Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Срещи разни-водолазни Част 3, глава 5
20-04-2010, 23:24 | Автор: Simpra | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 5 ~
СРЕЩИ РАЗНИ-ВОДОЛАЗНИ

Катина тичаше. Не усещаше земята под краката си. Влетя запъхтяна в стаята си, облегна се на вратата и преглътна. Сърцето й лудо биеше. Пред очите й – бели кръгове, а в тях беше Петьо и чаровната му усмивка. Махна с ръка сякаш, за да разсее образа и седна на леглото. Погледна малкия си елипсовиден часовник, после вдигна поглед към огледалото насреща. Ужас! Трябваше незабавно да вземе мерки, нямаше време за губене. Какви ли са тези приятели? Сигурно са обикновени хора с обикновени истории. Ала, някак й се искаше да изглежда добре, не като тази жена, която я гледаше в огледалото. Остаряваше. Само очите й се струваха същите. Грабна малко от кутията с крем 21. Случайно се сдоби с него миналата година от една полякиня на плажа. Искаше да й го плати, но жената настоя да й го даде, защото беше изгоряла, а хем облачно й се стори тогава... ама, на! Намаза лицето си, после бързо и ръцете. Сложи съвсем малко черен молив по края на клепачите. Леко разнесе слой червило "Ален мак" по устните си и ги разтри. После отвори гардероба до огледалото и строго погледна вътре. Извади бялата ленена рокля, която сама беше ушила и украсила с дантели около деколтето, по ръкавите и по края на подгъва. Сложи любимия си плетен колан с втъкани мъниста. Завъртя се и роклята й се изду като купол на катедрала в средата на стаята. Усмихна се и пак се погледна – да! Категорично сега вече беше по-добре! Бръкна в несесера и извади всичко на всичко две неща. Едното бе тънка златна верижка с малко сърчице, котвичка и кръстче – Вяра, Надежда и Любов, нанизани на една обща халка, а другото - гердан от малки охридски перли, които беше донесла от една екскурзия в Югославия. Категорично избра перлите. Някак по-дискретни бяха, а и не приличаха много на аристократичните перли, а по-скоро на седефени топчета. А пък и котвата от висулката много се закачаше в дантелата на роклята. Косата! С няколко бързи движения на старата дървена четка, Катина заглади разрошените си от вятъра коси и бързо с едната ръка, превърна конската опашка в кок, след което с отработено леко движение с другата ръка забоде дървената пръчица в него. Присви очи за последен път срещу огледалото. Погледна часовника на ръката си – оставаха й около пет минути.

***
В същото това време, подскачащият и издаващ почти кучешки звуци Петьо, мачкаше врата на кучето от радост. Погледна руския си часовник "Ракета". Уф! Оставаше повече от половин час. Запъти се бавно към брега, ту подритвайки камъчетата по пътеката, ту подхвърляйки пръчка на кучето. Долу вълните глухо биеха брега. Погледна небето и му се стори, че се кани да вали. Май нямаше да могат да спретнат огъня на брега. Жалко! Въздъхна и се запъти обратно към бунгалото. Изневиделица, така и не видя откъде, дотърча Добролюб:
- Бате Петьо, аз, таковаа... за риболова.
- Кажи! Какво за риболова?
- Да не вземат да се усъмнят нещо.
- Кой да се усъмни? Камен и Венци ли? Няма, не бой се! Може и момичетата да вземем за прикритие. Бягай сега, че те чакат!
Петьо отключи и кучето бързо се вмъкна към бокса да пие вода. Издърпа фланелата през врата си и я хвърли в банята. Нахлузи една чиста моряшка, хвърли един поглед на себе си в огледалото, колкото да се увери, че е там и подвикна на Руди. Кучето изтича навън с радостен лай, а той пъхна ключа в джоба си и двамата се упътиха към бунгалото на Катина.

***
Катина погледна в чантата си, за да се увери, че не пропуска нещо и нахлузи новите си сандали. Усмихна се! Тъкмо тогава се почука на вратата. Когато я отвори, пред нея стояха Петьо с чаровната си усмивка и Руди – седнал и с изправени уши, внимателно следеше лицата на двамата.
- Готова ли сте? … готова ли си? – толкова се смути при вида й, че се обърка още веднага щом я заговори.
- Да! Да вървим! – усмихна се Катина, хвана го под ръка и тръгнаха. Минаха покрай оградата и продължиха надолу по улицата към кея, където бяха рибарите.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (20 април 2010 23:42)
 Колко многопластово и вълнуващо! Нямам думи!
И снимката, направо в 10-ката!

 
 
№2 от: tivesto (21 април 2010 00:39)
Браво Simpra ! Страхотно ! Обаче какви ги сътвори само...Незнам как ще се оправя от тук нататък. Хич ме няма по морските въпроси. Ти съкрати срока на 1 седмица. Може ли да ползвам твоята седмица, която ти остава плюс моите 2. Направо ме разби с тази "смайваща гледка". Аз я мислех една пък тя каква стана. Стискай палци да не се изложа. ok2



--------------------
 
 
№3 от: Надя (21 април 2010 08:01)
Ехеее, Симпра е преизпълнила плана, така да се каже, браво, разказваш, като истински стар морски вълк!!!
От къде имаш такава информация??
Главата обаче може би ще разделим на две, има достатъчно за две глави, тъй мисля аз:)
Тивесто, имаш колкото време ти е нужно. На къде ще тръгне историята зависи изцяло от теб, така, че няма да се изложиш, сигурна съм!
Ако някой иска да се нареди след Тихомир, да се обади:):)

 
 
№4 от: Simpra (21 април 2010 09:02)

TIVESTO, след като аз успях да се справя, значи всеки може! През живота си НЕ съм срещала на живо водолаз. Признавам, че попрочетох малко за корабните двигатели, но само за да съм сигурна, че мога да сложа танков двигател на риболовен кораб и то заради историята на Цецо, който трябва да внесе малко светлина по въпроса. И за малко да се обадя на един номер и да се сдобия с едно пробито корито. А водолазите са изцяло измислени. Ако ми бяхте възложили да пиша за пилоти на изтребители, пак такива качества щяха да имат. Опитах, да се пренеса в техния свят. Единственото истинско нещо е кораба. Медуза 3 наистина съществува и снимката е от нея. Какво се е случило с Медуза 1 и Медуза 2 не знам. И дали изобщо са съществували? Не можах да измисля по-хубаво име, което така добре да пасне на риболовен кораб и затова оставих Медузата. Надявам се моряците от Медуза 3 да не ми се разсърдят. А забелязахте ли какво има на снимката?




--------------------
 
 
№5 от: Cvetan (21 април 2010 09:53)
Страхотно се е получило! ok2 hiphip
И пак женска суета: 20 изречения за подготовката на Катина,а само две за подготовката на Петьо smile24 smile24 smile24
И забелязах една сериозна неточност:Камен не може да плува(има го в предишните глави ).Аз лично мисля, че водолазите трябва да са Венци и Коля, ми нали те се борят за сърцето на Юлето.Каменчо пък си има Габи love (така се казва приятелката на Юлето).
А относно танковия двигател на риболовен кораб, ми то в България всичко е възможно.Ще цитирам за кой ли път моя приятел от махалата Д.Танас"За втори път в България, за първи път в света"
А Руди е името на танк от любим филм за четирима  другари и едно куче, но за това да му мисли Тихомир
За улеснение прилагам и снимка на танка
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=497903



--------------------
 
 
№6 от: Simpra (21 април 2010 10:07)
Мисля, че оправих пропуска с Камен, който е крайно време да се научи да плува! Благодаря, Цецо!



--------------------
 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (21 април 2010 10:44)
Simpra,ти уби змея!!!hi hi hi fan1 fan1 fan1 fan1 fan1 fan1  

Не знам как е с реда нататък, ама може ли да ми оставите посрещането на Настя да си го напиша, че там ме човърка и още нещо по руския сюжет. Например след Тивесто мога да съм аз ако записания отстъпи ред.А?



--------------------
 
 
№8 от: Надя (21 април 2010 11:39)
Ами, след Тишо, си ти! Записвам те.

 
 
№9 от: mchukanov (21 април 2010 12:35)
  Ама какви острови на течението ще станат hiphip пионерски kniga
  Симпра, Джонатан Ливингстън си го хванала чудничко
  ПП Успокоих се, като разбрах, че за да далдисваш не е необходимо да умееш да плуваш hiphip



--------------------
 
 
№10 от: tivesto (21 април 2010 19:11)
Ами аз още след разказа на Цецо предложих за руснаците да пише Павлина. Тя ще се справи прекрасно. А сега аз да му мисля.



--------------------
 
 
№11 от: donaddt (21 април 2010 21:16)
Simpra, страхотен усет към детайла!
Сутринта го четох и сега пак, Критикът е доволен, Бях забелязала сутринта някои неща, но вече са оправени. Имах едни съмнения, ама - разбира се,

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!