Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Експедиция "Фрегата" - Част 2, глава 6
14-09-2009, 13:00 | Автор: Надя | Категория: Специални проекти / Велика книга

~ ЧАСТ 2, ГЛАВА 6 ~


Мария Колева бягаше по плажа с вестника в ръка, вдигайки купища пясък след себе си.
- Светославе, Светославе, бързо, детето, Венци, Венци е във вестника! – Мимето се стараеше да прикрие задоволтсвото си, чрез високите тонове в гласа, които би трябвало да изразяват майчина тревога.
- Хм, мдаам, ами той е, спор няма – констатира Светко и смъкна вързаната на възелчета, носната кърпа от главата си, за да попие потното си чело – и сега, какво?
- Как какво, как какво, пали колата, тръгваме – последните думи почти не се чуха, тъй като си ги измърмори под носа – може репортерите да са още там.

Лагерният огън беше срахотно преживяване, но потъналата фрегата беше... тя беше.... еееееех, тя беше мечтата на всеки откривател. Камен и Венци, не се поколебаха, да организират нова експедиция след два дни. Журналистите бяха останали за още една седмица, правейки черноморски репортажи и имаше шанс да освидетелстват откритието им на момента. Проблем се оказа измъкването, за чието осъществяване се нуждаеха от Габи и Юлия, въпреки бурните протести на Камен, групата за експедиция "Фрегата" се увеличи с още двама членове. Гимнастичката измисли гениален план.
- Готово, разхлабителното вече действа, половината отряд е под карантина, и ние включително – изкиска се Габи – добре, че Юлия подправи лекарския дневник, сега и четиримата сме в графа строга изолация до второ нареждане.
- Бра..ъъъ..добре – Камен не можеше да спре да се удивлява от лекотата с която Габи измисляше планове и ги осъществяваше. Да му се невиди, а беше момиче!

***
- Не разбирам защо трябваше да се мъкнат с нас! – възмутено тръсна глава Мимето, даже си позволи да употреби една не толкова изискана дума, като "мъкнат", беше много ядосана.
- Амии..., те като разбраха,.. не били ходили никога..., малките ревнаха за Руми и...
- Светко, моля ти се. Не искам да ми обясняваш!
- Ама, ти нали?
- Не, не мога така, там има журналисти, фоторепортери, - продължи монолога си Мимето – и тези Полезови с миризма на цаца и мастика, да се кипрят с нас, представяш ли си? Виж им колата само, истинско стрелбище! А децата, толкова са невъзпитани, Руми не мляскай.., а Полезов е по жарсян потник!! Светко! По потник!
- Уф – само изпъшка Светослав Колев и се съсредоточи върху шосето пред вартбурга.

***
Направиха бърз преглед на инвентара: въже, фенерче, очила за подводно виждане, кибрит, сандивичи, плавници, ножка, дъждобрани, ..гребен и ученически несесер. Юлия отказа да тръгне без последните две и дори молбите на Габи не помогнаха.
- Ох, хайде да....., като се замисля, направо ми се приисква да се върнем – изхленчи Юлето – вижте колко е тъмно и студено.
- Оооо.., ами знаех си аз, почва се,.... ама за какво ни трябваше с тез глезли да се захващаме.
- Камене, айде стига, да тръгваме – Венци никак не искаше да се издаде, но му беше жал за момичето с плитките– Юлия, ако искаш да ти дам моята горница?
- Ако още веднъж ме наречеш глезла, ще видиш къде зимуват раците! – закани се Габи.

Четиримата откриватели тъкмо се канеха да прескочат оградата на лагера, когато от тъмнината изникна позната очилата глава.
- О не, пак този навлек – изпъшка Венци.
- Пак не пак, и аз идвам, чух всичко, и ако не ме вземете ще викам, ще събудя всички – ухили се доволно Невидимата стъпка.
- Ще изпорти всичко, няма как – заключи Габи.
- Искаш отново да се изтипосаш на вестника, а? – попита Камен.
- Не, искам да съм откривател на съкровища, знам как да се промъквам, знам как да не оставям следи, знам всичко, аз съм Невдидимата стъпка.
Момичетата се изкикотиха, но никой не посмя да противоречи от страх, че Станислав ще се развика и ще провали всичко. Камен се покачи на оградата, само за да бъде спрян отново.
- Чакайте – каза Станислав.
- Сега пък какво бе! – ядоса се Венци.
- Ще трябва да вземем и него – очилаткото помаха с ръка към близкия храсталак и откъдето изскочи една русолява глава, която се насочи към петимата до оградата.
- Здравствуйте, меня зовут Коля!
- Ново двайсе – ококори се Габи.
Русначе, истинско, с бялоруса коса, червена връзка на ризката и огромна усмивка.
- Той ми е приятел, единствения. Не тръгвам никъде без него.
- Здравствуй, меня зовут Юлия – кестенявите плитки бяха смутени и очаровани.
- Меня зовут свинский бут – не се сдържа Камен.
- Что, что?
- Ама как ще го водим, дори няма екипировка – Венци гледаше Юлия и съвсем, ама съвсем не хареса Коля.
- Куда Станислав - за ним и я ! Мы настоящие друзья ! – продължаваше да се усмихва русначето.
- За ним, за ним, намерил си и ти след кой да се мъкнеш – обади се Камен – това се казва изнудване.
- Хайде да тръгваме, че нощта напредва – окопити се Габи.
Шестимата се изсипаха на плажа и Камен светна с фенерчето на пясъка. Венци хвана една клечка и умело начерта плана на местонахождението на фрегатата. Скалите бяха точно в дясно на борд и натам се отправиха всички. Нощта изведнъж стана страховита. Вятърът се усили, а морето бурно разбиваше вълни в скалите, досами нашите авантюристи. Обстановката ни най-малко не притесняваше момчетата и Габи, но Юлия, почти се бе разплакала от ужас.
- Момчета, хайде да се връщаме, а?
- Тебе страшно?
- Нет, Коля, я...я..мне только холодно – измъкна се Юлия.
Венци се престори, че нищо не е чул и реши, че никакви бури и фрегати не са толкова страшни, колкото усмивката на руския лагерник.

Габи, Юлия,Коля и Станислав се покатериха на скалата. Тяхната мисия беше да стоят гръб в гръб и да наблюдават в четирите посоки за нежелани присъствия. След кратък спор кой да гледа към морето Невидимата стъпка надделя. Ясно беше, че всички ще поглеждат към морето, така поне беше сигурно, че очилаткото няма да прозяпа нищо от сушата. Долу на прибоя Камен омота единия край на въжето през рамото и лакътя си, както беше гледал във Великолепната седморка. Условният знак за проблем беше две резки дърпания и едно дълго. На другия край на въжето Венци вече стоеше готов за гмукане. Клупът беше голям и в тъмнината стоеше като кант на елече около раменете му, но за такава важна експедиция безопасността беше най-важното. Момчетата се поздравиха безмълвно, като индианци. Венци спусна очилата, пое въздух и бързо изчезна във водите на черното море. Камен остана сам на мокрия пясък, горд, че пази живота на приятеля си, като най-силен от групата.
Юлия започна да разплита и заплита плитките си, Габи правеше цигански колела, Коля просто седна, а Станислав бършеше очилата си с носна кърпа. Всички се стремяха да изглеждат смели и незаинтересовани.
- Пора пора порадуемся на своем векуууу... – Габи запя.
- Красавице и кубку, счастливому клинкууу... – продължи Коля.
- Шшшт – изсъска Невидимата стъпка – ще ви чуят чак в София, млъкнете!
Минаха някакви си пет минути.
- Хайде да си ходим, Венцииииии! – изписка Юлия.
- Млъкни, ма! – Станислав изведнъж порастна с около десет сантиментра. На него не му влияеха никакви трапчинки и лунички. Момчето беше на мисия и толкоз.
Минаха още петнадесет.
И още толкова.
Нищо.
Изведнъж се чу някакво шляпане и пляскане и Венци и Камен се дотътриха до подножието на скалата.
- Е, какво? – попита Станислав.
- Какво, какво,...нищо! – отвърна Венци.
- Абе, тъмно е като в рог, няма как – заключи Камен.
Всички се умълчаха, защото провалът на мисия "Фрегата" вече им дишаше във врата.
Пук, тряс, прас, храсссс...
- Олеле..
- Майчице...
- Ой, мама-а-а-..
Четиримата от скалата се търкаляха надолу, засилени от свлачището, което беше едно нормално природно явление за района. Земните маси се носеха към плажа и изсипаха върху него останалите от групата и така на малкото кръгче от пясък, заобиколено от една страна от морето, а от друга от непристъпната скала се озоваха всичките шест откриватели.
Сред сълзи, охкания и пъшкания, приятелите се опитаха да се съвземат и помогнат един на друг. Само че, в този момент стана нещо, наистина невероятно. Пръв го забеляза Коля:
- Ребята посмотрите!
Всички се обърнаха накъдето сочеше ръката на русначето.
От вълните на морето бавно се надигаше една мачта, след нея още две и после се показа целият кораб, като на сън, той просто възкръсна от водата. Децата не знаеха, че след като са се разместили земните маси, дъното се бе надигнало и затова корабът изплува пред очите им. Те просто си мислеха, че всичко е някаква магия, на която стават свидетели. Обстановката, допълваше усещането за призрачност и нещо свръхестествено. Нощта беше превърнала слънчевия плаж в една тъмна черна дупка, морето стенеше, сякаш измъчвано от някой, а вятърът люлееше всичко наоколо.

~~~

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Cvetan (14 септември 2009 13:34)
Моят най-голям любимец Камен -"Меня зовут свинский бут". smile24 smile24 smile24
И това "призрачно "появяване като"Летящия холандец" ... нямам думи!!!

 
 
№2 от: zaharisa (14 септември 2009 13:36)

Еха, какъв неочакван обрат! Браво Наде, геройски се справи! И подаваш чудесен финал на следващия автор. Не си е шега да извадиш фрегата!
Появи се и международното положение в лицето на Коля. Време беше някой да се сети. И май Колеви ще се срещнат с вестникарите, но дали ще се сбъднат вижданията на Мимето ... 
Връщам се пак да чета!
  


 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (14 септември 2009 13:37)
Наде, с това русначе уби змея с ластик! Ама много се смях! xixi3 И диалогът ти е чудесен!!! По времето, когато "захапах" приключенските романи да си призная, природни и други описания направо ги прескачах и често четях само  местата с диалози. После като отхвърлех книгата докрая се връщах да си дочета описанията, ама пак не всички. Какво ти по онова време, и до сега правя така с криминалетата, затова все пропускам някое важно "веществено доказателство".

Пък Светко ще го разцелувам, че е взел Полезови. Чудо!





--------------------
 
 
№4 от: furious_kid (14 септември 2009 14:04)
Суперско е! nomer1 hiphip
Истинско приключение! И диалогът и фрегатата - всичко!
Но това, което ме доуби бяха жарсеният потник на Полезов и изплъзналият се изпод перото, пардон - клавиатурата ти "руски ЛАГЕРНИК"... Направо ми иде да те попитам колко години българска каторга са му друснали и  за какво... xaxa2

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (14 септември 2009 14:15)
Оле, това с лагерника го бях пропуснала!!! nomer1 Добре, че си имаме Фуриос да залавя не само грешките, ами БИСЕРИТЕ!



--------------------
 
 
№6 от: Надя (14 септември 2009 14:23)
Няма да го махна smile24 той ми е любимеца, каторжника ми сладък!

 
 
№7 от: zaharisa (14 септември 2009 14:24)

Разби ме с вързаната на възелчета носна кърпа връз главата на нашия творец Светко (не ми се включват емотиконите!)
Furious, сега, не бъди жесток. Руски лагерник не е това, което е !)))


 
 
№8 от: Надя (14 септември 2009 14:46)
Благодаря на Захарчето и Вили за руския текст,чеее, едно е ентусиазъм, ама друго си е знания:):)

 
 
№9 от: Pavlina Iossifova (14 септември 2009 16:39)
Ама какво махане, бе Наде! Нали стана ясно, че е Бисер!



--------------------
 
 
№10 от: gamina (14 септември 2009 17:04)
На мен "свинския бут" ми стана много мил, бях го забравила
Кой е следващия? Хайде, нямам търпение
Хм, сега препрочетох предната глава, там Камен се обяснява, че не можел да плува.

 
 
№11 от: donaddt (14 септември 2009 17:46)
Наде, как можа бе, още се кискам на свинския бут, xixi3

 
 
№12 от: Надя (14 септември 2009 18:02)
Не мога да се въздържа, да не споделя, че най-после успях да убедя един от най-талантливите хора в този сайт да обърне внимание на наш Венци.
"Венци, дръж се приятелю, с теб се захваща, не кой да е, а Павлина Йосифова!"
Урааааааа hiphip
Дона, за да продължиш да се усмихваш, посвещавам тази глава на теб! И тъй, тъй ти посвещавам главата, да те питам, след Павлинка, да искаш да си поиграеш с нас??

 
 
№13 от: Pavlina Iossifova (14 септември 2009 20:27)
Наде, ако ми беше пред очите щях да ти издърпам русите къдрици! Бива ли така да ме изтипосаш. Сега ще взема да се "задръстя". И гледай да убедиш наистина Дона, че да знам, че има кой мене да вади от калта.



--------------------
 
 
№14 от: Надя (15 септември 2009 10:47)
Кискискис xaxa2 xaxa2 xaxa2

 
 
№15 от: ive (17 септември 2009 19:23)

Ама как ги измисляте!

Мили пишещи другарчета, Станислав не е Тихата, а Невидимата Стъпка.

http://detstvoto.net/index.php?newsid=1101


 
 
№16 от: Надя (18 септември 2009 11:19)
Ех, благодаря ти Иве, ето за това дружната работа е най-добра и 20 очи, виждат по-добре от две.
Аз ще го оправя в моята глава, а друг кой го беше писал, Тихата?

 
 
№17 от: isi (18 септември 2009 12:10)

Ох, и аз имам много любими дребни нещица Тук за пореден път
И жарсеният потник на Полезов, и "Руми, не мляскай", и свинският бут на  Камен,  и Габи ги измисля, пък е момиче, да му се невиди, и гребенчето и несесера на Юлия, и Венци, на когото пък му  става  жал за нея  ...  love ,  ааа... и  русият  съветски конкурент
Много се радва, че приключенията продължават, макар и лятото да е към своя край!




--------------------
 
 
№18 от: ive (19 септември 2009 08:57)
Наде, в предишната глава беше писано "Тихата", но Захарчето го е поправила. ok2

 
 
№19 от: Надя (21 октомври 2009 17:13)
Помъчих се да оправя едно времево недоразумение, за което ме помоли Павлинка и нядявам се, сега да и е по-леко. Ами, така става, като сме разсеяни, аз по-специално. Ако някой забележи още нещо, да казва, че повече очи, по-добре виждат:)

 
 
№20 от: zaharisa (21 октомври 2009 17:58)
Е сега вече стабилизирахме ! Благодаря за бдителността на  Ive Успех на следващия автор ! Наде, колкото и поправки да понесе, тази глава ще ми е любима със свлачището, което откри фрегатата. Ето ти жива картина на "всяко зло - за добро".

 
 
№21 от: gamina (21 октомври 2009 18:29)
А Камен научихте ли го да плува fiufiu

- С теб съм, но знаеш, не мога да плувам. Да кажем ли на фръцлите ?


 
 
№22 от: Надя (22 октомври 2009 12:31)
Бааааа...и това ли съм пропуснала, леле майчице . От кой е цитата? Да го врънкам да го поправи,че да не развалям половин глава, ако не, направо не знам, то това мойто чудо никъде го няма,цццц.

 
 
№23 от: gamina (22 октомври 2009 12:35)
Предната глава, не помня кой беше авторът :)

 
 
№24 от: Надя (22 октомври 2009 15:15)
Благодарение на помощта на Захариса, го оправихме това с плуването, без малко да го удавим наш Каменчо.
За да не стават повече такива ми ти работи, пишете ей, в смисъл пишете глави, да не идвам пак аз да пиша, че, вижте какво става

 
 
№25 от: zaharisa (22 октомври 2009 15:55)
Цитат: Надя
никакви бури и фрегати не са толкова страшни, колкото усмивката на руския лагерник.

не, не мога повече ! сили не ми останаха днес от смях ! )))

 
 
№26 от: Боряна (26 октомври 2009 23:30)
Това е! Аз фатално ще си остана български реотан и това си е! Ей сега чак схванах за кой точно Венци ми намигваше Надето в един коментар. Отивам да се срамувам в ъгъла!
Ще трябва честно да си призная пред строя едно мое гоооолямо прегрешение - не съм чела нито една от статиите за Венци... Просто нямам време... А и тъкмо повлязох малко в час със сайта, та успявам да видя новостите...
Аз, таквоз, ако може... да не развалям прекрасния ви проект с нещо сътворено надве-натри... М? Или ще ми намалявате поведението?



--------------------
 
 
№27 от: zaharisa (27 октомври 2009 10:54)

Боряна бъди спокойна (но не за дълго). Сега ще пише Cvetan.kniga


 
 
№28 от: Надя (27 октомври 2009 14:47)
Ами имаше те в оригиналния списък, сигурно си била доброволка, но никога не е късно. Вземи някоя свободна минута и прочети за невероятните приключения на нашия герой, ако не друго, ще се посмееш:)

 
 
№29 от: катя милушева (29 ноември 2009 23:29)
   Леле мале...тя стана една много динамична история,тея деца спирка нямат.
 Да питам къде са техните ръководители,слаб контрол,а после "Браво!Това са нашите деца!"Извадете някой от леглото и го посъбудете за подкрепа ,а :vinagi_gotov ! Иначе, някой там ще им свали по десет кожи, докато обяснят къде са били по това време.
Ма моля Ви, мислете и за другарката...!Тя с добри намерения ,а вие к,во ще я насадите на "пачи яйца" pionerche
Страхотни сте !

 
 
№30 от: donaddt (13 февруари 2010 23:02)
А Невидимата стъпка как се е спасил от разхлабителното? Сигурно е вечерял с Коля в столовата на руския лагер? И... за неговия здравен статут няма информация. hmmm Или пък не си бяха изяли Славянския гювеч? (както пише Захарчето в коментар към следващата глава)?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!