Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Мускетарят с маратонките

          Уважаеми приятели от махалата, провокиран съм да напиша историята на този мой филм от сценариите - "Безкрайно детство", които сте сътворили заедно с Цонето, и който чета с голям интерес. Нещата много се родеят затова се надявам, да ви е интересно.

И така годината е 1988 когато написах първия вариант на този сценарий за един анонимен конкурс. Разбира се  не мина и преминаха още 9 години до 1997 година, когато имах късмета ръководството на БНТ да го хареса и да даде зелена линия за реализация. Започнахме работа с екипа – Режисьорът Зоя Касамакова, операторът – Марин Карамфилов, художникът – Айседора Зайднер и композиторът Петър Радевски. В интерес на истината, с този екип вече бяхме направили няколко успешни филма. И всъщност това стана моят екип, с който заснехме много успешни други заглавия в следващите 15 години, но за тях друг път.

Има три забележими линии свързани с този филм за, които ми се ще да споделя пред махалата. Първата е, че за „мускетаря" направихме много тежък кастинг /тогава го наричахме – проби/ продължил почти три месеца.

От месец май до края на август 1997година. Изръшнахме  сума ти училища в София. Стана сложно, защото децата /по-големите/ в края на юни излязоха във ваканция. Все не намирахме подходящите персонажи за главните роли, пък и трябваше да им търсим и пораснали двойници като възрастни актьори. Имахме резерви, но нещо все не ни допадаше. Като казвам проби, това бяха разиграване на епизоди с кандидатите, както и заснемане за да ги видим как стоят в кадър. В един момент през юни, някой от децата по приятелска линия ни доведе Ники Илиев /днешния известен актьор/. Той въобще си нямаше идея за какво става дума. Но като го видяхме със Зоя и Марин си казахме, че ето това е типажа за главния герой Иво. Прослушахме го в текстов епизод. Ники не можеше да говори, някак предъвкваше думите. Аз му казвам:  „Моля те не говори с дъвка в устата, изплюй я", а той ми отговаря:  „Нямам дъвка". Изумихме се какво да правим.

Последно оставихме две момчета като възможност за ролята – Ники и Стефан, който пък имаше някакъв физически дефект в говора, който не се оправя, иначе като визаж момчето си беше подходящо. Така се появи конкуренция между двамата. Но взехме мерки и за Ники. Той  работи с логопед почти цялото лято, което му прави чест, просто постъпи професионално като истински актьор. Покрай него дойдоха още деца изобщо разчу се из училищата и идваха всеки ден поне 15-20. Така постепенно започнахме да сформираме целия клас почти 30 деца, от които повече от половината имаха малки и второстепенни роли. Проблем беше и ролята на Мила, защото аз имах много специални изисквания към момичето, което ще я изпълни.

Някъде около 10 май ме извикаха по спешност в 18-СОУ „Уилям Гладстон" /там учеха и двамата ми големи синове/. Оказа се, че училището има 100 годишен юбилей и са написали някаква авангардна пиеса за историята на училището. Режисьорът обаче, който работил с тях ги изоставил и положението беше доста прединфарктно. Директорката ме помоли да помогна и аз се хванах. Това, което бяха направили децата, беше доста объркано и неразбираемо, а същевременно бяха и ревниви към всяка дума. Аз им казах, че ако искат да стане нещо, не говоря гениално, трябва да ме слушат и бързо да преосмислим и направим нещата. Тогава ми помогна и учителката им г-жа Налджиева, която ги предразположи да ми се доверят. И така след страхотни и многобройни репетиции, на 24 май играхме представлението в салона на военния театър. И беше страхотен успех и купон. Тези деца само дето не ме носиха на ръце. Просто много се сближихме. В този състав беше и бъдещата днешна звезда Захари Бахаров, който в последствие поканих във филма. Той и днес твърди, че това представление е отключило кариерата му на актьор. Но тогава се случи нещо ужасно. По-голямата част от състава бяха абитуриенти и естествено беше да ги изпратим в деня на бала им. Отидох и тогава учителката им през сълзи ми съобщи, че на едно от децата водещи в спектакъла, ако не се лъжа Деси се казваше, са излезли днес изследванията и то има левкемия. А беше нежно като фарфорна статуетка дете. Направо, като че ли гръм ме удари. А детето още не знаеше. После започнахме страхотна кампания да помогнем, играхме благотворително представлението още няколко пъти, в училището се направи кампания. Аз звънях на моя колежка и приятел, главния редактор на детските програми в Израелската национална телевизия тогава г-жа Тслила Роуз с молба за помощ, защото трябваше да се направи операция по присаждане на костен мозък, която беше скъпа. Тя помогна клиниката да намали сумата за операцията и т.н. Няма да влизам в повече подробности, но учителката Налджиева, която срещнах години след това ми съобщи, че всичко е минало успешно и днес Деси е майка на две деца.

/това беше толкова вълнуващо, че стана част от сюжета на друг филмов сценарий, за който чакам от години да му излезе късмета и да го заснемем/.

Както виждате историята около „мускетарят" си е цяло приключение. От този състав си харесах едно момиче - Петя, което след тежки проби и раздяла с дългата си коса стана главната героиня - Мила.

Избрахме и възрастните актьори. И ако се вгледате, ще откриете, че между малките и големите има физическа прилика – Иво /Любен Чаталов – Ники Илиев/, Мила / Милена Живкова – Петя Станимирова/, Буба /Петя Силянова – Слава Гергова/

Снимките започнахме в началото на септември и за две седмици ги завършихме. Това беше истински купон за децата. Когато Зоя  каза: „Край на снимките", всички плакаха, че се разделяме, искаха още да снимаме. Но много от тях станаха приятели и до днес подържат връзки, пък и ние държим приятелските си контакти с тях. После дойде премиерата овациите, които те не бяха и сънували. Изобщо на доста от тези деца филмът промени съдбата им, разбира се към добро и в професионален план, и в живота.

Това е главната линия. Другата е, че в мой личен план основата на филма беше наистина преживяна от мен. В гимназията имах голяма любов с едно момиче, за която всички знаеха, и която дори учителите уважаваха. Аз бях луд за връзване по нея и какво ли не правех. И серенада пред блока й съм правил, тогава всички ми ръкопляскаха от балконите. И гранична зона край Петрич съм преминавал /тогава имаше такива/, за да купя лекарства за нея. Голямо шубе брах защото беше много строго и се охранявмаше от граничари, а аз нямах разрешение и открит лист. Бяхме на бригада в едно село Вълково и тя получи гастритна криза, а в селото и в бригадата лекар нямаше...

Та в 11 клас на решителните за матурата класни по математика тя не успя да се справи. А както знаете от матура се освобождаваха тези с оценка над 5 сборно от трите гимназиални години. Беше голям рев. Пък тогава нещо помня се бяхме посдърпали и не си говорехме. Тогава лудата ми глава, направи рискования ход с подмяна на тетрадките. Разбира се момичето, което ми помогна и написа тетрадката с правилно решените задачи беше с прякор Буба, както е и във филма. Такъв страх никога не съм брал, както тогава посреднощ в празното училище. но всичко мина добре и за разлика от сюжета на филма, мен не ме хванаха. Та това е втората лична линия. После пътищата ни с това момиче се разминаха след казармата. Но я поканих на премиерата, както и целия ми клас. Тя пък взе, че се обиди... и ме обвини в лъжа и манипулация...ами оказа се такъв характер... Аз пък казах, че това е художествена измислица, и че трябва да се радваме, че в детството ни са се случвали такива прекрасни неща. Но Буба каза че е истина и така нататък... няма да казвам нищо повече, защото наскоро разбрах, че тази жена вече не е сред живите...

Толкова за втората лична линия.

И третото любопитно нещо е, че този филм има доста признание по света: Голямата награда на Балканския детски фестивал"Златна амфора"- 1997г. Специалната награда на фестивала „Златната ракла"-1998г. Специалната награда на фестивала „При Данюб"- Братислава 1999г. Трета награда на фестивала „При Жьонес Мюнхен"-1998г. и още номинации в Москва, Кайро,Чикаго.  Накрая ще споделя една любопитна случка, която стана на фестивала „При Жьонес" 1998г. юни.

Това е най - големият и престижен фестивал в Европа за детски ТВ програми и филми. Там  всички прожектирани филми, когато определен ден завърши се обсъждат. Това става в голяма зала с модератор - специалист, който гледа всичко и провокира дискусията. В случая това беше г-н Кале Вюрст – Главен редактор в Норвежката национална телевизия. И какво беше удивлението ни с режисьорката Зоя Касамакова, когато вместо професионално обсъждане, всички започнаха да разказват спомените си от своите първи влюбвания, за първите си любови и т.н.

Да-а, сладки спомени, днес това ми липсва много и си доставям макар и малка радостчица в контакта с вас приятели от махалата!

 И ви препоръчвам гледайте филма, ще ви погали душичките! Защото и вие сте преживели такива мигове в живота си, може би в различни нюанси, но всъщност любовта ходи из човеците и не пита кога да те споходи...

 

P.S.  Филмът „Мускетарят с маратонките" го има на доста места в Гугъл, но най-добро качество филма има в линка „Детските филми на БНТ". Не зная, но някак не успявам да го прехвърля тук в Нашето детство, ако админите имат начини, ще им бъда благодарен, защото ще върви добре за семейно забавление през уикенда заедно с тази статия.  

Бате ви Румен

 

Българската Национална Телевизия

представя

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tanya_att (9 март 2012 15:54)

em_64 Страхотно филмче!... Ники Илиев е страхотно попадение em_67
А Захари..., това той ли е?em_117

Бях на възрастта на малките актьори, когато го даваха..., или малко по-голяма, но си спомням, че много ми беше "вътрешен" тоя филм. Директно се асоциираш с героите. Абе, страхотно em_2

Бате Румене, статиите ти заприличват на тези на Дани, поне по начина, по който ми въздействат...Това трябва да е комплимент em_2


 
 
№2 от: boysta3 (9 март 2012 16:54)

Цитат: Румен Николов
P.S.  Филмът „Мускетарят с маратонките" го има на доста места в Гугъл, но най-добро качество филма има в линка „Детските филми на БНТ".
Бате Румене. Благодаря за поредния твой задушевен разказ. Твоите разкази са като мост между двата бряга, които бяха задълго разделени и отдалечени без връзка през последните вече повече от 22 години.
А сега относно видеото в сайта на БНТ, само ще ти дам някои характеристики на видеата в Ютюб и това в сайта на БНТ с Детски предавания.
Видеото в БНТ е   320х240, битрейт 225 кбпс, аудио 20 кбпс моно, 76 мб
Видеото в Ютюб  640х480, битрейт 585 кбпс, аудио 128 кбпс стерео, 240 мб
Но този сайт на БНТ си остава едно съкровище, защото някой се бе сетил да пусне макар и с толкова ниско качество цели предавания от нашите любими предавания - и то повечето предавания на бате Румен (Измислици, Телефеерия, Лексикон, Мускетарят и др.)
Аз напълно ги разбирам от БНТ защо е такова качеството , поне 3 пъти по-ниско от сегашните двб рипове и ъплоудвани в Тубата, просто  когато се е правил този сайт 2007 г., мястото за разполгане на видео, както и мощностите за стартиране от сървъра видео не даваше възможност за по-голям размер и качество, което щеше да доведе до накъсване на възпоризвежданото видео, дори и от един човек включил се само. Тогава и новините 2005-2007 които се пускаха в сайта на БНТ бяха с подобно качество. Но определено оттогава няма обновяване на качеството на тези предавания на сайта на БНТ въпреки развилите се десетки пъти технологии и увеличение на възможностите... Идеята е , бате Румене, да не се заблуждаваш, че е с най-доброто качество, защото просто сложените там видеа са технически изостанали вече като качество на картината. Иначе продължавай да ни радваш все така... Ти си светлинка на надеждата в сумрака...
Дори един Мосфилм има специален канал в Ютюб , където се поставят с перфектно качество цели филми и то още от 5 ноември 2006 г. Оттогава досега са качени цели 206 филма, е не всички хиляди произведени, но някои ценни и интересни филми представящи съветското кино.
Поздрави.


 
 
№3 от: Румен Николов (9 март 2012 18:03)

Благодаря много, че сте качили филма. Благодаря и за информацията за качеството на картината. Съжалявам не съм знаел за тези технически параметри, пък и честно не съм най- на "ти" с тях...
Ако искате още нещо да знаете питайте ме, на ваше разположение съм. Има много истории и факти още зад кулисите, например, че Ники Илиев за първи път целуна момиче в този филм и то в кадър. Да наложи се... Но от такива факти  щях да направя цял ферман...
Желая ви приятно забавление с филма и статията.
Бате ви Румен


 
 
№4 от: boysta3 (9 март 2012 20:17)

Цитат: Румен Николов
Има много истории и факти още зад кулисите, например, че Ники Илиев за първи път целуна момиче в този филм и то в кадър. Да наложи се...
Бате Румене, всичко е ясно като бял лист. Все пак народа е казал "крушата не пада по-далече от дървото", в добрия смисъл на думата. Не случайно баща му изигра така добре ролята си във филма "Бал на самотните", по същия начин, на един умерен спокоен човек, опитващ се създаде и организира клуб за търсещите половинката си. бойко илиев, бал на самотните 1981И той там е като Ники почти 20 години по-късно, а дали и филма не е сниман някъде около самото зачеване и пръкване на Никито, сега се замислям, акто гледам премиерата на филма 1981, тоест е сниман някъде 1979-1980 г. Но направо Никито му е одрал кожата и излъчване и душевност. Много добро попадение е ролята на Ники, който да предаде тази невинност на първото истинско влюбване и плахост...
Поздравления.
Но аз ще бъда откровен, с теб бате Румене. Просто израснах през 80-те с онова огромно богатство по БТ от български и чужди игрални детски филми, серийни, български постановки, анимационни, игри и всякакви жанрове... защото явно тогава е имало ясна концепция и точно отпускане на пари за конкретни заглавия и затова така добре са се разпределяли средствата и затова гледахме най-доброто от СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия, та и Англия, тук-таме Румъния, Полша, Испания, Франция, Канада, а понякога и САЩ, както и някое скандинавско филмче я от Финландия, я от Швеция. Човек просто остава без думи, щот през 1997 г. филмче като твоето бе просто като една самотна бяла птичка... а пък 15 години по-късно нещата съвсем са отишли на дъното... за огромно съжаление за изоставените сегашни дечица... в лапите на свирепите захарни търгаши... от странство.


 
 
№5 от: Румен Николов (9 март 2012 21:32)

За съжаление Бойста -3 си абсолютно прав. Сега няма нищо значително, което да грабне децата. Всичко е свързано с консуматорската култура на Америка. Наистина през 80-те години имаше истинска политика в правенето на телевизия за деца. Страхотни обеми собствена продукция, почти по час на ден без да смятаме тази, която идваше по обмена , а това бяха хитови филми и сериали от всички соц. страни, а и от много други. Изобщо тогава се изля пълният обем на натрупването от 70-те и 80те години като идеи и предавания. Аз все пак съм доволен, че в 70-те и 80 -те съм имал участие в този процес и направихме такива продукции, които и днес вълнуват поколенията. А през  90-те имахме все още възможност да създаваме макар и по-малко стойностна собствена продукция, която се помни и днес от следващото поколение. Вероятно си бил вече голям за детски предавания но се помнят още "Лексикон", "Защо", "Обаче", "Здравей","Гранд пубер шоу" както и някои игрални продукции - "Юнаци с умни калпаци", "Езерното момче", "Бандитска приказка", "Някога някъде","Усмивка за сто лева", "Вуйчото" , "Трите лели" и доста други.Те се правеха вече на нови съвременни носители затова днес друго телевизията не повтаря от собствения си фонд, защото няма друго... останалото се е разпрашило с малки изключения. Секна обаче притока на хитови филми от други страни, защото вече влезе в сила Закона за авторското право и трябваше да се купуват, а не да се обменят. Тогава имахме затруднения с "Милион и едно желания" какво да показваме, но макар и трудно се справяхме.
За днес е видно, няма да коментирам...
Но спомените са си спомени, макар и далечни все пак ни стоплят душичките, нали... Макар и с една лястовичка скачаш в маратонките и  политаш към пролетта...и с надежда тя да доведе още пролет,  и още лястовички, нали... 


 
 
№6 от: anni (10 март 2012 11:17)

Бате Румене,филмът е чудесен!Гледах го още първия път, когато го излъчваха, всъщност гледахме го семейно и още  няковлко пъти оттогава .Сега разбирам, че е почти лично изживяване, сигурно и затова силно въздейства. Много ми хареса това няма "'генни заложби, има характери, има инат" , интересно ми е кой е написал текста.
Препоръчвам на всички да го гледат,наистина ще си стоплите  душичките.Благодаря ти , бате Румене, по този начин разказано сякаш и аз съм била там.




--------------------
 
 
№7 от: Румен Николов (10 март 2012 11:54)

Драга Ани, радвам се че филмът така ти е въздействал. В него има две песни, първата е  "Светла тъга", с която завършва филма-автор на текста съм аз музиката написа Петър Радевски, а я изпя Андрей Баташов/Вечна му памет!/ Всъщност тази песен е заглавие на втората ми книга сборник със стихове. 
 Ето целия текст, който всъщност е за твоето, моето и т.н следващи всякакви поколения...


С В Е Т Л А    Т Ъ Г А

Имало някога, кога без значение,
едно май отрицателно поколение.
Естествено, то не било отлично,
според големите, дори неприлично.
Започвало всичко и “А" и “Бе" с"НЕ!",
защото смятало, че знае добре,
къде е злото и къде добротата,
един вид си знаело цената…
И пеело своите песнички отрицателни,
а на “уж" се стараело да изглежда старателно.
Не зная, май това поколение,
прилича на моето, без съмнение.
Или на твоето, или на трето,
на пето или десето -  Да ето:
Сякаш познаваме себе си в него,
но някак си тайно, а после отричаме го.
Защо ли? Едва ли има обяснение…
И така вървят поколение след поколение.
И още за да настъпи тежка  драма,
Мърморим за младите – че „Хич ги няма"...
Констатираме важно, дори с настървение:
Абе - изтървано поколение!
И забравяме по стара традиция,
че и ние били сме в такава позиция.
Преди десет или двайсет години?
Кога отлетяха... Да, нещо тихо боли ни....
Какво? Май така е в живота,
Отричаме първо, а после - какво пък …
На всеки е позволено да бърка.
Но после нещо отвътре човърка-
все пак нали има значение,
щом след тебе остава, макар и “НЕ" –поколение.
А твоето, онова същото поколение,
в миг на терзание и на съмнение ,
или така просто наопаки, на инат,
напук дори срещу целия свят –
стиска здраво своето оръжие тайно,
а то  заседнало е в душите трайно.
Една малка песничка от няколко ноти,
тънка, но яка опора в живота .
Да, май я помниш и днеска, нали?
Така де, стига “гемии потънали"…
В живота има и това, и онова –
Ех, ти моя, все пак светла тъга…


От втората песен са думичките за " генната заложба", които децата пеят под прозореца на Мила във филма. Те са написани също от мен, същия композитор, но я изпяха самите деца. Заглавието е "Отрицателна песничка", ето целият текст: 

ОТРИЦАТЕЛНА ПЕСНИЧКА

Има една думичка-“няма".
Ние сме в нея и тя е във нас.
Не сме мрън-мрън, на татко и мама,
Ти си си ти, а аз съм си аз.

Няма, няма, генна заложба,
има характери, има инат.
Аз съм момче, ле-ле колко е сложно.
Давай, скочи в маратонките, брат.

Няма, няма, не сме ви изложба,
а сме момичета-дяволски цвят.
От невъзможното правим възможно,
завърташ поличка, О, май зави ми се свят!

Няма, няма все да ви слушаме,
ей така, на инат и на-пук.
Искам до теб топличко сгушена,
да чувам едно тихичко-Туп-туп, туп-туп…

Няма, няма, като захарно зрънце,
да се стопим и изгубим в дъжда,
защото след него пак идва слънце,
щурей до забрава, на воля, сега.

Няма, няма, да се загубим,
по прекия път през света.
Щом в живота сме влюбени,
след нас ще остане следа.

Има една думичка-“Няма",
ние сме в нея и тя е във нас.
Ние сме поколение-“НЯМА".
Ти си си ти, а аз съм си аз!

Ето това е, Ани. Дано ти доставятудоволствие, като ги прочетеш вече като стих.


 
 
№8 от: anni (10 март 2012 22:51)

Благодаря , бате Румене,май тези дни ще изгледам филма с отрицателното поколение в къщи, че май малко безхарактерно расте.  




--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (11 март 2012 11:11)

em_83


 
 
№10 от: tanya_att (13 март 2012 13:05)

Бате Румене, с цялата си сериозност ти казвам, абсолютно съм убедена в това, че трябва да издадеш това като книга, заедно с диск с музиката от филма!


 
 
№11 от: Румен Николов (13 март 2012 14:04)

Благодаря, Таня! Сигурно напред някой ден ще ме хванат лудите и ще го направя този "мускетар" на книга. Сега в момента превръщам сценария "Само миг", в роман тъй като не зная дали ще имам шанс да го реализирам като филм. Той съдържа онзи мотив с театралното представление и болното от левкемия момиче, който съм разказал в статията по-нагоре.
Не зная, обаче, дали да ви разказвам за другите ми филми правени в периода 1995- 2009 година, защото те вече не са вашите детски филми, а на следващите поколения.


 
 
№12 от: yogimax (19 март 2012 14:54)

Когато е сниман този филм, вече бях голям, студент в 3 за 4 курс, и когато го гледах тогава, не ми легна така на сърцето, както филмите на 80-те. Не изпитах сантименти, но въпреки това сюжетът ми хареса. Имаше няколко подобни филма в средата на 90-те години, от които този като че ли е най-добрият.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!