Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Двадесет и първа серия "Неделята" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
10-04-2011, 09:12 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Двадесет и първа серия "Неделята"

--- сцена сто петдесет и втора ---

Пролетта нахлуваше в апартамента на Спасови през отворената балконска врата на всекидневната. Вятърът си играеше с тюленото перде и внасяше в стаята аромата на влажна почва, нарциси и утринна свежест.
Телевизорът беше усилен докрай.

В кухнята Нелчето изсипа във врящата на котлона вода пакет макарони, разбърка ги и остави закуската да се готви. Излезе в коридора, където я чакаше прахосмукачката "Чайка" с развит кабел, и настъпи черното бутонче за включване.

Фиииуууууу... Прахосмукачката набра като излитащ самолет.
Първо се показаха рошавите глави на Огнян и Веспасиана.
— Добро утро! — поздрави ги майка им надвиквайки шума.— Айде, че обед стана. Отивайте да се измиете. Закуската ще е готова след малко.
Децата се измъкнаха от стаите си и се затътриха сънени към банята.
На вратата на спалнята застана Спасов с кисела физиономия:
— Може ли толкоз отрано да фучиш с таз прахосмукачка? — извика, за да го чуе Нелчето.
— Часът е десет. — възмути се жената и кимна към стенния часовник.
— Уфф... Човек и в неделя не може да се наспи като хората. — мърморейки мъжът се тръшна в средата на коридора и се захвана да прави лицеви опори.
Това затрудни Нелчето, която трябваше да го заобикаля с четката и накрая му се скара:
— Абе дръпни се да изчистя бе. — придърпа силно маркуча и колелцата на "Чайка"-та изпищяха.
Мъжът стана.
— Ха сега добрутро! — ухили се широко, сви ръката си в лакътя и се приведе към жена си. — Я пипни!
— Дай аз да пипна! — зад гърба му изскочи Веспасиана и увисна на ръката му.
Мъжът вдигна момиченцето, хвана го за краката и го обърна с главата надолу. То се развика от ужас. Баща му го остави внимателно на пода.
— Искам пак! — заскача детето.
— Ще крещиш ли?
— Няма.
Мъжът повтори упражнението, а момиченцето повтори писъците.
Нелчето спря прахосмукачката и извика:
— Макароните! — и избяга в кухнята.


--- сцена сто петдесет и трета ---

Огнян бутна празната чиния и стана.
— Готов съм. Всичко изядох. Ай чао.
— Къде? — спря го майка му.
— Ми нали ти казах, ще ходим с колелетата в градската.
— Кои ще ходите? — не спря да любопитства жената.
— Ми целия клас.
— Провери си гумите преди да тръгнеш. — нареди баща му.
— Добре! — момчето излезе от стаята.
— И аз съм готова. — стана Веспасиана.
— Я сядай обратно! — скара й се майка й. — Дори не си почнала.
— Наядох се бее... — изхленчи детето.
Отвън се чу познатият сигнал.

— Ивелина е. — скочи момиченцето.
— Никъде няма да ходиш без да си закусила! — заинати се Нелчето.
Веспасиана седна обратно на стола и започна да тъпче макарони в устата си.
— Ще се задавиш, бе. Яж като хората.
— Толкова стига ли? — попита детето с пълна уста.
— Стига.
— Ураа... Слизам долу. — Момиченцето изхвърча от стаята.
Нелчето и Антон останаха сами на масата. Мъжът разгръщаше вестник и разсеяно бодеше макароните с вилицата.
— Нали всичко е готово за довечера? — попита жена си.
— Ми готово е. За десерт съм взела пасти от "Тракия", пилетата съм извадила да се размразяват, с топено сирене и сметана ще ги приготвя, луканка има, шпек, салата... Пиенето от тебе.
— Безалкохолни - два вида, ракия, бира, вино, коняк... — заизрежда Спасов. — Кафе... Те колегите не са претенциозни хора, ама все пак... Ще видиш най-сетне другарката Йосифова, партийната ми секретарка, та поне да спреш да ме подпитваш.
— Еее... Един път попитах и ти... — разсърди се Нелчето.
— Да-да, един път. — не се съгласи мъжът й и остави вестника настрани.


--- сцена сто петдесет и четвърта ---

Огнян летеше самоуверено с балканчето, като заобикаляше огромните локви образувани от снощния пороен дъжд. В неделния ден улиците бяха спокойни и момчето лесно стигна до началото на центъра. Отдалеч видя Елеонора да излиза от ганга на мебелния магазин и увеличи скоростта, изправен на колелото, въртейки педалите с всичка сила. Удари дълга контра, когато наближи и спря, като извъртя колелото странично, точно пред момичето.
— Здрасти! — поздрави и кимна към кънките, които тя носеше закопчани една за друга. — Тук ли ще ги обуеш или чак в градската?
— Здрасти! — отвърна Елеонора. — В градската, че по центъра колелцата потъват във фугите между плочите.
— Добре. Дай ги тогава тук отпред. — Огнян провеси кънките на кормилото. — Хайде, качвай се.
Потегли внимателно. Момичето се хвана за раменете му, качи левия крак на багажника, оттласна се няколко пъти с десния, след което се изправи. Колелото залитна малко, но колоездачът го овладя и с ловка маневра се спусна по една от рампите, която слизаше на жълтите плочи.
Момчето караше по средата на широката централна улица, настлана с големи жълти лъскави плочи, и от време на време питаше спътницата си дали й е удобно. Вятърът вееше косите им, слънцето светеше в уверените им личица и се усмихваше с техните усмивки.
Край тях се изнизаха "Електроуреди", "Домашни потреби", "Детмаг", "Платове"-те, Универсалният магазин... Отдясно високата ламаринена трибуна, която при манифестациите се огъваше от безбройните официални лица, сега блестеше самотно и оставяше светлината да играе по разчупената й конструкция наподобяваща пластмасовата подложка на шоколадови бонбони. Отминаха читалището, часовника, фотото с гигантските колони, другото фото, шах-клуба... Спряха пред хлебарницата срещу сладкарница "Комсомолец".
— Ейии... Затворено. — махна с ръка Огнян. — Щяхме да си вземем пирожки.
— Аз и без това не обичам много пирожки. — успокои го момичето.
Завиха покрай галерията на ъгъла, пресякоха улицата и влязоха в градската градина. Минаха покрай павилиончето за пуканки, обиколиха няколко пъти чешмичката със статуята на момченце, после се спуснаха по баира към люлките.
Там гъмжеше от деца и родители. Огнян и Елеонора спряха до входа на спортната площадка. Вътре се провеждаше състезание и пейките бяха препълнени със зрители, които крещяха в подкрепа на участниците.
Елеонора обу кънките и се изправи.
— Сега накъде? — попита.
— Ми край езерото. — предложи Огнян. — Хайде, ще те дърпам.
— Ммм... Там е доста неравно и има локви. — момичето посочи с глава.
— Още по-добре. — ухили се момчето. — Таман ще ги заобикаляме като препятствия.
— Ааа... Да взема да цопна някъде, да се изпонаплескам...
— Голяма работа. Ще изсъхнеш. — пошегува се момчето и се метна на велосипеда. — Хващай се, потегляме!
Колоездачът и кънкьорката поеха покрай езерото, като внимателно заобикаляха дълбоките локви, а през по-плитките минаваха без ни най-малко притеснение.


--- сцена сто петдесет и пета ---

Нелчето вадеше от витрината на бюфета чаши и ги избърсваше внимателно с бяла кърпа. Мъжът й се беше изтегнал във фотьойла, качил крака на канапето и гледаше по телевизията борба.
— Тези чаши ли да сложа довечера бе, Антоне, или другите, със златния кант, а?
— Тези са добре. — разсеяно отвърна мъжът без да погледне какво одобрява.
— Я виж! — продължи жената да му досажда и тикна една чаша пред погледа му.
— Да, тези са таман. — наведе се настрани, защото чашата му пречеше да вижда телевизора.
— Тц! — реши Нелчето. — Другите са по-хубави. Ще сложа тях.
— Става. Сложи другите. Чакай! — извика мъжът и скочи.
Жената остави чашата на масата и го зяпна.
— Туш! Браво! Ехехее... Браво! — извика сочейки телевизора Спасов. — Видя ли? — обърна се към Нелчето.
— Видях! — сърдито върна тя чашата на мястото й във витринката и взе от другия вид.
— Ма много се престараваш бе, Нелче. Йосифова изобщо не е такава. Да не мислиш, че ще тръгне да ти търси кусури на чашите и на чиниите. Пък на Стоилов и Енев и в манерка да им сипеш питието, пак няма да забележат. Дай го по-спокойно.
— Я ти иди оттатък и помириши пак пастите, че нещо не ми се виждат много пресни.
— Нищо им няма. Ще се изядат. Аз трябвам ли ти? Щото ще сляза малко долу.
— Не ми трябваш. Виж накъде е Сиана, че не се чуват да викат. И Огнян и той къде се пилее?!!
— Нека да играят навън. Цяла зима им се стегнаха душичките вкъщи.


--- сцена сто петдесет и шеста ---

— Чакай! — извика Елеонора. — Намали малко, че има много камъчета.
Огнян спря.
— Да отидем ли до кръглото езерце или да се връщаме? — попита.
— Да отидем.
Момчето потегли. Наближиха края на голямото езеро и отсреща вече се виждаше малкото кръгло езерце, когато пред тях се изпречи огромна локва, заемаща цялата ширина на алеята.
— Минавам! Плитка е. — извика момчето и подкара през водата. Точно в края на локвата предната гума потъна в невидима дупка. Велосипедът успешно преодоля препятствието, но... ремаркето не можа.
— Ааааа... — извика кънкьорката, просната на колене, подпряла се и с двете ръце в локвата.
Огнян скочи от колелото и се втурна да вади момичето. Помогна й да се изправи и да излезе на сухо.
— Малееее... Цялата си мокра. — съобщи й той.
Момичето тръскаше с ръка водата и калта от панталона си и така размазваше още повече петната.
— Къде ще ходя сега такава? — почти изплака тя и събу кънките.
— Аз съм виновен. Трябваше да спра още като усетих дупката.
— Не, аз съм си виновна, че се съгласих да минем през голямата локва. Как ще се прибера сега така по центъра?
— Еее... Нали си горе на колелото. Нищо няма да личи. Ако искаш да поседнем малко на спортната площадка, да поизсъхнеш?
— Ааа... не! Трябва вече да се прибирам!
— Както искаш! — смирено прие момчето и преметна кънките й на кормилото. — Качвай се. Ще заобиколим от другата страна.


--- сцена сто петдесет и седма ---

Спасови и гостите им вечеряха. Огнян и Веспасиана бяха приключили набързо и не присъстваха на масата.
— ... А откакто в началото на годината внедрихме Комплексната система за управление на качеството на базата на стандартизацията, продукцията ни получава оценка "1" на световно равнище. Това е високо признание за усилията на работещите. — Спасов отпи от виното.
— И това е благодарение на Лвовските колеги, чийто опит намери своята първа реализация сред нашия трудолюбив и амбициозен колектив. — вметна другарката Йосифова и попи устните си със салфетката. — Аз съм съвсем отскоро в завода, но изобщо не ми беше трудно да се присъединя към сплотения колектив. Някак от самото начало усетих, че нещата ще вървят гладко. Насреща си имах професионалисти, които горят за работата си. Да видим сега на декадата в Лвов идния месец, какво ново ще ни посочат като възможности съветските ни колеги.
— Каква декада? — попита Нелчето и погледна мъжа си. — Не си ми споменал, че ще ходиш в Съюза.
— Защото няма да ходя, затова не съм споменал. Ние с колегите оставаме тук. Другарката Йосифова ще води делегацията, а от това следва, че всичко ще бъде организирано по най-добрия начин. Тя е перфекционист в това отношение, познава в основи порядките на съветските колеги, а и владее до съвършенство езика. Иначе цялата преписка по внедряването на системата минава през мен, така че и аз, и Стоилов, и Енев сме наясно в най-дребни детайли с програмата за правилното следване на предписанията. Не виждам смисъл да се разкарваме чак до Лвов, за да ни кажат неща, които вече знаем. А и в делегацията е включен целият Окръжен Комитет на Партията. — Спасов се ухили многозначително на колегите си.
Стоилов и Енев, позачервени от алкохола, кимнаха заговорнически.
— Другарко Спасова, пилето е превъзходно! — другарката Йосифова потупа Нелчето по ръката. — Трябва непременно да ми дадете рецептата.
— Ах, моля ви, другарко Йосифова, наричайте ме Нели. Стига толкова официалности тази вечер. А рецептата взех от едно списание. Ще ви я напиша след вечерята.
— Разбира се, никакви официалности повече, наричайте ме Павлина. — съгласи се гостенката и отпи от чашата. — Разбрах, че дъщеря ви се увлича по музиката. Ще я дадете наесен в музикална школа, нали?
— Тя не е особено ентусиазирана, но мисля, че ще я склоним. Някак. Не зная точно как. — въздъхна Нелчето.
— Дааа... Хубаво е да посещава школата. Ще научи много. — също въздъхна другарката Йосифова.
— Павлина е учила пиано и в сърцето си крие невероятна любов към музикалното изкуство. — разказа им Стоилов.
— Ще ни посвирите ли тази вечер, Павлина? — попита Нелчето.
— Ооо... — зарадва се Другарката Йосифова. — С най-голямо удоволствие. Дано успея да си спомня нещо наистина приятно за слушане. Не съм свирила от години.


--- сцена сто петдесет и осма ---

Нелчето надникна в стаята на Веспасиана.
— Прибрано ли е? — попита дъщеря си, която редеше салфетките си на леглото. — Айде да прибереш салфетките, че ще дойдат гостите тук. Леля Йосифова ще ни посвири на пианото.
— Ей сега! — скочи момиченцето и заприбира салфетките в кутията им. — Тя истински музикант ли е?
— Не зная. Сега ще чуем. Хайде, водя ги.
Спасови и гостите им се настаниха в стаята на Веспасиана. Момиченцето се покатери на раклата. Нелчето и Огнян седнаха на леглото, а Спасов и двамата му заместници останаха прави с чаши коняк в ръцете.
Другарката Йосифова, с блестящи усмихнати очи и поруменяло от хубавото настроение на вечерта лице, седна на табуретката пред пианото, вдигна капака и ритуално погали клавишите. После кръстоса пръсти, направи няколко движения за поочупването им, пробва звука на пианото

и засвири.

Мелодията се разля безбрежна... Полюшна пердето на отворения прозорец и се понесе в спокойната вечер над улица "Нашедетска".
В стаята чашите на мъжете отразяваха лампата и пръскаха по полираното пиано причудливи светлинки с цвета на коняка. По лицата на слушателите оживя емоция — една и съща във всяко различно лице, изразяваща възхищение и преклонение пред великолепната музика.
Като насън Веспасиана слезе тихо от раклата и на пръсти се приближи до пианистката, като не сваляше очи от ръцете й. Закова се мирно, затаи дъх и заслуша.
...

--- сцена сто петдесет и девета ---
Жената удари последния акорд и свали ръце от пианото. Огледа се усмихната наоколо.
Цареше пълна тишина сред потопените в унес слушатели.
Неочаквано Веспасиана вдигна ръчички и прегърна жената.
— Много хубаво свириш! — каза й.
Удивена от жеста, пианистката също прегърна момиченцето и го погали по русата главичка.
— Искам да стана като тебе! — заяви детето.
— Ще станеш истинска пианистка, сигурна съм.
Всички наблюдаваха сцената мълчаливо и не смееха да помръднат.
— Искаш ли да изсвирим сега "Котешкия марш" на три ръце? Аз го мога. — предложи момиченцето.
— Искам! — жената стана и отстъпи мястото си на детето. — Давай, аз ще те следвам.
Веспасиана засвири с две ръце, а веднага след нея се включи и другарката Йосифова.
Аудиторията най-сетне излезе от вцепенението и весело се разшумя.
Край на двадесет и първа серия
  
  
Някои важни уточнения:
1. Случката от сцена сто петдесет и шеста е из живота на нашето другарче Anakin Skywalker,  разказана тук, в коментар #20.
2. Точно същата прахосмукачка "Чайка" може да се види в тази статия: "Електроуреди на пенсионна възраст".
3. В ролята на Партийната секретарка Йосифова - другарчето Pavlina Iossifova.  Само да припомня, че старият партиен секретар Махмурлиев беше преместен в лимонадената фабрика, а на негово място назначиха жена. Ето тук, в сцена сто двадесет и осма, за първи път се споменава за новата Партийна на завода.
4. Песента от предаването "Бързи, смели, сръчни" съм взела от тази статия.
5. Музиката в сцена сто петдесет и четвърта е Love's Theme на The Love Unlimited Orchestra.
6. Музиката в сцена сто петдесет и осма е трета част на Лунната соната в изпълнение на Daniel Barenboim.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (10 април 2011 09:46)
Ехаа! em_81 Ама само каква неделя, а? От самото начало.. слагам макароните и аз, прахосмикачката на Спасови много мощна, а возенето с колелото - ехеее! И подготовката за гостите - перфектна е. Нелчето равна няма! em_125 И аз искам рецептата за пилето! А другарката Йосифова! Другарката Йосифова свири наистина невероятно! И как само й отива да е партиен секретар



--------------------
 
 
№2 от: Цонка (10 април 2011 09:56)

Предаването "Бързи, смели, сръчни" задължително върви с акомпанимент на прахосмукачка. em_74  Това съчетание е неизменна част от звуците на моето детство
Как пък баш на най-интересните предавания майките се юрваха да чистят. em_102




--------------------
 
 
№3 от: Гергана (10 април 2011 10:10)

Ма точно така Цоне. Или ще ни събуди с бръмченето на прахосмукачката, или ще бръмне баш на най-интересното детско. Такива бяха и моите неделни утрини, хубави, уханни и усмихнати. Благодаря ти!em_2  Много ми хареса и сцената със събуждането на другаря Спасов. Не, не лицевите опори, татко лицеви опори не правеше, но по същия начин ме премяташе и въртеше във въздуда, а аз си умирах от кеф и от страх едновременно. И следваше "Айде пак! Айде пак! " ..." Стига вече де, изморих се. " em_47 em_49



Пропуснах да кажа, че съм възхитена от виртуозното изпълнение на другарката Йосифова. Ще трябва да си направят музикално събиране някоя вечер(стига това да не издразни Нелчетоem_7 ) на песни и танци на народите. Предполагам, че ще стане веселба.

 
 
№4 от: nikola13 (10 април 2011 11:04)

Много хубаво, браво Цоне! Всяка серия навява все хубави спомени...За пореден път се справяш отлично и заслужаваш похвала. Между другото като си пуснах едновременно прахосмукачката и "Бързи, смели, сръчни" усещането за онова време стана толкова реално, че сякаш беше вчера - вместо макарони обаче, предпочитам бухти със сладко от ягоди - нищо, че са пържени и по-вредни от макароните...em_2


 
 
№5 от: Simpra (10 април 2011 11:18)
Цитат: nikola13
вместо макарони обаче, предпочитам бухти със сладко от ягоди - нищо, че са пържени и по-вредни от макароните...
Че кой казва, че са вредни?! Само за сведение на въздържателите и пазещите диети искам да спомена (малко встрани от статията em_16 ) отново дядо ми, чието ежедневие включваше най-напред кафе със захар, после закуска задължително с нещо сладко - най често в една купа той забъркваше мед с масло и тази смес дебело мажеше върху филия хляб. После отиваше да си слуша радиото, но докато баба ми шеташе насам-натам из кухнята, той минаваше и си взимаше от бучките захар, а когато те бяха свършили (или баба ми ги укриваше, защото по принцип бяха за гостите) гребеше с лъжица от захарницата. На следващото надникване в кухнята опитваше отново от буркана с желето, който си седеше дежурен в долапа и нетърпеливо се оглеждаше кога ли ще стане готова поредната вкусотия, около която се суети баба (тава с баклавички или пък голяма печена палачинка на фурна). Иначе в събота той правеше палачинките на котлона и беше цар - той ме е научил да ги обръщам във въздуха, но това е друга тема. Ако нещото не беше готово, дядо ми се връщаше в хола, където хапваше един-два шоколадови бонбона. Той изяждаше по една кутия бонбони на ден, няколко бучки захар, няколко сладки филии, няколко други сладки парчета от нещо-си (кекс, тулумби... каквото) и до края на живота си остана с естествената си усмивка - имаше само няколко пломби.
Тъй че, кой каквото ще да казва, аз си знам, че насладата в тоз живот лекува всичко em_45 и никой не бива да отказва предложената му бухта em_9



--------------------
 
 
№6 от: Цонка (10 април 2011 11:30)
Цитат: nikola13
като си пуснах едновременно прахосмукачката и "Бързи, смели, сръчни" усещането за онова време стана толкова реално

em_74  Нали? em_91  Исках да докарам и пищенето на колелцата на "Чайката" /като се издърпа рязко/, ама не намерих звук, който да съвпада със спомените ми. Явно това пищене е... неповторимо.



--------------------
 
 
№7 от: Simpra (10 април 2011 11:41)
Цитат: Цонка
После кръстоса пръсти, направи няколко движения за поочупването им, пробва звука на пианото.
А кой всъщност пробва звука на пианото?



--------------------
 
 
№8 от: Цонка (10 април 2011 11:58)

Ми кой... em_116
em_107 Това е детска йоника. Имитира  различни музикални инструменти и звуци, по-точно 99 на брой и 15 ритъма.




--------------------
 
 
№9 от: Айви (10 април 2011 14:55)
  Както винаги си се справила невероятно, Цоне! em_125
  Аз по принцип много обичам стари български филми, но този ми стана особено любим! em_67

 
 
№10 от: nikola13 (10 април 2011 18:19)
Цитат: Simpra,
Тъй че, кой каквото ще да казва, аз си знам, че насладата в тоз живот лекува всичко em_45 и никой не бива да отказва предложената му бухта em_9

Ох Симпричке, ако знаеш само колко много приличам на дядо ти - чак до там, че премятам палачинкиem_2 , но за съжаление не мога да се похваля със здрави зъби, а колкото до това, че насладата лекува всичко - напълно съм съгласен, тъй че ще си хапна бухтите със сладко, а за гастрита - ще му мислим по-късно...em_108

 
 
№11 от: mchukanov (10 април 2011 18:38)
  Леля Йосифова на бииииис em_81  em_83 em_2
Цитат: nikola13
за гастрита - ще му мислим по-късно..

Колеее, пробвай да го лекуваш с ТОВА



--------------------
 
 
№12 от: Цонка (10 април 2011 18:47)
Цитат: mchukanov
пробвай да го лекуваш с ТОВА

em_75  em_75  em_75

А на захароядите препоръчвам едни диетични габровски шоколадчета без захар. Дето хем са без захар, хем сладкото ти сваля скалпа. em_122  И се разтапяш от удоволствие. И забравяш и за бухтички, и за палачинки.



--------------------
 
 
№13 от: tivesto (10 април 2011 18:58)
Ехаааа, чудна Партийна секретарка си имаме вече! А Махмурлиев да ходи да джурка лимонаТа!
Иииии, как ми се гледа "Бързи, смели, сръчни"! А тази прахосмукачка "Чайка" много я мразех! Все мене караха да чистя с нея! Е, по-добре вътре да чистя, отколкото да ме гледат как бъхтя с тупалката килимите пред входа...
Моя братовчед, който е доста по-голям от мен, върза с въже малкото ми колело "Пеперудка" и реши да ме тегли с неговото колело! Набира се нашия на педалите, развива голяма скорост и хич не поглежда назад какво става! В това време аз вече съм паднал на една страна и се влача по асфалта! Беше ми се протъркало кокалчето на крака, та един месец ходех на превръзки! А как болеше, когато се опитваха да махнат залепналата марля... Друго си е да се разминеш само с падане в локвата!

Никола, гастрита се лекува с котка, по възможност габровска! Всеки ден по един час да лежи върху корема ти и ще забравиш какво е това гастрит! Честна пионерска! em_20

Цоне, перфектна серия както винаги! БЛАГОДАРЯ! em_125



--------------------
 
 
№14 от: Цонка (10 април 2011 19:03)
Цитат: tivesto
гастрита се лекува с котка

После котката прихваща гастрит от тебе и следва обратната процедура: всеки ден по един час ти й лежиш върху корема.



--------------------
 
 
№15 от: mchukanov (10 април 2011 19:30)
Цитат: tivesto
гастрита се лекува с котка
  - с чай от опашката ли, Тивестооо em_46 em_11



--------------------
 
 
№16 от: nikola13 (10 април 2011 20:30)
Цитат: mchukanov,
Колеее, пробвай да го лекуваш с ТОВА <!--smile:em_1-->em_1

Чуканов - разбит съм em_109 em_109 em_109
Без думи ме остави бе човек, откъде го извади тоя доктор?em_111


Цитат: tivesto,
Никола, гастрита се лекува с котка, по възможност габровска! Всеки ден по един час да лежи върху корема ти и ще забравиш какво е това гастрит! Честна пионерска! <!--smile:em_20-->

Тихомире и аз бях отряден председател на времето, вярвам на честната пионерска дума, но не мога някак си да схвана терапията - ако може да я обясниш, моля те.

 
 
№17 от: tivesto (10 април 2011 21:18)
Никола, някои неща просто се случват и за тях няма обяснение! Моят тъст имаше големи проблеми с гастрита! Трябваше да спазва диета и се ограничаваше в яденето и пиенето! Пърженото просто му разказваше играта! Всяка вечер докато гледа телевизия, котката лягаше върху корема му! Сега няма и следа от гастрит! Може да яде и пие каквото си поиска! Никакви лекарства не е пил! Ето я котката с лечебните способности:



--------------------
 
 
№18 от: Pavlina Iossifova (10 април 2011 22:12)
em_75 em_75 em_75 Цонееее em_11

Тъъъъй, на разсвирването ще го докарам всякак, ама без ноти, след толкоз години и то на прима виста, мнооого се съмнявам, че другарката Йосифова ще докара такова изпълнение на Лунната соната, хаха. Пък знае ли човек, то в тая компания, а и след виното на Спасов... чудеса стават всякакви. em_72 Обаче, със Сиянчето следващия път искам на четири ръце да свиря!

Иначе в Лвов такава декада ще им устрои другарката Йосифова на сите другари, че свят ще им се завие. Спасов и инженерите ще има да съжаляват, че не са отишли. Абееее, Цоне, що не пошушнеш на Нелчето, че много й се ходи на нея в Лвов. Дай да я уредим по партийна линия em_12 Може и за обмяна на готварски рецепти. Ако знайш само какво говеждо с лук правят там, пък и туршиите им са безподобни! em_14 Чуден град, чудни кръчми, дори и съветските му магазини бяха много особени, щото по никому неизвестни пътища все вадеха по някоя полска модна дрешка. Просто я виждам Нелчето, захласната по рисуваните лвовски витрини!
А с леля Йосифова наистина ме уби! Четох го във влака и така се разсхилих, че хората наоколо започнаха да ме поглеждат с подозрение за психичното ми здраве em_46

Уф, ама тая "Чайка" явно на всички е била еднакво омразна. em_10 Нашата за моя огромна радост прояви тотален дефект още на първата година и докато купим нова минаха много години, та неделните ни утрини бяха тихи и спокойни. Затова пък татко няколкопъти е отвъртал тайно бушоните вечер (мама така и не схвана номера), за да не го тормози преди заспиване грохорта на пералнята. Ние със сестра ми на следваща такава утрин със затаен дъх чакахме маминото: "Чечооо, пералнята пак се развали" и неговото успокояващо: "Добре, добре, още днес след работа ще я оправя". Сигурна съм, че от всички неща в къщи, татко най-бързо оправяше "развалената" пералня.

Никола, подкрепям Тивесто за котките-лечителки. Не само гастрити, много са добри за всякакви стомашночревни заболявания, и дори за ревматични. Ама не всички котки са лечителки, то си е като с хората. някои ги бива, други - не



--------------------
 
 
№19 от: mchukanov (10 април 2011 23:17)
Цитат: tivesto
Ето я котката с лечебните способности:
снимай я цялата, де - да видим габровка ли е em_11 em_46



--------------------
 
 
№20 от: Цонка (10 април 2011 23:30)

Другарко Йосифова, em_74 em_74  em_74
Тя Нелчето има линия, по която може легално да замине с делегацията. Началникът й, другарят Стаменов, Председател на Общинския Народен Съвет, ще ходи със сигурност и може да я вмъкне в списъка. А жена му Сийка /онази с кръвното, дето Нелчето й даде шапката си в трета серия и за малко не стана беля/  не е жена, дето ще пропусне такъв хайманалък и ще ходи със сигурност. Тъй че...
Абе изобщо... Заформят се два автобуса екскурзианти, от които само ръководителката Йосифова има пряко касателство към завода и темата на декадата. em_122

П. П.  Аз взех да се навивам за Амбасадор. За Лвов де. Само там да не вземе някой да каже  "Ме уи" и после... КОНГРЕС у нас. em_69




--------------------
 
 
№21 от: tivesto (10 април 2011 23:31)
За повече подробности относно опашките на габровските котки, четете ТУК на трета страница! em_46



--------------------
 
 
№22 от: Anakin Skywalker (10 април 2011 23:35)
Цитат: nikola13
вместо макарони обаче, предпочитам бухти със сладко от ягоди - нищо, че са пържени и по-вредни от макароните...


Никола, аз пък предпочитам мекици, със сладко от зелени смокиниem_14

Цитат: Цонка
Нали? Исках да докарам и пищенето на колелцата на "Чайката" /като се издърпа рязко/, ама не намерих звук, който да съвпада със спомените ми. Явно това пищене е... неповторимо.


Цоне, нашата прахопищялка пък беше Omega - made in DDR и напълно си заслужаваше прозвището. Виеше, фучеше и свистеше не като реактивен самолет, а като ракета носител изстреляна от космодрума Байконур!!!em_74  Никакви бързи, смели и сръчни не можеха да се чуят, никакви разговори в стаята не можеха да се проведат докато ТЯ работеше...
Но аз си я харесвах и си чистех с нея. Служи ми вярно допреди 10ина години, когато най после беше заменена с енергоспестяваща еднодневка(сменил съм 4 оттогава)...em_76



--------------------
 
 
№23 от: катя милушева (10 април 2011 23:37)
Оставям си я за закуска!
Със сутрешното мляко с бискФитки:)))!

 
 
№24 от: Маргарита Василева (11 април 2011 00:10)
Еееех, ама как ми се гледа "Бързи, смели, сръчни"! И кънки ми се карат... Пък било то и с падане!
И аз имам едно велико падане-кръщение. Цяла седмица след това не можех да си прегъвам краката в коленете от жестоките рани. Още имам белези.
Цоне, чудесен начин за завършване на ваканцията! Благодаря ти от сърце! От утре - пак на училище!
Успешна седмица на всички!



--------------------
 
 
№25 от: anni (11 април 2011 19:04)
Ама и мен така ме премяташе баща ми като малка и много ми беше кеф.Сигурна съм, че и Цонка така са я премятали.Да ви кажа това е единственият сериал, който следя в момента и забелязвам, че от серия на серия става все по-музикален.Което много ме радва.



--------------------
 
 
№26 от: Цонка (11 април 2011 19:15)

Анни, точно така си беше. em_122Баща ми играеше в заводския футболен отбор и честичко вкъщи правеше разни гимнастики, за форма, а аз се възползвах. Най-обичах да ме катери на лоста за тупане на килими и да ме превърта. Все пак тогавашните татковци служеха тъкмо за това, нали? em_110




--------------------
 
 
№27 от: donaddt (11 април 2011 19:16)
Дру-гар-ка-та Йо-си-фо-ва!!! em_11 em_81 Хип-хип-ура!

 
 
№28 от: nikola13 (11 април 2011 21:41)
Цитат: Цонка,
Все пак тогавашните татковци служеха тъкмо за това, нали?

И днешните Цоне, и днешните...

 
 
№29 от: shturcho (12 април 2011 10:48)
Много ми стана приятно, припомних си едно време подготовката, когато ще идват гости вкъщи...

 
 
№30 от: isi (12 април 2011 14:26)

Цоне, благодаря отново! 
За последните няколко серии нищо не съм коментирала, но да знаеш, Цоне, че не всички деца пишат всеки път до "Милион и едно желания", обаче това не значи, че  не подскачат от радост, когато пак дават тяхното ДеЦко :)))
У дома си имаме ритуал вече - чета на глас сериите, долу-горе с "правилните" гласове :))), пускаме  цялото озвучение,  и двамата с мъжа ми се смеем от все сърце, преживяваме всички емоции, а понякога гласът ми потреперва и не успявам да довърша изреченията...




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!