Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
В ден като този
7-03-2010, 15:01 | Автор: Надя | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
В ден, като този се връщам у дома.

Все още почти зимното слънце гали лицето ми и леко го пощипва. Затварям очи и с пълни гърди вдишвам мириса на кожената тапицерия на жигулата, смесен с малко бензин. Отивам си у дома, но минавам и през онази бензиностанция, където, дали от идващата пролет, дали от новия гащеризон се усмихва все тази лелка, която познава всички.

Синьото ми шушляково якенце поскърцва и на мен ужасно ми харесва звука, затова май не мога да си намеря място.

"Там, тара-дам-там, тара-дара, дам, там"

Започва "Спорт и музика" и татко дава газ.

В ден като този, ядем ужасно вкусна зелена салата, първата в оранжерията, която дядо е пазил за нас. Мама се смее, че сме се хванали у зелено, ще оцелеем и тази година.

Мирише на кокичета, току що набрани от бабиния двор, мирише, та се не трае. Кокичета, които утре ще занеса на другарката и тя благо ще ми се усмихне"

"Ех, Наде, нямаше нужда.."

Да, ама имаше, защото се усмихва и аз се усмихвам заедно с нея.

Връщам се у дома и всичко е зелено, дори в сивия град, в който съм се сега, в ден като този, аз се връщам у дома. Качвам се в ракетата на д-р Снагълс или си слагам гривната за телепортация и се връщам у дома, в такъв ден.

Днес си отива зимата, утре света ще е друг. По-хубав и по-весел.

Туп, туп, туп, туп

Металните тупалки бъхтят по килимите и чергите на терасите и на рампата пред блока. Колите лъщят прясно измити, а аз рисувам картичка за мама. С фулмастри – първо кокиче, после теменужка с две чертички във всяко листо и чертая редове с молив:

Мила мамо, Честит 8ми Март! Малко разкривено и с размацано мастило, но пък увита в целофан заедно с хартиената роза, която ще подаря утре на тържеството. Мама е в кухнята и прави сладки, всички майки правят сладки, затова блока мирише на бакпулвер и ванилия.

В ден, като този, аз се връщам у дома. Само поглеждам тревата, която си е същата, поглеждам слънчевите отблясъци по прозорците, които са си същите, поглеждам синьото небе, което си е същото, вдишвам аромата на кокичета във вазата, който е същия и се връщам у дома.

Хубаво е у дома, при моето детство.

 

В ден като този

 



 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (7 март 2010 15:23)
 Прекрасно,кокичесто и тревисто! Този аромат на кокичена, той те удря в ноздрите и те кара за се събудиш като етер е. Природата се събужда от което ти става накак по-леко,дните стават по-светли и ти се иска да си все навън.
Слънцето още свети, не топли, но създава настроение. Наденце, сякаш си снимала лехата у дома , кокичетата до  старата лоза! hiphip hiphip

 
 
№2 от: Любомир Николов (7 март 2010 16:12)
pionerche xixi3 tantz fan1

 
 
№3 от: катя милушева (7 март 2010 17:28)
 И " в  ден като този"преди празника на МАМА, винаги си спомням едно стихче:


                                   Мила мамо,снощи вместо цвете
                                   срещу твоя празник ,аз реших,
                                   да събера от думите букети
                                   да опитам и напиша стих.

                                   Мислих цяла вечер,
                                   но е трудно да намериш
                                   думи с ясен звън!
                                   И дали останала съм будна
                                   или пък това било е сън?

                                   Но видях,как в стаята позната
                                   дето всичко сънено мълчи,
                                   влезе през прозореца луната
                                   и се взря с усмихнати лъчи.

                                   Тя лъчи към теб протегна ,
                                   и помилва твоята коса-
                                   омагьоса всичко и побегна
                                   в своите далечни небеса.

                                   Тебе те превърна в чудна ФЕЯ!
                                   Приказната ФЕЯ на ноща!
                                   Отначало спряла дъх немеех,
                                   майчице пред твойта красота!

                                   Колко нощи ти над мен си бдяла
                                   тази нощ,аз нежно бдях над теб.
                                   Стих да съчиня не бях успяла,
                                   но за пръв път сякаш те видех!
                                  
                                   Чак когато ранната зорница,
                                   ярка на челото ти изгря,
                                   майко моя, фейо хубавице-
                                   тайно те целунах и заспах.
 
             С обич на всички МАЙКИ !!!

                                  

 
 
№4 от: ive (7 март 2010 17:33)
Ех, кокичетата от бабиния двор поставени в малката вазичка, подарена на мама от мен. Красиви и нежни, и този мирис. 

 
 
№5 от: anni (7 март 2010 17:36)
Ох, Наде, колко хубавооо!
Да са живи и здрави всичи майки! Моята и до днес, макар, че съм почти на 40, ми казва '' детето''.



--------------------
 
 
№6 от: regina (7 март 2010 19:12)
Много истинско, макар и нереално! Така се будим от щастлив сън - с радост и благодарност, че ни се е присънил...

 
 
№7 от: Айви (7 март 2010 19:23)
 Наде, !!!

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (7 март 2010 21:34)
поглеждам тревата, която си е същата, поглеждам слънчевите отблясъци по прозорците, които са си същите, поглеждам синьото небе, което си е същото, вдишвам аромата на кокичета във вазата, който е същия и се връщам у дома.


Ех, Надеееееееее..............



--------------------
 
 
№9 от: Cvetan (7 март 2010 22:57)
В ден като този се чудя, дали всичко, което имам  и съм преживял бих дал... за ден като този!
Всъщност не всичко, но почти всичко....



--------------------
 
 
№10 от: Ina_68 (8 март 2010 09:05)
Прекрасен спомен и споделен с нас се превръща в дишащ подарък. Благодаря ти от сърце Наде! Разтуптя ме, разлетя ме, пръсна ме в толкова посоки, че денят ми ще бъде наистина хубав!



--------------------
 
 
№11 от: Милен Иванов (8 март 2010 12:58)
 Благодаря ти, Наде! Много е красиво! Точно така, както си го описала. А аз вчера наистина си бях на село, наистина имаше зелена салата, само че дядо го няма вече и затова за нас я е пазила мама. После пак мама, която всъщност е баба, откъсна много кокичета, които нейната внучка тази сутрин подари на своите си госпожи. Както казва Танас - не е честно да ни разплакваш!



--------------------
 
 
№12 от: Нона (8 март 2010 22:37)

Една песничка имаше, когато бях малка:

Мамичко, мамичко, мамо добра,

твоето малко момиче

днеска за тебе, за тебе набра

китка от бяло кокиче.


 
 
№13 от: Боряна (9 март 2010 14:32)
Браво, Наде!!!
Мисля, че в един ден като този, се намерихме на това вълшебно място!



--------------------
 
 
№14 от: isi (9 март 2010 14:48)

А след  "ден като този", понякога (а може би често) следва  ден като ТОЗИ -днешния (погледнете през стъклото навън и ще разберете може би  за какво говоря  - за облаците, вятъра, виелицата... ). Това обаче не трябва да отнема усмивката от лицата ви. И от моето! И тук се крие истинската сила и истинската магия  - и в ден като ТОЗИ да се завърнеш към детството, и  в ден като ТОЗИ да може да видиш надеждата за  бъдещето...




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?