Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”
28-09-2009, 17:20 | Автор: mia.yaneva | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
На ЦентърА, както се казва, на Центъра на София, седи си сгушено между моден магазин за мъжко облекло и вход на стара кооперация със сергия с бижута от камъни на предприемчива и ведра лелка-инженерка, която може да ми е майка, едно весело цветно петно от моето, от нашето детство...

 

* павилионче за фибички *

 

„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”

 

Аз така си го наричам – павилионче за фибички. Не, че няма в него наредени съвременна реплика на крем за бръснене "Каро", днешен сапун Нивеа, паста за зъби Колгейт и талони за синя зона. Има, но нито едно от тях не може да помрачи тази натрапчива, мила гледка от детството ми. Подредбата, цените,  написаните на ръка върху сиво-кафявия гръб на откъслеци от стек цигари от дядото продавач с голям златен пръстен на едната ръка и достолепен вид на възрастен учен. Напомня ми за павилиончето-гъба на бабата на един съученик, която беше точно до училище. Голямата мъка с тези будки беше да обясниш на кой ред горе, до кой артикул точно е свряно това, което искаш да купиш. И какъв цвят е, щото те артикулите бяха доста поизбелели от показ. Пък и да има необходимата бройка. Изложено картонче фибички и ти искаш две. А то има само едно – изложеното – онова прашясалото, поизбелялото. И ти комбинираш два еднакви артикула от две будки – две гривнички оттук, три – оттам. Цял късмет си е, ако се окажат идентични по форма и цвят, дори и еднакъв модел.

 

Много мило ми става всеки ден за туй кътче... И за фибичките – толкова по детски мили и цветни с тез маргаритки  и толкова далечни от повсеместно розовите блещукащи фибички-Барбита и котараци-Китита за съвременни момиченца. От половин година поне асортиментът не намалява и с една бройка. А на мен поне по три пъти на седмица ми се иска да изкупя всички фибички... И сигурно ще го направя. Ще ги пазя за подарък на тукашните момиченца. Какво ли ще продава моят дядо тогава!?

 

 

А тук в добавък ви предлагам запазилата се част от моята едновремешна колекция от "аксесоари" за ръце и коса.

 „Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”


„Детски спомен жив, връщаш ме отново в онзи чуден свят...”

 

Някои съм ги използувала, а някои като бяло-сиво-мръсната четвъртита гривна и през ум не ми е минавало да си сложа – такива неща си купувах за кръжоците по керамика, където правехме бижута от макраме и модерит. Помня, че имах намерение да я облека в кожа или нещо с вълна да направя... Така и си остана със светлите намерения. Имало е защо. Бялата с къдравите триъгълници пък си я взех за идея, пак за същите кръжоци. Може и за някой карнавал да ми е служела. Често се маскирах като вещица или баба Яга, трябваха ми такива безвкусни щуротии. А онези тънките, червено-розово-резидавите гривни не са избледнели, такъв им е оригиналният цвят. Затова винаги ме възхищаваше еднородният, плътен и ярък цвят на вносните или донесените от чужбина пластмасови изделия. Така и не разбрах защо нашата химическа промишленост не успяваше да докара еднороден наситен цвят. Иначе, както справедливо се вижда и на снимката, тя нашата промишленост имаше и опити за искрящи, неонови цветове – ярко зеленият ченгел за опашка. Но тогава този цвят изглеждаше непристоен за нашите представи за мода и цветове, да не кажа друга дума... Бе направо срамно си беше да ходиш с такива кичории... А тези тънки гривнички гледам и сега са на мода, колкото повече наведнъж, толкова по-добре.

Трите сребърни фибички от ляво за мен са класика. Тази разтворената накъдрена беше много модерна в моя трети клас (нещо като 1983–84 година), плоската къдрава отгоре беше с може би най-здравото закопчаване от всички фибички, които някога съм имала, а голямата плоска метална шнола беше за опашки – главно на каки и лели. Аз помня, че си я намерих късмет на плажа.

Другите неща на снимката предполагам са ви известни, момичета, може би без онези странни неща с дебелината на кука за плетене в кремаво в жълтата кутийка и черният конус, който днес ми прилича на хладно оръжие или дори на окончание на боздуган... Кремавите нещица са просто фуркети, които и до днес не знам как се използват в този размер и форма. Трябваха ми за абитуриенския бал и понеже никъде нямаше фуркети, преди да намеря онези черните истинските (в десния горен ъгъл) за всеки случай си купих това чудо. И до днес стои неразпечатано. А краят на боздугана, всъщност е за конска опашка – разтваря се, вътре има зъбчета и се предполага да е мн-о-о-о-го ефектно, но аз нито веднъж не успях да си направя опашка с него и да впечатля всички. Освен моята горда придобивка, която мама ми купи отнякъде, никога друг път, нито в чужбина, нито тук не видях такова чудо... Ефектно и неефективно... Дори и днес не мога да се направя на интересна с него.

Но няколко от тези маргаритки задължително ще си закича в косата, докато някой не ми ги е откраднал под носа!
......
Ето котенцето-фибичка на ive от нейната статия за мъничките играчки :)))
 
... и още едно котенце от borovinka
 


И щъркелче с едно рамо от mchukanov:







 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: borovinka (28 септември 2009 19:23)

Еееееееее!Това вече е класиката!Такива нещица аз помня от панаирите и сборовете.Други може би не ме вълнуваха.Но все бях с къса коса-нямах много материал за прически!

А помните ли фибичка-котенце?Тя не събира много коса-за мини кичурче е,моята приятелка си ги закачваше на гривните.А за ярките цветове-такива бяха модерни,аз ги обожавах,но нали си бях тъмна,кака ми казваше че ще съм като циганка и аз веднага се отказвах от тях.

На първия учебен ден бях с тези от втората снимка- бели маргаритки!

Добре де,тази лелка дето ги продава откъде ги е намерила?Как се намират още такива неща,не са ли спрени от производтсво?


 
 
№2 от: freja (29 септември 2009 02:58)
Не се сещам за фибичките-котенца, borovinka, обаче всички спомени от снимките на mia ми изплуваха и на мен!!! Включително и боздуганите - и аз минах през неуспешните опити да се закича с такова чудо, а накрая реших, че не е виновно чудото, ами... косата ми - да, явно не е за ммоята коса, така си мислех... Сребърна фибичка-шноличка ми се струва, че все още пазя (дано, наистина - ако е така, ще я добавя). Само фуркетите, понеже никога не съм ползвала, не съм ги и виждала .

Що се отнася до сергийката, на втората снимка виждам шнолички-панделки - ами... имахме същите и ние, нали? ogledalo

*

(mia, като ми влезе песента от заглавието в главата, та вече няколко часа си я тананикам наум... fiufiu  Обаче знаеш ли в какъв вариант - в онзи, който не знам дали други са чували, но много се смеехме с него, беше нещо:
Ти лети, лети,
хоп! и излетя...
И по-нататък не помня.
А покрай този вариант се сетих за едно такова:
Минава, големият кораб минава,
невероятно големият кораб...
И пак дотук го помня, ама и на това си умирахме от смях... прощавайте за отклонението...)

 
 
№3 от: zaharisa (29 септември 2009 13:25)
И аз мислех, че освен мен никой не го забелязва. Там се продават същите артикули, каквито имаше през всичките десетилетия на детството ми и още преди мен.
Магазинът вдясно от това павилионче през ученическите ми години беше Кулинарен - т.е. всяко голямо междучасие тичах до там за халба наливна кола (50 ст.), там беше нежното унгарско руло, крем Наслада, сладкишът с желирани череши ...
А в павилиончето имаше всичко - фиби, фуркети, шноли, мрежички за коса, дунапренени, железни и варящи се ролки за коса, мушамени несесери, кремове, червила и лакове Арома, алуминиеви шолички за бръснарска пяна, китайски четки и ножчета за бръснене, сапун за бръснене на ролка (по-известен като сигурен контрацептив сред възрастните:))), шапки за баня, шапки за плуване, чавдарски и пионерски връзки, китайски кърпички, войнишки якички, всякакви гривни, колани, конци и игли, балони, слънчеви очила, дезодорант Зелена ябълка и Дива река ....
да продължавамли ?)   
И аз му се радвам всеки път и то ще си стои завинаги, пък !

 
 
№4 от: mia.yaneva (29 септември 2009 13:36)
Хе-хееееееееееееее 

Аз днес в него забелязах термо-ролки, дунапренени ролки, крем "Каро", китайска четка за бръснене, два вида ластик за скачане - кръгъл и плосък, мушамени несесери за баня - 3 вида, избеляла детска паста за зъби, фибичките... Забелязах още, че в сравнение с тази снимка, която е отпреди няколко време има доставени термо-ролки - тук има само дунапренени... Явно има търсене. И несесерите за баня се менят - изчезнал е един бял на жълти маргаритки :) И днес надписът "затворено" и работното време вече бяха написани на компютър - направо ми се сви сърцето... Ще му кажа аз на този дядо :) Как си беше хубаво с ръкописа! Какво сега, ще си делим ли фибичките като едно време? Една червена на мене, една червена на тебе...

П.П. Фрея, на това с големия кораб и ние се заливахме от смях, не знам защо...

 
 
№5 от: zaharisa (29 септември 2009 13:49)
За мен една френска шнола 2,80 и крем за ръце от 0,35 , моля ! 

 
 
№6 от: Cvetan (29 септември 2009 14:07)

И аз така си мислех!Моето дете има от всичките видове шнолички и фибички маргаритки купени от този магазин и един подобен до гарара Подуене ,на който му викахме "Магазина  на леля Ани",там имаше преди иразни мити сгъваеми ножчета и други"по-момчешки неща",също така копчета, ципове и т.н.Сега в него работи дъщерята на леля Ани.

 
 
№7 от: isi (29 септември 2009 23:59)

  Фуркетите, но черните, горе в десния ъгъл - задължително пълнеха кока на сестра ми по време на годишните концерти по балет :)))
Тук обаче няма диадемаЧервена ли? Това беше още едно аксесоарче, което на мен ми служеше за бързо прибиране на дългите коси :) Ама трудно се получаваше. Затова мама (или може би баба, леля?) беше ми изплела един ... обръч -  лента, широка около 3-4 см. , която нанизвах на врата си и после обратно я вдигах и си прибирах косата :)) Е, то е ясно, че аз съм била прическа  "без бретон"
Но това беше за неофициално :) За училище - ластик и стегната опашка. :)) 

Откл:  freja, и двете песни, в тези варианти горе, бяха част от компилация от преправени естрадни песни, изпълнявани от НЛО Разказваше се цяла история с тези преработени по смешен начин откъси :)) (Е, спорно е колко е смешно, но тогава си беше , нямаше други такива ... ) Мъжът ми ми пя досега по спомени  (аз за текстове разни все него питам :) , ама поне двайстина песни наниза  :)) , не можах да си запиша всичко, а има и бели петна  :)) Нищо, някой може да го има този запис от касетка :)) 




--------------------
 
 
№8 от: mchukanov (30 септември 2009 00:26)

   Ах, какви сте Кокониии

сякаш нарочно не снимате и си траете по въпроса с щъркелчетата, защото си спомняте какво следва - гепсва се пружинка от новата химикалка, прегъва се щъркелчето, нанизва се пружинката, малко от глината или моделина на Миа и... pirat...как се слепваха тия топчета в косиците ви tongue3  




--------------------
 
 
№9 от: freja (30 септември 2009 03:54)
Диадема, да! Аз доскоро пазех една от него време - някаква жълто-оранжева, със жълто-оранжеви цвета по нея... Абе чисто венче си беше, но не обикновено, ами с дунапрен от горната страна и върху дунапрена беше този жълтеникав лъскав плат. Ама страшно се беше деформирала, мисля, че я изхвърлих...

isi, щом тези песни са били на НЛО, значи може би ще излязат отнякъде, ха дано, стискам си палци, много искам пак да ги чуя, че нищо друго не помня от тях.

mchukanov, каква е тази инквизиция, какви са тези мъчения, аз за първи път чувам. Даже не разбрах как точно се прави... Не, че имам желание да разбера

 
 
№10 от: mchukanov (30 септември 2009 09:35)

   Не е инквизиция, това си беше артилерия

Как може да забравиш, Фрея, гадничко беше, стреляше с наплюнчена хартия (уф, гнусничко), пластелин, не съм сигурен за дъвка pirat Уф, че няма щъркелче наоколо  




--------------------
 
 
№11 от: mia.yaneva (30 септември 2009 11:56)
Еми... аз просто нямах диадема запазена. Ако Иси или друг пази... А за щъркелчетата, разбира се че се сетих, но не ги крием mchukanov... Просто в моето детство те бяха запазена територия на майките ни, на нас момичетата (поне на мен) не са ми ги слагали, а и не ми ги даваше майка, че бяха кът. Но си трябва снимка - ако някой има от онези българските с едно рамо, да даде едно рамо. Майка имаше някакви вносни с две успоредни рамена. Ако ги намеря ще добавя.

А за тези ч-у-д-н-и оръжия, за които говориш за първи път чувам, но човек винаги може да научи от едно момче интересни неща за приложението на момичешките дрънкулки... Не завиждам на съученичките ти, де Нас момчетата явно са ни пощадили от тези забавления...

А покрай плетената лента на Иси се сетих за диадемата-чорапогащник . В тийнейджърските ми години в гимназията, когато освен бежови се появиха черни, бели и най-вече тъмносини дамски чорапогащници, режехме с ножица дебелата горна част при кръста и с това ходехме като диадема. Шевът слагахме на врата под косата и чак толкова ужасно колкото звучи сега не беше  Ставаше нещо като дебел шал... А пък тънката част от краката на чолапогащник режехме на по-тънка ивица и с това си правехме шарени ластици за опашка uuux Не може да се отрече, изобретателни сме били при липсата на други и много шарени неща за коса :)

 
 
№12 от: zaharisa (30 септември 2009 12:38)

Kато чета за онези ужасни наплюнчени топчета вкл. от хартия, с които момчетата пълнеха косите "на тез що жарко любят и мразят", както казваше Учителят ни по география))) осъзнавам още една част от удобството мъжът ти да ти е съученик. Аз винаги съм била с дълги коси, но на никой не му е хрумвало да ми ги пълни с нещо или да ме скубе.


 
 
№13 от: gamina (30 септември 2009 12:59)
Какви са тия "щъркелчета"
Аз за пръв път чувам за тях.

А колкото до венчетата - ето една моя снимка с любимото ми жълто венче. Не се смейте, от 9 септември 1991 е smile24 Моето село не се засегна от промените и все още си се празнува.

http://gamina.snimka.bg/other/oldies.116464.4360930.big

 
 
№14 от: Надя (30 септември 2009 13:06)
Това с диадемата, дойде по-късно май. За децата си беше венче, имах си и аз едно с маргаритки, три май бяха иии много странно, че имах и бретон, него ми го туряха за декорация, без да бъде ни най-малко функционално. Даже малко е смешно - леко начупена коса тогава, на дълга черта, бретон и тез маргаритки цъфнали между бретона и другата коса, ама нали шаренко, за момиченце, а тогава нямаше много, та си умирах от радост.
Трябва да снимам обаче руските си кордели, виж те са произведение на изкуството, това беше празнично, красиво украшение за коса!

 
 
№15 от: Krista (1 октомври 2009 16:38)
Мисля, че свекърва ми има все още такива "щъркелчета" - ще проверя и ако не са се запиляли все още, ще снимам.pionerche
"Щъркелчета" са използвали често фризьорките като помощно средство при навиване с ролки. А много добре помня как другарката Иванова от предучилищната, си отбелязваше страницата на книжката с приказки, точно с такова "щъркелче", защипвайки го на съответното място.

 
 
№16 от: mia.yaneva (1 октомври 2009 17:05)
Криста, ти ми напомни, че във фризьорските салони щъркелчетата се използваха също като помощно средство при подстригване. Да захванат част от косата, да не пречи да се подстригва другата. Нещо като днешните шноли.

 
 
№17 от: borovinka (1 октомври 2009 19:04)

Да ви припомня фибичка-котенце, която прилича на съвременните "фиби-въшки". Беше ярко розова, купена от панаир, ама красеше ръба на една саксия и избеля...

http://detstvoto.net/uploads/posts/2009-10/1254412901_dscn2156.jpg


 
 
№18 от: isi (1 октомври 2009 19:59)
Добавих котенцата-фибички на ive и на borovinka. :)
borovinka, не би ли пробвала да направиш по-добра снимка. Твоето котенце е различно от това на ive, но май е доста "замазано"

П.П. Замених с друга снимка на borovinka нейното котенце



--------------------
 
 
№19 от: mia.yaneva (9 октомври 2009 18:59)
Добавих снимките на mchukanov на щъркелче с едно рамо :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?