Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Двадесет и четвърта серия "Запознанството" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
21-05-2011, 07:20 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
Двадесет и четвърта серия „Запознанството“

--- сцена сто седемдесет и осма ---

Под светлозелените корони на дърветата, нашарена от утринното слънце, се простираше уличката. Птичета извиваха глас и се щураха в градинките на къщите.
В един двор дребна превита на две бабичка стоеше подпряла глава на решетките на портичката и любопитно въртеше поглед в очакване. В едната ръка стискаше лаленце, а с другата се държеше здраво за металните пръчки.
Отначало се чуха детските гласове на немирниците, които разваляха строя и търчаха извън него размахали едри божури, знаменца и балони като големи фъстъчени шушулки. Блъскаха съучениците си, настъпваха момичетата по лачените обувки и често отнасяха по някой юмрук.
Забиха барабаните. Шествието се изля по цялата ширина на уличката.
Най-отпред се издигаха знамената гордо носени от стройни момчета и момичета, с ленти ОТЛИЧНИК на гърдите. Зад тях ― портретите на патрона на училището, на вожда и учителя и на Кирил и Методий следвани от лозунги „24 май“, „Учение“, „Труд“, „Жизнерадост“, „Дръзновение“ и „Слава на БКП“. Учителите търчаха след немирниците и раздаваха команди.
Гръмнаха фанфарите.
Момичетата наместваха панделките си, правеха „чадърчета“ с плисираните си поли и самоотвержено бранеха балоните от набезите на шегаджиите с топлийки.
Бабичката вдигна лаленцето и помаха на преминаващите.
Няколко деца я видяха и усмихнати отвърнаха на приветствието й.
Шествието елегантно зави наляво към булеварда, нетърпеливо да се влее в голямата манифестация в центъра на града.
Трам, трам, трам-трам-трам... Барабаните постепенно заглъхнаха.
Застлана с листенца от божур и разноцветни парцалчета от неопазени балони, уличката се усмихваше в майското утро, за сетен път изпратила своите отличници.


--- сцена сто седемдесет и девета---

В тази сцена се показват кадри от истинска манифестация от края на седемдесетте.
Акцентите:
Официалните лица на трибуната стоят надуто, с изпотени чела под яркото слънце. На фона на „Върви, народе възродени“, фанфари и барабани манифестиращите скандират: „Ка-пе-ес-ес-бе-ка-пе, Ка-пе-ес-ес-бе-ка-пе...“. Следва мощно „Урааа...“ Размахват цветя, балони и знаменца. Издигат лозунги. От високоговорителите окачени по стълбовете гърми патетичен глас, абсолютно неразбираем заради отзвука в околните сгради.
Онези на трибуната бършат официалните си лица в ръкавите на саката.
Отдолу прииждат още и още възторжени манифестиращи.
...


--- сцена сто и осемдесета---

Спасови се бяха подредили в края на централната улица. Притиснати от други родители зад ограничителните въжета пазени от милиционери, двамата очакваха да мине тяхното училище.
― Ето я Сиана! ― извика мъжът и вдигна „Смена“-та над главите на авангарда зяпачи. ― Сианааа... ― провикна се, но барабаните заглушиха вика му. ― Видя ли я? ― попита жена си. ― С лентата. ― гордост засвятка в очите на бащата.
― Да. ― радостно отвърна Нелчето. ― И къде зяпа в обратната посока. Нали им казахме, че ще сме от тази страна. Направи ли й снимка? Не виждам Огнян. Ти виждаш ли го?
Двамата си крещяха, за да се чуят сред грохота на манифестацията.
― Не. Хайде да слизаме надолу да ги посрещнем.
Спасов хвана жена си за ръката и я поведе през тълпата към края на центъра, където манифестацията се разреждаше.


--- сцена сто осемдесет и първа---

― Мамо, таткооо... ― Веспасиана изскочи от множеството. ― Имам лента! ― Изпъчи се пред родителите си.
― Браво! Браво! На татко момиченцето! ― мъжът вдигна детето и го целуна по бузката. ― Сега заради лентата ― награда ― кебапчета.
― Урааа... Нали на ресторант?
― Че как! ― ухили се бащата. ― Я се обади на другарката, че ще те вземем от тук.
― Добре.
Детето хукна и след малко се върна отново.
― Готово. Казах й. Аз видях батко чак ехеее... най-отзад.
― Да се изтеглим ей там и да го почакаме. ― предложи Нелчето и тримата намериха спокойно място встрани от разбеснелите се манифестиращи.
Огнян връхлетя, развихрен, с балон и дръжка от божур в ръка.
― Ние ще ходим с класа на лодките в езерото. ― задъхано обясни. ― Може ли малко стотинки? Мамо, вземи ми лентата.
― Я да те видя... Опаши си ризата! ― Нелчето извади топлийките, свали хартиената лента и я прибра в чантата си. ― После пак ще ти я закача, за да ви снимаме. ― Бръкна в портмонето и подаде на момчето няколко монети. ― Стигат ли?
― Стигат. ― взе ги Огнян и бутна балона в ръцете на сестра си. ― На! Да не го спукаш само. ― и хукна към Градската градина.
― В ресторанта ще ни търсиш, чу ли? ― извика баща му след него.
Момчето махна с ръка и се скри в тълпата.


--- сцена сто осемдесет и втора ---

Ресторантът край езерото беше пълен.
Спасови стърчаха насред откритата тераса и се оглеждаха за свободна маса.
― Ух как миришееее... ― възкликна Веспасиана и вирна нос душейки ресторантския аромат.
― Ей там, в дъното, има свободни места. ― посочи с глава един сервитьор, който в този момент прелетя край тях с пълна табла.
Тримата се отправиха в указаната посока.
Масата с осем места беше заета от мъж и жена.
― Добър ден! Честит празник! Свободно ли е при вас? ― попита Спасов.
― Честит празник! Заповядайте. ― покани ги любезно мъжът. ― Ние всъщност чакаме още някого.
― И ние не сме в пълен комплект. Общо сме четирима. ― обясни Нелчето.
― Настанявайте се! ― усмихна им се сърдечно непознатият мъж, който се почувства нещо като домакин на масата.
Докато възрастните се подреждаха, Веспасиана се лепна за парапета на терасата и заоглежда езерото.
― Мамо... Виж, батко с лодката... Пълна е... ― извика момиченцето и замаха към един от многото плавателни съдове, които се поклащаха насред зелената вода. ― Батко, баткоооо...
Гребецът я видя и вдигна едната лопата за поздрав. Лопатата изсипа езерна вода над главите на децата и момичетата се разпищяха. Лодката силно се залюля и писъците се усилиха.
Едно от момичетата вътре вдигна ръка и помаха към терасата. Жената от масата на Спасови отговори на поздрава.
― Това е дъщеря ни. ― обясни на непознатите.
― А гребецът е синът ни. ― уточни гордо Спасов.
Четиримата се заразглеждаха с нескрито любопитство.
― Ами да! ― възкликна Нелчето и се обърна към жената. ― Сторихте ми се позната още като ви видях. От родителските срещи. Ние сме родителите на Огнян Спасов. А вие?
― На Елеонора. Елеонора Чанева. ― радостно обясни майката на момичето.
Мъжете едновременно подадоха ръце над масата.
― Вие тогава сте майор Чанев!..
― А вие тогава сте другарят...
― Да...
― Много ми е приятно.
― На мен също...
― Много...
― Приятно...
― Колко неочаквано...
― Каква случайност...
Веспасиана стоеше до ъгъла на масата и удивено наблюдаваше как възрастните кръстосват ръце един през друг, здрависват се, повтарят имената си и говорят развълнувано...


--- сцена сто осемдесет и трета---

Сервитьорът взе поръчката и се мушна във вратата на ресторанта.
Спасов се обърна към майора:
― Знаете ли, нашият син от известно време е решил да става военен пилот. Като вас.
― Така ли? ― понаду се майорът искрено зарадван. ― Браво на него!
― Само че, щом заприказва за това, майка му веднага отклонява темата. ― разсмя се Спасов и потупа Нелчето по ръката.
― Ами да. ― съгласи се тя и с поглед потърси подкрепа от майоршата. ― Бях толкова спокойна, докато искаше да става каубой, водопроводчик и фотограф... А сега...
Майоршата кимна с разбиране.
― Вашият син е чудесно дете. Нора ми е разказвала. Според нея няма по-добър от него в училището ― нито в игрите, нито в учението, нито в отношението му към другарчетата.
Спасови се разтопиха от комплимента.
― Хубаво е, че децата все още споделят с нас. ― каза Нелчето.
Сервитьорът поднесе салатите и аперитива.
Веспасиана напусна парапета на терасата и се присламчи към масата.
― Мамо, кога ще дойдат кебапчетата? ― попита детето и седна до майка си.
― Скоро. Гладна ли си вече?
― Не, ама кебапчета ми се ядат много. А! Ето ги.
― Ами! Чак толкова скоро... ― усъмни се Нелчето.
― Не кебапчетата... ― разхили се Веспасиана. ― Батко и Нора.
Всички се обърнаха към входа на терасата, откъдето се зададоха момчето и момичето.


--- сцена сто осемдесет и четвърта ---

Двамата се запътиха към масата, където седяха родителите им.
― Ми баща ти защо не е с униформа? ― попита Огнян.
― Е, той не ходи постоянно с униформата. Понякога е цивилен. ― обясни Елеонора.
― Жалко. Щях да я разгледам отблизо. Аз съм виждал и други униформи на летци, ама исках да видя и неговата...
Стигнаха до масата, където възрастните ги приветстваха.
Огнян се изпъна като пружина пред майора.
Мъжът го изгледа строго отгоре до долу, а очите му се смееха добродушно. Стана и му подаде ръка.
― Здравей, юнак!
― Здравейте... ъъъ... другарю майор! ― момчето понечи да отдаде чест, но размисли и прие подадената ръка.
Възрастните се разсмяха тихичко.
Огнян не се смути. С възхищение гледаше летеца, заради когото се беше отказал да става фотограф.
Майорът здраво раздруса ръката му.
― Изглеждаш по-голям за възрастта си. И много сериозен. Браво! Сигурно си отличник.
― Тъй вярно, другарю майор. ― ухили се широко момчето.
― А къде ти е лентата? ― строго попита мъжът и сбърчи вежди.
― В чантата на мама. ― докладва кратко и ясно, като посочи с глава.
Възрастните прихнаха в един глас. Този път и майорът не се сдържа.
― Добро решение! ― похвали момчето. ― Виж лентата на Нора на какво прилича! Хайде, сядайте да се чукнем за празника.
Децата се настаниха, наляха им лимонада и двете семейства вдигнаха наздравица за тримата отличници и тяхното светло бъдеще.
Върбите, разпуснали разкошни коси над зеленото езеро, се оглеждаха горделиво в огледалото му и игриво закачаха преминаващите под тях лодки.
Сервитьорът поднесе препълнените чинии кебапчета с гарнитура, топлите питки „Мечка“ и елегантно отвори бутилка вино.
Отличниците с огромен апетит се заеха с обяда.


--- сцена сто осемдесет и пета ---

― Ох! Не мога повече. ― Веспасиана остави вилицата и се хвана за корема.
― Че ти всичко си изяла. ― констатира баща й.
― Ми да. Ама сега не искам да ми поръчвате допълнително. ― После може още две кебапчета, като се върнем. ― заяви детето и се смъкна от стола.
Застана до Огнян и го побутна.
― Хайде!
― Какво?
― На виенското.
Момчето прошепна на ухото на сестра си:
― Ние ще ходим само с Нора.
― Ааа... Да-да! ― нацупи се Веспасиана. ― Снощи нали ми обеща да се возим след манифестацията!!!
― Ама тогава не знаех, че ще срещнем техните на Нора. ― продължи шепнешком момчето. Веспасиана се замисли.
― Вярно. Ама ти първо на мене обеща. ― момиченцето също зашепна.
― С тебе друг път.
― Какво си шушнете там? ― попита Нелчето. ― Я кажете да чуем и ние.
― Ще ходим на виенското колело. ― обяви Веспасиана радостно, а батко й я смушка.
― Знаеш каква е блъсканица сега там, не е за малки деца. ― обясни й наставнически той. ― Само големите ходят. Даже може и ние да не се уредим.
― Ако и татко дойде ― ще се уредим.
― А! ― Спасов отпи и остави чашата си на масата. ― Виж това е добра идея. Да се изсипем всички на виенското.
― Дааа... Чудесна идея. Само да не бяхме яли толкова много... ― въздъхна майоршата.
― И пили... ― допълни Нелчето. ― Е, ако се поразтъпчем малко преди това...
― Ааааа... Не! ― провлачи тежко майорът. ― На мене ми става лошо на въртележките.
Цялата компания го зяпна и само секунда по-късно избухна в луд смях.
― Наздраве, другарю майор! ― не спираше да се смее Спасов.
― Наздраве, другарю директор!
Зачервени и развеселени възрастните за пореден път вдигнаха наздравица.
Трите деца напуснаха терасата на ресторанта и се отправиха към въртележките.


--- сцена сто осемдесет и шеста ---

Въртележките лудуваха под музиката и детските гласове. Майки и татковци ги следваха в скоростна надпревара с каляските и кончетата яхнати от наследниците им. Пищяха свирките на балоните, гърмяха самите балони, всеки някого буташе, търсеше, зовеше... Цветовете се сменяха шеметно. Идваха червено, синьо, жълто, бяло, зелено и бързо се скриваха, за да се появят отново след миг. Пухкави детски ръчички стискаха фунийки с крем, захарен памук или петлета... Тарикати с буйни перчеми плюеха слънчогледови люспи и подвикваха на ученичките. Току избухваше детски плач, моментално заглушен от детски смях... Ухилен хлапак, стиснал здраво баща си за косата, гледаше на нещата отвисоко, а слънцето се отразяваше в бебешкото му личице с розови бузки.
Под виенското колело се виеше четирилентова опашка. От кабинката слязоха четири деца и мъжът отговарящ за колелото подкани следващите желаещи да се качват.
Огнян бързо скочи вътре и издърпа сестра си и Елеонора от тълпата.
― Още един да се качва... ― извика към чакащите онзи от колелото.
Нямаше желаещи да се возят сами с непознати в една кабинка.
― Още един да се качва... ― повтори.
Застанаха пред кабинката момче и момиче.
― Влизайте. Ще се сместите.
Момчето бързо се настани до Огнян, но момичето нацупено се поколеба.
― Ооох... Може да повърна. ― изхленчи в този момент Веспасиана. ― Батко взе ли ми торбичка?
― Забравих.
Непознатата хвана приятеля си за ръка и го измъкна от кабинката.
― Да изчакаме следващата. ― каза му.
Колелото се завъртя и намести на позиция следващата кошничка.
― Браво на тебе! ― Огнян похвали сестра си. ― Как само се сети да ги прогониш ― доволно разположен на седалката срещу двете момичета, простря ръце по облегалката. ― Добре, че я взехме с нас. ― смигна на Елеонора.
Тя с безпокойство заразглежда Веспасиана.
― Ти наистина ли може да повърнеш? ― попита я плахо.
― Тц! ― ухили се с беззъбата си уста момиченцето. ― На мене не ми става лошо на въртележките.
― Браво тогава! ― успокои се Нора и зарея поглед над множеството долу.
Кошничките на виенското колело подмениха изцяло пълнежа си и то най-сетне се завъртя с пълна скорост.
Щастлива Веспасиана се държеше здраво за дръжчицата отстрани и правеше кисела физиономия всеки път, когато кабинката слизаше надолу.
Огнян се оглеждаше на всички страни и не спираше да се върти на мястото си, като клатеше кабинката.
― Ехеее... Гледайте чак къде се вижда. ― посочи той на момичетата, когато бяха най-горе. ― Това колело май е по-високо от миналогодишното.
Подобно на Веспасиана, Елеонора присвиваше очи при всяко слизане и поемаше дъх при всяко издигане.
Двете стискаха мълчаливо дръжчиците с две ръце.
― Това е най-хубавият двайсет и четвърти май! ― възторжено възкликна Огнян.
Елеонора направи опит да му се усмихне мило, но в момента кабинката слизаше надолу и тя сбърчи носле.
― Вижте! Ето ги нашите ей там. ― момчето посочи към алеята идваща от ресторанта. ― Еееейиии... ― замаха той.
Четиримата възрастни наближиха колелото, видяха децата и замахаха радостно.


Край на двадесет и четвърта серия

Някои важни уточнения:
1. Консултант по въпроса дали на един летец му става лошо на виенско колело ― другарчето Anakin Skywalker. Благодарности!
2. Мелодиите в серията са в изпълнение на Santana, Pan Atlantic Sound Orchestra и Franck Pourcel.
3. Тази серия е моето пожелание към махалата за един великолепен двадесет и четвърти май!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (21 май 2011 10:00)
Цонеее, их че ми стана едно кирилометодиевско, балонено-кебапчено-лентоотлично... Бягам към лодките, за виенското не ме чакайте, и на мене ми става лошо. Ех, бе тая Сияна, как й идват на ум :) Пък моя татко е на работа, затова с мама, леля Иванка, приятелката ми Полина и малките ще ходим след лодките на сладолед в "Глинените гърнета". Ако Сиянчето иска, да дойде и тя след виенското, хем да остави малко батко си и Нора да си поприказват насаме :)



--------------------
 
 
№2 от: Цонка (21 май 2011 10:26)
Павлинкеее... Цялата компания идва на сладолед в "Глинените гърнета"!  em_98 х7



--------------------
 
 
№3 от: Simpra (21 май 2011 10:27)
Тъкмо навреме! Този път не изпуснах началото - хванах и надписите даже em_9 Цоне, благодаря ти за това голямо слънчево утро. Сега въздухът наоколо е някак празничен и наситен с важност (исках да кажа тържествен). em_125



--------------------
 
 
№4 от: Айви (21 май 2011 15:51)
Благодаря ти, Цоне за прекрасната серия!!! em_82
  След 90-те години вече не мога да "почувствам" 24 -ти май. Но като прочетох тази серия отново го "усетих". em_2 Манифестацията, училищният оркестър, плисираните поли, балоните, божурът, бабичката, която гледа, обедният ресторант... всичко е както си беше!
 Не знам защо учителите винаги изискваха да носим божур на 24 - ти май? Една година нашият вече беше прецъфтял и баба "обърна" махалата да ми търси.
 
Онези на трибуната бършат официалните си лица в ръкавите на саката.

em_109 em_109 em_109
 
Щастлива Веспасиана се държеше здраво за дръжчицата отстрани и правеше кисела физиономия всеки път, когато кабинката слизаше надолу.
- Това съм аз! em_116
Даже си имах израз за тази ситуация: "Все едно ме удрят с метлата по главата". em_76 Не знам от къде ми е хрумнало, след като никой не ме е удрял по този начин. em_11
 Искам по-скоро нова серия-аааа! em_115

 
 
№5 от: Dolli (21 май 2011 20:36)
Цоне,
сигурна ли си, че си само отряден председател, бе човек?
Имаш стил на сценарист от класа!!!
Благодаря ти много, много, много!
На мене нито ми прилошава на люлки, нито някога съм имала лента "отличник", нито съм брала божур,  и пак се видях в калабалъка на манифестацията em_81

btw имаше едни полички от бял или червен сатен, които в прогимназията ни даваха да обличаме когато ни избираха за гимнастички на манифестацията. Много се кефех!
Чааак сега разбрах, че всъщност съм била мажоретка, бе Цоне!!!




--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (21 май 2011 20:41)
Много настроение, весел шум и майски аромати ме завладяха, ех Цоне! em_81


 Да ви е честит 24-ти май на всички ВИ!

 
 
№7 от: Цонка (21 май 2011 20:54)

Ееех, деца, толкоз се радвам, че ви доставих радост... em_125
Ето тук - чудесната статия на Дани за манифестациите, с много снимки и много емоция. А в продължението на статията за манифестациите, ето тук, Дани е описал много весела случка с един липсващ гълъб пред трибуната. em_74

Иначе тази серия - това е моят спомен за празничния ден - 24 май. С музиката и ароматите... С моите емоции... 

Айви, цял ден разсъждавам над "проблема" с метлата.  




--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (21 май 2011 21:14)
В един двор дребна превита на две бабичка стоеше подпряла глава на решетките на портичката и любопитно въртеше поглед в очакване. В едната ръка стискаше лаленце, а с другата се държеше здраво за металните пръчки. 

Това ще да е някоя възрастна учителка, познах ли Цоне!?

 
 
№9 от: Цонка (21 май 2011 21:21)

Кате, не се бях замисляла, защо бабичката не пропуска манифестация и всеки път чака с нетърпение да се зададе шествието откъм училището. Идеята ти е чудесна! em_2 

Доли, имам снимка на едни "мажоретки" в предучилищна възраст, в сини сатенени роклички с жълти якички. Красота! Снимката е миналогодишна де... em_126  И на едни други - в бели роклички - като лебеди.




--------------------
 
 
№10 от: Айви (22 май 2011 00:29)
 Кате, и аз намирам, че  идеята ти за бабата - учителка е чудесна, но в нашия квартал всяка втора баба излизаше на оградата да гледа манифестацията. Някои имаха внуци сред манифестиращите, други - показваха как манифестират какичките и батковците на по-малките си внучета, които още не ходят на училище, но имаше и баби, които просто излизаха да погледат и да ни се порадват.
 Цоне, изобщо не се бях сещала за тази метла, докато не прочетох серията. Сега като се замисля може точно преди да се кача на виенското колело да съм гледала някое филмче за Баба Яга. em_75

 
 
№11 от: nikola13 (22 май 2011 23:38)

Дааа, на 24 май пак ще манифестираме, но уви - не е тази манифестация, която ни припомни Цонето...А така ми се доядоха от Онези кебапчета - истинските, с кимиончето, сочни, топли, вкусни, че чак забравих за знамето, строя, лентите  и фанфарите...
Благодаря ти Цоне, че пак ме върна в оня хубав детски свят...em_125


 
 
№12 от: Маргарита Василева (23 май 2011 01:23)

Ееех! Много празнично! Благодаря ти, Цоне!
Честит празник на всички и най-вече на тези дечица, на които се е сбъднала мечтата да станат учители!
em_121




--------------------
 
 
№13 от: shturcho (23 май 2011 22:31)

За мен след манифестацията задължително следваше откриване на плажния сезон. И в дните преди празника винаги залепвах за времето, за да разбера колко градуса е морската вода. Има ли осемнадесет - значи къпане на воля!

И аз като Никола, за кебапчетата, сега в 22:30 както ми се спи, къде да търся кебапчета :), то така си описала тази ресторантска атмосфера. И си представям ресторанта на езерото в Добрич, ех, че хубаво голямо езеро... и върби и жабки и всякакви екстри.


 
 
№14 от: anni (24 май 2011 09:53)
Знаех си аз , че точно днес трябва да си изгледам сериала.Много цветно и пъстро ми стана, много истински се почувствах, абе като на празник.Благодаря ти ,Цоне, че внесе този радостен шум у дома.След манифестациите задължително със съучениците обикаляхме сладкарниците в Плевен,както си бяхме в поли и бели блузки, прибирахме се чак привечер в къщи.Иии, виенското...Какво удоволствие имаше  само в това да летиш, да летиш (ама как така на другаря пилотен майор му става лошо, сигурно е от годинитеem_11 ). 



--------------------
 
 
№15 от: Цонка (24 май 2011 10:08)

Хехехе... Човекът просто демонстрира чувство за хумор. em_44 
Като питах Жорето Скайуокър дали на един военен летец му става лошо на виенското колело, само дето не ми отскубна опашките с панделките барабар, задето задавам... ъъъ... такива въпроси. em_110 
Хайде, деца, прекарайте си весел празник с въртележки и кебапчета, с хубава музика, много слънце и усмивки!!! em_49 em_98 




--------------------
 
 
№16 от: Гергана (24 май 2011 10:16)
Честит празник, мила Цоне! Вземай знаменцето в ръце и бегом на манифестация!

 
 
№17 от: Цонка (24 май 2011 10:24)
Гери, веднага след манифестацията отиваме на лодките. Ще се возим и ще се пръскаме с езерна вода.
Ако знаеш как ми стискат лачените обувки... em_113



--------------------
 
 
№18 от: Anakin Skywalker (24 май 2011 13:05)

Цитат: Цонка
веднага след манифестацията отиваме на лодките. Ще се возим и ще се пръскаме с езерна вода. Ако знаеш как ми стискат лачените обувки...


Момиченца, къде сте хукнали без мен???em_130
Или да взема водния пистолет и да да ви напръскам още преди да сте се качили на лодките em_45 .... Цоне, защо не обу сандалките ами се мъчиш с тези лачени обувки???
(като Незнайния войнem_73 ).....

П.П. Честит празник на всички герои от филма!!!em_83




--------------------
 
 
№19 от: Anakin Skywalker (25 май 2011 13:02)

Цитат: shturcho
За мен след манифестацията задължително следваше откриване на плажния сезон. И в дните преди празника винаги залепвах за времето, за да разбера колко градуса е морската вода. Има ли осемнадесет - значи къпане на воля!


Щурчо, ето за това винаги съм ви завиждал благородно...:em_49: :em_50:




--------------------
 
 
№20 от: isi (25 май 2011 21:06)
Ех, Цоне, благодаря ти за Празника! em_2



--------------------
 
 
№21 от: GalkaBalka (30 май 2011 13:43)
Лелеееее колко много имам да наваксвам! Но ще е голямо удоволствие. Това е като да успееш да изчакаш да ти се насъберат колкото може повече серии на любимият сериал и накрая да изгледаш всичко наведнъж. Ще бъде вълнуващо! :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!