Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Жалба за младост

 Питате ли се защо е тази носталгия по детството? Защо си спомняме с умиление за ваканциите на село? За селският хляб, за домашното квасено мляко, за ароматните плодове и зеленчуци, откъснати току що от градината? Защо тъгуваме за детските филмчета и драматизации, които можехме да гледаме 1-2 пъти в седмицата? Дори ни е някак мило за онази гадост Гранофурин /от който ми се повръщаше, когато ми мажеха гърлото/. Защо ни се иска да има машина на времето, която да ни върне пак там в 80-те на мин. век /колко страшно звучи - мин. век/. Та нали това бяха години на тоталитаризъм и култ към партия, идеология и отделни "личности". Години на изолация, манипулация на историята и всъщност една измислена реалност.

Не е нужно да си Фройд за да си отговориш. Отдавна мисля върху това и вече имах своя отговор, когато покрай кончината на неповторимият Тодор Колев, ми проблесна неговото "Жалба за младост". Ами това е скъпи другарчета! Остаряваме! Остаряваме, макар, че не си го признаваме. Милите спомени, носталгията не е нищо друго освен един вик: Помощ, имам нужда да  съм малък, обгрижван, закрилян. Имам нужда от обич!

И ако досадното пътуване до морето със семейния москвич, днес ни се вижда чаровно, то е защото наистина това беше едно приключение. Не надпревара с времето и спринт от точка А до точка Б, каквото е днешното ни ежедневие.

И колкото и гадно да ви звучи това /остаряването/ то е по-добрия вариант, защото в противен случай проявяваме симптоми на "стокхолмски синдром" /нали се сещате - онова дето се привързваш  към насилникът и  изпитваш носталгия по времето, прекарано с него./

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: boysta3 (18 февруари 2013 11:38)

Цитат: катерина десева
Питате ли се защо е тази носталгия по детството? Защо си спомняме с умиление за ваканциите на село? За селският хляб, за домашното квасено мляко, за ароматните плодове и зеленчуци, откъснати токущо от градината? Защо тъгуваме за детските филмчета и драматизации, които можехме да гледаме 1-2 пъти в седмицата?... Та нали това бяха години на тоталитаризъм и култ към партия, идеология и отделни "личности". Години на изолация, манипулация на историята и всъщност една измислена реалност.

... "Жалба за младост". Ами това е скъпи другарчета! Остаряваме! Остаряваме, макар, че не си го признаваме. Милите спомени, носталгията не е нищо друго освен един вик: Помощ, имам нужда да  съм малък, обгрижван, закрилян. Имам нужда от обич!

Мила ми, Кати, какво да ти кажа... Да, нещата изредени от теб са вярни и научно обусловени и мога да приема , че има хора които изживяват подобно чувство, дори тук в НД. Но моето НЕ е "жалба за младост" , а Жалба за красивото, онова НЕпоквареното от натрупване на капитали на всяка цена, за всяко помръдване на пръстче да става дума за някой лев или за оказване на помощ отново да се търсят дивиденти...
Да, имаше тоталитаризъм в най-уродливия си вид до към 1960, но след невъобразим ужас от първите 15-ина години, хората се затвориха в черупите си и се примириха с "онази" репресивна машина, злокобна, задкулисна и всяваща ужас. Хората станаха послушни, страхливи, недоверчиви и лицемерни - по принуда на обстоятелствата, е, не всички, но голямата част, едно 90% за съжаление.
Така, бавно и полека се канализираха нещата и след построяването на строя през 50-т и особено 60-те, хората в страната започнаха да чувстват благоденствие (и като странични неофициални приходи), предприятията работеха, киното снимаше по 60 филма на години игрални и телевизионни. Просто затворената система , която отврати свободолюбивите и талантливи хора, не позволи те да си отидат и ТЕ творяха и създаваха благини ТУК... за НАС. Затова в края на 70те започнаха и хитовите предавания по телевизията, свежите нова лица. Имаше над 3000 кина!!! в страната , сега са 50, не повече. Хората си купуваха плочи, държавата взимаше почти всички приходи на изпълнителите от продажби и концертна дейност и колкото и да бяха ощетявани, артистите тогава имаха звезден статут и се радваха на особена почит от гражданството. Снимаха се на ГОДИНА! по около 30 постановки от телевизията!!! , в периода 2005-2009 БНТ е симала по максимум 3 постановки!! на година!, а техниката е в пъти по-евтина, има десетки оператори, бълвани от различни университети, монтажа е за минути, имаш достъп до хиляди музики от света, но бълваме само по 3 на година. Киното от по 30 филма , хубави, заради добрата школа и особено от високите изисквания които се поставяха тогава, огромния щат и т.н. евтини статисти и налична сигурно над 200 хилядна войска, която беше взимана на мащабни филмови продукции като Хан Аспарух и др. исторически филми - правени единствено от българи, с български шивачи, сценографи и материали, без и един грам 3Д анимация.
В така създадената система, се създаваха добри артисти, които не само че правеха стотици постановки на година, ходеха редовно на участия в целия СОЦ блок, а и не само - ходеше се и в ГФР, Япония и др. несоц страни. По този начин те израстваха и добиваха истинска шлифовка в една огромна КОНКУРЕНЦИЯ в една уж монополна тоталитарна държава, е, имаше доста случаи на "парашутисти" и "хора с връзки", но талантливите ни артисти бяха възпитавани в соц скромност и соц морал, което ги държеше здраво стъпили на земята и затова всяко тяхно участие по запомнящо се.
В БТ програмата бе залегнала програма за всяка възраст от населението, но пречупена през призмата отново на ОНЗИ МОРАЛ - детските бяха подбирани да са художествени, социални, без насилие или то бе минимално и обрано, използвано само в краен случаи за някои сцени. Имаше блок за деца от 3-6 г., после имаше за от 7 до 12 г. да кажем и накрая младежки и юношески 13-18 г.
и Детските НЕ БЯХА , мила ми Кати, само по 2 на седмица, не, това е ГОЛЯМАТА ТИ ЗАБЛУДА!, през 80те имаше огромно количество ДЕТСКИ!!! Ето ти пример - от 1980-1988 по БТ са излъчени 900!!! различни! анимационни филмчета, като 200 са български, 400 съветски (но бяха 15 републики, а и бяха около 300 милиона) и 300 от други страни като ГДР, Унгария, Чехословакия, Италия, Япония, Полша, Румъния и САЩ. А сега! ами сега е трагедия, тогава се купуваха най-стойностните чужди анимации, а не както е сега само американски! и то сигурно по всички кабеларки и телевизии са давани за последните 10 години не повече от 200 различни анимации, като основния проблем е, че се повтарят по 100 пъти някакви безсмислени анимацийки, защото са евтини и постоянно нещо гърми там, деца крещят, има някакви налудничаво шизофренно поведение... нещо като пуканки и фаст фууд.
И още една справка - 1980-1988 са излъчени 400 !!! детски филми (и сериали) различни!!! от които 150 съветски, и 40 български! само детски!!!, а някой може ли да каже дали има повече от 10 за последните 10 години детски филми и сериали. Отново да не споменавам, че бяха най-култовите за времето си! и дублирани страхотно от най-добрите ни куклени и от младежкия театър артисти.
В СССР не позволиха да се излъчва Синьо лято, а тук го дадоха 4-ри пъти!!! от 1984-1991 г. по принцип дават един сериал максимум два пъти през една или две години.
Мисля че бях пределно изчерпателен и ме разбра, за какво става дума.
Никакви ти синдроми скандинавски или други медицински обусловености не могат да обяснят тази любов към онова време. Естествено че липсата на информационно облъчване отвсякъде също даваше добра почва за запомняне на толкова имена от малкия и голям екран, и карайки ни да фантазираме и пресъздаваме на площадката пред блока различни сцени от филмите.
Да не споменавам и списание Дъга. Ето ти, сега се опитаха да го възобновят, но то не може да тръгне, защото се отучиха хората да ценят тези неща и се харчат пари за маркетингови боклуци и по този начин не може да се завърти колелото, за да може да се репродуцира подобно списание, да оставим, че тогава имаше възможност да се избира кой да влезе, а не се събираха по носталгичност и то като твоята Жалба за младост - просто в момента НЯМА ПОЧВА за подобни културни програми, но МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ с определени ограничения и популяризиране на стойностните неща.
Лек ден.
Това е истината, Жалба за красивото и истинско в телевизията!


 
 
№2 от: катерина десева (18 февруари 2013 12:55)

Ще ми се да погледнете по-философски на това, което написах.Това е просто моята  емоция. Искам да провокирам и вашите. Не ми се иска да изпадаме в изброяване на факти и назидателни реплики с главни букви. smile


 
 
№3 от: didimus (18 февруари 2013 13:58)

Не, не - никой , никого не назидава и всъщност според мен говорите за едни и същи неща ! За мен младостта е това красивото, непокварено време, към което неминуемо ще се връщаме пак и пак, защото не е било натоварено с излишни разсъждения и умозаключения, на каквито са способни само възрастните winked!


 
 
№4 от: bat_mitco (18 февруари 2013 15:58)

    ВАЖНИТЕ И ЦЕННИТЕ НЕЩА СА ИЗВЪН ВРЕМЕТО... ЗАЩО КАТО БЯХ НА НАЙСЕТ СЕ КЕФЕХ НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН, НА БЪСТЪР КИЙТЪН, НА ЕЛВИС, НА БИЙТЪЛС... И ТОГАВА ЛИ СЪМ БИЛ СТАР...

  ОСВЕН ТОВА ИЗОБЩО, АМА МНОГО ИЗОБЩО НЕ МЕ ВЪЛНУВА ЗАЩО ОБИЧАМ ТОВА ИЛИ ОНОВА... НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ ИМАШЕ ЕДНА -  "ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА"... И МОЯТА Е ТАКАВА... ДА, И НЕ СЪМ СТАР И НЯМА ДА ОСТАРЕЯЯЯЯЯЯ... tongue2 НЯМААААА tongue2




--------------------
 
 
№5 от: dani (18 февруари 2013 16:33)

Според мен Катя е права. Ние остаряваме и това е един тъжен факт от земното битие на homo sapiens. Според мен детството е най-абсурдния период от развитието на човека или по-скоро детството е някаква загадка, която не се подлага (според мен) на научен анализ. Детството е ВЪЛШЕБСТВО - в буквалния смисъл на тази дума. Именно това имах предвид, когато преди 7 години казах на Влади: Дай да направим един сайт за детските ни спомени и да видим що за "животно" е това нещо - ДЕТСТВОТО. Въпросът - седем години по-късно - остава hum-hum




--------------------
 
 
№6 от: Зико (18 февруари 2013 16:55)

Ох, много може да се изпише по темата, но това си е разговор стриктно за възрастни.

Хайде вместо това да ви поздравя с това:

 

http://www.youtube.com/watch?v=Rk_sAHh9s08

 

yajuyo


 
 
№7 от: катерина десева (19 февруари 2013 09:58)

 Благодаря на  Dani И Зико. Като че ли само те ме разбраха. Това, което написах, беше моят опит да си обясня феномена "детство". Сигурна съм,че точно безгрижието и обичта, с която сме били обградени, ни връщат "все там".
 Това, че сме част от "Нашето детство", не ни пречи да мислим и разсъждаваме. Сигурна съм, че само осъзнатото преживяване е ценно.
 И понеже наистина стана много сериозно, нека ви кажа как отговаря 3-годишната ми дъщеря на въпроса: - Как си?
- От театъра.  /Когато за пръв път я попитаха, се връщахме от куклен театър и може би затова тя отговори така./
Нека всички бъдем част от Театъра . smile


 
 
№8 от: ssi (19 февруари 2013 12:48)

Аз също разбрах, и не съм съгласен, че само безгрижието и обичта с която сме били обкръжени ни изпращат в носталгични спомени...поне за мен не е така. Има много други фактори, които сега ги няма.  За тях говорим в няколко теми. Лично за мен нещото, което най много ми липсва и сега, е живота на село. Едно време можеше да се преживява на село като работиш и имаше много работа. Сега няма!!! Не се делим на групи, а просто някои "деца" са запомнили едни неща с добро, а някои - други. За това и пишем тук, за да представяме собственото си детство, да го увековечим и да припомняме на други забравени за тях неща. Ако някой от по-младите реши, че му е интересно да разбере какво е било едно време, да има от къде да научи.


 
 
№9 от: ShadowMaster (21 февруари 2013 17:08)

Интересна философия, но определено мога да кажа, че не е съвсем валидна за мен.

Интересът ми към старите неща не е толкова страх от старостта (въпреки, че го имам), а по - скоро е интерес към "загубените технологии".


 
 
№10 от: Кот (18 април 2013 00:06)

На мен ми е жал, защото тогава, въпреки многото гадости в живота ми, виждах околния свят като нещо безкрайно голямо, интересно и пълно с хубави неща, които само чакат да ги откриеш. Децата виждат винаги нещата по друг начин, понякога и възрастните, ако са романтици. Като пораснах видях, че светът не е такъв точно, нито животът. Като малък вярвах в разни работи (не говоря само за Дядо Мраз)... Наистина в детството има вълшебство. Като пораснеш и виждаш, че Дядо Мраз е съседът в червени дрешки.

Животът убива детското в нас :)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?