Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Две назад, едно напред - Част 3, глава 2
13-02-2010, 22:07 | Автор: катя милушева | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 2 ~
ДВЕ НАЗАД, ЕДНО НАПРЕД

Катина също не можеше да заспи, нещо във въздуха сякаш не и даваше да затвори очи. Лежеше и се вслушваше в тишината. Сега си мислеше - дали не сгреши, че взе със себе си момчето? Какво пък, всички го обичаха. Чаровник си е от малък. И е толкова находчив и изобретанелен! Опита се отново да затвори очи и да прогони прокрадващото се съмнение. И изведнъж... Сърцето и прескочи и тя отвори отново очи.
Също както някога, като дете, когато в старата бабина къща на село преди онази Коледа, когато за малко родителите и щяха да се задушат от разстилащия се от повредената нафтова печка черен лепкав дим, онази със "земното кълбо" отгоре (така казваше тя на резервоарчето за нафта).
И тогава това усещане я събуди и тя уплашено изтича в тяхната стая. Ослуша се... Тихо е, но отвън долита щепота на лятната вечер, подсвиркването на щурци, шума на морето и вятъра, всичко се смесва в еднороден ромон, който те кара да си спомняш и да тъгуваш. Този шум приспива, като люлчина песен, унася те, чувстваш, че заспиваш, но... ето - отнякъде долита неопределен звук, приличащ на глас, нещо като учудено "аааах!" и дрямката отново изчезва от клепачите.
Отвори очи, стана и без да бърза, обу ленените панталони, нахлузи памучната блузка и наметна тънката жилетка, не я закопча, просто се загърна в нея и подпети плантненките. Навън беше тиха лятна вечер, подухваше вечерния бриз и по небето вече пропълзаваха облачета... Сигурно времето щеше да се развали.

Когато луната грее, нощта е бледа, не тъмна, въздухът е прозрачен и свеж, навсякъде се вижда добре и дори можеш да различиш отделните стъбла на храсталаците край оградата. А небето - такова небе може да се види само край морето, когато свети луната - безгранично и дълбоко, страшно красиво и нежно - примамва, та чак ти се завива свят. От другата страна, зад оградата, покрай пътя, по цялата му дължина се нижеха телеграфни стълбове, които ставаха все по-малки и по-малки и се загубваха зад къщите на рибарското селище. Нещо я теглеше натам, но тя отметна глава и продължи да се вглежда в тъмнината на морето... Сега със сигурност нямаше да заспи до сутринта...

Вечерта изглеждаше спокойна, въпреки че половината от децата бяха под карантина - дано не се окажеше нещо сериозно, защото много от мероприятията щяха да се провалят, а нали бяха в съревнование с другия лагер!
Изведнъж и се стори, че мерна някакви сенки по пътя, леки и бързи като облачетата по небето. Странно... Отметна глава. И все пак - реши да надникне, да види дали всички спят спокойно. В първите три помещения всичко беше наред. Чуваше се тихото равномерно дишане на децата. Отвори и другата врата, ослуша се и беше готова да си тръгне, но и се стори прекалено тихо. За миг се поколеба, запали лампата... Нямаше ги! Бързо обу платненките си и ги завърза почти тичешком. Нямаше време. Не беше нужно да вдига на крак целия лагер, щеше да ги изтърве. Сигурно не бяха стигнали далеч.

Вървеше през стърнището на пътеката, наоколо миришеше на сено, на изсушена трева, мирисът е упойващо гъст, прималяващо сладък и топъл. На пътя и се изпречва някакво каменно изваяние или могилка, поставено бог знае от кой и кога, но тя безшумно прелетява над него.
И тогава, в платното на морската шир, на фона на небето и лунната светлина мярва по-ясно подозрителните фигури - бяха деца. Незнайно защо се стремеше да върви тихо. Вече почти ги настигаше. Искаше и се да изкреши след тях, но оновa чувство пулсираше в гърлото и и я тласкаше безмълвно напред след тях... Децата поспряха за малко и тя се сниши, за да не я видят. Трябваше да разбере какво бяха намислили, искаше да е по-подготвена, ако започнат после да хитруват. Едва сега забеляза, че е тичала след тях само с една платненка, някъде беше загубила другата... Нямаше значение, изхлузи и другата, какъв смисъл имаше - няма да тръгне да я търси после я...
Сега усети хладнината на мократа от вечерния бриз трева. Бодеше и, но не неприятно. И продължи след тях, като от време на време се обръщаше назад, за да види колко се е отдалечила. Тези деца не се шегуваха, бяха вече далеч от лагера. Вече чуваше приглушеното им бърборене, което вятърът донасяше до нея. От нещо бяха превъзбудени и оживени. И грохота на вълните се чуваше по-ясно, бяха близо до брега.
Изведнъж се загубиха от погледа и, дали се бяха спуснали към брега или просто бяха седнали да почиват?
Катина изтри с опакото на ръката си лицето и примижа. Беше изморена, но решена да ги настигне. Изведнъж луната се скри зад един по-голям сивкав облак, наоколо настъпи сумрак, вятърът се засили...
В този миг нещо се скъса-разпра, като раздрано от нож платно на художник...

По туй време в Созопол още някой не спеше, или по-скоро Мария Колева беше заспала, но се събуди, плувнала в пот. Сънува сина си - играеше в кухнята на старата им къща на село и се спъна... политна към бумтящата печка на дърва. И тъкмо да опре ръчички в нея, тя го хвана... но изгори своята ръка... събуди се.

***

Издърпа ръката си изпод главата на блаженно спящия си, равномерно похъркващ съпруг Светко и инстинктивно я огледа. Боже - сън! Какво ли значеше? - обърна се на другата страна - утре ще пита Ленка-рускинята, дето от три дни се настанява до тях на плажа. С нея си станаха някак близки. Марчето можеше спокойно да се хвали за всичко на нея, разменяха си рецепти, мотиви за плетки (едва ли ще плете някога точно такива, тя модата им мина), обсъждаха хипотетични ситуации и минаващите покрай тях, то... утре няма да се видят пак я... Обичаше кратките запознанства, без навлизане в личното пространство, че то кой ли си нямаше "кирливи ризи", но и чуждите не искаше да "пере". Така неангажиращо- приятно, после едно-две писъмца, някоя обща снимка за спомен и толкоз...
Но не можа да заспи... повъртя се, повъртя, и стана. Отиде в коридора и извади от чантата си тефтерчето със снимки - ето ги преди две години на морето, пак тук - и децата бяха по-малки... Огледа се в огледалото отсреща... цъ-цъ-цъ... понапълняла е оттогава! Целуна снимката и отново си върна в леглото, но запали нощната лампа и взе списание от шкафчето. Ще почете докато и се приспи. Небрежно прокарваше поглед по редовете, буквите се прелитаха пред очите и, тя се взираше в цветните картинки без особен интерес, докато едно изречение не я бодна и се вгнезди в съзнанието: "Всичко, което може да се промени, се променя, докато не свърши времето за промени". Така е, заключи за себе си тя, още утре ще накара Светко да отидат до лагера, ей го къде е, да видят детето, пък и за разнообразие, че нещо тук и доскуча вече... Затвори списанието и се отпусна в сладка дрямка.
А там някъде, недалеч от Созопол, беше настъпило време за промени и нещо се промени, и то само как се промени!

***

И там край брега...
Полезови вече с неприкрито злорадство следяха разиграващата се пред тях картина.
Ана дори стисна заговорнически ръката на съпруга си и го придърпа към центъра на събитията. Всички се суетяха и бърбореха оживено, а Полезова буквално фотографираше с поглед лицата и думите на Колеви. Ето ти сега известност и слава!
Всичко наоколо приличаше на Ана на една забавна въртележка. Докато изведнъж въртележката не спря... Всичко, на което Катина бе свидетелка, впоследствие имаше предвидим край, нямаше как - "ще се наказваме", както имаше обичай да казва баща и, това беше неминуемо, ако в тоз момент не се беше случило нещо съвсем непредвидимо, което отмени всички предвидени досега неща от правилници, наредби и лични съображения.
Цялата суматоха и това стълпотворение бе хвърлено в ужас от последвалото земетресение.
И както на зазоряване всички бяха всмукани като от магически вакум към брега, така гласът на бай Ставри "Бягайте далеч от брега!" ги изкара от унеса и ги тласна в обратна посока.
И в този момент с крайчето на окото си Венци видя как Шкодичката на Полезови вирна предница и потъна в образувалата се зад нея цепнатина.
- Детето! - изкрещя Ана Полезова и се свлече на земята.
И още преди всички да обърнат поглед натам, Венци се намери до задната врата на шкодата и измъкваше оттам малкото Полезовче-Мая, което незаинтересовано от суетнята наоколо, се беше заиграло в колата. В този миг с едно глухо поскърцване колата се слече още по-надолу в огромната цепнатина, и от нея остана да стърчи само предната и броня.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (13 февруари 2010 23:46)
"Вечерта изглеждаше спокойна, въпреки че половината от децата бяха под карантина - дано не се окажеше нещо сериозно, защото много от мероприятията щяха да се провалят, а нали бяха в съревнование с другият лагер!"
Ееее, крайно време беше да видим още някое мероприятие от лагера!
Катеееее, без да искаш ми потвърди една идея,

 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (14 февруари 2010 00:03)
Дона, май се събра доста работа за критика, поне за синхронизиране на събитията и местата със сигурност. Май някой (дали критика?!) и всички автори  трябва да изчетем ред по ред отначало. Сега по памет не се сещам точно, ама единият лагер е в Равда, а другият (първоначалния на Юлия) в Мичурин. Дали не ги обърнахме?
Имаше едно несъответствие с времето на излизане на вестника и стигане на новината до Колеви и т.н., ама Захариса май го оправи в последствие.

И вярно, стана крайно време за истински лагерен живот!!! nomer1 pionerche Ама първо трябва поредната катастрофа да се оправи, а? smile24



--------------------
 
 
№3 от: Надя (14 февруари 2010 00:41)
А аз си мисля, че открихме, един истински нов талант:):) браво Кате!! Добре си ги хванала образите, но наистина трябва да видим уточненията и права е Пепи- Захариса е спец, и Гамина също:):)
Дона, топката е в твоите ръце:)
Цецо, ще се наредиш ли най-накрая:):)?

 
 
№4 от: катя милушева (14 февруари 2010 01:22)
Благодаря, Наденце, така се притеснявах дали ще ви хареса, но исках малко да разчупя строгия вид на Катина. Дано Венци се отърве и този път smile24 smile24

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (14 февруари 2010 03:10)
А, що бе, Кате, аз Катина от първия момент не съм я взъприемала за истински строга, ами за много загрижена и отговорна. Точно както си я описала Определено й трябва гадже вече, че сега ако се наложи и бате си Светко да защищава от Мимето много ще й дойде на момата. Крайно време е някой да се погрижи и тя да усети нещо от нежния бриз на морето. vishenka_27



--------------------
 
 
№6 от: donaddt (14 февруари 2010 10:20)
Павлинка, оригиналното място на действието е Мичурин. Вчера "критикът" чЕте ред по ред от самото начало всички глави и коментари. И задаваше въпроси като за световно. Равда е само в предзуката до момента глава и няма проблем да бъде оправено, ако вече не е оправено. Оф и аз като Мечо Пух май се изказах,
А гаджето на Катина е в проекция, (Истински мъж на честта - хи-хи!). (Дани, не ме цензурирай, моля, ще се държа прилично!).

Катеееееееее, направо си ми чела мислите за следващата глава. Ей сега вече ще има основание да намеся и бат Петьо, Пък се чудех и защо на Катина ще й трябват нови обувки и замислях много сложна конспирация, а сега ще е толкова лесно,

По отношение на мястото, нищо против нямам Мичурин. И защо чак сега се включвам с въпроси, дърпайте ми ушите ако искате? Нооооооооо има ММЦ (Международен Младежки център), който е до Приморско. Не е задължително да сменяне мястото, като сме започнали с едно. Може пък там да не е имало места и затова всички да са в Мичурин.


 
 
№7 от: Cvetan (14 февруари 2010 17:55)
Страхотно се е получило! Според мен, Катина не е строга и никога не е била. Тя си е добричка, но просто пораства и тя малко по малко .
Добре, ще се наредя и аз накрая на списъкаpionerche.




--------------------
 
 
№8 от: Надя (14 февруари 2010 18:18)
Добре:) Записан си, след Дона:)
Кате, мислила ли си за заглавие на главата?

 
 
№9 от: gamina (15 февруари 2010 10:46)
аз, аз, аз бях омешала здраво лагерите. А уж гледам да препрочитам всичко преди да пиша
Но с помощ от наблюдателно другарче всичко се оправи...

 
 
№10 от: zaharisa (15 февруари 2010 10:59)
"... и подпети платненките"   
Потвърждавам Мичурин, като основно място на морските действия, поради близостта му със Созопол.

 
 
№11 от: катя милушева (15 февруари 2010 18:50)
Наденце, "Две назад-едно напред" - бива ли?

 
 
№12 от: donaddt (15 февруари 2010 19:51)
Кате, малко времева неяснота ми се получава. "Катина също не можеше да заспи, нещо във въздуха сякаш не и даваше да затвори очи."

Предлагам: "Катина напоследък не можеше да спи. И снощи нещо във въздуха сякаш не й даваше да затвори очи."
Понеже вече Колеви са се срещнали с Венци на брега на морето. Така ретроспекцията ми идва по-естествена.

Следващият съм аз, но имам все пак две седмици на разположение, нали? Искам да го обмисля, доколкото мога, pls.

 
 
№13 от: Надя (15 февруари 2010 22:56)
Кате, това е твоята глава, тя си е твоя, както искаш, така си я кръсти, тя си е, като твое дете:):)

 
 
№14 от: катя милушева (16 февруари 2010 19:47)
DONADDT, Катина не може да заспи вечерта преди случващото се на брега, затова колелото на събитията се връща малко назад...pionerche

 
 
№15 от: ive (16 февруари 2010 21:14)
"За малко преди и след това, и за непредвидимите неща..."

А аз мислех, че това е заглавието. Според мен е хубаво.

 
 
№16 от: катя милушева (18 февруари 2010 10:53)
По-важно е дали ви харесва това под заглавието?!

 
 
№17 от: ive (18 февруари 2010 19:59)

yess

И заглавието е важно, Кате.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!