Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Когато бъдещето беше светло
28-09-2009, 17:29 | Автор: Зико | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
Помните ли времето когато:

- искахме да ставаме инженери, космонавти, учители, учени, астрономи, пътни строители, коминни строители, язовирни строители, тъкачки, предачки, машинисти, механици, лекари, архитекти, футболисти, гимнастици, худ. гимнастички, офицери, пожарникари, ..., а не фолк певици, мутри, автодилъри, чиновници, брокери на недвижими имоти, брокери на ценни книжа, реститутки, сървайвъри, биг брадъри, търговци и продавачи, адвокати, емигранти, емигранти, емигранти...;
- чукането нямаше нищо общо със секса;
- учениците уважаваха учителите;
- ходехме с униформи и сутрин играехме физзарядка;
- "компютър" беше екзотична дума, а Интернет - въобще непозната;
- спокойно играехме до тъмно без надзор
- ядяхме обикновени вафли, а не "вафла-трепач", кукуруку или "истинско тутку";
- купуването на кола беше страшно събитие;
- дисковете бяха по 30-40 см и се въртяха или с 33 или с 45 оборота;
- бабите ни плетяха и предяха до бумтящата печка, разказвайки приказки и истории от старо време;
- хората се усмихваха и се поздравяваха често с "добър ден";
- ходехме у съседите за щяло и нещяло;
- се радвахме на първия сняг;
- ходехме за зелени сливи напролет;
- ходехме на кино всяка седмица;
- искахме да направим околосветско пътешествие;
- цялото семейство седеше пред единствения телевизор;
- панелните блокове не бяха закърпени с топлоизолация;
- улиците се миеха редовно;
- всички работеха по 5 дни в седмицата;
- магазинът беше на 7-10 мин. път, а не в гаража на Пешо от съседния вход;
- пазарувахме в ЦУМ, а не в МОЛ;
- родителите не можеха да те привикат по мобилния телефон поради липса на такъв;
- ходехме на бригади;
- ходехме на излети;
- ходехме в зоологическата градина;
- се щурхме насам-натам с колелата;
- не мислехме да живеем в друг град, а в нашия си;
- ходехме на посещение в някой голям завод, за да ни покажат стопанството (икономиката с днешната терминология) на НРБ;
- опознавахме родината, за да я обикнем;
- бъдещето беше светло?

Помните ли, а? mig_mig
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (28 септември 2009 17:50)

ok2 viktori

   Най-ми липсват мечтите за околосветско пътешествие





--------------------
 
 
№2 от: anni (28 септември 2009 20:36)
Помниме, да. Ей такива неща като чета и ми става едно мъчно, мъчно. Не за мен, а за собственото ми дете, което иначе е задоволено с всичко ( всъщност - дали?!), а пък...



--------------------
 
 
№3 от: papi (29 септември 2009 11:00)

Да на мен и на теб може да ни е мъчно, поне мъничко, но нашите дечица растат в този свят, след време когато станат и те големи, технологиите ще са други, ценностите със сигурност ще са се променили. За тях обаче днешното сега ще е детството им и те ще си го обичат :-)


 
 
№4 от: Зико (29 септември 2009 15:59)
MCHUKANOV, че защо да се отказваме от околосветското? mig_mig Някой ден може и да стане.
ANNI, права си, но да видим докъде ще я докараме.
PAPI, не е добре когато ценносите се променят толкова бързо, защото не се знае дали новото ще бъде по-добро от старото. negr

 
 
№5 от: freja (30 септември 2009 04:30)
Добре де, ама какво разбирате под ценности? hmmm
За мен това са си непреходни категории, които открай време не са се променили. Просто се променя броят на хората, които ги ценят и в момента той е да речем по-малък, отколкото е бил преди 20 години. А пък за мнимите ценности - например да станем всички фолк-певици или да имаме S-класа - това не са ценности, ами някакви преходни мераци, преследващи определени мимолетни материални цели, които рано или късно рухват. И пак си остават вечните, универсални ценности - един влак, за който винаги ще има пътници: винаги ще има хора, които се стремят към знания, които са щастливи, като помагат на другарчето си (вместо да го прецакват), които не могат да си позволят да наранят никого, които уважават родителите си и отстъпват място на възрастните в автобуса, които се усмихват и поздравяват с "Добър ден"...

 
 
№6 от: Krista (30 септември 2009 04:38)
всички работеха по 5 дни в седмицата;
 

.....а ние ходехме на училище по 6 дни ....помним. Помня колко много страдах от този факт.  Всъщност, дори нямам представа от коя година, учениците учат по пет дни в седмицата. Моят ученически живот приключи с шест дневна ученическа заетост.
Между другото за някои от изброените точки, намирам  време и възможност дори и днес....една част от тях са останали и до наши дни в живота ми, като например, радостта от първия сняг или разходката в зоологическата градина.  Тогава в мен оживява отново онова малко момиченце.....мммммм, усещането е прекрасно.  Не е съвсем като едно време, но сърцето ми отново се изпълва с обич и доброта. 
 Но колелото на времето се върти, върти....и ще се съглася с PAPI....някога и нашите деца ще бъдат като нас.  Вярвам  в това. 
 Пък кой знае....може да си имат също кътче като "Нашето детство" и да изпитват същите чувства като нашите сега.

 
 
№7 от: papi (30 септември 2009 10:43)

Имах впредвид че живота е динамичен, любим и всяка секунда от него трябва да бъде оценена и изживяна защото ПУФ и вече я няма. Ще си позволя и да пусна едно твърдение на Есме Вихронрав:
-Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя, не може да се поучи.


 
 
№8 от: zaharisa (30 септември 2009 12:21)
PAPI ! Не ми се включват емотиконите за да ти покажа възторга си, че цитираш бабата !!! 
Детство винаги ще има, хубави чувства и спомени остават и от най-безрадостното. Всички ние сме щастливи със своето и предполагам, повечето ще направим мечтаното околосветско, а то изглеждаше невъзможно, помните ли ?)
На мен ще ми липсва снегът на парцали на фона на нощното небе осветено от уличните лампи, който от съвсем малка обичам да гледам през прозореца срещу леглото ми. Там това лято построиха нова сграда (с три етажа над разрешеното))) и вече не виждам небето. Зимата не ми е любим сезон и досега винаги си казвах "освен прозорчето ми със снежинките". Много мечти съм измечтала преди сън в топлата стая гледайки тъмно-синьото прозорче с белите снежинки. Това донякъде е и първата ми асоциация за МИР. Помните ли, че и за мир мечтаехме ...  
 

 
 
№9 от: Зико (30 септември 2009 14:00)
Не е така, Freja.
Ценностите са различни за различните хора и култури. Например един атомен физик и една мутра имат различни ценности, различни приоритети. Както и да кажем един библиотекар и един талибан.
Zaharisa, да мечтаехме за мир, само дето не знам защо, тъй като и без друго си живеехме мирно. Може би е било свързано със студената война някак си или е било пропагандата на чичковците от Политбюро.

 
 
№10 от: isi (30 септември 2009 14:19)

Еее, Зико, не можах да се въздържа - как може толкова пък еднозначно да приемаш хората? Откъде изобщо можеш да си сигурен, че един физик и една мутра имат различни ценности?  Или пък, че всеки  един библиотeкар е чак толкова различен по ценностна система от един талибан?  

А за нещата, които си изброил по-горе - ами как да не помним, защо питаш точно нас? Попитай хора, извън сайта, там ще е интересно... Почти за всяко редче от горните  тук има цяла тема. А ако няма - може да напишеш :)) А само с един ред "ядяхме обикновени вафли" нищо не казваш, не мога да разбера какво имаш предвид и какво е за теб това...




--------------------
 
 
№11 от: zaharisa (30 септември 2009 14:24)

Аз съм частен случай, защото преживях в чужбина начало на военни действия и реално си мечтаех за мир от доста малка. За другото си прав, по-нататък мирният живот в юношеска възраст (хи-хи) ме отнесе към хипарливи прояви.   


 
 
№12 от: Зико (30 септември 2009 15:38)
Isi, това за помненето беше риторичен въпрос. xaxa2
Относно ценностните системи си позволявам такива изказвания, защото с това се занимавам.
Обикновените вафли... идеята беше, че не е важно каква вафла ядеш, а контекста в който я ядеш. icecream

 
 
№13 от: mchukanov (1 октомври 2009 02:42)
  Ей, Зико, не знам за контекста, ама на мене оная ФаФла с амбалажната хАртия, на която имаше сметки с молив, така грозно откъсната от голямото парче, някак по-леко ми влизаше с лимонадата и ми беше по-блага, признавам   Изкушавам се да поздравя Отряда с едно разказче, което сме позабравили, ей го де е

http://liternet.bg/publish12/h_biol/anekdot.htm

  За пътешествието - не съм се отказал, яд ме е, че не мечтая podsmruk



--------------------
 
 
№14 от: bat_mitco (2 октомври 2009 12:13)
Кино всяка седмица? Да, прожектирам кино всяка седмица... Имам да давам на децата в моето училище, имам да давам на някогашният кинооператор в селското кино... Това не е точно ... той беше човекът-кино за мен и не само за мен там, някога... Татковият приятел чичо Мишо Туза... впрочем той беще приятел на всички и дете с децата... Оная стаичка с кино-машините и филмовите афиши я няма, но все нещо, все нещо...
     http://www.youtube.com/watch?v=wnnS9spo_3k



--------------------
 
 
№15 от: mchukanov (2 януари 2010 23:15)
   Видях строеж на язовирна стенааааааааа hiphip у нас, в Българияяяяяяя има, Децаааа, има още парченца от мечтите и за нас yeyeye



--------------------
 
 
№16 от: катя милушева (2 януари 2010 23:46)
 MCHUKANOV,разкажи де...!!!!!

 
 
№17 от: mchukanov (7 януари 2010 17:29)
   Ей, забравих да разкажа, Катя
Между Кричим и Девин се строи стената на язовир "Цанков камък" - много впечатляващо   Само бригадирска песен липсваше http://vbox7.com/play:e8a6fe71 и някак пусто - нямаше много хора, ама то си беше по празниците де..



--------------------
 
 
№18 от: катя милушева (7 януари 2010 17:34)
 Аз преди 2 години ходих по тия места,пътищата ме изправиха на нокти,но пък беще много красиво да се промушваш през дефилетата.Там правят страхотна пастърва ,точно край язовира.

 
 
№19 от: mchukanov (29 януари 2010 14:08)



--------------------
 
 
№20 от: kitten (23 февруари 2016 01:00)

ok2




--------------------
 
 
№21 от: Милен Иванов (5 март 2016 11:01)

Е , тази статия съм я изпуснал. Като ме добредошлихте в сайта започнах да чета всичко от начало подред.

И аз ще потвърдя думите , че за някои неща намирам време и днес. И по-важното успявам да ги предам и на децата си. ( Преди 3 дни играх народна топка с дъщеря си и нейните съученици. Голямо удовлетворение изпитах , когато чух едно дете да шушне на другото - "ей този е много забавен, да знаеш как ни въртя веднъж в парка..." - явно сме се виждали и преди , но съм забравил. А преди 10тина дни играхме мач с дъщеря ми и мъжката част от класа. Момичетата ги "подбраха" рано. Бяхме вратари и мачът завърши 0:0 .




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: