
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
« Януари 2021 » |
---|
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
Другарчета, вчера на излизане от сградата, където работя, ме осени нещо необикновено!!! Току на входа, вече бях започнала да слизам по стълбите към тротоара и чудо: направо го усетих, не, по-скоро направо го помирисах оня, неповторимия мирис, който ме лъхваше на входа на сладкарницата в нашето село. Върна ме направо 30 и повече години назад !!! Един такъв особен мирис, малко като на боза, сиропирани пасти с розичка отгоре, ванилия и знам ли още какво. Направо ме накара да поспра за малко и даже тайничко се поогледах, но не разбрах откъде идва, на какво се дължи. Знам само, че в нито една сегашна сладкарница или магазин не съм го усещала, даже може да се каже, че го бях и позабравила. О, Детство...!
|
|
|
Здравейте приятели! Искам да ви попитам.
Помните ли какво беше
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето?
Да чакаш да получищ писмо в истинската си поща /конвенционална/
Да събираш картинки от дъвки без значение дали си момче или момиче.
Да ти се набере лентата на касетата и да я навиваш с пръст или молив?
През лятото да ти трябват пари за сладолед а не за алкохол!
Гледаш ВИДЕОКАСЕТИ с любимите си филми.
Да чакаш 5 часа в неделя за "часът на Дисни"
Да играеш на криеница, стражари и апаши, капитане капитане, замръзванка, народна топка и други!
Да попълваш лексикони?
Да караш колело с контра вместо със спирачка и скорости.
Да се катериш по дърветата за да си откъснеш джанки или череши!
Да колекционираш "Мики Маус"
Да прекарваш летата при баба и дядо на село?
Да се прибереш у дома със бездомно котенце пълно с бълхи :)
Да скачаш на въже и ластик.
Да играеш с приятели едни смешни игри с ръце /пеене и пляскане/
Да викаш ДАМА ПИКА и всички други производни духове.
На рожденния ти ден тортата да е направена от мама?
Да си пишете бележки в час и да си ги подавате от ръка на ръка вместо да пратиш смс!
Да колекционираш салфетки , сапуни календарчета и други.
Да пиеш вода от чешмата а не от пластмасови бутилки.
Да няма компютри 3D игри и 150 канала телевизия и да смяташ тетрис и супер марио за изключително интересни?
Ако някой ти трябва да отидеш у тях без да му се обаждаш
Да имаш един телефон за връзка със семейството си а не няколко Джи ес ем номера.
Да слагаш снимките от рожденйия ден в албум а не в Фейсбук.
Да използваш пароли само когато измисляш някаква игра а не за да ги въвеждаш някъде.
Хората които не са преживели такива моменти просто не могат да си представят за какво става дума
Не беше ли по хубаво когато бяхме малки и животът беше по ... прост :)
|
|
|
Вик от детството
Валери Петров
Откъде се намери, откъде се намери, долетяло до мен като в сън, това тънко: "Валери!" и след малко: "Валери!" на децата отвън?
Знам, уви, тоя зов ог далечното детство не за мен, не за мене е той - викат друг един малък, живеещ в съседство, едноименник мой.
Но макар че от случки, подобни на тая, честно казано, малко боли, аз преглъщам я мълком, защото си зная: ще е смешно, нали,
ако горе, от свойта библиотечна бърлога се надвеси набръчкан старик и отвърне с плачливо: "Не ме пускат! Не мога!" на детинския вик.
|
|
|
В днешната съветска киновечер ви предлагам да си припомним... че някога сме били деца. 
|
|
|

Птица на прозореца
И така, в Кенсингтонския парк има паметник на момче. Но не просто момче, а момче, което никога не пораснало. Защото времето не докосва Питър Пан. Не го плаши потокът на дните и годините. Единствено него, детето, което си пожела да остане вечно дете и кой знае как това желание се сбъдна. И все пак това е само една измислена история, разказана от талантливия писател Матю Бари. А всички тези камъчета и клечици, събрани около паметника на Питър Пан в Кенсингтонския парка са само умилителни сувенири от мястото, за което се разказва в една красива приказка. Нищо повече от приказка. Наистина ли нищо повече? Ами ако все пак в нея има нещо, което е не е просто фантазия? (...)
|
|
|
Не, не! Не се стряскайте! Не идва края на любимия ни сайт! Нито става дума за едноименната книга на Артър Кларк. Това е един въпрос с хиляди, да не кажем милиони възможни отговори...
|
|
|

Тази история ми се случи преди няколко години.
Има неща, които са вътре в нас и ни отделят от света на детството. Те не са следствие на физиологични промени или натрупан житейски опит. Те са по-скоро промяна на мисленето. Децата в редица случаи не разсъждават като нас. Нямам предвид тяхната наивност, всички тези “детинщини" , които са характерни за детската им възраст. Ценното в детския начин на мислене е простичкото, без извъртания отношение към нещата около тях. Ето като в тази история
Приятел
В родния ми град има Дом за сираци (ДДЛРГ). Тогавашната директорка на Дома ми е съученичка и често по нейна молба правехме с няколко приятели малки услуги на Дома, когато имаше нужда от това. Покрай тия посещения станах познат с децата (...)
|
|
|
Много странно - бях сигурен, че преди време съм публикувал тази песен тук. Но не я откривам при нас Това е една затрогваща история (вярно оригинала не е български) за момчето и неговото любимо... магаренце, спомените, носталгията, детството всъщност. Популярното изкуство така се прави, че дори и от такъв сюжет - момче и магаре - може да "извади" нещо наистина хубаво! Е, далеч съм от мисълта, че песента е някакъв шедьовър - все пак това си е естрада.
|
|
|

( снимка - http://thebestofrussia.ru/ )
Всяка година около рождения си ден пиша статия в “Детството". Нещо като почерпка за другарчетата. Миналата седмица си бях избрал два сюжета, от които щяха да се получат хубави разказчета. До вчера имах надежда, че ще седна и ще напиша поне едното. И точно снощи вечерта ме връхлетя “госпожа Безделие", да я наречем така. Имам предвид онова особено чувство, че нищо от това, което си планирал, няма да се получи и няма защо да си хабиш усилията. Ръцете унило се отпускат и главата престава да съчинява. Гледаш с празен поглед “Документ 1" на белия монитор. После си пускаш някой интересен филм или лягаш на дивана с някое томче с любими разкази.
Та и аз така.
Днес сутринта имах свободен ден. За “закуска" четох от едно тефтерче, в което си записвам отвреме – навреме ...
|
|
|
Преплетоха се дните ми в гора. Заплете ги щастието като пъстър конец, разлюля ги.
Пак съм с моето лято. Аз помня как целувах раменете му, солено от море и вятър, и го изпращах тъжна и няма. Помня как го изпиха облаци и го отнесоха. Но сега е тук.
Ръцете му ме парят като сол. Косата му пляска върху гърба ми като уплашен гларус и всеки неин косъм е сякаш златна струна от китара.
То ме дръпна нанякъде. Къде? И изведнъж разтварям широко зеници. Та това е детството, моето детство. Моето мило момиче, което доскоро притежавах изцяло...
|
|
|
|
Общо на сайта: 11
Потребители: 1
Гости: 10
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Трябва ли нов дизайн на сайта?
|
|