> Безкрайно детство > Шеста серия "Тържеството" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Шеста серия "Тържеството" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


2-06-2010, 17:41. : Цонка

В сцена тридесет и седем съм включила случка от детството на нашето другарче Anakin Skywalker.

  
Основната музикална тема за филма избра Бат Митко
Останалото аудио - от мен.

Безкрайно детство
Шеста серия "Тържеството"



--- сцена тридесет и шестa ---

- Хайде, готова ли си? – Нелчето подкани Сиана. – Дай да ти издърпам още малко чорапогащника нагоре, че се е набръчкал.

Жената хвана силоновия чорапогащник и го заизпъва по крака на детето.

- Ох, мамо... Ощипа ме... – изхленчи момиченцето и разтърка с юмручета очите си.
- Спи ли ти се? – усмихна й се майка й.
- Да.
- Следобед ще си поспиш. Дай сега да сложим сукмана. Ммм, че хубаво ти стои с бялата блузка отдолу.
Детето се огледа в огледалото до закачалката. Поиздърпа надолу синия сукман.
- След тържеството трябва да ги върнем, другарката каза.
- Ще го върнем – съгласи се Нелчето и извади черните лачени обувки. – Обуй се, аз да видя какво направиха баща ти и Огнян.
Жената влезе във всекидневната, където мъжете закусваха.
- Хайде, че докато минем и през вашите... Да не закъсняваме.
- Те са готови и ни чакат – успокои я Спасов.
- Добре. И двете покани са у мен. Хайде!
Семейството напусна дома си и заизкачва баира към дома на баба Веска и дядо Спас.


--- сцена тридесет и седма ---

Голямата зала на киното се пръскаше от народ. Ученици и родители бяха насядали и гледаха с интерес училищното тържество.
- Украински танц. – обяви водещата с русите опашки и огромни панделки, в които се губеше малкото усмихнато личице. – Танцуват децата от предучилищна група с ръководители Божанка Манастирска и Селения Коджабашева. На акордеона – Властислав Таушанов от четвърти Бе.
Акордеонът засвири и момичетата в сини сукманчета, с ръце образуващи знака "равно" пред гърдите, излязоха на сцената с украинска танцова стъпка. След тях момчетата се подредиха и танцът се завихри. Децата образуваха кръг, а в средата изскочиха Веспасиана и Лъчо, прегърнаха се и заскачаха в ритъма на музиката – две стъпки вляво, две стъпки вдясно, две в ляво, две вдясно... Солото свърши и целият ансамбъл затанцува последните тактове:

 

Бурни аплодисменти и одобрителни възгласи се разнесоха откъм публиката. Децата се подредиха в редица и се запокланяха. Отнякъде изскочи фотограф и застана точно пред редичката.
- Моля, усмивки за архива на училището! Солистите – я две крачки напред! – надвика всички фотографът и се приготви да щракне.
В същия момент от единия край на редичката се втурна дундесто едро момиченце и застана точно пред солистите с широка усмивка на беззъбата си уста. Щрак! Публиката заприпада от смях и още по-силно заръкопляска. Манастирска подбра децата да се прибират зад кулисите.


--- сцена тридесет и осма ---

- Мамо, видя ли я, Геновева, как се подреди пред нас за снимката?
Веспасиана припкаше, хванала за ръце баща си и майка си и от време на време подскачаше и се отпускаше като на люлка.
- Видях я. – отвърна майка й.
- Абе това дете, защо така направи бе? – запита дядо Спас, който вървеше след тях хванал баба Веска под ръка.
- Щото е нахално – захили се Огнян и се премести откъм страната на дядо си. – Брат й е в нашия клас. Голям глупак. Хем не учи, хем се бие, хем все по неговата иска да става.
- Тя, Геновева, много искаше да е солистка, но другарката избра мен, защото, каза, че много си подхождаме с Лъчо и най-добре правим стъпките заедно, а Геновева се разсърди и цял ден се цупи и другарката й разреши двоен грис с мляко и тя спря – Веспасиана събра цялата информация в едно изречение, докато продължаваше да увисва безгрижно на ръцете на родителите си.
Групичката стигна до къщата на баира под булеварда и баба Веска отключи.
- Хайде сега, да си сложим супичка и да си похапнем. Баба е сготвила отрано за дечицата.
- Има ли моркови в супата? – Огнян изкриви устни.
- Че как без моркови бе! И целинка има, и черно пиперче, и кромидче, и яйчице застройка... – дядо Спас занарежда рецептата.
Огнян извъртя очи и се пльосна на канапето.
- По-добре да не знам какво има вътре.
- Има очи от агне, уши от прасе, нокти от пиле и... – Сиана скочи на канапето до брат си и започна да го "плаши», като с ръчички имитираше насреща му лапите на мечка.
- И кюфтета в червен сос – баща й довърши изречението.
Сиана млъкна и се обърна рязко към баща си.
- Да, да!
- Има, има... – разхили се и закрещя брат й - Има и дроб сарма с кисело мляко... И...


--- сцена тридесет и девета ---

Нелчето и баба Веска бяха отворили пакета с плетките върху кревата и разглеждаха блузката.
- Снощи късно я свърших – каза баба Веска.
- Ух, че е хубава, майко!.. – искрено се възхити Нелчето и наложи блузката на себе си. – Довечера съм с черната тясна пола, онази, до прасеца, с голямата цепка и с тая красота...
- Чудна ще си ми, Нелче. На хубава жена всичко й отива. – доволно се засмя бабата.
Жените влязоха при останалите и Нелчето ги подбра.
- Хайде! Стана два часа. Да се прибираме, че довечера сме на банкет.
- Оу-у... Бях забравил – начумери се Спасов.
- Вий що не останете тука бе? – дядо Спас се обърна към децата.
- Нека да се преоблекат, татко, да се измият, да си поспят, а като тръгваме ще ви ги изпратим. – Спасов уреди следобеда на децата си.
- Аз ще слизам да играя пред блока – заяви Огнян.
- И аз – Веспасиана не изостана много.
- Хайде, благодарим за обяда. Довиждане – Нелчето отвори вратата и семейството й се заизнизва навън.


--- сцена четиридесета ---

Ладата се мушна на празното място на паркинга зад ресторанта. Спасов и Нелчето слязоха и се запътиха към входа. Във фоайето ги посрещна жена малко над средна възраст.
- Добър вечер! Мога ли да видя поканата ви? - любезно помоли жената и се усмихна топло на Спасов.
- Заповядайте! - Нелчето издърпа плика от малката си чантичка и й го подаде.
Жената погледна написаното, върна го обратно на Нелчето и, все така усмихвайки се на мъжа, ги покани да влязат в ресторанта като уточни:
- Маса номер четири, направо, след оркестъра, вляво, до прозореца. - посочи им местата и ги проследи с поглед докато влизат.
- Ау-у... Като на сватба са украсили залата - изкоментира предвзето Нелчето и заразглежда множеството хора, някои от които щъкаха между масите, други образуваха групички, а трети вече бяха пъхнали крака под дългите до земята покривки. - А, ето ги Дора и Моньо. – Спасови, хванати под ръка, се отправиха към маса номер четири.
Зад един огромен филодендрон се беше събрала групичка. От нея се отдели едра мъжка фигура, която пресрещна двойката и заговори с плътен басов глас.
- Нели, Нели, Нели... Все така очарователна и млада. - мъжът, скандинавски тип, леко брадясал, с разкопчано горно копче на ризата и без вратовръзка, хвана свободната ръка на Нелчето и галантно я целуна. - Дошъл съм специално да се видя с теб.
Нелчето се засмя дискретно и погледна към Спасов, който направи физиономия "Нали ти казах".
- Росене! Радвам се, че си успял да дойдеш. Откъде се завръщаш този път?
- Бях в Южна Америка. Венецуела по-точно – с небрежен тон отговори русият.
Спасови повториха реакцията от преди малко: Нели се усмихна, а Антон извъртя очи "Нали ти казах".
- От Венецуела, значи – Спасов разпъна усмивка и сърдечно подаде ръка. – И на мен ми е приятно да те видя отново, Катранджиев! Оправихте ли се с пиратите?

Русият мъж погледна Спасов недоумяващо.

- В Маракаибо – уточни Спасов.
- А-ах... – включи най-сетне Росен Катранджиев. - Там наистина имат сериозни проблеми, макар и не точно от такова естество. Когато през 1974 установихме дипломатически отношения със страната... – с огромно самочувствие на врял и кипял във венецуелската политика започна да обяснява мъжът.
- Хайде, ще ни разкажеш подробностите на масата. – прекъсна го безцеремонно Спасов и понечи да продължи по пътеката.


--- сцена четиридесет и първа ---

В този момент от групичката се отдели елегантна женска фигура в дълга бледо бежова рокля, с деколте откриващо раменете й, приближи разговарящите и хвана собственически Росен Катранджиев за ръка, като закачливо положи красивата си глава, с кок, на рамото му.
- Няма ли да ме представиш, скъпи? – замига женското великолепие с неестествено дългите си мигли над огромните зелени очи.
- Разбира се, скъпа. Нели и Антон Спасови, това е съпругата ми Констанца.
- Приятно ми е! – все така лежейки на рамото на мъжа си Констанца подаде небрежно ръката си на Антон, който, леко зашеметен, се наведе и я целуна.
- Очарован съм! – Спасов не сваляше поглед от създанието.
Настана неловко мълчание. Пръв го наруши Катранджиев:
- Запознахме се в самолета. Констанца е стюардеса. Беше любов от пръв поглед, нали скъпа?
- Ммм... – измърка стюардесата. – Не бях виждала дотогава по-елегантен и очарователен мъж. Е, днес виждам за втори път. – жената стана от рамото на мъжа си, изтегли позата си на другия крак и замига срещу Спасов с назеленените си клепачи. После отмести поглед към Нелчето. – Роси, не си ми казвал, че голямата ти ученическа любов е толкова красива. Почти ревнувам. – изхленчи глезено създанието и нацупи устни срещу Нелчето. – Ако знаех, че конкуренцията ще бъде толкова голяма, щях да си подбера по-скъп тоалет. Но не ми се гладеше копринена рокля... Толкова бързо се мачка естествената тъкан. В Делхи намерих великолепни модели от коприна... Безумно скъпи, но, какво пък? Роси не би желал съпругата му да се облича като провинциална чиновничка. Нали, любов моя? Ще сядаме ли вече? Жадна съм. – Жената увисна на ръката на Катранджиев и го затегли към масата.
Другата двойка не помръдна. Спасов погледна жена си сконфузено. Лицето на Нелчето беше придобило сиво-зелен цвят. Очите й проследиха другата жена без да мигат. Тя стисна силно мъжа си под лакътя.
- Не се впечатлявай толкова де – смънка Спасов. – Голяма работа какво била казала. Търкулнал се Росен, намерил Констанца. Така му се пада. И не е чак толкова красива, колкото се опитва да имитира. Е, доста по-млада и по-свежа е от него, но... – Спасов усети, че прекали и понечи да тръгне. Нелчето, обаче, стоеше като вкаменена. – Хайде, СКЪПА! – опита се да бъде оригинален мъжът, но жената не помръдна. Само го погледна с облещени очи.
- Антоне! – изхърка като пред припадък жената и хвана мъжа си с две ръце за реверите на сакото. – Антоне, забравих ютията включена върху одеалото. Вече цял час, откакто тръгнахме. Апартаментът сигурно е изгорял целият. – трескаво занарежда жената. – Давай бързо да се връщаме. Боже, само това ми липсваше. – Нелчето се обърна и понечи да хукне навън.
- Чакай бе, жена – спря я мъжът й. – Спокойно. Аз проверих преди да излезем. Беше я изключила, а аз я изнесох на мозайката в коридора да изстива. Успокой се!
- Ауу... Антоне, как си изкарах акъла. Такава параноя ме гони с тия уреди... Сигурен ли си, че беше изключена?
- Как иначе щях да я изнеса в коридора? – ухили се широко мъжът. – Аз пък помислих, че се върза на онова девойче – стюардесата.
- Да бе, как не, стюардесата – сбърчи нос Нелчето. - Последно я видя на мозайката, нали?
- Кого?
- Абе ютията, бе – нервно отговори жената.
- Уфф... Ела да ти налея нещо за пиене, та да мирясаш.
- Ти пък чак толкова не й се радвай на Хуфнагеловица.
Спасов избухна в смях и двамата, развеселени, заеха местата си, като пъхнаха крака под бялата покривка.


--- сцена четиридесет и втора ---

В мрачната, заради дъждовното време, всекидневна на къщата дядо Спас лежеше на канапето и търсеше подходяща станция на голямото радио върху масичката до главата му. Баба Веска разглеждаше на масата списание НЕКЕРМАН и чоплеше слънчогледови семки. Мъжът й бясно сменяше станциите:

 

На баба Веска й писна и му се развика с пълна със слънчоглед уста:
- Брех, Спасе, остъй да чуйм една песен до края, бе! Стига гу въртя туй копчи.
- Пуу... Нищо няма и по радиото. Едни новини само и то се едни и същи. Секи ден официално приятелско посещение. И музиката им хич я няма. Нищо. Едно хоро да не пуснат цял ден. – занарежда недоволно дядото.
- Хоро – изсумтя бабата. - Я остави оназ да я чуя до края. Кесера, кесера... Като не остави Стефчето и Данчо да допеят за Поморие...
Песента отново се разля в стаята и възрастните хора се заслушаха в мелодията.
Портичката се хлопна и след малко в стаята се вмъкнаха Веспасиана и Огнян, мокри като мишки и задъхани от бягането.
Дядо Спас спря радиото и се изправи, за да посрещне децата.
- Ама какъв дъжд се изля в градската... – каза Огнян и взе кърпа да си изтрие мократа глава.
- Всичките ни рисунки заминаха от асфалта. Само дето се мъчих да рисувам красиво. – възмути се момиченцето. – И наградите не можаха да ни раздадат. За първо място имаше флумастери – от дванайсет цвята с тефтерче и книжка. За второ място нямаше нищо.
- Ти на кое място щеше да си? – баба им тръгна да ги преоблича.
- На последно, много ясно – отговори Огнян вместо сестра си.
- Можеше и на първо, ама...
- Ама друг път – продължи брат й.
Веспасиана го ритна в глезена.
- Дядо, нарисувах лагерните палатки, дето ми разказа, в подножието на планината и реката до тях и...
- И реката ги отнесе... – захили се Огнян и избяга на безопасно място в другия край на стаята.
- Стига бе... – тропна момиченцето, докато нахлузваше суха фланелка. – Той пък, с кънките, останал втори...
- Ми изпречи ми се съдията, дето даваше старта и аз закъснях. Щах да съм първи. Пък награди дават само за първо място. Четири книжки! А за второ – нищо.
- Е, голяма работа – бръкна под канапето дядо им. – Я да видите нашите подаръци за Първи юни.
- Дядо-о-о... довършил си ми сабята-а-а... Ихаааа... Как изряза дръжката? Ухааа... Ангард! – нападна сестра си момчето и я мушна в корема. – Туше!
- Бабоооо – развика се Веспасиана. – Заболя ме.
- Нищо ти няма. Я виж баба какво му е изплела на момиченцето на една кука.
- Червена поличка... – ахна Веспасиана. – Ауу, че красива... Бабо, много ми харесва.
- Я да видя – приближи брат й. – Ми тя цялата на дупки. Ще ти се виждат гащите.
- Ми нали съм с черни шорти? Нищо няма да се вижда. – изясни момиченцето.
- Хайде, празник като празник. Дайте да си хапнете сега, че от сутринта не сте яли. Купила съм ви кебапченца и руска салатка от Орфея.
Децата и бабата се запътиха към кухнята.
- И бреза съм взел – извика след тях дядо Спас и отново се зареди пред радиото.

 

Край на шеста серия

Оригиналната случка на Anakin Skywalker можете да прочетете коментар #9.

Ето ме тук, със синия сукман от тържеството в предучилищната. Майка ми много го беше харесала и ме премени с него на заводския Дядо Мраз.

Шеста серия "Тържеството" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

ПП: Моля франкофоните да ми простят!  :em_74:

Всички серии на филма