> Безкрайно детство > Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


5-12-2010, 17:56. : Цонка

Безкрайно детство
Дванадесета серия "Лютеницата"

 
Музиката за филма избра Бат Митко.

--- сцена осемдесет и четвърта ---

Антон Спасов паркира ладата с багажника към широко отворения прозорец на мазето им и слезе. Вдигна капака и заизважда чувалчета с червена капия, домати и патладжан. Отвътре глава подаде Нелчето:
— Ауу... Браво — придърпа вътре едно чувалче и заопипва съдържанието му. — Пиперът е чудесен.
Извади бързо една пиперка, изтри я в престилката си и отхапа: — Храс. — издаде звук зеленчукът.
— Мммм... И сладък, сладък. От твоя човек ли го взе? — попита мъжа си, който свали последното чувалче и хлопна багажника.
— Аха. Чакай да дойда вътре, не ги вкарвай сама, че тежат.
Мъжът заобиколи ъгъла на блока и се вмъкна във входа. Слезе в мазето.
— Разпалила си печката, браво! — похвали жена си и заприбира чувалчетата от прозореца.
— Ми докато те чакам... Пък и късно стана, гледай, минава девет часа. Докато сгъстим и доматите... Няма да успеем да свършим до довечера. Искаш ли кафе? Сварих на огъня.
— Ейии... Таман ми се пиеше, че нещо ми се доспа по пътя от Шабла насам.
Спасов извади кутия БТ и предложи на жена си. Тя извади една цигара и прие огънчето от луксозната запалка на мъжа си.
— Шабленска капия. Екстра качество — изпусна кълбо дим Спасов и гордо потупа чувалчето с пипер. — Запазил ми Мишо от количествата за износ. Иначе къде по магазините такова чудо?
— Хайде, почивката свърши. Давай да почваме. — Нелчето хвърли недоизпушената цигара в печката, подреди патладжаните върху нагорещената плоча да се пекат, после седна на трикракото столче в средата на мазето и започна да изтърбушва пиперките.


--- сцена осемдесет и пета---

— Да сложим малко кимион в лютеницата, а? — Антон Спасов бъркаше бавно врящата червена смес в гигантската тава върху печката.
— А, да-да! — отряза го Нелчето.
— Що бе, Нелче? Не било лошо. Вярчето от личен състав така правела лютеницата и много вкусна ставала.
— Абе ти луд ли си? Да развалим хубавата лютеница с кимион. Дума да не става.
— Вярчето от личен състав слагала и сирене в лютеницата преди да я свали от огъня. Много вкусно ставало. — продължи Спасов.
— Антоне!
— Да?
— Я стига с това Вярче от личен състав. Брейии... Професионалистка лютеничарка се извъдила. Ние с тебе от колко години варим лютеница и по-вкусна от нашата не съм яла, той седнал Вярчето, та Вярчето. Знайш ли какви кимиони и какви сирена ще ти дам. — повиши глас Нелчето и занарежда готовите за пълнене буркани върху масичката. — Бъркай повече, че да не загори.
Мъжът заработи по-усърдно.


--- сцена осемдесет и шеста ---

— Мамо, татко... Имам нова салфетка от Ивелина.

Веспасиана подаде глава през широко отворения прозорец на мазето и заоглежда любопитно помещението.

— Аааа... Вече я варите! Урааа... Ние с Ивелина ще седнем тук пред прозореца да й покажа всичките си салфетки.
— Да не е студен циментът? — попита майка й.
— Топъл е.
— Топъл — измърмори Нелчето и отвори една торбичка с чисто нови капачки за буркани.
Двете момичета седнаха пред прозореца на мазето. Веспасиана обърна салфетките си в капака на кутията им и започна да ги подрежда една по една обратно по местата им, като обясняваше на Ивелина:
— Тази ми е от Балчик. Тази ми е от една братовчедка от Сливен, тази ми я даде Светла, тази... не знам откъде ми е... Твоята ще я сложа най-отдолу, че като ги обърна да почвам първо с нея. Много е красива.
Момиченцето вдигна салфетката към светлината идваща откъм мазето и я заразглежда.
— Никога не съм виждала по-красива! — възхищаваше се на глас.
В този момент вратата на мазето се отвори рязко и на прага застана Огнян.
— Мамо, може ли...
— Ааааааа... — изпищя Веспасиана.
Течението подхвана красивата салфетка от ръцете на момиченцето, завъртя я и я настани удобно в тавата с лютеницата.


--- сцена осемдесет и седма---

— Еее... Стига си ревала де! — Антон Спасов се скара на дъщеря си. — Голяма работа. Друга ще си намериш.
Момиченцето продължаваше да хлипа седнало пред прозореца на мазето, а около него вече се беше събрала цялата тайфа дечурлига, като някои любопитно надничаха вътре.
— Ммм... Че хубаво мирише... — обади се някой от групичката.
— Я, Огняне, донеси от къщи хляба да ви намажа по една филия с новата лютенца, хем да кажете станала ли е хубава. — поръча Спасов.
— Ураа... — развикаха се децата, а Огнян изхвърча към апартамента.
След малко децата оживено разговаряха и лакомо гълтаха големи хапки от меките филии обилно намазани с прясно сварена домашна лютеница от шабленска капия.
Отдавна се беше стъмнило навън, само прозорецът на мазето излъчваше топла светлина и аромат на домашен уют.


--- сцена осемдесет и осма---

— Мамо, имаме писмо.
— Ти защо си навън? Написа ли си домашните?
Нелчето взе плика от дъщеря си и го заразглежда.
— Даааа, написах ги. 20 ченгелчета, 20 лулички, 40 камшичета и четири задачи по математика с по четири примера всяка.
— Колко задачи значи общо? — попита я майка й.
— Уф... — нацупи се детето.
— Четири задачи с по четири примера всяка... прави?.. — подкани я жената.
— Такива още не сме решавали — разсърди се момиченцето.
— Знам де, само те закачам. Баща ти прибра ли се?
— Не е още. Мамо?
Двете изкачиха стълбите до втория етаж и влязоха вкъщи.
— Мамо, днес следобед идва на посещение другарката Хаджигенчева.
— Така ли? — стресна се Нелчето.
— Да. Каза, че идва да види в какви условности живея и подготвям уроците си.
— В какви условия, искаш да кажеш — поправи я майка й.
— Да де, условия.
— Беше ли разхвърляно много? Показа ли й стаята? Проветрено ли беше? Дрехите ти да не бяха разхвърляни? А? — запритеснява се жената.
— Само малко дрехи имаше на раклата. Батко я покани във всекидневната.
— Почерпихте ли я с бонбони?
— Не.
— Защо? Нали затова държим луксозната бонбониера в бюфета.
— Тя свърши.
— Абе как ще свърши бе, пълна кутия? — възмути се майката и отвори вратичката. — Празна! Браво на вас. Поне да бяхте казали да купим друга. Ей, ама сте лАпета. И с нищо ли не почерпихте другарката?
— Ааа... Почерпихме я.
— С какво?
— С лютеница. Намазахме й филия.
Нелчето загледа изумена дъщеря си.
— И тя яде ли?
— Изяде си я цялата.


--- сцена осемдесет и девета---

Спасови вечеряха на свещ.
— Кой знае кога ще дойде токът. Ще стоя цяла нощ да сготвя за утре. — мърмореше Нелчето. — Дано да го пуснат скоро.
— Що бе, Нелче, виж колко е хубаво така. На свещи. Като едри буржоа — засмя се Спасов.
— Какво е буржоа? — попита Веспасиана.
— Богаташи — отговори й Огнян.
— Аха
Момиченцето подреди върху намазаната с лютеница филия четири резенчета шпеков салам
— Ох, че вкуснооо... Искам само това да ям до края на живота си и нищо друго. Татко?
— Мм?
— Ако никога повече не дойде токът, какво ще правим?
— Ще си караме на свещи, като едно време.
— А мама къде ще готви?
— На печката долу в мазето.
— Ами телевизор как ще гледаме?
— Ми няма да гледаме. Аз едно време все телевизор съм гледал. Таман ще си приказваме повече. Само дядо ти не знам как ще издържи без радиото.
Разсмяха се и Сиана без да иска духна свещта. Настана пълна тъмнина.
— Къде е запалката? — гласът на Нелчето.
— Беше на масата — гласът на Спасов.
— Аз я взех да я разгледам. — гласът на Огнян.
— В мене е — гласът на Сиана
— Защо е в тебе? — Спасов.
— Ми не знам.
— Дай ми я — Спасов.
— И аз мога — Сиана.
— Давай тогава! — нареди й Нелчето.
Щрак. — чу се запалката.
В същия миг дойде и токът и четирите глобуса на полилея заляха стаята с ярка светлина.


--- сцена деветдесета---

— Ауу... Забравих за писмото. — Нелчето скочи от леглото и излезе в коридора. Върна се с плик в ръка.
— Какво е това писмо? — попита Антон.
— За нас е. Пише семейство Спасови. От чужбина е. Не пише подател. Печатът не се чете.
— Я да видим? — полюбопитства Антон и седна в леглото, като се облегна удобно на възглавницата.
Нелчето отвори плика и извади оттам картичка.
— Ха! От Росен Катранджиев. Няма да повярваш, от Мексико е.
— Леле! — възкликна мъжът.
Двамата сведоха глави над картичката и зачетоха.
Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Дванадесета серия "Лютеницата" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
— Еееех, Антоне, Антонеее... Ако се бях омъжила навремето за Пища Хуфнагел...
— Що бе, Нелче, какво ми е на мене? — заумилква се мъжът.
— Абе доволна съм и от тебе в общи линии, ама... Мексико си е Мексико.
— Е, айде сега, Мексико. Виж каква хубава лютеница ти забърках.
Двамата се разсмяха. Нелчето подреди картичката от Мексико до нощната си лампа и загаси светлината.

Край на дванадесета серия

Важно уточнение:
Снимката от Мексико, заедно с посланието, ми беше лично предоставена от автора й, нашето другарче Anakin Skywalker.


Всички серии на филма