Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Неочаквани гости Част 3, глава 1
10-02-2010, 12:56 | Автор: gamina | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 1 ~
НЕОЧАКВАНИ ГОСТИ

Вартбургът на Колеви се движеше под парещото слънце. Светко мърмореше под мустак, втренчен в бялата осова линия на шосето, а жена му се гримираше в огледалото за обратно виждане. Под него се люшкаха две гигантски зарчета. На задната седалка малката Румяна ту гледаше с копнеж към зарчетата, които никога не й даваха за игра, ту залепяше нос за стъклото и се мъчеше да си измисли занимание.
- Мамо, виж, дърво! Дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво, дърво... Мамооооо, трактор! Трактор, трактор, трактор, трактор, трактор, трактор, трактор, трактор, трактор, трактор... Мамооооо, автобус, автобус, автобус, автобус, автобус, автобус, автобус, автобус, автобус...
- Млък бе, дете! Да не съм чул гък докато стигнем! - Руми се сепна и се сви обидено на седалката. Светко рядко гълчеше децата си, но сега вече се бе изнервил от спора с Мимето относно идването на Полезови с тях. Бяха тръгнали за Мичурин още предишния следобед, но шкодата на Генадий Полезов изгасна още на излизане от Созопол. Мария Колева това и чакаше, веднага им махна за довиждане и се приготви за път. Светко обаче не можеше да остави разочарования си познат насред пътя, с жена, деца и омазан до лактите в масло. Издърпаха повредения автомобил до станцията и до късно през нощта, тримата заедно с Валентин Тасков оправяха повредата. На следващата сутрин най-накрая потеглиха за пионерския лагер в Мичурин. Сега шкодата на Полезов ги следваше плътно, ако за секунда спреше двигателя щеше със сигурност да чуе виковете на децата му. Даже му се стори, че ги чува. Мимето като че ли му четеше мислите, протегна ръка към радиото и затърси станция.

"Слушате Българско радио, програма Хоризонт, новините..." - Светко се разсея, новини, какво да ги слуша, все едно и също, международното положение и добива от реколтата, погледна в огледалото, Шкодата все още беше зад тях, Руми обидено разгръщаше книжка. След десетина минути щяха да са в Мичурин при сина им. Уж го наказаха с ваканция на село, а той освен че отиде на море, стана и герой. Изведнъж се сепна, жена му го дърпаше за ръкава и сочеше нещо през прозореца. Съвсем близо до тях, точно на брега имаше огромна тълпа, виждаха се милиционерски и военни коли, линейка, подвижна станция на телевизията и хора, много хора, повечето от които - деца.

- Светко, бързо, бързо натам, леле в какво се е забъркал сега, ще му откъсна ушите.
- Спокойно, Миме, спокойно. Телевизията и милицията не се занимават само с нашия син.
- Майките ги усещат тия неща, там е, казвам ти!
- Къде е бати?

Светко въздъхна и зави към брега. Плътно зад него зави и Полезов. Само след няколко мига Мимето прегръщаше сина си и се чудеше дали да го мъмри или да продължи да го прегръща. Светко се беше втренчил невярващо в призрачната фрегата, изплувала от дълбините. Взе скицника и без въобще да обръща внимание на околните, нито пък на милиционера, който се опита да го спре той се затича по брега, дори не обърна внимание на свлачището. Отиде до самотната дървена къща над морето и седна на прага. Не се запита чия е и дали собственика няма да има нещо против. Погледът му обхвана целия пейзаж, слънцето не беше особено подходящо, но щеше да се върне привечер, за да хване драматизма. Набеляза си едно възвишение от другата страна на свлачището и хукна натам. Трябваше да намери най-добрата композиция, дървената къщурка щеше да се впише чудесно. Вече виждаше картината. Притича покрай семейството си без да ги забележи. Не обърна внимание на виковете на Полезови, които седяха отстрани до колата си, неразбирайки за какво е суматохата. Имаше да върши работа.

Генадий Полезов и домочадието му се оглеждаха притеснено, той очакваше че отиват на нещо като банкет в чест на доблестните пионери, а се озова на някакво свлачище. Светко явно беше слънчасал, защото търчеше със скицник измежду хората, а Мария не обръщаше внимание на никого, освен на сина си.

- Какво стана, маме? Какво стана, кой ви доведе на това свлачище? Това ми били ръководители, ще оставят децата да се убият...
- Мамо, ние сами чухме за фрегатата и съкровището... не са ни водили - нямаше смисъл да лъже, всички вече знаеха, че са се измъкнали от лагера, за свлачището, за бай Ставри и бабата на Коля. Прекараха нощта в къщичката на брега. На сутринта студентите си тръгнаха, а бай Ставри тръгна с децата към лагера. Беше още ранно утро и чак сега видяха колко голям е в действителност кораба, Коля отново заплака и докато бай Ставри го успокояваше изведнъж около тях изникнаха всички отрядни ръководители и поне трима милиционери. Малко по-късно дойде и линейката, нищо че нямаше пострадали. Коля и възрастният човек бяха отишли в руския лагер, Катина и останалите ръководители се бяха отделили настрани и бурно обсъждаха как да накажат бегълците. Камен, Станислав и момичетата разказваха случката на директора на местния музей. С него беше и някакъв военен с щръкнали мустаци и накичен с ордени. Останалите лагерници, които въпреки забраната се бяха осмелили да дойдат на брега, се опитваха да чуят нещичко. От всички най-неудобно се чувстваше Венци, притиснат в прегръдките на майка си и с Руми, вкопчена в крака му. "Ще ме вземат за някакъв лигльо" - помисли той, хвърляйки крадешком поглед към Юлето и останалите.

Най-накрая майка му го пусна и го погледна сърдито:

- Невъзможен си, Венциславе, невъзможен. Ние идваме тук, защото се гордеехме с теб, заради антиките, които сте открили и предали, а ти в какво се забъркваш, бягаш от лагера, можеше да загинеш, може да ти вземат пионерската връзка, със сигурност ще има наказание, а знаеш ли как ще се отрази това на кариерата на баща ти, на бъдещето на сестра ти. Безотговорен си!
- Антиките, ама вие за това ли? Заради вестника? - Венци вече беше забравил за първата случка на път за морето, нищо че бяха минали само няколко дни. За това време беше бягал два пъти от лагера, беше стигнал до Равда и се беше върнал и беше открил потънала фрегата. Антиките и луканките бяха вече най-незначителното, което му се беше случило.

Към тях се приближаваха отрядните председатели, заедно с директора на музея и останалите четири деца, от снощните герои липсваше само Коля.
- Другарко Колева, приятно ми е, аз съм другаря Македонски, директор на местния исторически музей. Въпреки непокорството на децата, трябва да призная, че подобно откритие не е имало по нашия бряг.
Мария Колева измърмори нещо, но видимо остана доволна от думите на директора. Тъкмо понечи да каже, че Венци не е чак толкова лошо дете и Катина я прекъсна.
- Взехме решение децата да бъдат изключени от лагерните инициативи, дали ще има други наказания, ще зависи само от тяхното поведение. Докато са наказани ще помагат на работниците от музея с работата по фрегатата. Аз не съм съгласна с това, но за съжаление те са единствените очевидци. Всичко ще бъде съобщено на вечерната проверка, в присъствието на целия лагер, шестимата ще бъдат смъмрени пред строя. - Лицето на Юлето почервеня и тя захлипа, но очите на Венци, Камен и Габи светеха "Егасиму наказанието!". Станислав стоеше изпънат отстрани, готов едва ли не да козирува, но неволно се оглеждаше във всички посоки. След като видя родителите на Венци изведнъж се сети за майка си и започна да си представя какво ще стане ако и тя пристигне, преглътна и погледна прашния път към лагера. Вместо майка му, оттам идваха Коля и бай Ставри. Двамата се смееха и изглеждаха съвсем не на място в тягостната обстановка.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Любомир Николов (10 февруари 2010 14:14)
Eй, този роман ще е голям фурор !

 
 
№2 от: Надя (10 февруари 2010 15:03)
Хи-хи-хи, браво Гамина:):) ама как се навързаха всички накуп - и децата и родителите, а горкия Венци - Ще ме вземат за някакъв лигльо smile24 smile24Нали няма да го наказваме за дълго, че и в лагера има още неща да върши - там са състезания, празници, Нептун и прочие:) 

 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (10 февруари 2010 15:06)
Ихаааа, таман така си го представях! "Егасиму наказанието!". tongue3



--------------------
 
 
№4 от: gamina (10 февруари 2010 15:18)
Аз пък си видях едно несъответствие и търся акъл как да го ремонтирам.

Родителите на Венци, би трябвало да са тръгнали за Равда още предния ден. hmmm

 
 
№5 от: катя милушева (10 февруари 2010 15:18)
Браво!hiphip hiphip Много хубаво, но това наказание няма ли начин някак да го позабравят?! Май след теб, GAMINA, съм аз!? Та ще видим!

 
 
№6 от: mia.yaneva (10 февруари 2010 15:22)
Другаря Македонски, а! Да е жив и здрав! Ама какви нещотърсачи само! И кариерата на баща ти, и бъдещето на сестра ти! Ей, тая майка и прическата за филма си представих чак :) И сините сенки задължително! 

 
 
№7 от: Polgara (10 февруари 2010 15:23)
Gamina, може да им се е счупила колата нещо

 
 
№8 от: gamina (10 февруари 2010 15:23)
Е нямаше как без наказание, те тия само в щуротии се забъркват hmmm Виж, може да участват в официалната програма по посрещането на бабата на Коля, все пак е ветеран от войната и тя.

 
 
№9 от: mia.yaneva (10 февруари 2010 15:26)
Ама тва с наказанието е най-хубавата част! Къде без наказание за такова дело - а кво друго наказание като са единствените очевидци. Тя Колева не е съгласна и без това (намирисва й колко чакат те точно това наказание!), ама няма как... Ама чудничко е станало така! Хи-хи Че то, ако не е наказанието, кога ще се докопат до разследване на такива находки... Предават се на милицията, потъпване пред строя и толкова. Чак да не искаш нищо да откриваш! Току-виж децата и професия си избрали отсега. То най-сладко беше за някоя пакост да правиш нещо истинско :)

 
 
№10 от: gamina (10 февруари 2010 15:33)
Polgara - екстра, ще ги върна обратно в станцията за една вечер, по вина на шкодата на Полезови gyavol2

 
 
№11 от: isi (10 февруари 2010 15:38)

Ама как ще го забравят "наказанието" - никакви досадни лагерни инициативи, а фрегатата тях чака! Иха! Ама горката Юли!
А така!  Няма да вземат Венци на море, а! Всичко интересно е привлечено от наш Венци като от магнит! Включително  цялата сюрия народ :)))



Да, да, gamina, и аз това щях да ти предложа! Та затова им е още по-ядосан Светко на Полезови angry3



--------------------
 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (10 февруари 2010 15:49)
Вече започнах да ги виждам чак като пораснали, тез наште нещотърсачи! А пък Юлия все повече ми заприличва на една моя съученичка, ама направо като близначка й е...



--------------------
 
 
№13 от: gamina (10 февруари 2010 15:49)
Всичко интересно е привлечено от наш Венци като от магнит!


Ох, как се присетих. Чели ли сте "Колелото на времето"? Венци е тавирен smile24

 
 
№14 от: Polgara (10 февруари 2010 16:14)
Дааа, чела съм го, има нещо такова май smile24

 
 
№15 от: катя милушева (10 февруари 2010 16:17)
Ще го забравят, и още как, ще наказват те героя! Няма да им дам!

 
 
№16 от: Надя (10 февруари 2010 16:17)
Ами нека всеки автор си реши, в крайна сметка топката е в ръцете на всеки следващ, ако искат могат и на Луната да го пратят, пълна свобода. Важното е да не седи на едно място:)
На мен лично ми се ще да видя един морски детски лагер отвътре, защото никога не съм била, заради една неприятена болест, но какво си мисли автора, си е съвсем друга работа. Дона ми намекна за малко лагерни спомени, но никой не знае, какво му е писано на туй момче и в това е целият му чар.
..
Ами не знам, да му се невиди, какво е тавирен?

 
 
№17 от: катя милушева (10 февруари 2010 16:26)
Наденце, нали трябва да има разни преодолявания и за другите! smile24 smile24

 
 
№18 от: Надя (10 февруари 2010 16:37)
Ще има Кате, за всеки ще има

 
 
№19 от: gamina (10 февруари 2010 16:39)
Надя:
Тавирен в "Колелото на времето" е човек, около който се заплитат всякакви събития (е там са доста грандиозни и глобални, не като на наш Венци), дори само среща с него може да тласне живота на някой в съвсем различна посока.

Та затова се сетих за Колелото като спомена ИСИ, че Венци привлича интересни неща.

 
 
№20 от: Надя (10 февруари 2010 16:50)
Брех, сега да ми се намираше някой тавирен под ръка:)
Благодаря Гамина, хубаво е да се научават толкова интересни неща:):)
Да, прилича му на наш Венци да е тавирен, сущинский тавиренчо:):)

 
 
№21 от: Cvetan (10 февруари 2010 23:06)
Какво е това "тавирен"? Да не е нещо вносно  ?
А другаря Македонски, тя моля другарко, Павлина го познава mig_mig !



--------------------
 
 
№22 от: Pavlina Iossifova (11 февруари 2010 00:39)
Пък аз "тавирен" първо го прочетох като "тРавирен" и се облещих. smile24

Цецо, пък ти си голям подстрекател... Ако не се усетят следващите за дълбоката същност на другаря Македонски, обещавам да го изтипосам в удобно време и час! Гамина само как го извади, сякаш е подслушвала hiphip



--------------------
 
 
№23 от: zaharisa (11 февруари 2010 12:18)
Ох, тоя тРавирен Венци smile24

Наде, внимавай какво си пожелаваш vishenka_27

 
 
№24 от: donaddt (13 февруари 2010 18:48)
Леля Катина семейна ли е?

 
 
№25 от: Pavlina Iossifova (13 февруари 2010 19:20)
Дона, леля Катина няма дори гадже!!! Такава мила и готина леля просто е грехота да кисне само с децата край лагерния огън вечер!!! Бащата на Камен й е стара ученическа любов, ама той е щастливо женен за майката на Камен.



--------------------
 
 
№26 от: donaddt (13 февруари 2010 22:50)
Павлинка, благодаря.
Още една неяснота имам, ама ще почета още малко и може пак да питам. hmmm
Та, пионерският лагер, където са Венци, Камен и ... не е ли в Мичурин? И защо Колеви са в Равда, че даже се срещат там с нашите герои?
Оправих го. Трите пъти Равда станаха на Мичурин, а единият път Мичурин стана на Равда. И допълних едно и се беше върнал ето тук: "беше стигнал до Равда и се беше върнал".

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!