Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Септември 2019 (2)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Четиридесет и трета серия "Наблюдение" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
22-04-2012, 11:20 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
четиридесет и трета серия „Наблюдение“


--- сцена триста петдесет и трета ---

― Тихооо! Тихо! ― застанала на пътеката в средата на автобуса, учителката запляска с ръце, опитвайки се да въдвори ред сред второкласниците.
― Другарко, това ли е краварникът? ― чу се гласчето на слабичко момченце отляво.
― Овчарник бе, Стойкооо... ― поправи го момиченце с панделки и го тупна силно по главата с длан.
― Не е овчарник ма, Благодаткеее! ― обърна се назад Стойко и заплаши момиченцето с юмрук. ― Вътре живеят крави. Като тебе!
― И магарета като Стойко! ― разкикоти се Благодатка и се измъкна от седалката на пътеката, за да избегне полетялата към рамото ѝ ръка на Стойко.
― Моля другарко, кози има ли? ― провикна се някой от галерията на автобуса.
― Ами пилета?
― Имало елени ― червени ― специални някакви, за филе „Елена“ ― съобщи на висок глас дебеличко момченце и се заоблизва.
― Ай стига лъга! ― отряза го друго дете.
― Абе татко ми каза! И даде честна пролетарска... ― скочи онзи.
― Да-да!..
― Виждал ги е даже!.. ― почервеня дебеличкото, стисна юмруци и се приготви да отбранява пролетарската чест на баща си.
Децата млъкнаха, не смеейки да спорят повече, и другарката улови момента:
― Така! Слизаме тихо и се подреждаме по двама. Минаваме през портала на стопанството.., Стойко, ще те опердаша, а там ни чака председателката другарката Софка Душманска, която ще ни разведе навсякъде, където има интересни за разглеждане неща. Няма да пипате, няма да се отделяте от другарчетата си, няма да влизате при животните, няма да ги дразните и да си подавате ръцете към тях...
― Кравите хапят ли? ― долетя въпрос някъде иззад гърба на другарката.
― Не хапят! ― отбеляза тя. ― Те са кротки и културни животни, каквито трябва да бъдете и вие. Но за всеки случай се дръжте далеч. Разбрахме ли се?
― Разбрахме се... другарко... Хаджигенчева! ― издекламираха в хор децата.
Учителката слезе от автобуса. Децата, облечени официално ― с чавдарски униформи ― се измъкнаха след нея и се подредиха в колона по двама пред портала. Групата стоеше красиво и искреше със сините връзки върху бели ризи на фона на кафяво-зеления пейзаж на стопанството, което ги посрещна с Добруджанско хоро, звучащо от сивия продълговат говорител, окачен на стената на портала.


--- сцена триста петдесет и четвърта ---

По стълбите на ниската измазана с хоросан постройка, залепена за портала на стопанството, слязоха двуметров мъж в костюм и една жена ― кръгла като земния глобус, късо подстригана и къносана с „Рубина“.
Четиридесет и трета серия "Наблюдение" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
― Аман от техните банкети! ― викаше жената. ― Три млечни съм изписала заради тях само от началото на годината. Ми аз план гоня бе, Чапразов! То да не става тъй ― пиши я Софке за месо, пък после, мисли му, Софке, и се оправяй с началниците отгоре. Край! Нямам повече животни за кόлене! Да си намери Ташкънов от друго място кюфтета за бала на сина си.
― Ама Софке, виж сега... ― започна мъжът.
Жената вдигна накичената си със седем златни пръстена ръка, която изпъната стигаше едва педя над главата ѝ, и я размаха:
― Аз казах ― край! Каквото имах за кόлене съм го предала на „Родопа“ още в края на първото тримесечие. Телетата в осма са още малки, тях не ги давам. На Ташкънов пък хептен! Върви му намери прасе!
― Не ще прасе...
― Кат' не ще, 'ко ще! Кого си мисли, че баламосва той с празни обещания! Втора година чакат мойте ― дъщерята и зетят ― апартамент. Знаеш ли за туй време що банкети му подредих с мезета от мойте крави? А?.. Че аз тоз апартамент все едно три пъти съм го купила. Ма те горе наяждане нямат! Само за едната пукница и за едното удоволствие мислят! И дай, дай, дай!... Аз кравите си вече не давам! Те са ми дъщери! Тц! Не давам!
Жената се беше разярила дотам, че цветът на лицето ѝ се сливаше с къносаната ѝ коса.
― И хич не идвай повече да ме кандърдисваш, щото ми събираш границите! Чуваш ли?
Мъжът излезе ядосан през портала, разбута децата, отключи черната Волга, паркирана до пътя, седна вътре, запали и рязко потегли.
― Началници! Софкините крави ви се усладили, да ви котките ядат! ― изсумтя ядно глобусовидната жена, изтри челото си с ръка, пое дълбоко въздух, залепи под носа си широка усмивка и един метален зъб горе вляво блесна на предиобедното слънце.
Приближи до групата деца:
― Добър ден, деца, другарко Хаджигенчева! Добре дошли на наблюдение в нашето стопанство! Заповядайте!
Децата, станали неволни свидетели на разправията, огледаха със страх жената и мълчаливо я последваха, стараейки се да не издават и най-малък шум, за да не предизвикат гнева ѝ.


--- сцена триста петдесет и пета ---

Председателката Душманска ги поведе към дълга бяла сграда и като същински екскурзовод в Лувъра заразказва:
― Кравата е станала домашно животно преди повече от десет хиляди години. Тя произлиза от дивото говедо, наречено още тур. Той се отличавал с едър ръст и буен нрав. Рогата на мъжкия тур били дълги и остри. Никой не смеел да го нападне, защото бил свиреп и опасен. Турицата, тоест дивата крава, била по-дребна на ръст, с ръждивокестенява козина ― жената направи пауза и намести рубинената си коса с елегантен, според възможностите ѝ, жест. ― Туровете били обект на лов и броят им постепенно намалявал. Последната дива крава умряла в Полша през 1627 година...
Другарката Хаджигенчева прихна.
Председателката на стопанството я изгледа строго и продължи:
― Оттогава този вид изчезнал от лицето на земята.
Другарката Хаджигенчева се засрами.
Групата влезе в дългата бяла сграда с многобройни прозорци и пое по пътеката между двете редици боксове, в които кротки крави обръщаха към посетителите любопитни физиономии.
― Малеее... как миришеее! ― каза тихичко Веспасиана на другарчето си и сбръчка носле. ― На амоняк.
― Какво е амоняк? ― прошепна другото момиченце.
― Баба го държи в лимонадено шише и като ме ужили веднъж оса, ме намаза. Как мирише обачее... Като тука. И на топъл кекс, и на тоалетна с дупка. Баба не дава да мириша амоняка в шишето, защото можело да се задуша. Аз обаче един път го помирисах...
― Хийии! Задуши ли се? ― стресна се момиченцето.
― Да. Ама за малко ― обясни Веспасиана. ― После татко ми се кара и каза, че не може да си пъхам носа навсякъде. Ако искам да помириша нещо непознато, трябва да правя ето така...
Веспасиана замаха с ръчичка пред носа си.
― Ааааа... ― другото момиченце също замаха с ръчичка.
― Тихо! Мирелке! Веспасиана! ― предупредително вдигна пръст другарката Хаджигенчева.
― Много мирише, другарко! ― довери ѝ шепнешком Веспасиана.
― Не дишайте през носа и няма да ви мирише. Дишайте през устата. Ето така...
Другарката отвори начервените си устни и вдиша дълбоко, доставяйки на дробовете си щедро количество въздух, като в свежо майско утро на връх Рожен.
Учениците повториха процедурата според указанията на учителката си. Няколко деца се задавиха и се закашляха.
Председателката спря групата насред помещението и всички я наобиколиха.
― Днешните говеда, деца, са различни по външен вид. Като вас. Пъстри и едноцветни, дребни и едри... ― подсили казаното, поставяйки ръка съответно на главите на Стойко и на дебеличкото момченце, любител на филе от елени. ― Най-едри са месните породи. Нашенските породи ― сивото искърско и късорогото родопско говедо са със смесено предназначение. Чрез кръстостването им с чуждестранни породи, техните качества са подобрени много.
― Моля, другарко! ― вдигна ръка Мирелка.
― Въпрос ли имаш, моето момиче? ― погали я по главичката другарката Хаджигенчева.
Момиченцето кимна и каза:
― Как става кръстосването на породи?
Другарката Хаджигенчева се опули и погледна смутено председателката, която на свой ред ѝ хвърли възмутен поглед, и каза:
― Ама как е възможно учениците ви да не знаят такива прости неща!?!
― Аз знам! ― обади се същото онова дебеличко момченце с баща пролетарий. ― Слагат нашите породи в единия край на една поляна, а в другия край слагат чужбинските породи. Някой им изсвирва и двете породи хукват една срещу друга, за да си разменят местата и... като се пресекат.., като се разминат де, това значи, че са се кръстосали. Трябва да внимават обаче да не се сблъскат, докато се кръстосват, защото тогава не се смята...
Децата се закикотиха.
― Какво? ― развика се дебеличкото. ― Точно така става! Вуйчо ми каза... Той е виждал...
― Достатъчно! ― спря го мило другарката Хаджигенчева. ― Кръстосването на две различни породи има за цел да се получат животни с по-добри вкусови качества и по-голяма издръжливост. Нали, другарко Хайдушка?
― Душманска, искате да кажете! Точно така! ― потвърди председателката и поведе децата напред.
Веспасиана и Мирелка изостанаха от групата.
― Аз целта разбрах каква е, ама пак не ни казаха, как точно става кръстосването на породите ― прошушна Веспасиана, а Мирелка вдигна недоумяващо рамене и хукна да догони останалите.


--- сцена триста петдесет и шеста ---

Веспасиана остана да разсъждава. Подпряна с ръка на един от боксовете, загледана след групата с отнесено мъдро изражение на лицето каза на глас:
― Как така се получават животни от разминаване на породите на поляната?..
Муууу...
Кравата от бокса, на чиято преграда се беше подпряла Веспасиана се обади, за да я информира за присъствието си и бутна с влажната си муцуна ръчичката на детето.
Веспасиана се стресна и отскочи назад. Загледа кравата, която подаде глава извън преградката. Животното наблюдаваше момиченцето с топъл поглед.
То изтри ръката си в плисираната пола и плахо се приближи до кравата.
― Олигави ме!.. ― заоглежда я любопитно. ― Имаш брада! И кожена муцуна... И сополи... Не те ли къпят тука?
Муууу...
Детето отново се отдръпна.
― Ама гласище... ― разхили се и се върна при бокса. ― И какви мигли... Като на принцеса. Даже си много красива... Ти българка ли си или чужденка? Приличаш ми повече на българка. Аз имам един котарак, малко шантав. Чист българин. Роднина е на Мирелкината котка. Ти излизала ли си някога от тази стая?
Муууу...
― Навън е много хубаво. Трябва да се разхождаш по-често на чист въздух.
Детето се наведе и вдигна няколко сламки от хранилката долу. Тикна ги в муцуната на кравата. Животното прие подаръка и задъвка с кръгообразни движения.
― Знаеш ли, че си на течение? ― огледа се момиченцето. ― Баба не ми дава да стоя на течение, за да не настина. А като настина, първо ми опява, че съм пила студена вода след физическото, после, че съм бесняла по престилка в голямото междучасие и накрая, че съм стояла на течение изпотена. На тебе така ли ти опяват?
Кравата измуча и поклати глава.
― Тук все пак не ти е много лошо. Пълно е с такива като тебе... И е светло... Само дето много мирише, но сигурно си свикнала... Ако постоя по-дълго, сигурно и аз ще свикна...
Момиченцето се разправяше с кравата и ѝ поднасяше сламки, когато другарката Хаджигенчева с припряна крачка се върна от другия край на обора и извика:
― Веспасиана! Къде се мотаеш? Я се дръпни от животното! Хайде, излизаме!
Момиченцето бутна за последно няколко сламки в устата на новата си приятелка и заговори бързо:
― Сега трябва да тръгвам. Обаче ще се върна, да знаеш. Ще дойда пак да те видя и да те нахраня. Ще помоля татко да ме доведе. Даже ще го питам, дали може да те изведем на разходка. Чу ли?

Кравата изплю сламките, притвори недоверчиво едното си око, а другото втренчи в момиченцето.
― Не ми ли вярваш? ― вдигна вежди детето. ― Аз ти запомних номера ― 606.
― Сиана! ― извика нетърпеливо учителката.
― Ей сега! ― махна ѝ детето и пак се обърна към кравата. ― Довиждане! Ще се видим скоро, да знаеш! Честна чавдарска! ― повдигна крайчеца на синята си връзка и го целуна, после хукна през обора към другарката Хаджигенчева.
Кравата я проследи с поглед и когато двете изчезнаха зад вратата на обора, придърпа с устни изплютите сламки и отново задъвка невъзмутимо.


--- сцена триста петдесет и седма ---

Огнян подреждаше стаята си под зоркото око на Нелчето.
― Тази риза не е за там! ― правеше разбор майката. ― В пералнята! ― посочи с пръст вратата на стаята. ― Чорапите и потника също... Аууу, чорапите! Знаеш ли, че това не се изпира?
― Да ― отвърна момчето без да я поглежда.
― Къде си ходил, че са такива? Я дай да видя кецовете!
― Аааа... Сега не мога...
― Дай ги, ти казвам бе! ― настоя строго жената.
Огнян излезе и след малко се върна с чифт кецове, по които тук-там под калта прозираше тъмносиньо.
― Къде бяха досега? ― присви очи майката.
― На черджето пред входната врата ― измънка момчето, ― да съхнат.
― Банята, червения леген, топла вода, прах „Алка“, накисваш ги, след един час ги изтъркваш с четката под мивката, изплакваш четката, връщаш я на мястото ѝ, изплакваш кецовете и ги изнасяш на балкона. Връвките ― отделно! Ясно?
― Чакай да си запиша... ― разхили се Огнян.
― Ще помниш! Да си тренираш паметта. И чорапите ще си изтъркаш сам. Може ли такова нещо? Голям си вече, трябва да си по-внимателен към външния си вид. Къде гази с кецовете?
― В блатцето в края на езерото ― призна си момчето.
― Защо си влизал там?
― За топката.
― Защо играете на топка до езерото?
― Защото там ни беше спортният полуден.
Нелчето нямаше какво да каже срещу обяснението на сина си и млъкна.
― Като се върне сестра ти от наблюдение, сядаме да обядваме. Къде е баща ти?
― Долу при лоста. Чичо Марин тупа килим и всички мъже са се събрали да гледат.
― Не чувам да тупа някой ― ослуша се жената.
― Сигурно си лафят...
Огнян понесе калните кецове към банята.
Нелчето заоправя зле постлания губер на леглото му.


--- сцена триста петдесет и осма ---

Веспасиана и другарят Спасов влязоха в апартамента.
― Как беше на наблюдението, моето момиче? ― посрещна ги Нелчето. ― Какво ви показаха в стопанството?
― Мамо!!! ― втурна се към нея детето. ― Ако знаеш каква красива крава видях... И си поприказвахме... Номер 606. Обещах ѝ да отида пак, да я видя...
― Сама? ― удиви се Нелчето.
― Неее, с татко. Аз вече го питах долу при лоста и той обеща да ме заведе някой ден...
Нелчето се разхили и погледна мъжа си въпросително:
― Къде бе? Горе при Софка ли?
Мъжът кимна утвърдително.
― Тя ме близна по ръката! ― продължи да разказва Веспасиана.
― Софка? ― изви вежди майката.
― Кравата бе, мамоооо... ― разсмя се детето.
― Хайде, измий си хубаво ръцете, преоблечи се и да обядваме. Сварила съм телешко месо. Има и от любимия ти сос с майонеза и кисело мляко...
Детето се закова насред коридора.
― Аз няма да ям телешко месо.
Двамата родители се спогледаха.
― Заради номер 606 ли? ― наведе се над дъщеря си другарят Спасов.
― Да! ― нацупи се тя.
― Щом не искаш, не яж месото. Само варените моркови ― съгласи се той. ― Ще трябва обаче да се откажеш и от кебапчетата.
― Защо? ― недоумяващо го изгледа момиченцето.
― Защото в тях има роднини на 606.
Детето се почеса замислено по върха на главата:
― Те същата порода ли са? Защото може да са друга порода... За кебапчета... Може да не са й чак толкова големи роднини...
― Отивай сега да се измиеш, после ще говорим ― подбра я Нелчето и отвори вратата на Огняновата стая. ― Хайде, Огняне! На обяд.


--- сцена триста петдесет и девета ---

Четиримата Спасови обядваха в светлата всекидневна.
Големите хапваха от вареното месо, а Веспасиана топеше коричка хляб в соса от майонеза и кисело мляко.
― И какво викаш, объркаха ви съвсем, а? ― каза другарят Спасов и бръкна с парченце телешко в соса, при коричката на Сиана.
― Казаха, че като се кръстосат породи, ставали говеда с качества. Обаче аз все не разбирам, как точно се произвеждат тези говеда... Как се образуват? Разбираш ли кое точно не разбирам? Другарката и председателката не ни обясниха...
― Абе Сианче... ― разхили се Огнян. ― Какво има да му се обяснява?.. Женят мъжко говедо от българска порода за женско говедо от чуждестранна порода. Двете говеда стават семейство, разбираш ли?
Сиана го изгледа изненадано:
― Аааааа... Това ли билооо?..
― Това ами, какво друго? ― продължи брат ѝ. ― После им се раждат деца, които са взели малко от качествата на бащата и малко от качествата на майката и са станали говеда със съвсем нови качества. Сега схвана ли?
― Еее... Сега вече схванах... ― зарадва се детето. ― Ами кравите? И те ли като говедата?
― Ама нищо ли не ви обясниха като хората бе?.. Ц-ц-ц... ― възмути се другарят Спасов. ― Говеда се казва общо на всички животни в семейството ― мъжки и женски. А поотделно женското говедо се нарича крава, мъжкото говедо е бик, детето говедо е теле.
Огнян се разхили и дръпна едната опашка на сестра си:
― Ти си дете говедо, разбра ли?
― И ти си дете говедо... ― не му остана длъжно момиченцето. ― Даже си по-голямо говедо от мене...
Четиримата се смееха и коментираха роднинските връзки при говедата, а междувременно Веспасиана беше набучила на вилицата си парченце телешко и го топеше в соса.
― Ей, ей, ей... ― спря я баща ѝ. ― Ами обета? Ами номер 606?
― Няма да ѝ казваме ― погледна го невинно момиченцето и лакомо налапа парченцето месо. ― Ми огладнях, докато обяснявате...


--- сцена триста и шестдесета ---

Светла, Захари и Огнян, яхнали балканчетата, стояха на улицата с погледи втренчени надолу.
― Айде бе, какво направи тая Антоанета? ― наду огромен балон с дъвката си Огнян и недоволно погледна Захари. ― Едвам от две седемици, от пролетуването насам, ти е гадже, пък вече закъснява за среща...
― Ми откъде да знам? ― вдигна рамене Захари. ― Каза в четири...
― Вече е четири и пет... ― погледна часовника си Огнян.
― Еееее... Ти пък вече прекаляваш! ― скара му се Светла.
― Харесвам точните хора, какво да направя? ― оправда се момчето.
― Тази не е нужно да я харесваш! ― стресна му се Захари. ― Ако не искаш ― не чакай! Твоя работа.
― Добре де... ― направи нов балон Огнян, пукна го и го залепи на цялата си физиономия. ― Ще чакам, няма как...
― Ето я! ― извика Светла.
Отдолу по улицата се зададоха двама велосипедисти ― момче и момиче ― също с балканчета.
― Извинявайте, че се забавих! ― каза момичето, веднага щом спря пред групичката. ― Нашите ни накараха да чистим мазето и едвам се измъкнахме.
― Не си се забавила! ― успокои я Захари и погледна важно към Огнян. ― Само пет минути...
― Аз много мразя да закъснявам, но сега просто нямаше как... ― изкриви устни извинително новодошлата.
Захари хвърли втори победоносен поглед на Огнян, а онзи изплющя трети балон.
― Това е брат ми! ― Антоанета представи момчето, което я придружаваше. ― Настоя да дойде с мен... Много съм му разказвала за вас и той беше любопитен да се запознаете. Казва се Славян и е с две години по-голям от нас ― в девети клас е на Математическата.
― Здрасти!.. Здрасти!.. Славян, много ми е приятно...
Без да слиза от колелото, високото русоляво, изключително лъчезарно момче подаде с усмивка ръка съответно на Захари, Огнян и накрая на Светла.
Групичката млъкна.
― Ми да тръгваме! ― обади се Огнян. ― Имаме четири часа и половина, докато се стъмни съвсем. А доста път имаме до околовръстното...
― Ние носим за всеки случай цяла торба соленки с ким и пет сиренки ― съобщи им Антоанета. ― Съвсем пресни са. Майка ни нали е главен технолог в хлебозавода... Пък и четири часа разходка са много... Може да огладнеем.
Захари се ухили и хвърли трети победоносен поглед към приятеля си.
Огнян извъртя очи и направи огромен балон.
Пук!
Светла проби балона му с пръст:
― Стига си плющял с тия балони! Колко дъвки „Идеал“ си налапал?
― Четири ― разхили се Огнян. ― Искаш ли едната? ― извади от устата си гигантска розова безформена маса.
― Ъффф... ― направи отвратена физиономия момичето.
― Имам неразопакована, ако искаш... ― намеси се Славян.
― Може! ― нави се Светла и онзи бръкна в джоба на „Панака“ - та си. ― Заповядай!
― Аз пък нося слънчогледови семки ― обяви Захари. ― Кой иска?
― Аз...
― Аз...
― Аз имам дъвка, не ща.
― И аз вече имам дъвка...
Захари сипа по малко семки в шепите на Антоанета и брат ѝ и петимата потеглиха с велосипедите.
― Ейиии... Вода забравихме! ― извика Светла.
― Не сме! ― без да спира ѝ отговори Огнян, изпревари останалите и поведе колоната велосипедисти.


--- сцена триста шестдесет и първа ---

Докато колоездачите се приготвяха за разходката си, по-малките деца от махалата подреждаха магазин пред трафопоста.
― Листата от глухарче са краставици, дългите тревички са чесън и лук, камъчетата са бонбони, по-едрите камъни са картофи, морската пяна е сирене, бялата мозайка е боб, празните кутии от цигари и кибрит са цигари с кибрит ― ще се продават заедно, тухлата е хляб, половин тухла е половин хляб, лападът е спанак... ― обясняваше Ивелина на останалите дечурлига.
― Защо да не си е направо лапад лападът? ― попита Веспасиана. ― Баба го готви така, като лапад, и не го нарича спанак.
― Защото в магазините никой не продава лапад, а спанак ― обясни Ивелина.
― Добре тогава ― съгласи се Сиана, ― нека да е спанак. Копривата какво ще е?
Ивелина се наведе и ѝ прошушна на ухото:
― Копривата ще е маруля. И като поиска някое от момчетата маруля, няма да му я увиваш, ами ще му казваш сам да си вземе, чу ли?
― Хихихи! Добре! ― зарадва се Веспасиана.
― Да! Те да не са толкова глупави момчетата... ― поклати глава Екатерина.
Момичетата направиха кантар от една тухла обърната върху тясната ѝ дълга страна, една шестдесет сантиметрова дъска и няколко различни по големина камъка за тежести.
По баирчето се спусна тичайки Димо, помъкнал купчина намачкани мръсни вестници.
― Само това намерих на кофите! Нямаше друго.
Децата започнаха да изглаждат смачканите вестници с ръце.
― Добре е! За опаковане стават... ― одобри Ивелина и се обърна към момчето до телената ограда на съседния на блока двор на леля Митка, откъдето късаше листа от един храст. ― Готов ли си бе, Любо?
― Ми те са съвсем малки още листата... ― извика ѝ оттам момчето.
― Нищо! Ще бъдат по-дребни пари ― успокои го момичето.
― По един лев само! Няма по-големи! ― вдигна рамене той.
― Става! Сега трябва да намерим капачки от лимонада за монети. Ако са смачкани ― още по-добре! Тръгвайте! ― изкомандва Ивелина и сама тръгна из двора с поглед забит в краката си. ― Ето една! От Алтай!...
― А кафе? ― сети се Екатерина.
― Ийии... Верно бе! Любо! Стига си брал пари! Вземи да настържеш малко керемида за кафе.
― А, да-да! ― опъна се онзи. ― Настържи ти! Аз кафе не пия!
― Не пиеш, ама в магазина трябва да се продава, защото другите пият.
― Като пият, да си настържат сами! ― начумери се Любо.
― Ийиии амааа... Голям си мързел. Търси капачки тогава!
― Какво да правя парите? ― вдигна пред лицето ѝ дебелата пачка листа.
― Остави ги на прозореца на мазето. Ама ги натикай под мрежата, да не се разлетят.
Момчето изпълни указанията и тръгна да търси капачки от лимонада.
― Вижте! ― дотърча Димо. ― Намерих торбичка от прясно мляко!
― Сложи я там, за прясно мляко! ― Веспасиана кимна към подредения вече магазин.
― Да я напълня ли с вода? ― попита Димо.
Веспасиана се замисли.
― По-добре недей. Тъй или иначе ще изтече. Ние си знаем, че е пълна с прясно мляко.
― Добре! ― съгласи се Димо и отнесе мърлявата торбичка при другите „стоки“ в магазина. ― Сладолед може ли да се продава?
Момичетата се замислиха.
― Ами да! ― извика Ивелина. ― Ще набъркаме мокър пясък и с някоя дъсчица ще слагаме в чашки и ще размазваме точно както го правят продавачите на сладолед.
― Урааа! ― изкрещяха останалите.
― Ами чашки? ― попари радостта им Екатерина.
― Ние имаме едни найлонови, бели, малко по-големи са, ама нищо... ― Веспасиана хукна към входа на блока. ― Ще ги донеса. Вие направете сладоледа, ама с жълт пясък от оня пред блока на леля Надка...
Децата се разтичаха по задачите си.


--- сцена триста шестдесет и втора ---

― Моята къща е готова! ― обяви Екатерина. ― Каня ви на гости. Първо обаче ще трябва да отида до магазина, че нищо няма в хладилника ми. Отивам.
Момиченцето стана от циментовия цокъл пред прозореца на мазето, където беше подредило дома си, с шест крачки прекоси павирания двор и спря пред магазина на трафопоста.
― Добър ден! ― поздрави то.
― Добър ден! ― отвърна любезно продавачката Ивелина.
― Днес ми трябва нещо по-специално. Ще имам гости. Можете ли да ми предложите някакъв деликатес?
― Ейииии... ― изкрещя Ивелина, излизайки от роля. ― Забравихме салам бе!
― На кофата имаше една летва... ― съобщи Любо. ― Можеше да стане за луканка...
― Върви я донеси! ― заповяда Ивелина.
― Вече я няма. Един дядо с каруца я задигна.
― Ийиии... Ми ти къде зяпа, че не я взе първи? ― скара му се момичето.
― Ми де да знам... ― вдигна рамене момчето и се върна в „дома“ си, стъкмен между трансформатора и мрежата на леля Митка.
― Ей там има парче от релса за влак ― скочи от покрива на ламаринения гараж Веспасиана и се приближи до магазина. ― Може да послужи за някакво месо.
― Не е релса, ма! ― разхили се Любо. ― Желязо за строеж е.
― Ти пък много знаеш! Каквото и да е, прилича на месо. Ще го донеса. Не, няма да мога да го вдигна. Любо, отиди ти!
― Аз ще отида! ― извика Димо и се затича към варелите за нафта между площадката на входа и оградата на съседния блок. ― Абе те май подпират варела с това желязо...
Децата се скупчиха около варелите.
― Дааа... Подпира варела ― даде професионално мнение Любо. ― Обаче можем да го измъкнем, ако го заменим с камък.
― Глупости! ― скара му се Ивелина. ― Искаш да съборим варела ли? Нищо няма да пипате тук!
― Ти ще кажеш! ― начумери се Любо.
― Аз ами! Нали съм най-голямата.
― Сетих се! ― подскочи Димо. ― Ей там, в двора на горния блок има тръби... Ще използваме тях за салам.
― Много ли са дълги? ― попита Екатерина.
― Към метър, метър и половина... ― уточни малкото момче.
― Я покажи колко е метър! ― смушка го Ивелина.
― Ей толкоз ― показа две педи Димо.
Децата се разкикотиха и тръгнаха за тръбите.
Насреща им се зададе възрастна жена.
― Бабо! ― Екатерина се втурна към нея. ― Какво носиш? Лапад ли?
― Лападец, баба... Че и бая! За голяма манджа ще стигне... И коприва...
Бабата тръгна към входа.
Децата въртяха очи от нея към магазина си и обратно. Изглежда бабата го беше обрала.
― Бабо! ― извика Екатерина. ― Ти откъде взе лапада и копривата?
― Там бе, от бункера с тока...
― От магазина ни?
― Ми нахвърляни боклуци всякакви и лапада стои...
― Ама бабо, това е нашият магазин... И не са боклуци, ами са продукти... Не можеш да взимаш лапад от магазина. Трябва да си го купиш.
― Брех! ― извика изумена бабата. ― От кόго да го купя бе?
― Ми от продавачката!
― От мене! ― застана пред бабата Ивелина.
― Гледай ги ти! Отсега се учат на алъш-вериш. Да съм си купела... И колко искате за лапада?
― Два лева за една връзка ― съобщи ѝ Екатерина. ― Ти си взела целия лапад, значи шест връзки по два лева... И цялата коприва още пет лева...
― Ааааа! ― зяпна възрастната жена. ― Гешефтари! Разбойници! На друго няма да ви научат в училище... Аз ей сегичка ще кажа на баща ти и на майка ти, какви работи вършиш, какви пари искаш от хората и... Ей сегичка... ― заситни към входа.
Екатерина застана пред вратата, препречвайки пътя на баба си:
― Абе бабоооо... Ако искаш лапада и копривата, ще трябва да ги платиш с листа.
Бабата се сепна.
― К'ви листа?
― От храста на леля Митка.
Бабата погледна към Миткиния двор, после поклати глава:
― Абе айде бягай от тука бе... Листа...
― Само с листа! С истински пари не става. Пък да се взима от магазина без да се плати, не може! ― вече ядосана крещеше Екатерина и очите ѝ се насълзиха. ― Или плащаш, или връщаш стоката.
Децата гледаха сцената и не смееха да се намесят.
― Почакай тука ― сети се детето, ― аз ще набера пари и ще ти ги дам да платиш лапада и копривата. Чу ли?
Екатерина хукна към храста и закъса бързо дребните листа.
Останалите деца се присъединиха към нея, за да ѝ помогнат.
Бабата ги гледа, гледа, пък си влезе във входа.
― Май тези стигат! ― каза тихо Ивелина.
Петте деца събраха набраните листа и заедно ги отнесоха в „касата“ на магазина.
Екатерина избърса една сълза от лицето си с мръсна ръчичка и остави широка следа.
Всички мълчаха.
Изведнъж Ивелина се сети:
― Искаш ли да продаваш малко ти? Защото на мене ми омръзна, пък искам да си пооправя моята къща.
― Искам! ― грейна Екатерина и бързо се преметна през ниската стеничка, заставайки зад щанда на магазина. ― Моля, граждани, заповядайте... Топъл хляб, картофи, краставици... Жълт сладолед за тука и за вкъщи... Бонбони, сирене, салам...
― Ейии... ― извика Любо. ― За тръбите бяхме тръгнали...
Петимата зарязаха магазина и се качиха по стената към двора на горния блок, където Димо каза, че е видял тръбите.
― Няма ги! ― извика момчето.
― Ти кога ги видя за последно? ― попита Веспасиана.
― Вчера май... Може "горните" да са ги отмъкнали.
Децата пресякоха двора на блока и се заизкачваха по пръстта към по-високото ниво на двора на следващия блок, залепен за този.
― Кво прайте тука бе?
Страховит глас се разнесе над главите им тъкмо когато бяха стигнали вече най-високата точка в самото сърце на Горната махала.
― Къде си мислите, че отивате?
Петимата вдигнаха глави и видяха момче, едричко, с къси панталонки, с ръце на кръста.
― Идваме си за тръбите! ― изрепчи се Димо.
― Айре чупката! ― изкриви физиономия горномахленецът. ― Тука няма тръби. И без наше разрешение не може да навлизате в тази територия. Ясно?
― Я по-полека! ― изправи се срещу него Ивелина и изтри кални ръце в анцуга си. ― Това да не е на баща ти, че ни заповядваш.
― На баща ми е! Айре да видим сега!
Момичето изду бузи и изпуфтя.
― Като кажем в съвета, че баща ти е взел целия двор, знаеш ли какво ще му се случи? ― тури ръце на кръста Ивелина и самоуверено го загледа в очите.
Онзи млъкна и замига, изгубил предишното си самочувствие.
― Правдомире! Правдомиреееейиии... ― чу се глас от последния етаж на блока.
― Дааа? ― извика момчето и погледна нагоре.
― Качи се да вземеш кофата, да хвърлиш боклука.
― Добрееее... ― съгласи се бързо и огледа петимата. ― Разкарайте се от двора и да не се мъкнете повече тука! Пък ти му мисли! ― закани се на Ивелина, обърна им гръб и се изкачи по стълбите към входа на блока.


--- сцена триста шестдесет и трета ---

Петте деца седяха на цокъла на мазето на техния блок, „пиеха“ керемидено кафе и „ближеха“ сладолед от жълт пясък.
― Сега вече направихме война с Горната махала ― въздъхна дълбоко Ивелина.
― Ти пък откъде го измисли тоя съвет... ― разхили се Веспасиана.
― Ми като слушам възрастните, все някого със съвета плашат и аз реших да пробвам...
― Ама онзи го достраша, нали? ― радостно извика Любо. ― Нищо, че е в четвърти клас. Хвана го шубето.
― Трябва да кажем на батко веднага... ― обяви Веспасиана. ― Те пък баш сега намериха да ходят на разходка...
― Трябва да се въоръжим, защото със сигурност горните ще ни нападнат.
― Да направим фунийки...
― Да съберем камъни...
― Прашката ми е скъсана...
― У нас има едни ръкавици, ще ги нарежем и ще я поправим...
― Ще ползваме лагерната количка за доставка на боеприпаси...
― И за носилка на ранените...
― Пу съм медицинска сестра...
― Аз съм лекарка...
― Аз съм с танк!
― Аз съм на катюшите...
― Аз съм в обоза...
― Какво е обоз?
Разговорът замря. Децата дълго мълчаха замислени. Любо наруши мълчанието:
― Голям бабаит тоя Правдомир, ама и той изхвърля боклука, нали?
Петимата се разхилиха за сметка на горномахленеца.
― От такива няма какво да ни е страх!
― Ще ги бием.
― Няма друг начин...
― Ако изобщо обявят война де...
Пак млъкнаха.
― Ще обявят, за да ни отмъстят. Сигурна съм! ― каза тихо Ивелина.
Вечерта внимателно се спусна над улица „Нашедетска“ и прозорците на къщите и блоковете светнаха в жълто.

Край на четиридесет и трета серия

Някои важни уточнения:
1. Картинката на кравата от афиша съм взела от тази книжка.
2. Онова, което Душманска разказва за кравите в сцена 355, е текст от статията „Крава“ в книжката „Албум за растения и животни“.
Четиридесет и трета серия "Наблюдение" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Тази снимка е от книжката на моето другарче. А албума го имаме тук.
3. За балоните и дъвките в сцена 360 се подкокоросах от статията на другарчето ssi.
4. Следващата серия не знам кога да очаквате... Записала ме класната във всички кръжоци, за които се сетила, щото ѝ искат бройка и сега от извънкласни форми няма да ми остане време за най-важното ― игра.  xixi
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (22 април 2012 12:32)

Много весела серия изпълнена със страхотни лафове и бисери! Цоне, благодаря ти за доброто настроение. Пък ти  гледай да изклинчеш от някоя извънкласна дейност и да ни зарадваш скоро с нов епизод.




--------------------
 
 
№2 от: Anakin Skywalker (22 април 2012 13:10)

Цончеее, не бях се смял така от първата серия за Кюфтето! xixi2
Тогава леля Събка, сега леля Софка! tongue3

...и дънки ПАНАКА oks  моите пък бяха КОНДОР fellow




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (22 април 2012 13:21)

ЕЛЕНСКИ БУТ ? МАЛИИИЙ...ЩО НЕЩО СЪМ ИЗЯЛ В ПЪРВИТЕ СИ 10-15 ГОДИНИ, ЩО ВОДА СЪМ ИЗПИЛ ПО НОЩИТЕ... И КАК СТАВАХ НА ЕДНИ ЕДРИ ПЪПКИ...

   ДОКАТО СТАНАХ НА ОКОЛО 6 ГОДИНИ ДУМАТА ПЪРЖОЛА ОЗНАЧАВАШЕ ЕЛЕНСКИ БУТ НА ТИГАН...НЕЩО СИЛНО СОЛЕНО И ВКУСНО...КОГАТО В НЯКАКЪВ РЕСТОРАНТ ОПИТАХ ОТ ТЯХНАТА ПЪРЖОЛА - ОТ ПРЯСНО СВИНСКО, И АБСОЛЮТНО БЕЗСОЛНА, РЕШИХ ,ЧЕ ТИЯ ИЗОБЩО НЕ ЗНАЯТ КАКВО Е ПЪРЖОЛА...




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (22 април 2012 13:47)

wink Пък аз съвсем доскоро /допреди двайсет години/ наистина си мислех, че филето "Елена" се прави от елени :))




--------------------
 
 
№5 от: Айви (22 април 2012 13:47)

 Невероятен шедьовър е тази серия, Цоне! hiphip

 Отдавна не бях се смяла толкова много. wink lol smile24

 

Те са кротки и културни животни, каквито трябва да бъдете и вие.

 

Как мирише обачее... Като тука. И на топъл кекс, и на тоалетна с дупка.

Днешните говеда, деца, са различни по външен вид. Като вас.

Тя ме близна по ръката! продължи да разказва Веспасиана.
Софка? изви вежди майката.

Даже си по-голямо говедо от мене...

Голям бабаит тоя Правдомир, ама и той изхвърля боклука, нали?

xixi3 xixi2 xaxa2

 И още, и още...

Вземи да настържеш малко керемида за кафе.
xixi

Аааа, тука не съм съгласна! tz Настърганата керемида е... червен пипер, пък! tongue2 xaxa2

 


 
 
№6 от: Цонка (22 април 2012 13:54)

Айви, може да се ползва и за канела! Ех, как не сме се сещали... Мляко с ориз поръсено с... Съвсем огладнях :)) 




--------------------
 
 
№7 от: Гергана (22 април 2012 14:15)

Ех, кой не е играл на магазин с тревички и листенца? vishenka_27  Чудни спомени, Цоне! В нашия магазин обаче, продавахме на бройка или на око, не сме се сетили да си направим такъв кантар. lol Явно сме имали доверие на купувачите.Продавахме и торти от мокър пясък в капачка от буркан, украсени с мидички и мозайка. Много ефектни ставаха. За парички използвахме малки камъчета и мозайка.

Иначе любима сцена  от тази серия ми стана разговорът между Сиана и крава №606. sun


 
 
№8 от: tivesto (22 април 2012 14:24)

Цоне, дали случайно не си решила следващата серия да се казава "Войната" и да разказва за битките  между махалите и тайфите? Много готино воювахме като деца. Имахме си банди и нападахме другите блокове. Воюваше се за всичко. Понякога за място за игра, друг път за най-сладката череша в местността... абе винаги се намираше повод. Като бях много малък, фъстък и половина, ходех да водя битки заедно с брат ми. Нападахме с подръчни средства и всеки се въоръжаваше с каквото намери. Ако се случеше другата тайфа да ни отблъснат и да се наложи оттегляне, след настигането ми, аз само спирах и всички минаваха край мен, без да ме закачат, защото бях най-дребния. Все пак водех битки с батковците. Обаче веднъж се оказа, че и при другите има един дребен, та се почна една...

В нашия блок пък имаме бункери за събиране на боклука. Панелката ни е експериментална и са само 5 такива блока в града. Оборудваха се със всякакви екстри по онова време. На всеки етаж си имаше дупка, където се изсипва боклука и долу в бункера стоят контейнерите, които се сменят като се напълнят. Бяха от онези старите кръглите. През няколко дена идваше камион да ги изпразва. Паркираше точно под прозореца на кухнята ни и работниците започваха работа. Веднъж с брат ми си направихме тренировка. Отворихме един буркан с печени чушки и започнахме да мятаме по джамовете на камиона. Много хубаво се лепяха и после бавно се свличаха,  като оставяха следи. Разбрахме, че това е страхотно оръжие в бъдещите битки. Като ни издърпаха ушите вечерта, забравихме за малко откритието си. Извозването на боклука по "европейски" начин естествено просъществува само няколко години. После контейнерите се изнесоха на пътя и бункерите се използваха за друго. Накои ги ползваха за складиране на стари вещи, но имаше период, когато ни го бяха дали на нас децата и вътре си бяхме направили убежище. Имахме си масичка, столове, обзавеждане. Налепени плакати, снимки и карти черен Петър по стените. Това си спомням сега. Беше много готино. А войните... Ех, войнитеееее... Това е дълга тема.




--------------------
 
 
№9 от: Цонка (22 април 2012 15:58)

Най-сериозната битка, която си спомням е с гореспоменатата Горна махала :) Заради обида. Някой от "нашите" измисли неблагозвучен прякор на едно от момичетата горе и... В действителност нищо не си спомням от самата битка, но още помня трепета при приготовленията и очакването. Толкоз се бяхме навили, а по-големите ни командореха и ни поставяха задачи и ние хвърчахме да ги изпълняваме...  aviator

Цитат: tivesto
... бункери за събиране на боклука... имаше период, когато ни го бяха дали на нас децата и вътре си бяхме направили убежище.

Защо ви натикаха в бункера бе, Тишко? Да не бяхте тръгнали да си правите игрище? /0:47:35/
Внимателно, да не го одраскате!  xixi




--------------------
 
 
№10 от: Frangata (22 април 2012 16:57)

Ех, това с "дете говедо" ми е много познато. Със сестра ми още се обръщаме един към друг със "свиньо", уж големи хора вече...

bruuum




--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (22 април 2012 18:41)

 :))))) Страхотна серия! След затишието сигурно ще има буря:)))??? Чакам с нетърпение!!!

 


 
 
№12 от: ssi (23 април 2012 22:18)

bravo2


 
 
№13 от: shturcho (25 април 2012 13:46)

Нови култови фрази от нов бг сериал имаме вече, много се смях с кравефермата.

И ние имахме "горна махала", но вместо вражда се породи приятелство, може би защото ние от долната бяхме момичета, а горната момчета   kiss3


 
 
№14 от: Anakin Skywalker (26 април 2012 23:39)

Цитат: tivesto
Войната" и да разказва за битките между махалите и тайфите? Много готино воювахме като деца.


На село за малко да ме въвлекат в таква междумахленска война другарчетата от нашата горната, които воюваха с долната махала. В столичния град някак не се водеха такива битки, може би поради големината на кварталите.




--------------------
 
 
№15 от: dani (30 април 2012 22:36)

Преди три седмици бях в един такъв "магазин". Всъщност беше  "ресторант" и "готвачките" бяха три момиченца. Преди да е готово "менюто" им казах, че ще мина след около час и се надявам да обядвам добре. Децата знаеха , че чичо Дани плаща с разни стикери и стари значки и наистина се бяха постарали. Трябваше да изям една салата с лютеница, домати и краставици (стъргана тухла, парчета тухла и листа от глухарче), порция пилешко с пържени картофи и подправки (парче дърво с бели камъчета от баластрата край пътя и пясък), омлет със спанак (тревуляци с пясък).
Изядох си всичко, та чак се облизвах. Наужким де wink - изтърсвах съдържанието на "чиниите" през рамо, а децата се правеха, че не забелязват. Всички бяхме възхитени - аз от тях, а те от мен. Май че съм единственият възрастен в квартала, който е клиент на "ресторанта " им. А после раздавах освен стикери и едни стари монети, които пазя именно за такива случаи. В. беше се запиляла някъде и когато след няколко дена другите от "готварската група" й разказаха с какви пари съм си платил, ми каза: "А аз следващия път ще ти сготвя истинско ядене". winked




--------------------
 
 
№16 от: anni (1 май 2012 20:27)

След като изчетох всичко, мила ми Цоне, реших, че е крайно наложително в следващата серия да включиш целия арсенал от прашки, джанки, скоби и фунийки във войната на горната и долната махала. И да стане страшен калабалък. И накрая всичко да завърши щастливо като примерно в защитата на снежната крепост на Тимур и неговата команда.




--------------------
 
 
№17 от: shturcho (10 май 2012 15:02)

Пропуснах да кажа, че заглавната картинка на статията е изключителна хрумка, много ми хареса, веселичка, как кравата е преполовила Н-то.


 
 
№18 от: Цонка (10 май 2012 15:27)

wink Докато я озаптя и тя нагъна Н-то... И се хили! Несериозна работа! Виж, биволиците са друго нещо  :))) /0:28:15/




--------------------
 
 
№19 от: Simpra (26 май 2012 13:17)

А ще има ли серия за земетресението?

 




--------------------
 
 
№20 от: Лилия (26 май 2012 13:32)

Цитат: Simpra
А ще има ли серия за земетресението?
 

Има - осемнадесета серия  "Бедствието"


 
 
№21 от: Simpra (26 май 2012 15:55)

Цитат: Лилия
Има - осемнадесета серия "Бедствието"
Бях забравила, че даже съм и коментирала. Явно е било отдавна feel Благодаря за припомнянето. smile




--------------------
 
 
№22 от: Zara (11 януари 2015 20:42)

Ох, голям смях  wink  wink 

Пък това вече няколко часа ме държи и периодично се хиля сама:

 

"Лъчо! Стига си брал пари."


 
 
№23 от: Frangata (2 декември 2015 14:13)

- Върви му намери прасе!
- Не ще прасе...
- Кат' не ще, 'ко ще!

xixi




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!