Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Шестдесет и втора серия "Островчето" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
12-04-2014, 07:30 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
шестдесет и втора серия „Островчето“


--- сцена петстотин и трета ---
Училището на Веспасиана, класната стая на четвърти Б клас

Петнадесетина деца стояха подредени до катедрата — на подиума пред черната дъска, а учителката им седеше на първия чин в средата и правейки справка с купчина напечатани бели листи, слушаше внимателно, докато възпитаниците ѝ рецитираха думичките си, а останалите деца от класа седяха смълчани на местата си.
С изразителен и силен глас рецитираше момиченце от последната редица на групичката, облечено в престилка и пуловер отгоре.
Да работим! Тази славна дума
нека екне кат камбанен звън,
нека стряска къщата и друма,
нека стресне спящий тежък сън.
Последва го друга изпълнителка от първата редица:
Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, със сърце и с ум!
Нек се чуй у нази живо дело:
бодрящий на работата шум.
Изговори на един дъх стихчето, а след нея веднага се включи Веспасиана от втората редичка:
Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред...
Труд! Спасението робство там е,
идеал е той на новий свет.
— Стоп! — извика учителката и размаха листи към момиченцето. — Я хубаво прочети какво ти пише в листчето! — заповяда. — Само третия ред — уточни.
Сиана прочете:
— Труд! Спасението робство там е...
— Я пак, ама хубаво прочети думичките от третия ред!
— Труд! — направи пауза вече притеснено детето. — Спасението робство там е...
— Не виждаш ли, че пише друго? — раздразнено повиши тон учителката и прочете от листите си: — Спасеньето от робство там е, Сиана! Спасеньето ОТ... ОТ... — повтори. — Ти пропускаш ОТ и променяш смисъла на изречението. Трудът е спасение от робството, а ти разправяш, че спасението е робство... — замълча учителката, загледана в листите и се замисли сама над проблема. — Да! Така е! — каза накрая убедено. — Разбра ли?
Сиана кимна неуверено.
— И не спасението, а спасеньЕто — с меко Н! Разбра ли? — доуточни другарката.
Момиченцето отново кимна.
— Хайде да те чуя пак!
Сиана бутна очилата си и зарецитира:
Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред...
Труд! Спасението... Ъъъъ... Спасеньето... Спасението робство там е...
— Достатъчно! — стана учителката и в същия момент удари звънецът.
Дечурлигата скочиха от чиновете и хукнаха навън.
— Не съм казала, че сте свободни! — властно и гръмко обяви учителката.
Децата замръзнаха кой където беше заварен от гласа ѝ.
— Сега сте свободни! — произнесе се тя и привика Веспасиана.
Детето се приближи, мачкайки в изпотените си длани листчето с думичките.
— Виж, моето момиче — започна другарката, — ще седнеш вкъщи с листчето и сто пъти ще прочетеш куплета на глас, разбра ли? — Сиана кимна, а жената продължи: — Защото си го запомнила грешно. Ще го прочетеш и после ще го издекламираш сто пъти сама, а после пред майка си.
— И пред нея ли сто пъти? — попита глупаво.
— Не! — отвърна учителката. — Пред нея може и веднъж, но да е както трябва. Да не се излагаме на тържеството за първи май, нали? Какво ще си помислят трудещите се... Утре ще ми го кажеш и на мене! Разбрахме ли се?
— Да — съгласи се Веспасиана и се отправи към чина си.
Там я чакаше Мирелка с пакетче солети в ръка.
— Айде — подкани я, — взимай си закуската и да ходим да обикаляме училището.
— Не носиш ли ластик? — попита Сиана.
— Забравих го.
— И аз... — Веспасиана извади от чантата си увита в салфетка и найлон закуска. — Днеска имам филии с масло и шпеков салам. Лютеницата свърши. Искаш ли? — вдигна торбичката под носа на приятелката си.
— Тц! Имам с „Камчия“, ама мирише гадно... На чесън — сбърчи нос Мирелка.
— С горчица е много вкусно... Ама хамбургският де, тоя не!
Двете напуснаха стаята и тръгнаха по тесния коридор, където излизащите в голямо междучасие разлудувани ученици се вливаха като флуид в стеснението на тръба и скоростта им нарастваше съобразно закона на Бернули.


--- сцена петстотин и четвърта ---
По същото време, голямото междучасие в гимназията на Огнян

С навити ръкави на бялата риза и навити крачоли на тъмносиния панталон Огнян играеше мач на слънчевото игрище заедно с още десетина момчета, а зрителите наоколо ги подкрепяха шумно с издути от закуските бузи.
— Огняне! — Светла се промуши през зяпачите, стъпи на игрището и отново повика момчето настоятелно: — Огнянеее...
— Какво? — обърна се той и в същия момент футболната топка, изпратена със силен шут към него, се залепи за бялата му риза, оставяйки елегантен тъмносив прашен отпечатък. — Ейиии... — ядоса се момчето.
— Къде зяпаш бе? — извика авторът на паса. — Глей кво положение изтървахме.
— Чакайте малко! — извика към него Огнян и излезе от играта, като се приближи до Светла. — Какво има чак толкова важно? — изгледа я сърдито.
— Брат ми и новата му компания от Електротехникума са долу при блъскащите се колички. Каза да идем.
— Не мога сега, играем — обърна глава, опитвайки се да види изцапаната си риза. — Я виж, много ли е зле?
— Много! — констатира момичето.
— Ей, амаа... — Огнян тръгна към футболната врата, където висеше тъмносиньото му ученическо сако, откачи го и го облече върху изцапаната риза. Пусна крачолите на панталоните и махна към играчите: — Ей сега се връщам.
На мястото му веднага влезе момче от публиката и играта продължи.
Двамата със Светла се прехвърлиха през невисоката училищна ограда, откъдето започваше Градската градина, и бързо изминаха петдесетината метра до стрелбището и високото съоръжение на „блъскащите се колички“.
В гъмжилото от дечурлига, чакащи да се включат при следващото пускане на количките, Огнян и Светла мярнаха Захари насред малка групичка встрани и се приближиха.
— Охо! — приветства ги Захари и обръщайки се към компанията от момичета и момчета в ученически униформи, ги представи: — сестра ми Светла... Огнян... — съсед и най-добър приятел...
В същия миг при количките гръмна музика, примесена с характерния вой от движението им и радостните детски писъци.

Към групата откъм стрелбището бавно се приближиха четири едри момчета, също в ученически костюми, придружаващи девойка, облечена в дънки, късо дънково яке и черен кожен каскет, под който се подаваше дългата ѝ руса коса, вързана на опашка и заметната пред лявото ѝ рамо.
Момичето приближи, сваляйки небрежно целофана на нов пакет „Camel”, извади цигара, тикна я между устните си и прие огънчето, поднесено ѝ от един от дангалаците зад нея.
— Това е Кет Балу! — обяви гордо Захари пред Огнян и Светла, след което се обърна към Кет и обясни: — Това са Огнян и сестра ми Светла. Учат в гимназията — кимна към сградата на училището.
Всички наобиколиха Кет и кортежа ѝ, поставяйки я в абсолютния център на вниманието.
С наклонена на една страна глава и премрежен поглед тя измери внимателно новите, след което смени наклона на главата си и каза надуто:
— Браво!
Свитата ѝ се разхили.
Огнян смръщи вежди и погледна Захари. Онзи стоеше прехласнат и не му обърна внимание.
Кет вдигна пакета цигари към Огнян.
— Не, благодаря! — отвърна той.
— От милицията ли те е шубе? Или не ти харесва марката?.. — отново смени наклона девойката и продължи подигравателно: — Ако предпочиташ Салем ментол... Продават по една на стрелбището... Само за сведение да ти кажа.
Групичката отново избухна в смях.
— Знам! — информира я Огнян и небрежно вдигна лявата си ръка, за да погледне часа на булетроника си, като се постара часовникът да бъде видян от момичето. — Трябва да се връщаме. Вие що не сте на училище?
— Защото там ни доскуча — изгледа го предизвикателно момичето. — Пък чухме, че тука имало по-интересни неща — издуха дим срещу него.
— Аха! — съгласи се Огнян. — Е, хайде! — обърна се да си ходи той.
— Довечера в седем ще бъдем на островчето — спря го гласът на Кет. — Искам да дойдеш!
— Довечера съм на школа по математика — усмихна ѝ се той престорено извинително.
— Донеси си задачите, там ще ги решим — отвърна му сериозно девойката, а групичката отново се закикоти.
За миг в очите на Огнян блесна интерес и той кимна към момичето:
— Може и да намина — ухили ѝ се и вдигна пръст към цигарата ѝ: — И само за сведение да ти кажа... Кет Балу не пуши.
— Знам! — премрежи поглед Кет.
Той ѝ се ухили отново, обърна гръб на тайфата им и подбра Светла към оградата на училището.
...
— Откъде я изкопа Захари тая? — прескочи оградата Отнян и помогна на Светла.
— Направо се е побъркал — обясни момичето. — От съседен курс била. Много известна...
— Изглежда голяма дрисла!
— Такава е! — потвърди Светла. — Обаче брат ми е откачил... Нали го виждаш как я гледа, като теле в железница... Купува си цигари и се прави на тарикат. Станал е такъв келеш...
— Заради нея ли заряза Антоанета? — изненада се Огнян.
— Антоанета му била отчайващо скучна.
— А Кет Балу е много интересна — каза Огнян с интонация, неизясняваща вложения смисъл, което накара Светла да го изгледа подозрително.
— Мислиш, че е красива, нали? Признай си! — каза злобничко тя..
— За красивото... красива е, защо да си кривя душата — отвърна той.
Пресякоха двора и се изкачиха по стъпалата към входа на гимназията.


--- сцена петстотин и пета ---
Същия ден следобед, домът на Спасови

— Спасеньето от робство там е, спасеньето от робство там е, спасеньето от робство там е... — бродеше от стая в стая Веспасиана и повтаряше думичките като заклинание.
— Като вещица бърбориш — отбеляза батко ѝ и светна лампата над огледалото в коридора.
Облечен в дънки, мастилено синя риза и черно кожено яке с кройка на сако, той застана пред огледалото и се занаглася. Закопча яката на ризата, после я разкопча, още едно копче разкопча, после го закопча, пак го разкопча...
— Къде отиваш? — вдигна любопитно носле нагоре сестра му.
— Бъбри си там, бъбри си... — отряза я Огнян, пъхна ръце в джобовете на дънките, после в джобовете на якето, после пак в дънките...
— Кажи ми де...
— Абе я бягай оттука — скара ѝ се той.
— Защо се дърлите — появи се Нелчето от кухнята. — Огняне, къде отиваш издокаран с коженото яке на баща си?
— Мамо — сепна се момчето, — тъкмо щях да те питам дали може да го облека... А? Може ли?
Жената го огледа много внимателно.
— Я се завърти! — заповяда, а момчето изпълни и зачака отговора. Майка му мълчеше, а в очите ѝ пламнаха огънчета. — Как бързо порасна... — каза тихо. — Същински бащичко...
Огнян се изпъчи и отново се завъртя пред огледалото.
— Таман ми е, нали? Само малко в раменете ми е широко, но пък изглеждам по-як...
— За пред кого ти е дотрябвало да изглеждаш по-як? — закова го с въпрос Нелчето.
— Ааа, просто така — не се смути ни най-малко момчето. — Да съм готин...
— Да си готин — повтори като ехо тя. — Провери дали няма нещо важно из джобовете, документи или друго, и го облечи. Но искам да знам къде смяташ да ходиш.
— На школа съм, забрави ли?
— Заради школата ли само?
— После ще се събираме със Захари и съучениците му от курса.
— С това трябваше да започнеш. Къде?
— На езерото — отговори той. — На островчето. Пуснали са лодките...
— Да не вършите простотии, ей! — вдигна показалец жената. — И в десет часа вкъщи!
— Мамо! — възмути се момчето. — Кога сме вършили простотии...
— Аз да кажа. Научи ли си за утре?
— Естествено!
— Имаш ли стотинки?
— Имам!
— Защо ще ходиш на островчето? — включи се в разпита Веспасиана.
— Спасеньето от тебе там е! — издекламира момчето и разроши косичката на сестра си.


--- сцена петстотин и шеста ---
В школата по математика

Двадесетина деца на различна възраст бяха заели банките в кабинета, където се провеждаше школата по математика и надвесени над тетрадките, се занимаваха с някакво решение. Часовникът на стената показваше седем и десет.
— Готов съм! — стана Огнян и отнесе листите на катедрата.
Ръководителят на школата огледа листите и попита:
— Хубаво ли провери?
— Дааа...
— Все така казваш, после — грешки от недоглеждане. Ама аз го знам, ама не го видях, ама времето свърши... Оправдания, оправдания... Много ви е трудно да си съберете мислите за няколко часа. Бързаш за някъде ли?
— Ааа, неее... — смутено погледна часовника на стената Огнян.
— Внимание сега! — обяви учителят. — Националният кръг на олимпиадата по математика няма да бъде проведен в предварително обявения град.
Децата вдигнаха глави и лапнаха химикалите, в очакване да чуят.
— Къде ще е? — попита момиче с очила и разбъркана прическа от последния чин до прозореца.
— В София — обяви учителят и заподрежда листите по катедрата.
— Къде? — радостно извика Огнян.
— Сто-ли-ца-та! — повтори на срички мъжът. — Ще си направим една майска разходчица до столицата. Екскурзийка, един вид. Хайманалък... Защото никакви успехи не очаквам от вас. До един сте калпазани и не решавате вкъщи...
Децата се разшумяха.
— Ще пътуваме с влак в четвъртък през нощта — заобяснява програмата учителят, — в петък сутринта рано-рано сме там, настаняваме се в студентските общежития, почиваме си, следобед се разхождаме из столицата, да я опознаем и обикнем, спим и в събота сутринта вкупом отиваме да покажем знания. Вечерта си хващаме влакчето и се прибираме по живо, по здраво. Но това е чак след един месец. Дотогава ви чака здрав труд! Голямо решаване!Къде хукна, Огняне?
Гласът на учителя застигна момчето, което вече беше отворило вратата на стаята и излизаше.
— Трябва да се обадя по телефона! Веднага! — обясни то нетърпеливо. — Много е важно.
— В понеделник искам цялата четиридесет и осма страница от сборника изрешавана, ясно?
— Ясно! — махна му с навитата на руло тетрадка Огнян и хукна надолу по стълбите на читалището, в което се провеждаше школата по математика. Изскочи навън и застана насред жълтите плочи.
В свежата априлска вечер центърът гъмжеше от разхождащи се усмихнати хора. Момчето сви към пощата и влетя в коридора с автоматите за междуградски разговори. Почака една жена да приключи и постави монета в указаното за целта място. Набра номера.
— Ало? — бутна монетата вътре.
— Да — отговори мъжки глас.
— Здравей, чичо Кайчо, Огнян е...
— Здравей, моето момче — зарадва се отсреща другарят Делнишки. — Валерия ли търсиш?
— Да. Трябва да ѝ кажа нещо изключително важно. Много хубаво нещо!
— Така ли? — завладян от възторга на хлапака, възкликна мъжът. — Валерия не е вкъщи в момента, но като се върне, ще ѝ кажа, че си звънял. Да ѝ предам ли аз новината?
— Мии, не — каза малко разочаровано момчето. — Исках само да знае... Е, няма значение... Всъщност... — размисли, — току-що разбрах, че националният кръг на олимпиадата по математика ще е в София. В средата на май. Това е, което исках да ѝ кажа.
— Ще ѝ предам веднага щом си дойде — обеща тържествено бащата на Валерия.
— Благодаря! Дочуване — каза Огнян, постави слушалката на мястото ѝ и остана да виси с ръка върху нея, подпрял чело. — Защо, когато най-много искам да те чуя, тебе те няма? Защо? Защо? — удари с длан слушалката и напусна салона с автоматите.
Излезе от пощата сърдит, без следа от предишния ентусиазъм. Застана насред центъра и се поколеба накъде да тръгне. Избра посока Градската градина.


--- сцена петстотин и седма ---

Слънцето залязваше зад нежнозелените дървета на Градската градина. Край езерото се разхождаха хора от всички възрасти — на групички, по двойки, самотници с вестник в джоба... Дечурлига подскачаха около родителите си, жадни за вниманието им, врънкаха, хленчеха, приближаваха водата и биваха навиквани и поопердашвани. Пролетна петъчна вечер.
Лодките се мотаеха нагъсто в езерото. На островчето се беше скупчила голяма компания, очакваща да се освободи плавателен съд, достатъчно голям, за да побере всички. Огнян приближи компанията и потупа с пръст Захари по гърба.
— Дойде ли? Ама какъв си изтупан... — зарадва му се онзи, но видя омърлушената му физиономия и попита: — Що си вкиснат? Не ти излезе някоя задача ли? — разхили се.
— Нещо ми е криво... И аз не знам защо — излъга най-откровено момчето и се огледа в компанията. Видя близо до водата момичето от днес, заобиколено от четиримата дангалаци. Беше сменило дънките с оранжева къса рокля. Отгоре носеше същото дънково яке, а на главата елегантна дънкова баретка. Огнян пооправи реверите на коженото си яке и тикна небрежно ръце в джобовете на дънките. — Возихте ли се вече?
— Чакаме! — обясни Захари. — Ще се освободят след малко няколко лодки и сме ние.
— Бреее, голям калабалък — установи Огнян.
Две големи лодки се приближиха към дървения кей и хората от тях заизлизаха. Компанията на Захари се втурна. Започна щуро разпределение на местата по лодките, момичетата писукаха, момчетата гърмяха с мутиралите си гласове, смях се понесе над малкия дървен кей.
Огнян стоеше безучастно с ръце в джобовете.
— Айде бе — махна му Захари, настанен в лодката с Кет Балу и свитата ѝ — качвай се!
— Край! — извика мъжът, който пускаше лодките и броеше пасажерите. — И без това сте повече хора, ще потопите лодките. От вашата трябва да слезе някой.
— Аз ще сляза — стана Кет Балу, прегази дангалаците и скочи на кея, като отказа помощта, предложена ѝ от мъжа с билетчетата. — Ще почакам следващата.
— Айде, движение, че се стъмни — изкомандва билетаджията към двете лодки и гребците вътре ги отдалечиха от кея.
Кет Балу се приближи до Огнян:
— Дойде, значи! — изгледа го от горе до долу и обратно. — Браво!
— Защо излезе?
— С тебе ще си вземем по-малка лодка. Гребеш ли?
— Средна работа — призна си Огнян.
— Ммм... — скръсти ръце девойката и се загледа в приближаващата малка лодка.
— Айде, влюбените — подкани ги, хилейки се, билетаджията, след като извади от лодката пристигналите. Скъса билетче за тяхната лодка и прие стотинките от Огнян.
Огнян слезе внимателно в нестабилния плавателен съд и подаде ръка на Кет. Тя не я прие, а скочи с лекота в средата на лодката, без дори да я разклати. Момчето зае мястото при греблата и повече не се опита да помага на спътницата си.
— Дай си ръката — заповяда тя и показа как.
Той протегна ръка с отворена длан, а Кет постави в нея двадесет стотинки.
— Моята половина от билета! — обясни.
— Я стига — раздразнено се опита да ѝ върне стотинките той.
— Не приемам дарения! — стрелна го със студен поглед момичето.
— Все по твоята искаш да става — констатира той, пусна стотинките в джоба на коженото яке на баща си и се зае с греблата.
— Задължително по моята! — потвърди момичето.
— Ехооо — завикаха съучениците ѝ от другите две лодки. — Отиваме при тръбата за пълнене на езерото, следвайте ни.
Кет вдигна властно ръка и направи неопределен жест към тях, после се обърна към спътника си и нареди:
— Искам да отидем до края на езерото, чак в най-отдалечената му част. Тука е много нагъчкано — свали баретката си и я остави на дъската до себе си.
Огнян не отговори, опитвайки се да вкара гребането в някакъв ритъм.
— Как ти е истинското име? — попита след малко.
— Зорница.
Той вдигна вежди учудено:
— Мислех, че Кет идва от Катерина или нещо подобно... Защо ти викат Кет Балу?
— Още в началото на учебната година в новия курс някой каза, че му приличам на Джейн Фонда и така тръгна...
Огнян спря да гребе и я разгледа с нескрито любопитство.
— На мене ми приличаш на майка ми.
— Стига бе! — изгледа го студено Кет Балу.
— Като млада де — побърза да уточни той. — Има една снимка като ученичка, с ученическа фуражка на главата и привързана на опашка коса... Днес, като те видях за първи път при количките с кожения каскет, ми напомни тази снимка.
Няколко минути се возиха мълчаливо в набиращата скорост лодка.
— Добре се справяш — похвали го девойката. — Дай сега да видя задачите ти по математика.
— Майтапиш се.
— Нали затова дойде на островчето тая вечер, заради задачите — припомни му тя.
Той пусна греблото и бръкна във вътрешния джоб на якето, откъдето извади свитата на руло тетрадка. Подаде ѝ я.
Момичето разлисти тетрадката и спря на една страница. Дълго я разглежда, докато накрая каза:
— Това за националния кръг ли е?
Огнян кимна изненадан, а тя продължи:
— Много добре си подреждаш задачите. И чертежите ти са на ниво. От това много зависи правилното решение... Браво! — подаде му тетрадката.
Момчето спря да гребе.
— Говориш като баща ми, като ми проверява решенията.
— Приличам на майка ти, говоря като баща ти... — присви очи девойката и го фиксира. — Да не сме роднини... Или много ги обичаш, че ти се привиждат и причуват навсякъде.
Изведнъж Огнян прихна, взе си тетрадката, прибра я в джоба и се зае отново с греблата, без да спира да се смее.
— Пък аз допреди малко си мислех, че това е най-скапаната вечер в живота ми!
— Наведи се! — даде команда девойката.
Той изпълни нареждането и в същия момент лодката им мина под извитото мостче при теснината, свързваща главната част на езерото с по-голямата и по-отдалечена.
— И ти ли се занимаваш с математика? — подхвана отново разговора той, след като преминаха в по-широкия дял.
— Дядо ми е учител по математика — отвърна небрежно тя. — Двамата с баба ми са ме отгледали от бебе. Откакто се помня не е минала вечер без той да ми постави задача. Като бях малка го обръщахме на игра. По-късно откри, че имам потенциал и се зае с мене сериозно.
— Защо не съм те виждал по олимпиадите, щом си толкова добра?
— За какво ми е да показвам пред всички какво мога и какво не? То си е моя работа. Винаги съм бягала от подобни глупости. Само на приемния изпит в електротехникума се изтървах и реших задачите без грешка. После се опитаха да ме придърпат за разни състезания, но аз се направих на луда... Когато поискам, тогава ще решавам. Никой не може да ми казва кога какво да правя! — млъкна.
Целият монолог беше изговорен с равен тон, без грам емоция.
Огнян помълча и каза:
— Чешит си ти. Голям.
— Искам аз да съм най-отгоре, ако ме разбираш. Аз да решавам кое как да става.
Момчето се замисли над чутото и каза:
— Баща ми ми беше казал веднъж, че колкото и да не ни се иска, в живота винаги се намира някой по-горен от нас, когото не можем да прескочим.
— Навярно е прав — съгласи се момичето. — Нали е баща... Нашите са разведени.
— Така ли?
— Дай сега да греба аз малко — рязко смени темата Кет Балу и се изправи.
— Че ти само едното гребло не можеш да вдигнеш — опита се да отклони намеренията ѝ Огнян.
— Не се обзалагай по тоя въпрос — посъветва го тя и зачака да ѝ отстъпи мястото.
Огнян се изправи и движението му силно разклати лодката.
— Леле, леле... — закиска се момичето. — Ще потопиш черупката, ще ни издавиш. Тука е цял метър дълбоко...
— Я? — зарадва се момчето. — Ти си можела и да се смееш.
Изправени в средата на малкия плавателен съд, двамата се опитаха да се разминат, но го разклатиха повече и се прегърнаха в центъра, за да успокоят люлеенето.
— Не мърдай сега и не дишай, аз ще мина внимателно през тебе — каза тихо момичето, сякаш внимаваше гласът ѝ да не залюлее отново коритото.
Понечи да се придвижи, но момчето я стисна по-силно в прегръдките си. Тя вдигна глава изненадано, а той я целуна дръзко, подържа я няколко секунди и я пусна, след което се отмести ловко и седна на нейното място.
— Давай, да те видим сега каква си гребкиня!
— Не си поплюваш! — отбеляза момичето и се зае с греблата.
— Нито пък ти! — не ѝ остана длъжен той, вдигна баретката ѝ от дъската и я сложи на главата си. — Искаш ли утре следобед да отидем на кино?
— Май че искам.
— Браво! — имитира я той. — Ако дотогава все пак стигнем брега...

В падналия мрак на пролетната вечер около езерото бяха светнали белите глобуси, а нежната им светлина се разстилаше наоколо, нашарена от клонките на плачещите върби, разпуснали разкошни коси над водата.

Край на шестдесет и втора серия

Някои важни уточнения:
1. Първото аудио е песента "Ma Baker" на Boney M.
2. Второто аудио е песента "Even the nights are better" на Air Supply.

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (12 април 2014 12:13)

Ура, ура! 


"И пред нея ли сто пъти?" - много ме радват такива невинни въпроси, wink

И само да питам, няма ли комари на езерото? Че моите спомени от подобни места са все добре озвучени от познатото дзвънкане. smile


 
 
№2 от: tivesto (12 април 2014 16:50)

Много хубава серия! Цоне, благодаря за доброто настроение! hi

— Наведи се! — даде команда девойката.
Той изпълни нареждането и в същия момент лодката им мина под извитото мостче при теснината, свързваща главната част на езерото с по-голямата и по-отдалечена.

И в Габрово имаше езерце с лодки и извито мостче. Много обичах да греба в лодката и да минавам под мостчето. За съжаление днес парка е в окаяно състояние и езерцето не се използва.

— Как ти е истинското име? — попита той.
— Зорница.

Хмммм... Нова любов ли ще изгрее на небосвода? poches




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (12 април 2014 17:08)

Цитат: tivesto
Хмммм... Нова любов ли ще изгрее на небосвода? poches
 

 

  ОЩЕ ПО-ИНТЕРЕСНО СТАВА... fellow

КЕТ БАЛУ,САЛЕМ МЕНТОЛ,"ЛОДКА...ЛИ Е ЛЮБОВТА" ???

ДА НЯМА ПОСЛЕ "ДЕНЯТ НА БУРЯТА"...




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (12 април 2014 17:43)

Цитат: donaddt
няма ли комари на езерото
Донче, като се замисля, не се сещам за вълнуващи спомени за комари около езерото, виж за шарани, попови лъжички и жабоци - да :)) Отправих питане към другарчето, да видя той какво си спомня и той каза: "Оооо, дааа! Комари! Да!!!" xixi

А пък колкото до изгряващото на небосвода... wink И лодка, и буря... Все шарени неща се задават... wink Един живот, тъкана черга... 




--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (12 април 2014 17:45)

Цонка, что произходит на самом деле??? uuux  (пардон цял следобяд мисля подсъзнателно на руски) mig_mig  Всъщност взе да става все по интерено и малко объркано. neznam Накрая серията завърши с романтичен привкус kiss4 , но около Огнян май взе да се заформя геометрична фигура от онези дето... request ...

Беше Елеонора, после Валерия, сега Зорница (Кет Балу).

Нашето езерце е Ариана. Имаме си и лодки и водни колела, на който му се въртят педали и не му се гребе ok2

 

П.П. А що се отнася до Джейн Фонда, тя и Анетка Сотирова се оприличаваше на нея, дори сама си го каза на бате Асен xixi




--------------------
 
 
№6 от: kitten (12 април 2014 19:06)

Брей, този Огнян!




--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (12 април 2014 19:12)

Цитат: donaddt
само да питам, няма ли комари на езерото?

Цитат: Цонка
"Оооо, дааа! Комари! Да!!!"

Момичета, април месец не е ли малко рано за комари? neznam




--------------------
 
 
№8 от: Цонка (12 април 2014 20:42)

Въпросът за комарите е по принцип, не за конкретното време. Тях ги свързвам най-здраво с лятно кино :))) И с игрите вечер на почивката на бунгалата в Балчик, и с пионерските лагери, и с игрите пред блока... Как настървено чешем с нокти нахапаните си глезени и оставяме червени следи в прахоляка по тях  lol




--------------------
 
 
№9 от: Frangata (13 април 2014 03:28)

Няма комари през април. А дори и да се намира някой скитащ такъв покрай езерото, то когато пред теб седи... жена, щях да кажа, интересно момиче, което и пуши цигари, че и те харесва, очевидно, то някой и друг комар дори няма да бъде забелязан.


П. П.
Днес втрещих една приятелка, по телефона, - проклето въображение, като и обрисувах подробно как прекрасният и и пухест котарак ще бъде носен от чайка, на 600-700 метра височина, хванала го с ноктите на ципестите си крака за врата, отзад, - лапите му -  предни и задни, ще висят и ще се полюляват по време на полета, а опашката му ще се вее. Ама не за да го изяде чайката, ами просто да го разходи и да разгледа котаракът света отвисоко. След два часа се наложи да я успокоя, пак по телефона, че чайка повече от кифла и малка риба няма да вдигне, та камо ли 3-4 килограмов котарак, който и да влачи на километри: беше се притеснила, че ще го отнесат птици от балкона и и няма да го види вече.

xixi




--------------------
 
 
№10 от: Айви (13 април 2014 12:10)

  Отново прекрасна серия, Цоне!  nomer1
  Много пролетна романтика, ама... малко ми дожаля за Валерия. sad 
  Чакам продължението с нетърпение! 


 
 
№11 от: kitten (14 април 2014 00:16)

Цитат: Айви
ама... малко ми дожаля за Валерия.


И на мен. sad




--------------------
 
 
№12 от: 9585 (14 април 2014 13:48)

Ауу, изневяра ... не съм очаквала от Огнян такива работи. Валерия ще откачи :)


 
 
№13 от: Цонка (14 април 2014 14:37)

Цитат: 9585
Валерия ще откачи :)

Докато пиша, задължително "влизам в кожата" на съответния герой, така съвсем ясно разбирам мотивите му да каже или стори нещо. И понеже тук се очакват последствия, си заформих точна представа за случващото се в следващите две серии. И като стигнах до Валерия...  chorchik Пети ден не мога да "изляза от образ" wink




--------------------
 
 
№14 от: 9585 (14 април 2014 18:28)

Нямам търпение да гледам следващите две серии :)


 
 
№15 от: Malazana (15 април 2014 11:21)

Еххх... Този Огнян бе!  Цоне, сакън, моля те не ги разделяй тия двамата... То вярно, че животът продължава и ни поднася все нови и нови трепети и преживявания, но някак така им се радвах на тия двамата...


 
 
№16 от: templar (15 април 2014 11:39)

Сетих се за онзи лаф:
- Абе, ти що всеки ден с различна жена...
- Щот' мога! ;)
 


 
 
№17 от: Anakin Skywalker (15 април 2014 12:41)

Цитат: Цонка
задължително "влизам в кожата" на съответния герой, така съвсем ясно разбирам мотивите му да каже или стори нещо.

 

Цитат: templar
- Абе, ти що всеки ден с различна жена... - Щот' мога!

Аз ще си послужа с пример от нашия 21 век ok2 :  Девойките сте като Wi-Fi - виждате всички рутерчета, но се свързвате с най-силното. Тогава пък ние ще сме като Bluetooth - когато двете мобилни устройства са близко едно до друго връзката е добра, щом едното се отдалечи, веднага започваме да търсим нови устойства mig_mig




--------------------
 
 
№18 от: Цонка (15 април 2014 13:11)

Ай да не коментираме повече, че ще разберете какво става по-нататък, пък не ща да разбирате предварително :)))) Само да знаете, че нито едно животно или човек не са пострадали по време на снимките на сериала xixi

Сега ще ви покажа островчето /по-скоро е кейчето към него/ на снимка от 1982 година, от един албум за Толбухин, който наснимах миналата година в читалнята на споменатото  по-горе читалище.

А ето и една снимка на островчето, направена от отсрещната страна на езерото - горе от алеята. Снимката е от вчера. В момента езерото е в ремонт и чакаме да стане хубаво като ехееее... едно време. Мостчето вече не е дървено, но пък изглежда значително по-здраво :)
 




--------------------
 
 
№19 от: isi (15 април 2014 16:23)

Ей, ама наистина чудесно Островче си е това Безкрайно Наше детство  fellow  Благодаря, Цоне! yajuyo

П.П. Ама непременно трябва да наминем да го видим това Островче, като го пооправят smile

 




--------------------
 
 
№20 от: Цонка (15 април 2014 16:37)

Иси...  surtze




--------------------
 
 
№21 от: Anakin Skywalker (15 април 2014 16:55)

Цитат: isi
непременно трябва да наминем да го видим това Островче, като го пооправят

 

Не само да го видим, а и на лодка да се повозим! oks




--------------------
 
 
№22 от: aurora2009 (15 април 2014 19:12)

И на мен ми дожаля за Валерия. Как може така Огнян да и изневерява само защото не кисне вкъщи да му отговаря постоянно на обажданията.

Иначе ми е много интересно да видя каква ще е реакцията на Захари... malee2  


 
 
№23 от: Цонка (15 април 2014 20:54)

Цитат: aurora2009
Иначе ми е много интересно да видя каква ще е реакцията на Захари...  

И на мене wink А още повече - реакцията на четиримата дангалаци...  stud




--------------------
 
 
№24 от: Malazana (16 април 2014 12:13)

Абе усещам, че на олимпиадата по математика в София през май, ще гледаме май май филма Момчето си отива... Обаче честно, до сега не съм имал такова нетърпение за следващ епизод на който и да е филм. Много емоционално ми подейства тази част от сагата за безкрайното детство. Можеби защото и аз в миналото едно към едно имах една такава пет годишна студентска любов с дистанция от има няма 350 км...


 
 
№25 от: Cvetan (17 април 2014 23:14)

Значи, гледам "фюма" и слушам какво с и говорят хората пред "блока":
"Огнян така...ама тя Валериия  и тя така...."
Ама, чакайте да питам и аз , нямали и други в този "фюм"?
Цонче, как са комшиите на Спасови,онези"чичита " от блока, не замислят ли някоя пакост ?
Ами Силвето ,тя как е ?Чух ,че била феята със сините коси(от "Буратино")в една експериментална детска постановка на Младежкия театър.

Ами 'магаренцето' Антон,  май обичал да бута разни чаши и да гледа накъде тече млякото "с коричка" от баба.Тя каза да пие от това мляко та да порасне висок като батко  си, ама трябва ида се "полива " по -честичко (да   се къпе на душа wink ) .

И тези Спасови ,като имат три деца на кино не ходят ли, лютеница не правятли,някакви изненади няма ли,остаряха ли що ли ...



 




--------------------
 
 
№26 от: tivesto (17 април 2014 23:50)

Цитат: Cvetan
Цонче, как са комшиите на Спасови,онези"чичита " от блока, не замислят ли някоя пакост ?

И аз се затъжих за тях! Крайно време е да направят някоя щуротия, пък ако ще и запас да ги пратят! ВЕФ също ми се слуша, ама минавайки през всички станции...




--------------------
 
 
№27 от: Цонка (18 април 2014 08:39)

Ейииии, ама бързате, значи! В следващата серия и съседи има, и радио има... Щеше да бъде изненада де... Е, вече не е. tongue3




--------------------
 
 
№28 от: kitten (18 април 2014 19:24)

Цитат: Cvetan
Ама, чакайте да питам и аз , няма ли и други в този "фюм"?


Цецо, а и ти, Тишо: вие сте момченца и затова се интересувате и от другите герои. А ние, момиченцата, след "долната" постъпка на Огнян, се вълнуваме основно от развитието на романтичната история между него и Валерия. kiss3  




--------------------
 
 
№29 от: Anakin Skywalker (19 април 2014 10:37)

Цитат: Цонка
Ай да не коментираме повече, че ще разберете какво става по-нататък, пък не ща да разбирате предварително

Цитат: Цонка
Ейииии, ама бързате, значи!

Правилно!!! oks  Нека почакаме малко, момиченца и момченца! wink  Да не не притискаме продуцента и режисьора, въпреки огромния интерес и любопитство. Като истински професионалист и Цончето не трябва stop да разкрива какво се случва в следващия сезон, нито дори в предстоящият епизод! Да не би създателите на на Под прикритие да повдигаха завесата на новите серии? fellow А нашият филм си е истински защото всички участваме в него! yess




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?