Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Досадници и ями - Част 1, глава 5
5-12-2008, 01:15 | Автор: eli | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 1, ГЛАВА 5 ~

Мария Колева не беше доволна. Мразеше пържена риба, а точно на риба, ама цаца, миришеше цялата станция. Станция всъщност беше силно казано, Съюзът явно бе решил, че скупчването на творци на едно място е нездравословно и бе пръснал отрудените артисти в раздалечени дървени къщички. Колеви деляха своята с още две семейства. Генадий Полезов, руснак по псевдоним и душа, а иначе писач на нравоучителни басни и епитафии, вярваше в: икономии, здрава храна и пиене, и че здравият дух обитава здраво тяло. Четирите очевидно се разминаваха, което без време бе превърнало Полезов в скъперник-алкохолик на средна възраст. Валентин Тасков бе пълна негова противоположност, румен, весел и набит, пристегнат в дънки и ризи с огромни ревери, ярки до степен почти никой да не забелязва, че собственикът им едва надхвърля метър и шестдесет и пет с дървеното си сабо. Тасков пишеше криминални романи, поприще, изпълващо го с такъв срам, че досадно се стараеше да угоди на всички, освен на жена си, едра колхозничка с напети мустачки. Която от пръв поглед намрази елегантната Мария, която пък на свой ред намрази измъчената Ана Полезова и газовия котлон, с който последната изхранваше икономично семейството си. Светослав Колев по разсеяния си начин мразеше и Полезов и Тасков, а и след като по начало беше дошъл да рисува, рядко се мяркаше в станцията. Румяна отявлено мразеше двете полезчета и мърмореше, че иска при дядо и че ако чичо Вальо още веднъж организира "занимателни игри"
А той точно това планира, установи Мария, когато след един особено ренесансов комплимент капитулира пред опитите му да я заговори.
- Мисля, че по петдесет стотинки на победа ще е добър стимул, нали?
- Глезотии - за щастие изсумтя Полезов, в очакване на цацата принуден да дели с простолюдието паянтовия "теферич" пред къщата.-И да ти кажа, за петдесет стотинки моя и пръста си няма да мръдне.
- Ами, това е идеята, Генка, да им организираме времето и да покажем стойността на парите.
Полезов изсумтя, надникна котлона зад бръшляна и отмъстително си наля още една мастика.
- Те и без твойта организация знаят всичко за парите. Александър вчера ми поиска 10 лева. Де-сет! Че ти знаеш ли колко басни са това бе, келеш?
- А за какво, разбра ли? - надделя криминалиста у Тасков.
- За глупости, за какво. Аз с десет лева изкарах цял семинар в Трявна през зимата. Вярно, храна си носех, чувствителен стомах, знаеш.
Тасков надлежно изкозирува съчувствие.
- Но все пак, един крос сред природата...
- Абе, каква природа, какви пет лева. Дай им на тях телевизор и филм с повече стрелби и голотии, и си гледай кефа.
- За кеф говорим, а? - намести се на пейката и Лила Таскова. – А една мастичка да почерпиш, Генка, не се сещаш... Е, ти това май за илач ми го сипа.

Полезов страдалчески доля водната чаша и запали цигара.
- И не са само децата, ще знаете. Ти, Тасков, си добре. На вестниче ще продадеш някой разказ, на телевизията, и ето ти, хонорар. А басни кой чете в наше време, никой. Да ви кажа аз каква идея имах, чудо... - Никой не го слушаше, но той ей така, на пук, разказа целия сюжет. - Ама има ли смисъл да се захващам, като отсега знам какво ще кажат в редакцията. Отживял жанр, Полезов, това ще кажат. Изпята ти е песента...

Мария смръщи нос към талазите мастика вляво. И това я чакаше още десет дни. В крайна сметка май направи на Венци услуга като го изпрати при дядо му. Ама и той можеше да пусне една телеграма, не да си брои стотинките като... Полезов.

В това време Румяна, по чудо отървала се от гъгнивата Мая Полезова, седеше с баща си на кея. Да де, той седеше и си драскаше в скицника. Чайките искал да хване как пикират. Дама пика, знам я аз, ама какво общо имат чайките, пита Румяна. Не че очакваше пък точно баща й да й отговори. Виж, ако Венци беше тук, можеха да отмъкнат някой дезодорант и да изкарат ангелите на полезчетата.
Румяна въздъхна и от скука запрегъва един изпаднал от скицника на баща й лист. Не беше с рисунки, още помнеше какво й се случи миналата година, когато съсипа етюдите за "Крокодилчето Васили"
- Тате, това трябва ли ти?- пита, за всеки случай.
Светко разсеяно погледна листа. Долно качество хартия, сигурно бланка някаква или телеграма. Какво изобщо прави в скицника, помисли раздразнено, отметна си да поговори с Мария да не му пипа нещата, веднага забрави за какво е отметката и блажено се върна към пикиращите чайки.
Румяна пак въздъхна, наведе се и пусна корабчето във водата. Кой знае какви интересни неща прави Венци сега...

А Венци, покачен на раменете на Камен, неистово се мъчеше да надникне над ръба на ямата, в която двамата изпаднаха преди половин час.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (5 декември 2008 11:47)
Браво Ели ! Не забрави старите кокали yess

 
 
№2 от: isi (5 декември 2008 12:22)

Много интересно!  Какво се оказа - засега май никой не си изкарва лятото така, както му се е искало Венци е донякъде възмезден!
Лелее, а тези Колеви да не си знаят детето им къде е!  (Той пък какво прави в тази яма, мале мила! ) Така е, като няма GSM-и да го проверяват през час Телеграма, телеграма, ама кой да я прочете!! Май и тях ги чакат изненади! mig_mig




--------------------
 
 
№3 от: eli (5 декември 2008 13:29)

Честно казано, нищо ефектно не измислих по линия на индианците и за да прикрия факта, и за да укротя темпото, се върнах към другата сюжетна линия. И за малко да снабдя Колеви и дядото с мобилни телефониsmile24 . В поща също не ми се връзваше да ги изпращам (а и да сме исторически достоверни, не знам къде е била в Созопол пощатаuuux ) затова телеграма от дядото, а тя - на корабче. Да ги видим сега как ще се свържатangry2
А какв правят ония двамата в ямата решава Гамина. Моето скромно предположение е, че... Не, няма да е честно.


 
 
№4 от: gamina (5 декември 2008 13:40)
Ще ги видя аз ония двамата в ямата... че и Станислав там, и Юлия... горките им ръководителки

 
 
№5 от: zaharisa (5 декември 2008 14:04)

Ами, права си Ели да не опишеш пощата в Созопол - помещаваше се в една зелена барачка, колкото голямо бунгало с решетки на прозорците. Много близо до автобусната спирка - също толкова невзрачна. А и бланките за обикновени телеграми си бяха малки и жълтеникави, а и като прибавим соления влажен въздух на който са изложени , много добре си я описала даже. Много ми харесва всичко yess


 
 
№6 от: eli (5 декември 2008 15:33)
Това, което описваш (сиреч пощата), защо ми е като дежа ву от "Оркестър без име"? Там ли е сниман или всички пощи са били подобни?

 
 
№7 от: filipovaeli (5 декември 2008 15:56)
ЕЛИ, разказчето ти се е получило много сполучливо !  Все едно проследих стар български филм. В разказа ти има тънък поучителен хумор като в онези книжки-притурки на " Стършел". Много ми хареса!

...принуден да дели с простолюдието паянтовия "теферич" пред къщата...
...ярки до степен почти никой да не забелязва, че собственикът им едва надхвърля метър и шестдесет и пет с дървеното си сабо....
....едра колхозничка с напети мустачки.Която от пръв поглед намрази елегантната Мария, която пък на свой ред намрази измъчената Ана Полезова и газовия котлон, с който последната изхранваше – икономично – семейството си...

Ели, nomer1 !!! Всъщност ти да не си "писачка"? hmmm Много професионално е написано...






--------------------
 
 
№8 от: zaharisa (5 декември 2008 16:06)
  много е възможно, не знам дали е снимано там
По това време още не бяха построени сегашните големи пощи и такива временни имаше в повечето от морските градчета вкл. паралелно със старите сгради от 30-те години, вкл. бивши частни домове. 
В един друг град подобен на Созопол (ама не го казвам, заради Венци) разрушиха старата поща за да построят ново кметство, разрушиха лятното кино, за да построят нова поща, а старото кметство все още се разпада. Та през тези години заветните телефонни кабини и гишета за записи и телеграми се помещаваха в една дълга гипсокартонена барака, на чието място сега се строи ... църква help poshta 
 

 
 
№9 от: eli (5 декември 2008 16:16)
към ФЕли: Ще ми се, ама засега съм прост преводач с претенции. Че и маскуланизиран на всичкото отгоре
Радвам се, че се хареса. Пише се историята, пише се (Е, няма да се уморя да го повтарям товаtongue2 , както и да досаждам за нови участнициangry3)
Свършиха ми емотиконките

 
 
№10 от: Надя (5 декември 2008 18:20)
    Телеграмата свързана ли е с отиването на Венци на море, защото аз пратих дядо му да звънне по телефона на баща му?

    ..Мдааа личи си професионала/така казваше Лили Иванова като се върна от Германия/, личи си и туй то. Страшна си бе Ели Такъв рисунък, такава динамика, идеално е! Даже ми се иска още малко да продължи, да вземат да извадят картите на един вестник пред бунгалото, да нарежат доматите в бялата метална купичка и да заспорят за футбол...уф..ама те са творци, какъв ти футбол. Много "Оркестър без име" ми стана, ух че хубаво, много го обичам това соц море.

 
 
№11 от: eli (5 декември 2008 21:26)
Вярно, от Ангел, ама реших, че с телеграма е по-сигурно Всъщност и това може да се проследи като улика впоследствие, Мария Колева да има за какво да обвинява созополските телефонисти (защото някак не ги виждам станциите с телефон.)
И за наказание, че обърках нещата, се пиша още една глава

 
 
№12 от: Бяло (5 декември 2008 22:12)
    Как ги измисляте бе, как? Браво, Ели. Чакам аз и другата глава... а какво, да го вземат мътните, е "маскуланизиран"?

 
 
№13 от: eli (5 декември 2008 23:12)
Звучи като Херкулес, налиsmile24
Превод в ефир: според една бивша колежка, професиите да се водят в мъжки род, или според нейната логика аз като жена би следвало да се представям преводачка, докторка, учителка, агрономка и т.н. На мен поне ми звучи тъпо  

 
 
№14 от: dani (7 декември 2008 00:31)
Нали знаете, че сега съм аз  6-та глава е моя. Обаче имайте малко търпение.



--------------------
 
 
№15 от: eli (7 декември 2008 14:48)

О, този коментар ли имаше предвид, Дани. Не се брои заявката. Номер 7 си ама само защото си Дани. И друг път заявки на лични!

Пояснение: Редът го има към Въведението, в раздела Велика книга. Следват:

Ганима, Дани, Захариса, Фюриъс и Цветан.

После свободно до 15та глава


 
 
№16 от: gamina (7 декември 2008 16:29)
Ганима, Дани, Захариса, Фюриъс и Цветан.

ама не съм ли аз сега

 
 
№17 от: Ганима (7 декември 2008 18:03)
Ти си. Разместили са се буквите. Мен не ме бива в тези неща .

 
 
№18 от: eli (7 декември 2008 19:06)
Ама един ред внесох и аз Мерси на Ганима за деликатното обяснение, ама вината си е изцяло моя. Много ви бъркам двете като име, от самото начало. Съжалявам, ще се поправя 
Gamina е. Е, този път стана правилно. (Не ми върви, първо написах Gamnina, сигурно за по-сигурно )

BTW някой ми беше писал, че 17 му е щастливо число, а съм изтрила писмото, пък и тогава не вярвах изобщо да стигнем до 17та глава. С други думи, вакантно е мястото, да ме подсети на лични.

 
 
№19 от: isi (7 декември 2008 19:51)

Вече съвсем, съвсем  явно отклонение: smile24 Аз пък в един коментар бях употребила поне 5 пъти грешно името на Ганима, като пратих gamina на срещата с Успенски И по принцип се връщам да проверявам какво съм написала навсякъде, където говоря за вас или с вас Извинявайте, момичета! Ама ако има явно противоречие - вие си знаете! Сигурно открай време обръщате внимание и на коментарите, които са адресирани към почти-адашката ви.  mig_mig




--------------------
 
 
№20 от: gamina (7 декември 2008 20:23)
споко, споко

В един форум, по същия начин сме Gamina и Ганима - на латиница и кирилица и стават грешки също. Даже мислех че може да е същата Ганима, но другата девойка май е доста по-малка от мен ;)

Та, няма проблеми. В повечето случаи става ясно за кого иде реч ;)

 
 
№21 от: катя милушева (18 октомври 2009 21:38)
Ако ме включите (защото отскоро съм при вас), мога да се включа като втори (вътрешен) глас.
Страхотна идея!

 
 
№22 от: Надя (19 октомври 2009 13:02)
Катенце, няма как да не те включим, тук всички са добре дошли!!Отдавна май реда на главите  се обърка и сега караме на  доброволен принцип. Венци в момента е при Павлина Йосифова, та след нея си свободна да си поиграеш с него!

 
 
№23 от: eli (19 октомври 2009 23:15)
Съжалявам, че пропуснах последните глави и съответно съм била наказана с пререждане, с пълно право. Честно казано мислех Краси да прибира Венци в София, но винаги можем и да продължим.

Обаче за доброволния принцип съм твърдо против, не че има чак навалица, но какво ще стане, ако двама или повече доброволци пуснат независими една от друга статии, а и някак не е уважително към творческия процес. Затова добавих Катя под номер 16 в списъка (има го към регламента на "играта" в категорията вляво), след Павлина Йосифова. Боряна може също да се бори за права в някоя по-късна глава. Идеята е същата, пишете ми за участие на Лични, ако пак зачезна, на Надя, или направо на нея, както предпочитате, за мен е все едно.  

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?