Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Бюро "Изгубени спомени"
21-10-2008, 01:05 | Автор: eli | Категория: Специални проекти / Изгубени вещи и спомени
Покрай проект Веско-Венци си спомних една от любимите ми книги от детството, която за жалост беше от библиотеката и помня единствено като корица, от "Библиотека за юношите", в характерната жълтеникаво-зелено-кафява гама. Авторът беше франзуцин, действието се развиваше във Версай, едно семейство се премести да живее там от Париж и момчето (предполагам десетинагодишно) и новите му приятели се забъркаха в супер увлекателна загадка. Имаше скрито съкровище, вероломни злодеи, шаради (оттам всъщност научих какво значи думата) и т.н. Пансионът съм почти сигурна, че се казваше "Щастливото семейство", краят също беше щастлив, върнаха съкровището на собственичката, родителите на момчето също бяха щастливи и т.н. Свръх увлекателно, въпреки че след няколко години открих, че фабулата е почти изцяло заимствана от един разказ в "Съдружници срещу престъплението" на Агата Кристи. Към този момент обаче детската библиотека вече беше изгоряла и книгата безвъзвратно изгубена, а така ми се иска да я прочета пак.
И сега, въпросът-някой чел ли е подобно нещо?  (Ще съм благодарна и на подсказки за верото.)
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№61 от: eli (27 октомври 2008 10:34)

На времето със сестра ми имахме страхотен лаф:
Абе онази песен, нали се сещаш, та знаеш ли кой я пее?
Та и сега нещо подобно: от сутринта ми се наби в главата едно "Много години, много години... (хм, нов късметpodsmruk) Та кой я пееше тази работа? Богдана Карадочева?


 
 
№62 от: freja (27 октомври 2008 11:07)
Ако за "Нова година" става въпрос:

Камбанен звън вали и пламват рой звезди,
празничната нощ свети от обич.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино, добре си дошла.
Нова годино, нова годино, с узрели жита.
За много години, за много години си пожелай.
Много години, здрави и мирни, за теб роден край.

Наздравици валят, светъл мирен път,
цялата земя си пожелава.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино, добре си дошла.
Нова годино, нова годино, с узрели жита.
За много години, за много години си пожелай.
Много години, здрави и мирни, за теб роден край.

- то тогава да, Богдана Карадочева я пее.
P.S. Но Реми никога не е бил момиче.

 
 
№63 от: furious_kid (27 октомври 2008 11:32)
Freja, това е отглас от моя постинг за "Без дом"
В японската идиотска адаптация уж "по книгата" Реми беше точно момиче... УЖАС! Тази идиотщина я въртяха тази година по някоя от ефирните телевизии... (Канал 1, май)

 
 
№64 от: freja (27 октомври 2008 12:43)
Ясно. Японска му работа.

Сега се загледах в текста, който сложих по-горе... Ами нещо много съвременен ми се струва, едва ли е песента, за която eli пита... Или е тя?

 
 
№65 от: eli (27 октомври 2008 15:26)

Тя е, тя е, само дето Ели досега се препъваше с младото поколение по градинките и не можа да благодариbravoo

В тази връзка някой знае ли какво са горяните? Само със Змей Горянин ги асоциирам, но няма да е така, имат си паметник и движение...


 
 
№66 от: Надя (27 октомври 2008 15:42)

Горяните

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина. В първите месеци след 9 септември са избити или "безследно изчезнали" близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора - понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации - над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО...

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година.

Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина - наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа. А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция към нарушаването на човешките права зад Желязната завеса, през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа. В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. "Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците", питат насъбралите се стотици жени. "Долу ТКЗС", "Долу комунистите", са виковете на женските протести, докладвани на компартията.

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио "Горянин". В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам.

Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.

На 1 и 2 юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6 -хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия. И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век. В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.

Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.

Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?

Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.

* Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.


 
 
№67 от: isi (27 октомври 2008 16:32)
Амиии, отдавна се мъча да се сетя за една книжка, която се чудя дали някой друг изобщо я е чел и дали не съм си я поизмислила малко: българска трябва да е, първо щях да твърдя, че се казва "'На село', но този сайт определено действа магически на мозъчните клетки  и сега почти съм сигурна, че се казваше "ЧУДНИ РАБОТИ"  Ама само ПОЧТИ   Разказваше се за едно момченце, което е при дядо си на село и във всеки разказ дядото го учи на чудни селски работи - спомням си как подготвяха овошните дървета преди сланата, както и за едно шише вътре с корабче ли беше или май с пораснала вътре краставичка Споменът ми е за едно прекрасно лято на село



--------------------
 
 
№68 от: filipovaeli (27 октомври 2008 16:46)
ИСИ, много се смях на последния ти коментар smile24kiss4  . Последно - краставичка или корабче? hmmm



--------------------
 
 
№69 от: isi (27 октомври 2008 16:59)

Ами, а де? Вие кажете! Нали тук на табелата ОТВЪН пишеше "ИЗГУБЕНИ СПОМЕНИ", да не съм объркала нещо ВРАТАТА? tongue2




--------------------
 
 
№70 от: filipovaeli (27 октомври 2008 17:12)
ИСИ и аз чакам за " Горската аптека" на Лила Захариева /издателство от 1975г.xaxa2 /
 ...ще чакаме пък може и да ни огрее...



--------------------
 
 
№71 от: eli (27 октомври 2008 17:23)

Срам (към Надя) и то не за пръв път. Всеки ден минавам покрай този паметник, преди няколко месеца се загледах и оттогава все се каня да проверя. Още по-смешното е, че питах сума ти хора ей така, между другото, никой не знаеше кои са тези хора. Къса памет, страх или и двете?


 
 
№72 от: eli (30 октомври 2008 17:54)
Абе, я да си стоим тук. (Без да искам изтрих другата статия нещо започна да ми става навик.)

 
 
№73 от: filipovaeli (30 октомври 2008 19:38)
ELI, съгласна съм с теб  yeyeye ! И аз като теб все в тази (старата) статия влизам да питам за нещо.Така че давай да си караме със старата, т.е с тази.



--------------------
 
 
№74 от: filipovaeli (31 октомври 2008 16:15)
Помогнете ми да намеря един български филм. Разказва се за едно момиченце, което ходи на детска градина. Помня, че то се чувстваше много зле там и правеше бели. Бледо си спомням един момент, когато веднъж развъртя кранчетата на мивките в умивалника и направи наводнение. Помня още, че избяга с едно другарче и се шляеха из града. Филма е доста стар, но много искам да го гледам пак!



--------------------
 
 
№75 от: eli (2 ноември 2008 12:50)
Не съм го гледала звучи интересно.
Мен ме загложди един малко тъп въпрос: как се казваше жената на Румцайс? И има ли някой спомени от филмчето? Аз-никакви, но май са го давали за Лека нощ и картинките са били като в книгата.

 
 
№76 от: furious_kid (2 ноември 2008 13:28)
Жената на Румцайс се казва Манка... Да, за лека нощ дълго-дълго го даваха и повтаряха. И не ни омръзваше...

 
 
№77 от: Надя (3 ноември 2008 13:15)
А някой да се сеща за репликата "Багамери, сладоледа точно меерии", от кой филм е, звучи ми като рефрен в ухото, а баща ми често я употребява и до днес.

 
 
№78 от: furious_kid (3 ноември 2008 14:10)
Багамери е сладоледчията - неудачник от филма "Бомбето и Картофеният нос" (Kemйnykalap йs krumpliorr). Репликата "Тук е вече Багамери, който точно сладоледа мери" се крещеше и от сладоледчии-нашенци. Ама ние тъкмо при тях не ходехме, 'щото бяхме гледали филма и знаехме, че точно при Багамери, нещата не са наред! На български излезе и книжката на Ищван Чукач "Бомбе и картофен нос", по която е правен през 1974 г. и филмът... Ще се постарая да го изровя отнякъде... Пустият му унгарски! Помня само, че актьорът, който играеше Багамери, озвучаваше и някого от Семейство Мейзга.

 
 
№79 от: Надя (3 ноември 2008 14:25)
ЕЕе това се казва бърза реакция! Супер си Фюриъс , кажи ми обаче за какво става въпрос във филмчето, т.е. сюжета на кратко, може пък и да звънне звънчето, както се казва на английски.

 
 
№80 от: furious_kid (3 ноември 2008 14:51)
"Бомбето и Картофеният нос" беше за "Дивите гъски" - група деца, които решиха да си направят цирк. Искаха всичко да е по-автентично и решиха да запишат дивите животни на лента. Да, ама нещата се объркаха и докато записваха рева на лъвовете в зоологическата градина, изчезнаха едни костенурки (гръцки май) и всички започнаха да ги подозират. Децата обаче, направиха свое детективско бюро, и откриха след доста перипетии крадеца (навсякъде се вреше и пустият му Багамери) .Всичко се нареди супер, взеха някаква награда за костенурките, имаха и нещо от зоопарка, а с парите направиха наистина цирк, чието представление (май първо и последно) го пуснаха и по телевизията...

 
 
№81 от: dani (4 ноември 2008 05:55)

Да бе, Багамери, който точно сладоледа мери. Преди 100 години съм го гледал този филм




--------------------
 
 
№82 от: filipovaeli (5 ноември 2008 16:41)
Помогнете ми да намеря един български филм от 80-те. Разказва се за едно момиченце, което ходи на детска градина. Помня, че то се чувстваше много зле там и нарочно правеше бели с надеждата, че ще го отпишат от нея. Спомням си, че по време на следобеден сън веднъж развъртя кранчетата  на чешмичките в умивалнята и направи наводнение. После беше болно и с температура. Помня още, че един ден избяга от градината с едно другарче и се шляеха из града. Мисля, че един милиционер ги издирваше. Филма е доста стар, но много искам да го гледам пак! Този филм преразказва точно нашия живот в детската градина. Ще си припомните много неща...
Обръщам се с молба за помощ специално към furious_kid. В теб ми е надеждата !



--------------------
 
 
№83 от: eli (13 ноември 2008 10:35)
След всичко казано за улици започнах сериозно да се замислям какви точно бяха табелките тогава. Докато си се мотаех вчера по ул. "Овчарска" (безопасно неутрално име) видях две тъмносини табели, с бели букви. И един зеленикавокафяв "Образцов хигиеничен дом"xixi2 Някакви спомени по въпроса? 

 
 
№84 от: gamina (13 ноември 2008 12:16)
Ех тоя "Образцов дом". На село се мъдреше по разни къщи, гордо отпред на входната врата - надписа "Образцов дом" и до него някакво дръвче на табелката. Много се чудех защо нашия не е образцов като всичко си имаме. После намерих една забутана табелка в мазата и питах дядо ми защо не я сложил. Той каза, че това били щуротии. Въобще не го разбрах тогава.

 
 
№85 от: ive (13 ноември 2008 17:41)
Ама как се сещаш. Сега и мен ме зачовърка.
Сини с бели надписи. Всъщност помня и бели, но там какъв цвят беше надписа? Май, че черен. Имаше Образцов дом, Пазете чистота и разни други. Всъщност старите табели още се намират, поне по селата.

 
 
№86 от: gamina (13 ноември 2008 18:17)
На село бяха зелени с бели надписи, както и сини... ако си отида може да щракна някоя, седят си още

 
 
№87 от: filipovaeli (14 ноември 2008 09:23)
Ние си имаме табелка на нашата входна врата и в момента. Ще ви я цъкна. Бял фон, черен кант, червени букви и зелено дърво.



--------------------
 
 
№88 от: Чудакът от 6-ти Б (14 ноември 2008 12:13)
Сигурен ли си, че "...не яде сух хляб" е на Бешков, защото "Децата на града" и "Зимни вечери" са илюстрирани от Александър Жендов? Което, разбира се, не означава, че в учебника по литература не са слагали Бешкова карикатура до творбите на Смирненски.  Ще се опитам да намеря илюстрацията. За кога всъщност ти трябва?

 
 
№89 от: Надя (14 ноември 2008 12:17)
Бел.ред.  За последващите уговорки препоръчително е ползването на ЛС.

 
 
№90 от: о. Георги Георгиев (14 ноември 2008 21:22)
Мдааа...изложихме се, но не ни е първица... На Жендов е илюстрацията и furious_kid светкавично ми я прати. Почистих си молбата.
Надя - страхотна модераторска реакция

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?