Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Славен миг - Част 2, глава 5
12-08-2009, 15:29 | Автор: zaharisa | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 2, ГЛАВА5 ~

 

След бавното затваряне на телефонната слушалка в кабинета на другаря Гидиков се възцари тишина. Край. Край на престижа, край на първото място, край на наградите, изобщо ... край. Току-що Верчето, секретарката от Районния комитет и много негов човек, му беше съобщила, че при шефа й са дошли журналисти от София. Довел ги цивилен милиционер (от "ония") и всички потеглили към лагера. Но не към неговия, а към Мичурин. Край !

Гидиков гледаше втренчено бръмчащия руски вентилатор и не можеше да приеме, че той е низвергнат. Височайшето посещение и съпътстващата го награда "За изключителни служебни и лични заслуги в областта на политпросветата и дружбата между народите" сега пътуваше към чужд лагер. Не стига това, ами и кой знае какви неща там щеше да наговори за него онази Катина, с която се дра по телефона... Край.
И ако за него това беше край, за нашите герои беше поредното начало на приключение - кое ли поред в това незабравимо лято. Нищо неподозиращите момчета и момичета от 4-ти отряд бяха принудени от свирката на спасителя бързо да излезат от водата и да се строят край отрядната си за изтегляне от плажа. Не по-малко изненадана беше и Катина, когато дневалният й каза, че на портала я чака милиция. След няколко разменени бързи погледа с доктор Янева тя разбра, че никой нищо не знае. Строи децата и ги предупреди да се държат стегнато и заедно поеха към портала.
От жълтата лада бяха излезли мъж и жена със съвсем не курортен вид, придружаваше ги и човек с костюм.

- Добър ден, аз съм Катина Колева отряден ръководител
- Здравейте Катина, здравейте и вие деца, ще ни поканите ли в лагера ?
- даа - разнесе се нестроен но дружен отговор от целия отряд.

 

Гостите се запътиха към беседката покрита с виещо се цвете Грамофонче, където сянката беше най-гъста.
- Дълъг път са изминали журналистите от вестника - започна Костюма - Идват при Вас другарко Колева и при пионерите Юлия, Венцислав, Станислав и Камен ...

Камен и Венци не чуха добре края на фразата, защото през двамата едновременно премина тръпка на негодувание, защо тоя човек ги раздели и сложи Невидимата стъпка помежду им. Бяха се запознали преди по-малко от седмица, а вече им беше привично да чуват имената си полуслети Камен-и-Венци, нещо като Кирил-и-Методи. А да сте чували между Солунските братя да се споменава и друго име, а ?
Костюма продължаваше с общите приказки, а журналистът беше извадил огромен фотоапарат и си нагласяше обектива за снимка.

- ... затова, хората от вестника днес са тук, за да се запознаят с вас, да им разкажете историята как сте намерили открадната археологическа ценност и да направят снимка на смелите пионери, предотвратили изнасянето й от нашата Родина ...


Щрак! Изненаданата Катина прегърнала с две ръце децата от отряда си облени от юлското слънце. Щрак ! Юлия и Станислав зад приклекналите Камен и Венци. Щрак ! Усмивката на Венци в близък план, момчешките му очи, детската рошава грива, изрусяла от слънцето и с дъх на водорасли. Щрак, щрак, щрак !!!

До сигнала за обед новината, че във вестника ще пише за тях беше обиколила целия лагер и настроението беше приповдигнато. А когато Началник -лагера тържествено я обяви пред всички, столовата естествено избухна под формата на викове и аплодисменти.
- Кретенче - изсъска тихо Юлия

Габи я погледна с недоумение, но без да пита се сети, че става дума за Станислав, който на фона на общия шум възторжено цопаше с лъжица в таратора си.

- Кремъл, сега какво, ще ви водят ли някъде да ви показват? - замислено попита Габи.
- Дори ако ни водят, ти си с нас - мъжки отговори Камен, разтопен от вероятността да й липсва, ако се разделят.

По рано бяха говорили кой на кого е кръстен и Габи шеговито предположи, че Камен е от камък, значи може и кремък, а оттам - Кремъл. Ей, така им лепват на хората прякори. Ама нищо, нали бездруго се интересува от скали и минерали, пък и от нея (едва призна пред себе си момчето). Габи беше кръстена на някаква песен, която някакви шведи харесали и пооткраднали на някакъв фестивал от руснаците. Беше я чувал по радиото "Пусть всегда будет солнце", а при шведите била "Габриел". Западняшки му работи.

Катина и Доктор Янева разбраха, че спасената находка е твърде важна. Във вестника, разбира се щеше да пише, че децата са я маркирали с червено флагче и пазили, докато дойдат възрастните. За губене, ями, бягства, лъжи и приключения не можеше да става и дума. Все пак, материалът щеше да е на първо място в новините от страната, дори преди тези за събирането на реколтата.

В чест на събитието на деня беше обявен извънреден лагерен огън и сега всички се бяха спотаили по отряди да се приготвят за вечерта. Камен и Венци, както и повечето момчета събираха сухи дърва за огъня с физкултурника и спасителя и постепенно се заслушаха в техния разговор.

- Да бе, да знаеш , тук някъде е потънала, разбила се в скалите.
- И досега никой не я е намерил ?
- Никой, ами. Ама и от музея не смеят да кажат, че иманярите ей ги на ще се втурнат по дъното
- А,да, кой ще ги спасява после. На мен работното ми време е до пет и половина. Ако стоя тук да вадя от морето някакви пишман-водолази кака ти Ленче у дома ще ме опърли. Какво й е щукнало сега, по цял ден бели и реже, а вечер затваряме компоти от круши. Кой да ги яде ?
- Така де - компот! То боза, ама от круши. Разбирам, да си сварите крушова ракийка, ммммм ...

 

- Ка-ме-не - нервно натърти Венци - къде ти е главата, колко пъти те викам !
- А ! Да! Какво ? - стресна се Камен, улисан със съчките.
- Чу ли за фрегатата ???
- Аз ли? Каква фрегата, не, не съм
- Уф, албански реотан си ми ти ! - Венци се сети за една от фразите на майка си - говорят, че тук до лагера има потънала фрегата. Сигурно е пълна и със съкровища, иначе защо ще е потънала ?
- С теб съм, но знаеш, не мога да плувам. Да кажем ли на фръцлите ?
- Засега мълчим. Спасителя си отива към шест. Значи утре, след вечеря плажът е наш. Дотогава ще съставим план и ... ще уточним участниците.
- Прав си вожде - усмихна се Камен. Като им извадим съкровището и на ! Пак ще ни пишат във вестника.

 

Настъпи лятната вечер с безбройните звезди. Лагерният огън вече гореше, наоколо се чуваше смесена реч - българчета, германчета, унгарчета, всички се надпреварваха да се представят най-интересно. И новият приключенски пламък вече гореше в героите на деня, дори Катина беше нащрек какво още ще й докарат до главата. Вече беше наясно, че двете й момчета са непокорни, волни и смели. Същи морски индианци, засмя се сама на мисълта си.


***

В Созопол, Мимето и Светко се разминаха деликатно сред смесения аромат на шопска, цаца и мастика, който осигуряваха Полезови на общата тераса пред къщичката им. Светослав тръгна към кея пак да рисува, а Мария пое ядно към чешмите, да пере. Там поне щеше да й мирише на сапун Камбана или прах Биопон. От толкова нерви забрави какво е взела. Руми заяви, че ще помага за рибката на леля Ана, само и само да е по-далеч от полезчетата й, които хукнаха на стрелбище.

 

- Вальооо ! - разнесе се недвусмислено властният глас на Лила Таскова.
- Вземи да подложиш под газовия котлон понеделнишкия вестник, не днешния ! И по-бързо, че чувам как пръска олиото вече !

Тасков се помъкна вяло и подаде вестника на Ана Полезова, която беше вече грабнала тигана и чакаше той да повдигне котлона.

- Румченце, постели тук вестничето, моето момиченце - лигаво помоли тя

Бам ! Тигана с олиото излетя от ръцете й и заля безпощадно шарената риза на Тасков.

- Батко !!! - с две ръце Руми грабна блажния вестник и хукна след майка си, като успя да събори втрещената Ана право в купата с брашно и риба.

 

Мимето не вярваше на очите си. Във вестника (при това не Стършел, както подметна по-късно) имаше огромен материал за някакви пионерчета, които намерили и предали важна археологическа находка.

Отначало нищо не разбираше и помисли, че на Руми й е домъчняло за Венци и така й се струва. Но обидените думи на момиченцето

- Ама виж мами! И леля Кати е във вестника ! - напълно я свалиха на земята. Най-сетне. След десетгодишните й усилия, поне един член на семейството е на цяла страница в най-важният за страната вестник, при това със снимка ! От снимката я гледаше нейният наказан син, с чист, безкористен детски поглед. Той не знаеше, че възрастните опасно шегувайки се наричаха този вестник Разбойническо дело.
~~~
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (12 август 2009 16:07)
Ехаааааааа! Всичко, всичко има! И всички са тук!
 И Мимето, Руми, Светко, и Полезови, и Катина, и Гидиков, и Янева...
Боза, круши, Кремъл, Габриел,  Разбойническо дело, Кирил-и-Методи, , били маркирали с червено флагче и пазили - хи-хи-хи...  извънреден лагерен огън,  фрегатата... smile24 hiphip



--------------------
 
 
№2 от: gamina (12 август 2009 16:19)
хахахахаа
аааааааааааааааа, СТРАШНО!
нямам думи!
hiphip hiphip hiphip

 
 
№3 от: papi (12 август 2009 16:42)

ураааа море,милиционер,работническо дело, цаца,шопска и мастика...леле леле класика.........ако ми работеха емоткините и аз щях да ги ошляпам много


 
 
№4 от: donaddt (12 август 2009 20:41)
Еееей, пак не сте оставили работа за критика! podsmruk

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (13 август 2009 22:47)
Чудесно, Захариса. Страшни находки, драматургични, езикови, абе КРАСОТА и СМЯХ! xixi3 . Само не съм доволна дето си деградирала крушите до компот. Или пресни или както твоят незнаен герой предлага - крушова ракия.



--------------------
 
 
№6 от: Надя (14 август 2009 11:17)
Малеееее, Браво!!! Какви персони, какви декори, какви диалози. Ще рябва доста да се напъвам:):) Толкова ми стана приятно и усмихнато докато го четях:) Полезови са мойте хора - smile24 с тия цаци и шопски, как да не ги заобича човек.

 
 
№7 от: Cvetan (16 август 2009 20:17)
Най-после,един от това семейство да го има на първа страница на всекидневник! Наздраве
"Ей,тази мастика е направо един път,мляко ти казвам,а пък цацата каква е прясна..." А на продуктите от шопската след петнайсетина  години(към 2000 г.)ще им викат екопродукти или биопродукти,но те Полезови не знаят и им е сладко...
Браво , Захариса,поздравленияhi

 
 
№8 от: zaharisa (17 август 2009 15:41)
Благодаря за отзивите, ама критикът да внимава повече, има какво да се чисти - сега се замислям, защо сме кръстили Катина Колева, след като тя е племенница на бабата на Венци ? И някои дреболии открих, но да не се излагам сама

 
 
№9 от: ive (21 август 2009 18:25)

Какво излагане? Какви ги измисляте само - .
А дреболии, след като спомена, аз забелязах две:
- Светослав е Невидимата стъпка, а не Тихата.
- Колеви не са в бунгало, а в дървена къщичка, която делят с "още две семейства". mig_mig


 
 
№10 от: donaddt (13 февруари 2010 21:45)
"В чест на събитието на деня беше обявен извънреден лагерен огън и сега всички се бяха спотаили по отряди да се приготвят за вечерта."

Поради тази причина Вечерта на хумора отлага ли се? Оставам с това впечатление. А ако се отлага, то се отлага и вечерта на германчетата. Конкурсът за пясъчни фигури е на следващата сутрин, така че ... би могъл да се проведе по план-график.
Фамилията на Лила не е ли Таскова? И Тасев е Тасков. Валентин Тасков.
А-хааааааа, влязох най-накрая в ролята си на критик, gyavol2

Оправих имената от Тасеви на Таскови и махнах думите "от съседното бунгало", защото трите семейства (Колеви, Полезови и Таскови) делят една дървена къщичка.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!