Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Една дълга нощ - Част 2, глава 3
18-05-2009, 12:30 | Автор: Надя | Категория: Специални проекти / Велика книга

~ ЧАСТ 2, ГЛАВА3 ~


- Егати случката! Седим тука заради една фръцла, за да търсим друга фръцла, вместо да се печем на плажа или да търсим съкровища на дъното на морето – заключи дълбокомислено Камен, след като вече няколко часа клечаха в храстите до портала. – Тюююю... - продължи той, – егати късмета!
- Шшшшт, идат! – Венци се измъкна от храстите, последван от Камен.
- Може да влезете след вечеря, ще турим наш човек на портала, обаче на състезанията ще искаме услуга! – каза дългият.
- Готово – бързо отвърна Венци
- Хммм – отрони Камен, – не стига че... уффф... ама... как така бе???!!! Заради тая фр... женска – помисли че е време да измисли нов епитет за Юлия, че старият се изтърка, – ще падаме на състезанията ли???
Междулагерните състезания в края на всяка смяна бяха истински олимпийски игри за лагерниците и събитие, което пионерските ръководители очакваха с голямо нетърпение за да премерят сили чрез своите подопечни. Състезаваха се в абсолютно всичко – музика, рисуване, спорт и пр., всички диспциплини в лагерите и бяха оценявани от компетентно жури. Купата от състезанията биваше отнасяна гордо от победителите, за да я сложат във витрината при другите трофеи на съответния лагер.
- Абе ще ви поискаме нещо, не сме го измислили още – ухили се ниския.
Камен само махна с ръка и извади анурака си от раницата. Беше вечер и край морето се усещаше щипещия бриз, както и хапещите комари.
Промъкнаха се без проблем и се отправиха с тихи стъпки към бунгалото на въпросната Габи. Според дългия, тя с радост беше приела предложението да бъде отвлечена и щеше да ги чака зад бунгалото в сянката на голямото дърво до оградата. Двамата приятели лесно намериха уреченото място и притихнали отправиха взор към ъгъла на малката къщичка. Чуваха се само щурците...
- Баммм!!!
- Олеле майко!
- КОй!
- Хахаха – смехът беше тих, но продължителен.

Похитителите, отърсили се от първоначалната уплаха, се обърнаха, за да видят източника на смеха и този който ги беше стреснал. Габи беше изненада, само тази дума им идваше наум. Определено беше изненада, от тия изненади, на които не им викат сюрприз, а шок и ужас. Беше късо подстригана, стил Си Си Кеч, обута в отрязани до коляното, изтъркани дънки и китайски кецове. По нагоре беше с моряшка тениска и раница на гърба, подобна на тази на Камен. Видяха лицето и чак, когато тя застана под лампата в края на бунгалото. Определено беше изненада. Вместо двойничката на префърцунената Юлия, каквото си представяха, пред тях стоеше и нахално ги гледаше една кльощава мъжкарана. На челото имаше черна лента, истинска брейк танцьорка, а под извитите вежди гледаха две яркосини очи, които пронизваха нашите главни герои. Луничавото носле се вирна още по нагоре и устата под него изсъскаха:
- К'во се пулите бе, няма ли да тръгваме. Уф, ама и Юлия ми праща едни специалисти, да ти умре магарето от заушка – изпъшка тя.
- Много ги разбираш пък ти! – обиден отвърна Венци и се почеса нервно по брадата.
Камен си стоеше вцепенен. Добре че беше нощ, пък и той си беше мургав, та никой не видя как се зачервиха двете му бузи. Нещо го беше треснало здравата, но хлапакът все още не знаеше какво. Габи го свари неподготвен, него, великия трапер и мускетар. Тя не беше, като всички други фръцли, женски и пр., които той презираше, изобщо даже не беше. Беше нещо съвсем различно и... хм... хубаво.
- Хайде – от унеса, го изкара Венци със смушкване в ребрата. – Път ни чака.
- Имате ли транспорт, някакъв план изобщо – все още на разстояние, попита Габи.
- Ами не, обстоятвлствата са черезвичайни, ще действаме по интуиция – каза Венци.
- Уфф – отново изпъшка Габи.
Поокопитил се, Камен извади голям лъскав фенер на батерии и другите двама потеглиха по пътя на неговата светлина.

***
- Другарю Гидиков, при вас са, казвам Ви!
- А аз, другарко, за осми път Ви казвам, няма ги!!!
- Ама, те са там, ало, чувате ли ме, пратете някой да ги потърси – гласът на Катина умоляваше.
- Абе Вие български не разбирате ли? Няма ги! Вечерната проверка е направена, всички са по местата си и аз нямам намерение да будя цял лагер, защото Вие сте си загубили нехранимайковците!
Катина се зачерви от гнева, който я обля след последната реплика на Гидиков. Нищо, че беше по-възрастен и по-вишестоящ, тя нямаше да го остави да обижда децата!
- Добре тогава, на Вашата съвест ще останат тези три деца и утре като си ги проверявате да не забравите, че съм ви предупредила! Ще ви липсва едно!
Трясна телефона с неволно изпуснатото " Надут пуяк!" и реши да изчака до сутринта, преди да алармира милицията. Ако имаше деца способни да извършат отвличане и да пътуват посред нощ от Равда до Мичурин, то това безспорно бяха Венци и Камен.

***
- Ееее, как не се сетих – възкликна Венци. – Ами чичо Данчо.
- Какво чичо Данчо?
- Кой е чичо Данчо?
- Ами, че той нали се връща сутринта в Мичурин. Нали тук спи, в Равда, а после тръгва да зарежда, като почва от Мичурин.
- Ауу вярно бе, браво Венци! Ама как ще го намерим?
- Аз знам кой ще ни каже – ухили се Габи. – Елате с мен.
Тримата излязоха от лагера и по пътеката се спуснаха направо на плажа, после събуха обувки и закрачиха към това, което беше посочила Габи. На няколко стотин метра се виждаха много светлини, а когато започнаха да наближават се чу и музика от оркестър.
"Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави..."
- Селото е малко, всички се познават, а няма начин в местния ресторант да не го знаят този Данчо – заключи Габи.

Водени бързо, не толкова от мисълта за добрата сполука, колкото от миризмата на мешана скара, тримата вече притичваха към ресторанта. Камен и Венци, не бяха яли от сутринта, а Габи изпусна вечерята за да си приготви багажа. Сега гладът беше техен пътеводител и той ги заведе до вратата на гърба на заведението, покрита с разноцветни ленти и подканваща с аромати къркорещите стомаси на нашите приключенци.
- Гладът е по-силен от тока, казва дядо ми – ухили се Камен.
- Гладна мечка хоро не играе, казва баба ми – на свой ред се изкиска Венци.
- Абе вие заради една манджа... ама и на мен ми пристъргва нещо, хайде кой ще го играе доброволец, не можем да се промъкнем и тримата.
- Аз – веднага каза Камен.
- Ами давай, да те видим.
Окрилен от подканянето на Габи, Камен пусна раницата на земята и се вмъкна през цветните пластмасови ленти. Габи и Венци седнаха на стъпалата, за да го изчакат. Не чакаха дълго обаче.
- Пусни ме бе, пусни ме ти казвам! – викаше Камен, но не се съпротивляваше много, тъй като при всяко дърпане, ухото му се опъваше още повече.
Увиснал на собственото си ухо, Камен излезе, следван от един огромен чичка с бяла престилка.
- Ахааа, ей ги и другите крадци! Ша ва науча аз вас! – само с едни замах той лепна и ухото на Венци и под мишница главата на Габи. – Ша крадете вийй, от бай си Кольо ша крадете! Ей сега ша видите, отде изгрява слънцето.
Смелите авантюристи бяха натъпкани обратно в кухнята и пльоснати на една пейка до пушещата скара.
- Бай Кольоо! Тройка с гарнитура!
- Иде! Ти, зимай ножа и почвай картофите. Ти, на мивката при чиниите. А ти, обръщай кебапите. Айде бързо! Действай! – посочи един по един децата бай Кольо и се обърна към малкото прозорче където висяха бележките с поръчки.
Венци, Камен и Габи все пак се нахраниха, но в 3 часа сутринта, когато свършиха с чиниите, изметоха ресторанта и последния люшкащ се турист беше напъден от бай Кольо.
- Абе не сте лоши деца, ама може ли така, нахлувате и зимате. Бай ви Кольо, наш колко ги обича таквизи. Ама нейсе, изработихте си порциите. Не ми мязате на джебчии, к'во дирите тука?
- Търсим чичо Данчо, шофьорът, дето кара доматите по лагерите – преглъщайки каза Венци.
- Ааа, знам го бе, ще ви закарам.
Бай Кольо натовари дружината в резедавия москвич и ги изтърси в селото пред една хубава двуетажна къща. Паркиран зад двойната метална врата, беше камионът на чичо Данчо. Помагайки си един на друг, се покатериха в каросерията и завити по брезента зачакаха утрото, което дойде доста бързо тъй като беше вече 5 и беше време чичо Данчо да тръгва, за да успее за закуската в Мичурин.

~~~

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (18 май 2009 13:14)

Хе, Надя, просто чудно, чудно...

Ама пък точно по обяд - тройка с гарнитура, пък и пак тези домати под брезента... 




--------------------
 
 
№2 от: Cvetan (18 май 2009 16:01)
Върховно!!!
Габи вече ми е най-голямата любимка roza, горе-долу и аз така си я представях, но все пак е доста екстравагантна за гимнастичка. А другарят Гидиков ще види къде зимуват раците и кон боб яде ли!!!

 
 
№3 от: zaharisa (18 май 2009 18:34)
Наде както винаги ! И мен ме гръмна това Габи !
Как ще изтраем, докато потегли чичо Данчо с доматето незнам hiphip
Кой е следващияяяяяя? Да пише бързоооо !

 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (20 май 2009 04:55)
Всички сме за Габии! yeyeye Пък на мен даже ми е малко мъчно за другаря Гидиков. Ама пък такъв пън да е! Ние имахме на един лагер един такъв другар Контохов. Страшно име, нали? Много го мразехме и му викахме Картофа. Беше стар ерген и беше взел майка си в лагера. След много години в първата и единствена година от учителската ми кариера бяхме о, ужас, колеги и трябваше непрекъснато да "спасявам" моя клас от неговите наказания, а него от връщанките на класа. tongue3 Та затова ми стана малко жал за другаря Гидиков-Картофов. Въпреки че ми беше скъсал нервите и като отряден председател в лагера и като колега.
Браво, Наде!



--------------------
 
 
№5 от: mia.yaneva (20 май 2009 12:01)

Ей, пък тоя бай Кольо - здрав селянин, човечен и простодушен! Това ми е любимецът и Габи, да! Трябваше си една мъжкарана, точно в тия години, ех, това се ценеше повече от женственост... :) бъррр, кога ще стигне камионът до Мичурин търпение нямам, а бай Данчо, ако вземе да ги открие?


 
 
№6 от: gamina (22 май 2009 16:59)

Олеееее, дойде ми реда, без да се усетя. Сядам, само да минат тия почивни дни, че ще е лудница и се захващам! pionerche

И на мен Габи ми стана любимка.

Как ще се оправям с Катина и бай ви Данчо, не знам xixi3 А другаря Гидиков ще го наредим, предусещам как ще изпадне в паника и ще потули всичко

 
 
№7 от: gamina (8 юни 2009 12:25)
Ох, замотах се нещо със задачки... обещавам до края на седмицата да съм готова със следващата глава :)

 
 
№8 от: Надя (8 юни 2009 12:53)
Ох, сега чак си виждам граматическите грешки, ама така става, като се пише без да се мисли. Да ме прощава другарката Стайкова, много се извинявам на читателите и ако някога туй нещо види бел свет, да се вземе един професионален редактор, да тури запетайките, където трябва, че голям срам ще берем.

 
 
№9 от: eli (8 юни 2009 19:02)
Нищо работа За резултат обаче не гарантирам,  и на мен запетайките не са ми силна страна.
Абе какво точно беше тройка с гарнитура
А как можах да я изтърва тази глава, не проумявам...

 
 
№10 от: Надя (11 юни 2009 14:33)
Тройка с гарнитура, ами как да се обясни.., тва е хита на соц. ресторантьорството! Три кебапчета с някакви салати, картофи и много подправки. Ако се пише ретро роман, аз на всяка цена държа да се отдели подобаващо място на хранително вкусовата промишленост , като неин най-голям почитател в този сайт.

 
 
№11 от: gamina (22 юни 2009 20:43)
Пиша, пиша... до няколко часа ще е готова следващата :)

 
 
№12 от: zaharisa (7 август 2009 12:52)
Аз (доста по-късно макар) да си кажа, че песента "дай си сърцето..." е по- скоро от `89-а  година, отколкото `79-а . Чак сега се замислих, ще проверя.

 
 
№13 от: Надя (7 август 2009 13:16)
Хм, хич и не ми иде на ум коя година е..., ама може и да си права, ако е по-нова ще я сменим. Нашето действие кога точно се равива обаче??? А коя беше песента, която Миташки поръчваше все на Оркестър без име, пак беше някаква оркестрова танцувална, ама сега не ми идва на ум..мисля ще е подходяща:):)
...
Току що я изрових:):)
"Само ти съъърцеее, си мии приятеел,
недей да плачеш, недей да срадаш,
недей да пълниш очи си със сълзи,
не се погубвай, не се измъчвай,
зарадииии еднааааа женаааааа.."

 
 
№14 от: isi (7 август 2009 13:38)

Ааа, Надя, изпревари ме :))) веднага ми прозвуча в главата - "Само ти сърце си ми приятел..."
А иначе аз бях писала, че предходната година е била 1984 и т.е. става дума за 3-татa асамблея - 1985г  Гледах и песента на Васил Найденов - "Със сто км в час "да е от него период :)) Пък и тогава вече са били давали  "Междузвздни войни" :)))




--------------------
 
 
№15 от: Надя (7 август 2009 13:59)

Значи 1985, добре, разбрахме се, от тук насетне ще я имам в предвид! Това е хубаво да се знае, че такива заблеяни като мен да се ориентират по-добре.
Все пак искам да разбрера от коя година е "Дай си сърцето, нананананана..." yeyeye tantz fiufiu grabgrab

 
 
№16 от: donaddt (13 февруари 2010 21:10)
Цитат: Надя
Все пак искам да разбрера от коя година е "Дай си сърцето, нананананана..."

Върти ми се нещо като 1986 г. Мисля, че става.

 
 
№17 от: isi (14 февруари 2010 01:22)
Аз пак твърдя, че годината е 1985г.   -  точно през нея година е имало асамблея :))) Пък и в началото, в 1-та глава, Светко се кани, като  направи новата си картина това лято,  да я подпише "С. Колев '85"



--------------------
 
 
№18 от: tivesto (7 април 2010 23:17)
"Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави..."

Тъкмо прочетох това и го чух по телевизията. Хисарския поп гостува в шоуто на Слави. Страхотно съвпадение, което пасна идеално на случката от разказа. Поздравления за усилията на всички да създадете нещо наистина прекрасно. Продължавайте в същия дух.



--------------------
 
 
№19 от: Цонка (12 юни 2010 12:38)
"Увиснал на собственото си ухо, Камен излезе, следван от един огромен чичка с бяла престилка.
- Ахааа, ей ги и другите крадци! Ша ва науча аз вас! – само с едни замах той лепна и ухото на Венци и под мишница главата на Габи."

Наде, толкова жива картина!.. Направо ги виждам набрани и тримата.
xixi2 xixi2 xixi2 



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!