Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Четиридесет и шеста серия "Състезанието" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
21-07-2012, 00:11 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
четиридесет и шеста серия „Състезанието“


Продължение от четиридесет и пета серия
 

--- сцена триста седемдесет и седма ---

Кукуригууу... Кукуригууу... ― в стаята долетя гласът на петела.
Другарят Спасов изрита чаршафа, с който беше завит, и скочи от леглото. Отвори мрежата на прозореца и надникна навън.
― Гледай го гада ― измърмори тихичко, ― застанал под прозореца и крещи!
Откъм леглото се чу хихикане. Нелчето, завита през глава с чаршаф и свита на топка, подаде нос и се закикоти.
― И теб ли събуди? ― обърна се към нея другарят Спасов.
Навън се развиделяваше.
― Не беше той. Събудихте ме ти и една муха ― обясни накратко жената.
Петелът не спираше да се дере, подгрявайки съседските петли, с които се надвикваше.
― Ще му отвинтя главата от тялото, ако го пипна! ― закани се мъжът.
― Ще бъде неучтиво към домакините ― протегна се Нелчето и се усука в чаршафа, като масур. ― Не стига че ни предоставиха най-хубавата и прохладна стая, ами накрая ще им бастисаме петела.
― Къш, къш... ― тихичко извика другарят Спасов към петела и размаха ръце.
Птицата изкудкудяка, скочи от оградката, която ѝ служеше като сцена за изява и гордо се отдалечи от неблагодарната публика. Избра друго място, където продължи с еднообразния си репертоар.
― А така! Разкара се ― доволен, другарят Спасов затвори мрежата и се приготви да си легне.
― Изгони и мухата, моля те! ― обади се Нелчето изпод чаршафа. ― Ходи ми по краката и ме гъделичка. Не мога да ги изкарам навън.
― Затова ли си усукана като вретено ― захили се мъжът. ― Къде е, не я виждам ― оглеждайки се из стаята взе от масичката един вестник и го нагъна, готов за среща с насекомото.
― Ама няма да я убиваш! ― обади се отново гласът изпод чаршафа. ― Ще окървавиш сцената. Изгони я!
― Тези малките нали знаеш, че са глупави и не излизат доброволно. Ето я, не мърдай!
― Не я размазвай! ― скочи Нелчето и седна. ― Само я изгони!
― Изгони я ти! ― другарят Спасов остави вестника на масичката и си легна на мястото да си доспи.
― Не ми се става сега ― обяви жената и отново се заусуква в чаршафа. ― Малко ми е хладно.
― Ела! ― протегна ръка мъжът.
Вретеното се присламчи.
― Как ли са спали децата?.. ― запита.
― Както спят деца след игра на чист въздух и великолепна селска храна ― обясни другарят Спасов.
― Сиана дали е ставала нощес за тоалетна?.. ― не спираше Нелчето. ― В колко трябва да будим Огнян?
― В шест и половина.
― Днес им е първият работен ден в бригадата... ― въздъхна жената. ― Сигурно ще се приберат каталясали... Дано поне не е много горещо... Ама голяма тренировка му удариха вчера... Засичаха с часовник, да видят за пет минути колко домата могат да скъсат и подредят в щайгата, после за следващите десет минути ― за да отчетат забавянето заради умората и тичането с пълните щайги, смятаха за час, чертаха таблици и решаваха задачи... Обраха всичките узрели и позачервени домати от градината на баба Сева... Че и зелените подкараха... Хихихи... И дядо им Вангел им уйдисва на акъла... Треньор по доматобер... „Няма да излагате родата я...“ ― вика. Ехехе... ― млъкна за малко и заключи: ― Аз мисля, че ще победят! Ти?
Мъжът измънка нещо неопределено.
― Спиш ли бе, Антоне?
― Мъхъ...
― Добре ― Нелчето затвори очи с намерението да спи и тя.
Кукуригууу... Кукуригууу...
― Ейиииии... Тоя пак довтаса! ― скочи другарят Спасов и повтори процедурата от началото на сцената. ― Къш, къш...
Кукуригууу... Кацнал на оградката, петелът го гледаше невъзмутимо с левия си профил и този път изобщо нямаше намерение да се разкара. Кукуригууу... Ку-кури-гууууууу...


--- сцена триста седемдесет и осма ---

― Огняне, ставай ― другарят Спасов разбута внимателно сина си.
Момчето изобщо не реагира.
― Понеделник е, ставай ― продължи тихичко мъжът, внимавайки да не събуди спящия на другото легло в стаята Светлин. ― Огняне... Огняне, ставай, днес е състезанието.
Думичката оказа силно въздействие и момчето отвори очи:
― Кое състезание? ― избоботи.
― Доматеното. И по-тихо, ще събудиш Светльо.
Огнян огледа стаята, сякаш за да включи къде се намира, зяпна спящия Светлин, после изгледа баща си и скочи:
― Валерия стана ли?
― Сигурно. Хайде, отивай да се измиеш на чешмата отвън и да се разсъниш.
След малко, с хавлия на рамо, по потник и долнище на пижама, Огнян се смъкна по външните стълби и се отправи към чешмата под огромната круша.
Там, по анцуг, разпуснала коси, се решеше с широка дървена четка Валерия. Ухили му се, като го видя:
― Добро утро!
― Здрасти! ― ухили ѝ се момчето. ― Много си подранила.
― Трябва ми доста време за тоалета, затова ставам по-рано...
Огнян въртеше в ръце „Поморин“-а и четката за зъби, съзерцавайки момичето.
― Свободно е, заповядай! ― подкани го Валерия. ― Аз съм готова и отивам да се обличам. Като се облечеш и ти, ела в кухнята. Баба ни е приготвила закуска ― взе несесера си от поставката над чешмата
― Добре... ― отвърна младежът и я проследи, докато се скри в къщата. После се наведе над каменното корито на чешмата и пусна водата.


--- сцена триста седемдесет и девета ---

― Овче сиренце, козе сиренце, кашкавал, прясно млекце ― овче и козе, салам, шунка, масло от тукашната мандра, сладко от ягодки, от черешки и от кайсийки... Какво да му сложи баба? ― баба Сева се въртеше с голямо внимание около Огнян и му предлагаше сам да избере менюто за закуска.
Момчето ѝ се усмихна и каза плахо:
― Ми... ако може от всичко... Без кóзите работи само... ― прибави тихо.
― Ех ― разсмя се бабата, ― ще им свикнеш и на тях до края на лятото. И ще ги заобичаш чак...
Бабата постави пред момчето три бурканчета с различните сладка, чинийки със сирената и кашкавала...
Валерия ядеше филия с масло и шунка.
Бабата поклати глава и каза:
― Яж, мойто момче, хапни си хубавичко... Тя нашта Валерия все се кикимори и не яде, ама като ѝ прегладнее там, на доматите, ще я питам после...
― Ето бе, бабо ― възмути се момичето. ― Нали ям.
― Ъф, ядеш! Приблизваш като котка.
Огнян си намаза три дебели филии селски хляб с масло, отгоре сложи от трите вида сладка и върху тях подреди сирене.
― Лелее... ― извика с пълна уста, ― пък аз си мислех, че закуските на „Балкантурист“ са най-великите, които изобщо съществуват.
― „Балкантурист“! ― махна пренебрежително с ръка баба Сева и наля мляко в чашите и на двамата. ― Пробутват на хората боклуците на консервните заводи.
― Ние можехме да закусим и с бригадирите ― каза Валерия. ― Те се хранят в ресторанта... кръчмата де. И понеже и ние сме в бригадата, ни се полага същото и на нас...
― Остави я ти кръчмата ― седна при децата бабата и заизбутва навътре трохите от покривката. ― Ще ви турят един гол чай и едни мазни мекици и ще ви пратят на работа, пък там цял ден да ви присвиват коремите...
― За обяд раздавали пакети суха храна, ако се ходи на по-отдалечени места. Вечер имало само скара... Пък аз много обичам ― каза Валерия и изяде последната хапка от филията си.
― Вечер по може. Ако ви се ходи с другите бригадири ― ходете. Ама да знаете, че аз ви искам тука, да съм сигурна, че сте се наяли като хората. При толкоз много за ядене вкъщи, вие да ходите по кръчмите... Срамота! ― направи възмутена физиономия бабата. ― За обяд съм ви турила в торбата сандвичи с масло, варено пиле и овче сиренце... Домати ще си наберете от полето... Ако още ви се ядат след състезанието...
Децата се захилиха.
― Къде е дядо? ― попита Валерия.
― Към обора се дяна нейде и сетне ще върви в стопанството ― обясни баба Сева. ― Каза, като тръгвате да му се обадите.
― Добре ― отвърнаха децата в един глас.


--- сцена триста и осемдесета ---

Двамата слизаха по баира към центъра на селото, облечени в сините бригадирски униформи. Момчето носеше платнена торба на рамо.
― Малеее... Изядох шест филии със сладко и сирене...
― Къде ги побра пък ти бе? ― разкикоти се момичето и го мушна с пръст в корема.
― Не знам, напоследък ям като невидял.
― Като слезем долу, ще си хапнеш и мекички в кръчмата.
― Хихи, както съм се надул... Като биволица в люцерна...
Повървяха мълчаливо.
― Ти притесняваш ли се за състезанието? ― подхвана темата Валерия.
― Ако кажа, че не ми пука, ще излъжа. Ама чак да се притеснявам, не! Нали всичко оттренирахме и си знаем урока. Както каза дядо ти, единственият чалъм при това състезание, а и при което и да е друго подобно, е да не се действа припряно, а бавно, отмерено, с кратки и точни движения. Излишното бързане води до разконцентриране и внася хаос в цялото действие.
― Брей! ― извика Валерия. ― Мотамо си запомнил онова, което каза дядо. Браво на тебе!
― Ми като слушам, помня ― скромно каза Огнян, доволен от похвалата. ― Абе, от събота искам да те питам нещо...
― Какво?
― Ти и Йови защо сте във вражда?
Момичето се замисли и след малко каза:
― Аз не съм във вражда с него. Той е във вражда с мен и дори не знам причината. Откакто се помня е така... Винаги се е отнасял лошо с мене. Аз излизах да играя с тях, а той се лепваше и започваше да се държи като див петел ― да се лигави, да обижда, да се заяжда... И нали е тартор, останалите му подражаваха дотам, че ми се отщяваше да играя с тях и се прибирах вкъщи. И това се повтаряше всяко лято. Нямам приятели тук. Нямах възможност да се сприятеля с когото и да било. Затова и не ми се оставаше за по-дълго... ― Валерия смръщи вежди. ― Уж вече е голям, а отношението му е все същото. А такова отношение те принуждава да отвръщаш по същия начин...
― От думите му разбрах, че страда, задето не го харесваш. Изглежда си пада по тебе и затова се държи така ― плахо предположи момчето.
― Оооо, да!!! Точно това е начинът да покажеш чувствата си към някого. Със сигурност ще ме накара да го захаресвам!!! ― ядно каза момичето. ― Има голяма лошотия в това момче, да знаеш... ― допълни тихо и млъкна. След малко почти извика: ― Така искам да ги победим! За отмъщение! Да му натрием носа!
Огнян неочаквано избухна в смях:
― Щом много искаш, може и да ги победим.


--- сцена триста осемдесет и първа ---

Два раздрънкани чавдара изсипаха бригадирите в края на гората. Отпред се ширеше зеленчуковата градина с дълги редове високи колове скрити от гъстите доматени насаждения, а над гората започваха склоновете на планината.
Слънцето вече напичаше и обещаваше горещ юлски ден.
Шестнадесетгодишните бригадири се защураха сънени и с кисели физиономии.
― Бригада! ― извика силно командирът с двете звездички. ― Строй се!
Децата се мъкнеха лениво, блъскаха се и се опитваха да докарат някакъв ред.
― По-живо, по-живо! ― подканяше ги командирът. ― На закуска не бяхте толкова заспали...
― Одрямахме се в автобуса, другарю командир! ― обади се слабичко момче с мустачки, помъкнало касетофон в ръка, и се огледа наоколо, очаквайки реакцията на останалите.
Някои се обадиха, за да потвърдят.
― Григоре, пак ли ще го играеш щатния шут на бригадата? ― ухили му се командирът.
― Тъй вярно, другарю командир ― отвърна на усмивката му момчето.
― Внимание, бригадири!.. Комсомолци! Другари! ― започна тържествено командирът. ― Пред нас стои нелеката и отговорна задача всички ние, в помощ на селското стопанство на Народна Република България и в частност на местното ТКЗС, да приберем доматената реколта клас „Екстра“, като се погрижим да изпълним дълга си бързо, качествено и ефективно, без брак ― тоест без смачкани домати, без инциденти и без да се оплаквате!
Бригадирите се разшумяха и замрънкаха.
― Така! ― вдигна ръка командирът и тишината се възстанови. ― Днешният ден ще бъде Рубикона в нашата програма. Тоест или ще свършим работата като хората и ще предоставим на ТКЗС-то цели и здрави доматите им, или ще се оплескаме като миналата година и ще изложим бригадата по всички линии, като предадем доматена каша и люспи.
― Ама ние миналата година не бяхме на доматите ― обади се някой за оправдание.
― Вие не! ― потърси го с поглед в множеството командирът. ― Обаче други калпазани като вас одрискаха положението. Тази година сме решени да не го допускаме!
Като потвърждение на казаното, зад гърба на командира застанаха двамата му заместници ― същински надзиратели в затвор ― разкрачени и със скръстени ръце.
― Защото, другари бригадири ― продължи речта си командирът, ― смачканите домати се лепят на мой гръб! А когато нещо ми лепне на гърба, аз гледам да го отстраня с всички средства! Ако ме разбирате правилно... Разбирате ли ме правилно? ― извика, като на рок концерт в читалищен салон.
― Даа... ― обадиха се вяло бригадирите.
― Правилно ли ме разбиратеее?
― Даааа ― отвърнаха този път по-възторжено.
― Така ви искам! ― одобри командирът. ― Сега! Имам за вас една изненада. Днешният първи ден на доматобера, ще започне със състезание между два отбора. Останалите ще сте публика.
Бригадирите тутакси живнаха и се заоглеждаха помежду си изненадани.
Командирът застана в началото на доматеното поле и съобщи:
― В първо междуредие ще играе първи отбор, тоест от първи и втори ред, ще берат домати бригадирите Валерия и Огнян. Къде сте?
Двамата се измъкнаха иззад останалите и застанаха до командира.
„Кои са тия?“ ― зашушукаха младежите при появата на двамата непознати ― „Не са от нашата гимназия.“ „Не са от нашия град.“ „И от селото не са.“ „Някой познава ли ги изобщо?“ „Аз бих се запознал с мадамата...“ „Хихихи... и аз!“
― Те са нови в бригадата ― потупа ги по раменете командирът и продължи: ― Така! Второ междуредие остава празно, в трето междуредие ще се състезават или по-точно ще берат домати от трети и четвърти ред Стела и Йови.
„Уаааа...“ „Бравоооо...“ „Айде наште...“― бурни овации посрещнаха втората двойка.
Йови, ухилен до уши, побутна Стела пред себе си и вдигна ръце, като победител, за да приеме обожанието на публиката, която явно добре го познаваше.
― На техен терен сме, пред тяхна публика... ― наведе се Огнян и прошепна на ухото на Валерия. ― Ще бъде по-трудно, отколкото си мислехме.
Тя му се усмихна и вдигна рамене.
Интересът на бригадирите беше сериозно предизвикан и вече нямаше помен от сънливост и леност.


--- сцена триста осемдесет и втора ---

― Да разясним правилата ― командирът застана между двата отбора: ― берете и подреждате в щайгите. Отнасяте пълните щайги в началото на междуредието, където ще стои съдия, оставяте ги и си взимате празни. Като приключи състезанието, теглим набраното и обявяваме резултата. Признават се само щайгите с домати изнесени в рамките на отреденото време, значи чуете ли свирката за край на мача, оставяте всичко там, където е и теглим само отнесеното при съдиите. Времетраене на двубоя ― един час. Смачканите домати се отстраняват от щайгите. Има ли въпроси?
― Няма! ― отвърнаха четиримата състезатели.
― Моля помощниците да предоставят празни щайги. Моля публиката да освободи старта ― разбута младежите командирът.
Настана кратка суетня, докато бъде подредено всичко за правилното протичане на състезанието.
Двата отбора застанаха по местата си и се приготвиха за начало на надпреварата.
― Може ли да пуснем музиката, другарю командир? ― извика Григор Щатния шут и вдигна касетофона над главата си.
― Пускай музиката, Григоре! ― разреши другарят командир. ― Внимание, състезатели! Засичам времето... СТАРТ!

Огнян взе две празни щайги, постави ги една върху друга и с Валерия внимателно, без да бързат, започнаха да късат зачервените едри домати и да ги подреждат в горната щайга.
Йови и Стела имаха друга тактика ― обърнали си гръб един на друг, късаха и подреждаха всеки в своя щайга. Двамата работеха изключително бързо и сръчно и скоро напреднаха по реда.
Публиката развълнувано подвикваше и окуражаваше познатата им двойка.
― Хайде, Стелче... По-бързо, по-бързо...
― Давай, Йови! Малко остана... ― извика Шута. ― Има няма един час...
Останалите се разхилиха, кривейки се в такт с музиката.
― Аааа... ― изписка момиче. ― Първи отбор, много сте бавни бе...
― Личи им, че не са в занаята ― допълни момчешки глас и даде отново повод за кикотене и крясъци.
Докато публиката коментираше и подвикваше, Огнян и Валерия напълниха първата щайга. Огнян я вдигна и пъргаво я отнесе при съдията в началото на междуредието.
― Брей, гледай ти! Айде бе, Йовииии... Къде ти е щайгата?.. ― развикаха се от публиката. ― Новобранците вече напълниха първата...
В това време Валерия продължаваше да бере и да подрежда във втората щайга. Огнян се върна бързо с нова празна, сложи я под другата и се включи в брането.
След малко от редовете излезе Йови с пълна щайга и публиката изръкопляска. Той я остави при своя съдия, прие със самочувствие овациите на публиката, поклони ѝ се и си взе празна щайга.
Не след дълго от мястото, където се изгуби момчето, се показа Стела, превита от тежестта на своята щайга.
― Ей, Стелче ― изкрещяха от публиката, ― кажи на Йови да ти носи щайгите ма...
Стела им се усмихна, избърса чело с ръка и се мушна в зеленината на редовете.
От първото междуредие се измъкна Огнян с нова пълна щайга, замени я за празна и бързо хукна обратно.
― Тия имат по-добра тактика. Този не оставя момичето да мъкне... ― коментираха бригадирите.
― Абе те какви са си бе, никой ли не знае? Откъде са, що са?.. ― полюбопитства едно момиче.
― Аз я знам нея ― обади се високо кльощаво девойче. ― Софиянка е. Баба ѝ и дядо ѝ живеят в нашето село.
― Брейииии... ― зарадва се момчешки глас някъде отзад. ― Той братовчед ли ѝ е, какъв?
― Не го знам какъв ѝ е. Обаче живее у тях. На гости са с техните...
― Така като ги гледам, баш няма да са братовчеди ― извика Григор Шута и не пропусна да се огледа за реакцията на останалите, която не закъсня.
― Аха... ― извика някой. ― Както си гукат, надали са роднини...
Веселите възгласи и смехът се разнесоха надалече над редовете на зеленчуковата градина.
Слънцето напичаше вече сериозно.
Състезателите търчаха с пълните щайги и обратно с празните, като все повече напредваха по редовете. Движеха се почти на една линия, като Йови и Стела вървяха малко по-напред.
Огнян грабна поредната пълна щайга и хукна към началото на междуредието.
Валерия се изправи, изтри чело с ръкав и заразкопчава синята куртка. Съблече я и останала по бяла блузка без ръкави, метна куртката върху един висок бетонен кол.
― Фюит-фюуууууу... ― изсвири пронизително някой от тълпата. ― Давай, маце!!!
Гръмнаха бурни аплодисменти. Полудяла, публиката се дереше и ръкопляскаше. През бурен кикот се чуваха одобрителни възгласи.
Валерия свали от ръката си ластика, който носеше като гривна, наведе глава, косите ѝ паднаха, а тя сръчно ги омота и се изправи, като заприбира непослушните кичурчета.
― Омъжи се за мене, скъпааа!!! ― изкрещя прегракнал момчешки глас и множеството пощуря.
Момичето хвърли разсеян поглед по посока на кандидат-жениха и отново се зае с доматите.
Огнян се върна с празната щайга и ѝ се ухили:
― Вече имаш привърженици.
― Аха ― кимна Валерия и избърса устни с ръка. ― Много ожаднях, Огняне.
Момчето я изгледа тревожно:
― Изяж един домат, а като занеса следващата щайга, ще ти донеса вода.
Валерия го послуша, изтри един недоузрял домат в панталона си, изяде го набързо и продължи работа.
С умерени точни движения, без излишно разкатаване, двамата пълнеха щайгата. Когато беше готова, момчето я отнесе при съдията.
― Къде е водата? ― попита задъхано.
― Ей там има туби ― посочи му съдията.
Тубите стояха подредени на сянка под първите дървета на гората. Огнян хукна с все сила нататък. Избра най-малката ― пет литрова ― и затича обратно.
Бяха напреднали доста по реда и разстоянието беше значително.
Момчето пристигна, отвъртя капачката и подаде водата на момичето.
― Много си бърз! Благодаря ти! ― Валерия пи.
Огнян също пи и затвори тубата.
― Може ли да ни дадете водата и на нас? ― откъм третото междуредие се чу умолителният глас на Стела.
― Кажи на Йови да се обърне насам, ще му я хвърля ― отвърна Огнян.
Отсреща Йови се приготви:
― Давай!
Огнян отхвърли тубата, като баскетболна топка над високите доматени растения, а Йови я улови ловко.
― Благодаря! ― извика Стела.
Огнян ѝ махна с ръка и се залови отново за работа.


--- сцена триста осемдесет и трета ---

― Не се ли измори? ― попита Валерия без да спира да къса домати и да подрежда в щайгата.
― Не ― отвърна Огнян и намести празната щайга под полупълната. ― Както съм загрял, мога да омета още два реда ― ухилен се залови да бере.
― Колко време остава?
― Петнайсетина минути ― погледна часовника си момчето. ― Ти измори ли се много?
― Не много ― отвърна момичето и изтри в рамо струйка пот от лицето си. ― Пие ми се вода.
Огнян стана и се огледа към противниковия лагер.
― Ееейии... ― извика. ― Бихте ли ни върнали водата?
Над зеленината на доматите се подаде Йови и се ухили злокобно:
― Ела си я вземи, гражданче! ― каза и се скри отново зад растенията.
Валерия и Огнян се спогледаха в недоумение.
Публиката се разшумя недоволно:
― Дай им тубата, Йови! ― провикна се някой.
Никаква реакция откъм третото междуредие.
― Няма да мога да се промуша напряко ― каза Огнян и хукна към началото на реда.
― Не отивай, Огняне ― извика му Валерия, ― нищо няма да ми стане за петнадесет минути ― довърши изречението тихо.
― Давай, давай, давай... ― крещеше публиката и не спираше да свири и ръкопляска.
В началото на реда момчето се поколеба преценявайки кое е по-краткото разстояние ― до тубата, която Йови беше пленил или до началото на гората при останалата вода. Избра първия вариант, сви вдясно и навлезе в третото междуредие ― вражеската територия. С невиждана скорост пробяга разстоянието навътре между редовете, стигна до тубата, грабна я и се върна при Валерия.
― Ето! ― подаде ѝ я задъхан.
― Не трябваше да губиш време заради мен ― каза виновно момичето.
― И аз съм жаден ― ухили ѝ се момчето.
Пиха, наплискаха лицата си и продължиха работа.
...
― Тридесет секунди до края! ― извика командирът. ― Каквото сте набрали, носете към съдиите.
Йови изсипа доматите от щайгата на Стела в своята щайга.
В същото време в първото междуредие Огнян грабна почти догоре напълнената тяхна щайга.
Двете момчета едновременно хукнаха към началото на редовете.
Публиката съвсем пощръкля.
„Страшен финал!“ „Давай, Йови!“ „Давай, Огняне!“ „Йови, Йови...“ „Давай, давай...“
Подкрепяни от скандиранията, двамата стигнаха съдиите и поставиха щайгите при другите.
Фюууууууу! ― изпищя свирката на командира и обяви края на мача.
― Браво! Изнесохте навреме всичко набрано! ― похвали ги той. ― Следва да го претеглим и да обявим резултата.
Публиката скандираше имената на момчетата.
Двете състезателки се добраха до началото на редовете.
― Извинявай за водата! ― каза тихичко Стела на Валерия.
― Ти не си виновна ― успокои я Валерия.
Стела кимна.
Двете застанаха при съотборниците си и всички зачакаха да свърши процедурата по подреждането на щайгите върху кантара, който стоеше на няколко метра от първия ред на зеленчуковата градина.
...
― Иии... с четири килограма и половина повече от съперниците си... победителите в надпреварата сааа... Йови и Стела! ― обяви тържествено резултата командирът.
Публиката заръкопляска възторжено!
― Само с толкова ли? ― начумерен като градоносен облак възкликна Йови.
― Ми толкова показа кантарът! ― вдигна рамене командирът и му се ухили. ― За малко да ви победят.
Огнян и Валерия плеснаха ръце радостни.
― Отивайте на сянка да си починете и се напийте хубаво с вода. Хайде! ― заповяда командирът на състезателите. ― Останалите! ― изсвири пронизително. ― Всеки да си избере ред, щайгичка и по-живо! Видяхте как става... Сега е ваш ред.
Бригадирите се засуетиха около празните щайги и полека лека се пръснаха по редовете.


--- сцена триста осемдесет и четвърта ---

Огнян и Валерия се запътиха към началото на гората, пиха вода и се скриха навътре в прохладната зеленина. Повървяха малко и спряха да си починат.
Четиридесет и шеста серия "Състезанието" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
― Можело е и да ги победим, значи! Четири килограма и половина не са нищо ― каза замислено Огнян.
― Дааа... ― въздъхна Валерия. ― Ако не те бях забавила с водата...
― Ами! ― махна с ръка момчето. ― Никое състезание не е чак толкова важно, че да се жертваме твърде много. А и аз също бях много жаден...
― Обаче видя ли физиономията на Йови, като чу разликата в набраното ― захили се Валерия.
― Ооо, да! Това си струваше цялото усилие!!! Аз се чувствам напълно възнаграден!
― Хихихи! И аз! ― Валерия се надигна. ― Ела да слезем долу при рекичката.
Двамата се смъкнаха в плиткото дере и при реката си избраха един камък. Седнаха, събуха си гуменките, навиха крачолите на панталоните и потопиха крака във водата.
― Ооооох, че кеф в хладната вода! ― възкликна момчето.
― Така ще настинем, че няма да ни оправят десет дена ― каза Валерия и запръска вода надалеч. ― Я пробвай докъде можеш да хвърлиш вода с крак.
Огнян ритна повърхността на водата.
― Ийиии... Много надалеч! ― каза Валерия и повтори неговото движение. ― Ъф, слаба работа.
― Гладен съм! ― обяви момчето.
― Браво! Преди два часа изяде шест филии.
― И добре, че ги изядох, достатъчно енергия ми осигуриха...
― Нали имаме сандвичи в торбата ― напомни му момичето. ― Тя къде остана?
― Окачих я на един циментов стълб в началото на реда.
― Ще ги ядем препечени, значи ― разхили се Валерия.
Зад гърба им се чуха стъпки и двамата се обърнаха рязко.
По пътеката се показаха Йови и Стела с кафяви кесии в ръце. Йови подаде две кесии на Огнян и каза:
― Обяда ви!
― Не е ли рано още за обяда? ― Валерия погледна часовника на ръката на Огнян.
― Командирът каза, че четиримата сме свободни за днес от работа.
― Така ли? ― възкликна момичето. ― И защо?
― Защото за един час сме преизпълнили дневната си норма! ― обяви Йови. ― Сега умуват, дали да не повишат досегашната, като видяха, колко работа свършихме за кратко... И юркат останалите да бачкат по-бързо... Чувате ли как плющят камшиците по гърбовете им?
Стела се разхили на шегата на приятеля си.
Огнян и Валерия не се засмяха.
― Така че можете да се прибирате към селото. Пеш. Не е много далеч, на около шест-седем километра е по пътя. През гората покрай реката е с километър по-малко. Ние сме с мотора...
Огнян и Валерия мълчаха.
― Командирът каза да му се обадите, ако ще си тръгвате към селото, за да ви знае къде сте. Разбрахте ли?
― Защо не ми върна водата, когато ти я поисках? ― Огнян се изправи и застана срещу Йови в очакване на отговора.
Йови се позамисли и отвърна:
― Защото, гражданче, когато си на война, не можеш да си позволиш милосърдие към врага. Целта ти е да го смажеш, а не да му помагаш да оцелее! ― изгледа Огнян и продължи: ― Разбра ли, хлапе? Много има да учиш... Зелен домат си още. Видях те в списъка с бригадирите и знам всичко за тебе. Вчера си свалил пионерската връзка, а днес вече с големите се мериш.
― И какво ― ухили му се Огнян, ― не се ли премерих? С големите... ― натърти силно на думичката.
― Не бързай да се радваш! Гражданче...
Йови им обърна гръб и подбра приятелката си по пътеката.
Огнян седна отново на камъка при Валерия.

― Поне ни донесе манджата ― заразглежда съдържанието на едната кесия.
― Аз не бих яла от това ― смръщи носле Валерия. ― Сто на сто е плюл вътре.
― Ахахааа... ― закикоти се момчето и извади две филии. ― Ще го преживея някак си. ― Искаш ли сандвич с шпеков салам и кашкавал?
― Не съм гладна ― отказа момичето.
― Както искаш ― Огнян захапа лакомо двойния сандвич и каза с пълна уста: ― Ммм, много вкусно. Кашкавалът е почти течен. Отхапи си!
Валерия си отхапа от сандвича и задъвка, не спирайки да пръска вода с крак.
― Вкусен е. Дай още! Нямах представа, че съм огладняла.
Отвориха и другата кесия и си подредиха още един сандвич.
― Знаеш ли какво чувство имам? ― каза Валерия с пълна уста.
― Какво?
― Че откакто се помня правя само това: бера домати с тебе.
― Странно! ― каза Огнян. ― И аз имам същото чувство! ― натика последната хапка сандвич в устата си и облиза доволно пръсти.


Следва продължение

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: anni (21 юли 2012 12:04)

Иии, победителите трябваше да бъдат освиркани поради неспортсменско поведение. И замеряни с домати wink . Искам реванш, да кажем в края на бригадирското лято.
Страшна снимка, Цоне, да беше сложила една и на петела ранобудник - стана ми любимец. Питам се дали не е питомец на друг герой в сериала?!




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (21 юли 2012 12:21)

Ооо, Анни, да, xixi петелът категорично е питомец на братовчеда Светльо. Трябва да го помолим /братовчеда Светльо де/ да му коригира алармата :)) или пък да го научи да бяга в най-далечния край на двора, като види празна тенджера например.




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (21 юли 2012 12:50)

 Я ! ТОЗИ МАЧ НЕ СВЪРШИ С УБЕДИТЕЛНА ПОБЕДА НА "НАШТЕ"...КОЕТО МНОГО МИ ХАРЕСВА...

    НЕ ПОМНЯ ПОДОБНИ СЪСТЕЗАНИЯ С БРИГАДИРИТЕ ГОСТИ, НО ВЕЧЕР СТАВАХА СВИРЕПИ МАЧОВЕ НА ИГРИЩЕТО НА УЧИЛИЩЕТО...МАЛИИИЙ, УЧИЛИЩНОТО ИГРИЩЕ - НАШИЯТ УЕМБЛИ И САН СИРО...СБОРЕН ЮНОШЕСКО-ДЕТСКИ ТИМ НА СЕЛОТО СРЕЩУ БРИГАДАТА...ПРОТИВНИКА ОБИКНОВЕНО БЯХА ПО-ГОЛЕМИ...С ГОДИНА-ДВЕ ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МЕЖДУ НАС...НО НИЕ СИ ИМАХМЕ СКРИТИ ОРЪЖИЯ - МОМЧЕТА,КОИТО ГОСТУВАХА ЗА ЛЯТОТО НА БАБИ И ДЯДОВЦИ...СТЕФЧО ПЕНЕВ НАПРИМЕР ОБИКНОВЕНО БЕШЕ НАИСТИНА ОГРОМНА ИЗНЕНАДА...БРИГАДИРИТЕ ОБИКНОВЕНО СИ КАЗВАХА "ОООО ТОВА ДЕБЕЛОТО НЯМА НУЖДА ГО ПАЗИМ"...СТЕФЧО ОБАЧЕ НЕ ПОДЛЕЖЕШЕ НА ФИЗИЧЕСКИ НАТИСК( КОЙТО Е ИГРАЛ МАХАЛЕНСКИ ФУТБОЛ ЗНАЕ, ЧЕ ГОЛЕМИТЕ НЕ ПРОПУСКАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ РЪСТ И КИЛОГРАМИ...) ОСВЕН ТОВА ЗА ТЕГЛОТО СИ СТЕФЧО БЕШЕ ИЗУМИТЕЛНО ЕКСПЛОЗИВЕН В КРАКАТА НА КЪСО РАСТОЯНИЕ...ВЕРОЯТНО ЗАЩОТО ТРЕНИРАШЕ ХВЪРЛЯНЕ НА ЧУК ...В ЦСКА ВЪПРЕКИ ЧЕ БЕШЕ ЛЕВСКАР...НЕ ЗНАМ ДАЛИ ПОМНИТЕ ,НО ТОВА ЗАВИСЕШЕ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ЖИВЕЕШ В СОФИЯ...ОСВЕН ТОВА ПРАВЕШЕ ФИНТА НА САШО КОСТОВ И ПРЕКАРВАШЕ ТОПКАТА ПРЕЗ КРАКАТА НА НЯКОЙ ДАНГАЛАК, ПОД ГРЪМКИЯ СМЯХ НА СЪОТБОРНИЦИ ИНЕ САМО...

  СЕГА СИ СПОМНЯМ И ТАКАВА СМЕШКА...КОГАТО ЕДНО ЛЯТО БЯХМЕ ВЕЧЕ ЧАСТ ОТ БРИГАДАТА ИГРАЕХМЕ ТУ ЗА СЕЛОТО,ТУ ЗА БРИГАДИРИТЕ...ДА НЯМА СЪРДИТИ...

 




--------------------
 
 
№4 от: Маргарита Василева (21 юли 2012 12:58)

Много хубаво състезание! Браво, Цоне! Страхотна серия отново! И музикалното оформление ok2 Благодаря!




--------------------
 
 
№5 от: didimus (21 юли 2012 13:53)

Чудесно, върна ми толкова хубави спомени от летните бригади - състезания, любовни тръпки, е-е-ех ! Благодаря ти, Цоне! 


 
 
№6 от: Айви (21 юли 2012 18:03)

  Пак чудесна серия, Цоне! hiphip

Ще му отвинтя главата от тялото, ако го пипна!

Ще окървавиш сцената.

Ъф, ядеш! Приблизваш като котка.

xixi3 xixi2 xixi2


 
 
№7 от: Anakin Skywalker (21 юли 2012 18:31)

Чудесна бригадирска тема! В наше село имаше бригадирски лагер с бараките, с щаба, с плаца на който се вдигаше знамето и въобще всички атрибути на соц бригадирското движение. Намираше се в края на селото в близост до селското игрище и до пътя за манастира св. Неделя. Край него течеше и селската рекичка. Обаче там идваха организирано цели групи бригадири от големите градове, най често няколко паралеки от едно даскало и нямаше как да  включат комосмолците от село. Разпределени в чети и отряди им даваха задачи от ТКЗС-то и те  беряха домати и чушки, вадеха картофи... Помня като по малки калпазани, как ходехме нощем до оградта да надничаме в спалните помещение на какичките (сега му казват воайорство request) но ние тогава не познавахе тази думичка. И когато ни откриеха angry , хукваха да ни гонят и ние презглава, кой на където му видят очите... xixi И култовата реплика на едно другарче - Николай "Преминах през реката без да се измокря!" tongue2  т.е. как е хвърчал направо... Вече като подрастващи и комосомолци, ходехме и ние на дискотеките които през вечер се организираха там, Беше купон в средата на 80те с хитовете "Жив е живота" и "Нощ в Банког" "Като Тарзан" и саундтрака от "Флашданс" За закуските сутрин, ще кажа че и аз не съм изключение от правилото, така и не заобичах и не се научих да пия прясно мляко, нито овче, нито козе. Помня като сега бабините пържени филийки, мекици и катми с айрян или чай от шипка, от липов цвят(истински натурален сварен в чайник, не като днешните пакетчета). Чат-пат мажех и филий с масло, домашно сирене, шпек салам и сладко от ягоди и смокини.  А Валерия и тя като сестра ми и братовчедка ми градски тип деца, така и не се привързаха към село. Нямаха конфликти, дори напротив, бяха в дружески отношения с децата от село, с момиченцтата на тяхната възраст, но не се сближиха и гостуваха за по седмица само и хайде пак в града! И баба и дядо се радваха най вече на внука.




--------------------
 
 
№8 от: Тото (21 юли 2012 21:11)

Великолепно. Абсолютно. Докато чета и забравям къде съм, кога съм.


 
 
№9 от: Цонка (21 юли 2012 22:02)

Тото, много се радвам, че си се почувствала така! Добре дошла в Нашето Детство!
smile




--------------------
 
 
№10 от: anni (22 юли 2012 22:34)

Освен на доматите била съм и на друга лятна лагербригада, но не в някое село, а в Плевен и не на домати, а в консервния, бивш завод Г.Кирков.Беше точно както го описваше Цонка-със сини дочени униформи, спяхме в бараки, сутрин ставахме рано и закусвахме в някяква столова основно с конфитюр, масло и сирене. И чай.Имаше си вечерна проверка,с порицания и награждаване за заслужилите както си му е редът.Наградата беше, че ни пускаха още в петък вечер да се приберем по домовете, иначе всички бригадири ги пускаха в събота след работа и в неделя до определен час трябвае да се явим отново.Сега като се сетих  - аз два пъти съм се прибирала още в петък-бяхме наградени групово от нашеата барака,втория път-нашите тъкмо се бяха прибрали от някаква екскурзия май от Чехословакия,заварих ги в хола да се черпят с комшиите и аз като влязох изневиделица, че то се беше мръкнало вече, настана една всеобка радзост...Бяха донесли плик пълен със шоколади-страшни картинки имаха, аз тогава колекционирах.




--------------------
 
 
№11 от: Цонка (22 юли 2012 22:54)

Анни, на такава бригада беше сестра ми. Има снимка - цялата шайка бригадири на едни стълби, с униформите и с баретки. Носеше ми цели пачки с етикети за кисели краставички, които така ме радваха... Бях на възрастта на Веспасиана и такова съкровище ми се виждаше безценно. Помня, че разказваше, как натикали цигарите на командира си в един буркан и ги консервирали :))
Да поразгледаме малко етикети :)




--------------------
 
 
№12 от: катя милушева (23 юли 2012 23:15)

 Супер! Много красиви бригадири, направо като манекени на "Лада":)))! И етикетите, супер!


 
 
№13 от: shturcho (24 юли 2012 10:47)

След една такава доматена бригада, дълго време ми стоя рефлекса като видя домат, че трябва да го скъсам :). Спомням си и нормата, която така и не успях никога да изпълня, и коматите със селски хляб и разтопения кашкавал и водата, точно както ги е описала Цонето. И километрите до полето ги навъртахме пеша (бяхме Френска гимназия, което ще рече, че бяхме основно момичета), а другата бригада бяха от Корабостроителния техникум (само момчета) и им бяха уредили автобус, който да ги извозва всеки ден. Помня, че заспивах в движение вечер като се приберем, веднъж през нощта трябваше да стана и да отида до тоалетна, външна разбира се, и после в умората съм заспала на връщане на сред двора, в тревата, при магарето.


 
 
№14 от: Цонка (24 юли 2012 10:51)

Цитат: shturcho
в умората съм заспала на връщане на сред двора, в тревата, при магарето

hiphip Браво, Щурчоооо!!!  xixi2  lol xixi2




--------------------
 
 
№15 от: ssi (24 юли 2012 15:29)

Ахааааааа wink

Ама вие много примерни...Ние се замеряхме с домати (повечето развалени) и ходехме на лов за мишки. Полята онази година бяха нападнати от мишки и в доматите имаше множество от тях.Повечето бяха гонени и стъпквани , а някои и замеряни с домати smile24


 
 
№16 от: Зико (26 юли 2012 23:22)

Браво, Цонке! Много увлекателно и трогателно. Искам на бригада!!  yajuyo


 
 
№17 от: Цонка (27 юли 2012 10:37)

Цитат: Зико
Искам на бригада!!

И аз!!! Затова проучих въпроса. За съжаление в ресторанта отказаха да ни изхранват за по 1,25 лв на човек дневно /закуска, обяд и вечеря/; бабите от селото не са съгласни да приемат в къщите си квартиранти за по 10 лв на месец; а ръководителят на стопанството ми се ухили, поклати глава и каза, че не му трябват скакалци, да му опустошат реколтата.
Еееееех... Ако можеше да се намери някъде някое свястно ТКЗС, което да се навие на горните условия... girl_sigh




--------------------
 
 
№18 от: Anakin Skywalker (27 юли 2012 13:01)

Цитат: Зико
Искам на бригада!!


Аз пък не ща! stop  Разбира се и аз съм бил на една бригада в 9ти клас. Извозваха ни с автобуси тук в едно близко ТКЗС в околностите на София. Вадехме моркови, преизпълнявахме норми и накрая кво?!? angry  За цялата бригада почти месец, накрая ни платиха по 20лв (по малко от левче надница) и мен като един от първенците ме наградиха с книгата-тухла Мъжество на Вера Кетлинская tongue2 
В горните класове ходих на стаж в Авторемонтния завод, една сборна бригада от всички класове и си прекаравахме чудесно разглобявайки ЗИЛ-ове, Камаз-и, Роман-и бурма по бурма. Цапахме се с масло и грес, докато нашите съученици бачаха по полето или в консервените комбинати за жълти стотинки, на нас ни се плащаше почти като на работници.




--------------------
 
 
№19 от: Зико (27 юли 2012 20:41)

Анакин, а това че държавата те учеше без пари, а? А това, че е предоставила на един деветокласник възможността да бъде един месец съвсем близо до комсомолките, хм?  xixi   Това на колко левчета го оценяваш? lol


 
 
№20 от: катя милушева (10 август 2012 09:11)

Цитат: Anakin Skywalker
книгата-тухла Мъжество

Я, и аз я имам като награда, точно от една бригада:))))

Прав е Зико, емоциите преживяни тогава струваТ много повече!!!

Че, кое дете или подрастващ младеж сега можеш да изкараш на ранина къмто 4-5 часа сутринта на полето ,/не говоря за тези дето по това време се прибират/за да усети как се пробужда всичко..!



 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!