Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (5)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - Началото
8-03-2012, 01:30 | Автор: boysta3 | Категория: Специални проекти / Измислици-премислици

Здравейте отново на всички в НД.
Покрай темата за Измислиците и откровенията на Бате Румен, видях че Лозан Такев, който е бил началник на отдел "Детски и младежки предавания" в БТ 1985-1990 г. има издадени доста книги, като освен това е доста активен в интернет пространството. Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - НачалотоОсвен саркастичните му книжки на политическа тематика с ярко забележим червен уклон се натъкнах на специално издадена за 50 годишнината на БНТ книжка със спомени. В нея той разказва спомените си от работата си в телевизията, но за съжаление детските ни предавания са засегнати съвсем бегло. Е, има 2-3 заглавия за които се казва малко повече, но общо взето е останало бая за разказване, като се сетя че има поне 20 различни детски предавания правени през този период, ако включим и чуждите продукции - детски постановки, анимационни, детски сериали, игрални филми и др. предавания си излиза направо бая дебела книга с около 300 страници разкази.

В Първа част ще прочетете за БТ как е била структурирана и кои са били ръководителите през 70те и 80те.

Сега, по-надолу ще препиша някои извадки от книгата на Лозан Такев "Приятелски огън", които засягат по-скоро детските предавания и хората правили ги и участвали в подготовката им. Интересни ще са ви и снимките (макар и с много малък размер в книжката), на които ще видите как са изглеждали хората от Детска редакция, хората зад кадър в БТ.
Ще се радвам , ако някой ден самия Лозан Такев ни открие нас от НД като свое близко място и ни сподели любопитни неща от кухнята и ни отговори на наши въпроси за конкретни предавания. Пък можем да му дадем и идеи за нова книга на тази тематика.
Започвам...
Интересни моменти от книгата "Приятелски огън" на Лозан Такев. По принцип г-н Такев си е малко зевзек и често се самоиронизира, и в тази книга дори може да се каже е като израз на неговата болка от изгонването му през 1992 г. от Асен Агов, а в началото описва чудесните мигове в Телевизията и начина по който е поканен и започнал работа там. Общо взето малкия формат на книжката (10х14 см) е разделен на две части - в първата са разказите за телевизията, а във втората са поместени иронични препратки към политически лица и събития. Така че откъсите които ще поместя тук ще бъдат само от първата част. Надявам се тези откъси да ни отворят още повече прозореца към БТ и нашите любими предавания и филми излъчвани преди 1990 г.


"ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ
      ...до 1959 година у нас нямаше дори телевизия.
      Лягахме следобяд в къщи на дивана и семейно следяхме радиотеатъра. Примерно слушахме "Съдбата на човека" по Михаил Шолохов с навлажнени очи.
      Една вечер в 19 часа по програма "Христо Ботев" в предаването "Първи творби", водена от Георги Струмски и Георги Тахов прозвучаха мои стихове. ...
      Бях тринайсетгодишен, когато се излъчи първото телевизионно предаване и не във всички домове имаше телевизионни приемници. Вечер по съседски се отправяхме към къщата, сдобила се вече с чудото - синия екран във вид на "Опера" и се правеха най-невероятните приятелски партита. ... Отиваме "на телевизия". Изминавах по един-два километра, за да седна удобно или не съвсем удобно в столчето на Георги гребеца  от базата на Панчарево.
      Малко преди това в кварталната банда бях повече известен с домашното кино, което бях сътворил със своеобразен малък екран  - голям буркан, пълен с вода, зад който се движеше саморъчно изработена хартиена лента, облепена с разнообразни сюжети - новини до специалния филм, изрязан от вестник "Септемврийче" за Рали по Стефан Дичев. Ролки придвижваха примитивно построените механизми и децата от квартала се събираха да гледат моето кино, което лично озвучавах със своя глас на живо, както бихме казали днес. ...
      Сигурно това беше после причината да работя в училищната радиозвучителна уредба, в драмсъстава, в духовия оркестър, да свиря на китара и тромпет по училищните забави, да ходим по райони, градски национални прегледи на художествена самодейност, да участвам в читалищните турнета с едноактни пиеси, скечове и литературно-музикални програми в села и градове край София. ...
      Припомням си тия редове и за това, че именно от РК на ДКМС по транспорта и съобщенията ми беше първата телевизионна кореспонденция в редакция "Новини" на Българската телевизия, а Любомир Коларов беше първият ми редактор, който й даде телевизионен път. След това през 1972 г. вече имах редовен пропуск за достъп до телевизията, а Иван Славков беше първият председател на Кабинета на младия журналист, на който се явявах отговорен секретар. ...
      Сега определено съжалявам, че не съм водил журналистически дневник за времето, в което работех в СБЖ, във вестник "Вечерни новини", в издателство "Септември", по-късно "Спектър", в издателска къща "Везни" при БТПП, в телевизията...
      Защо все пак реших да подредя изречения под заглавието "Приятелски огън". Защото огънят е в нас, понякога и ние сме в него, а от приятелски огън като че ли най-много боли, приятелският огън сякаш оставя рани за цял живот и са неизлечими и неличими следите в пепелта от него. Нали човек все пак прави и добрини, а понякога тези добрини изглежда му се връщат тъпкано с отрицателна енергия с отрицателен знак, с болки, за които няма лек...


ГЕРОЯТ НА ВРЕМЕТО
      В края на 1980 година на "Позитано" 20 - тогава Дома на активните борци против фашизма и капитализма, днес централата на БСП в киносалона се проведе поредната отчетноизборна конференция на партийната организация на работещите в Българската телевизия. И от над шестстотин делегати при провеждането на избора на нов секретар на учрежденския партиен комитет не бях одобрен от петнайсетина гласоподаватели. ... Всички останали - неочаквано за мен мнозинство приеха аз да бъда начело на партийната организация.
      През есента потърсих лично Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро, а тогава може би само първи секретар на Софийския градски комитет на БКП с молба да помогне да не отивам с такава длъжност на работа в телевизията. ...
      А на молбата ми преди това по време на Национална комсомолска конференция Георги Йорданов беше категоричен: "Ами да, ти си отличен, може би най-добрия вариант за телевизията. Лично съм подсказал на Иван Славков, че по-добър вариант от теб за партиен секретар на телевизията няма." ... Така Иван Славков за втори път се вписа сред моите работодатели.
      Още същата вечер след официалния избор на скромна вечеря в ресторант "Балкан" Евгения Стоянова беше най-откровена: "Ако досега си заспивал спокойно и безпроблемно, от днес нататък няма да имаш покой от ежедневни обществени грижи. Телевизията може да погълне всичко, което се нарича свободно време на един творец." Не ме излъга Жени Стоянова. Не ме излъгаха и новите ми колеги и помощници. С чудесни впечатления останах докрая от Боян Кривошиев, Деян Барарев, Николай Антонов, Кирил Василев, Иван Дoнев, от Добри Михайлов, по-късно от Драголюб Данчев, от Драгомир Йорданов, от Филинка Георгиева, от техническия секретар на учрежденския комитет Цеца Маринова.
      Една от най-ранните инициативи беше организирания разговор в дирекциите и партийните организации "Героят на времето - герой на телевизионния екран". Искахме да поощрим положителното, да разкажем за доброто, което се случва покрай нас, за онези, които съзиждат, за онези, които оставят наистина светла диря след себе си. ...
    Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - НачалотоПак се сещам, че ако бях водил дневник някога, днес много лесно щях да събера няколко стотици страници и като записките на партийния секретар в телевизията. Но те едва ли щяха да са достойни за жълтите вестници. Защото стремежът в партийните организации, в колектива на телевизията и при Иван СЛавков, и при Стефан Тихчев, и при Лалю Димитров и при Любомир Павлов не беше отрицанието на всяка цена. Моралът на телевизионния служител беше в дневния ред и в кухнята на организационната практика. Имаше и тревожни заседания, имаше и наказания, изключвания от редовете на партията. Членовете на БКП и ръководители от различни рангове отидоха дори в затвора за нарушения от подобен род. Тогава не живеехме така безнаказано като днес. И не беше задължително да си непременно член на партията, за да направиш име в телевизията. Нито Кеворк Кеворкян, нито Бригита Чолакова, нито Таня Димитрова, нито Дмитри Иванов, нито Сашо Диков, Диляна Грозданова, Маргарита Михнева и много други бяха партийни членове, но това не пречеше да бъдат уважавани и да останат примери за телевизионна визия, за талантливи лица от малкия екран. ...
      Като секретар на комитета естествено получих доста вестникарски удари от мастити телевизионни съдници. Владимир Каракашев, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов особено от страниците на "Народна култура" често биеха под кръста телевизионни заглавия, автори и режисьори, редактори. ... Композитори, писатели, художници, артисти често заемаха позата на последна инстанция, да подценят направеното, да засилят недостатъка, да заклеймят името на телевизията. Ненавист имаше и преди промените.


ВСЕКИ ДЕН НЕ Е ВСЯКА НЕДЕЛЯ
    Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - НачалотоБеше тръгнала "Всяка неделя". Доста нищена тая тема. Нямам и намерение да я започвам отначало или да вземам страна в скандалните й страни... А и Кеворк не спира да говори в тая посока. Но така или иначе между Кеворк и Янчо Таков имаше сериозни искри, които нямаше как да останат незабележими или без санкция. ...
      Янчо дойде в партийния комитет за подкрепа на битката срещу Кеворк. Но зрелостта на членовете на учрежденския партиен комитет не позволи арената на страстите да унищожи за ради клюка и нерешени лични въпроси визията на малкия екран, името на телевизията. Свадата остана в кухнята на "Всяка неделя".
      Доста по-късно имаше наистина неприятен инцидент, когато Янчо Таков и Атанас Тасков - две небезизвестни имена от телевизията престояха в Централния затвор, заради някакви незаконно пренесени през границата кожухчета. Това доста разгоря моралната страна на спора сред приятели и неприятели на телевизията в нашето незряло общество във времето иначе на зрелия социализъм може би. През затворнически килии минаха Климент Ковачев, Петко Димитров, Тодор Стоянов за финансови и морални нарушения.
      Един ден след като вече се заговори, че Иван Славков ще бъде отстранен от ръководния пост в телевизията, че Александър Лилов му е подсказал, че най-добре за него и за телевизията, ще бъде ако той освободи поста генерален директор. Така и стана.
Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - Началото    ... На специално другарско изпращане, организирано от учрежденския партиен комитет, което имах анагажимента и съдбата да ръководя, попитах между другото Лалю Димитров, който се явяваше завеждащ отдел в ЦК на БКП, няма ли да е по-добре, ако на следващия ден се появи официално съобщение за освобождаването и изпращането на генералния директор на телевизията, за да се пресекат всякакви упражнения и клюки по повод ръководството на телевизията. Лалю Димитров извика Стефан Тихчев, който на коляно съчини текст и го предаде в БТА. Така в пресата се появи официалната версия за освободжаването и изпращането на Иван Славков. А скоро след това Стефан Тихчев, оглави телевизията, а по-късно и Лалю Димитров беше генерален директор на най-голямата електронна медия в страната, която беше и единствената. Имах щастието да работя и с двамата като главен редактор на "Детски и младежки предавания" след 1985 г."


КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ (очаквайте Втора част , където ще извадя разкази за някои детски предавания, а в последната Трета част ще бъде края и сбогуването на Лозан Такев с телевизията-майка)

Легенда: Снимка 1, 2 и 3 са от Изпращането на Иван Славков от поста генерален директор на БТ. (1 април 1982). от ляво на дясно: Лозан Такев, Лалю Димитров, Георги Йорданов, Иван Славков, Стоян Михайлов (само на 2рата)

Снимка 2 (подробно описание): 1982 г. (от ляво на дясно): Лозан Такев, партиен секретар на БНТ, Лалю Димитров, зав. средствата за масова информация към ЦК на БКП, Георги Йорданов, председател на Комитета за култура, Иван Славков, ген. директор на телевизията, Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, Кирил Василев (липсва на снимката, вдясно от Ст.Михайлов), зам. ген. директор на телевизията.

Снимки и текст из книгата "Приятелски огън" на Лозан Такев. За автора и дъщеря му Статия във в-к Сега.

------------------------------------

Историите на Лозан Такев за БТ - част 1 - НачалотоЗа да разширя кръгозора за телевизията през 70те и 80те и структурата й и взаимоотношенията вътре, по-надолу ще вмъкна няколко откъса от книгата на Иван Славков (директор в БТ 1972-1982) "Батето - 1 том":
      "Когато през 1957 година кандидатствах за висше учебно заведение, се изискваха препоръки от комсомола, от училището и от кварталната ОФ организация. ...
      После не съм отварял досието си. Защото аз имах достъп до досиетата на всички в телевизията. Не съм отворил и едно!
      За какво ми е да чета досието си! Като знам, че ако някой тръгне да направи беля, десет човека ще го предадат. Гарантирано! ...
      Веднъж ме поканиха в "Час по всичко" - имаше такова предаване. Гостуваха в еврейското училище. И ме попита едно от момичетата, беше 11 клас: "Другарю Славков, какво ще кажете за кариеризма?". Казах: "Човек, ако не е кариерист, е за никъде! Въпросът е да не го правиш с лакти, да не мачкаш хората по пътя, а да си устремен." И второ: "Какво ще кажете за тези наши национални черти - трудолюбие и гостоприемство?". Викам: "Трудолюбието значи някой да те накара да работиш, да бъдеш принуден. Така че трудолюбието не може да бъде човешка черта в този елементарен план - да се трудя..." ... "Второ - гостоприемен може да е само този, който има условия да приема гости!". ...
      Седем години следвах в МЕИ, като две бяха напълно пропуснати. Накрая завърших с диплома над пет. ...
      Бил съм три пъти градски съветник в общината. И нито веднъж от моя квартал. Бил съм от Малашевци, от Южния парк, където за щастие бяхме с генерал Васил Василев, шефа на Строителни войски. ...
      На 15 години отидох в спорта. Всички спортове бяха на едно място, на "Дианабад". И футболистите спяха в бараките на "Дианабад". ...
      Като ученици спортувахме абсолютно всички. Курсове по парашутизъм, моделизмите, имаше Пионерски дворец. Кое училище нямаше кръжоци? ...
      Като тръгнах да играя тенис на "Левски", цялата телевизия започна да играе тенис. ... Тенис играех на двойки (с Янчо Таков и др.), сингъл много рядко. ... Играех тенис всяка сутрин с Цъфа, Стефан Цветков, който после участваше във "Всяка неделя".
      Тодор Велчев-Тато, един белетрист - много хубав писач на разкази - въведе културизма в България. Ние бяхме млади спортисти - някъде 1958-59 година. ... Тошо Велчев после стана морски капитан, учи в морско училище. ... Пишеше разкази... И аз се обадих на Павел Писарев, вече беше директор, да го вземе на работа в телевизията. Писарев го сложи в литературната редакция. А освен това го пратих в "Народна младеж" да направят притурка за културизъм. ...
      Георги Йорданов ме направи мен председател на Българския олимпийски комитет. Когато ме освободиха като генерален директор и ми дадоха прощален обяд, стоях още три месеца в телевизията и нищо не правех. Не беше мислено да ме гонят от там. Не бях включен в голямата игра. И Георги Йорданов измисли това за БОК. А аз бях низвергнат. Георги Йорданов се сеща да отида в Олимпийския комитет. А на председателя на БОК и член на Международния олимпийски комитет Владимир Стойчев, Генерала, никой не смее и дума му каже. По какъвто и да е въпрос. Той като писано яйце се гледаше! Отиде при него Георги Йорданов. Те бяха близки. И му каза: "Другарю Генерал, така и така, има идея вие да станете почетен председател - абсолютно всичко се запазва за вас същото, а да дойде Иван Славков, да движи нещата като председател." И той първо каза: "Е, а, какво, кой да дойде тук!", "Иван Славков". И Генерала казал: "Може". Аз се познавах добре с Владимир Стойчев. Бях член на БОК като директор на телевизията и правехме доста неща по Олимпийските игри. Ние направихме пренасянето на Огъня през България, аз отговарях за конгреса във Варна - 40 години нямаше конгрес на МОК. Във Варна беше възстановяването. Познавахме се. "Може, може". И така стана.
      С Людмила се запознахме през 1960 година, а през 1968 се оженихме. През 1966 година аз се жених за Светла. ... Живков не беше на сватбата. Ние отидохме и просто подписахме. ... Живкови си живееха на вилата. Бяха десетина-двайсет стари вили, строени през 30-те, а после национализирани. И бяха обособени като район, в който живеят членовете на политбюро, обект, охраняван и обслужван. Казваха му "обекта", но това беше една много стара къща с гредоред, паянтова. Към нея беше пристроено малко киносалонче, защото Живков гледаше много филми. ...
      Имаше чистка в телевизията. Леда Милева беше създала аристократичен, интелектуален дух в телевизията. Павел Писарев отиде там през 1968 година. Той беше кореспондент на "Работническо дело" в Париж, върна се, постоя малко във вестника и после отиде заместник на Леда Милева. Тогава се направиха тези прословути чистки на гнили интелектуалци, след Чешките събития през 68-а година. Някъде към 100 души бяха освободени по негове време. Така че аз отидох в телевизията на чисто поле. Не се налагаше да уволнявам, а само да назначавам. И така станах бащица. ...
      Събира се Секретариатът на ЦК, защото трябва да се разгледа работата на Киноцентъра. Решават да пратят Павел за директор на киното. Венко Коцев го прави това предложение, а Ангел Цанев, член на Секретариата тогава, вика: "Глупости! Вчера го назначихме директор на телевизията, сега - в киното! Кой ще го замести!"
      А аз вече бях направил едно-две предавания. И решаващото - Рубиконът за мен, беше интервюто с Ангел Балевски. В неговия кабинет, където аз нищо не направих, а той говори през цялото време. ...
      Та кого ще правим за директор на телевизията? И Венелин Коцев, с който бях много близък, казва: "Иван Славков! Вие не го ли гледате?". Ангел Цанев казва тогава: "А, може!" Тодор Живков не знаеше. Той дори не беше в България и не е бил на заседанието. Венко ме извика и ми съобщи тази работа, но не като заръка: отиваш там и ще станеш! ... Аз съвсем съвестно подкарах работата там. Ходех на всички събрания, за да видя какво става и да се запозная с хората.
      Христо Цачев беше видял обява във вестниците: "Търсят се журналисти за икономическата редакция на телевизията". Телевизията звучеше атрактивно тогава още - говорителки и всичко друго. ... 
      В началото на 70-те години вече съм в телевизията. По обяд всички излизаха отвън - пият кафе, обядват, а творците тогава започнаха да идват на работа. Долу, на пропуска при милиционера, спира едно момиче: "Къде отиваш? - При батко ми." А тя - моя племенница. "Кой е батко ти?" "Ето го" - вика, "- батето!". И така тръгна. Всички взеха да се смеят: "Батето, батето..." Когато станаха директор в телевизията и взех един по един да дърпам хора от БТА, Лозан Стрелков ми създаваше страхотни проблеми. Пишеше директно до ЦК. За Иван Гарелов например беше написал, че една вечер като дежурен е хванат пиян и е натискал една от машинописките. За Димитри Иванов - че бил син на богаташ. Всички се смеехме, защото аз веднага им давах написаното. ... И Даниела Кънева я взех от БТА. ... От "Работническо дело" взех Стефан Велев, Марко Семов, Николай Конакчиев, Владо Ломов, Петьо Герасимов, Румен Попов... От "Труд" взех Христо Сухаченски, заместник главен редактор, Делчо Атънов, който стана един от директорите на Московския център. От "Народна младеж" - Коко Ексеров, Георги Стойчев, Димитър Езекиев. Борето Димовски работеше в телевизията. Дето викаха, че били гонени... Глупости. Стефан Велев беше един от двигателите на телевиаията. Със Стефан Велев се знаем от МЕИ. ...
      Взех в телевизията Николай Ексеров, лека му пръст, от "Народна младеж". Той играеше водна топка в "Червено знаме". А "Червено знаме" ни бяха най-големите противници и доста ядове ни причиняваха на нас от "Септември". Трябва да се каже, че бях изградил в телевизията здрав колектив от моите бивши ватерполисти. ... От водната топка взех в телевизията Колича, Бонзо, Иво Гановски и брат му - Страхил Гановски, Вальо Гинев, Георги Масларски, Ники Лалов, Тотко Антонов, Ицо Велев. Всичките бяха в "Септември" и в националния отбор. ... Ставах сутрин с петлите, отивах в 6 часа, играех тенис на корт или в зала и от там - в телевизията. През 1971 година Благородка - Бубата, беше секретарка на председателя на Комитета за телевизия и ради (КТР), а аз - първи заместник-председател; фактически бе и моя секретарка. Тогава я взех персонално в телевизията при мен. ...
      Лалю Димитров беше завеждащ отдел в ЦК, един великолепен журналист. Той участва в направата на вестник "Поглед", на "Народна младеж", който стана вестник, та вестник! Първата ми работа в телевизията беше да закрия партийната учебна година. ...
      След години телевизията поведе и друга борба - да не се отговаря на всяка жалба. Не да не се обръща внимание, а да не се отговаря писмено. Отмени се разпореждането да се отговаря на всяко писмо. ... Като станах директор на телевизията и такова предаване направихме - "За филателията". ... "

 

*Снимки и текст из книгата "Батето - 1 том". (издател в-к Труд) Легенда: Снимка 1 - корица на книгата, 2 - Иван Славков като студент в МЕИ; 3 - Людмила Живкова и Иван Славков на море (около 1964); 4 - Иван Славков като директор на БТ (1972-82)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Румен Николов (8 март 2012 10:52)

Това, което споделя Лозан в книгата си "Приятелски огън" е самата истина. Но разбира се преразказана накратко. Има още много истории, които той от негова гледна точка може да разкаже. В другата част на книгата има кратка информация и за нашите "измислици", за мен и за Правда.
Ще се опитам скоро, когато го видя да го провокирам да се включи в нашия сайт.
Колкото до Батето, той ме назначи  на щат в БТ на 8 март 1975 година. Преди това от 1972 година 3 години работех на хонорар.
 Когато го срещнах на 50 годишнината на БНТ и му благодарих, той в първия момент не се сети кой съм. После обаче превключи и ми каза: Аз трябва да ти благодаря, че и до днес правиш истински това, за което те назначих... И се разплака...


 
 
№2 от: boysta3 (9 март 2012 00:39)

Цитат: Румен Николов
Колкото до Батето, той ме назначи на щат в БТ на 8 март 1975 година. Преди това от 1972 година 3 години работех на хонорар. Когато го срещнах на 50 годишнината на БНТ и му благодарих
Цитат: Иван Славков
Така че аз отидох в телевизията на чисто поле. Не се налагаше да уволнявам, а само да назначавам. И така станах бащица.
Бате Румене, тези думи на г-н Славков, казват всичко. Предполагам, че тази моя статия с извадки от книгата на Лозан Такев със спомени за телевизията Ви е много близка и сигурно Ви причинявам някакъв вид "радостно-горчиви емоции" предвид сегашната ситуация, пък и прекалено много неща са казани и много хора бяха пометени в началото на 90-те, работили през 70те и 80-те с Иван Славков. Предполагам че следващата част ще бъде още по-емоционална, където ще се споменат конкретно хората от Детска редакция, имена на предавания, както и снимки от събирания на тв фестивали.
В много коментари тук в НД сме обсъждали различни предавания, примерно сега се сещам за "Бързи смели сръчни", "Не се сърди човече", с отбор ягодка и отбор черешка, Златната монета от Италия-Болоня, разни пионерски, исторически, Сладкарницата с бате Николай, и др. Май трябва да се направи една цяла статия с детските български предавания през 70те и една отделна за тези през 80те, като към всяко име на детско предаване да има леко описание на предаването, сюжет и участници, период на съществуване, създатели, ето такива малки щрихи, за да ги запазим живи в паметта си.
------------------
НОВО!: Ето някои заглавия на предавания за деца и пионери 90% български, а може да има и съветски), излъчв. по БТ 1980-1988, подредени по хронологичен ред:
предавания за деца и пионери 990% български, а може да има и съветски), излъчвани по БТ 1980-1988, подредени по хронологичен ред


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!