Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За ваканцията, морето и още нещо
4-09-2009, 04:10 | Автор: mia.yaneva | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

След целодневно пътуване стигаме до заветното място на лятната ни почивка с мама и татко по приличен междуселски път. Панорамен кажи-речи. Отляво е морето. Виждаме дори плажа от пътя. Ех, този дъх!

 

Комплекс от бунгала в дъбова горичка точно срещу пътеката за плажа. От бунгалото виждаме морето. Нощем заспиваме на шума от вълните и песента на щурчетата. През деня се чува по някое троп-троп то желъдите, които падат върху ламаринения покрив. Един следобед виждаме кълвач на дървото пред нас, а през другото време малки сини птиченца с жълти коремчета прескачат през балкона ни.

 

На входа на комплекса каменна чешмичка със студена вода – да си оплакнеш краката след плажа, преди да стигнеш до бунгалото или до ресторанта. Пак на входа – някога жълта метална пързалка с катерушка, каквито в моя град не съм виждала. До нея скърцаща метална люлка. Каменна пътечка към долния ресторант, пред него заземена голяма стара лодка, като малък кораб. По-скоро изоставена, отколкото атракция. По-нагоре – широко място  за коли, за който е дошъл с кола. По алеите – различно високи лампи с кръгли леко разлати пластмасови тела с две полусфери в различна цветова гама – бяло с оранжево, тъмно-зелено с оранжево, тъмно-зелено с бяло, тук таме само бели. Някои стопени, а някои не работят. Както малкият казва "Тая лампа въте няма крушка». Феерично светят през нощта. Примамка за катерене до ресторанта или последните бунгала за малките деца.  

 

Бели бунгалца с кафяви дървени прозорци, много популярни за масовото строителство от това време накъдрени ламаринени покривчета и дървени перголи над балкончетата. По балкончетата пластмасови масички с метални крака и въртящи се изцяло изляти пластмасови столове – модел като от дискотеките – червени и зелени. Където има обитатели висят хавлии, дюшеци, пояси, детски рисунки на морето с водни бои, почти навсякъде има скарички, другаде газови или електрически котлончета отгоре с джезвенца, тенджерки. Различни мушами на масите – който каквото си е донесъл. Две-три кучета. Пред някои бунгала компанията е съединена – маси и столчета са събрани на пръста пред бунгалото. Пекат се месенца, чушки и вкусотиийки.

 

В бунгалото – коридор с огледало, място за сядане, две рафтчета за обувки, едно за шапки отгоре, гаредроб! Истинска дървена гарнитура за антре. Стая с телевизорче неизвестна марка, бюро с огледало, стол с облегалка, маса за багаж, хладилник, разтегаем диван-спалня за мама и тате, ниска маса с две табуретки. Чупка, затворена с перденце с две легла за децата и нощно шкафче по средата. Кафяви вълнени одеала (а вечерите тук са хладни...) и бели чаршафи. Сменят се по средата на смяната като си ги носиш до главната къщичка на портала. Както казах, балкон, дори не балконче с лампа, разбира се, въже и щипки за простиране и многофункционален контакт – за скаричката, за телевизора да се изнесе по време на мач, за нощната лампа за четене! И баня, разбира се, с циментова мозайка и собствен бойлер, класически, произведен във Варна. Метла и лопата, стирка и кофа за мозайката и балкона, леген (!), открита кофа, класическа зелена кофа с метално краче и бял капак. Цял лукс! Е, вратата на балкона не се затваря по друг начин освен с райбер, пердетата понякога ги настъпваме по пода и металния корниз скърца яко, прозорецът в чупката с двете легла не се отваря и въпреки пердето много припича, но закачена с щипки плажна хавлия върши много добра работа за сянка, мрежата за комари е тук-таме прокъсана, тоалетната се запушва от време на време, а вратата на бунгалото понякога не се заключва отвън. Секретен ключ (един) с дървена висулка като рибарски топуз с пирографиран номер на бунгалото. Чуваме разговорите на съседите през почти картонените стени, те пък се будят с нашето пробуждане, докато синът ми се забавлява да говори от леглото през стената зад гърба си, докато аз си мия зъбите в банята. Но и техните деца така са израсли тук. Усмихваме се един на друг на сутрешното кафе на балкона и се разхождаме по гащи или препасали хавлии след баня. Понякога пък малкия не иска да се къпе в банята, та къпането се осъществява с два легена на балкона. След морето това е неговият рай за пръскане.

 

На върха на комплекса, на баира демек, каменен ресторант на две нива с каменни тежки кашпи с плъзнала зеленина и жълт навес от накъдрена пластмаса. Като в "Оркестър без име»... Маси и столчета и вътре, и вън под навеса. Столове, лукс категория като от софийска сладкарница, в бордо. Бели покривки. Порцион: закуска, обед с трия ястия по избор, вечеря. Менюто се залепва на вратата. Поръчваш от днес за утре. Цени народни. Храната се взима срещу купончета. Слагат я и в кутии, които неуморните татковци носят към бунгалата или плажа. По обед и вечер има и весели компании по джапанки, има отделно и скара, пържени картофи, салатки. Дечица щъкат щастливо и безнадзорно навсякъде. Създават се приятелства, развалят се приятелства.

 

Компанията, която ходи преди нас на плаж си взима дюшеците от балкона ни на път за плажа, а татко ни ни оставя ключа на балкона като се измъкне рано сутрин за топли закуски и боза от центъра.  Понякога пък малкия става преди всички, не го свърта дори на балкона, а не иска да си съблича пижамата. Аз си надявам тениска върху панталона на пижамата, обуваме двамата джапанки и тръгвайки за закуски, тати ни сварва на люлките. На връщане ни събира към бунгалото, закусваме и обратно по същия път към плажа. Пресичаме пътчето и по пътечката до капанчето с маскировъчна окраска, каравана, кафе, бонбони, кроасани все пак в срок на годност, цаца и пържени картофки към плажа през малка дюна. Захабена табела на български, руски и неправилен английски за неохраняем плаж.

 

Хората на плажа са рехави. Всеки е забил какъвто чадър си носи. Някои по монокини, други по банки, но прашки май няма. Какви прашки, обърках се, те бяха от филм за бъдещето. Морето е кристално чисто, някои дни като езеро, друг ден с хубави вълни. В началото на смяната и последния ден на изпроводяк на 3-4 метра от брега минават два делфина. Единия се хвърля във въздуха за риба. Така е всяка година. Има и рибари по плажа. Към 11 часа минава чичкото със сладоледа и варената царевица, след него и този с мазните вкусни понички с мармалад. Само този с розовия крем във вафлена фунийка нещо е в отпуска последните години... Наляво на почти безбрежния плаж в морето се врязва стар железен мост. Половината се е счупил и навътре в морето стърчи само железен скелет като платформа, останала от края му. На дясно са скалите с глината и облите камъчета... 

 

На втория ден вече всички се познаваме. Кучето на съседа през няколко бунгала забавлява децата. То всички сме съседи де, какво значение има през колко бунгала. Намерило си е компания да му се радва, а чичкото му сладко си чете вестник. Вчера пък някой ни е намерил лопатката и ни я дава. Привечер чайките ни гонят от плажа.

 

На втория ден за зла беда – обичайната морска болест с повръщане и разствойство тръгва от малкия. За срам – още в ресторанта на обяд. Чичкото на съседната маса ни успокоява, че всички тук са минали през това – на третия ден ще мине. Наистина минава на третия .ден, но през цялата компания. Като се появяваме в ресторанта след 1 ден сервитьорката ни пита минало ли ни е. Откъде пък знае като беше друга в злощастния ден!?

 

Същата програма и сутрин, и следобед. Е, някоя вечер разнообразяваме с ходене до т.нар. център – с две малки хранителни магазинчета, плод-зеленчук, павилионче за пици, павилионче за закуски, павилионче за палачинки и вестници (!), сергийка за дрехи и плувни неща, три сергийки за евтини дрънкулки и две селски кръчми с певачки и готвени супи даже и на вечеря. На центъра понякога идва стрелбище, иначе децата се забавляват с метална пързалка, кълбо за катерене, две скърцащи люлки и люлка-лодка. Кръчмите естествено са с накъдрени пластмасови покриви, цветни крушки, малко битова украса и сравнително възрастни певици. Щях да забравя – естествено лятно кино!

 

Понякога част от компанията привечер излиза неизвестно къде, но скоро я срещаме по пътя на връщане от центъра – то къде другаде като има един път. А аз определено съм си взела много дрехи – 6 фланелки без тази за плажа, два чифта бермуди, една рокля, един панталон и една връхна дреха...

 

За разнообразие на децата един ден привечер се позволява разходка до курорта на избраните – Златни пясъци. Ууу, това като западен филм! Равнени тревички, делвички с цветя по полянките, басейни, наредени под строй бели чадъри на плажа, който едва се събира между морето и хотела, бетонен вълнолом и гробовна тишина! Лъснати мраморни стълби на станцията на баба ни и дядо ни без зрънце пясък, дебели тъмни мокети по етажите, строга лелка в стола. Навън играят деца, бавно се разхождат възрастни двойки, чужденци, а звук не се чува! Баба ни шътка с пръст, че тук не се тича, а един лош чичко гледал в ресторанта кой яде. Малкият стои в ступор и се чуди къде се намира. Как да му обясня, че това ще да е ням западен филм или майка му и татко му нищо не разбират от морска почивка и удоволствие!

 

Какво друго... Друго няма. Толкоз от мен от морето, то и без това много стана за една картичка по пощата. Какво друго да кажа, вие си знаете де, нали и вие така прекарвате почивката с ваште!? (А всъщност аз откъде ще ви пусна писмото си, трябва пак да видя на центъра, че поща не видях?)

* * *

 

П.П. И като се видим въпроси не приемам къде съм била. Пък и в София след тука известно време няма да знам къде се намирам. Мястото, където е останало моето детство не си го издавам, пък! Пиша, защото обхват нямам да ви се обадя да ми чуете гласа да ми повярвате, че не сънувам. Съвсем истинско място си е, до оня ден бях там. Е, сетили сте се, че се пошегувах за мама и татко, щото вече съм голяма, но само това, за друго не се шегувам. Ама си е точно като с мама и татко и още нещо...нали!?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (4 септември 2009 13:05)
Ехааа, благородно ти завиждам, как си мечтая и аз за такава почивка, аз май си мечтая за почивка изобщо, но нейсе и тая година няма да е.
Струва ми се съм го виждала тоя пейзаж, в една книга, даже в книга тук в сайта:):) Колеви и Полезови, нали на такова място почиват:):)??
Дали пък Мия, като прясно опитала тези благинки, не иска да помогне на Венци??

 
 
№2 от: isi (4 септември 2009 13:43)
Ех, какво да кажа и аз
Благодаря ви, че ми връщате соления  вкус и мириса на море! Аз ги загубих тук някъде, на неговия бряг 
А кой сега ще разкаже за своето екскурзионно летуване в планината? За хижите и  хижарите от нашето детство?

Ооо, забравих:
Добре завърнали се след лятната ваканция на всички деца тук!
Стягате ли вече новата учебна година? Или всъщност това си е работа на мама :))) Ние сега ще разказваме на прителите от блока, от махалата,  за онези огрооомни вълни, и за оная водна пързалка, за съкровището и за онова момче с русия перчем от другия край на България....



--------------------
 
 
№3 от: zaharisa (4 септември 2009 14:19)

Ето го писателя сред нас !
Всяко изречение ме хвърли в някакви забравени усещания и съвсем се загубих между дъбовете - сега ли е, минало ли е, има ли го, истина ли е ... и какво да направя като на всичко си отговарям с "да".

Мия , обещавам, че няма да те питам къде точно е този забравен рай, но ако го видя ще го позная веднага


 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (4 септември 2009 19:01)
Браво, Мия! Царица си на детайла! yess И мирише, и блести, и се чува и на пипане го усещам. Няма защо да те питам къде е. Това си е моят къмпинг "Рай" и няма значение дали твоят също е на Камчия или по на север или по на юг. Последният път бях там ИСТИНСКИ преди 15 години....олелееее, уплаших се като написах цифрата. Но тази пролет през април ходихме там с племенниците на пикник. Единствено ние и един пазач. Той пък какво и от какво ли пазеше?! Белите бунгала с кафяви рамки на прозорците бяха някак самотни в дъбовата горичка. На люлката с обелена боя се люлееше само вятърът, а като му омръзна започна да си играе с пластмасовите ни прибори, но на нас ни беше весело, а децата бяха толкова щастливи, че на леля им й мирише на море! Пък макар и пролетно! Пък през ноември пак. Нищо, де вие си ходете през лятото, пък аз ще проверявам през есента в какво състояние сте оставили къмпинга, а през пролетта дали зимният черноморски вятър не е издухал бунгалата.



--------------------
 
 
№5 от: ive (4 септември 2009 19:33)
Наистина ли някъде се е запазило непроменено и истинско?

Чудесно писмо си ни написала, Мия! "Ех, този дъх!"

 
 
№6 от: mia.yaneva (6 септември 2009 02:05)
Благодаря, благодаря, пък може и една обща национлан среща да направим там !?!? Но, Наде, на Венци не мога да помогна, не се чувствам готова - може да съм царица на детайла, както казва Павлинка, и на пресъздаването на личното преживяваване, но само на това ... Никога не ме е бивало в измислянето на сюжети - брат ми и майка много се забавляваха с това като деца, но аз не мога... А Венци накрая като го свършим е за книга!!!!

 
 
№7 от: Надя (7 септември 2009 13:57)
Уф, значи аз ще се моря с него...Пепи??? Да опитам все пак...

 
 
№8 от: ashtree (9 септември 2009 03:47)
Това е ММЦ Приморско отпреди 25-30 години! Морската почивка  на моето детство... Браво, Мия! Страхотно описание, направо си го визуализирах....Огромен кеф, спомен за детството... ММЦ Приморско 1978.....
Дали е останало подобно място на нашето Черноморие  в запазен вид досега? Колко хубаво щеще да е, ако туристическите агенции наред с all inclusive в Кушадасъ, Бордум, Мармарис, Анталия и други комшийски курорти,които честно казано вече взеха да ми писват,  предлагаха и пакет Nostalgia- почивка в бунгала в дъбова горичка на нашето Черноморие с включена шопска салата, тройка кюфтета с пържени картофи и лютеница и Светло пиво....    

 
 
№9 от: Anakin Skywalker (28 март 2010 00:05)
MIA, аз пък бях в почивна станция в Приморско на пътя за ММЦ



--------------------
 
 
№10 от: Simpra (28 март 2010 14:22)
В Шкорпиловци също има стар железен мост, счупен навътре в морето - ето тук. Има и бунгала и място за детска игра, и безкрайна плажна ивица - морето насам и морето натам, докъдето поглед стига...



--------------------
 
 
№11 от: mia.yaneva (28 март 2010 22:34)
А, ето кой ме разкри... 

 
 
№12 от: Simpra (28 март 2010 22:36)
Знаех си! hiphip



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (4 април 2010 18:35)
Но също ми напоня и за къмпинг "Кокиче" в ММЦ, за съжаление днес там е комплекс Магнолиите



--------------------
 
 
№14 от: velinsl (19 септември 2010 15:52)
Първите два абзаца много точно описват мечтаната ми почивка. Ако бунгалата имаха и самостоятелен санитарен възел + дискотека и кръчма в близост до къмпинга... Ех, мечти, мечти.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 1
Гости: 18
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?