> Измислици-премислици > Още за "Измислици премислици" и телефеерия" - 6

Още за "Измислици премислици" и телефеерия" - 6


3-02-2012, 15:36. : Румен Николов

Скъпи приятели,

Съжалявам, че не можах да продължа с писанията за сладкото минало на детските програми, с които сте израсли, но имах здравословни проблеми последната седмица, след премиерата на книгата ми.

Искам да започна първо с моите големи съжаления, че изгубихме великия български актьор Коста Цонев спомените ми за него от съвместната ни работа са прекрасни. А „Коледната уличка", която вие знаете вече е последния филм, в които изобщо се е снимал той. Царство му небесно! Поклон!

Така, бяхме стигнали до „Телефеериите" след първата и „Н2О" дойде новата 1986 година и тогава с трябваше да се направи съвместна телефеерия с Дома на съветската наука и култура на „ул. „Шипка" /така се казваше тогава/. Това беше спектакъл, който ние заснехме и част от него се показваше като празнично шоу за децата гости в дома цяла седмица. Заглавието му беше „Телефеерия Дружба". Тогава за първи път ни разделиха с Правда защото на мен възложиха тази Телефеерия, а на Правда да направи „Измислици премислици". Тогава тя създаде „Измислици –премислици"- Шерлок Холмс. Точно онази, за която ми напомнихте, където Влади върви из едни циферблати. Там и Сашка Братанова направи прекрасна роля като Пепеляшка. Съвместните ни програми с телевизия „Останкино"- Канал – 1 на Русия продължиха и през следващото лято направихме „Телефеерия „Море", където ни гостува съветски екип с известната ТВ звезда Татяна Веденеева. Това си беше страхотно приключение, защото нея трябваше да я отвлекат пирати на кораб, Влади я спасяваше. Цялото действие се снимаше на курорта „Дюни" и околностите. Дори местни гларуси като видяха каква красавица беше Таня, почнаха да се навъртат край нея, но ние зорко я пазихме, дори се наложи Влади да изхвърли един от ресторанта, изобщо справихме се...

Друга Телефеерия беше телефеерия „Чебурашка" отново за следващата Нова година. Тогава ни я възложиха заедно с Правда, но трябваше да направим два спектакъла. Един за сцената на дома като новогодишна пиеса, а другия трябваше да бъде  шоуто в мраморната зала. Изобщо тежичко ни беше, но затова пък резултатите бяха чудесни.  После направихме Телефеерия „Извънземните" с култовата реплика на финала произнесена от Николай Клисуров. След като са правили какво ли не да посрещнат извънземните, когато колата тръгва той се спира и казва: „След всеки изминал експеримент ние все повече се убеждаваме, че тях /Извънземните/ ги има.../пауза/...Освен ако ги няма...

Последната Телефеерия се казва „Маратон". Нея снимахме в Москва през есента на 1989година. Тогава Влади в последния момент ни изненада и ни съобщи, че заминава на специализация 2 години в Италия и ние в последния момент се принудихме да променим сценария и в този мюзикъл игра Владо Пенев, Мирослав Пашов, Румен Рачев и Десислава Попзлатева.

В Москва работихме с прекрасни хора и професионалисти и до момента сме приятели и поддържаме връзка. Така завърши телефеерията. Когато Влади се завърна след две години той сам пожела да прави Измислици премислици. Направи 3-4 предавания с други актьори, той беше и автор, и изпълнител, и режисьор. Музиката обаче се пишеше от Стефан Вълдобрев и стиховете не бяха от Маргарит. Предаването му не беше лошо, но не беше същото, нямаше го онзи дух...

Толкова за телефеерията и измислиците. Ако някой се интересува от още подробности да пита.

Сега за останалите ни предавания. Разбира се през цялото това време „Седем дни за вас деца" продължи да се излъчва. Лилия Вучкова се беше върнала вече от майчинство и с пълни сили се включи. Тогава създадохме и „Милион и едно желания" идеята и заглавието си е мое. Във всички празнични дни  правехме това предаване като целодневна програма по 5-6 часа. Воденето от Лили беше на живо от студио в БТ, а филмите и вставките бяха подготвяни по желание на децата. Понеже писмата бяха огромен брой, ние отговаряхме на желанията в ефир. Това беше страхотно преживяване за малките зрители, защото имаше и пряка връзка по телефона в студиото. Първоначално ние не си давахме ясна сметка какво популярност има предаването и в един от броевете обявихме в ефир среща пред НДК след 1 час с Лили. Когато отидохме не повярвахме на очите си, беше се събрала огромна тълпа вероятно повече от 1000-1500 души. Всички искаха да докоснат Лили, почнаха да и дърпат дрехите, да я блъскат, събориха камерата на оператора. Изобщо настъпи пълен хаос, стана си и доста опасно, защото тълпата беше неуправляема. Бързо се прибрахме в телевизията, но много деца са ни последвали и около 50-60 са влезли в сградата на БТ, като охраната са мислили, че идват за предаването и са ги пуснали. После охраната видя доста зор докато ги събере и наистина се видят в една от паузите с Лили.  Такива работи се случваха с популярността на предаването. Истината беше, че се мъчехме да бъдем максимално коректни  и честно да изпълняваме желанията на децата.

Ще завърша с отговор на един въпрос за главните редактори на редакцията през времето, в което съм работил в нея. Когато постъпих през1972 година  Главен редактор беше Христо Авксентиев със заместници –Лиляна Гълъбова, Димитър Михайлов и Тодор Георгиев.

През 1979 година  Христо Авксентиев загина при нещастен случай.

След него Главен редактор стана Димитър Михайлов до 1985г. След него дойде Лозан Такев, който води редакцията до 1990г. През 1990г. редакцията оглави Севдалин Генов. След две години я закриха за една година. Тогава концепцията беше, че всички  други редакции според профила си трябва да правят детски програми. И през 1992 година Стефан Димитров първо ме назначи като делегиран продуцент на детските програми в Канал-1, следващата година Хачо Бояджиев ме назначи за главен редактор на Главна редакция „Детски и младежки програми". Такъв бях до юли 2011година. От юли месец структурата се промени и вече няма редакции, а големи продуцентски направления. От 10 януари 2012 година вече не работя  в „Детски програми".

  Румен Николов