Тези дни се поразрових из нета и направих колекция от ключодържатели.Някои от тях докоснаха душата ми,а други избрах незнайно защо...Започвам с един,който имах и се радвам,че го зърнах отново!

Здравейте пораснали и непораснали деца. От доста време следя темите и дискусиите в сайта, които винаги ме връщат назад в онези прекрасни дни на безгрижно веселие. Ето, че най-накрая се реших и аз да се присъединя към детската площадка :). Моля, ако сметнете, че темата не е сложена на подходящото място - да ми кажете за да я преместя, където трябва. Темата ми е с молба за помощ за откриване на няколко детски книжки. Информацията ми е доста оскъдна. За някои се сещам и заглавията, но на много малко. Ще се радвам, ако можете да ми помогнете, пък и аз на вас...

Покрай филмчето за Ели, за една маймунка и възрастен човек...

потърсих българската версия на филмчето...

и като единствен вариант бе издадената плоча на Балкантон с приказка, за да добием представа за името на маймунката..

Естествено единственото място за всичко издадено на български, с гласовете на именно нашите любими артисти от Младежкия и Куклен театър, са приказките на Балкантон, които бяха събирани близо 10 години от 

самотният рицар носещ благородността и българското у себе си - Свилен Добрев...

И понеже настана зима, и понеже искам да ви е топло така, както стопляте душата ми всеки път, когато чета сайта, ето ви три чифта терлици или тарлъци.

"Ако са ти студени краката, ще изстинеш" - делово заключваше баба ми и ми нахлузваше тарлъците. Плетеше ги вечер докато вървяха новините или на седянката...

Тема за предлагане на предмети от детството, на които не държите.

Това е наистина една моя ФИКС ИДЕЯ, да видя, да притежавам картинка, плакат, снимка на този фототапет. 

Цял живот преследвам търся или просто се надявам случайността отново да ме срещне с тази творба. Може би варненчетата ще помнят огромното платно зад стълбите на Детмага през 1982- 84.

 Питате ли се защо е тази носталгия по детството? Защо си спомняме с умиление за ваканциите на село? За селският хляб, за домашното квасено мляко, за ароматните плодове и зеленчуци, откъснати токущо от градината? Защо тъгуваме за детските филмчета и драматизации, които можехме да гледаме 1-2 пъти в седмицата? Дори ни е някак мило за онази гадост Гранофурин /от който ми се повръщаше,когато ми мажеха гърлото/. Защо ни се иска да има машина на времето, която да ни върне пак там в 80-те на мин. век /колко страшно звучи-мин.век/...

Ето какво снимах при последното си посещение в баба :)

Съкровищата от детството често са скътани или просто захвърлени на село. А някои просто си стоят там. Например жълтата стена със зелени цветя...или лиани, не знам, таблата на леглото с езерния пейзаж, възглавницата. Иначе съм сложила и първите, а и последните си ски, "микрофона" от магнетофона и другото го забравих...Така както забравяме различни бивши наши неща и после, когато ги намерим, споменът за тях ни удря като мълния.