Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Усещане за детство
24-03-2009, 16:54 | Автор: dani | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет... Не се опитвам да ви пробутам плагиатски нещо чуждо, занам че я помните тази песен, която навремето изпяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Но на мен преди няколко дена ми се случи точно както в песента. Само че не беше хвърчило, беше една стара найлонова торбичка. Бях на гости у едни приятели и, разхождайки се в задния двор на къщата им, погледът ми попадна на нещо познато. Под стрехата на работилницата стоеше бяла найлонова чанта, в чийто горен ъгъл се виждаше знакът на "Балкантурист". В долната си страна пликът имаше надпис на латиница: "SLANCHEV BRIAG", а над него рисунка: пясъчен бряг,  на пясъка оня известен на всички ни кораб-ресторант, някогашната слава на курорта ни. И точно тогава някъде в мен се пробуди тоя "детски спомен жив", за който се пее в песента "Детски спомен". Пробуди се и ме обхвана целия. Обви ме като пламък и някак като че ме подмлади. За секунда... не, за част от секундата се "върнах в дните детски", почувствах се отново същия оня dani от снимката-аватар. Почувствах мириса на морска влага, носена от свежия морски вятър. Сякаш че ми падна камък от сърцето, сякаш тоя двадесет и N годишен вятър наистина изскочи откъм рисунката на найлоновата торбичка и ме накара да го задишам с пълни гърди. И бях като че съживен след дълга безпаметна и безчувствена СМЪРТ, като че възкръснал... Но всичко това продължи само някаква част от секундата. После в гърдите ми се насъбра една такава тъга... За какво ми е , си мислех, да се блъскам из тия стари детски спомени? Какво се опитвам да възстановя и възможно ли е въобще да се възстанови изгубеното. И какво точно съм изгубил? Носталгията по детството е носталгия по какво? По старите магазини, детски играчки, екскурзии, пионерски лагери...? Какво точно ме привлича в детството ми? Или да погледнем на въпроса от друг ъгъл – какво не ми харесва във факта, че съм възрастен човек? Какво притежавах като дете, а сега го нямам? Кой всъщност е виновник за моето детско щастие. От какво зависи детската радост? Дали става въпрос за някакъв ензим, за някаква молекула? Дали (както си обяснява това един приятел) детството е щастливо, защото е лишено от познания за света – трупайки знания, човек губи простотата на съзнанието си и пр.? Написал ли е някой досега формулата на щастливото детство и дали въобще става въпрос за химична формула? И знае ли  някой на тоя свят отговора на тия въпроси?
Дано не съм ви досадил с питанките. За край – песента "Детски спомен".
 
"<!--dle_video_begin:http://detstvoto.net/uploads/files/1237906348_e8f2ba3c1.flv--> <!--dle_video_end-->
e8f2ba3c1.flv [8,42 Mb] (сваляния: 5)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mia.yaneva (24 март 2009 17:52)
Според мен, Дани, щастливото детство не се губи с трупане на познания и мъдрост. Може би е по-скоро ензим, може би е поглед към света... Може би за всеки е различно. Мен, ако питаш, аз постоянно си живея във вечно детство, не само това, когато съм била на детска възраст, но и сега... Според мен е състояние на духа, не знам как да го обясня... Ако питаш и мъжа ми, той поне по веднъж на два дни ми повтаря, че съм си едно детенце... при все опита, работата, позииците и пр. Ако питаш мен и моята 60-годишна майка е в такова състояние, за мое щастие... И това пак казвам, не се отнася до детски реакции, до инфантилизъм и наивност и няма нищо общо с опита, с познанията, с мъдростта, професията. Просто може би е отворен, вечно търсещ, възхитен и всепоглъщаш поглед от света... Знам ли...

 
 
№2 от: felice puba (25 март 2009 09:45)
Дани, извинявай, но и аз мисля да се включа с коментар , въпреки, че Миа го е казала много по-добре, отколкото аз ще мога. Дори да е вярно, че познанията и професионалния опит са за големите, а пък мъдростта е за бабите и дядовците, не съм съгласна, че детското щастие изчезва с трупането на годините и с побеляването на косите. Напротив, колкото повече човек пораства в преносния и истинския смисъл на думата, толкова повече трябва да се опита да съхрани на всяка цена детското пламъче в душата си. Както в песничката "...щом студено ми стане, да си взема от детския огън", знаем я всички. Вярно, че всеки ден се мъчим света да обърнем и яхнали пръчка в детството да се върнем, както продължава същата добре позната песен, но дали пък всъщност е необходимо?  Прощавай, но не мисля, че си загубил нещо, щом една найлонова торбичка се е превърнала в хвърчило и е събудила детски спомени. Щом нещо се е пробудило в душата ти, просто значи то не е изгубено! То си е там някъде в тебе и чака да бъде докоснато от детския ти пламък. Ами не се оставяй на носталгията, смело бъркай във въпросния детски огън, дори ако трябва да се опариш! Не знам, понякога си заслужава, колкото и да е глупаво. Пък и какъв е смисъла да сме големи, ако поне веднъж не можем да си позволим да станем отново деца, дори за миг. А отде знаеш, че този миг не е вълшебен и не може да продължи вечно, макар и само на ужким?  Знам, че не си съгласен, както и да е. Аз просто си бъбря.
Ще си позволя да цитирам и аз един мой приятел, който казва, че мечтите са безплатни, безкрайни и нереални... и точно това им е хубавото! viktori



--------------------
 
 
№3 от: filipovaeli (25 март 2009 10:38)
ДАНИ, темата е много дълбока и малко тъжна.
Или да погледнем на въпроса от друг ъгъл – какво не ми харесва във факта, че съм възрастен човек? Какво притежавах като дете, а сега го нямам?
Ще ти отговоря метафорично и мисля, че ще ме разбереш: Децата нямат спирачки, но изведнъж установяваш, че ти вече имаш спирачки...и колкото и да ти се иска да продължиш да препускаш напред, ако не друго поне започваш да се оглеждаш като пресичаш.


Детето в мен крещи, че му е писнало и иска да излезе..не издържа вече да се прави на родител, не издържа да контролира, обгрижва, насочва, подава, отнася, принася. То ме дърпа за ръката, когато е изплашено и се нуждае от утеха и закрила.



--------------------
 
 
№4 от: felice puba (25 март 2009 10:57)
Ох, ама вие съвсем като порастнали ...hmmm  Добре де, признавам, че filipovaeli е права. На децата всичко е разрешено, а при нас вече е сложно. Ако си дете и сбъркаш някъде, ще ти се скарат и накажат и толкова. После ще има мине. До следващата пакост. А сега има не само само спирачки, има и бариери, които не можеш да преминеш, и табелки с надпис "Тук не може да се прави това и това...", които не можеш да подминеш, и забранителни и предупредителни знаци, с които да се съобразяваш, абе въобще СКУЧНО Е, ТЪЖНО Е, ТРУДНО Е... Защото когато застанеш на кръстопът, няма кой да ти посочи верен път. И няма кой да те пази, на кого да разчиташ, освен на себе си и на хората, които обичаш. Има отговорност и задачи с трудни решения, и хора, които зависят от твоите задължения... Всеки ден загубваш частица от тебе, понеже нямаш за себе си време. Я,то стана като стихче, нали?! 
Вижте, простете ми, просто се опитвам да ви развеселя. Зная, че светът на големите не е весел, но някак си ми се иска да не е всъщност така.



--------------------
 
 
№5 от: mia.yaneva (25 март 2009 11:53)

Пък аз мисля, че като голям имам повече отколкото като бях малка, защото сега от мен зависи дали ще си облека пуловера, от мен зависи дали ще цопам със сина ми в локвите за ужас на околните, от мен зависи дали ще си лежа цял ден мързеливо с пижама в леглото, от мен зависи дали ще си пропилея времето в дълги разговори с приятели, четене на книги или ще се заробя в работа... Като в "Ако бях голям", спомнете си! Разликата между сега и детството ми е, че сега не трябва да се боря с никого, за да имам и правя това, което ми се иска, с изключение на съвестта ми, но с нея добре си съжителстваме. И с изключение на това, че вкусните топли милинки трябва да си ги направя сама :)

А собствените ни забрани на възрастни знаете ли откъде идват - от там, че си поставяме етикети - на човек на 40 не му отива това, не ти отива на белите коси, не може един бизнесмен да се държи така... и пр. И от социалните представи за определени роли, на които сме се научили да отговаряме, какво да се прави, това е то известният в психологията процес на социализация... "Като си поставяме етикети ние се отричаме." Мисълта не е моя, а на един философ, но нещо много сложно и философско стана ...


 
 
№6 от: felice puba (25 март 2009 13:17)
Ето един позитивно настроен човек. Браво, Миа, дай Боже повече хора като тебе, за които лъча на детството не е угаснал!
И всъщност, наистина като "Ако бях голям", както каза Миа, ние си мечтаехме всъщност да порастнем! Ето че мечтите се сбъдват. Само трябва да внимаваме какво си пожелаваме!



--------------------
 
 
№7 от: freja (25 март 2009 15:55)
Ама много трябва да внимаваме какво си пожелаваме! yess Поне сто пъти съм се уверявала в това.

Детето е там, където му позволим да бъде. Аз например винаги ще се прехласвам пред дъгата, винаги ще обичам да се потапям под вода и да усещам как вълните минават над мен, винаги ще се взирам в бездънното небе през ясните летни нощи и милионите звезди ще ме замайват, винаги ще се издигам мислено с птиците и ще се спускам с тях надолу от фантастични височини (от които всъщност ме е страх)... И винаги, когато някое дете ме впечатли - с вик, радост или смях, ще си спомням какво е правило детето в мен на неговата възраст.

А пък, dani... къде е торбичката? Не ми казвай, че не си я снималmig_mig.

 
 
№8 от: dani (26 март 2009 07:07)
Ей, freja, винаги имам фотоапарат и винаги  е с мен в нужния момент, а тогава нямах. Да знаеш само колко ме беше яд...



--------------------
 
 
№9 от: Надя (26 март 2009 13:27)
         Дани, май те почувствах, даже се сетих, че онзи ден, когато помирисах едни шишарки в гората и аз за миг прелетях, там преди сто лета..
         Според мен, огромния проблем на възрастните е, че са по-самотни от децата, децата са винаги заедно и си приличат, колкото повече растат, толкова повече стават различни и по-самотни.
Колко много ми се иска да не го кажа, но ще го кажа.
         Умореният от ударите на живота човек, от болестта, от недоимъка, от лъжата, от сълзите на близки, от безработица, от загуба и пр. спира да бъде дете, колкото и да му се иска, той просто се мъчи да оцелява. Той няма компютър и интернет, той си брои стотинките за хляб и мляко и гледа мълчаливо сина си и се чуди защо е на десет и е порастнал. Понякога дори да си спомняш е лукс, който не всеки може да си позволи.
За малко да забравя и извода-съвета към Дани: това, че те тресе и че чувстваш, означава, че имаш този лукс, така, че чувствай се богат и щастлив!


 
 
№10 от: dani (27 март 2009 15:45)
цитат- Надя: и аз за миг прелетях, там преди сто лета..
         Там, преди сто лета..., дааа, каквото и да ми говорите, и вие сте на еднакво далечно разстояние от детството си, както и аз. А иначе защо ще четем и пишем тук, защо въобще ще ни  интерсува страница с детски спомени? Но може би всеки се е отдалечил от своето детство в различна посока, ако може така да се каже. Преди всичко детството (това , което ние имаме предвид под думата "детство"  и за което сме изпонаписали вече една камара статии и коментари) е вътрешно преживяване. Преди няколко години един човек, който е по-млад от мен, но не е вече дете, ми сподели, че никога не се е чувствал така щастлив, както когато в детството си стоял пред родния си дом в зимните вечери и гледал отсреща покритите със сняг ели. Твърдеше, че можел да стои така цяла вечер и да се любува на гледката, без да му омръзне. Напълно го разбрах за какво говореше- имал съм същото преживяване (някъде бях писал за това). Именно това вътрешно преживяване е едно от особените състояния, такова неописуемо щастие... това е някаква особена сетивност и човек я има само в детството си. Това беше една от причините да се захвана с този сайт - исках да разбера дали и други като мен са имали подобни прекрасни детски усещания. Ако някой не е преживявал подобни щастливи мигове в детска възраст, едва ли би могъл да разбере за какво става въпрос. бедата е ,че не мога да обяснявам достатъчно ясно. За да се изрази с думи такова състояние трябва доста свободно време и размишления. Все пак , колкото ми позволяват силите и възможностите , ще продължа с подобни статии в раздела "Къде остана детството".



--------------------
 
 
№11 от: felice puba (30 март 2009 10:24)
Добре. Мислех да не се включвам с повече коментари, защото автора на въпросната статия много хубаво е казал всичко с последния си коментар, обаче едновременно с това Дани пак хвърли бялата ръкавица На мене ми остава само да споделя какво чувствам аз самата към детството си. Не носталгия. Щастие. Щастие, че го има този сайт и ми позволява да събера спомените си на едно място. Тук мога просто да захвърля задълженията си и отговорностите поне за малко, за да надникна в едно отминало време, и да изживея, макар и не съвсем реално всички прекрасни мигове, съпровождащи детството ми. И е заразно, гарантирам, защото мъжа ми мисли същото, а той е съвсем отговорен и сериозен човек! Детството наистина е вътрешно преживяване, както казва Дани. Както остаряването е състояние на духа. За щастие има много млади по дух хора и за съжаление порастнали преждевременно деца... Бих пожелала на всеки детството му да е прекрасно място, вълшебна страна, където да се завръща винаги щом пожелае, например, като гледа покритите със сняг ели. Спомняте ли си Нарния и вълшебния дрешник? Накрая професорът каза на децата, че никога няма да се върнат там, ако опитат по същия път. Но нещо съвсем случайно, когато не очакват може да ги отведе там. Не съм наивна. Зная, че нищо не се връща. Но мисля, че именно заради вярата в детството го има този прекрасен сайт, за което благодаря на Дани и admin и на всички ви, приятели! Хау! /нали така казваше Винету като приключи с монолога/.



--------------------
 
 
№12 от: mia.yaneva (31 март 2009 15:39)

Е, и аз пак на всяка манджа мерудия, но четейки коментарите на Дани, се замислих, че може би аз имам това усещане, защото аз и досега живея в родния си град, при това почти на същото място, ходя по същите места, виждам приятелите си от училище, роднините ми живеят на същите места, където са живели и като сме били деца и сме били у тях... И просто аз всеки път като съм у майка и погледна през прозореца имам същото усещане, както когато съм гледала оттам като дете... Имам си и аз мои гледки и кътчета. Но просто те си стоят там и аз съм често при тях с повод и без повод. Няма засега апартамент или място, с което да съм свързана от дете да е продадено на чужд човек... Май съм голяма късметлийка :) А може би и това е, което много пъти ме е държало тук и което ми се струва не би ми дало да напусна България, не че съм се опитвала... Не знам, аз често съм мислила за това и ми се струва, че и това може би има значение за усещането ти за детство и наистина нямам представа как се чувствате тези, които не сте си в родния град, че и в страната.

(Между другото в япония има държавна политика да не се държат децата дори от първи до четвърти клас в един клас с едни деца и всяка година ги въртят, точно за да не се привързват... Вероятно и това дава някакво обяснение за нашето детство и нашите чувства :)


 
 
№13 от: isi (31 март 2009 16:28)
И аз не се сдържах...
Мия, и това, но не само. Надя наистина добре го каза - много зависи на кого как са му се "стекли" нещата в живота - независимо дали по Божия воля или благодарение на него самия. Смея да кажа, че всички, които пишите оптимистичните,  щастливи по детски,  коментари имате МНОГО и днес. Надявам се, че  ме разбирате правилно.  Най-малкото имате вашето дете до себе си, което да ви помага да съхраните  същото  усещане за детство. Имате нужните ХОРА до себе си, сигурна съм!
Не че иначе е невъзможно, напротив! Но рецептата, формулата е друга и много по-трудно откриваема, и никога така универсална.
Дани, не е вярно, че никой не знае отговорите. Но никой не знае ТВОИТЕ отговори. Моите са различни от тези на момичетата по-горе, имам ги, но са МОИ. Имам друга рецепта за детското ми щастие днес. Наистина е такова, сигурна съм! Но рецептата е лично моя и само моя. И е съвсем  фина и лесно унищожима.
И в същото време те разбирам и  знам, че съм загубила много! Загубила съм си погледа от другата страна. Но за мен  най-хубавото е да знаеш, че си го загубил и какво си загубил, а не да твърдиш, че си вечно дете. (Затова, между другото, обичам Валери Петров и харесвам неговия сбръчкан човек, който си признава, че е сбръчкан, че е смешен, че е загубил своето бисерче, но все пак го търси на дъното на морето! И детето до него ще му помогне! )



--------------------
 
 
№14 от: dani (1 април 2009 06:24)
Наистина, Иси, и аз вече започвам да се досещам , че търся именно МОИТЕ отговори на тия въпроси. За всеки от нас явно детството и отдалечаването от него (ако с някого - като мен- това се е случило) се е развило в различно измерение. Т.е. въпреки общите ни спомени може би сме преживявали детството по различен начин и по различен начин сме станали възрастни (а някои не са). И все пак носталгията по детството я има и това може да се забележи съвсем ясно при поколението, което сега е около 30-40 години. В София дори има заведения, в които звучи музика само от 70/80-те години и въпросното поколение се събира там, привлечено от носталгията. Носталгията е доказателство за загуба. Не съм сигурен за произхода на думата, но мисля, че понятието означава 'тъга по Родината". Носталгия изпитват хора, отдалечили се за дълго от родния край. Носталгията по детството пък е поради причина също на някакво отдалечаване. А че не става въпрос само за отдалечаване във времето  е ясно, защото иначе човек би изпитвал и носталгия по 20-годишната си възраст или някоя друга. Детството поражда у порасналия човек тъга, като тъгата по някаква родна земя, останала далеч отвъд морето. Не случайно при руснаците е станал пословичен изразът "я родом из детства"( произхождам от детството си или детството е моя роден край). Е какво, пак ли "хвърлих бялата ръкавица"



--------------------
 
 
№15 от: furious_kid (1 април 2009 10:35)
Носталгия...
Никак нямах намерение да се включвам, но последният коментар на Дани и една вест, която ме потресе, ме поставиха пред клавиатурата.

Носталгия всъщност идва от гръцките  nоstos - завръщане и algos - болка. И мен точно това - боли ме за детските ми години! За истината, безкористността и приятелството, за ценностите, които и досега са в основата на живота ми, но липсват на днешното поколение, за символите, които и до днес правят спомените ми толкова ярки...

Но вчера разбрах, че точно един от Символите на детството ми е напуснал завинаги този свят... Човекът с ярката усмивка, човекът - художник, певец и артист в едно, човекът "Лека нощ, деца!", останалият и в емиграция истински Българин - бате Климбо... Боли ме, ох как ме боли...

 
 
№16 от: felice puba (2 април 2009 23:59)

:) Мисля, че темата стана деликатна. Явно всички наистина чувстваме детството по различен начин. Иси, не знам дали имам МНОГО, но слава Богу, имам нужните хора до себе си, пожелавам го на всички от сърце! Дано всеки да открие своето златно ключенце сред жълтите листа, което търси в стихотворението си Валери Петров. Аз просто имах щастливо детство и колкото повече минава времето, толкова повече ме радва това. Freja, дано детството да е с теб винаги, когато имаш нужда от него! Миа, наистина си късметлийка, най-вече защото ОСЪЗНАВАШ какво имаш в действителност и моля те, не го губи! Furious, не може ли само "nostos" без "algos"?  :) . В действителност си прав. Ако има за какво да се съжалява, то това са ТОЧНО нещата, изброени от теб.

И ДЪЛБОК ПОКЛОН КЪМ БАТЕ КЛИМБО.

Дани, както винаги си пределно изчерпателен и обикновено след теб трудно може да се добави нещо по-впечатляващо. Но ще си позволя да изразя несъгласие с коментара ти, че някои сред нас не са станали възрастни. Смея дори да твърдя, че някои от нас са ДОСТАТЪЧНО възрастни, предвид сериозния си личен и професионален опит, просто съвсем по детски може би не го подчертават. Всички порастваме знаеш, колелото се върти. А времето е и приятел, и враг. Пък и ако не порастнеш, няма как да осъзнаеш факта, че някога си бил дете. Само Питър Пан, който живее само в приказките никога не порастна, но би било хубаво всеки да си има своя Невърленд.  Отново "Хау", този път наистина за последно и спирам да досаждам J.




--------------------
 
 
№17 от: pasha (21 ноември 2009 15:23)
Дани,ти си късметлия.На мен ми бяха неоходими няколко такива преживявания,за да започна да си задавам същите въпроси."Малкият принц" на Екзюпери ми обясни всичко.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 1
Гости: 14
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?