> Велика книга > Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6

Една напрегната сутрин, изпълнена с приключения и още нещо! - част 3, глава 6


30-04-2010, 23:29. : tivesto
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 6 ~
ЕДНА НАПРЕГНАТА СУТРИН, ИЗПЪЛНЕНА С ПРИКЛЮЧЕНИЯ И ОЩЕ НЕЩО!


- "Всичко ще бъде наред, обещавам!"

Спиро така й беше обещал, но Катина дълбоко в себе си усещаше, че нещо ще се случи. Сърцето й биеше до пръсване и тя сложи ръката си върху него, като се надяваше така да се успокои. През целия си живот винаги е предусещала, когато предстои нещо лошо да се случи.
- Дано да греша, дано да греша! - прошепна едва чуто Катина, а притеснението й започваше да я мъчи.
- Пляс, пляс, пляс! - тримата вече бяха във водата. Помъчи се да различи по силуетите в морето кой е Петьо, но беше все още 5 сутринта и хоризонта едва-едва се открояваше. Слънцето щеше да изгрее след половин час.
- Пляс, пляс! - ето , че Венци и Коля също са във водата.
- Започна се! - каза тихо Катина, сякаш искаше останалите да я чуят и да бъдат внимателни. Сега за всичко, което ставаше на сушата, отговаряше тя. Бай Ставри следеше какво се случва в морето и от него зависеше сигурността на момчетата. Катина стоеше на брега до малката лодка. Погледна надясно. Там на скалите Любчо и Станислав разпъваха въдиците. Това беше идеалното място за наблюдение. От километри се виждаше, ако някой идва към морето.
- Само да не паднат отгоре, че какво ще правя тогава! - помисли си Катина.

От лявата й страна Юлия и Габи обхождаха плажа. Те първи щяха да забележат, ако някой дойде от северната страна на залива.

- Дано всичко бъде наред! - за пореден път се успокояваше Катина. Беше много напрегната, защото знаеше, че от хлапетата могат да се очакват всякакви изненади. Успокояваше я единствено мисълта, че можеше да разчита на помощта на Петьо и верните му другари. Ох, и този Камен. Трябваше ли да отиде в лодката с бай Ставри. Много добре знае, че не може да плува, ама все гледа да е близо до Венци. На всичкото отгоре и плавници си сложи. Така де, щом Венци и Коля са с плавници, той също трябва да е екипиран.
- Голям праз, че не мога да плувам! - беше казал Камен преди няколко минути и с най-голямо удоволствие си беше обул плавниците. – Все едно да ида до Рим и да не видя папата!

Беше цитирал баба си, която често използваше този израз за щяло и нещяло. Иначе казано, щом ще правят нещо, трябва да е както трябва. Няма никакво значение, че не може да плува. А бай Ставри за какво е. Ако се случи нещо, веднага ще му помогне.

- Ех, този Камен! - мислеше Катина - Толкова е привързан към Венци, че е готов на всичко за него.

Отново погледна надясно. Любчо и Станислав вече бяха заметнали въдиците, но вместо да гледат тях, постоянно се въртяха и наблюдаваха във всички посоки. - На тях мога да разчитам! - каза си Катина - Ако нещо се случи под водата, те първи ще видят отгоре.
Юлия и Габи сега правеха упражнения от художествената гимнастика, като по този начин се опитваха да се постоплят от сутрешния хлад. Венци и Коля плуваха над потъналата фрегата в кръг и отвреме навреме се потапяха за малко да видят дали на дъното всичко е наред. Такава беше уговорката. През 15 минути трябваше да дават сведения на бай Ставри.

- Колко ли време мина? - помисли си тя и погледна към ръката си.

Часовникът го нямаше. Сутринта след като стана, толкова много бързаше да не закъснее за срещата, че го забрави на нощното шкафче.

- Нищо, ще се ръководя по сигналите на Венци! - каза си Катина и впери поглед в морето.

 

***

 

Водата беше хладка, но приятна за плуване. В първия момент след като скочи, на Венци му се стори, че е студена, но после свикна и вече му беше приятно. Коля се озова във водата след него и двамата заплуваха към фрегатата. Лодката бе закотвена на метри от тях, за да не я отнесе течението. Когато Венци и приятелите му издирваха тайнствената фрегата преди няколко дена, тя се беше появила от нищото след рухването на брега. Все още са пред очите му стърчащите й мачти. След последвалото земетресение, корабът отново потъна, но за щастие на малка дълбочина. Беше полегнал на една страна и мачтите му вече не стърчаха над водата. Венци погледна водоустойчивия си самонавиващ се часовник "Сейко", с който много се гордееше. Бяха изминали 5 минути откакто мъжете се гмурнаха. Обърна се назад и видя Коля, който си беше потопил главата и само шнорхела стърчеше над водата. Венци отмести своя шнорхел и попита:
- Коля, как дела? Всьо нормально?
- Нормально! – избоботи Коля през тръбата и пак се потопи.

За няколко секунди Венци успя през запотената маска да забележи колко напрегнат е руснака. Та нали там някъде долу, в останките от тази фрегата щяха да намерят сведения за неговия дядо. Венци знаеше колко е важна тази мисия за Коля и реши да го остави той да наблюдава какво се случва под водата, а той самият щеше само да дава сигнали на бай Ставри. Дано успеят да открият нещо и да зарадват баба му, която следобед кацаше в Бургас. - Чудна работа! - мислеше си Венци. - Това лято съм наказан, а всеки ден ме очаква ново приключение. Ама и майка му, как можа да го накаже за някакви си малки индианци, нарисувани върху портрета на другаря Ленин. Какви други по-големи бели беше правил и не го наказваха, а сега за това...

- Бълбук, бълбук! - Тримата водолази минаха под него и балончетата от кислородните им апарати го погъделичкаха по краката. Познато усещане. Така се чувстваше, когато след като си беше счупил ръката в първи клас, ходеше на процедури за раздвижване. Потапяха го в една вана и отвсякъде започваха да излизат балончета и да го гъделичкат. Беше успокояващо и приятно. А ръката я счупи след като скочи от гаражите пред блока с отворен чадър. Все още се чудеше къде сгреши. Или кантарчето, на което се премери в парка не беше вярно или чадърът беше правен в петък. Както обичаше да казва баща му: "В петък работниците бързат да си ходят и работят през пръсти!» Както и да е - уравнението чадър-килограми не се получи и резултатът беше гипс. Е, защо тогава не го наказаха? А когато в училищния двор се правеше на Янко Русев, какво стана? Беше намерил една метална тръба и се правеше, че вдига тежести. Това беше изтласкване, това беше изхвърляне, а това… Незнайно откъде под тръбата беше застанал Митко "Швепса» и при спускането се оказа с разбита глава. Следваше ходене при директора , обяснения, но… и тогава не го наказаха.
- Бълбук, бълбук! - Нова обиколка. Този път балончетата въздух го подсетиха за прякора на Митко. Този негов съученик се беше хванал на бас за 50 "сирийчета", че може да изпие 10 "Швепс"-а един след друг. Събраха пари и купиха 10 бутилки "Швепс" от сладкарница "Малина". Митко започна да пие бързо, но на седмата бутилка му се насълзиха очите и започнаха да му излизат балончета от носа. Загуби баса, прости се с красивата си колекция от "сирийчета" и естествено му лепнаха прякора Митко Швепса. Коля се показа, погледна към скалите, после към плажа, накрая към леля му, направи знак с палец нагоре и пак се потопи. Венци подаде сигнал на бай Ставри и се замисли пак. Зачуди се защо ли човек, когато е под напрежение започва да връща лентата назад и да си спомня все най-лошите моменти от живота си. Миналата година точно на 1 юни щеше да отнесе порция бой. Румито му беше казала - ей тъй, без да иска - че баща му е купил нова футболна топка. Венци прерови навсякъде и не я откри. Искаше само да я зърне и подържи в ръцете си преди да му я подарят. Накрая реши, че е в хола върху секцията над телевизора. Тъкмо се беше качил на секцията и стъпваше на телевизора, Мария Колева влезе в хола с кана в ръце. Представете си, майка му взела, че решила точно сега да полее фикуса. Гледката беше потресаваща. Венци стъпил на телевизора, хванал се е за вратичките и гледа какво има над секцията. И като се почна едно викане: "Тииии, знаеш ли колко връзки пуснах да го купя този цветен телевизор. Ако не бях аз, още щяхме да гледаме малкия "Юность". – Ама, Светославе, докога само аз ще се разправям. Вземи поговори малко с детето, че виж какви ги върши. И остави този вестник, когато ти говоря."

И тогава не го наказаха. А за някаква си безобидна рисунка в учебника, му забраниха да отиде на море. Добре, че беше леля му Катина, иначе щеше да изпука от скука на село. Като си помисли това, Венци се обърна към брега и погледна леля си. Явно се беше обърнал рязко, защото усети някакво странно раздвижване на водата. Морето се надигна, а лодката се разлюля силно. - Ей, да не си загубя плувките, както ме предупреди чичо Спиро. Венци видя, че Катина стои вцепенена и гледа към скалите. Юлия и Габи тъкмо бяха написали на мокрия пясък "Ю+В=ВНЛ" и "Г+К=ВНЛ". Стояха с пръчки в ръцете и също гледаха към скалите. Венци не разбра какво става. Докато си спомняше за пакостите, които беше правил преди години, леко се беше унесъл. Погледна нагоре към скалите и видя, че нещо се случваше там. Добролюб бе гол до кръста и сега събуваше любимите си дънки "Панака". Засили се и скочи в морето. Станислав остана сам на скалата. Огледа се за Коля, но него го нямаше. Любчо гребеше с всичка сила и бързо приближаваше към него.

- Разцeпи сеееееееееееее! - успя да чуе Венци сред шляпането на водата.
- Пляс! - бай Ставри скочи и с няколко загребвания догони Любчо. Двамата едновременно стигнаха до Венци.
- Разцeпи се! - каза задъхано Любчо.

Точно в този момент изплува Коля и от шнорхела му излезе струя вода. Отмествайки го настрана, каза:

- Беда!

 

***

 

Спиро, Петьо и Антон за последно провериха екипировката. Фенерите бяха в изправност, ножовете закачени на глезените им, баласта пристегнат на кръста, часовниците на ръцете, а дихателните апарати закрепени добре на гърбовете. Бутилките им не бяха пълни до горе, но фрегатата се намираше на плитко и не плануваха дълго стоене под водата. Трябваше да приключат навреме, преди плажа да се напълни с ранобудници излезли да вдишват йодни пари. След като се убедиха, че всичко е в изправност, тримата мъже скочиха едновременно във водата. След едно две загребвания се гмурнаха и бавно се насочиха към корпуса на фрегатата. Решиха първо да обиколят отвсякъде и да се убедят, че е безопасно да влязат вътре. След образувалото се свлачище, корабът се беше издигнал и мачтите се показваха над водата. Това не продължи дълго, защото последва леко земетресение, което наклони фрегатата на една страна и тя отново се оказа под водата. За щастие сравнително близо до брега и на плитко. Тримата другари обиколиха няколко пъти и установиха, че корабът е в окаяно състояние. Личеше, че преди да бъде потопен е бил подложен на продължителен обстрел. Мачтите се поклащаха от вълните и изглеждаше, че няма да издържат дълго време и ще се прекършат от собствената си тежест. Ясно се виждаха по тях следите, оставени от снарядите. Съвсем леко се забелязваше изрисуваната петолъчка и името "Красный Октябрь». От лявата страна зееше нащърбена пробойна.
- Ето къде е уцелен! - помисли си Петьо – Затова е потънал толкова бързо!

Тримата се спогледаха набързо и без думи се разбраха. Много добре знаеха за какво са тук и какво точно търсят. Бай Ставри много пъти им беше разказвал историята на фрегатата и те се надяваха тази мисия да приключи благополучно и да зарадват стареца. Антон пръв се вмъкна през пробойната и пред очите му се откри смайваща гледка...
Корабът бе изпълнен с най-различни морски обитатели. Още с влизането си Антон видя голям пасаж от малки хамсии, които проблясваха красиво осветени от неговия фенер. Тук те се чувстваха защитени от големите риби и фрегатата се бе превърнала в техен дом. Няколко медузи с различна големина стояха неподвижно и само лекото вълнение ги поклащаше насам-натам. Морските кончета си "препускаха" във водата, но стреснати от него, мигом се шмугнаха сред водораслите. Бяха кафявозелени на цвят, също като водораслите и се люлееха напред-назад като тях. Напълно се прикриха и вече никой не можеше да ги различи. От коридорчето срещу него се показаха няколко сафрида и се стрелнаха под краката му, изчезвайки в морето. По стените имаше цели колонии от миди, които бяха храна за доста видове риби и затова тук гъмжеше от живот. Подът беше покрит от дълбок слой тиня. Ясно личеше, че фрегатата няколко пъти се е килвала ту надясно ту наляво. Все още се виждаха петната по стените. Антон се отмести и направи място на Петьо и Спиро. Тримата другари вече бяха в кораба. Огледаха се и разбраха, че се намират в машинното отделение. Бай Ставри до най-малките подробности им беше разказвал за фрегатата и те веднага се ориентираха къде се намират. От неговите разкази знаеха, че трюмовете са били пълни с храна и боеприпаси, които е трябвало да превозят. Трябваше да бъдат много внимателни, защото дъното под кораба бе нестабилно и можеше да се очаква най-лошото. Антон даде знак на приятелите си да го последват. Тримата знаеха къде трябва да отидат. Те търсеха каютата на Николай Суворов и бай Ставри. От Катина научиха, че днес следобед Настя ще кацне в Бургас и искаха да открият някакви вещи от съпруга й. Откриха стълбището и се качиха на горния етаж. Завиха надясно и пред тях се показа дълъг коридор. Втората каюта трябваше да е тази, която търсят. Пред очите им се стрелнаха няколко попчета, а подът бе осеян с дребни скариди. Водораслите по коридора се полюшваха в такт с водата. Петьо насочи фенера си напред и заплува към каютата. Вратата беше откъртена от пантите в резултат на ударната вълна от взрива и лежеше на пода. От леглата бяха останали само рамките и ръждясалите пружини. С годините, вълненията бяха отнесли всичко, което не е закрепено стабилно. Чу се странно скърцане и леко поклащане. Корабът сякаш стенеше. Трябваше да побързат. От двете страни на илюминатора се намираха металните шкафове. Тук трябваше да намерят това, за което бяха дошли. От бай Ставри знаеха, че лявата двойка легла и шкафове са тези, които търсят. Спиро дръпна вратичката на шкафа, но тя бе ръждясала и не помръдна. Извади ножа и започна да човърка по двете врати. Трябваше му само минутка и с остро скърцане отвори шкафа. Дрехите бяха почти незасегнати от времето и водата. Всеизвестен е фактът, че в Черно море се образува слой от сероводород, който действа като "консервант». Поради липсата на кислород не се развива процес на гниене. На полицата отгоре имаше правоъгълно огледало в красива рамка. До него се търкаляха гребенче, четка и ръждясала самобръсначката. Но те търсеха друго. Петьо погледна на дъното на шкафа и я видя. Обърна се към останалите и те видяха грейналото му лице. Това е! Бай Ставри ще бъде доволен. Внимателно взе малката уникална кутия от орех с дърворезба отгоре на капака.Уникалното се състоеше в механизма й на отваряне. Отстрани на кутията се намираше малко лостче. Бай Ставри разказваше, че само Николай и той знаеха тайните четири движения, с които се отваряше. Когато тръгвали от Сочи, Суворов решил да купи от едно магазинче подаръци за Настя. Харесал едни седефени обеци и герданче от перли. На излизане погледът му се спрял на тази уникална дървена кутийка. Продавачката обяснила, че има специален механизъм и са необходими четири движения на лостчето, за да се отвори. Това звучало доста тайнствено и Коля купил и нея. Петьо я постави внимателно в мрежата, с която преди ходеха да събират рапани. Отново чуха странното скърцане. Време беше да излизат. Погледнаха си часовниците и разбраха, че имат около 20 минути преди да им свърши въздуха. Петьо закрепи мрежата за колана с баласта и тръгна първи. Стигна до пробойната и премина през нея. След него се промуши и Спиро. Двамата се обърнаха и зачакаха да излезе Антон, който се бе поспрял в машинното. В този момент се чу страшен тътен. Двамата се спогледаха уплашено. Морето се надигна. Корабът изстена зловещо и мачтата се разцeпи на две. С няколко движения на плавниците Петьо и Спиро успяха да се отдалечат от фрегатата и мачтата се сгромоляса там където допреди секунди стояха. Вдигна се мътилка от дъното и за момент нищо не можеха да различават. Риби не се виждаха. Всичко живо наоколо се беше изпокрило. Случи се това, от което най-много се страхуваха. Когато започнаха да виждат добре, забелязаха Антон. Беше до пробойната, но отвътре. Дупката беше препречена от падналата мачта и той беше в капан. Опитваше се с крака да отмести мачтата, но тя не се помръдваше. Нямаше време за губене. Въздухът им скоро щеше да свърши. Петьо и Спиро се хванаха за реята и задърпаха, а Антон натискаше с крака. Петьо се стресна, някой го беше хванал за рамото. Обърна се и видя Коля, който гледаше уплашено през запотените си очила. Посочи му с пръст нагоре, което означаваше да повика помощ и пак се захвана да дърпа. Коля заплува към повърхността.

***

Художник: Николай Попов


Продължението може да прочетете ТУК