Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Април 2018 (1)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
Декември 2017 (8)
Ноември 2017 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията
18-03-2012, 17:12 | Автор: boysta3 | Категория: Специални проекти / Измислици-премислици

Продължавам с втора част от разказите на Лозан Такев за Българска Телевизия... Периода, в който е бил главен редактор на БТ е 1985-1990 г. Така че само може да си спомните кои детски сериали вървяха по това време.... купуваха се не само нови премиерни , но и се повтаряха давани вече в началото на 80те и края на 70те.
В тази част ще прочетете за някои конкретни предавания , както и за екипа работил зад кадър... Е, като гледам се засягат основно 2-3 предавания като "Формула 5", "Бобо в страната на пътните знаци", "Час по всичко", тук-там се спомнават имена на хора занимавали се с младежки предавания, но главно след 1988 г. Надявам се да намерите любопитни моменти от кухнята на телевизията, макар че разказите са много бледи откъм онова, за което ние си спомняме като детски сериали, игри, постановки, анимационни по Лека нощ и др. Но както се казва по-добре е от нищо, нали.

"ОТНОВО В ТЕЛЕВИЗИЯТА
    Много странно ми се стори, когато ме извика Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП и макар ресорно да наблюдаваше работата на съветите за култура, читалищните проблеми, въпросите на самодейността в България, ме притисна с въпроса какво правя като заместник председател на Столичния съвет за култура, където председател беше Стефан Дикин. Директно Стоян Михайлов отправи питане не са ли загуба на време за мен дните и седмиците, които отделям за подобна работа, в която в този период бяха ангажирани много силни творци-писатели, артисти, архитекти, художници и те на обществени начала даряваха от ценното си време за културата на София. Припомням си само някои от тях: Стойчо Мазгалов, Константин Коцев, Никола Анастасов, арх. Тодор Булев, Слав Христов Караславов.
    А Стоян Михайлов беше прям, лаконичен и убеден в предложението си. Трябва да приема утвърждаването ми за главен редактор в телевизията на две големи редакции, които бяха преструктурирани като една "Детски и младежки предавания". И като че ли този път много колебания нямах. Нали исках творческа работа, макар и доста отговорна! Нали телевизията беше вече влязла в кръвта ми. И бях готов на лични саможертви в нейно име!
    Следващите седем-осем години може би бяха щастливи откъм творчески преживявания, откриване на нови рубрики, поредици, предавания и отново отделни битки с телевизионни критици за доброто и не винаги доброто име на телевизията. Творчески търсения, сполуки, пропуски, творчески неудачи също съпътстваха едновременно пълния работен ден в телевизията на шестия етаж.

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията


    През цялото време единични са случаите, когато съм се опитал да наложа след консултации лично становище по един или другтелевизионен въпрос, да назнача редактор. Всичко минаваше през заседанията на редакционната колегия, в която участваха заместник-главните редактори Дора Паскалева и Димитър Михайлов, режисьорката Нушка Григорова, отговорните редактори Чавдар Стойчевски, Петко Делибеев, композиторът Панайот Славчев, дългогодишните телевизионни редактори и творци Петя Йорданова, Кирил Писарски, Димитър Димитров, Севдалин Генов, Гълъбина Остоич, Евгения Ангелова, Георги Милошев, Виолета Илиева, Наум Григоров и др.

милион и едно желаниялексикон, 1990
    Нямам никакво основание да се притеснявам от предавания като "Час по всичко", "В свободния час", "Формула 5", "Вариант М", "Лексикон", "Милион и едно желания", телевизионните "Измислици-премислици", телевизионните феерии, състезанията, предаванията "Бързи, смели, сръчни", телевизионните пътеписи и поне още двайсетина заглавия.

 

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

    Не беше най-лесното да се наложи предаването "Милион и едно желания". Доста време обсъждахме бъдещето на подобно предаване. Тук авторските възнаграждения не бяха приоритетни, защото само повтаряхме по желание на детската публика най-доброто от сътвореното за тях. Така се появиха Влади Люцканов, Мая Бабурска, Лилия Вучкова, а после и кака Лара Береану на детския екран. Водеща изпитана телевизионерка там беше Гълъбина Остоич, на която обаче още й се чудя как и защо отиде по-късно в "града на истината" след това. Но нека Бог да я прости. Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията"Милион и едно желания" за първи път се появи по повод предстоящ ден на пионерската организация тогаа - 23 септември, а а мисля и досега намира място в телевизионната програмна схема.
    вариант 3, с живка гичева, 1988Имахме конкурс за ново младежко предаване. Нещо не се получи с наименованието и затова лично предложих това да бъде един наш вариант на младежко предаване. Така и стана. Появиха се три екипа - Вариант 1, 2 и 3. Но предаването остана само Вариант М, а по-късно оцеля само Вариант 3 на Живка Гичева, която го обогати, разви и то имаше най-дълъг живот. ...
    Много настоявах за забавно младежко предаване. час по всичко, 1985Опитвахме с Иван Кулеков, когото продължавам да ценя като автор и като обществено ангажиран писател. Но не бяха достатъчни ефектни кратките му участия. И Христо Бойчев се появи по същото време като автор в детската редакция.
    По същото време тръгна и студентската програма "Ку-ку". Допадна ми стила му. Писах в негова подкрепа а няколко пъти в столичните вестници. А много по-късно работих с екипите на "Хъшове", "Каналето", "Шоуто на Слави". Като нещатен хонорован сътрудник. (*поправка: Предаването "Час по всичко" тръгва 26.01.1985 г. събота 16.50-17.30, а "Ку-ку" 1990 г., "Вариант M" е от 26.03.1988 г. от 19.05-19.50 в събота, а кадрите с "Вариант 3" (с И.Кулеков и Х.Бойчев) са след 16.02.1991 г. когато се разделят на 1, 2 и 3; "Формула 5" стартира на 25.11.1988 г.;  Измислици-премислици 1984 г., Милион и едно желания - на 21.09.1986 г. неделя)

ку-ку, 1990

БОБО В СТРАНАТА НА ПЪТНИТЕ ЗНАЦИ
    Няколко творчески факти имат място в скромния почти биографичен разказ за петдесетгодишната история на Българската национална телевизия, макар и предадени доста в личен авторски план. Много се радвах на идеята да направим кратък детски сериал "Бобо в страната на пътните знаци" и досега съжалявам, че не съхранихме истински жизнерадостните музикални попадения на Хайгашот Агасян. Весели поучителни истории, забавни атрактивни песни вървяха в десетминутните серийки. Макар и с доста критично отношение на постоянните телевизионни критици срещу поредицата на Кирил Василев "Лудориите на козлето Боц" Кирил Цибулка и Невена Христова сложиха свой почерк в немалката детска поредица във времето на "Лека нощ, деца".

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

    Участвах достатъчно и в много новогодишни приказни телевизионни поредици с текстове на песни по музика на Митко Щерев, Атанас Косев, Александър Йосифов, Развигор Попов, Гавраил Витанов, Георги Костов, Михаил Шопов, Найден Андреев, Стефан Димитров, Тончо Русев и много други.
    От тоя период са и радостните мигове по време на създаването на хумористичните телевизионни предавания "Метаморфози" с режисьор Димитър Шарков, музикален координатор Гавраил Витанов. Те са съхранени в личния архив, а много по-късно този творчески маниер завладя много телевизии и програми.
    Незабравими руски песни на български език с невероятен аранжимент на Панайот Славчев в изпълнение на Грета Ганчева и сега гъделичкат ухото и окото. Още не се правеха днешните клипове, когато те намериха място на екрана и си останаха траен спомен на електронен носител, благодарение на режисьорката Нушка Григорова, с която ни свързва истинско творческо и човешко приятелство.

И ОЩЕ МАЛКО МУЗИКА ЗА ОТМОРА
    Спокойно към този хартиен носител на спомените за телевизията може да се прикрепи и видео и аудионосител на няколко песни, които са имали щастието да получат честни аплодисменти по време на създаването им. Става дума за песните "Северина", "Нямо кино", "Бяла любов", по музика на Митко Щерев, "Песен за дякона", "Жажда", десетки детски патриотични песни по музика на Тончо Русев, "Урок по зоология" на Гавраил Витанов, куп песни на Развигор Попов, Атанас Косев, Александър Йосифов, Георги Костов, Михаил Шопов и т.н.
    Не съм го разказвал, не съм и за миг помислял да се изживявам като репресиран, но за две-три заглавия много ме заболя, че т.нар. музикална комисия в радиото не даде или даде доста условно път. Найден Андреев ми разказа как Орлин Орлинов отхвърлил песента "Северина" с въпросите какъв е тоя текст "момиче от сняг". Лиляна Цонева не допусна по радиото да звучи "Няма кино", а за песента на Тончо Русев лично чух упрека срещу композитора, че не му е работа да пише детски песни по повод песента за Васил Левски "Песен за Дякона". Приятелският огън минаваше и в песните чрез комисиите, лични пристрастия, лични отмъщения и забележки. А песните просто имаха своите лични празници, когато тръгваха от концертния подиум или случайно в ефира на радиото и телевизията, по дискотеки с признати или непризнати авторски права.
    . . .

ПЕТ ИЗРЕЧЕНИЯ И ПЕТ ИМЕНА ОТ "ФОРМУЛА 5"
    Това телевизионно предаване се появи благодарение на инициативата на Хачо Бояджиев. Беше замислено като телевизионно шоу с над двайсет водещи, които вечер вкупом извикваха "Формула пет". Както това става сега например в "Полет над нощта" - в стил Хачо Бояджиев. Отговорен редактор му стана Валерия Велева, известна днес вестникарка, носител на наградата "Черноризец Храбър". Умишлено не съм запазил гневното писмо на Хачо Бояджиев, писано от морето срещу някои порядки в предаването и най-вече срещу Валерия Велева. Все пак е телевизионерка с характер. ...
    Не бяха на мода още кастингите, когато проведохме доста голям конкурс за водещи на предаването. Няколко хиляди заявиха желание. Няколко дни комисията в състав Марко Семов, Хачо Бояджиев, Анахид Тачева, Дора Паскалева и аз отсявахме, изслушвайки кандидатите, за да оставим около двайсет и пет души като бъдещи телевизионни водещи на шоуто "Формула 5". То имаше доста кратък живот и днес вероятно много малко зрители си го спомнят. Но именно от там останаха няколко имена, поне пет-шест, които и досега са лица на екрана, журналистиката и литературата.
    Димитър Цонев не се представи най-убедително, но няма да скрия, че легендата (Ани Цонева) - Анахид Тачева оказа сериозно влияние върху решението на комисията. Тя лично си хареса и Петя Тетевенска за новините. От "Формула 5" остана и Наталия Симеонова, водеща на "Море от любов". А лично с Марко Семов и Дора Паскалева, доколкото си спомням от Казанлък избрахме Георги Ангелов и Асен Асенов. И двамата по-късно направиха телевизионна и литературна, и дори политическа биография. ...
    Запомнил съм ярко един епизод от "Формула 5". Чудесен телевизионен скеч изигра Йосиф Сърчаджиев с фразата "задраскано". Автор предлага материал, който редакторът му редактира и на всички съмнителни думи и изрази се поставя думата "задраскано"... Предаването беше на запис, но тези неща останаха в предаването, поради което след това имах нелицеприятен разговор с Любомир Павлов, тогава генерален директор на телевизията. Свих виновно рамене и попитах: "А не е ли вярно всичко това?". Размина ми се наказанието, но не го и смятам за достойно да се правя на репресиран от системата за подобни бележки и съображения, които съм преживял и изпитал лично. Такива случаи има десетки.

И ОЩЕ ЕДНО ИМЕ ОТ МАЛКИЯ ЕКРАН
    Някъде прочетох в интервю на Чавдар Стойчевски как съм му наложил да назначи като репортер в "Час по всичко" Ирина Цонева. Ирина е дъщеря на Васил Цонев. Вярно е. За нея ме помоли да помисля секретарката на Георги Боков в СБЖ Викторова. Обясни ми как бащата е изоставил момичето, имал свой начин на живот и то едва ли не гладувало... Приех искрено молбата на Наска Викторова и Ирина след определен стаж беше назначена в щата на младежката редакция.
    Сега съм спокоен, че не съм сбъркал с това ходатайство. Нали се вижда как се справя и днес с телевизионните си журналистически задължения Ирина Цонева.
    . . .

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

    Както и досега не се срамувам, че помогнах и дадох път някога на Румен Николов. Минал през всичките стъпала, носил рулони, писал сценарии и текстове за песни, редактирал, правил редакционни стратегии и планове, той и досега е главен редактор на детските предавания, независимо, че много негови колеги ме упрекнаха силно в ония години и ми търсеха отговорно и с протести сметка за подобно еднолично решение. И един от мотивите им за оставка и приятелски огън беше тогава назначеният заместник главен редактор в телевизията.

В ТЕЛЕВИЗИЯТА И ИЗВЪН НЕЯ
    С много от колегите от "Сан Стефано" ни люшкаше общественият вятър в клубове, театрални зали, квартални кръчми.
    С Таня Димитрова около българо руска тема имаме, няма да е пресилено, ако кажа стотици изяви. Тя освен, че се наложи като водещ на "Телевизионен справочник" най-често водеше всичките ми сценарни проекти в залите на "Климент Готвалд" 4, в Руския център на "Шипка" 34. Юбилейни тържества, празници, родолюбиви и патриотични поводи ни събираха с певци, музиканти, рецитатори, политици, публицисти и общественици. И покрай нас звучаха вечните песни, незабравимите песни, патриотичните заглавия на времето преди нас.

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

    Пародийни спектакли, естрадносатирични намерения осъществихме с Нушка Григорова, Георги Джубрилов, Надя Топалова, Симеон Викторов, Цветана Платиканова, Димитър Герасимов, Коста Карагеоргиев, Асен Ангелов, Мая Бабурска, Владимир Смирнов, Александър Тончев, Анета Генова, Виолета Гиндева, Грета Ганчева, Любка Рондова, пътувахме по страната с "Виж ми окото", и "Утре започва от лани", "Семеен мираж" и "Метаморфози", "Точки за пенсия", "Кастинг" и др.

Снимки и текст из книгата "Приятелски огън" на Лозан Такев.

Легенда за снимките, от ляво на дясно: 1 - Александър Игнатиев, Константин Спасов, Цветан Младенов, Цеца Маринова, Лозан Такев, Филинка Георгиева, Драголюб Данчев пред НДК 1983 г.; 2 - Лозан Такев, Маргарит Минков, Димитър Михайлов, Правда Далекова, Любен Кънчев (*по данни на Румен Николов); 3 - Лозан Такев, Маргарит Минков; 4 - Лозан Такев награждава деца в предаването "Парад на хвърчилата", 1982 г.; 5 - Димитър Михайлов, Нина Минкова, ПРавда Далекова, Румен Николов, Лозан Такев; 6 - Лозан Такев, Петя Йорданова, Марко Семов, Ервин Фишер, незнаен, Нушка Григорова (годините на снимките са около 1983-1986)    

 

    Третата част ще бъде малко по-кратка, където ще се появят новите "демократични" промени и ще задуха силен син ураган, някъде около 1992 г.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: "Лудориите на козлето Боц" - детска постановка мюзикъл, излъчвана през средата на 80-те по БТ1 в рубриката "Лека нощ, деца" (снимки из сайта на Свилен Добрев)

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

Историите на Лозан Такев за БТ - част 2 - В телевизията

Искам да попитам някой дали знае как се казва куклената актриса Лина или Калина Бояджиева? Тя е изпълнителката на песничката за Сънчо. Колегите й я знаят като Лина, и дори на половината детски плочи с приказки е изписана като Л. Бояджиева, а на други като К. Бояджиева. Дали пък не става дума за две различни куклени актриси, макар че се съмнявам, по-скоро е един и същи човек. В периода на Козлето Боц, даваха и Мак и Мориц, както и Приказки под шипковия храст, някъде 1984-1986 г.

 

И още един въпрос. Бате Румене, можеш ли да кажеш как се казва това предаване, от където са кадрите с Влади Люцканов. Благодаря.

влади люцканов, измислици-премислици, 1984

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Румен Николов (19 март 2012 11:25)

Включвам се с някои пояснения за снимките. Снимка номер 2  отляво надясно са Лозан Такев, Маргарит Минков, Димитър Михайлов, Правда Далекова, Любен Кънчев. Присъствал съм на тази снимка зад кадър и не се виждам. Снимките 2,3 и 5 са правени на фестивала Златната антена в Благоевград през 1987г.Снимка 5 показва целият ни екип- Нина Минкова, Правда Далекова и Румен Николов, разбира се ограден от ръковоството, който тогава спечели голямата награда  "Златна антена" за предаването "Телефеерия - Клас, стани" /Нали си спомняте - "Кажете ни метод, кажете ни метода, и там посочете какъв да е подхода..." 
Иначе Лозан Такев си е разказал нещата такива каквито са били. Разбира се накратко, с акцент повече към младежките програми- тогава бяхме огромна редакция заедно с младежката. Иначе човекът трябва да изпише томове, ако засегне всяко предаване. Тогава след средата на 80-те обемите програма на редакцията бяха огромни. Това след 95 година, никога не се повтори. Напротив година след година, детските програми се свиваха все повече и повече. 

Колкото до въпроса за актрисата Лина Бояджиева. Истинското й име е Калина, но тя е известна като Лина. Вероятно знаете, че тя е актрисата, която изпя песента на Сънчо.


 
 
№2 от: boysta3 (19 март 2012 16:28)

Бате Румене, благодаря за поправката.
лина бояджиева и стефан данаилов, 2007А относно песничката на Сънчо, винаги съм си представял малко момиченце да я пее... толкова нежно и ефирно... Наистина много добра професионалистка, щом има и хубава песен за сериала "На всеки километър" , където гласа й не е така детски, което говори за голям диапазон. Ето една снимка на Виктор Леви от 2007 г., където тя е със Стефан Данаилов.


 
 
№3 от: Румен Николов (19 март 2012 20:20)

Кадрите, в които е Влади Люцканов са от предаването Измислици премислици- "Сезам и четиримата разбойници". Автор съм аз, музиката е на Стефан Димитров. Тук Влади има няколко превъплъщения, всъщност играе всички главни роли. Това е един от последните броеве на "измислиците", за него ви разказвах историята за магарето в трабанта. За този сценарий имам годишната награда за драматургия 1988г.от Дома на детската книга. Това предаване е запазено във фонда на БНТ. 


 
 
№4 от: boysta3 (19 март 2012 20:36)

Бате Румене, благодаря ти за поредния изчерпателен отговор. Благодаря ти и за това, че си така отзивчив и диалогичен с над в НД. Кадрите, които съм приложил са от кратките клипчета проследяващи по години 50 годишната история на БНТ.
Радващо е, че БНТ е подписала споразумение за съхранение на авторските си предавания (поне първото и последното задължително), така че най-малкото на това може да разчитаме, ако друго не се пази, но има една важна подробност, т.нар. разпрашаване...


 
 
№5 от: dani (20 март 2012 19:19)

Както и досега не се срамувам, че помогнах и дадох път някога на Румен Николов.

Какъв ти срам, това е било изстрел в "десетката" em_12 
 
Това предаване е запазено във фонда на БНТ. 

Вече пиша писмо до бате Румен за бъдещото "Милион и едно желания" с молба - може ли да гледаме отново тази серия на "Измислиците" em_2 




--------------------
 
 
№6 от: Румен Николов (22 март 2012 11:05)

Вярно е, че Лозан Такев ми даде път някога като ме назначи първо за отговорен редактор, а после и за зам. главен. Просто той видя, че съм мотора на всичко хитово, което се правеше в момента и новите идеи бъкаха да се реализират. Зная, че е отнесъл много удари и ритане по кокалчетата, за това, че ми е дал път. Аз бях обикновен млад човек без протекции "отгоре", без задължителното членство в някои организации- просто разчитах на главата си, на енергията си и на натрупания в реализацията на БНТ опит и обем информация за всичко от фонда. После нещата се развиха и детската редакция остана да бъде еталон за качествена програма призната и в Европа. Някой ден ще ви покажа международните награди получени през времето, в което аз съм ръководил редакцията. И така още двама души ме оцениха и ми дадоха път след Лозан. Това са Стефан Димитров, който като Програмен директор на Канал-1 ме назначи като Делегиран продуцент на детските програми в канала. А година след това Хачо Бояджиев ме назначи за Главен редактор на вече общата Детска редакция на БНТ. Това е със собствени сили и способности тавана е дотук. Нагоре по стълбицата без политическа и друга протекция не може. поне в нашата страна е така.

Но аз съм доволен, че през годините създадохме с моя екип много качествени детски програми, някои от тях дори може би не познавате. Особено тези от последните 10 години едва ли сте ги виждали, вече като големи хора с други интереси. Важното е,че събрах около себе си свестни талантливи хора, на които им се работеше и им давах път напълно доброжелателно. Защото за да се създаде нещо истинско, което да те накара нещичко поне мъничко да трепне в тебе трябва да има среда - на любов, уважение, талант и забавление. Това важи не само за изкуството, а навсякъде. Насила, само с натиск и нареждания нещата просто не се случват...

Ле-ле колко поучителни глупости написах.

Ама нали съм най- възрастен от вас, деца... 

 


 
 
№7 от: dani (22 март 2012 20:40)

Един въпрос към Румен Николов, докато пак не съм го забравил ( няколко пъти вече мислех за него и после ми изхвърчаше от главата neznam ). Кой е авторът и ако може някакви подробностти за "дядомразиадата", която се излъчваше за децата в новогодишната вечер?




--------------------
 
 
№8 от: Румен Николов (26 март 2012 23:12)

Драги Дани, по принцип задължително в 80-те и 90-те години, а и преди това се правеше  специална детска програма за празниците. За Нова година си беше направо седмична, като се почне от ЛНД и се стигне до всички останали дни и акцентите на 31 и 1-ви. На 31 си беше почти целодневна програма за деца. Та конкретно "Дяадомразиада" се правеше от покойния вече Димитър Михайлов като автор. Режисьор беше Нушка Григорова, композитор Тончо Русев. Историите винаги бяха свързани с някакви космически пътешествия, преодоляване на препятствия, планети с измислени детски имена и т.н. Главната роля се изпълняваше от Коста Карагеоргиев, участваха и много деца и състави. Не съм бил дълбоко в кухнята на това предаване, защото това беше друг екип различен от този на "измислиците", един вид конкуренцията, но която раждаше качество и ,с която много се уважавахме. Пък и жанровете бяха различни.   


 
 
№9 от: boysta3 (27 март 2012 00:36)

Бате Румене, използвам момента, че си отново тук, за да те препратя към една статия за "По-малко известните детски сериали" (от 80те по БТ).
По-известните сме ги разкрили ние от тайфата, но останаха доста заглавия, които подозирам, повечето са на български сериали, или предавания за деца, юноши или пионери. Моля те, да хвърлиш едно око върху останалите неразкрити и на прима виста, не много ангажиращо, ако се сетиш за някое заглавия , за теб познато да напишеш поне дали е българско, тоест дали си е наше... Пред имената в зелено е написана приблизателната им продължителност. Тези в жълто също са разкрити...
Аха, и последно, ако не си сигурен за някое, нищо, може просно да драснеш примерно "предполагам че е българско" или "чешко", по твои спомени. Сигурно през главата са ти минали десетки заглавия , да не кажа стотици, но се надявам и ти да удариш едно леко рамо, при "разконспирирането" на тези позабравени имена от синия/цветен екран.
Поздрави и до скоро, Бойко.


 
 
№10 от: Румен Николов (28 март 2012 11:08)

Драги Бойко, заглавията с които ме засипа са огромен брой и разбира се някои4 ми говорат нещо, други нищо защото по това време потокът от филми и предавания за деца беше огромен. Ще спомена само тези, в които съм сигурен какви са:

"Мързелан ,най-великият на света"-български тв театър

"Обущарят самохвалко" -Чешки

"Само Кашка" - Полски

"Свинарят" - руска анимация

"Слънце над Снежанка" - български пътепис автор Кирил Писарски

"Слънчеви пера"-български мезикален филм -режисьор Пламен Масларов

"Фокуси" - английски

"Хвърчило или прашка" - български - реж- Станко Петров

"В очакване на сребърните звънчета" - руски

"Вълкът в ботуши|" - български ТВ театър0- реж.- Лиляна Дочева

"Врели некипели" - Руски

"Дай един огън" - Български ТВ театър

"Джуджето дългоноско" - български ТВ театър реж.- Теофана Преславска

 

Засега това си спомням по памет


 
 
№11 от: boysta3 (28 март 2012 12:01)

Цитат: Румен Николов
Засега това си спомням по памет
Бате Румене, ти си нашто злато, нашия прозорец към света, към детския ни, толкова скъп на нас, свят.
Може би щях и по-рано да те препратя към тези заглавия, но ги бях забравил, защото статията не е отскоро. Благодаря за поредната точна информация. Да , наистина, сигурно заглавията не са били стотици, а може би хиляди, като включа - анимационни, детски постановки, сериали, предавания за деца, пионери и т.н., дори игрални филми... Напълно разбирам, затрудненията ти.. Благодаря за тази точност. Наистина е хубаво човек да види някакво име срещу тези заглавия, защото иначе стоят просто като някакви имена от суха статистика, а с добавената информация добиват някакъв образ, кой е бил режисьора, горе долу от коя държава идват и т.н.
Поздрави и хубав ден. До скоро.

Цитат: Румен Николов
"В очакване на сребърните звънчета" - руски
Сега се сетих. Възможно ли е това да е български игрален филм, за детския вокален ансамбъл "Сребърни звънчета" от Кюстендил, създаден 1966 г. и записал множество известни детски песнички в България. И така да се акже 1986 по случай юбилея от 20 г., някой да е създал подобен филм от 1.15 часа. Макар че, може и силно да си въобразявам... Тъй като в СССР има известна постановка "Сребърните звънчета" (по Хенрик Ибсен) така че това може да е било някаква екранизация на тази постановка... Засега не откривам.
А и друго. Постановката "Сребърните звънчета" по Хенрик Ибсен, съвсем не е детска, а е за възрастни, мрачна, тежка психология, типично за скандинавската култура, с дълбока психология. Така че смятам, че може да е български филм за детски ансамбъл от Кюстендил, примерно при дадено тяхно участие, на празник и т.н. още повече че филма е излъчен 10 дена след 23 септември, празника на пионерчетата през 1987 г.... ама само да не си създавам огромни илюзиии, знам ли и аз...
Ето и някои видео фрагменти за откритите от Бате Румен заглавия. Естествено, не се съмнявате, че за българските няма видео, а само за чуждите... жалко за всички творци работили в кино и тв сферата през 60-те до 80-те. Ние сигурно сме единствената държава без ретро канал, или канал на изцяло бълагрска основа с национален ефир... но за това има кой да мисли и отговаря надявам се.
"Обущарят самохвалко" -Чешки; "Само Кашка" - Полски; "Свинарят" - руска анимация; "Слънчеви пера"-български.
Българския филм го има, благодарение на БНТ Сат, излъчил го през юли 2010 г., явно в памет на режисьора му Пламен Масларов...


 
 
№12 от: Румен Николов (29 март 2012 10:53)

Не е възможно филм за известния в миналото състав "Сребърни звънчета" да е с хронометраж 75 минути. Такива филми се правеха около 30 - 40 минути. При това аз си спомням част от сюжета на този филм "В очакване на сребърните звънчета" разказ за едно самотно малко момиченце, което очаква да се случи вълшебство и да чуе тези звънчета, дали да не му върнат таткото нещо такова. Но сега прониква у мен и едно съмнение дали не беше и чехословашки филм. Ще се опитам да проверя. Но със сигурност не е за нашия вокален състав от Кюстендил.Сега те са във Варна и имат подобно затглавие на спектакъл, но от 2009 година.


 
 
№13 от: boysta3 (29 март 2012 11:24)

Цитат: Румен Николов
Такива филми се правеха около 30 - 40 минути. При това аз си спомням част от сюжета на този филм "В очакване на сребърните звънчета" разказ за едно самотно малко момиченце, което очаква да се случи вълшебство и да чуе тези звънчета, дали да не му върнат таткото нещо такова. Но сега прониква у мен и едно съмнение дали не беше и чехословашки филм.
Ей, Бате Румене, страшен си! Каква памет само. Поздравления. Филма излезна веднага като написах сребърни на чешки "stribrne". Ето го и търсения филм, който ме накара да си фантазирам дотам, че да смятам че е филм за наште мили "звънчета" от Кюстендил, откъдето е и Спаска Дългата, ако се не лъжа. "Чекани на стржибърне звонки" (1985) - тв филм на Чехословакия, не пише колко минути е. Дори пише че е драма.
Ето и какво успях да доловя от Гугъл транслейтъра за описанието на филма: "Бушува Втората Световна война. В малко селце живеят братчето Мира (Властимил Дръбал) и сестричето Верка (Михаела Фръкалова). Майка им умира и за тях остават да се грижат баща им (Иван Вискочил) и баба им (Зденка Хадърболцова). Баща им е член на антифашистката съпротива и трябва да напусната дома и да се укрият. Най-добрата приятелка на Верка е Ружа (Катерина Уранцова). Тя е дъщеря на кмета (Йозеф Винклар) на село Квапил, а майка й (Ярослава Обермайерова) е собственик на хранителния магазин. Кметът не само се възполва от страданията на другите, но си сътрудничи с ЕсЕс, като им осигурява информация. Верка знае къде се укрива баща й, но се притеснява да каже (а може и да й казва и после да е издаден от кмета и убит, не знам, но подозирам) на приятелката си Ружа. Тъй кат бащата го няма (може и да го убиват, ако е бил издаден) кметството на Квапил препоръчва децата - Верка и Миро да бъдат отведени в немско семейство за продължаване на тяхното възпитание и отглеждане, остнали вече без майка и баща, тъй като смятат че баба им няма да може да се справи с това. ...

My všichni školou povinní (TV seriál), двд 3 - еп.5,6,7режисьор на филма е Лудвик Ража, един от най-добрите екранизатори на детски филми и приказки в Чехословакия. Благодарение на същия човек е заснет и популярния у нас и вече обсъждан в Нашето детство чешки сериал "Ние, които ходим в училището" (13 серии) - видео тук. Излъчен по БТ1, 1985'09'15(1)-1985'10'10(13), а иначе сериала е от 1984 г.


 
 
№14 от: dani (30 март 2012 00:45)

Та конкретно "Дяадомразиада" се правеше от покойния вече Димитър Михайлов като автор. Режисьор беше Нушка Григорова, композитор Тончо Русев. Историите винаги бяха свързани с някакви космически пътешествия,

Така се надявах, че авторите ще са от вашия екип belay Благодаря за подробния отговор. Веднага се сетих за Коста Крагеоргиев. Той играеше винаги "джуджето на дядо Мраз". 




--------------------
 
 
№15 от: Румен Николов (30 март 2012 11:08)

Е, не може всичко хубаво да е правено само от един екип. Преди ви бях писал, че по това време в редакцията работеха десетки писатели и талантливи хора.Те също създаваха своите произведения и филми. Мога да изредя много заглавия от детския ТВ театър, "Неделно междучасие", "Ваканция в неделя", Неделен експрес", "Клип купон", "Парад на хвърчилата", "Внимание карт", Детски ТВ стадион","Звънче","Бързи смели, сръчни", "Не се сърди човече","В света на книгите", "Срещи с вълшебния свят","Приказки за цветята","При нас е весело","Детско ТВ утро", "Сладкарница "Захарно петле", "Пет вълшебни минути" а малко по-късно - "Защо", "Обаче","Рожден ден", "Здравей", "Гранд пубер шоу", "Къщата на думите", "Енциклопедиа България", "Лексикон" и др. Не споменавам любимите ви филми, които са правени от наши редактори и автори в СТФ "Екран" по поръчка на редакцията. Вие вече сте ги дискутирали.

А страхотните  поредици в ЛНД...

Важното за мен е друго, че хората се обичаха, че имаше творческа среда за всеки, че си помагаха! Мен на професионализъм са ме учили по-старите ми колеги, които помня с огромна благодарност. Имаше творческо горене и уважение към мисленето и таланта на другия. За съжаление консуматорското време разми тези неща и днес почти са се изгубили. Конкуренцията е нелоялна, пълна с омраза и противопоставяне. Комерсиалното затри човешкото...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!