> Безкрайно детство > Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


28-03-2011, 15:23. : Цонка

Безкрайно детство
Двадесета серия "АнтиДОТ"

--- сцена сто четиридесет и четвърта ---

Светла затвори книгата и я притисна до сърцето си. Две огромни перлени сълзи се изтъркаляха по бузите й. Момичето изхълца и с усилие подтисна риданията.
В стаята беше съвсем тихо. Чуваше се само тиктакането на малкия червен часовник, който показваше осем без двайсет. Утрото вливаше щедро светлината си в прозорците.
Детето избърса сълзите и носа си в ръкава на нощницата, стана от леглото и залепи чело на стъклото. Постоя така, подсмърчайки, докато се успокои. После седна зад бюрото, отгърна корицата на книгата и с химикал зарисува трескаво по първата бяла страница.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
Когато реши, че е готова с рисунката, отвори на последната страница и в бялото поле отдолу изля чувствата си.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
Накрая скъса лист от тетрадка малък формат и с красив почерк започна писмото си:
„Уважаема Българска Телевизия!
Пише ви едно момиче на 13 години. Имам предложение и молба към вас. Ето за какво става въпрос: прочетох книгата „Трънакът“ на полския писател Йежи Шчигел и много се развълнувах от прочетеното... Мисля, че тази история трябва да бъде филмирана...“


--- сцена сто четиридесет и пета ---

Момичето огледа писмото, провери го за пореден път за грешки и явно остана доволна. Седна на пода пред бюрото, отвори шкафчето му, като задържа с ръка изсипващото се съдържание, за да не се пръсне много надалеч, и затърси нещо из безпорядъка вътре.
Вратата на стаята се отвори с трясък и вътре влетя Захари.
— Дай едни бели чорапи от твоите, че бързам за тренировка. — изкомандва сестра си и се заоглежда.
— Няма да ти дам — обади се момичето откъм пода. — Само ги разпъваш и ги цапаш.
— Последно, обещавам — примоли се момчето.
— Нямам. Всичките са мръсни. Имам розови с къдрички. Вземи си от тях.
— Абе ей! — стресна й се момчето и се приближи заплашително, но видя на бюрото готовото писмо, грабна го и зачете на глас:
„Уважаема Българска Телевизия!
Пише ви едно момиче на 13 години. Имам предложение и...“
Сестра му се изправи и посегна за писмото.
— Дай го тука! — извика.
Захари се дръпна четейки, като се заливаше от смях.
„... и с радост бих изпълнила ролята на Зимек. Нищо, че съм момиче, сега съм подстригана късо и не личи. Само в последната сцена, където Зимек носи Стефек, ще трябва вместо мене да играе дубльор, защото аз няма да мога да го вдигна на ръце...“
— Дай го ти казвам! — момичето хвана брат си за фланелката и го задърпа.
Онзи не пускаше писмото, само продължаваше да се хили като луд и да й се подиграва.
— Откачена, закачена при кокошките родена. Хахаха... Пиши им, че и аз искам да играя. Чу ли?
Светла, без да спира да го дърпа, го прасна с юмрук в рамото.
Момчето се отскубна, хвърли измачканото писмо на пода и избяга от стаята.
Сестра му вдигна хартийката, поприглади я, подсмръкна няколко пъти, въздъхна и отново я смачка, след което я запрати в кошчето под бюрото.
— Кретен! — извика след брат си. — Ще видиш ти! Ще ти го върна някой път! — закани се момичето и се зае да тика обратно в бюрото си изпадалите отвътре неща.


--- сцена сто четиридесет и шеста ---

Антон Спасов отвори входната врата и влезе в апартамента. Докато прибираше обувките си в шкафа, Веспасиана изхвръкна от стаята си и заскача около него:
— Татко, таткоо... Носиш ли ми нещо? — заоглежда го детето?
— Казва се първо „Добър вечер“.
— Добре. Носиш ли ми нещо?
— Нося пощата. Ама за тебе май няма нищо. Или... Я да видя пак... А! „Другарче“. За тебе ли е, бе?
Момиченцето радостно грабна вестничето и хукна към всекидневната. Спасов го последва.

Вътре грамофонът лееше музика, а Нелчето танцувайки и „пеейки“ подреждаше масата. Мъжът поздрави. Тя му се ухили и се престори, че „пее“ за него.
— Гледай! — показа й Спасов някаква бележка. — Викат ме в ДОТ. Утре вечер. Да дежуря. Представяш ли си?
— Какво е ДОТ? — незаинтересовано попита жена му и постави до салатата на масата тавичка с пържена риба.
— Доброволен Отряд на Трудещите се. Ейии... До мене ли опряха да пазя квартала?.. Хем знаят, че по това време на годината сме затрупани с работа и пак.
— То кога ли не сте затрупани вие, ами... Я да видя? — Нелчето най-сетне прояви истински интерес.
Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
— Хм. Утре вечер може. Щото вдругиден сме на кино. — върна му бележката. — Ми щом трябва — ще идеш, Антоне! Няма начин. Да не искаш пак да пращат доноси за тебе чак в София. — жената беше категорична.
— Абе тия са луди бе! — продължи да се възмущава мъжът. — Какво да правя пет часа из сокаците посред нощ?
— Ми ще ловиш бандити. Като по филмите.
— Ще ловя аз! — измърмори Спасов и извади от хладилника бутилка бира. — Нямам си друга работа — махалата ще вардя.
Отвори бирата с дръжката на една вилица и отпи.
— Как пък баш мене избраха бе, ей на това не мога да се начудя. Да взема да им се обадя, че съм зает, а? Пък ще отидем на кино утре. И вдругиден пак ще идем, а?
Жена му го изгледа възмутено.
— Ц-ц-ц... Прекаляваш някой път! Голяма работа. Пет часа не са кой знае колко много. Отиваш, изкарваш си наряда и готово.
— Ти що не дойдеш с мене, а? За компания.
Жена му извъртя очи с досада, обърна му гръб и продължи да подрежда масата.


--- сцена сто четиридесет и седма---

На следващата вечер, облечен в черно кожено сако, Антон Спасов повдигна яката, огледа се в огледалото, пооправи косата си и одобрително кимна на образа отсреща.
Нелчето излезе от кухнята с подочистачката в ръце, видя го и ахна от изненада:
— За къде си се натъкмил така бе, Антоне?
— А? Кво ше кажеш? Как съм? — ухили се мъжът й и бръкна под сакото, имитирайки, че вади оръжие.
— Същински Ален Делон! Дума да няма! И къде си тръгнал, ако мога да попитам? — лека истерия се прокрадна в тона й.
— Да ловя бандити, къде! Нали ме привикаха от ДОТ — припомни й той.
— Аууу... Верно бе! Съвсем забравих — защура се жената. — Ми да ти приготвя набързо някой сандвич.
— Няма нужда — отказа я мъжът. — Ти да не мислиш, че ще стоя там повече от час? Ще се покажа и толкоз. После си идвам. Хайде.
Вратата се затвори след него, а Нелчето остана зяпнала насред коридора с подочистачката.


--- сцена сто четиридесет и осма---

Разкривената дървена врата на Центъра за Възпитателна Работа на ДОТ беше отворена. Спасов се вмъкна в мрачното помещение и се огледа: няколко масички и столове, на стената лозунг с червени букви „ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕД — ДЕЛО НА ВСЕКИ СЪЗНАТЕЛЕН ГРАЖДАНИН“, една по-голяма маса в дъното, отрупана с папки и листи, а зад нея — стол и младо момиче.
Пред масата стояха трима мъже и разговаряха оживено с младото момиче.
— Другари, моля ви! Има някакво недоразумение. — настойчиво повтаряше момичето.
Спасов се приближи до групичката и изненадано каза:
— Какво правите тука, бе? И вас ли викат?
Тримата се обърнаха.
— Я, Антоне? И ти ли бе? — изненада се съседът Чуканов. — Щото и аз. Велизаров и Жорето и те имат съобщения.
— Еее... Браво! — зарадва се Спасов. — Поне няма да съм сам.
Мъжът подаде бележката на момичето. То свери написаното с нещо в някаква тетрадка и вдигна глава:
— И вас ви няма, другарю, в списъка на дежурните. И четиримата ви няма. Не знам как са стигнали до вас тези съобщения, но в тетрадката за реда на дежурствата ви няма записани. — обясни за пореден път с нервен писклив тон и върна бележката на Спасов.
— Е, щом ни няма... Да си ходим тогава.
Момичето отговори:
— Няма ви. И изобщо, как получихте тези съобщения подписани от другаря Юмруков, като той отсъства вече втора седмица по болест?
— Моето беше в пощенската кутия.
— И моето...
— Ама моля ви се, как така в пощенската кутия? Тези съобщения ги разнася наш човек и ги дава само срещу подпис, че са получени. Няма друг начин. Освен ако някой... — момичето млъкна притеснено.
Четиримата се спогледаха мълчаливо.


--- сцена сто четиридестет и девета ---

Тъкмо да излязат и на прага ги спря забързана делова жена, която препречи вратата и запита:
— Вие, другари, по каква работа? — твърдият й тон ги накара да отстъпят назад в помещението. — Да не би да сте другарите от улица „Нашедетска“ номер 4-Б?
Четиримата кимнаха мълчаливо.
— Отлично! Благодаря ви, че се явихте навреме.
Жената ги поразбута и мина през блокадата.
— Заповядайте вътре. Сега ще ви дам пълни указания за движението ви по улиците тази нощ. Заповядайте! Мимке, свободна си, моето момиче. Оттук поемам аз.
— Ама чакайте малко! — обади се Спасов. — Другарката каза, че има грешка.
Новодошлата изгледа строго момичето, а то побърза да се изнесе.
— Никаква грешка няма, другарю... ъъъ... — деловата жена вдигна към него въпросителен поглед.
— Спасов — подаде ръка мъжът.
— Ааа... Много ми е приятно, другарю Спасов. Толкова съм слушала за вас.
— Така ли? От кого? — подозрително запита мъжът.
Другарката от ДОТ понечи да отговори, но изглежда размисли и каза друго:
— Тук всички знаем, кои са успешните ръководители на нашите предприятия. Радвам се да се запознаем. Чолакова. Донка Чолакова — представи се.
Последва сърдечно ръкостискане и запознаване с всекиго от четиримата поотделно.
— Получи се малко набързо, но... Няма как. Другарите определени за днес, се обадиха твърде късно, че нямат възможност да поемат дежурството и се наложи спешно да повикаме други. Така че няма нищо притеснително, дето ви няма в тетрадката. Сега ще ви впиша и ще отбележа присъствието ви. Благодаря ви за поетата отговорност, другари! Наш дълг е да пазим спокойствието и съня на трудовите хора в района.
— А ние не сме ли трудови хора? И ние сме на работа утре! — обади се един от четиримата.
— Всички сме на работа! — застреля го с поглед другарката Чолакова и онзи млъкна. — Да ви обясня сега какво се очаква от вас.


--- сцена сто и петдесета---

Вратата на спалнята тихичко изскърца и приведената фигура внимателно се вмъкна в тъмното. Нелчето се разбуди и светна нощната лампа. С едно око погледна фигурата и измърмори:
— Изловихте ли бандитите?
Фигурата не отговори, само превита на две се тръшна на леглото и изохка.
Жената отвори и другото око, понадигна се и погледна часовника.
— Два без пет! Защо чак сега бе, Антоне? Нали дежурството беше до 12?
— Ммм — чу се звук, изпълнен с болка и страдание.
— Хийиии... — скочи изведнъж Нелчето. — Какво стана бе, човек? Тече ти кръв по лицето.
— Нищо ми няма — глухо се обади мъжът и превит надве се обърна с гръб към жена си.
Като полудяла тя заобиколи леглото и го заоглежда.
— Какво се е случило бе, да не са те били? — опипа лицето му внимателно.
— Бяха много — изпъшка мъжът. — Изскочиха внезапно. Ооох...
Нелчето изхвърча от стаята и след секунди се върна с пакет памук и риванол. Светна голямата лампа.
— Дай да промия раната — седна на леглото, внимателно постави главата му на коленете си, повдигна залепналата коса от челото, напои парче памук с риванол и започна да почиства кръвта от лицето му.
— Аууу.... — извика той. — Не натискай, моля те!
— Внимавам — ръцете й трепереха и сълзи на състрадание се стекоха по лицето й.
Няколко пъти прокара памука по засъхналата вадичка кръв. Вадичката се размаза, оцвети памука в червено, оцветиха се и пръстите на жената, а лицето на мъжа заприлича на лице на индианец готов за битка — червена ивица, жълта ивица, червена ивица...
Изведнъж Нелчето извика:
— Ах тиии...

Рязко се изправи, хвърли памука на нощното шкафче и нападна мъжа си с юмруци, като сълзите й се сляха с бурен смях и подсмърчане.
— Как можа да ми скроиш тоя номер! Изкара ми акъла бе, идиот такъв! Помислих, че са те пребили — не спираше да го налага. — Как можа?!! Как?..
Мъжът се смееше и ловко отбиваше юмручните удари.


--- сцена сто петдесет и първа---

Нелчето най-после миряса.
— И откъде взе празните бланки на ДОТ? — попита я Спасов и доволно се изтегна на леглото с ръце под главата.
— Дончето ми ги даде. Другарката Чолакова де. Е, нали се познавате вече... — Нелчето затвори шишенцето с риванол. — Това ви е заради бомбата, да знаете!.. И стига си се търкалял по кревата с прашните панталони. Отивай да си измиеш лицето, че ще изпоцапаш всичко.
— Хубав номер! Признавам! Ако не беше младата активистка да ни хвърли в съмнение, хич нямаше да се сетим! — продължи Антон Спасов. — Ти знаеш ли за подправяне на подпис какво те чака?
— Не знам. Я ти кажи, какво правихте досега, че се прибираш два часа по-късно от края на дежурството — настоя за отговор жената.
— Нищо особено — повдигна рамене мъжът. — А, да не забравя, изгубих на комар два буркана лютеница и един с кисели краставички.
— Ц-ц-ц... Ей, ама като децата сте, значи.
— Ние ли? — удиви се Спасов. — Ами вие? „Благодаря ви другари, че се явихте навреме... Наш дълг е да пазим спокойствието и съня на трудовите хора...“ — изимитира гласа на другарката Чолакова. — Пет чАса... Пет часа от живота ми преминаха в раздаване на задачите, събрание с докладчик, мотаене из улиците, плюс лекция за оказване на първа помощ и прочее... Сякаш в завода не ми стигат!..
— А следващите два часа от живота ти? Те къде преминаха? — попита Нелчето.
— Долу. В мазето. Нашето.
— Аха. И кой ти изрисува „кръвта“ по лицето?
— Обещах да не го издавам.
Жената тръгна да излиза от стаята с памука и риванола в ръце, а след нея мъжът й запита с надежда:
— Абе Нелче, приятелката ти дали не може да ни уреди дежурство отново някой път, а? Пак така — четиримата заедно.
— Ще ви уреди! Поотделно! Отивай в банята и по-тихо, че събудихме децата.


Край на двадесета серия

Някои важни уточнения:
1. Благодаря на другарчето Donaddt, коeто ми пусна мухата за ДОТ и ми разясни какво означава. А отгоре на всичко ми изпрати и празна бланка, което автоматично постави нашето другарче в ролята на другарката Чолакова от сцена сто четиридесет и девета.

Двадесета серия "АнтиДОТ" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм


2. Благодаря и на другарчето nikola13, което в коментар след предната серия, също даде разяснение какво е ДОТ.
3. Историята с писмото до Българска Телевизия от първите две сцени, като изключим брата-идиот, е абсолютно автентична, както и добавените картинки. А корицата на книжката /точно на същата книжка/ можете да видите тук в нашия ПУК.
4. А другите трима от улица "Нашедетска" 4-Б, освен Антон Спасов, са другарчетата mchukanov, tivesto и Anakin Skywalker- братя по оръжие, познати ни от предния епизод.

Всички серии на филма.