Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Тайното поръчение - Част 2, глава 2
29-04-2009, 15:57 | Автор: Cvetan | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 2, ГЛАВА2 ~

Докато чичо Данчо отиваше към началника на лагера, в главата му се се въртяха мисли за предстоящата среща с домакина и вече усещаше леденият, освежаващ вкус на биричката.
Венци пък разпалено обясняваше нещо на двете момчета - дневални от портала.
- Изобщо от никъде не са ни гонили! Дойдохме в Равда пионерско поръчение от нашата ръководителка...
- Да бе, да! Вие всички "софиянци" сте такива фукльовци, все поръчения, все туй-онуй. Само вие сте пионери, само вие се притичвате на помощ и темподобни - пръксна го Людмил, високия дневален.
- Сериозно ти говорим, бе човек - намеси се и Камен - И плюс това, аз не съм софиянец, от Звездево съм.
- И какво е това поръчение ? - любопитно се обади Краси, другия дневален.
- Амии, тайна! - нацупи се Венци.
- А, ясно, ясно. Тайна било. А защо ви докара чичо Данчо тук, а ?
- Нямаше кой друг, а и той не знае нищо за проъчението. - отговори Венци.
- Вижте, момчета - намеси се Камен. - Ще ни помогнете ли да си изпълним задачата, все пак всички сме истински мъже на честта. Моля ви!
- Добре де, ще помогнем - замислено каза Людмил. - Ние освен пионери, също сме истински мъже на честта! Какво трябва да направим?
- Ами първо, не казвайте на вашия началник за нас - започна да шепне Венци. - И второ, покажете ни къде e софийския лагер.
- Добре - съгласи се и Краси. - Обаче ще ни разкажете всичко за тайното поръчение, иначе...
- Дадено, съгласни сме, но ще се закълнете.
- Става - казаха Люси и Краси.
- А сега се приближете и повтаряйте след мен: В името на великият вожд на апачите Винету и в името на Щирлиц, великият съветски разузнавач, заклевам се, че...
Четирите момчета се скупчиха в кръг около Венци и той тайнствено шепнеше нещо...
Десетина минути по-късно, Венци и Камен вървяха по прашната пътека към софийския лагер и оживено спореха:
- Браво, Венци! Дотук много добре, а сега като стигнем, какви ще ги дъвчем? Сподели ми твоя страхотен, велик план!
- Мии, то аз... Ами аз нямам никакъв план, то просто така се случи, че...
- Няма план?! Ох, сега какво ще правим? Винаги е така, като има замесено момиче. Ооо, ама и ти май си налапал "джама", както казва татко, хлътнал си по онази фръцла Юлето. Ама нищо. Хайде сега да те видя как ще се измъкваме.
Всъщност всичко започна преди два дни. Беше тих и леко задушен следобед. Венци беше седнал на една пейка в лагера, драскаше настървено някакви индиански бойни знаци в скицника си, когато тихичко и кокетно към него се приближи Юлия. Тя изглеждаше ослепително, облечена в най-хубавата си синя рокля с презрамки(вносна, много ясно) и с една морско синя панделка в косите.
- Здрасти, Венци. Как си? - поздрави весело Юлия.
- Амии, да ъъъ т.е. добре съм - притеснено измънка Венци.
- Знаеш ли, аз всъщност не ти се сърдя за онзи ден в гората, и за онази гадна яма, и за ...
- Ооо, няма проблем, и аз не мога да, уф, т.е и аз не се сърдя, т.е даже всъщност...
- А ти искаш ли да те почерпя един сладолед, а? - усмихна се лъчезарно Юлия. - Ей там продават, нали се сещаш.
- Да, да - поотърсил се от притеснението, Венци скочи от пейката и заговори припряно - Аз знам една дупка в оградата, през която да минем.
- Разбери ме, Венци, в крайна сметка, Габи ми е най-добрата приятелка. Трябва да има начин да дойде при нас, а не да стои там в онзи лагер в Равда. Защо не поговориш с леля ти, а? Ми, тя, Габи де, е страхотна гимнастичка и танцува модерен балет. Нали е била втора на републиканското, а освен това художествената гимнастика е много преспективен спорт. Тя много ще ни е полезна тук, отгоре на това тя и английски знае, нали учи в Алианса...
Докато Юлето ожесточено ръкомахаше и обясняваше за писмото от Габи, за това колко й е било скучно там и колко би искала, ако има начин да са заедно двете и т.н., Венци гледаше ококорено в момичето, ушите му бучаха, устата му бе ше пресъхнала, и той беше готов да направи всичко за нея...
В крайна сметка той обеща, че ще помогне, пък и без това вече имал свръхгениален план, който няма как да не задейства. Като чу това, Юлето се изправи грациозно, целуна Венци по лявата буза, каза "Благодаря" и се отдалечи с лека танцова стъпка.
Венци стоеше на пейката с отворена уста и мислеше колко е хубаво тук. Изведнъж някой лекичко го перна зад врата и извика:
- Тук ли си бил, Леонардо? Къде ли не те търсих. - Камен се смееше и размахваше скицника на Венци.
- Ох, леле! Камене, как ме изплаши! Точно ти ми трябваш. Ще ми помогнеш ли? Виж сега за какво става дума, и все пак аз имам страхотен план, който не мога веднага да ти кажа. Първо ми се закълни, че на никого нито дума, нали.
- Естествено, нали сме кръвни братя като Винету и Поразяващата Ръка.
- Да бе, да. Слушай сега, на леля Катина ще кажем, че отиваме да помагаме за един ден на чичо Данчо, онзи с доматите, нали се сещаш...
И така два дни по-късно двамата стояха скрити в храстите на метри от портала на софийския лагер, и се чудеха как да измъкнат тази Габи и да я заведат в Мичурин.
В ранния следобяд, в пионерският лагер в Мичурин, опрян с гръб до стената на дружинната стая, смелия индианец Невидимата Стъпка(Станислав) припряно обясняваше:
- Ами аз такова, другарко, не знам нищо. Ама наистина не знам защо те двамата са в Равда, в лагера де. То вярно, че ние сме заедно в една стая, ама те нищо не ми казват. Пък и аз, защото, понеже, нали разбирате, моля другарко.
- Офф, добре, добре. Всичко разбирам аз - каза Катина. - Хайде, бягай, Станиславе, свободен си.
Момчето ихврърча през вратата като изстреляно от лък, а тя приседна и се замисли." Всичко разбирам аз" - въздъхна Катина, пък и нейният племенник и Камен са си истинско стихийно бедствие. Сега най-важно беше да измисли как да се оправя с другаря Гидиков,началника на софийския лагер в Равда.
~~~

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (29 април 2009 16:54)

Браво, Цецо   Много се радвам! Откога ги чакам "тези двамата"

Но защо ми се струва, че изчезна краят?    Няма я тази част за Невидимата стъпка, леля Катина и ръководителя на Софийския лагер. xaxa2

Аааа, появила се е!




--------------------
 
 
№2 от: Надя (29 април 2009 16:57)
Еее струваше си чакането, определено!!
Стана тооолкова интересно:):) Браво Цецо bravoo Толкова близо до реалните думи, с които си служат децата и затова толкова сърдечно, поне за мен. И таз женска история love много ми харесва, не крия

 
 
№3 от: ive (29 април 2009 18:22)

Добре си ги забъркал, Цецо!


 
 
№4 от: sanchox (29 април 2009 18:29)
Туш !
Аз познавах две приятелки - Юлето и Габи, 71-ви набор, и едната, ако не и двете май тренираше някаква гимнастика.


 
 
№5 от: eli (29 април 2009 20:17)
Горкия другар Гидиков
Изобщо не го очаквах този обрат, супер, Цецо

 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (30 април 2009 01:21)
Цецо, това надмина всичките ми очакваия! Аз като прилежна, макар и закъсняла за първия час ученичка си бях изчела сагата още като се регистрирах през март. От коментарите разбрах, че има надежда до пролетта историята да завърши. Вдругиден е Първи май, весел празник на труда, а историята едва сега започва да се движи към кулминацията. Появява се някаква си Габи (е, на двама главни герои, макар и единият да е по-главен, се полагат две контра героини. Само една молба имам към следващите автори - нека поколението на Катина и другаря Гидиков да бъде герой/герои на следващ проект. Затова предлагам на следващите автори тема за размисъл - нека другаря Гидиков се окаже щастливо женен с поне 3 деца. Пръстите ме сърбят да се предложа за съавтор, но категорично не го правя, защото щом ми идват наум такива щуротии, като нищо ще се захласна по нещо още по-заплетено от роман между Катина и другаря Гидиков.
Браво, Цецо!!! xixi3



--------------------
 
 
№7 от: zaharisa (30 април 2009 17:56)

Много се радвам, че историята продължи така, браво Цецо и незнам защо другарят Гидиков никак не ми е симпатичен.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!