Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Обратно в лагера - Част 2, глава 4
23-06-2009, 11:39 | Автор: gamina | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 2, ГЛАВА 4 ~

Слънцето напичаше брезента, докато Венци, Камен и Габи, скрити под него, избистряха последните подробности за завръщането в лагера. Вече бяха близо до Мичурин и трябваше да уточнят всяка подробност.
- Значи, ние с Камен се измъкваме от камиона и отиваме направо на физзарядка, никой няма да ни обърне внимание, ами ти, Габи, как ще се вмъкнеш в лагера?
- Уф, егасимуси какви сте! Сама щях да тръгна, ако знаех, че ще ме взимат такива като вас! Аз съм измислила всичко отдавна. Вчера следобеда пуснах телеграма уж от името на другаря Гидиков до вашия лагер, че идвам при вас. Сега ще изтичам до пощата и ще пусна още две - до другаря Гидиков, че родителите ми са ме прибрали по спешност и до нашите, че съм при Юлето. Толкова е просто!

Момчетата бяха възхитени. Планът на Габи беше измислен гениално според тях, докато техните планове винаги имаха някоя необмислена подробност, която ги проваляше накрая, както щеше да се случи малко по-късно.

Камионът на чичо Данчо направи последния завой към ученическия лагер, мина през портала и след кръгче на плаца спря. Децата се измъкнаха изпод брезента и се шмугнаха в тревите около дупката в оградата. "Същата дупка, през която с Юлето отидохме за сладолед и откъдето започна всичко", помисли си Венци. Момчетата обясниха на Габи къде е пощата и се втурнаха покрай столовата и цветните лехи към спортното игрище. Там още нямаше никой, те си отдъхнаха и седнаха под рехавата сянка на едно дръвче. Лека-полека игрището се пълнеше със сънени деца по шорти. След цял век, както им се стори, се появи и Юлия, тя се затича към тях и още задъхана подхвана:

- Ох, всичко наред ли е? Да знаете Станислав ви е изпортил, не трябваше да му казвате, а пък леля ти се е обадила на Гидиков от лагера в Равда че сте там, чух го от Мария от първи отряд, пък Гидиков не е повярвал, а пък Станислав е казал че сте там, а Габи взехте ли я? Къде е? И да знаете днес сме дежурни по кухня, Станислав сервира макарони със сирене сега, другарката Колева се закани да ви стопи лагерите на обяд и вечеря, лично я чух, само да се появите. А пък довечера е вечерта на Хумора, трябва да измислим сценка, а утре ще има конкурс за пясъчни замъци и фигури, а после е вечерта на германчетата, да знаете какви са надути само, аз я видях цялата програма, нали ще участвам в рецитала, с мои стихотворения. Ама да знаете че и мен ме разпитаха снощи на вечерната проверка, след като не се появихте, Камен бил казал че ще помагате на чичо Данчо, но не сте се върнали, ама аз нищо не казах, по-добър индианец съм от Станислав. А Габи тук ли е? Къде сте я скрили? А, тя е в пощата сигурно. А забравих да ви кажа, че другарката Колева ми каза, че ще ви се стъжни и ще ви накара да измиете всичко от кухнята, ама наистина ВСИЧКО, и...

- Чакай, чакай - прекъсна я Камен, докато се опитваше да осмисли информацията, която Юлето беше изрекла на един дъх - Габи е в пощата, пуска телеграмите, ние ще се оправим, ще измием всичко ако трябва, а къде е оная очиларка Станислав, ще му кажа аз на него...

Тримата погледнаха към столовата, очакваха от там да се появи дребничкото очилато момче, вместо него обаче като буреносен облак се приближаваше лелята на Венци, отрядната на четвърти отряд, другарката Колева. Венци преглътна и се изправи, Камен задълбочено изучаваше връзките на гуменките си, а Юлия забърза към вече строения отряд.

- Вие двамата, вие двамата... нямам думи, как можахте това да ми причините! Да се измъквате от лагера, да пътувате до Равда, Данчо дори не знае, че сте били в камиона на връщане! Да ви няма цяла нощ, трябваше да се обадя на милицията, знаех си, искате ли да пиша на родителите ви веднага да ви прибират, а?
- НЕ! - извикаха момчетата в един глас
- Гък да не съм чула! Камене, взех те в лагера, защото мислех, че си съвестно и дисциплинирано момче, че ще опазиш тоя тук от пакостите, които намисля, а ти си бил същия! А ти Венциславе? Взех те, защото трябваше да правиш декори, какво нарисува до сега, кажи ми? Индианци, само индианци!
- Ама лельо...
- Никаква леля не съм ти! Тук, в лагера съм другарката Колева. И не си мислете, че ще излагате повече отряда, вече се говори, че четвърти отряд е отряд на размирници, знаете ли, че ако научи директора на лагера, ще ви вземе връзките, няма да ни допуснат до състезанията между лагерите! Няма да допусна този срам заради вас двамата. Марш сега веднага в кухнята, до обяд ще помагате там, и три дена никакво влизане в морето! Да не мислите, че не знам, на портала има едно момиче, което ме чака, сигурна съм че има нещо общо с нощните ви разходки! И да си изчистите бунгалото, ще проверя!

По-късно същия ден двете момчета седяха изморени под един чадър на плажа и тъжно гледаха как спасителя надува свирката си и отрядите един по един влизат в морето. Бяха си изчистили бунгалото, бяха измели цялата столова, даже помагаха за носенето на огромните казани със супа за обяда, а сега седяха на двайсетина метра от морето и не можеха да влезнат в него. Венци се мъчеше да измисли декори за вечерта на Хумора, а Камен ядосано хвърляше погледи към Юлия и Габи, които подскачаха и се прегръщаха.

- Глей ги - изсумтя най-накрая Камен, - въобще не ги интередруса, че сме наказани заради тях! Мислех, че Габи е различна, а то... използвачки.
- Май и ти си налапал джама, - ухили се Венци, - ще им скроим някой номер, само да мине наказанието...

По същото време пред портала на лагера спря жълта лада с надпис Народна милиция, отвътре излезе цивилен милиционер и козирува на дежурните.
- Привет пионери! Търся другарката Катина Колева и децата Венцислав, Камен, Станислав и Юлия.
Единия часови непохватно отдаде чест и се втурна към плажа..

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: gamina (23 юни 2009 12:35)
Ох, най-накрая...

На едно място нещо не ми се връзва... Нали Юлето я взеха някъде по пътя, т.е. не е от София, а Габи е най-добрата й приятелка. Не ми се връзва защо е в Софийския лагер в Равда, но може аз да бъркам.

ам да, и милиционера може би е дошъл във връзка с луканките и антиките от ямата, ама това следващия ще го реши ;)

 
 
№2 от: zaharisa (23 юни 2009 13:04)

Ох, Gamina от последните изречения тръпки ме побиха, направо почуствах идването на милицията ...

А обясненията на Юлия на един дъх са толкова истински ! Браво


 
 
№3 от: Надя (23 юни 2009 13:22)
Голям сссссссъспенсссссс! Браво Гамина Да си наказан на морето не  е никак приятно, стана ми жал за нашите образи.
Абе колата на милицията не е ли синя със жълта лента?

 
 
№4 от: gamina (23 юни 2009 13:25)
абе и аз се чудех, ама май имаше и сини и жълти После се сетих за моята пластмасова милиционерска кола, беше жълта, с жълт надпис НМ в синьо кръгче..

Ама ако се потвърди, че повечето са били сини със жълто - сменям веднага :)

А нали физзарядката беше преди закуска... hmmm

 
 
№5 от: isi (23 юни 2009 13:54)
Ех, че се радвам! Браво, gamina!
 Вече са си съвсем на място момчетата и ... фръцлите :)) - на морето през лятото... като си помисля, че са тръгнали още от ... октомври, ноември ли беше! :))) Ще изтърпят наказанието, какво да се прави! Ама така си беше - правиш номера и си знаеш, че после ще следва наказание, и ще търпиш,  щом приключението си заслужава :))

А физзарядката си беше преди закуска, така трябва да е било! А кое беше сутришна ведрина - това  в училище ли? Или и двете са едно и също :)) Само какви думи!



--------------------
 
 
№6 от: gamina (23 юни 2009 15:26)
Май че ведрината беше в училище, не беше толкова скапващо като физзарядката по лагерите... hmmm Великани, джуджета и малко размахване на ръце преди първия час...

 
 
№7 от: isi (23 юни 2009 15:34)
Откл. за ведрината  в училище - ами при нас завършвахме с Патето Яки или една ръченица на място ::))) Абе поизпотявахме се накрая преди да влезем в училище :))) А който закъснее - не го пускат в двора, прави обиколи на целия училищен двор от външната страна, бегом марш  :)))



--------------------
 
 
№8 от: donaddt (23 юни 2009 21:54)
Гамина, много добре се е получило. И аз ако съм критик! Леле, посипвам си главата с пепел. Уж всичко върви по план и хоп! - изненада! Ама няма някакви германчета да ни плашат, я! Пък Юлето може да е ходила някъде другаде и затова да е трябвало да я взимат по път. На някой рецитал например. А това егасимуси много ми хареса,

Ведрината си беше в училище. Преди първия час. На двора. По едно време я завършвахме с хоро или ръченица. От ведрината ми е останал спомена за една учителка по физическо, която като я водеше все питаше да не би да имаме рахит в лактите? Понеже все ни мързеше на онова упражнение: ръцете, свити в лактите и движиш назад. И вместо да са ни прави лактите, те висяха покрай тялото ни.


 
 
№9 от: gamina (24 юни 2009 11:40)
donaddt - аз вече я писах Юлето, че не е от София, уж единствена от техния град, поканена на лагера с германчетата. Ама нищо де - то не пречи да са най-добри приятелки и от различни градове, и Габи да си е софиянка. Нали помните каква бесна кореспонденция се водеше по света и у нас

 
 
№10 от: Cvetan (25 юни 2009 11:39)
Стахотно се е получило!!! И мен много ме впечатли това "егасимуси" и "Никаква леля не съм ти! Тук съм другарката Колева".
Имах един съученик Тошко, на който майка му беше учител в нашето училище. Един път беше позаместване в нашия клас и се скара на сина си, а той смутено й каза "ама аз такова... другарко Мамо".
А за приятелството на Габи и Юлия, ясно откъде се познават! ok2 В града на Юлия (който и да е той, но очевидно не е голям) живеят едните баба и дядо на Габи и от 4-5 години Габи изкарва там по-голямата част от лятната ваканция, освен това през учебната година си говорят по телефона, когато мама и татко са на работа.
Мисля, че така всичко се връзва .

 
 
№11 от: gamina (25 юни 2009 14:31)
"Никаква леля не съм ти" всъщност е лаф на баба ми
Братовчед ми беше един срок в училището, където тя преподаваше. Та и той я бабосваше постоянно: "Другарко бабо" и т.н. Обаче веднъж сгафил нещо и докато мрънкал "Ама, бабо" тя го скастрила "Никаква баба не съм ти, тука съм другарката! Бабо - у нас!"

 
 
№12 от: Надя (25 юни 2009 17:33)
Ами сега, кой е наред? Май е Влади ама не ми се вярва да има време да пише? Има ли доброволец на неговата позиция?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!