Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (11)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Усещанията от детството
Усещанията от детството. Много осезаеми и незабравими.
Болката на охлузеното коляно, порязването от първите опити да измайсториш нещо като големите, премръзването в дъждовен или зимен ден след игрите навън, пулсирането на издърпаното ухо, изпръхването на устните, които облизваш незнайно защо непрекъснато, опарването от копривата, която не си вярвал, че "пари", убождането на трънчето на някоя роза, паренето на морския пясък (много пареше), студа, когато излезеш от водата и тракането на зъбите... Все детски усещания, присъщи за откриването на СВЕТА и незабравими! Давайте да помиришем, да чуем и усетим детството отново! malee2 uuux rev
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: varban_praskov (12 март 2010 15:55)
Свитият стомах, когато чуеш номера си, придружен с "любезната" покана да излезеш на дъската, а не си учил ...  

 
 
№2 от: GalkaBalka (12 март 2010 16:19)

Свитият стомах пред зъболекарския кабинет... Нали помните колко страшни бяха едно време, че бяха и задължителни... аууууууу колко пъти съм бягала :D


Иначе имам един спомен на усещане от болка... имах костенурка. Много й се радвах... намерих си я и реших да си я гледам. Хранех я с диня. Постоянно я разнасях с мен. Срещу блока ни имаше една сладкарница, която беше на приятелско семейство. И родителите ми често ходеха там. Никога няма да забравя как се затичах към сладкарницата прегърнала костенурката и как се спънах и полетях към земята... Уплаших се да не изпусна костенурката и да я нараня и я вдигнах високо. Съответно бях с нажулени крака. И до ден днешен си имам белези по коленете от всичките ми падания. бях палаво дете. Но тогава усещанията бяха едновременно неприятни заради болката и приятни... защото бях щастлива, че не съм наранила костенурката си 


 
 
№3 от: anni (12 март 2010 17:40)
Усещането да се грижищ за любимо животинче. Ето-костенурката на Галка например(ама как така яде диня, в къщи си имаме една , която освен месо друго не признава?!).Сигурна съм, че всекки един от нас се е грижил за нещо.Аз имах любим котарак, любимо куче, пиленца и гълъб по едно време гледах, докато му заздравее крилцето.Това е чувството за несамота и да даваш на някой любов в безгранични количества.



--------------------
 
 
№4 от: GalkaBalka (12 март 2010 17:55)

Ами тя беше сухоземна и много обичаше зеленчуци. Тези които се срещат у нас се хранят най-вече с растителни храни.

Иначе ти ме подсещаш за безброй животинчета които "спасявахме"... Я гълъбче със счупено крилце, я някое бебе-коте и какви ли не. Даже помня гледахме едно гълъбче на последния етаж. Правехме му ядене от стрити бисквити с вода или мляко. 


 
 
№5 от: metodcho (12 март 2010 19:14)

Хм, който е лежал в болница го знае предполагам. Сутринта на последния ден от пребиваването в болницата, когато знаеш, че ще дойдат да те вземат родителите ти. А още и сутрин на 31-ви декември. Ставаш и се пукаш от щастие.  Понякога ми се случва да се развеселя необяснимо по празниците, но е рядко и за кратко. Така  и не свикнах с Коледа като по - малък и причината за това беше една - не се кльопаше месо. А бях кръвожадно и пълно лапе. И когато се окаже, че си се разболял и не трябва да ставаш за даскало. Ехххх! 


 
 
№6 от: Цонка (12 март 2010 22:39)

Притеснението по време на тържество, когато имам реплики. Толкова често правехме тържества. По всякакви поводи. И въпреки богатия опит, не преодолях треперенето и потенето на ръцете. Как съм стискала листчето с думичките, мачкала съм го в мокрите си ръчички, но е трябвало винаги да е с мен - ако случайно забравя нещо от текста... Хич не обичах да рецитирам стихове: "Всичко днес е ваше дело, работливи хора! Самолет е литнал смело надалеч в простора..."  Но пък с пиесите беше друго. Обичах да участвам в пиеса, защото можех да импровизирам и се чувствах свободна.
Апетитът
, който идва, когато някой  яде пред теб филия намазана с масло.
Усещането, когато се завръщаш от двуседмичен лагер отново у дома - всичко си е постарому и все пак различно.
Първия учебен ден на всяка една учебна година!
Болките в краката от официалните обувки
на манифестация.
Срама, когато ти се карат за поредната дивотия, която сте свършили навън.
Усещането за слободия, когато тръгнеш на екскурзия с класа.
...


 
 
№7 от: zori djunkova (13 март 2010 01:15)
Мокрите крака след няколко часа на пързалката, а уж имах от онези, апреските с донапренения чорап.
Стратъх докато чакам мама да излезне от морето в което плуваше, а нея все я няма и няма. И страхът когато се загубих за пръв път на плажа.
Щастието когато ми купиха зимни кънки. За жалост не ми купиха повече, а първите ми умаляха много бързо.

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (13 март 2010 01:50)
Леко бодващият страх, когато мама или сестра ми излизат от къщи. Свиващият стомаха страх, когато сестричката ми заминава на първия си лагер. Онова усещане на радост и облегчение и едновременно досада и гузна съвест, когато чувам да се отворя външната врата: "мама се върна от работа "ура", бързо да скрия книгата и да се правя, че свиря и да измисля оправдание за неизмитите чинии". Онази неописуема приповдигната радост, която се е качила в гърлото ми, когато пътуваме с колата за село и мама, аз и сестра ми пеем, а татко ни будалка, че една песен не можем да изкараме до края. После усещането за пълно щастие и безвремие, когато сме се върнали от село, разтоварили колата и четиримата сме полегнали сгъчкани на ъгловия диван в дневната и със смях оклюкарваме прекарването при баба и дядо.



--------------------
 
 
№9 от: mia.yaneva (13 март 2010 12:38)
* Мирисът и ужасният вкус на каймак на купено варено прясно мляко, който никога не ми прецеждат като хората и все някакви парченца ми остават в чашата и вкусният каймак / масло на изтистинало варено домашно прясно.
* Да обера преди братовчедите жълтия каймак на домашно подквасено кисело изпод одеялото.
* Да ми пробие баба на село дупка в сурово домашно яйце и да го пия за сила. 
* Да накарам майка да кара като луда, а татко да седи до мен на задната седалка, за да не гледа, на връщане от морето, за да хвана по телевизията поредната серия на "Седморката на Блейк" и да тръпна ще работи ли черно-белият телевизор пак и ще тръгне ли стабилизатора...
* Да убедя татко да ми даде служебния си фотоапарат и да ме научи да снимам, за да стъмня хола и да се заредя на поредната серия на "Синьо лято", за да снимам Хави...Ех, тоя моя добър татко!
* Да играя в хола федербал с татко и мама да се кара :)
* Гадното чувство къде да се скрия в къщи като ме гонят да ми сложат черни капки, или да ме разтрият с камфоров спирт! 
* Сладкото чувство да ти сложат хардал на гърдите, с тоя мирис и мама да ми чете приказки в леглото и на голяма възраст :)
* Първия ден на тримесечната лятна ваканция, който още не мога да осъзная и вълнението от ходенето на морето :)
* Онова гадно чувство, че трябва три дена да увещавам наште, че не ми се ходи на лагер от логопеда, защото никой не познавам и съм само втори клас :(
* Пак същото гадно чувство да крънкам три дни да ме махнат от лагера на Витоша от детската градина, защото тоалетната е в боровата гора на 50 метра от лагера и е клекало...
* Ужасната радост, че ще ходя с братовчедка ми на нейното село и ще ровим на стария таван за стари вещи, ще ядем сушената риба на вуйчо и цял ден ще висим на пръта в кошарата на овцете в обсъждане на важни теми!
* Вълнението да убедя баба да ми гледа на боб за онова момче, дето харесвам от училище и трепета да не познае, че я лъжа, че е за контролно по математика... А тя винаги познава!
* Усещането за пролетта, която предвещава много крадене на джанки, череши и цветя от съседни дворове и игра навън по цял ден!
* Чувството на спокойствие и есен като минавам по горските пътеки с паднали листа и иглички на път за Двореца на пионерите...
* Радостта от началото на учебната година след пълно и вече омръзнало лято и трите дена шляене за събиране на желъди в парка!
* Чуството за жестоко удовлетворение и победа, когато след непосилно домашно по френски в читалището татко заявява, че учителката е ограничена (каквато и беше) и разрешението да се махна оттам, след като гордо заявявам, че няма да уча френски, за да продължавам семейната традиция!
* Горестното чувство, че мама и татко пак са ме измамили и са си тръгнали от село незабелязано, докато спя следобеден сън и аз пак оставам само с братовчедите, които си имат мама и татко с тях!
* Усещането, че тръгваме лятната ваканция на село и пак ще е пълна свободия, ще се люлеем до 2000 на люлката и ще играем до забрава на ръчно направени Монополи със съсъдското дете!
* Чувството на абсолютно величие и патриотизъм като за първи път през зимни преспи по козя пътека сме стигнали до Асеновата крепост и със се качила най-отгоре...
* Изпълващото чувство, че са те показли за 1 минутка по телевизията в някакво ученическо предаване, но ти си бил там, бил си...

... и още много, но много станаха...

Ей, че сладка тема!


П.П. Мисля, че забравяме едно много важно усещане - УСЕЩАНЕТО ДА МЕЧТАЕМ... и да философстваме на недостъпни теми - ама не за Балканче и корекомски дънки, а за велики работи - какво ще кажа, ако съм събеседник по желание във Всяка неделя, какво ще стане като падне Тодор Живков...какво ще направя като стана родител...а ако напиша статия във вестник...
Усещането за безвремие и безделие... по право - първият бележник със задачки, ни го въведе учителката в 4 клас.
Чувството за безмерно безпомощно страдание и вълнение по световните неправди - например по раздялата на Модърн Толкинг, по  свършването на излъчването на "Синьо лято", за което няма как да допринесеш да се повтори по телевизията... Едно такова постоянно очакване и мечтаене по нещо, което не зависи от тебе и което няма да зависи от тебе и като станеш голям, за което можеш да помогнеш само, ако се смени строя, ако станеш Великан или и аз не знам какво...
Сега всичко е постижимо...
 
 
№10 от: isi (14 март 2010 21:44)

Мислех да го напиша тук още веднага, но сега след разказчето на Боряна, това проосто е задължително:
основното усещане от детството ми е чувството за спокойствие, за сигурност, за дом, за уют, за семейство, за обич.  Това е, наистина! Благодаря много на моите родители! Мисля, че всичко друго, което помня от детството ми и което съм днес, е в резултат на това!




--------------------
 
 
№11 от: Polgara (14 март 2010 21:52)
Охх, Исии Как ги уцелваш така на място все...

 
 
№12 от: vasil (25 март 2010 07:28)
Дааа, интересна тема и ми се ще да понапиша и аз нещо...
1/  Книгите, които не само четях, но и в които живеех (винги имаше такава) , а живота на големите хора намирах за напълно глупав и безмислен...няма да забравя един дъждовен ден, в които на вратата се звънна и гласът на съседката оповести на майка, какви чушки имало еди къде си....а аз четях "Човекът-амфибия", вече просълзен от финалната фраза '"но морето пази своята таина.." представете си как ми е прозвучало това инфо:)..
2/ Маиките , които викаха  от балконите децата да се прибират, обикновено с ултиматум "Бързо в къщи" ! 
3/миризмата на мазето, в което влизах за колелото и чуството за свобода когато го покарвах 
4/радостта , когато излизайки навън за игра, видех любимият приятел  5/миризмита на шахтите в които се пъхахме, кой знае защо...
6/никога няма да забравя мирисът на колите , в които понякога се возих,та това си беше цяло събитие!! 
7/миризмита на почивната станция на морето и жизненоутвърждавщо  бучене на прахосмукачките...ами миризмата на стаята, когато се връщахме от морето..на леко застояло и толкова любим мой свят!!
8/първото неясно усещане към другия пол:)...Аромата на първата  цигара"Слънце", незабравим вкус..
9/ свития стомах , с който отива на училище в  тъмницата на ранното утро (в моя живот най-лошото и страшно нещо беше училището..ужасът, след като майка се върнеше от родителска среща и трябваше да предам укривания до тогава БЕЛЕЖНИК!!!!
10/ и не на последно  една небезизвестна особа в моят бурен детски живот-ТОЧИЛКАТА.., която така и не ми донесе акъл:)... (последното  е само за мъже) :)
11/ ами кварталното кино, чопленето на семки и брожението преди филма и сладкото предчуствие, което и кинопрегледа даже  засилваше.... и още толкова много неща...и сега си давам сметка наистина колко по-хубав и пълноценен живот съм водил ..еххх къде си детство...?!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?