брррррррр) и се очаква от централата да се обади служител/ка и да те попита с кого да те свърже. Ама ясно е, че служителят/ката не стои да чака някой да иска да се обажда тук и там, а върши по-интересни неща, И затова тези хора почукват, че да задействат звънеца/лампичката и да ги свържат по-бързо, понеже за тях обикновено разговорът е на живот и смърт.

 
 
№25 от: Цонка (30 март 2011 20:29)

Еми... Другарко Чолакова... em_20  21-ва серия е готова, значи. em_74
Сега сериозно: ух, слава богу, че съм мислела правилно. em_116
Сега още по-сериозно: em_107 Винаги съм уважавала вилката на телефона. Пипнеш ли я - край! Отива ти интересният разговор. И понеже на нас ни прекараха телефон чак 1989-та /бях на 18 em_113/ , всеки разговор, който съм провеждала дотогава /от телефона на приятелка или от кабина/ е бил голямо събитие. И само да посмееше някой да ми пипне вилката!!! em_11




--------------------
 
 
№26 от: Pavlina Iossifova (1 април 2011 16:47)
Пък аз понеже много нощни ДОТ дежурства дадох напоследък не сварвам да напиша отчети и коментари... Ама по-добре късно, отколкото още по-късно, нали така, другари!

И за да не се повтарям в похвалите, просто: "А'Втораааа! em_81

Цонееееее, умолявам тееее, прати ги в запас другарите там, ти си знаеш кои. Добре, че и те си знаят. em_46 Пък кой знае, може в запаса да срещнат и някои стари съученици от малкото училище. em_18
Другарко Чолакова, на вас специално пожелавам много трудови успехи и почести в организащионната работа! em_22



--------------------
 
 
№27 от: donaddt (2 април 2011 07:48)
Признавам си, че първоначално си помислих, че става дума за антидот (противоотрова), em_11

 
 
№28 от: Цонка (2 април 2011 08:26)
em_90 Съвсем вярно си помислила, другарко Донче! Номерцата и смехът - първокласен антидот срещу "сивото ежедневие на трудещите се".Плюс прякото значение в нашия случай em_74 - получава се: хем не им хареса там, хем пак им се ходи. em_22



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!