Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Април 2018 (1)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
Декември 2017 (8)
Ноември 2017 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Малко от историята на предаването "Лексикон"

     Е, приятели от махалата. Май дойде време да ви поразкажа и за „Лексикон". Всъщност ситуацията в редакцията беше такава, че изискваше появяването му, защото Влади вече беше в Италия и Измислиците  и Телефеерия без него нямаше да са същите. Лили Вучкова продължи да прави „Милион и едно желания". „Седем дни за вас, деца" изигра своята роля и спря, но с друг екип от колеги Лили започна и „Ваканция в неделя", което след години продължи традицията със съвсем нова концепция като „Неделно междучасие". В това време се появи „Клип –купон", „Здравей", „Гранд пубер шоу","Обаче" и още знакови български предавания на моите колеги.

Та в края на 1989 година Правда провокирана от лексиконите на двете си дъщери пръкна идеята за такова предаване. Беше доста интересна и този тип предаване досега май не беше правено. Пламнах и се присъединих и аз, в авторския екип се включи и Ралица, а по-късно и Иван Стамболов.  Изобщо доста щуравини направихме в това предаване. То стартира в началото на 1990година и беше на екран до 1996 година.  В началото проекта беше да бъде магазинно предаване, с много хумор и шантави обекти  като: „Джапанки с дантели", „Правопис под душа" и т.н. Малко от историята на предаването "Лексикон"За водещ привлякохме Румен Рачев- Връзката. Той  беше един от най- добрите актьори в Централния куклен театър в София- изключителен импровизатор със страхотно чувство за хумор. Днес е професор по куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ. Участваха и най- добрите актьори от звездното поколение на този театър като персонажи от кукленото семейство – Жени Пашова – майката, Иван Веселинов- бащата, Георги Митев – дядото, Ива Апостолова- бабата, Тодор Димитров – братът, Сашо Бетов – неговия приятел, Мая Димитрова – сестрата и Ася Братанова- нейната приятелка, през времето в някои от ролите влизаха още – Венелин Кьосев, Иван Райков, Нелла Хаджиева, Джендо /простете не му помня името/и други. Режисьори бяха – Кремена Здравкова, Зоя Касамакова, Ваня Иванова, по- късно и Бисерка Колевска  Изобщо страхотен състав. Започнахме като база беше драматургията и отношенията в кукленото семейство и анкетата, по темата на предаването, която правехме с деца от различни училища из България. За нея са ми казвали, че родителите я гледали за да си сверяват часовниците с децата. Ние успявахме да ги „разпечатаме", да отворим скритичкото в душичките им и да бъдат откровени пред камерата. Просто така ги предразполагахме, че ни имаха доверие. Но и ние бяхме точни и коректни, и никога не измествахме отговорите им с цел оригиналност от контекста на въпросите. Постепенно почна да надделява драматургичното начало в кукленото семейство защото беше голямо забавление и за актьорите и за нас да се  майтапим и те да  импровизират нашите „шарени лафчета". Знаехме си , че по време на паузите почнат ли да се „замерят" с  тези лафове значи нещата са се получили. Във времето в „Лексикон" измислихме повече от 20-25 вътрешни рубрики.

В едни момент решихме да добавим и ние нещо и да се направим на актьори. Пишехме съвсем кратки скечове, но нямахме пари за актьори, които да ги играят и тогава се престрашихме ние с Правда, Ралица и Иван Стамболов да ги играем сами. И то взе, че се получи. Ставаха смешни, защото ние без актьорски претенции, понякога съвсем „Дърварски" си ги играехме, но важното е, че се забавлявахме, а й зрителите се забавляваха. Изобщо да се прави този тип хумор не е никак лесно и както всички виждаме не се случва често в медийната среда.

Спомням си няколко знакови от тях: 

Парк. Ралица се разхожда завеяно и замечтано по алеята. Аз тичам по същата алея в нещо като кросче. Отминавайки й закачам дрехата. Тя ми подвиква: - Ей, господине ще ме отнесете...

Аз се спирам, обръщам се и казвам: Да ви отнеса ли? Добре!

След това я награбвам на рамо и така излизаме от кадъра.

Друг скеч с Правда без текст:

Двамата нещо се караме като действие, но репликите ни не се чуват, там върви музика. Минаваме унесени в спора си край балонджия. Аз го забелязвам и взимам един балон . Поднасям и го за да я умилостивя. Тя продължава да е недоволна. Изтичвам пак до чичото взимам и поднасям втори балон, после трети и на четвъртия тя отлита в небето, аз правя опит да я задържа, но в ръцете ми се изхлузва и остава само обувката й. А Правда се рее, рее из небето, усмихната...

И още един. Това беше по времето когато, беше големия дефицит на продукти.

Кухня. Правда реже на кухненска дъска моркови и ги слага в димяща тенджера. Изведнъж от тенджерата с шантава прическа от разпилени спагети по плешивата ми глава се показвам аз и изстрелвам репликата:

Стига с тези моркови! Дай малко месо!

... и  захапвам единият и пръст. За да не  й паднат очилата в тенджерата Правда прави надлежна пауза, сваля си очилата и тогава се разкрещява от ужас...

Последно. Стар склад, запуснато пространство. Тайнствена музика, която набира все повече напрежение. Гръб на страхотно избарана мадама/Правда/, която върви и се фръцка. Зад нея се чуват стъпки, тя ги  чува и ускорява темпото, аз като преследвач  ускорявам темпото, напражение, настигам я. В момента в който тя се обръща се вижда лицето й, което е гримирано направо като баба Яга. Тогава аз извиквам от ужас и побягвам. Тя прави стъпка две след мен но се спира и гледа искрено, наивно учудена в смисъл кво му стана на този...

Изобщо веселба и забавление с нашите скечове. Състезавахме се кой по- щури неща да измисли, което даваше резултат.

Първоначално имахме една доста дървена опаковка на предаването /имам предвид заглавието, шапката, вътрешните кашове./ Такива бяха тогава възможностите. Решихме да направим начална песен и ми хрумна дивата идея да си я изпеем тримата с Правда и Ралица. Написах текста и помолих Стефан Димитров да направи музиката.

В песента всеки от нас тримата с Правда и Ралица имаше по един куплет в стил рапче, а припева го пееха куклите.

Стана чудесно парче и понеже вече бяхме натрупали смешна картина, направихме клип от най - щурите кадри. И до момента има хора, които като ме срещнат по улицата ми припяват песента, или ми припомнят лафове от предаването. Онзи ден ме изуми един млад човек на една бензиностанция. Имаше едно предаване, което беше с подзаглавие „Пътешествието". В него цялото куклено семейство се готвеше да заминава за Швейцарските Алпи. Паниката около приготовленията беше в разгара си, когато майката извиква в пространството: - Хайде  взимайте си партакешите и бързо, че закъсняваме...

Тогава бащата с наивен глас я пита: Мила, извинявай, да знаеш къде ми е левия партакеш?...

Та това момче ме изуми като повтори тази реплика за „партакеша". И изобщо питат ме как съм излязъл от тенджерата, ама наистина ли съм засядал в ансансьора с Правда и съм я къпал с маркуч насред улицата. Вкусно ли е да ядеш бяла хризантема, когато Ралица ме отминава, пък аз мисля, че тича към мен. Вярно ли е, че сме варили на огън артистите в едно предаване за ада и т.н. въпроси всякакви.

Имаше много комични случки, които се получаваха в процеса на снимките от импровизациите на актьорите. Например в „Каубойския лексикон" Румен Рачев и бащата спорят облегнати с гръб към бара за един кон и тъкмо вече ще се стрелят, иззад бара изскачат майката и бабата с бутилки в ръце и изкрещяват: Взимаме спешни мерки! После замахват и фрасват двамата по главата. За бащата – кукла ясно, ударът няма значение, но втората бутилка така фрасна Румен Рачев по главата, че в тишината на студиото се чу някакво раздиращо „Дрън" и ние си изкарахме акъла. Той се свлече, прибели очи, отигра го като истинско и ние всички се втурнахме в паника към него. Той се изправи и извика на Жени Пашова след нецензурната си първа реакция: – „Жени ще ме убиеш ма, зян щях да стана за едното чудо лексиконско."

В същото предаване понеже има и един спор, в който се заменя кон за кокошка. Поставихме на бара жива кокошка,  а конят беше бутафорен. И не знам от какво, от напрежение или друго, докато двамата каубои се препираха и се заплашваха, кокошката снесе наистина яйце на бара. То се търкулна и Румен Рачев го улови и отигра изумлението си, но кадърът не стана, защото избухна такъв смях, че после 20 минути не можахме да влезем в ритъм. 

Май се отплеснах по забавленията. Ще завърша с историята за това, как с Правда направихме новата опаковка на предаването в Москва. Това беше по времето когато снимахме последната телефеерия „Маратон". Тогава в Москва имаше  специално кореспондентско бюро, което подготвяше петъшната програма с руските филми. То се ръководеше от Нушка Григорова известен наш режисьор. Ние я питахме може ли да ни помогне предварително по телефона и тя отговори , да вземем заставките нарисувани на картон, пък после ще видим на място ще стане ли нещо.

И в един от дните в пауза от снимки, отиваме ние с Правда в Останкино.

Нушка ни посреща и ни води в едно малко студио, където работеха едни чудесни млади момчета. Оказа се, че тази година 1990 са отворили и вкарали в действие най – модерни компютри внесени от САЩ специално за олимпиадата, която се е провела там преди няколко години.  Седели си там по коридорите сандъци някакви и никой не им обръщал внимание и след няколко години решили да ги отворят и да видят какво има, че им пречели да минават. И видели компютри... Така ни го разказаха момчетата. А това бяха компютри, последна генерация, с които можеше да се прави модерна компютърна графика, както и знаков генератор за различно движение на заставки по екрана – като падащ лист, като разгъващо се руло и т.н. И тези момчета ни направиха за половин час страхотни за времето си заставки, каквито в България нямаше. На въпроса какво да им платим, те не пожелаха никакви пари. Тогава предвидливата Правда извади от чантата си бутилка коняк „Плиска" и им го подарихме. Те се разляха от възторг защото, тогава и там в Москва дефицитът на продукти вече беше сериозен...

После, като се върнахме в България, изписахме две кофи мастило, как така имаме такива заставки и сме ги направили без разрешение, какви пари сме дали и т.н. българщини. Няма да влизам в подробности.

Та засега толкова за „Лексикон", ако имате въпроси питайте.

Искам да кажа, че доста от тези предавания не се пазят, защото имаше наводнения из складовете. Снимаха се на старата техника, където рулоните се разпадат и т.н. За съжаление малко предавания се пазят, дори едни от най- хубавите ги няма. Няма особен снимков архив, защото закриха фотоателието и фотоархива и там в момента всичко е заключено. Аз имам някои неща  Betacam SP и VHS, но те в момента няма да могат да свършат работа.  Има едно предаване, което е в нета. Казва се „Лексикон- нежността", публикувано е в страницата на отворените врати на БНТ и вYou tube. Правил съм го когато бях много влюбен  във втората си съпруга, така че който го види, моля да ми прости сантименталния тон.  Но иначе има доста смешни моменти.

http://www.vbox7.com/play:4a001779

И честита Баба Марта макар и на патерица на всички! Честит и националния ни празник 3 март! Бъдете винаги такива каквито ви открих –истински-човеци, готини с чувство за хумор и обич към ближния!

Бате ви Румен

P.S. Бих помолил и админите да ми помогнат и ако могат да вземат илюстративен материал от Лексикона в нета и да поукрасят статията, по техен вкус, разбира се ако е възможно. Благодаря!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (5 март 2012 11:06)

Няколко коментара под записа на "Лексикон" във "Вибокса":
Това като бях малък беше най-якото предаване
Обожавам това предаване.
Хах, едно от най-яките предавания от детството ми 
%28sun%29 
Това впрочем са коментари на по-млади от нас "детковци". По времето на "Лексикон" ние бяхме вече пораснали. Но във всеки случай децата, израстнали с "Лексикон" са преживели едно чудесно детство, точно такова като децата от времето на 'Премислиците". И този , който е събрал онази "щепа нежност" за "лексикончетата" ( 36:59 в записа на "Лексикон") е същия бате Румен, подарил ни много шепи приказни премислици.
 

А Правда се рее, рее из небето, усмихната...
 
Наистина сте се рееели в небето em_2  




--------------------
 
 
№2 от: Musician (12 февруари 2014 14:59)

Моооооожеш ли да ми отвоооориш кутииииииийкааааттаааааааа?

 

lol




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!