Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Венци, два часа и чифт очила - Част 1, глава 4
20-11-2008, 16:16 | Автор: isi | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 1, ГЛАВА 4 ~

До морето оставаха някакви си два часа.

Но два часа до МОРЕТО са си страшно много време! Особено когато си на 11 и половина. И когато така или иначе не пътуваш със семейния Вартбург на Колеви.
Чавдарът бръмчеше доста измъчено и все пак леко монотонно, оставяйки след себе си завой след завой и чисто нов черен асфалт. Отстрани, край равномерно лъкатушещия второкласен път, се редуваха прецъфтели юлски треви, тучни зелени сенки, тайнствени обли възвишения. Гледката през опушените прозорци дори можеше да бъде вдъхновяваща за една градска индианска душа, каквато безспорно беше Венци. Само морето да не беше на цели два часа път оттук!

Слънцето все още беше далеч от своя връх и едва-едва се криеше зад сенника на предното стъкло на шофьора. Венци заразглежда с любопитство календарите на Българския ловно-рибарски съюз, подаващи се свенливо измежду снимките на Лепа Брена. (Е, не ги разбираше тези шофьори!) Календара за 84-та с шараните и язовир Антонивановци го имаха вкъщи, но тазгодишния баща му така и не го донесе. Що за рибар беше това! Венци се присети нещо и опипа платнената торбичка, която лежеше върху коленете му. Усмихна се дяволито и продължи да се взира този път далеч напред, в непрекъснатата бяла линия в средата на шосето. Опитваше се да прецени с каква скорост се движат в момента. Кой ги беше изчислил тези 2 часа? Не можеше да остават цели 2 часа! Ако от точка А до точка В разстоянието е 100 км, а до точка С има още приблизително 40 км, и ако вече са пътували 40 минути.... Уф, бяха се забавили поне 10 минути заради оная фръцла! Ама сега пък и баирът беше прекалено голям! В задачите по математика тези обстоятелства ги забравяха. С лодка срещу течението може, ама с "Чавдар" по баира – кой да се сети! Е, това нямаше да има никакво значение, ако сега ги возеше чичо Стамен с онази новата Лада. Ехеее! "Със 100 километра в час, аз летяяя..." – Венци се беше отнесъл и си припяваше наум рефрена, докато Камен продължаваше запалено да му разяснява причините за повредата в хипердвигателя на Хан Соло. Вярно бе, един такъв им трябваше – със свръхсветлинна! Щрак - и на мига сa в Созопол! Два пъти щрак – и ето ти го Мичурин! Когато си поискаш! Няма все да им се молиш, я! Мислят те, че си на село, а ти през деня "щрак"– и море, и водно колело, и ескимо... Или пък за риба на кея, а може и на онези скали, дето веднъж с татко...

Междувременно Камен вече беше млъкнал и надничаше с престорена небрежност зад тила на Венци. Самият Венци също едва доловимо извърна поглед в посока към съседната седалка. Юлия беше разгърнала новия брой на "Пламъче" и гордо четеше нещо на глас. Чак сега двете момчета откриха, че седалката между Юлия и отсрещния прозорец не беше празна. На нея се беше сврял някакъв почти невидим очилат дребосък, който на всичкото отгоре беше затрупан с откъснати листи от тетрадка. И наистина - освен ниският му ръст, ситно изписаните листи и очилата със странни кръгли стъкла, нищо друго в него не си струваше да бъде забелязано. Разбира се, без да броим факта, че в момента точно ТОЙ имаше честта да слуша как Юлия рецитира първото си публикувано стихотворение!
Венци се облегна рязко назад и се закашля пресилено. Камен веднага се престори, че проучва пътниците от предните седалки. Беше доста наблюдателен и изобщо не му беше нужно много време за да си направи някои изводи:
- Венци, видя ли онези двете близначки на втората седалка? Точно зад леля ти и лекарката? Малеее, какво ще кажеш! Ще си имаме работа с "клю-клю, бърза поща", а?
Двата чифта щръкнали руси опашки подскачаха в абсолютен синхрон зад преметната чанта с червения кръст.
- Другарко, другарко, пък Добролюб...
Нямаше как Венци да не се усмихне отново! "Мамо, мамо, той се обижда!" - Руми му прилипсва за момент. Това, обаче, и след най-страшните индиански мъчения не би го признал на глас. Ех, сега тя си правеше кофички от мокър пясък на плажа в Созопол! Или пък се поклащаше по вълничките с жълто-лилавия си пояс от предишното лято. И никой не й пълнеше косата с пясък, и всичките къдрави и червени мидички си бяха само за нея, и можеше двойно повече пъти да се спусне по водната пързалка...

Шофьорът за втори път наби рязко спирачките. В автобуса настана лека суматоха, примесена с превъзбуден момчешки кикот. Няколко детски глави се забиха леко в облегалките пред тях. Три дребни круши се търкулиха от задните седалки и се спряха чак в краката на скочилата права докторка.
-Всички по местата! – извика тя с нетърпящ възражние глас. – Любомире, прибери си храната!
Доктор Янева всъщност беше училищен фелдшер и имаше завиден опит с въдворяването на ред сред всякакви хлапаци, на всевъзможи места, при далеч по-сериозни обстоятелства. Катина й беше много благодарна, че за пореден път се беше съгласила да стане лагерен лекар. Въпреки че всяка година и двете се заричаха, това да им е за последно. Мъжете от Пионерския дом си намираха "сериозни" партийни ангажименти и успяваха да се измъкнат винаги навреме. Но тях двете всяка година нещо ги караше наново да се захванат с организацията, с пътуването, с цялата дандания, с проблемите, с изненадите... Всъщност това "нещо" всяка година имаше поне 30-40 различни лица и "то" сега в момента "мируваше" по седалките зад тях, изпълнено с любопитство и трепетно очакване. Колкото и ядове да им създаваха, точно ДЕЦАТА бяха причината, когато дойдеше поредната лятна ваканция, двете да си опаковат наново багажа и да си стегнат здраво нервите.
Ох, ама този път дори до Мичурин не бяха стигнали и вече се почна! Катина не искаше нито да мръдне от място си, нито да си замисли какво я чака.

След минута обаче шофьорът се провикна някъде изпод автобуса:
- Слизайте всички! Гумата е - Да видим дали само с това ще ни се размине.
Катина се размърда с огромно нежелание. Тази година вече ще е за последно, то се е видяло
- Хайде, чухте - всички долу, един по един! Вземайте торбите с храната, манерките и връхните дрехи – анураци, шушляци, анцузи. И плътно до автобуса, само някой да е излязал на шосето!
От задните седалки се разнесоха весели викове. Дългият път от София и друсащият "Чавдар" бяха изтощили достатъчно иначе "примерните" активисти. Е, можеше пък и да е за добро! Катина се примири със ситуацията.

Всички се смъкнаха от автобуса за нула време – кой с каквото беше успял да се награби в ръце. Имаше трима-четирима, които си бяха помъкнали целите раници. Последни се измъкнаха Венци и Камен. Камен вече го човъркаше страхотно любопитство - най-малкото относно това каква точно е повредата на автобуса. А и с наслада предвкусваше предстоящо приключение. Той беше и един от онези, които бяха смъкнали целия си багаж от автобуса. И все пак, нищо по лицето му не издаваше неговата наслада от извънредните обстоятелства. И това заради Венци.
Защото Венци Колев просто беше съкрушен. Не можеше да повярва. Веднага щом слезе от автобуса, първата му работа беше да разпита шофьора след колко време ще потеглят отново. Бай Киро вече беше навлякал дочения гащиризон и държеше в ръцете си една купчина омазнени парцали.
- Абе, малкия! Да знаех, че да ти кажа. Два часа не ни мърдат. Най-малко. Ама кой ми е крив - от София за Мичурин съм се юрнал само с женуря и лапетии. Ей, ама една работа като не ще да стане, не става и туй то!
Направо бръкна в сърцето на Венци. Кое не щеше да става? До морето ли нямаше да стигнат? И как така "два часа не ни мърдат"? Ама той подиграваше ли му се? Нали точно след два часа трябваше... Венци мислено се закле задачи с километри, със скорости, с точка А и ала-бала да не поглежда повече в живота си! И математиката завинаги загуби Венцислав Светославов Колев за своята свещена кауза.
- Тръгваме да търсим най-близката поляна. – Леля Катина вече беше влязла в обичайната си роля на отряден ръководител - След 2 часа ще сме пак тук. Хайде, в редици по двама, ходом марш! Придържай се вляво! Любо, дай тон за песен!
"Пред нааас са блес-на-ли житааа-та...."
Какви ти жита! На кого са му притрябвали жита! До никаква песен не му беше на Венци. На рамото му висеше платената торбичка с безценната макара вътре в нея. При въдицата бяха и мекиците от баба Гица, и стъкленото шише с водата. Анцуга беше вързал на кръста си. Вървеше със строя, но мислите му летяха точно в обратна посока. Брадата го засърбя. Не беше свикнал нещата така да му се изплъзват от ръцете!
Камен - напротив, чувстваше се съвсем на място – гори, поляни, задаваха се приключения, нови приятелства. Морето толкова години го беше чакало, щеше да го почака още малко.

Съвсем скоро свърнаха от пътя и поеха право нагоре. Поляната беше само на десет минути от шосето, но то остана скрито зад малкото възвишение, което току що бяха изкачили. Отвъд поляната започваше прекрасна гъста гора, за която дори и нацупения Венци нямаше как да не признае, че го привлича.
Катина спря разтеглилата се колона.
- Стой на място. Строй се в две редици по височина!
Най-отзад доктор Янева подканяше изоставащите и разсеяните.
Докато си търсеха местата в редиците, Венци и Камен успяха да поразучат своя нов отряд. Съвсем бяха забравили за Юлия. А, ето го и оня шишко Любо, точно пред Камен се падна. На Венци взе да му става интересно. Най-отпред, на първа линия, беше естествено дългуча Добролюб. Физиономиите около тях взеха да им се струват все по-познати, както и гласовете, и смехът.
- Другарко, другарко...
На опашката най-отзад бяха двете Румита и сега спореха помежду си коя от двете е по-висока. Венци съвсем се отпусна. Можеше пък всичко да си се нареди. Я виж само каква поляна! А пък и някой си беше взел футбола.
- Имате час и половина свободни занимания! Не сядайте направо на тревата. – Катина вече беше набрала скорост.
- Другарко, а кога ще ядем? - Ти кога си спрял, бе Любо! Добре де, който си носи сандвичи, може да ги извади. На чист въздух се огладнява, знам. То и без това се е видяло, че ще изпуснем обяда в лагера.
Камен остави най-сетне раницата си на тревата. Венци му подаде една от своите мекици. И двамата обаче бяха вторачили погледи в различни посоки. Камен се взираше в гората в другия край на поляната, а Венци се мъчеше да открие по слънцето от коя посока би трябвало да дойде оня морски повей, който така ясно беше усетил в Звездево. Посоката беше същата, от която щеше да се спусне и вечерният здрач. Но дългият юлски ден все още го държеше далеч от себе си.
Всичко лека полека се нареждаше. - Катина искаше да гледа положително на нещата. Тя ако не беше оптимист, кой друг! Малко свеж въздух, малко игра, после може пък дори да се поуморят и да се кротнат в автобуса.

Да, всичко наистина се нареждаше. Всичко, с изключение на една многo малка, направо незабележима подробност. Нито двамата приятели от Звездево, нито Юлия, нито леля Катина, нито дори доктор Янева - никой все още не беше усетил липсата на онова дребно, почти невидимо,очилато момче. То също беше напуснало автобуса, както всички останали, дори беше измъкнало оттам огромната си раница. Сега обаче в началото на една горска пътека лежеше лист от тетрадка, ситно изписан със странни думички. Измежду думичките някой по-запознат веднага би разпознал индианските имена, указанията за правене на бивак, знаците при разчитането на следи, способите за безшумно пълзене... Запознати се намираха, само че Невидимата Стъпка (както сам Станислав наричаше себе си), беше много напред с материала.
Двата часа отново предстояха, мирисът на море съвсем се беше изгубил, от малките кръгли очила нямаше и следа, а юлският ден се беше изтегнал мързеливо и изобщо не бързаше да си ходи.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (20 ноември 2008 16:44)
Ехааа, става супер заплетено, браво Иси , страхотно, точно в духа на онова време. Това с "Пред нас са блеснали" направо ме уби, така се смях xixi3 , много добро попадение! И видя ли, не боли, даже напротив, страхотнооо е! hiphip

 
 
№2 от: filipovaeli (20 ноември 2008 16:48)
ИСИ, много увлекателен разказ hiphip . Изведнъж нещата тръгнаха в друга посока. Както и Станислав. Всъщност какво ли ще се случи с него? Между другото се оказа, че Венци ми е набор. tayna И защо ноистина в задачите по математика никой не споменава за денивелацията hmmm ? Браво ИСИ, имаш талант !



--------------------
 
 
№3 от: zaharisa (20 ноември 2008 17:46)

Истински автор ! yess
Не си забравила и крушите yeyeye


 
 
№4 от: ive (20 ноември 2008 18:42)

Абе чудех се аз, кой бави Венци? tongue3

yess Хубаво, си го написала, Иси, наистина умееш да пишеш!

А това "Ти кога си спрял, бе Любо!" - така ме разсмя. xixi3


 
 
№5 от: eli (20 ноември 2008 18:47)
Страхотно, има и круши и чавдари, и бонус (индианци) за мен Под секрет, изобщо не вярвах да я докараме до номер 5, какви ще ги мисля сега...
И в този ред на мисли, липсват ни автори! Заявки приемам на лични

 
 
№6 от: donaddt (20 ноември 2008 19:19)
Ей, ама вие изобщо не мислите за критика! tongue2 Ами няма какво да се критикува,
Много ми харесва написаното,    особено възможността за включване на индианците. Леле, само някоя мечка липсва, която да изяде крушите. А между впрочем да питам как така този Любо успява едновременно да яде и да пее? hmmm

 
 
№7 от: eli (20 ноември 2008 19:27)
Май имаше такова състезание в лагерите, ядеш обикновени бисквити за време и после трябваше да изпееш или изсвириш нещо с уста, много нездравословно
Аз да си продължа горния коментар, никъде не е писано (разбирай, аз не съм писала) че не може да се участва по два и повече пъти. И тук му е мястото и аз да включа към апела на Вили, Пепинооооо къде си!
Ех че готино, почти като "Уилмааа"!bravoo

Допълнение: След горенаписаното имаме двама нови участника:
под номер 7 - Захариса
номер 8 - Furious_kid

Pepino продължава да МИ/НИ липсваtup1

 
 
№8 от: gamina (21 ноември 2008 03:43)
Аз на "клю-клю, бърза поща" много се смях, бях го забравила тотално тоя израз smile24
Браво на isi, много майсторски написано и много хубаво заплете историята. Кой знае, като ми дойде реда, сигурно ще вадя Венци от бърлогата на някоя мечка (неее, не ви давам лоши идеи, моля ви)

 
 
№9 от: Бяло (21 ноември 2008 10:22)
   Дааа, и на мен ми хареса мнооого. Браво, Иси! Харесват ми описанията, представям си цветно картините. Мисля, че ако така продължава, ще трябва да освободим критиците, хи хи.

 
 
№10 от: Любомир Николов (21 ноември 2008 13:13)
Къде е продължението, поздрави на автора и участниците в разказа!

 
 
№11 от: Надя (21 ноември 2008 16:45)
Добролюб ли беше онзи от "Войната на таралежите"? Оня философа с плановете за действие?

 
 
№12 от: isi (22 ноември 2008 14:53)

Много ви благодаря за поощрението! hi Понеже аз абсолютно аматьорски и с доста страх... Ама с много желание!
Ще съм особено щастлива, ако поне един от вас (повече -  още по-добре) се присъедини към авторите, вдъхновен от приключенията на Венци, които аз се опитах да загатна! Вие, които с такъв интерес и любов следите Венци, заслужавате тази история да е и ваша, нали! МОЛЯ ВИ! Ели чака лични съобщения и пълни списъка! Браво на gamina, zaharisa и furious_kid!

И аз моля pepino да се върне! Много отдавна бях споделила, че ако който и да е от "обичайните заподозрени"    изчезне оттук за известно време (повече от ден  , например  ), почва УЖАСНО да ми липсва! Наистина, съвсем искрено и за всички се отнася! ( На pepino работата стана малко ала Невидимата Стъпка  , не мислите ли? pepino, връщай се, че май без Невидимата Стъпка Венци морето ще го види през крив макарон! А пък и аз имам да уточнявам нещо с теб, че ми се получи леко разминаване с твоята 1 глава, ама май ще е по-лесно ти да оправиш при теб нещата, че ги заплетох тук вече... Моля те!)
 
Надя,  ok2  аха, той си е Добролюб!  С "разведените" родители   , на Джоко Росич синът  !   Ама нищо задължаващо, просто неволно таралежите  обградиха Венци отвсякъде Само дето близнаците, на Камен (от таралежите) братчетата,  бяха момчета , но  пък с момичешки прически. smile24 
Няма страшно, Ели ще го измъкне Венци! Освен ако...




--------------------
 
 
№13 от: eli (22 ноември 2008 15:17)
Само ако знаеш какви й се въртят на Ели из главата

Всъщност засега ми е тотален блокаж, обаче покрай мисленето събрах материал за поне три статии

 
 
№14 от: donaddt (31 декември 2009 11:30)
Цитат: Надя
14 септември 2009 18:02
Дона, за да продължиш да се усмихваш, посвещавам тази глава на теб! И тъй, тъй ти посвещавам главата, да те питам, след Павлинка, да искаш да си поиграеш с нас??  


Леле, голям срам, чак сега го чета това. Не с пепел, ами не знам с какво да си посипя главата! Не знам, май почвам да влизам във форма. Да видим какво ще ни донесе НГ (2010).
П.П. Много благодаря за посвещението, roza

И по този повод, а също и коментара на Иве
Цитат: Ive
А къде се загуби този именяк?




Ехооооооо, Венцииииииииииииии, къдееееееееееееееее сииииииииииииииии?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!