Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Все още в ямата - Част 1, глава 7
19-01-2009, 19:46 | Автор: eli | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 1, ГЛАВА 7 ~

– Разкошно, сега как изобщо ще излезем оттук? – изохка Юлия, по женски отказала да ахне пред звънкото име на новодомеца.
Венци затвори уста и укорително я изгледа.
– Какво, да не съм аз виновна?
– А да не сме ние? Аз ли изтървах въжето?
– Ама изобщо не ми го напомняй онова зловонно нещо. – Момичето чак потръпна при спомена. – Умрели катерички ли сте сушили на него, какво... И да сме наясно, не аз паднах първа – добави бързо, преди Камен да се е отърсил от обидата.
– Страхотно местенце – обади се Невидимата стъпка, досега щастливо оглеждащ коренищата. – Можем да прокопаем тунел и да се промъкваме тайно до... до където си поискаме.

Юлия го изгледа подозрително и леко се присламчи към сякаш най-нормалния, Камен. Той светкавично би отстъпление и без да ще срита раницата си, от която изпадна сандвич в омачкана салфетка.
– От глад поне явно няма да умрем – хапливо констатира Юлия. – С какво е?
– Кашкавал. Месото се разваля в жегата, не че ми се свиди – добави бързо Камен, който още докато чакаха автобуса си беше "чопнал" салама. – Ако искаш...
– Искам да се махна оттук! – сопна се Юлия. – Рейсът ще тръгне всеки момент. Ами ако изобщо не усетят, че ни няма?
Сега пък ще вземе и да ревне, с досада помисли Венци. Защо все нещо трябва да ти скапе приключението, преди то изобщо да е започнало.
– А и тоя, Станислав, трябва да си пие лекарството – вече наистина през сълзи продължи Юлия. – Чух сестрата...
– Станислав го няма вече!
И тримата се сепнаха.
– Това май сме го учили по литература – запъна се Камен. – Ама не се сещам от кой е.
– От никой. Аз го измислих, току-що. – Дребничкото момче се изправи и гордо вдигна ръка, с обърната към тях длан. – И ако не ви харесва, може... може да...
– Да си вървим?
Венци бързо сръга Юлия в ребрата, но Невидимата стъпка бездруго не я чу.
– Лекарство, пфу! Нали ги подслушах по телефона, майка ми и сестрата. Чиста вода, а на решето ме направиха половин срок.
И тримата потръпнаха.
– Ама защо? – попита Венци.
– Заради пианото. За да не ме пуска да играя с децата. И физическото, да не си счупя някой пръст. Ама аз я измамих и се упражнявах тайно. Вижте – и без никакво предупреждение Станислав вдигна ръце, късогледо се засили и направи почти перфектна челна стойка на стената на ямата.
– Ти сигурен ли си? – попита Камен, когато най-после откриха очилата на Стъпката сред влажните листа. – Пиано, пиано, ама чак толкова...
Станислав тъжно поклати глава.
– С ушите си го чух, като стана ясно, че ще трябва да ме пусне на море. Спечелих сума ти конкурси, а там ще се състои финалният кръг и концертът на младите виртуози. К'во се хилиш – погледна ядно Венци, – такъв съм.
– Може, ама звучи тъпо.
– Тъпо е. Знаеш ли какви етюди и арпежи падат. Не ща – отсече Стъпката, седна и гушна колене.
Сред надвисналите над ямата клони нахално се мушна облак и долу изведнъж стана мрачно и студено.
– Ама майка ти нали ще се тревожи? – размърда се зиморничаво Юлия.
– Нека. Аз като намеря татко, всичко ще си дойде на мястото. Той е истински индианец, да знаете. – Никой не се обади, но Станислав разпалено продължи: – Извикали са го спешно от племето и заминал, когато съм бил още малък.
Камен скептично стана и го огледа.
– Какво?
– Ами, не приличаш.
– То се предава през поколение, учихме го по биология. Децата ми ще са същински индианчета. А и моите очи са дръпнати, виж.
– Присвиваш ги нарочно – отсече Юлия, след като дълго оглеждаха топчестото лице.
– Остави го, нека е индианец, щом иска – сряза я ревниво Венци, чийто баща дори в най-дръзките му мечти печално приличаше на Светко.
– Индианец съм – сложи пак очилата Стъпката и след дълго тършуване извади от джоба си ножче. – Гледай, мога да забия кама от тридесет стъпки.
– Ами, това е чекийка... – започна Камен, но Станислав величествено си продължи мисълта:
– А никой не ми е показвал! Значи ген, няма друго обяснение. И като открия татко...
– А как ще го откриеш от ямата? – подхвана пак своето Юлия.
Четиримата се умълчаха и дори Юлия изшътка, когато Камен възторжено извика:
– Плат чибо, плат чибо се казваше онова лекарство с водата, гледах го на един филм.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (19 януари 2009 20:03)
Е-хе, тези са като в нашето БИС/БИВ - всеки си говори, за каквото се сети. Лелеее, все по-заплетено става.

 
 
№2 от: Бяло (20 януари 2009 10:16)
 Мммм, интересно, интересно... ами някой да ми каже какво е "арпежи"? "Плат чибо'' явно е плацебо... Много хубаво, Ели .

 
 
№3 от: furious_kid (20 януари 2009 10:32)
Ели, както винаги - супер си!

Бяло, "арпежите" са т.нар. "разложени акорди". Терминът се използва при изсвирване на акорди на пиано или китара, при което тоновете от акорда не се изсвирват заедно, а последователно. Думата  arpegio идва от итал. arpa — арфа - т.е. изсвирват се като на арфа.

 
 
№4 от: eli (20 януари 2009 10:47)
Аз покрай липсата на компютър тотално изглупях явно - забравила съм да сваля цялата статия Или на който открие несъответствия се извинявам, на другите приятно четене! (Ще си отмъстя аз на Добролюб, че ме подведе, само да ми дойде пак редаstop )

 
 
№5 от: Надя (20 януари 2009 11:08)
Много сладурско! tantz
Браво, Ели! Динамиката е страшно интригуваща, а образите са направо неподправени. Скоро говорихме за Лиско и неговите приключения и това ми напомни за тях.

 
 
№6 от: isi (20 януари 2009 11:14)
Ами понеже Станислав и Добролюб аз ги бях кръстила , та...
То и с несъответствията си беше страшно забавно! smile24 И заплетено, и приключенско... на кого му трябва море!  Тези четиримцата все си ги представям като  на път за обоза на цар Михаил
Чудесно, Ели!




--------------------
 
 
№7 от: ive (20 януари 2009 13:12)

Ама Станислав не е дебел.
"почти невидим очилат дребосък"
"онова дребно, почти невидимо, очилато момче"


 
 
№8 от: eli (20 януари 2009 14:19)
Оправих го Така става като действаш по памет.
А арпежите са едни много гадни неща, като разгънати акорди, нагоре надолу по клавишите, направо си разтягаш пръстите. Те и за това служат, един вид загрявка. После са етюдите, мен ме мъчиха основно с Черни. Всичко това е за техника, после ако са ти останали сили минаваш на реалните неща, примерно Турския марш. 

 
 
№9 от: gamina (20 януари 2009 21:47)
Ох, и аз си го представях Станислав леко закръглен xaxa2

Искам да си пусна заявката за още една глава

 
 
№10 от: gamina (27 януари 2009 12:55)
Плат чибо... сега се сетих и аз къде го е видял Камен... не е било във филм, а в Том Сойер xixi3

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!