Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение
6-12-2010, 02:39 | Автор: tivesto | Категория: Специални проекти / Велика книга
Бай Ставри не изпускаше от очи Венци и Коля. Беше готов да ги последва, ако нещо се обърка. Добри деца бяха, макар и палави, но кой не е бил такъв в детството. Преди да ги пусне да скочат в морето, старецът им беше обяснил какво точно трябва да правят и те го изпълняваха съвсем стриктно. "Това са последните ми ученици!" - мислеше си бай Ставри, но не предполагаше колко много греши. Венци плуваше в кръг над кораба и наблюдаваше всичко наоколо. Коля постоянно се гмуркаше и гледаше какво става под водата. Горкият, нямаше търпение да научи нещо за дядо си. Изгаряше от желание да открие нещо и следобед когато баба му кацне в Бургас, да има с какво да я зарадва. Венци вече два пъти даваше сигнал, следователно бе изминал половин час откакто групата беше под водата. Слънчев лъч проряза хоризонта. Изгревът започна. Небето се озари в аленочервен цвят. "Така е, защото тази нощ валя дъжд!" - помисли си бай Ставри. Но днес няма изгледи да вали и ще бъде един хубав слънчев ден. На около 100 метра от лодката, на една скала, стърчаща от морето, самотна чайка очакваше първите слънчеви лъчи.
Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение

Камен се беше навел извън лодката и се мъчеше да различи потъналия кораб и тримата водолази. Бай Ставри бе нащрек, защото знаеше, че Камен не умее да плува. "Голямо момче, а още не се е научил! Че за кога чака?" - мислеше си старецът. Навътре в морето от палубата на малката "Медуза" Виктор напрегнато наблюдаваше с бинокъл всичко, което се случваше наоколо. Руди мирно стоеше до него и беше готов при необходимост  също да скочи в морето. Катина крачеше неспокойна наляво-надясно по брега. Двете момичета рисуваха с пръчки нещо по мокрия пясък. Горе на скалата Любчо и Станислав бяха вперили поглед в морето. Виктор се канеше да отмести бинокъла си от тях, когато го видя. От среднощния дъжд свлачището се беше активизирало отново. Огромни скални късове полетяха към морето. Образува се вълна, която тръгна навътре. Малката лодка се разлюля. Катина извика, а Юлия и Габи хукнаха към нея. Нещо преряза Виктор в стомаха.
"Момчетата!" - помисли си със свито сърце. Руди излая сякаш искаше да потвърди неговите опасения. Съвсем тихо дочу: "Разцeпи се!" и видя как Любчо скочи от скалите и заплува към фрегатата. Нещо се беше случило. В този залив се бяха образували плитчини и затова се наложи Виктор да закотви "Медуза" доста по-навътре в морето, отколкото възнамеряваше снощи. Трябваше да се действа бързо и той започна да вдига котвата. В това време Любчо и Бай Ставри вече бяха стигнали до Венци.

- Любчо, какво видя от скалите? - попита задъхан старецът.
- Разцeпи се! Разцeпи се на две бай Ставри! - едва продума Любчо - Мачтата се разцeпи на две!

Тъкмо изрече това и от водата се показа Коля. Пое си дълбоко въздух и каза: - Беда! Бай Ставри извика на Камен:

- Камене! Викай Виктор! - пое дълбоко въздух и се гмурна. Веднага след него се потопиха и останалите. През това време с доста усилия Камен беше докарал лодката и сега тя се поклащаше точно над фрегатата. Да вика нямаше смисъл. Виктор беше запалил двигателя на "Медуза" и нямаше да го чуе. Камен беше чел една морска книга и знаеше какви сигнали се подават с ръце, когато някой е изпаднал в беда. Изправи се в лодката и протегна ръце встрани. След това започна бавно да ги спуска и вдига, спуска и вдига. Виктор видя сигнала и разбра, че трябва да побърза. Момчетата бяха в беда.

 

***

 

Бай Ставри, Венци, Коля и Любчо достигнаха до пробойната и веднага разбраха какво се е случило и какво трябва да правят. Имаха въздух само в дробовете си и трябваше да бързат. Хванаха се за реята, а с краката се опряха на корпуса и започнаха да бутат. Отвътре Антон също натискаше, но мачтата беше закопала дъното и не се помръдваше. Въздухът в бутилките им беше на свършване. От усилията, които полагаха за да отместят мачтата, той намаляваше още по-бързо. Момчетата изплуваха, поеха си въздух и отново се гмурнаха. Бай Ставри издържаше по-дълго под водата. Все пак опитът си казваше думата. Водолазите усетиха вибрации по корпуса и разбраха, че "Медуза" приближава. Петьо направи знак на Венци, че ще им трябва въже, за да вържат мачтата. Венци веднага се отправи към повърхността. Когато изплува видя, че риболовния кораб е на около стотина метра от тях. Погледна Камен, който правеше някакви странни движения с ръцете.
- Камене, кажи на чичо Виктор да ни хвърли въже! Мачтата е преградила пътя на чичо Антон! По-бързо, въздухът му свършва!

Пое си въздух и пак се потопи. Виктор спря двигателя и пусна котвата.

- Камене, какво става?
- Искат въже! - извика Камен - Мачтата се разцeпи и препречи пробойната. Чичо Антон е в капан и въздухът му свършва!
- Дааа! - помисли си Виктор - Историята се повтаря! Но тогава бяхме на голямата "Медуза" с танковия двигател.
Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение
- Руди! Насам! Знаеш си работата! - викна му Виктор - Както в доброто старо време!

Взе дебелото и дълго въже и го закрепи за каишката на кучето.

- Върви при Петьо!
- Скачай!

Руди веднага изпълни заповедта и заплува към фрегатата. Виктор помагаше в размотаването на въжето. Кучето стигна над кораба точно когато бай Ставри се показа да си поеме въздух.

- Браво, Руди! Добро куче! Дай насам!

Старецът взе въжето и незабавно се гмурна. Камен издърпа Руди в лодката и се загледа в мястото, където въжето се губеше в морето. На брега Юлия и Габи бяха прегърнали Катина и не смееха да помръднат. Сърцата им биеха до пръсване.
Бай Ставри подаде въжето на Петьо и с ръка показа на момчетата да изплуват. Той изчака още малко за да се увери, че въжето е вързано. Спиро даде знак на Антон да се отдалечи от пробойната, а на бай Ставри, че може вече да дръпнат въжето. Ставри се показа над водата и метна на Виктор, който веднага включи лебедката. Въжето се опъна, чу се остро стъргане на метал, а водата потъмня от раздвиженото дъно. Всички впериха поглед в посока на кораба и стояха със затаен дъх в очакване на тримата мъже. Първи се показа Спиро, а след него едновременно Петьо и Антон. Руди излая радостно. Катина си отдъхна и седна на пясъка. Тези няколко минути й се видяха като цял ден. Момичетата пляскаха с ръце и се прегръщаха. Станислав нервно чистеше очилата си на скалите. Водолазите, Венци, Коля и Любчо заплуваха към "Медуза", където Виктор ги очакваше да ги издърпа на палубата. Бай Ставри се държеше за лодката и дишаше тежко. Годините си казваха думата. Това гмуркане го изтощи до краен предел. Руди видя, че Петьо тръгна към риболовния кораб и скочи от лодката, за да го последва. Това наруши баланса, защото Ставри се бе хванал за единия й борд. Камен, който беше прав, загуби равновесие и падна във водата. Донякъде за неговото падане бяха виновни и плавниците, които бе обул. Камен започна да потъва, но не се уплаши. Бе научил от баща си, че винаги трябва да запазва самообладание и да не се паникьосва. При падането бе успял да си поеме въздух. Докато потъваше, видя пред себе си бай Ставри. Старецът го хвана за раменете и го погледна в очите. Очите му сякаш казваха: "Вярваш ли ми?" Камен незнайно защо се чувстваше спокоен и сигурен в присъствието на възрастния човек. Бай Ставри му направи знак с ръка как да движи плавниците и ръцете си. Камен опита и започна да се издига на повърхността. Двамата изплуваха едновременно.

- Браво, моето момче, точно така! Загребвай, загребвай! Спокойно, всичко е наред! Видя ли, никак не се сложно! От мен да го знаеш Каменчо, най-лесно човек се научава да плува, когато от това зависи животът му!

Казвайки това, бай Ставри прегърна Камен и сълзи потекоха от очите му. Това беше последният му ученик.
Никой от групата не видя какво се случи. Ако Катина беше видяла тази случка, сигурно щеше да припадне. Камен се качи в лодката и помогна на бай Ставри, който  бе останал без никакви сили. Двамата се облегнаха на дъските. Слънцето вече бе изгряло и първите му лъчи ги стоплиха приятно. Чайките летяха над тях, спускаха се стремглаво във водата, хващаха някоя рибка в човките си и отново отлитаха. Утрото бе настъпило.

Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение

"Трябва да се омитаме оттук, че скоро плажът ще се напълни с бягащи летовници!" – помисли си Камен. Хвана веслата и бавно започна да гребе към "Медуза". Нямаше търпение да се похвали на Венци, че вече може да плува.

***

 

Вълните плискаха корпуса на "Медуза", която беше закотвена на кея. Всички се бяха събрали на палубата. Камен разпалено разказваше какво се бе случило с него. Никой не беше видял случващото се с него и бай Ставри и всички останаха много изненадани. Катина приседна на една щайга и се успокои, едва когато Петьо я хвана за ръката. Много й се насъбра днес. Какво щеше да прави, ако се беше случило нещо с Камен. Та нали обеща на баща  му, че ще го пази. Добре, че всичко приключи благополучно. Станал център на вниманието Камен само повтаряше: "Вече мога да плувам! Чухте ли? Вече мога да плувам!" И за пореден път обясняваше как не е загубил самообладание и не се е уплашил. Станислав отново бършеше нервно очилата си и се ядосваше, че в днешното приключение беше само свидетел. Габи стана и отиде до Камен. Целуна го по бузата и каза: "Браво!" Това го накара да се изчерви и да замълчи. Венци се зарадва, че него никой не го целуна, в противен случай щеше да потъне в земята от срам. След настъпилата кратка пауза, Спиро започна да разказва какво се беше случило под водата. Бай Ставри бе запалил лулата си и слушаше разказа с голямо внимание. Станислав превеждаше на Коля. Венци гледаше как Юлето си играе весело с плитките. Когато Спиро стигна до момента на отварянето на шкафа, Ставри се вцепени. Надяваше се да чуе, че са я намерили. Тогава Петьо извади изпод един брезент дървената кутия и я подаде на Ставри. Старецът я взе с треперещите си ръце и очите му се насълзиха. "Колко време мина от тогава?" - помисли си той. Погледна Коля, който беше седнал до него и го прегърна. Ставри знаеше какво има в кутията и то сега принадлежеше на Коля. Спиро завърши разказа си и всички замълчаха. Сега бе ред на бай Ставри да разказва.
Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение
- С Николай бяхме неразделни! - започна той. Пътувахме много, местехме се от кораб на кораб. В Сочи преди да отпътуваме за насам, Коля реши да купи подаръци за Настя. После видя и тази кутия и реши да вземе и нея. Отваряше се с тайнствена комбинация на малкото лостче отстрани. Само ние двамата знаехме точните движения. "Ставри!" - беше ми казал Коля. - "Това е за твоето "съкровище", да не се изгуби някъде по пътя". На дъното на кутията сложи снимките на Настя и малкия Вася, а отгоре подаръците и "съкровището". Съкровище е силно казано. Става дума за една голяма златна монета с много дълга история. Предполага се, че е от 14-ти, 15-ти век. Тогава са били изсечени монети да отбележат годишнината от канонизирането на Климент Охридски за светец. Не се помни вече от къде се е появила в рода ни, но през вековете се е предавала по наследство от баща на син. Имало е години, когато е била заравяна в земята в делва, за да не бъде плячкосана. Беше много ценна за мен. Когато Настя и Николай се ожениха, аз разбрах, че друга жена в живота ми няма да има. Настя беше единствената жена, която някога съм обичал. Затова взех решение да подаря семейната реликва на Николай, който ми бе като роден брат. Понеже нямах други роднини, той трябваше да я предаде после на сина си Вася. До днес си мислех, че всичко е загубено завинаги на дъното на морето. Знаех, че Настя и Вася са загинали, а се оказва, че синът на Вася сега седи до мен и златната монета му принадлежи. Останалото е за Настя, която пристига днес.
Бай Ставри положи внимателно кутията на коленете си и я погали. Навяваше му тъжни спомени. Направи четири специални движения с лостчето и се чу леко щракване. Всички се струпаха около него и впериха поглед в това, което държеше. Разтрепераните ръце на Ставри повдигнаха капака. Вътре нещо проблесна. Захапал старата си лула, той се наведе и погледна вътре. Една сълза бавно - бавно се стичаше по бузата му и капна вътре. Ставри взе монетата, огледа я от двете страни и я стисна в юмрука си. После погледна Коля, взе малката му ръка в своята, постави монетата на дланта му и каза:
- Коля, это для тебе! Сынок мой!

Коля стисна златната монета, погледна Ставри и очите му се насълзиха. Прегърна силно стареца и промълви: "Спасибо". Останалите изучаваха с голям интерес седефените обеци и герданчето от перли. След дългото стоене във водата, от снимките не бе останало почти нищо. Бай Ставри стана и се отдалечи от останалите. Пушейки лулата си, се загледа замислено в морето. Днес следобед му предстоеше друго вълнуващо събитие.

Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение

Старецът се усмихна и се обърна. Погледна Коля, който грееше от щастие. "Юнак! Същият като дядо си!" - помисли си бай Ставри.

- Бате Петьо, имаш ли лист и молив? - попита Венци.
- Виж на мостика, там има всичко! - каза Петьо.

Венци от малък събираше монети и беше горд със своята колекция. Когато имаше повтарящи се, той ги разменяше за други, които нямаше. Вместо да носи в училище цяла торба с монети, Венци прибягна до една хитрост. Баща му го беше научил как с лист и молив да копира образа на монетите и да показва на приятелите си само скицата. Така нямаше да се налага да носи винаги със себе си тежките монети. Венци седна до Коля, взе монетата и с молив я изкопира на лист бяла хартия. Това щеше да е споменът му от това незабравимо лято, изпълнено с много приключения.

Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6 - продължение
- Момчета, хайде, прибираме се в лагера! - каза Катина. - Сигурно вече се притесняват за нас. Коля остава тук с бай Ставри. Следобед заминават за Бургас.

 

***


Петьо беше уредил с какво да пътуват. След като хапнаха на кораба вкусна пържена риба и миди на тенекия, Коля и Ставри поеха към Бургас. Черната "Волга" се поклащаше нагоре-надолу, сякаш плуваше, и скоро Коля заспа на задната седалка. Беше уморен от сутрешните събития и едва сега се отпусна. Ставри бе развълнуван. Предстоеше му среща с Настя - единствената жена, която някога е обичал истински.

~~~

Художник: Николай Попов

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (6 декември 2010 09:56)
РОМАНЪТ В ПОДЛИСТНИЦИ ? em_39 ЯЯЯ ДА СЕ  ОЩИПЯ...  АМА НАИСТИНАААААА em_89 ЩЕ ЧЕТА В ЧАС...ДАНО НЕ МЕ ХВАНАТ...ИЛИ ДАНО МЕ ХВАНАТ...3,14САНИЯТА НА 3,14САТЕЛЯ... em_41



--------------------
 
 
№2 от: tivesto (6 декември 2010 17:05)
Поради твърде големия си обем и реалната опастност от загубване на информация, от съображения за сигурност тази част на "Великата книга" е разделена на две! Благодаря за разбирането! Приятно препрочитане! em_37



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (7 декември 2010 21:10)
ЕХА, ДОЧАКАХ, ми сега em_37, ще чета, когато всички заспят, на скопойствие!
Като десерт! em_81 em_83

 
 
№4 от: катя милушева (8 декември 2010 22:17)
"Най-лесно човек се научава да плува, когато от това зависи животът му!"
em_82Страхххотно, много динамика, емоция и искрици любов:)

 
 
№5 от: donaddt (9 декември 2010 21:02)
По принцип аз поех щафетата, надявам се другата седмица да успея (отпуска съм и доста задачи си самопоставих,  )  и за новата глава, em_18

Тишо, това бе бонус за критика, Илюстрациите обаче останаха само в продължението. Така ли ти е замисълът, понеже не ми стана много ясно. em_12

Абе хора, някой няма ли да ми отговори на запитването какво е било съобщението за закъснял самолет?

 
 
№6 от: tivesto (9 декември 2010 21:45)
Дона, разделянето на статията е направено от администратор, не от мен! Аз бях длъжен да поясня, защото много хора си помислиха, че е нова история за Венци и компания! И на мен ми изглежда станно първата част, след като остана без илюстрации. Ще помисля и може да добавя нещо...



--------------------
 
 
№7 от: admin (9 декември 2010 23:42)
Извинете за поредното не-обясняване em_13 . На всеки хост по различен начин е допустимо определено количество байтове за записване в базата данни (а всяка статия се пази по такъв начин) - в момента на този сървър е малко повече от предишния (не е брой символи, а общо количество байтове, което прави всякакви рекомендации излишни - т.е. дори и да ви дам информация колко са (естествено не ги помня ), за съжаление няма да ви помогне - освен ако не обичате да си играете на математика em_76 ). Когато статията ни се струва по-обемна е добре да бъде разделена на части. Според мен дори е и препоръчително - замислете се върху това, че големи статии са трудно четими, колкото и да е интересно очите се напрягат, почваш леко да се дразниш (опитвал съм се в НД да направя всичко възможно текстовете да са достатъчно четими - текст, шрифт, фон и прочее, но не значи че съм успял достатъчно). Не му е мястото тук, но ако някой иска да се жалва относно четаемост или пък да препоръча нещо...



--------------------
 
 
№8 от: tivesto (30 април 2012 22:49)

Наскоро открих една снимка, която много прилича на илюстрацията от тази статия. Понеже точно преди две години написах тези приключения на Венци и компания, реших да Ви я покажа и да попитам: Настя няма ли най-накрая да кацне? hum-hum




--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (30 април 2012 22:57)

Цитат: tivesto
Настя няма ли най-накрая да кацне? hum-hum

Точно днес и аз се питах: Какво стана с това НЕЗАВЪРШИЛО лято???

 

 


 
 
№10 от: dani (30 април 2012 23:43)

Идеята за "Великата книга" като че ли намери своето продължение в "Безкрайно детство", само че авторът е един.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!