Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Моите въображаеми другарчета
Първи беше Невидимко. Всъщност, не зная дали да го нарека точно другарче. Аз не дружах с него наистина, а само стоварвах на негов гръб всичките си бели. Как ужасно се отнасях към горкото момче! Магариите, естествено, вършех аз, но все него топях. Кой счупи чинията? Невидимко! Кой разля млякото? Невидимко! Кой пак е "мишкувал" (любима дума на мама!) в кухненския шкаф и е омел половината сладко от малини? Ама Невидимко, разбира се, той най обича сладко от малини! Кой е излапал шоколадовите бонбони от скритата за гости кутия? Как кой, Невидимко, той най обича шоколадови бонбони!

Ясно, че Невидимко беше невидим, но на мен ми се показваше. Симпатяга беше, приличаше на Хък Фин от серийния филм за Том Сойер, дето го даваха по телевизора.

Той, кой знае защо, не ми се сърдеше и като истински рицар безропотно поемаше вината за всичките ми пакости. А аз не разбирах защо като го спомена, нашите прихваха в шепите си и обикновено отървавах наказанието. Сигурно пак Невидимко го е отнасял. Била съм същинска принцеса, със собствено "момче за наказания"!

После си намерих две много добри приятелки. Бяха сестрички и носеха странните имена Люлюя и Люлюшка. Комай чужденчета ще да са били с тия имена, които сега ми се виждат безумни, но тогава ми се струваха ама много хубави имена! Те и двете бяха красавици. Люлюя беше вече голяма какичка, към десетинагодишна, а малката, Люлюшка, ми беше наборче. Имаха чудни дълги чупливи коси, носеха диадеми и се обличаха като принцеси. Голямата беше кестенява, малката – руса, ама и двете със сини очи. А как танцуваха! Често ги рисувах. Много се разбирахме с тях! Играехме си на царкини и балерини и си говорехме с часове. Обаче си имахме една обща врагиня, най-лошото момиченце, което е съществувало някога. Също въображаема, то е ясно! И тази врагиня носеше още по-смахнатото име Калюца.

Калюца беше голяма гад. Вечно се заяждаше, обиждаше, правеше се на много важна, погаждаше гадни номера, изяждаше ни бонбоните, а никога не ни даваше от своите, крадеше ни играчките и ни ковладеше на възрастните. И беше много грозна, мършава, сипаничава, с една такава офъкана рядка коса! И носеше само сиво и кафяво! Много я мразехме и трите!

Последните ми въображаеми другарчета бяха цяла тайфа русалки. Бях вече в първи клас и от близо година се бях вманиачила по русалките, в резултат на което на тавана ни се заселиха пет-шест от тях. Май и те си бяха нещо рода, сестри или братовчедки. Истински русалки, с рибешки опашки, със сини и зелени коси. Обаче носеха горнища на бански. Как са издържали на сухо, не знам, но помня, че обещах на една съученичка да й ги покажа на снимка. После се оправдах, че фотоапаратът не ги ловял и не излизали на лентата!

А по-нататък от въображаеми другарчета минах на въображаеми гаджета, но там вече не самите гаджета бяха въображаеми, а връзките ми с тях. Тях ги бях виждала поне на снимка. А някои дори на живо – в четвърти клас ходех с Краси от шести, ама той не знаеше.

Това обаче е една по-друга история...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (26 януари 2010 12:34)
Ах, тези наши въображаеми другарчета, какви сладури бяха!tongue3

Моите не бяха с други имена. Все си бях аз, но непрекъснато приемах разни образи и форми. И много бързо ги сменях. Дори понякога се разпадах на цяла дружина. Като тръгнах на училище това стана много удобно. Една Павлинка оставях в къщи да пише домашно, другата пращах да купи хляб, третата да си научи урока по пиано. Пък най-истинската отиваше да поиграе докато мама се върне от работа. Е, после имаше изненади, сещате се какви.

Най се харесвах като летяща млада вещица. Обаче без метла. Летях си ей така из пространството и надничах по хорските къщи и им правех малки бели от наказателен характер. Пък на добрите помагах. По едно време за мъничко бях костенурка. У нас живя за малко една истинска, дойде си сама и после сама си отиде. Обаче аз я замествах след като си отиде, особено, когато исках да се скрия. ninja



--------------------
 
 
№2 от: Polgara (26 януари 2010 12:35)
Много сладко! И страхотно въображение! love

 
 
№3 от: Гергана (26 януари 2010 12:41)
А аз живеех в замък, с много стаи. Всяка беше в различен цвят. Обличах пищни рокли с кринолини, но......принцът така и не се появи :(

 
 
№4 от: gamina (26 януари 2010 12:55)
Аз си имах другарче, момченце, малко по-голямо от мен. Съществуваше само когато си бях във Враца, на село не стъпваше, защото там наистина си имах другарче, момченце, малко по-голямо от мен - първият ми братовчед. Естествено с моето приятелче постоянно правехме всякакви бели и имахме всякакви приключения, които иначе нямаше как да направя сама, особено пък в града.
Първо си нямаше име, после и името се появи от само себе си - казваше се Томек, помните ли Томек от ДЪГА?

 
 
№5 от: Любомир Николов (26 януари 2010 12:58)
Моята любима игра беше, когато по радиото предаваха мачовете на ЦДНА и Левски. Тогава все още нямаше телевизия. Радиоапаратът беше в кухнята. Аз отивах в другата стая. На килима слагах стъклени топчета, за врати. И с едно голямо сам "играех" мача. Бях за Ръкаров, Колев, Найденов. Тоест - за ЦДНА.

 
 
№6 от: zaharisa (26 януари 2010 14:03)

Събирателният Андрюс, а
Като чета тази статия си мисля, че се казвам Невидимко и имам опашка с люспи yeyeye
Веднъж в училище съвсем на шега казах, че сме вечеряли печени мишки и за беля ми повярваха, та трябваше дълго да поддържам версията. Още ме е срам, но много се радвам, че менюто беше въображаемо.  


 
 
№7 от: Айви (26 януари 2010 14:37)
 Яааа, пък аз си мислех, че само моята персона си е измисляла разни несъществуващи личности! Те моите са за отделна статия!
 Понеже нямам братче или сестриче често се налагаше да си играя сама. И затова си имах свой свят - приятелчета, семейства, държави... Имаше държава Измишлятия, където говореха измишлятски език - той всеки ден звучеше различно Когато беше студено ходех в едно село, наречено Печка, където беше вечно топло и дори готвеха на слънцетоsmile24 (Днес не е лошо да се отиде там ). А като беше много горещо ходех до град Студио (наименованието идва от "студ", няма нищо общо с лексикалното значението на думата "студио"smile24). И навсякъде си имах майка, татко, баба, дядо... Дори ведъж виках: "Бабоо-ооо, бабооо!". И когато баба (истинската!) се обади, аз отвърнах: " Не ти, говоря на баба ми от село Печка, защото в момента съм там!"
  Рошав заек, много ти благодаря, че ме подсети за близките ми от "други светове" - отдавна не ги бях посещавала и ми липсваха!

 
 
№8 от: катя милушева (26 януари 2010 19:32)
Направо ти завиждам, никога не съм имала такива приятели! uuux uuux

 
 
№9 от: gamina (26 януари 2010 20:19)
Дилбер Танас - Томек от Дъга се подвизаваше нейде из Дивия Запад. Сигурно е било по Томек на Военната Пътека. Аз книгите не съм ги чела, даже и не бях чувала за тях
Сега вече трябва да ги изровя, за да прочета какви ги е вършила детската ми либов край Амазонка. Защото след като другарчето Томек спря да съществува, аз съвсем не на шега започнах да си падам по нарисувания му съименик smile24

 
 
№10 от: admin (26 януари 2010 21:26)
Моите въображаеми "другарчета" бяха такава голяма сюрия, че трябва да им направя кратък енциклопедичен словар. Нямаше приключенска или фантастична книга и филм, които да са ми харесали и след това да не съм "доизмислял". Най-често това ставаше вечер, завит през глава с юргана - така оформената ситуация служеше за изходна точка на някое приключение - с диалози и въображаеми битки Юргана влизаше в ролята на таван на космически кораб, подземие, та дори и свод на кралски замък. През деня също си общувах с тях - например жалвах им се от разни несправедливости в училище. За съжаление разговорите ми с новите ми приятели продължавах сравнително кратко - примерно до седмица - докато прочета следващата книга
...
Gamina, за Томек на Шклярски хвърли един поглед в Моята библиотека - тук. Доколкото ми е известно само тези две са издадени (на руски могат да се намерят още 4-5).



--------------------
 
 
№11 от: chefffoo (26 януари 2010 21:37)
Моят приятел се казваше Славчо! Ех.......

 
 
№12 от: рошав заек (26 януари 2010 23:38)

Айви, държавата Измишлятия, селото Печка и града Студио просто ме сразиха . Сега се сетих, че бях измислила някаква държава Моор, на която и карта й рисувах, беше в русалчестия период, та беше островна и имаше купища езера. 
А Томек го помня от книгите, бая си падах по него и аз, а също и по Стас от "Стас и Нели".
Дилбер Танас, с Паоло Роси сигурно щяхме да те поканим за кум




--------------------
 
 
№13 от: freja (27 януари 2010 05:38)
За момент се превърнах в Рошав Заек и изживях всичко това съвсем реално printzesa2. Приказни фантазии, Зайо! yajuyo
Обаче тази Калюца ще да е била близка роднина на Малката разбойничка от "Снежната кралица", така си мисля... hmmm Ей, лоши момичета има на тоя свят! fellow
А Краси от шести ми напомня за едно мое въображаемо гадже love fellow.

Ех, и аз като Катя ви завиждам за невидимите другарчета. Аз си нямах no. А после, като пораснах и по филмите все се появяваше по някое дете, което си има въображаем приятел, започнах да съжалявам, че и аз не съм си измислила един-двама, когато ми е било времето.

Имах си една реална приятелка обаче, която редовно и последователно лъжех, че имам какво ли не. Всъщност взаимно се лъжехме. И аз бях сигурна, че тя ме лъже (като знам себе си, как да повярвам на нея lol), но в същото време бях убедена, че тя на мен ми вярва; приятелката ми пък вероятно си е мислела същото за менwink .

Първо беше една вълшебна пръчица. Тя отначало беше най-обикновена, липова, но аз я хвърлих в една ужасно кална локва и казах съзаклятнически на приятелката си, че ако я изчакаме да постои в локвата цял един ден, и ако на другия ден я обвием в станиол, пръчицата ще стане вълшебна. Естествено, лъжата ми бързо се разкри, защото на другия ден пръчицата не щеше да прави вълшебства и туй то... Пробвах да спася ситуацията, като я грабнах, скрих се зад едно дърво и след малко се върнах, за да обявя, че пръчицата все пак е вълшебна, но прави вълшебства само пред мен. Не, не мина тоя номер.

Не след дълго си споделихме една на друга, че в каря на краищата сме успели да си направим вълшебни пръчици. Всяка имаше по няколко у дома си. Дните ни минаваха в надлъгване коя има по-хубава и по-вълшебна пръчица.
- Обаче твоята дървена ли е?
- Ами да...
- А пък моята е сребърна!
- Ама аз те излъгах, моята е златна!
и т.н., всеки ден едно и също. У нас беше пълно с розови, лилави, златни, бронзови, цикламени, диамантени и всякакви други вълшебни пръчици, на точки, без точки, блестящи (като лак), на звездички, многоцветни... У тях - също. Само че всеки път забравяхме да ги изнесем пред блока и да си ги покажем, всеки път си "прощавахме" снизходително една на друга за тази разсеяност и всеки път си обещавахме, че другия път вече ще ги сравним - чия пръчица прави по-хубава магия... Демонстрирането на магическа сила и мощ така и не се състоя.

Появиха се обаче едни каляски. И у тях, и у нас, разбира се. Дядовците ни ги бяха направили. Имахме си по толкова много каляски, че ако ги съберехме, можехме спокойно да осигурим безплатен транспорт на цялото Средновековие и на цялата Ренесансова епоха. Тях в известен смисъл си ги показвахме. Нарисувани. Кой знае колко блокчета сме изрисували с цветни, изящни каляски, отрупани с причудливо извити орнаменти... Слизахме пред блока с блокчетата и се възхищавахме какви прекрасни каляски имаме ние двете. И един ден, докато си летяхме с каляските из мечтите, ни хрумна великият план да избягаме в чужбина! Много примамливо ни звучеше това "в чужбина", направо чак вълшебно! Аз знаех, че нямам нито една каляска в апартамента, нямам даже и в мазето, нито дори на лозето, ама разчитах на нейните. А тя, вероятно - на моитеwink. Уговорихме се - довечера, в полунощ, ще се чакаме пред входа, заедно с каляските; ще се облечем в черно, ще сме с черни воали (воалите са много задължителни) и на границата ще кажем, че сме вдовици, че мъжете ни са ги убили в чужбина на някаква война и отиваме на погребение. Ммм... да... приятен повод... Толкова приятен, че граничарите ще ни пуснат, без да ни разпитват и проверяват. За нас беше от жизнена необходимост да не ни проверяват, защото щяхме да носим злато. И така, уговорихме се, прибрахме се, а в уречения час аз съм спяла третия си сън или поне втория. На следващия ден се започват едни обяснения:
- Ами аз закъснях малко и долу нямаше никой...
- Ами аз чаках, чаках и се прибрах...
- Ами аз...
И така приключи историята на двете вдовици, тогава - около 7-годишни. Малко ме е яд, щото чак и коне бяхме измислили откъде ще вземем - от нашето село (не, че бях виждала кон там, ама щом има магарета, трябваше и коне да има wink ).

 
 
№14 от: zaharisa (27 януари 2010 11:54)

У дома ми припомниха, как прозрачно-белия ми 5 годишен брат танцуваше в екстаз с Бони М, когато ги даваха по Всяка Неделя и крещеше "аз съм негърааа !" tantz


 
 
№15 от: gamina (27 януари 2010 12:02)
freja- това с надлъгваниците ми е много познато. С братовчед ми постоянно се баламосвахме нещо, когато аз окончателно спрях да му вярвам, той започна много убедително да лъже  останалите дечурлига на село, които не бяха от нашия град.

Аз не бях много добра в това упражнение, но имам един колосален успех. По телевизията даваха Трите мечета - полските. Ние си имахме плюшени мечета, ама нашите не се движеха. Та аз измислих една история, в която след поредица магьосничества мечетата оживяваха. Тъкмо бях подложила (уж) моето на процедурата и ако стане - щях да я кажа на братовчеда, да съживим и неговото. Уж Тошко от съседния блок бил успял и извеждал неговото мече да си играе с нас на площадката зад блока. Добре, че братовчеда живее в другия край на града и не идваше на нашата площадка xaxa2 Доста време поддържах версията за живите мечета и как моето е започнало вече да мърда с ръце. Накрая брат'чеда ми дойде на гости и всичко отиде по дяволите.

А после той убеждаваше децата на село как ще се прокара канал от морето до язовира във Враца и ще ходим на плаж. Повечето бяха от София и дори не знаеха колко е далече Враца от морето, та му вярваха, аз замазвах лъжите след него.

А за въображаемите приятелчета се сетих за едни от по-ново време. Нали в началото на 90те беше много модерно да се комуникира с извънземни и всеки втори беше екстрасенс. Та тогава и аз си имах две извънземни приятелчета, не им помня имената, но идваха от една ярка звезда, която ми светеше точно в прозореца. Всяка вечер им се оплаквах от училище, от лошите съученички и всякакви такива неща, а те слушаха много внимателно. За разлика от останалите извънземни, които искаха да се месят в делата на Земята и се занимаваха с някакви глобални проблеми, тия двамата си бяха лично мои и въобще не се вълнуваха от други неща.

 
 
№16 от: рошав заек (27 януари 2010 12:20)
Ейй, много готини истории с тези надлъгваници  ! И аз за русалките доста разправях, ама така и никого не успях да запозная с тях. Обаче, Фрея, Калюца не е рода с Малката Разбойничка, тя Малката Разбойничка в крайна сметка излезе момиче на място, (пък то и аз си падам малко Снип-снап-шнуре-пуре-баселуре!) Основната характеристика на Калюца беше, че е подла гад. Издаваше ни на големите и ни въртеше някакви номера зад гърба.
Танасе, аз тая я знам ето така:
Паоло Роси, Паоло Роси гол е майстор на света  xixi3 ,
ИталИя, ИталИя прославИ я по света!
Паоло Роси, Паоло Роси двайсти номер фанелка носи!



--------------------
 
 
№17 от: Милен Иванов (27 януари 2010 15:45)
smile24
Аз нямах въображаеми приятелчета, моите все бяха истински! (Щирлиц, капитан Клос, Вин и Крис/Великолепната седморка/, Борис/Архив на смъртта/ и т.тн.). Дилбер Танас, аз на Ахим Детхин му знаех всичките връзки, даже струва ми се и теб те помня - ти тогава носеше фалшиви очила и си беше пуснал брада с големи бакенбарди, за да може като те внедряваме в чуждото разузнаване да си ги обръснеш, да махнеш очилата и да си си естествен, обаче никой да не те познае. А пък в гостенката от бъдещето си бях влюбен ( smile24 и да ви кажа честно, съпругата ми на снимките от 4 -6 клас направо си прилича на нея smile24, но не за това се оженихме smile24, пък кой знай )
А относно измишльотините, с най голямата се мъчих цал месец. Беше излязла една мода на разни безсмислици (Кокошката с пломбирания зъб, Заснежените върхове на Сахара, Сухия пясък на морското дъно и др) Една от тях беше - Убийство в ъгъла на кръглата стая - та  един съсед по улица с две години по-голям от мен - го убеждавах че това си е съвсем реална книга. Добре обаче той дето много не обичаше да чете, взе че започна да настоява да му я разкажа. И му я разказах.



--------------------
 
 
№18 от: Pavlina Iossifova (27 януари 2010 16:03)
Неведоми са пътищата на Любовта, Милене! Хеле пък на детската. Никога не знаем кога и в каква форма ни се явява!



--------------------
 
 
№19 от: dani (27 януари 2010 21:47)
Явно има някаква система в това, което са си измисляли момичетата и измислиците на момчетата. И при мен юрганът беше космически кораб. Най-страшно беше да "излезеш в открития космос" (т.е да си покажа муцуната изпод топлата завивка). Отвън винаги ме дебнеха неприятелски космически пирати, кораби на Федерацията, Вейдър (толкова ясно си представях ужасяващото му дишане, че чак ми настръхваше кожата) и др. персонажи от научно (хи-хи - "научно") фантастични филми и книжки. Пътешествията в "космоса"  се случваха обикновено събота (ако не сме на училище) и неделя сутрин, когато майка ми ме оставяше да се поизлежавам по-дълго време. А на футбол винаги съм бил "ЦСКА" и "Левски". Това се играе така. На земята се търкаля някое кълбо прежда на майка ми. "И сега Найденов, Найденов преодолява един, двама (в този момент обикалям с кълбото около столовете в кухнята), Найденов се насочва към вратата (кухненския шкаф), Найденоооов.... (Сега минавам малко преди шкафа от другата страна на кълбото прежда)... обаче с много  успешен финт Пенев успя да отнеме от Найденов топката. И сега Пенев, Пееенев... И знаете ли каква радост беше най-накрая да си вкарам гол - независимо в полза на "Левски" или "ЦСКА". Футболните ми срещи винаги бяха много оспорвани и с непредсказуем край. Съвсем грохнал от дългото тичане из "стадиона" накрая заслужено отивах да почивам в съблекалнята - т.е. настанявах се на масата, където майка ми вече беше сервирала за обяд приятно ухаещата манджа:)))



--------------------
 
 
№20 от: рошав заек (28 януари 2010 01:13)
А тригодишна, като ме сложеха да си легна, идваше "вълчият час" - бях си го измислила съвсем сама и реално бях убедена, че тогава идват вУци от гората и напират да влизат в стаята, и се криех под одеялото.



--------------------
 
 
№21 от: gamina (28 януари 2010 12:04)
Космически кораби и вкъщи имаше, но само когато братовчеда беше на гости.
Обръщах двата фотьойла един срещу друг, отварях руската енциклопедия "Наука и космос" (имаме четири тома такива, с едни кафяви кожени корици) на звездната карта. До нея отварях тухлата "Космонавтика СССР" на някоя голяма снимка, това беше люка. И така политахме. За кацане държах и отворен един голям зелен "Атлас мира". За съжаление интереса на братовчеда към космоса тогава беше почти нулев, затова пък го биваше да обръща страниците...
По-късно когато по телевизията даваха анимацията "Приключения в космоса" и той се запали, по цял ден строяхме кораба "Светкавица" на двора.

 
 
№22 от: bat_mitco (4 февруари 2010 17:27)
   СВИРЕХ НА ВЪОБРАЖАЕМИ БАРАБАНИ...ПОНЯКОГА С ДВЕ КАСИ КАТО НА КОЗИ ПАУЪЛ,ПОНЯКОГА ЖЪЛТИ "СТАКАТО" КАТО НА ПЕПИ СЛАВОВ...ЕДНИ ТАКИВА С КРИВИ МАНШОНИ...
    ПРАСКАХ И ВИРТУОЗНИ СОЛА НА ВЪОБРАЖАЕМ БЯЛ ФЕНДЕР СТРАТОКАСТЕР КАТО НА КОГО?...Е КАК КАТО НА КОГО...КАТО НА РИЧИ БЛЕКМОР!!!
     МАЙ НА ВЪОБРАЖАЕМ МИКРОФОН НЕ СЪМ ПЯЛ...ОБАЧЕ НА ДЕЗОДОРАНТ МАЙ ДОСТА ЧЕСТО...
     НЕ ПОМНЯ ДА СЪМ ИМАЛ ВЪОБРАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,НО СЪС СИГУРНОСТ ИМАХ ВЪОБРАЖЕМИ ВРАГОВЕ...ЗА ДА ИМА ОТ КОГО ДА МЕ ПАЗЯТ ДОСПЕХИТЕ МИ ОТ ВЕЛПАПЕ(ОНИЯ БРОНЗИРАНИТЕ С БРОНЗ ЗА ПЕЧКА)И КОГО ДА НАКАЗВАМ С ОНЯ ЧЕРВЕН ПЛАСТМАСОВ МЕЧ...АБЕ В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВАШЕ СЪВСЕМ ДА СЕ УДЪРЖАМ САМО С ВЪОБРАЖАЕМИ НЕЩА...ПЕЩЕРАТА, КОЯТО СЕ БЯХ ЗАСИЛИЛ ДА ИЗКОПАЯ В СТЕНАТА С ДЯДОМИТЬОВИЯ ОБУЩАРСКИ ЧУК ЩЕШЕ ДА СТАНЕ БАШ ИСТИНСКА...АМА МЕ ЗАЛОВИХА...



--------------------
 
 
№23 от: freja (5 февруари 2010 01:28)
Пещерата в стената е било велико начинание, bat_mitco , жалко само, че са те заловили...

Въображаеми врагове и аз се сетих сега, че имах. Бяха през онзи мой първолачешки период, в който се правех на Васил Левски и се криех от някакви гадни заптиета, а от време на време ставах нещо като Вела Пеева и гърмях по враговете... И оръжията ми - всичките - бяха въображаеми до момента, в който Дядо Мраз ми обърка подаръка и ми подари пушка, а пък на един съученик - кукла...

 
 
№24 от: mchukanov (5 февруари 2010 19:23)
  Бат Митко с врагът и дупката ме подсети за най-въобръжаемото ми инженерно приключение някога. Годината е била към 1977-78-79, на корицата на "Паралели" имаше изобразена една зловеща карикатура - черен фон, високи сгради и само скелети - сигурно тогава е имало поредна ескалация в ядреното напрежение между великите сили. Президент на САЩ беше Джими Картър - ама толкова да го мразех, значи, такъв лош ми се струваше, че реших да му отмъстя. Дядо беше казал, че Америка е на другия край на Земята, от което следваше, че ако успея да прокопая тунел от нашия двор - право надолу, рано или късно ще стигна до САЩ. И се започна едно методично копане - с ръждивата тесла и нащърбения секач, копаех си всеки следобед едно каренце и си представях как стигам до Америка, до къщата на този лош Джими Картър и с теслата pirat Ще ни плаши той с разни бомби и ракети, ааа



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?